Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Share
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Чет Ное 17 2011, 08:24

    Тоталната рамка



    Преди години бях част от охраната на едно гробище. Дългите часове на наблюдения ме наведоха на някои мисли и разсъждения, свързани със склонността на човешките същества към Доброволно впримчване и съгласяване с обусловени обществени рамки и калъпи на поведение.
    Текста е писан доста по-късно:



    Ето ме вече на гробищният портал – скука, цигани и мръсотия. Досами портала имаше ателие, а в ателието майстор. Казваше се Асен – нисък, здрав и нахилен. Лепна се за мен, като отдавна забравен седми братовчед. Кафета, кафета, продънихме се. Отвреме навреме по едно две големи и така се сприятелихме. Беше готин, Асен, все някакъв майтап ще метне и ще поразсее скуката. Не се мина много и той ме покани да работя при него. Помагах му и постепенно навлизах в каменарството. Но, не за това ми беше думата. Пък и решението да стана каменар бях взел още преди години, когато никой не пожела да ми направи красива и изящна кашпа за бонзай.

    Съвсем естественно беше на това място пред очите ми по цели дни да преминават различни посетители, идващи по причини свързани единственно със смъртта. Пеша, с такси, с много евтини или пък със много скъпи коли. А и гробищната църква беше точно отсреща. Процесиите се нижеха тягостно и еднообразно, една след друга и понякога мястото не стигаше за стотиците хора, които бяха дошли да отдадат последна почит. На себе си или на покойния? Само по себе си, наблюдението на това действително безкрайно шествие беше тягостно и неприятно занимание. Повече в гробище не стъпвам! Понякога носещите се във въздуха безнадежност, напрежение и отчаяние се усещаха като невероятно плътен натиск в долната част на корема. Повечето от присъстващите изпадаха в пълно вцепенение и го предаваха на останалите. Нормално беше да видиш плачещи, припадащи или напълно объркани хора. Празни лица, празни очи, издаващи пълно неведение и стотици неми въпроси отправени към Нищото, което с пълни уста се хранеше с ужаса, мъката и самотата, завладели хората, използвайки тяхното мълчаливо съгласие. Не знам дали съществува ад, а и слабо, да не кажа никак не ме вълнува, но това място със сигурност беше преддверието. За час или два, докато траеше церемонията, десетина или стотина човека съзнателно свеждаха съдбите си до пълно и единодушно почитание на завършеният култ към личността – Гробът. Пълното им преклонение пред смъртта в този момент и общото решение, че това е единственният възможен завършек на човешкият живот, ги превръщаше в повечето случаи в енергийни дрипи. Наистина страшно! И странно! И глупаво. Никаква надежда, никакъв шанс. При цялото величие на Човека, той самият не си оставяше никакъв друг избор. Не мисля, че трябва да търсим ада в друго място или измерение. Защо? Та аз го видях! Точно там! По цял ден наблюдавах и създателите му - хората - съвършенни творци на собственната си доброволна, но за сметка на това абсолютно безсмислена присъда.

    Една от мислите в книгата на Джейми Лин, “Фенг шуй - земен дизайн” казва така:

    “Всяко нещо е енергия.
    Енергията може да се манипулира до безкрайност за постигане на положителен ефект.
    Единственното ограничение за тези манипулации е нашият собствен избор”.

    Там, по това време видях Силвестер, мой съученик от техникума. Мъж в красота и сила, както в стихотворението “... в красота и сила мъжка”, известно ни от детските още години. Плачеше за леля си, която изпращаше към другия свят. Плачеше, сякаш това е единственното на което е способна цялата му сила. ПЛАЧЕШЕ! Нищо повече. Мъж!

    Отказах да се съгласявам СЪС! Отказах да се присъединявам КЪМ това безмисленно, мрачно и тъмно шествие. Отказах да приемам, че това е единственното, към което води живота. Отричането било първият признак за наличието на съгласие с даден факт. МАЙНАТА МУ на това недообмислено, че и недоказано твърдение. Отказвам да живея, чакайки нещо, което даже и не съществува. Не вярвам, че Христос изобщо е очаквал това от нас. Както знаете, имате пълно право да не се съгласите със мен, но със какво се съгласявате тогава? Със свещенника, като последен роднина? Със смъртта, която била единственният съветник? Ами, съгласявайте се тогава!!! В безкрайността на изборите вие ударихте едно изключително бинго. Какъв съвет виждате написан по стените на някой гроб или на някой ковчег? Може би съм много, много тъп, но аз лично не видях нищо. А може би просто нямаше такъв?

    Видях или осъзнах обаче нещо друго и то ме разтърси из основи. Постепенно претръпнах от непрекъснатите масови сцени на всеобща мъка – нещо естественно за работещите там и започнах да осмислям причините за това жалко състояние на нещата. Основният извод, до който стигнах беше, че със непрекъснато поддържаната специфична настройка на собственната си енергия, човешките същества действително САМИ творят смъртта си. Акт, който постепенно, но пък Абсолютно сигурно отнема почти, да не кажа цялата сила и красота на съществуванието им, в течение на целият им дълъг или кратък живот. Малкото, което им остава, понякога използват, за да се зарадват на нещо или да се усмихнат някому. Видях го, то беше там, пред очите ми. Творци!!! Да бяха впрегнали силите си за нещо друго, а не за всеобщо страдание!
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Пон Ное 28 2011, 14:36

    Спомени.
    Всички ние сме спомени, живеем във и със спомени, боравим със спомени и оставяме спомен:)

    Всяко едно нещо, което правим - тук и сега - моментално се превръща във спомен.
    Без забавяне, всяка мисъл, движение или каквото и да е, моментално след като бъде
    забелязано от нас, правилната дума може би е "наблюдадено" или "наблюдено",веднагически се превръща в спомен.
    Когато разказваме дадена история или споделяме информация, ние бъркаме в торбата със спомените, изваждаме един за ушите,(точно като фокусника и зайчето)и го превръщаме в "тук и сега". В следващия момент "дългоушкото от торбата" отново се превръща в спомен.
    И - така до забрава:)

    Днес дълго и радостно бърках в торбата със спомените. Снощи с адаша се видяхме на Елисейна. Спахме в къщата му, на брега на реката и цяла нощ слушах магическите и бухтене, ромолене и шепот.
    "Подкрепихме" се солидно и до късно. Май тръгнах по стъпките на храбрия Инкубус, защото и на мен ми се събраха 3 поредни, тежки вечери.
    На сутринта бях принуден да изпия няколко кафета, тъй като главоцепа стенеше тихичко в мен.
    След три вида ракии и два вида вино, сигурно е нормално. Обявих "кратка" почивка.

    Изчакахме хубаво да огрее слънцето, освестихме се, хванахме въдиците и беж на реката. Застанах точно под училището, на вълшебно място с водовъртежи, въртопчета и се започна.
    Не рибохващане, започнаха се спомени:

    Преди петнайсетина - двайсет години, пресичайки моста на Реброво, с изумление забелязах два клена да се гонят на плиткото в Искъра.....

    Водата беше още много мръсна, нерядко я бях виждал и оцветена в странни оранжеви или зелени цветове, явно от работещото все още на "пълна пара" тогава Кремиковци. Връщах се от Батулийската река, която бях изучавал камък по камък вече цели 10 години.
    Часовете прекарани в газене в студените и води, само по кецове, спокойно можеха да са ме откарали в гроба или поне да ме бяха сдобили с вечен ревматизъм. Посинелите устни и вкочаненото ми, треперещо тяло бяха нещо нормално и дори когато се бях подул от премръзване, един март или февруари беше, не си спомням пак и пак замахвах със цапалката.
    Отдавна не се бях връщал към тия спомени.

    Лекарят, който ме прегледа тогава, каза само нещо от рода на:
    - Ти у ред ли си бе, момче???

    Двата гонещи се клена отключиха нов период в самообучението ми в рибарството.
    Започнах да газя в Искъра, колкото можех да издържа.
    Сутрин, от влака в четири- нула пет, падах на спирка Балкан и се започваше. Изучих и запомних на изуст всеки камък, скала, вир и водовъртеж между Бов и Лакатник. Колко пъти съм се подхлъзвал и реката ме е носила в прегръдките си, заедно с раница, джиСеем, ключове, дрехи и пари - брой няма. Метода ми беше много прост. Нагазвах някъде по средата на реката - пак само по кецове, без онези огромни, гумени, ботушо-гащиризони.

    Нагазвах, е лесно да се каже, но опитайте се да влезете до кръста в буйния Искър и да вървите напред срещу течението, по хлъзгавите, обрасли камъни.
    Чувството е като да си в огромно джакузи, цялата планина, вятър, слънце и течение на реката минават през теб.
    Слънцето хвърля безброй искри по вълничките, водата брутално те бута, бедрата ти вибрират, краката ти се схващат от часовете напрежение, корема те заболява от студа и блъскането на водата и буквално усещаш, че си жив и си там. Когато трябваше да прекрача, оставах само на единия крак и това пък си беше абсолютна тренировка по тай-чи и равновесие.
    Вървях напред, с половин километър в час и хвърлях далеч пред мен, срещу течението, на голяма орловка и грозд от бели червейчета или съответно на сезона, на насъбрани скакалци или мамарци от рекичката Петра, на Лакатник.
    Без тежести, стръвта на метър от плувката. Стръвта, пляскайки, падаше право пред носа на някой голям клен, животното захапваше, засичах и сърцето ми се опитваше да излезе от гърдите.

    Карах така през целият ден, без вода, без храна, прилошаваше ми и от глад и от жажда и от неистовия пек на слънцето понякога.
    Гладувах и жадувах, обаче цялата природа влизаше в мен. Огромната картина на надвисналите склонове на планината, играта на слънцето, вятъра и водата пронизваха фибрите ми. Изпадах в щастливо, отнесено състояние. От дългото взиране в плувката
    ме заболяваха очите и понякога и главата. Понякога, отмествайки поглед от плувката за момент, и поглеждайки към планината, целият пейзаж се движеше и размиваше, следствие от рефлекса на очите да фиксират непрекъснато и едновременно и плувката и движещата се вода.
    Мислите ми се забавяха и понякога спираха за момент, а тялото ми автоматично и отнесено продължаваше да се движи.
    Сепвах се изведнъж и мислите ми потичаха отново. В началото не обръщах бнимание на това, но постепенно, в годините взе да ми прави впечатление. Мигове на пълна и цялостна забрава. Кой съм и какво правя там. Само за миг.
    Постепенно периодите на "безмислие" и празнота се увеличаваха, а контакта със стихията на реката се задълбочаваше. Това явно ми дава[е нови сили, защото издържах по цели дни - от сутрин до вечер.
    На края на дена със съжаление (тогава все още изпитвано от мен) се връщах в мислите си към проблемите в града. Мразех този момент.

    Това беше някога.

    Днес, застанал на брега и загледан в реката, която ми липсва от години, си спомних всичко това и изведнъж осъзнах, че тогава съм тренирал "спиране на света".
    Това, което следва, ще ви прозвучи странно, но за мен отдавна вече е практика.

    Светът "тече" пред и през нас, непрекъснато. Тече пред възприятията ни.
    Непрекъсатото му следване, протичане, случване, без пауза, през целия ни живот, никога не се прекъсва, освен може би много рядко.
    Тогава светът спира. Буквално. Спира за нашите възприятия и като следствие се отключва вътрешния покой или нещо друго, което сме си избрали.
    Например - изпадането в безсъзнание. Не рядко, след тежка катастрофа, хора изпаднали в безсъзнание се променят тотално.
    Днес, на брега на реката, с въдица в ръка, осъзнах, че в десетилетията, прекарани в "къцане", бавно и сигурно съм тренирал тялото си да "спира света".
    Без даже да го осъзнавам.

    Усмихнах се щастливо и спрях мислите си. Отдавна вече го правя съзнателно. Моментално усетих (докато тялото фиксираше плувката автоматично) нахлуването на стихията на реката и планината в мен. Усетих го физически и за момент мислите ми се върнаха- може би от осъзнаването на факта.
    След малко пак ги спрях. Пълна вътрешна тишина и спокойствие. Стихията начаса нахлу в мен.
    Пак изплуваха мисли, и се сетих за Чируза, за снимката му, легнал с разперени ръце на леда, до многото риби и текста от долу:

    ТУК СЕ ЧУВСТВАМ ЛЕК И ЩАСТЛИВ:)

    Радвах се за него и слушах тишината между мислите си.
    Можех спокойно да задържам десетки секунди в пълна вътрешна тишина.

    После, на връщане към София, когато адаша замлъкваше, отново слушах тишината между мислите си, налагащи се от разговора.
    Тялото ми автоматично сменяще скорости и следеше пътя.

    Можете да започнете много лесно. Просто се опитайде да слушате тишината между мислите си.
    Релакса е ТОТАЛЕН:)

    Спомени, всичко са спомени.
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Сря Ное 30 2011, 09:09

    Някъде прочетох мисълта, че „дух и бяс, без покана не идват”. Мисля, че беше на Гьоте, но може и да греша.

    Преведено на езика на французите, предполагам, звучи така:

    Нещата идват, след като ги пожелаем, повикаме.
    Нещата се случват, ако им позволим, не ги спрем.
    Нещата си отиват, когато ги пуснем или изгоним.

    Българите казват:
    „Каквото повикало, такова се обадило!”

    И в тези и в други мъдри обобщения, наложени от времето и жизнения опит, се набива на око активния момент. Активността на самия човек, който е поканил, пожелал или извикал събитието. Оказва се, че както при шилото в торбата, нещата се случват, само след като ги предизвикаме. А ние го правим непрекъснато.

    Опростенческото мислене, че някой или нещо, са ни „виновни” за случващото се, определено е изключително скъп и безмислен лукс, тъй като натрупващата се за плащане сметка от Излишъци нараства лавинообразно и се разрешава по-най късия, най-оптималния път. Вчера ми разказаха за човек, тормозещ бременната си жена, който след като му било обърнато внимание, че греши, обявил събеседника си за виновен за „разбития” си живот и часове по късно изпил литър водка на екс, за да се самоубие. Предполагам, с явното намерение да накаже всеки „виновен” и да отмъсти на всички „виновни”.

    Единия от резултатите, които е постигнал е, че е бил зарязан моментално и завинаги от предупреждаващия го. Намерението му да „напусне завинаги” събеседника си е сработило автоматично, за да възстанови равновесието, само дето той самия е бил напуснат. Какви ли ще са другите последствия?

    Ние самите сме „виновни” за случващото ни се. Мисловните ни постановки, подплатени с намерението ни, изграждат или рушат живота ни.

    Има различни начини за промяна на намерението ни. Борбените натури използват методи на „късане” и „отрязване”, други меко и плавно извършват завоя.
    Използват се мантри, молитви, положително мислене, градивна настрoйка, активна жизнена позиция и какво ли оше не.

    Сигурно има и други начини, но аз не ги знам.

    Тук мога да споделя само моя личен опит, който не е задължително да сработи и при вас. Но ще се радвам искрено да вземете вътъка, квинтесенцията му. И затова ще се опитам да ви обясня своята мисловна постановка.

    Всичко се таи в това, как се изживявате. Надменен или очарователен, умен или схлупен. Какъвто и да е. От там нататък произлиза намерението ви как да изглеждате, как да се държите, какво да постигнете.
    И тъй като все пак говорим за промяната, която желаете, аз използвам плавния и безметежен начин на непрекъснатото „при” или „на”-помняне, че Всичко, което ми се случва, се случва, защото Става най-доброто за мен.

    Не „за да стане” или „ще стане”, не! Не в някакво си бъдещо бъдеще! Става, тук, сега, в този момент.
    Сега аз съм стъпил на пътеката, по чието протежение Сега стоят желаните от мен неща. Те стоят на тази пътека в този момент. По тази причина те вече са се случили и се случват, тъй като и аз и те сме в една реалност и само времевото разстояние е между нас. Това времево разстояние Ми служи, за да ни свързва, а не „дели”, както ви хрумна в първият момент.

    Нямам и най-малката представа Какво точно Е най-доброто за мен. Нямам и представа как точно се случва. И не се интересувам, тъй като не искам да му преча да се случи.


    Повикал съм го!
    Оставил съм го да се случва!
    Не го гоня!
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Нед Дек 04 2011, 22:13

    Гръбначният стълб е разделен на прешлени и междупрешленно разстояние.
    Това разстояние е пълно със междупрешленна течност или вещество. Всъщност „течност” не е точната дума. По-скоро е нещо като желатин. Една от функциите на това вещество е „буферна” – обира напрежението, породено от натоварването на прешлените при работа.
    Друга негова функция е „смазваща”-та. Осигурява свободното движение и „разтягане” на прешлените и предотвратява триенето между тях. Трайното изгубване на това вещество води до срастване на прешлените. Виждал съм снимки на сраснали прешлени на кръста на стар човек. Всичко беше едно. Нямаше междупрешленно разстояние. Това води до остаряване – (по-скоро остаряването води до това).

    Всеки от нас е забелязал специфичният„скован” стоеж или движение, характерен за старите хора. „Езика” на тялото при тях говори за намалена докрай или прекъсната активност в областта на кръста. Особенно ако ги наблюдавате отстрани или в гръб.
    При напрежението през деня, породено от работа, принудителен седеж, стоеж или движение, междупрешленното вещество намалява. Предполагам доказано е и от науката, че растежа на децата се дължи най-вече на нарастването и възстановяването на това вещество. То се набавя единственно по време на Съъъъън:)

    Затова мама и баба карат детето да спи - за да си го набави при така бързото израстване.

    До 25-30 година, при така наложилият се стереотип на живот, не се забелязват сериозни проблеми с набавянето му. Но постоянната изправеност на гръбнака - дори и при работа с компютър - го подлага на нечовешко напрежение. Веществото започва да се "втвърдява" и да намалява количеството си с течение на годините. Затова хубавите жени спят повечко.
    Какво правя аз по въпроса - просто и ефикасно?

    Лягайки на леглото, "полагам" гръбнака подобно на танкова верига. Кръстната чупка лекичко се изправя, ляга - (във хоризонтално положение). Свивам последователно нагоре и навътре коленете. По този начин изпъвам хълбоците и буквално опъвам, издължавам гръбнака. Повтарям движенията и с раменете. Гръбнака поляга опънат на леглото. Възможно е замомент да ви "стегнат" леко бъбреците – в началото мускулите на гърба просто не са свикнали на опъването. Споко - след няколко минути напрежението пада и ви се приисква да повторите манипулацията. Усеща се разхлабване и разтягане на гръбнака.
    Физическият ефект е, че понякога след разтягането темето на главата ви доближава или опира в таблата на леглото - вие просто леко сте се "удължили" - а чупката на кръста изцяло е увиснала.

    Подобно нещо правя винаги, когато шофирам - само с раменете, естествено - (навеждам се леко напред, издавам раменете нагоре и напред, за да се изпъне гръбнака и така „разгънат” го полагам обратно на облегалката – просто освобождавам напрежението, породено от принудителната неподвижност.

    Допълнителен, а може би и много важен ефект по време на сън е, че енергийните центрове или чакри – (комай идва от „чакрък”) – разположени по гръбнака на човека се отварят по-лесно и се презареждат по-дълбоко. Почиването, презареждането на тялото се подобрява или увеличава.

    Не само за хората, работещи тежка физическа работа, това е от значение.
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Пон Дек 12 2011, 00:59

    Предполагам, че след постовете, засягащи коригирането на мисловните постановки, сте се оказали в небрано лозе. Искрено ще се радвам, ако не е така.

    Няма как да ви убедя, че споделям дълбоки и съкровени или недокоснати от никого тайни, които се преподават само в тайни общества или в непристъпни обители в планината. Простите истини, които споделям, са извлечени от живота.

    А и нямам нужда да убеждавам никого в нищо, само споделям.

    - Но как така?-ще си помислите. Как така, като си подредя или променя или организирам по някакъв начин мислите, живота ми ще потече по друг начин? Нали сивата и грозна, понякога, действителност си тече, нали съдбата ме е затиснала, а живота е толкова тежък!

    Позволете да обясня механизма на случването, за тези, които все още не са разбрали:

    Без значение, дали сте го осъзнали или не, с помощта на мисловната си постановка и намерението си, вие управлявате живота си. И ако криете от себе си този факт, оправдавайки се пред всичко и всеки за всичко случващо се с вас, не си помагате по никакъв начин.

    В поста за визуализирането, бях загатнал механизма на случването на нещата. Споменах ви, че вашата визуализация съвсем образно и картинно предопределя хода на деня и живота ви. Нека доразвия идеята.

    Всеки от нас е виждал как майстора на основите или стените на една къща опъва конец.
    Вездесъщият конец, който постановява откъде точно ще мине кофража или пък линията, по чието продължение ще се изпъне бъдещата( но вече съществуваща в главата на архитекта и майстора стена).
    За този конец говоря.
    И ако наистина не сте виждали, просто си го представете и наложете образа върху вашият случай.
    На практика, конеца се опъва между две точки. Тези точки се бележат се с колчета(при изкопа) или с две замонолитени вече тухли(при стената). По продължение на този конец се развива целият сценарий. И няма мърдане от този конец.

    Едната точка е сегашното ви, за момента положение. Другата точка е вашата цел.
    Каква е вашата цел, не мога да знам.
    Конеца е пътя. Конеца сте самите вие. Конеца е Вашето намерение.

    Намерението винаги работи по най-краткия път. Затова и конеца е изпънат. По този начин вие, дори и несъзнателно, дори и без да разбирате как става това, вървите по –най-краткия път.
    Всичко изброено дотук, от началото на самата тема, са възможните и невъзможни, препъни камъни и Излишъци, които ви отклоняват от Правия, тоест, най-краткия път. Тоест изместват, пренатягат и късат конеца.

    Единственото, което може би обърква вашето разбиране, осъзнаване, е времето, стоящо между вас и вашата цел, която някъде там в края на пътя ви, вече е сбъдната. Както споменах, времето само ви свързва.
    Точно както и вашето намерение свързва и двете точки. Сегашното ви положение и целта ви. Но тъй като времето е разтеглива величина, то началото и краят, Сега-то и Сбъдване -то са „разделени”, но само в нашите глави. На практика те са обединени от същото това време.

    Каква е същността на объркването, което води до неразбиране и захвърляне на всичко в ъгъла, до старите и прашни чорапи.

    Объркването и неверието в себе си имат няколко аспекта. Единият е времевия аспект – „разстоянието” от вас до целта ви, другият е непрекъснатите следващи и следващи Кръстопътища, третият е факта на вашият Непрекъснат избор, като резултат или предизвестяване на тези Кръстопътища. Има и още аспекти, но вие сами бихте си ги обяснили, в момента, в който изоставите вашето объркване.

    Човек седи и се чуди:
    - Добре де, нали всичко върви по най краткия и верен път, защо тогава всичко така се променя, защо губя контрол, защо се изгубих в разбиранията си? Колко време вече мина, все още нищо не става, изгубих търпение, какво да правя, какво да мисля? Обърках се!

    Нормално е. Човек си представя правата линия, експонирайки я върху своя план или очакване за развитие на нещата.
    Но как би могъл човешкият разум да планира и обясни всичко, при условие, че Намерението не се поддава на обяснение и описание. Намерението Е Дъхът на Господа. Като частици от Самият Господ, като негови деца, ние сме частици Господно намерение.
    Казано е: „Неведоми са пътищата Господни”.
    Ние самите сме Неведоми.
    Ето оттам идва и нашето объркване. Ние искаме да обясним Намерението с разума си.

    Няма как.

    Как беше – „Направи си план, за да разсмееш Господа”! Бих го превел за нуждите на този пост като:”Опитай се да обясниш Намерението, за да разсмееш Господа”

    Нека ви дам няколко прости примера, за времевия, изборния и кръстопътния аспект на нашето неразбиране и объркване. За моя радост вече минах оттам. Голямо лутане беше.

    Както една история съществува написана в единиците и нуличките на един текстови файл или между страниците на една книга или записана върху CD, така и нашата ситуация с двете точки и конеца съществува на едно и също място и в едно и също време.
    Държейки CD-то в ръка, не можем да изгледаме филма
    Пуснем ли обаче CD-то на компютъра, ние „разтегляме” заключеното вътре в него време и гледаме филма. Засега все още не можем да го изгледаме за миг.
    Отворим ли текстовия файл, ние „разтегляме”, четем ред по ред или през редовете същата или пък друга история. Същото откриваме и между страниците на книгата. Разтеглянето на историята тогава става само в представите ни. Ние творим някаква реалност.
    Можем да връщаме, да четем бързо или бавно, да спираме или да започваме от където си искаме. Можем да отидем в края на книгата, файла или диска и да видим развръзката. И разбираме какво става.
    Същото нещо можем да направим, когато се върнем в спомените си. Да видим като на филм всичко, което ни се е случило, да си извадим изводи и да постигнем някакво разбиране.

    Да, но в реалната ситуация, в която съществуваме, е почти невъзможно да отворим крайната страница, за да „прочетем”хепиенда. За наша радост обаче, ние можем да го Възнамерим. Тоест да Забием колчетата и да опънем Конеца. А малко ли е това?
    И да се пазим от всички указани дотук препъни камъни, чрез нашето осъзнаване.

    По тази причина - невъзможността да видим „черно на бяло” изхода от ситуацията - нетърпението и излишъците ни повеждат към неразбиране и неверие в себе си. Времето, разтегляно от самите нас и разстилащо се между двете точки, не ни позволява да се убедим, че ситуацията се развива точно така, както бихме искали. И ние започваме, с помощта на вечно притесняващия се разум, да оплитаме конците си. Да затягаме юздите на намерението, ползвайки объркването в главите си.

    И тъй като стоката не е дошла „на време”, тъй като планът не е сработил точно по „разписание”, тъй тъй като автобуса е закъснял, тъй като детето се е забавило от среща или училище, тъй като гаджето не ме е дочакало, (все времеви ефекти), ние завихряме Излишъци, чрез нетърпението си и неразбирането си. И, естествено, уплитаме тотално конците.

    Неведоми са пътищата Господни.
    Не бихме могли да разберем, защо ни са се случили всички тези забавяния на времето, докато гледаме праволинейно на нещата.
    Една от всичките причини за тези „забавяния” е факта, че ние пресираме времето. Буквално.

    Например в случая със закъсняващия автобус:
    Знаем, че е необходимо да станем в някакво определено време, за да имаме времево пространство, разстояние, позволяващо ни да стигнем в уречения час на работа, среща, риболов или театър. Но спим, протягаме се, прозяваме се и си казваме – „все някак си ще стигна”.
    Дотук ние сме притиснали времевият фактор достатъчно, за да се получи откат и се наложи бъде възстановявано Равновесието.
    Дали автобуса ще се забави или ще има задръстване на светофара, нагнетеното от нас самите напрежение в ситуацията, с факта на мотаенето, се материализира. Точно както сме си го възнамерили, „все някак си”, точно така ние пристигаме в последния момент или леко закъсняли, смачкани от тълпата или притиснати от задръстванията.
    Натиснахме в една посока, равновесието ни го върна с притискане в друга. Елементарно.

    Обратното положение при времевия аспект:
    Отиваме на работа по-рано или се замисляме издалече за решаването на някакъв проблем. Подготвяме се за срещата внимателно и съсредоточено.
    Казваме си – „Този път ще отдам необходимо внимание и всичко ще е наред”. Тоест – не притискаме, а забавяме времето, не бързаме а сме спокойни.
    Веднага получаваме възстановяване на Равновесието със пристигането на по качествени материали за работа, което ни позволява да отхвърлим 30% повече работа за деня. Или пък със нова, проста и гениална идея, която ни спестява огромни проценти време и усилия за отхвърлянето на една и съща работа.


    В случая сме получили необходимото внимание от реалността, само защото сме си го поръчали, още с промяната на мисловната ни постановка – не „все някак си” а „с необходимото внимание”.

    Сравнете го с различните подходи при първа среща между мъж и жена.
    Каквото повикат, такова се обажда.

    Един от начините за забавяне на времето е спирането на мислите или по-точно, „акцентуването върху и удължаването на паузите тишина” между тях.
    Резултатите са съвсем прагматични, тъй като идеите, които ви хрумват в тишината на тези занимания ви карат да се питате „възможно ли е да сте били толкова слепи досега”?

    Следват другите аспекти на объркването...........
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Съб Дек 17 2011, 19:46

    Кръстопътищата следват един след друг.
    Споменах ви, че във всеки един момент ние сме на кръстопът.

    Имаше една научно-фантастична книжка, в която малко момиченце „Знаеше” какво ще стане със всяка една планета и всяко едно междузвездно правителство. Изпращаха стотици опитни убийци, за да я унищожат, но по странни и непредсказуеми начини детето оставаше живо. Някои просто се спъваха и падаха, други изгаряха във звездолетите си, трерти се избиваха един-друг и т.н.
    Един умен мъж успя да достигне до нея – без лоши намерения – и я попита как така оцелява?
    Отговора беше изключително прост. Детето отговори:
    - Знам, че ако застана ето така или опъна ръката си напред или пък се обърна с гръб, ще се случи нещо определено. Знам, че на всяко мое действие ще бъде отговорено по точно определен начин. Знам.


    Ние самите знаем или си мислим, че знаем, какво ще стане след всяко наше действие. Една Вечна заблуда.
    Понякога интуицията побеждава вечно бучащия и мърморещ разум и ни кара да вършим на пръв поглед неразумни неща. В повечето случаи обаче, разума ни води по пътя на рутината и утъпкаността.
    Няма значение, и в двата случая кръстопътищата следват един след друг. Тук се крие и следващият аспект на нашето объркване и неверие в себе си.
    Ние сме поели към една, своя си, цел. В ума ни се оформя някакъв образ на крайния рзултат и ние вървим „право” напред. Съвсем „смело и безотговорно” като водещ девиз, избираме всеки нов кръстопът. Но подобно пътя на водата, заобикаляща скалата, и нашите кръстопътища лъкатушат, съобразно материалните условия, в които съществуваме.

    И тук, праволинейното ни мислене ни играе неговите си номерца. Нека дам един пример.

    Поставили сме си цел, избрали сме начина на действие, следваме го. Опитваме се да предопределим бъдещите кръстопътища, само за да сме мааалко по-спокойни и сигурни. Но – не щеш ли пречка – например спира тока, водата, свършва материал или ресурс, за чийто резерв сме забравили и така нататък. Разваля ни се настроението тъй като Петрови отново катерят най-новия модел пералня по стълбите.

    Тоест – появява се „скала”, на пътя на водата.

    Праволинейното мислене избира по дифолт пътя „през скалата”. Кръстопътя, който поема това мислене, е „правилен”, следвайки традиционното, непробиваемо мислене, установено от разума.
    На пръв поглед всичко е наред, но на практика, науж „правилният” начин е традиционно остарял и най-важното – по отношение на даденият проблем той е абсолютно неприложим.
    Естествено, има десетки други, оптимални възможни решения, но „Традицията постановява” – действа се само така!
    Пак се сещам за традиционният отговор (без замисляне), на какъвто и да е проблем, на българския инженер:
    - „НЕ става!!”

    Тук основното объркване идва между разминаването на нашето намерение и пътят, „повелен” от нашия разум. Не че критикувам разума. Ако го нямаше, света ни щеше да е пълен хаос. Не, че сега не е.
    Коментирам само затягането на юздите на намерението, държани от разума ни.

    Какво прави водата, когато срещне скала?
    Заобикаля.
    Какво прави разума, когато срещне скала?
    Бори се. Търси правата, „правилната” линия. А е необходимо заобикаляне – на пръв поглед грешен, но всъщност правилен Кръстопът.

    Това е същността на Кръстопътищния аспект на объркването ни.

    Не е необходимо да държим железен контрол в 100 % от времето на начинанието ни. Системата която ръководим – независимо фабрика, домашна кухня, работилница или проект – е гъвкава и подвижна.

    Би било хубаво да охлабим юздите, точно както опитния колар ги отпуска или натяга в необходимия момент, в зависимост от кривините и наклоните на пътя.
    Нека не се заблуждаваме, че както най-късото разстояние между две точки е правата, така и пътя на нашето намерение е права линия. Няма как да стане, защото материята е плътна и тежка.

    Че пътят на нашето намерение е най-краткия,(не най-късия), Оптималният - няма смисъл да се съмнявате в това.
    Всъщност, ако се позамислите, Най-доброто, означава Оптимално. Какво е оптималното за вас? Не мога да знам. Това го научаваме с разума си, едва когато в края на начинанието си теглим чертата и отчетем плюсовете и минусите.
    Или пък още в началото на начинанието възнамерим гъвкавост и подвижност.
    Какво означава това?

    Представете си или се върнете в онзи момент, в началото на някое ваше начинание.
    Вие сте на някаква отправна точка, целта ви е някъде там – наблизо или в далечината – и между вас, в мислите ви съществува една иделна права от кръстопътища. Добре.

    Но същността на всеки нов кръстопът е минимум две, но всъщност многобройни разклонения.
    На практика, в отправната ви точка, между вас и целта ви стоят милиарди, безброй кръстопътища.
    Избирайки само тези, които са известни на разума, вие замонолитвате пътя си, без да можете да вземете под внимание всичко. Опитвате се предварително да поемете всички необходими кръстопътища.
    Защо? Не се ли прави това, едва, когато достигнете до времето и мястото на следващия кръстопът, а не предварително?
    Тоест, „хващайки” предварително „всички”кръстопътища, ние сме статични, вдървени и неподвижни. И какво ли още не. Опънали сме здраво юздите и буквално пришпорваме коня.

    От друга страна, възнамерявайки гъвкавост и лекота, вие оставяте нещата да се разрешават по оптимален, най-добрия начин. Тоест, без предварително заковаване на позицията си по отношение на следващия кръстопът, вие леко и внимателно – което не означава непременно бавно, а напротив – приближвате и „на място” поемате следващия, действително Необходим за конкретната ситуация, а не Предопределен кръстопът.
    Объркването при кръстопътищата се дължи на вечната мания на разума за Контрол. Една относително губеща позиция, тъй като оптималните варианти(невидими предварително) са много повече от статичните, подчинени на разума.


    Винаги, когато започвам нова работа или скулптура, имам само образ в главата си. Абсолютно никакъв план.

    Винаги се изненадвам от резултата, тъй като вродената ми подвижност позволява на работата да се развие оптимално – по Най-добрия, възможен за момента начин.

    Няма как да знам какъв е той. Той просто е отвъд моите предвиждания.
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Чет Дек 22 2011, 06:35

    Изборния аспект на объркването, провокиращ неразбиране и невярa в самия себе си, води до следствието, че оптималността на случването намалява значително.

    Според една древна традиция, ние като човешки същества, сме съсъди на желанието, които желаят да получават и получават светлина. Но удовлетворението от получаването на тази светлина може да се осъществи единствено, ако ние самите сме си я взели, изработили, извоювали, заслужили, а не получили наготово.Тук стои въпросът и за какво сме се родили. Децата индиго и кристалните деца знаят.

    Идеята на тази древна традиция се потвърждава и от факта, че би било добре получената даром Божествена светлина, да се върне обратно към Бога, но вече одухотворена, облагородена, от самите нас.
    Изниква въпроса – как така облагородена и одухотворена? Нима можем да се мерим с Господа?
    Не, излишно е, но можем да Му сътрудничим в това, заради което ни е дарил с живот – Творчеството.
    Знам, че ви се струва странно това твърдение. Проверете и вие за себе си – дали е така?

    От друга страна, а тя е „друга” само външно, всеки човек, всяка душа, дори и най-закоравялата, желае някаква сигурност и спокойствие. Вътрешен комфорт. Независимост.
    На какъвто и стадий от развитието си да се намираме, ние искаме, желаем да получим този вътрешен комфорт. Понякога – на всяка цена.
    Японците го наричат УА.
    Постигнатият вътрешен комфорт неизменно води и до външен. Човек е наясно със себе си и рано или късно си застава на мястото. А оттам всичко останало се подрежда от само себе си.

    Точно тук се крие Изборния аспект на объркването, в резултат на което оптималното случване на нещата бива забавяно, затруднявано или стопирано от самите нас. Бих го формулирал така:

    Какво точно искаме, как го искаме и съответства ли, провокираният от някакъв външен фактор, образ в главата ни, на нашите действителни желания?

    Желанието да получаваме е съвсем естествено. Но интензитета и насоката на това желание е нещо съвсем друго. Не случайно се казва:
    „Остави го. Младо е. Кръвта му врие”.(ври, кипи) Силата бушува и нерядко намира странни изрази.

    Често попадаме на хора, чиято максима е: „Искам всичко, тук и сега”.
    В тази максима няма нищо лошо или неестествено. Но интензитета, силата, с която те си пожелават, а и това „всичко”играе основна роля в развитието на оптималността на случване. Тоест, играе основна роля в объркването.

    Спомняте ли си едновремешната реклама на NIKE – „Силата е нищо без контрол”?

    „Внимавай какво си пожелаваш” – с това започва цялата тема. Предупреждението тук е доста по – дълбоко, отколкото личи на пръв поглед.

    Бих го перифразирал за целта като: „Внимавай КАК си пожелаваш”.

    Ето например пожелаването на „всяка цена” говори само за себе си. Независимо от жертвите, които неминуемо ще бъдат изтърпени или дадени, Има, (съществува, ние сме я създали, с помисляне), Цена, която Трябва да платим, за да получим. Но това вече не е получаване, това е компромис. Какво друго би могло да е, след като само с мисълта „На всяка цена” ние предварително възнамеряваме и „всякакви”загуби.

    Подаспект на получаването на „Всяка цена” е нетърпението. Знаем вече, че лекотата и естествеността спомагат за оптималния ефект. А нетърпението в никакъв случай не би могло да е естествен процес. В никакъв случай не е лекота. То си е чиста проба Излишък. Процес на нагнетяване на сила, по повод някакво желание. Вибриране на тази сила с интензитет, значително по-голям от необходимия. Можете да го сравните със огромен автовлекач или ферибот, който тегли Трабант.

    Материята, в чиято честота живеем, е тегава и инертна. Огромният интензитет на нетърпението може само да „затлачи” протичането на желаните от нас процеси.
    Събирайки нетърпението с желанието да получаваме, ние автоматично изкривяваме конеца на нашето намерение и непременно получаваме съответен, изкривен резултат. Същото се получава, когато разпалим огромна пещ, с намерението да си запалим цигара.
    Най-малкото е безмислено, освен ако не сме си пожелали да се наслаждаваме на огъня в пещта. Е, губим и няколко часа време и кубик дърва за целта.

    Бихме могли също така да си палим цигарите с влачене на количка с горелка или оксижен след себе си.
    Схващате ли „на живо” какво е оптималност на случването?
    Едно намерение, различни начини – един и същ краен ефект.
    Кой от тях ще изберете – може би джобната запалка?:)

    Спомняте ли си за мисловните постановки?
    Различни мисловни постановки, различни намерения, различни ефекти.

    Но да се върнем на Изборният аспект на объркването.
    Тъй като всички ние желаем да получим вътрешна хармония, пари, слава и какво ли още не, рядко се замисляме как точно и какво точно да си пожелаем. За съжаление, обикновено се водим по установени вече модели – Жорката има толкова готини нови джинси – искам и аз такива.
    Напоследък са модерни обувки тип....- искам и аз.
    Онзи лаптоп има `нам си какви екстри – искам.
    Яна има такава яка, модерна блузка –ИИИСКАААААММММММ.

    Опъвайки конеца на нашето намерение, ние виждаме бляскавата, неестествена картина на пожеланото, провокирана от нещо външно.
    A понякога просто си искаме – ей така, на инат.

    Общо взето, за да получим исканото, в повечето случаи на всеки следващ кръстопът, взимаме странни и неясни решения, тъй като самите ние сме изпаднали в някаква заблуда. Или горим от нетърпение „да сме в крак с модата”.

    За да избегна неяснотата от толкова много думи ще илюстрирам с тотален пример, засягащ едно и също поведение, наблюдаван в десетки и десетки варианти. Спокойно можете да прехвърлите примера върху вашата ситуация, както правя и аз.

    Златка и Петко имаха малка къща. Обикновени хора, с обикновена – малка или голяма заплата.
    Впечатлили се от размаха на строителството по Черноморието.
    Съседите им дават квартири под наем, сезон след сезон, година след година, а те стоят с ръце в джобовете. Хотелите се изпълват, а те пак стоят.
    Писнало им от тази „неправда”. Добре. Решили и те да строят.
    „Е, пари няма и няма да имаме” – си казали те. Какво да правим?
    Хоп – и в банката. Огромен кредит, изплащан от малките им заплати. Надежда, че след няколко години нещата ще потръгнат.
    Не мога да знам точно какво се е случвало в главите им, мога само да предполагам.

    Дотук добре – „така правят всички” – „и ние ще направим така”.

    Пред вид относително малките им заплати и ресурси, би могло да се оптимализира използването на средствата, получени от банката, още повече, че лихвите са си лихви и не спират да текат. Една нова едноетажна или двуетажна къша, с по две-три-четири стаи на етаж и с красиво, пълно вътрешно обзавеждане, би позволило на образа в техните представи да заработи след около година, например. Тоест, парите биха им стигнали, за да материализират мечтата си и да заживеят възможен, спокоен живот, изплащайки навреме кредита си.
    Да, ала не.

    Златка и Петко Избират погрешен, неправилен или какъвто и да е, друг кръстопът. Започват да строят 4 етажна къща със студия, апартаменти и така нататък. Не лош, но надали оптимален вариант.

    Не ми се рови в причините, пореди които са взели такова решение, защото ми става тегаво. Сами бихте могли да се досетите за неразборията в главите им. А и в нашите, собствените.

    Резултата на практика е, че след достигането на 4 етаж, къщата остава без покрив и на груб строеж. Парите свършват, лихвите текат, а така бленуваният наем от отдаване на квартири през лятото е все още блян.

    Нататък – банката обявява къщата за продан. Но за да се продаде, тя трябва да е с покрив, санирана, с външна мазилка, цокъл и облепени тераси.
    Златка и Петко продадоха апартамента на децата си.
    Сега къшата е с покрив, голяма, красива, санирана и измазана отвън, на груб строеж отвътре и празна.
    Огромно, празно, четириетажно хале.

    Варианти всякакви.

    Златка и Петко си пожелаха нова къща.
    Те вече я имат, но, това ли си пожелаха?

    Спокойното и безметежно съществуване, което всъщност искаха, бе заменено, спомощта на обърканият избор на кръстопът, с непрекъснато притеснение за изплащане на кредита.

    Внимавайте, точно как и точно какво си пожелавате:)
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Сря Дек 28 2011, 13:11

    През целия си живот съм преследвал собствените си фикс-идеи. Къде по-успешно, къде – не.
    В края на краищата се научих да бъда себе си. Тоест – да следвам това, което ми идва отвътре, а не това, което ми се налага отвън. С течение на времето двете – вътре и вън - започнаха да се припокриват.

    Ставайки, по този начин, във все по - голяма степен себе си, започнах с удоволствие да откривам, че попадналите в моя компания, понякога напълно непознати за мен хора, започваха да се чувстват по-добре, поне за момента. Имал съм малко на брой близки приятели за много дълги срокове от време, след това сме поемали по различни пътища, но отпечатъка ми е оставал завинаги във тях. Във мен също така оставаше частица от тях, за което съм благодарен.

    Специфичната настройка, тоест, поемането на частици от специфичната настройка на който и да е човек, пресякъл пътя ни, е може би най-големият подарък, който сме способни да получим.

    Предполагам, че затова форумите привличат толкова хора. Е, някои играят роли, други се прикриват, трети пишат каквото им е в главата и т.н. Пъстър свят.


    Едно от нещата, които си пожелах за новата година е занапред да срещна на живо колкото се може повече хора от двата рибарски форума, в които участвам. По простата причина, че почти само в тях се заформи и продължи дискусия около писанията ми. Предполагам, че при всяка една среща със Чешит от рибарски форум, бих могъл да обогатя колекцията си от специфични настройки – тоест – да изчиствам и преподреждам своята собствена.

    Нямам представа дали това е физически възможно? Но замислянето по подобен “проблем” само би ме отдалечило от възможността. Затова реших да подходя по “рибарски”:)

    Реших да Ви даря с Пожизненото право да почерпите:)

    Моля, не го тълкувайте в егоистичен смисъл. Това е Право, не Задължение:)
    На всеки, с когото съм прекарал определено време някъде, и съм сметнал, че Заслужава такова внимание и отношение, съм дарявал това Пожизнено право. Подарявал съм го – без никакви ангажименти:)

    Невероятни са били моментите, в които съм наблюдавал реакциите на Дарените. В зависимост от тяхната настройка, по лицата им са се изписвали различни настроения и чувства.
    В края на краищата, едни го приемаха с радост, други завинаги се лишаваха от възможността да се почувстват по-добре – дори и на майтап.

    Тези, които отказваха да приемат Правото, получаваха моменталното успокоение, че аз ще почерпя – важното е да се въртят нещата. Но дори и след черпенето от моя страна, си отиваха ограбени.
    Не аз ги крадях – те самите ограбваха себе си.

    Възможността да дадеш нещичко от себе си , за да получиш частица от другия, е Изключителен подарък.

    За Новата Година:)

    Дарявам ви с Пожизненото право да почерпите:)
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Булти on Чет Дек 29 2011, 11:04

    ...пу...ти черпиш What a Face потупване Very Happy Very Happy Very Happy ...какво всъщност означава в действителност думата черпя - взимам - черпя от източник Exclamation

    наздраве
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Чет Дек 29 2011, 15:33

    Каква Хиенка си ми ти, баче Бултееееее? Морска хиена - виждал ли си?:)
    Черпя, ама на Севри баир - иначе - не:)
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Булти on Пет Дек 30 2011, 11:41

    ...аре от мен да мине , аз ши почерпя на Синеморец ....

    наздраве
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Пет Дек 30 2011, 18:21

    Значи, Булте, то е като в онзи лаф:


    "Не е важно дали духаш или ти духат - важно е да се води Духовен живот":)

    А за Севри-то - не ми се смотавай - вече ти е свирено:)
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Пон Яну 02 2012, 09:14

    Почти всеки път, когато запитвах Кристалния за решаването на някакъв проблем, той ми отговаряше едно и също:
    - Бъди себе си!

    Под различни форми, в различни варианти, по различен начин, но всичко клонеше натам – Бъди себе си!

    Доста години се чудех – как така да „Бъда себе си”. Не съм ли себе си? Какво съм тогава? Какво би помогнало разбирането на това на „нерешимия” според мен проблем, с който отново се бях затлачил дотам, че да ми се налага да търся помощ.

    Бъди себе си!

    Лафа е толкова изтъркан и използван в годините, че на първо чуване даже поражда леко потрисане и досада – „Оффф, пак ли нравоучения. Та аз си го знам това.”
    Или пък по-изискания, стилен, вътрешен коментар – „Скука.”

    Нека ви представя моето виждане на нещата.

    Измежду нас има всякакви хора. Добри и лоши, умни и глупави, грозни и красиви, опитни, неопитни, стари, млади - изобщо – Всякакви. Някои гледат далеч напред, други за нищо на света не желаят да погледнат дори пред носа си. Едни кроят мъдри планове, други живеят като мургавите „пазители на огъня” – ден за ден.
    Калейдоскопа от личности, хора и човеци е изумителен. Виждал съм двойници един на друг, двойници на известни личности или хора с лица, сякаш излезли от древен епос.

    Абсолютно различни характери, опитности, изживявания. Най-мъдрият човек, когото познавам на този свят, абсолютно трезвен, изглежда като на 3-4 ракии.

    Пъстра шарена черга. И всяка отделна личност е отделен цвят или нишка от тази черга.
    Всички заедно тъчем премяната на времето, в което живеем. Променяме го и то нас променя, според Апостола.

    Не би могло и няма как да сме еднакви. Въпреки коментара на един приятел, че при раждането си всички бебета са с образа на Йода – учителя на Люк Скайуокър, ние сме абсолютно различни.
    Ако бяхме еднакви, чергата на животите ни щеше да е с един, единствен, някакъв цвят.

    Но – не! Всеки от нас ежедневно се сблъсква с различни ситуации, породени от различно мислещи хора. Различни хора пък намират различни, понякога диаметрално противоположни решения на един и същ проблем. Светът, в който живеем е пъстър като пременена есенна гора.

    Как е възможно да сме толкова различни? Въпреки тоталната външна унификация, почти еднаквите дрехи, които носим, прически, поведение и маниери.

    Просто сме УНИКАЛНИ. Дори и еднояйчните близнаци имат малки, но съществени разлики.
    Всеки един от нас, човеците, е уникално и единствено дете на Господа.

    Ще оставя на вас самите да си припомните странните, уникални личности, които сте срещали. Аз самия съм се улавял на два пъти с увиснало чене, след като слушах ерудити в строителството. Един от тях беше Иван, от Юрокаминицентър. За половин час разговор, ми спести 6-7 години търсения.

    От друга страна обичам да разглеждам лицата на хората. Няма как да обясня колко неуловими нюанси долавям. И никога няма край разнообразието.

    Ние наистина сме уникални.
    В такъв случай – живеем ли уникално живота си?

    За тези, които са сигурни в положителния отговор, мога да кажа, че усещат и знаят какво е да си себе си. И въпреки стандартните грешки, които повечето от нас правим, те живеят шарено и пъстро. Поне, доколкото могат и са възнамерили.

    Ще продължа за останалите, които търсим. Как би могло разбирането и осъзнаването на „Бъди себе си” да помогне за разрешаването на проблемите ни и осъществяването на мечтите ни? Толкова просто е, че чак глупаво звучи.

    Вашето собствено излъчване, вашата уникална вибрация и светлина, осветяват и материализират вашия оптимален път в живота. Случването на желаните от вас неща се предшества на първо място от уникалното изразяване на вашите способности.

    Казано по друг начин – провървява ви само когато изразявате себе си – дори и да не го осъзнавате. Когато не ви върви, вие не изразявате себе си, Не сте себе си.

    На първо място, изразяващият себе си не се интересува от чуждите начини и способи за действие в материалния свят. Не, че чуждите такива не са действени. Дори и да са по-действени от неговите собствени, е твърде вероятно да не са оптимални за него самия. А това означава, че ползвайки ги, изразяващия себе си хваща някое по-дълго и по-неоптимално разклонение. Естествено тук-там има и съвпадения, но дори и те са като еднояйчните близнаци – със малки, но съществени разлики.

    Представете си художник, който имитира чужд стил и никога не изразява себе си. Имитира оригиналите перфектно.
    Кой остава в историята? Оригинала или имитатора. И най-важното – Защо?

    Някъде в началото на темата, ви споменах за същността на Имитирането. Бихте могли да се върнете за малко там и да си поприпомните какво е да не си себе си. Припомнянето ще хвърли допълнителна светлина върху настоящия пост.

    Дали визуализирате нещо, обмисляйки идея, дали опъвате конеца на намерението си, дали хващате следващия кръстопът или променяте избора си, просто пожелавайки си нещо, ако сте себе си в този момент, вие сте оптимален и истински.
    И такъв резултат ще получите.
    Бъдете себе си. Бъдете оригиналът.
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Съб Яну 07 2012, 00:24

    За пръв път в живота си, тази сутрин се събудих, знаейки.
    Основното, дълбоко скрито притеснение беше изчезнало. Гладът.

    Ако трябва да съм точен, не Гладът беше изчезнал. Беше изчезнало притеснението за удовлетворяването му. Но това е дълга история, която бих искал да ви разкажа.

    Някъде назад из темата споменах за „ящното”си, (лакомо, ядящо) детство. Може би от скука, може би от лакомия, съчетана с глупост, но храната беше за мен основна тема в живота. Годините на лакомо хапване постепенно ме доведоха до размисли – действително това ли е смисълът на живота? Ставаш от сън сутрин и се започва – кафенца, чайчета, кескчета, закусчици, мекички, понички, бозички, банички и т.н. И всичко това в умалителна форма, за да се умаловажи значението на тъпченето.
    Сякаш не си се навечерял до смърт, предишната вечер.
    А има ли смисъл да изреждам изобилието на обедите и вечерите? Край няма да има.

    Постепенно всичко това започна да ми доскучава и започнах да търся алтернатива. Нещо, с помощта на което да не изпитвам отново и отново успиващото чувство на преяждането. Бях му се наситил вече.

    Много пъти ми се е случвало да попадна на стари хора, които при покана да хапват и пийват, твърдят:
    - Аз мойто съм си го изял и изпил, д`ете! – И посягат от немай-къде или пък изобщо не “кусват”(опитват), каквото и да било.

    Всичките тези стари или просто възрастни хора са се отличавали със затихващи функции. Телата им са попрегърбени, движенията им са забавени, мислите текат бавно, а израза на тези мисли - още по бавно. Те се бяха примирили с неизбежния си край и образно казано бяха „дали назад”.

    Не за тази алтернатива искам да ви разкажа. Не за този „примиренчески” избор ми е думата.
    Нито пък искам да омаловажа по какъвто и да е начин изконният гостоприемен Български обичай да се сяда на масата по всякакъв повод. Дори и сега, след като намерих своята алтернатива, вечерните трапези са източник на веселие и сладки приказки с приятели и гости в дома ми.
    Искам да ви разкажа отдалеко за Алтернативата, която намерих. Възможността да съм жизнен и подвижен, без да се налага да слагам храна в устата си. Пълната противоположност на „даването назад”.

    Как го правя ли? Залепвам езика си на небцето(всъщност той винаги стои там, когато не говоря), насочвам вниманието си към областта, включваща третото око, лоба и най горната чакра, (горната предна част на главата) и дишам по упоменатия някъде назад в темата начин.

    За дългия откривателски и тренировъчен процес, довел ме до този резултат искам да ви разкажа. Няма да е с няколко думи, въпреки, че току що, в горните редове, ви доверих „тайната”. Който може да я разбере, нека действа. За останалите започвам отначало.
    Държа да отбележа, че не е възможно начина и техниките, които споделям да са единствените. Не би трябвало да се обвързвате единствено с тях. Хубаво би било да потърсите своя оптимален вариант, естествено ако желаете. В моите търсения ползвах дори и опита на един приятел, за когото се надявам, че ще сподели и неговия уникален начин.

    Някъде, в някакъв момент на жизнения си път, след като бях се позабавлявал с курсове по йога и тай-чи, попаднах на книгите на Ман Так Чиа. Тъй като се заплесвах от време на време с опитване на ци-гун и подобни техники, Ман Так ми допадна много.
    Но тъй като постоянното непостоянство е най-характерната ми черта, не се задържах много и там. Просто, в момента, в който откривах , че дадена техника ми е странно „позната” отнякъде, продължавах нататък.
    В един момент, след разговори с познати и приятели, открих или осъзнах, че всяка една публикувана техника е публикувана, само защото някое Човешко същество я е открило или си я е припомнило. Което автоматично означава, че всички енергийни техники са личен приоритет на Човешкия род.
    И, съответно, са много добре забравени. Нищо ново под Слънцето, нали?:)

    Вдъхновен от Ман Так, започнах да дишам навътре и навън от чакрите, Смених доста различни варианти, търсейки този, който ми допада най-много. По тази причина публикувам само принципа на търсене и изпробване, защото ако се „забода” в светоусещания, получени при практикуване на определена техника, ще откараме „чааааак до сутринта”.
    Всъщност, дишането ми е любима техника. Обикновеното, насъщно дишане, смесено с концентрация в различни центрове, задържане и така нататък. И в крайна сметка, то беше двигателя на „последното” ми откритие – Алтернативата на удовлетворяване на Гладът.
    Дишането през чакрите, една след друга, от предната и задната част на тялото, отваря и провокира така наречения голям кръг на обръщение на енергията. Има го в интернет. Да речем тръгвате от най-долната, вдигате нагоре, стигате до върха на главата и връщате назад и надолу. Разположението на чакрите може да намерите навсякъде в интернет, но най-добри са собствените ви усещания. Едно от дишанията, които използвах, беше вдишване във и издишване от определената чакра, последвано от същото в съседната чакра и така нататък, докато направите пълен кръг. Правите няколко кръга и изследвате светоусещанията си.
    Естествено, че в началото, когато още не сте свикнали, по някое време, в резултат на раздишванията може да усетите лек глад. В момента обаче, е важно да завъртите и осъзнаете големия кръг, който така и така, докато спите нощем, се отваря. Доказателство за това е сутрешната ерекция при мъжете, тъй като получената по време на сън енергия се върти по кръга.
    Единственият важен момент е да избягвате каквото и да било пренапрежение, защото по този начин ще запушвате, а няма да отваряте.

    Идеята, която ми бе подадена в последния момент на търсенията ми, от моя приятел, е следната.
    Вътрешно гледане в Слънцето. Не с физическите очи, а с менталното трето око. По този начин, вие можете да усещате и поемате енергията му, дори и когато сте на тъмно или на сянка. Лесно можете да преминете от физическите на менталните очи по следния начин.

    Гледате, взирате се в слънцето колкото и когато ви е добре. В никакъв случай не е необходимо да прекалявате и да задържате докато ви потекат сълзи. Може дори леко да присвивате клепачите, за да не дразните ретината. Най-добре е ако можете да го правите на изгрев или залез, когато спокойно можете да гледате в него с широко отворени очи.
    Да кажем, първия етап на вътрешното взиране в слънцето е да позволите на енергията му да потече през очите и да се стича напред и надолу или нагоре през върха на главата, назад и надолу. Тоест, да пуснете Слънцето да се върти по Големия кръг, независимо в коя посока. Аз усещам слизащата енергия като течна топлина, стичаща се отвътре по тялото.
    За улеснение, можете да повторите последователното вдишване по чакрите, но този път да вдишвате самото Слънце през тях. И тук пак има два основни варианта – вдишвате директно през чакрите или на всяко вдишване, дърпате енергията на Слънцето през очите към съответната, следваща чакра.

    Няма правило за време и продължителност. Само не прекалявайте. При всеки един признак за неудобство, спирайте и почивайте. Резултатите идват, само ако не ги „спирате” с излишно натягане.

    След време ще получите един автоматизъм, който стига дотам, че даже в момента, докато пиша и мисля за техниките, без да практикувам, центровете в предната горна част на главата ми се активират сами и процеса започва от само себе си. Енергията навлиза сама, без да съм я търсил.

    Рано или късно ще усвоите вашия оптимален начин за поемане на Слънце в себе си. И без това, докато сте на почивка на море или планина или докато сте на някаква работа на полето или на слънчево място, вие правите това – поемате Слънце с тялото си. Една от визиите, които могат да ви помогнат е да осъзнаете тялото си като една цяла, голяма чакра. Може да не ви се налага да вдишвате през чакрите, а директно, с мисълта си да водите енергията натам. Начини много. Експериментирайте и намерете вашия.

    Да речем – втория етап на вътрешното гледане на Слънцето е по време на заниманията си да затворите физическите си очи и да прехвърлите изтеглянето на Слънцето към и във третото си око. Продължете с наложилата се практика, но със затворени очи.

    Когато сте готови за това, просто прехвърлете и разтеглете времето на практиката си през целия ден – когато и както се досетите. Гледайте Слънцето със съзнанието си.

    И тук идва действителния Преход. В един момент наистина е необходимо да Поискате да се храните с енергийна храна. Това означава да можете изоставите, вътре в себе си, познатото удовлетворение от вкусната храна. На пръв поглед е лесно и просто. Но е дълъг процес, тъй като ние сме свикнали да смесваме удоволствието от нечия компания със удоволствието от поемането на някаква вкусна храна. Сами ще осъзнаете какво означава за вас, всичко това.

    Но какво значение има времето?

    При мен, на практика се получи така. Един ден полудях от непрекъснатите пристъпи на глад. Тръгнах да плувам в морето и докато слизах към плажа, ПОИСКАХ, поисках да мина на енергийно хранене. Излязох от морето и докрая на деня не усетих глад, а само включване на посочените центрове.

    И сега вече става така – концентрирам се или просто си спомням за горната , предна част на главата, там дето във филма „Манастира Шао-лин” горяха точките на главата на Джет Ли с мокса, при приеманието му за монах. Събирам във съзнанието си третото око, споменатите точки и най-горната чакра и оттам навлиза силата на Слънцето. Указаната област изтръпва в зависимост от интензитета на поемане.

    Във всеки един момент, когато усетя глад, вдишвам леко оттам.
    Не знам точно как и какво става, но гладът изчезва. И така – през целият ден.

    Ако искам – ям физическа храна, ако искам – ям енергия.

    Свободен съм.

    Казах, каквото исках да кажа. Благодаря Ви, че ме изтърпяхте докрай:)


    Баче Булте - Благодаря Ти, че ми предостави платформа за да представя възгледите си:)
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Булти on Съб Яну 07 2012, 10:32

    наздраве



    avatar
    Ватус

    Брой мнения : 1175
    Join date : 29.10.2010
    Age : 61
    Местожителство : Бургас

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Ватус on Нед Яну 08 2012, 06:17

    Краси, не знам дали тук му е мястото на въпросът ми, но в някоя от темите си споменаваш за децата индиго и кристалните такива. Много бих искал да знам мнението ти по този въпрос.
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Нед Яну 08 2012, 09:06

    Здрасти Ванка:)

    То - за тях има много материали в нета. Но може би, основното е, че тези деца Знаят за какво Точно са родени. Те като цяло си знаят всичко, сякаш са ходили на училище, имат си собствено мнение и го отстояват без колебания. Абе - Деца на Господа:)

    Но - основното е, че Те Са началото на следващата раса. Ние сме нещо малко като "Последният мохикан". Който от нас премине - премине. Индиготата са си в играта по рождение.

    Виж indigotata.com
    avatar
    Ватус

    Брой мнения : 1175
    Join date : 29.10.2010
    Age : 61
    Местожителство : Бургас

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Ватус on Нед Яну 08 2012, 17:46

    Краси, попитах те защото май си имам едно такова кристалче ли е, индиго ли е?
    Аз по принцип съм Тома-неверни, ама от както се роди внучето с едни такива лазурно сини очи, при положение, че мама и тати са с тъмни, а знам , че разните му там хромозоми за да се наредят така, е много рядко явление. И като те погледне това малко човече с една такава дълбочина, чак в мозъка ти сякаш прониква и аз малко по-малко започнах да се заслушвам в разните му там предавания за такива деца, попрочетох тук-таме по нещо в нета и колкото и да не вярвам, все повече се изумявам и се улавям, че мисля, дали е възможно всичко това, още повече, че не съм от тези дядовци дето се насират от кеф като зърнат любимото си и свръх уникално внуче.
    Беш ли мааму, знам ли кво е нагласила Природата?!? Very Happy

    Извинявай че ти оспамих темата!
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Нед Яну 08 2012, 18:51

    Нищо не си оспамил, Ване - просто я продължаваш и то съвсем на място:)

    Предполагам, че внучето ти е Кристалче, щото индиготата са още от края на миналия век - да кажем, много грубо - откъм 70 - десетте насам. А Кристалчетата са следващия полъх:)–
    Но - каквото и да ти обяснявам - като погледнеш Дечко в очите - там са всичките тайни.

    Кристалчетата Знаят!!!

    Знаеш ли, че докато го гледаш в очите, можеш да откриеш неща, дето никакво земно знание не може да ти даде. Направи го съзнателно, поговори си с него с очи и напиши какво става, какво си усетил.
    Поне това, което сметнеш за необходимо:)


    После или пък преди това иди в края на темата "Отвътре" в НАриба-та, зачети всичките глупости, дето измислиха колегите и пак сравни със знанията, които получаваш от детските очи:)

    Има един лаф на един древен китаец - Лао Цзъ:

    От една дълбочина
    към друга
    по-дълбока
    врата на всяка тайна



    Ко е нагласила Природата ли?:)
    Ами Прехода си тече още от към 2005-2006 год. и преди броени дни, минахме точката на незавръщане - в смисъл - всеки вече се е самоопределил от коя страна на барикадата Е.

    И най-интересното е, че Всеки остава със свободната си воля до последния момент. Заблуден или Събуден - всичко си е със свободна воля:)

    За Кристалчетата прехода не стои на дневен ред - те са се родили готови:)

    Или поне аз така си мисля...
    Всичко това, което бях написал дотук, беше нещо от рода на "патерица", "крайъгълен камък".
    Нищо повече:)
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Булти on Пон Яну 09 2012, 09:44

    Ватус написа:Краси, попитах те защото май си имам едно такова кристалче ли е, индиго ли е?
    Аз по принцип съм Тома-неверни, ама от както се роди внучето с едни такива лазурно сини очи, при положение, че мама и тати са с тъмни, а знам , че разните му там хромозоми за да се наредят така, е много рядко явление. И като те погледне това малко човече с една такава дълбочина, чак в мозъка ти сякаш прониква

    Пейо Яворов

    ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ



    Две хубави очи. Душата на дете
    в две хубави очи; - музика - лъчи.
    Не искат и не обещават те. . .
    Душата ми се моли,
    дете,
    душата ми се моли!

    Страсти и неволи
    ще хвърлят утре върху тях
    булото на срам и грях.
    Булото на срам и грях -
    не ще го хвърлят върху тях
    страсти и неволи.

    Душата ми се моли,
    дете,
    душата ми се моли. . .
    Не искат и не обещават те! -
    Две хубави очи. Музика, лъчи
    в две хубави очи. Душата на дете.



    Ватусе , Честит ти имен ден !!! ( на патерици Embarassed ) Да сте живи и здрави !!!


    ...Камъчко , извинявай ! ...
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Пон Яну 09 2012, 10:45

    Хора - за какво се извинявате и на кого?:)

    Ами че вие естествено продължавате темата, пък се извинявате???:)

    Тя темата - или ще продължи или ще си остане дотук.
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Сря Яну 18 2012, 22:36

    Кефите ме:)

    То, човек ако не се кефи от себе си, как би могъл да се кефи на нещо друго или на някой друг?

    Чувствайки се все по-удобно и добре в собствената си кожа, той придобива възможност да изпитва все по-голямо удоволствие - и от себе си и от външни неща.
    В моя случай – други личности. Или по-просто казано - колеги по “стоене от единия край на пръчката”:)

    Верния или грешния край? – това е съвсем друг въпрос.

    Всъщност – идеята на развитите дотук две теми беше и остава, да се чувстваме добре в собствената си кожа. Май всеки един от нас, докато седи от “верния” край на пръчката, гони и търси точно това състояние – да се чувства все по-добре и все по-добре. Независимо от стила и начина на риболов. Независимо от големината и вида на хванатите риби.

    Търсенето на вътрешния покой по време на риболов е на първо място. Поне Митачето, когото лично познавам, е превърнал рибарлъка в свещенодействие. Веднъж го гледах как след риболова чисти, приготвя и пържи уловената риба. Свещенодействаше по същият начин.

    Приготвянето и подреждането на такъмите, часовете, прекарани в подготовка – това са все съкровени неща, които човек отделя за себе си. Тоест – самоуважава се. Приготвя се за радостен момент.

    Е – някои биха го определили като маниащина. Обаче, докато наблюдавах Митачето и през ум не ми мина подобна мисъл. Човека просто служеше на себе си. Изпълняваше собствения си ритуал, в който божеството, на което се молеше, си беше самият Той. Митачето:)

    Писал съм някъде назад - какво е за мен рибарлъка. Такъмите ми са Боже опази, (изключително семпли и ненадеждни), с изключение на взетия от Терзо харпун, но чистата тръпка си ми е от вътре.
    А и този харпун си е буквално произведение на изкуството. Това лято ще съм с него. Замених нещо много скъпо за мен, за да го имам. И смятам, че човека, подарил ми онова, скъпото, ми е подарил този харпун.

    Хубаво би било, да можем да задържаме по-дълго в живота си, кристално-чистите усещания, почувствани по време на риболова. На следващия и по - следващия ден. През цялото време до следващия риболов. През притискащата лудница на ежедневието и работната седмица, месеци, години.
    През целият ни живот.

    Няма точна рецепта за това, как да го направим. Или поне аз не я знам - ако има такава. Но с абсолютно Удоволствие ви поднесох десетките и стотици късчета цветна коприна, които намерих по пътя си. Как точно ще ги подредите, за да нарисувате вашата картина и вашия живот, остава единствено и само Ваше удоволствие:)

    Колкото по-добре се чувствате в кожата си, толкова по-добре ще се чувстват и околните ви– близки и приятели. Просто вие ще ги “заразявате” със себе си – все повече и все повече:)

    Преди години проведох телефонен разговор с човек, към чието положение и възможности се стремях. Бях почти в началото на развиване на уменията си в областта, към която се стремях и останах неимоверно учуден от реакцията на Майстора:
    Еееех, щастлив си ти Красимире. Имаш толкова много да учиш!
    Полудях. Изобщо не очаквах това, Очаквах съпричастие, помощ, ангажираност. Само не и това. НЕ!!!

    Полудях от безпомощност. Идола ми се самосрути и няколко месеца след това рухнах и аз.
    Глупав период беше. Не направих нищо за себе си тогава. Осъдих се сам на неуспех.

    Години по-късно разбрах какво искаше да направи човека за мен. В края на творческият си път, потънал в охолство и статика, той искаше да ми даде най доброто от себе си – възможността да продължавам да търся. Да се развивам.

    Това, което той вече беше изгубил.

    Не смятам, че съм ви казал кой знае какво. При достатъчно отделено време, в нета можете да намерите – под една или друга форма – даже много повече, от това, което съм споделил. Това, което съм дал на темата е Личната ми окраска, на отдавна или по-скоро известни истини.

    Преживяването на нещата – само това е мое.
    Искрено се надявам да ги преживеете по своя си начин и да намерите своите безбройни късчета цветна коприна:)

    За Прехода бих искал да ви поговоря.
    Нямам представа, как сте тълкували буквалното заглавие на темата. Прехода обаче Вече е започнал. По едни или други причини (каквито и да са те), някои оповестени преди около 2000 години, други по рано или късно, но на Земята навлизат нови енергии. Старото време си отива, идва ново. Старите енергии си отиват, идват нови.

    Кога точно и как точно става Прехода – не знам. Ще споделя само това, което съм намерил, досетил, открил и т.н.
    Знам, че новите енергии навлизат през върха на главата и оттам слизат надолу по тялото. Процеса е подобен на Рейки – световноизвестна, призната система за лечение. Японците, както знаете, не се занимават с глупости.
    Но, докато при Рейки енергията, влизаща през върха на главата излиза през дланите на ръцете, за да лекува, при “открития” от мен начин, тя пълни тялото и лекува, изгражда и развива самите нас:)
    Постепенно се отварят и по-ниските чакри или енергийни центрове и тялото оздравява и става по-леко и по-мобилно. Не ви говоря за чудеса. Споделям едно бавна и плавна промяна, при която се чувствате все по-леки и щастливи – като легналия на леда Чируз, чиято снимка не мога да забравя:)

    Не поемането на физическа храна е само вариант. В никакъв случай самоцел. Споменал ви бях, за постоянното си непостоянство – най-характерната ми черта. Тя ми помага да приемам всичко за забавление. Дори и тази алтернатива - с енергийната храна.

    Постигнатата цел омръзва -търсят се нови:)



    Кефите ме:)
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Пон Яну 23 2012, 00:42

    Страхът. Страхът от Тук и Сега.

    Смешно заглавие – нали?:)

    Някъде нагоре/назад или там някъде в темата, бях споменал за съществуването на целият филм, цялата книга или целият ни живот на едно и също място, в едно и също време.

    За да можем да ги “прочетем” ни е нужен “четец”. Оказва се, че Четеца в нашият случай е Време. Независимо от “техническото устройство”, което спомага за процеса, Времето е абсолютно необходимо за целта.
    Дори (по свидетелства на изпитали го) когато са пред лицето на смъртта, на четящите целият си живот (като на лента) им е необходим поне миг – пак някакъв отрязък от време. А, ако живеем живота си по класическият начин, то са ни необходими десетки или стотици години, за да видим края му.

    Ако можехме да “четем”цялата тази информация без помощта на времето, просто нямаше да сме тук, на този свят.
    Ще припомня един от примерите, които бях дал.
    В ръката си държите CD. На него е записан филм, история или нещо друго. В ръката си държим цял един живот, цяла приказка или резултата от десетки години научен труд, записан под формата на книга или програма.
    ДА, държите CD-то, но не можете да видите или прочетете какво има на него. А дори и да сложите диска в устройството – пак ви е необходимо време, за да го разгледате или”прочетете” от начало до край.

    В ръката си имате цялата информация(диска), но ви е нужен четец, за да я разгледате, получите. Информацията е Тук и Сега в ръката ви, но е нужно Време, за да я осъзнаете, разгърнете, разгледате, разучите.
    “Държите в ръцете” си целия си живот, но е необходимо време, за да го изживеете.

    По същият, аналогичен начин, страхът от каквото и да било, съществува в живота ни във всеки един момент. Тук и сега – тоест – от началото до края на “филма”. В един и същ момент, винаги, записан на диска.
    Естествено, заедно с него съществуват и всичките останали елементи на историята – взаимодействия, радости, решения, разочарования, успехи, неуспехи и т.н.

    Но тъй като не сме научени да се страхуваме от радостта и успеха, те не ни касаят. Приемаме ги като нещо заслужено – и е точно така. Хепи енд-а е нещо “естествено” за нас – нали?:)

    Научени сме да се страхуваме от грешките си, неуспехите, несигурността, промените, неудовлетвореността, болката икакво ли още не.
    Научени сме да се страхуваме от самите себе си, тъй като ние сме променящи се същества, а промяната винаги е нещо непознато, несигурно – чааак докато не я “опитаме”.
    Затова мама учи дъщерята – хвани си мъж, роди му дете и всичко ще е наред!
    Тати учи синът – стани като мен и всичко ще е наред!

    Едва ли не – Страхът е наше изконно “право” - дотам сме я докарали.

    Същият тоз “мамун”- страхът, е винаги в живота ни. Тук и сега. Записан е на диска (живота ни)и няма никакво значение, точно кога ще се появи – той е Тук и Сега.

    Да, обаче, когато осъзнаем причината, ще се досетим и за следствието.
    Илюзорният балон, който представлява страхът се пука в момента на осъзнаването му.

    Както след края на напрегнато театрално действие, злодеите и жертвите се кланят на разтърсените от “драмата” зрители, така и страхът очаква своите овации и поклони.
    След това се оттегля, като всеки артист – в гримьорната си, за да дочака новата си роля.


    Съществува ли наистина страхът?:)
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Чет Яну 26 2012, 15:06

    Това са снимката, рисунката и каменния портрет на бай Георги. Бащата на моя приятел Киро къдравия.

    Човека е бил нисък, много здрав и набит. Труда, който е минал през ръцете му е повече, от колкото ние, съвременниците, можем да си представим.
    Като войник в трудови войски, на времето е бил оставен с малко пари и суха храна на един 15-20 километров участък, около местността “Качул”, около Граматиково, в Странджа, за да изкопае канавки от двете страни. Оставен и забравен.
    На 5-6 ден, редник Вълчев се прибира в поделението и докладва, че задачата е свършена. Невярващите командири проверяват и устновяват, че войника е изпълнил перфектно задачата.
    Награден е с 5 дни отпуск и парична награда.

    Взима бай Георги (редник Вълчев), наградата, купува от Граматиково една готварска печка (на дърва – не на ток), мята я на рамо и се прибира у дома, в Синеморец. Пеша, по черните пътища през гората.
    Раменете му били разкървавени накрая.
    Бил е скромен човек и се е срамувал да се сблича по потник, заради безумно мускулестото си тяло. Чак внучката му го е размекнала, след време, за да и показва “балони” и да забавлява детето, мърдайки ги.

    Синът му – същият Киро, дето съм помолил да дойде у нас, да рекне няколко песни, на младини е бил доста време тракторист. На полето - (има многобройни свидетелства за това, от различни хора), когато му се е налагало да сменя гума на трактора, го е правел сам, без крик. Вкарвал таза си под рамата на трактора, надигал, вадел предварително разхлабената гума и слагал здравата.

    Не харесвам да работя за гробищата. Но в случая се зарадвах да направя портрет на бащата на моя приятел, защото винаги, когато се заговаря за него, хората се радват, а не се натъжават.

    Първоначалната идея беше, да замонолитим образа на гроба на Бай Георги. В последствие тя се промени и сега Киро реши да замонолитом образа на стената на къщата му, гледаща към масичката на задния двор. Да си го гледа бай Георги, как сладко се налива, потънал в спомени:)







    Ако можем и ние да заприличаме мааалко поне на тоя човек - здраве му кажи:)
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Jorestes on Пет Яну 27 2012, 08:25

    Поздравления на майстора за великолепната изработка и на сина незабравил баща си. ръкостискане

    Sponsored content

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Пон Сеп 25 2017, 05:39