Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Share
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Булти on Чет Сеп 08 2011, 11:03

    ...няма да има революции и т.н....само да свърши петрола и почва цирка ....5 , 6 или седма раса Suspect ...ще оцелеят само хората далеч от градовете Exclamation ....теб не те знам , но аз съм си подготвил два евакуационни плана в случай на нужда - имам си " Орлово гнездо" с провизии , на Севрито или винаги мога да дебаркирам на Острова...
    наздраве
    avatar
    mita4eto

    Брой мнения : 4
    Join date : 08.09.2011

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  mita4eto on Чет Сеп 08 2011, 17:55

    Някакси и аз се намърдах в този форум, следвайки къде други форуми, къде референции, къде себе си и малко нет-че.
    Абе, интересно било тук ми се струва. Краси, четенето продължава и тук, продължава и при теб (след известно прекъсване)
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Чет Сеп 08 2011, 18:37

    А ето ви една, две леки и приятни техники или „чалъми” за приятно погалване на уморената ни от мисли и напрежения глава. Отличават се със абсолютна пригодност (в ежедневието) и непретенциозност, за сметка на мощното си въздействие.


    Става дума за реално използваем енергиен център в човешкото тяло – енергийна сфера, топка или кълбо, намиращо се по средата между гръбначният стълб и вдлъбнатината на пъпа – вътре в тялото.


    Бих си позволил да Ви дам два съвета, – естественно, ако желаете да ги приемете. Дори само това упражнение, само по себе си би могло да Ви помогне в различните сфери на живота. Всъщност, това не са съвети, а моето виждане за протичането на процеса на използване на тази сфера. Не държа на това, препоръките ми да звучат задължаващо, по – скоро свободата на тълкуване е препоръчителна. Тази свобода би Ви позволила да намерите своят специфичен, оптимален начин за осъзнаване и практикуване. Поддържайки представата или виждането или усещането на сферата, съзнанието провокира или директно отваря, открехва, отпушва и т.н. енергийните центрове на тялото, от които синхронизирано извира енергия, която променя качеството на живота Ви! Какво означава това ли – Чувствате се все по-добре. Няма значение, по каква система сте осъзнавали и нарекли Вашите центрове и дали въобще сте ги търсили и намирали някога, – физическото тяло е еднакво при всички хора – естественно със превес на физическите и енергийните особенности - в зависимост от мястото им на раждане по земното кълбо. Тялото Ви олеква буквално, плюс това, че става по - маневрено и автономно. Предполагам, че точно това искаше да скрие или пък просто не знаеше навремето Деничин, когато му зададох въпрос:
    - Вярно ли е, че тялото олеква и губи от тежестта си , когато се занимаваме със Тай – Чи?
    - Не знам! Моето си е на мястото! – троснато се извърна Жоро и си отиде. (Накъде ли тръгна така?)

    Например, аз работя изключително физическа работа и не един път съм имал възможността, да се убедя на практика, в ползата от поддържането на определени видове концентрация. (Става дума за използването на различни – не споменавани техники). Съвсем съзнателно избягвам статична или умствена работа и смятам, че изкупвам много от грешките си с принудителното висене пред компютъра. Опитайте. Няма никакво значение, със каква дейност се занимавате!

    Втората особенност на това осъзнаване, е по - скоро умственна, но води също така до подобни резултати. Без особенно напрежение или специално време, отделено за концентрации, медитации и т.н., директно в реалния живот, Вие бихте могли да променяте Вашата настройка по отношение на възприемането на каквото и да било. Например, – ако готвите или извършвате някаква дейност, съзнанието Ви приема готвенето или дейността за център. Вниманието Ви се насочва за определено време изключително към и във този център. Осъзнаването на нещата става отвън навътре. През това време Вие забравяте за себе си, за вътрешният си център, което най - малкото води до неудобна стойка, неудобен или неправилен метод на работа или ред други изяви на дисбаланс. Този дисбаланс – най общо казано - естественно води след себе си до излишно отделяне на енергия, липсата на която, би могла да се изрази във какво ли не. Например, – преумора, загубено време, влошаване на настроението, загуба на интерес и т.н.
    При условие, че Вие не забравяте вътрешният си център, то осъзнаването на дейностите, които извършвате става отвътре навън – или на практика Вие вършите всичко чрез непрекъснато осъзнаваният комфорт на Вашето същество – било то физическо или психическо. Естественно, и резултатите ще носят белега на този комфорт. Осъзнаването на този вътрешен комфорт пък, е естествен резултат от осъзнаването на сияйната сфера. Успех!
    За малко да пропусна! Какво имам пред вид, под комфорт. По думите на Камен Лазаров – „Leaf Group”, който се занимава със хидроизолации, съвременни бетони и ремонт на сгради, комфорт означава: сухо и топло! Той е абсолютно прав, защото домът се използва за почивка, според него и влагата и студът нямат място там. Влагата, студът и отложените по ставите и вътрешните органи напрежения нямат място в тялото ни, освен ако ние не ги поканим учтиво там. Вярно е, че животът ни е динамичен, но никой от нас не кани квартала у дома си, нали! Енергията от центровете, би могла да прогони излишното от телата ни, посредством простото тонизиращо разхлабване – (не отпускане) - на ставите и органите ни и издухване и почистване на отложените напрежения. Нямам пред вид отпускане, а разхлабване, при което Вие можете да станете като двукрила врата – Всяко странично въздействие минава, без да остави и най – малка следа у Вас.



    Да за центъра зад пъпа и между гръбнака говоря:)
    По средата, между вдлъбнатината на пъпа и гръбнака има сфера от енергия, която е живата връзка между човека и вселената..
    Не за харата, която приоритетно е японски символ, или пък за тан-тиен.
    Тя не е материално място, но съвсем материално ме разклаща понякога. Там си е сферата и дори сега като пиша клати тялото ми и иска да излезе на разходка:) Пораства толкова, колкото и позволите и ви носи като светъл балон по планетата. Мога да я въртя наляво или надясно - нагоре, надолу - както ми хрумне. Най вече я използвам за да ме носи почти без физически усилия - когато ходя или да ми помага при тежката ми работа.
    Защото за фитнеса ми плащат на мен - така съм го извъртял:)

    Един от интересните ефекти е, че когато се заформи някаква смотана мисъл в главата ми, веднага се усеща някакво "втвърдяване" в различни места - в зависимост от интензитета и глупостта на мисълта - в областта около пъпа. Когато се усетя, че се смотвам и замислям глупости в главата си, охлабвам мястото и надувам сферата, за да ги „издухам”навън - Глупостите си отиват една по една - като добичета на заколение:)


    Но аз съм по по-меките неща. Не мога да си позволя да съм стегнат – и без това влача цял ден като роб.
    Опитайте пък да дишате през тази сфера - великолепно е:)


    При условие, че вселената ни е хранила 9 месеца през това място, то си е съвсем реално. Но защо да ви подвеждам, че я визулизирам или си е там - всеки от нас я усеща както иска и може.

    Един ден карах колата си стотици километри. От нямане какво да правя, бях концентриран във сферата. По едно време започнах да се „разширявам” заедно с вдишването и "видях" пипала, които излизат от сферата и "правят", създават света наоколо“. Функционалността не се измени - просто видях:)

    Всъщност, понеже работата ми налага да съм прагматик – както всеки един от колегите - (нещо което човек като мен смята за постижение) - реших, че вместо да се чудя всяка заран как да стана по-рано, за да играя поредица от тайнствени джижения, чийто смисъл понякога и аз не разбирам - да взема да пренеса съсредоточаването в този център из Цялото си ежедневие. Работи - и то много добре. Сега вече имам цялото време на света , за да практикувам, а за това дори и ми плащат. Разбирате ли - някой късметлия ми плаща за да практикувам:)

    Наистина мисля, че това е или Източникът или един от възможните "контаци" - по Боянски казано:)
    Но на кой му пука - прилагайки го в този живот, може би значението му се размива - Ами какво по-добро от това - хем го ползваш, хем не му плащаш данък:)


    Дишайки и разгръщайки осъзнаването в тялото си - чрез концентрацията в центъра, постепенно започвате да осъзнавате на само него, но и цялото тяло. Усещате повърхността му, тактилно усещате въздуха, който ви гали, слънчевият пек или студа.
    Разбира се, трудно е да се поддържа подобна концентрация непрекъснато. Особенно е трудно, когато сте на работа или пък неподвижен пред компютъра или някаква машина. Съзнанието бяга непрекъснато към работата и се връща назад, към центъра.
    Но шило в торба не стои.
    Постепенно с нарастването на практиката ви, центърът се саморазширява - освен ако вие не сте го принудили предварително, но това е за сметка на убягващата все по-често концентрация. Границите на кълбото стигат границите на физическото тяло и да речем кожата - като физическа граница - се идентифицира с кълбото. Дали е точно така няма никакво значение. Дишайте с цялото тяло или с очертанията му, чиито граници започва да приема сферата. Потъвайки все по-дълбоко в центъра, започвате да усещате и осъзнавате флуидността и течното състояние на тялото.

    Като предизвикателство за себе си преди години избрах да работя работа, състояща се от десетки хиляди движения - всеки ден. Все още продължавам да се опитвам да "пълня" всяко движение със флуидността, произтичаща от центъра ми. Дадох си простата сметка, че дори да ходя всеки ден на тренировки, пак не мога да оставам часове наред във търсеното състояние. По тази причина използвам работата си като тренировка, защото по този начин ми се "налага" да остана в състояние.
    Така нареченото състояние ми убягва и се появява непрекъснато.Разсейвам се, все още.
    Преди години - поради небивалата скука, породена от монотонната работа - се опитах да изброя колко движения правя през работният ден, стигнах до 5-6 хиляди и то още към десет преди обяд. Спрях се навреме и си дадох сметка, че ако напълня тези движения със сила от центъра може би ще е поне по-забавно. Няколко години след това - към настоящият момент, резултата е, че работя по 8-9 часа на ден, без да спирам нито за секунда и без преумора. Днес даже за първи път се чувствах и лек, въпреки, че влачих тежести по наклон.

    Какво всъщност се получава?:)
    Осъзнаването на физическото тяло като течен флуид и „пълненето” му със сила от центъра.

    Предполагам, че който е усетил сферата, би могъл да продължи и с това:
    В удобна за вас позиция, състояние, опитайте да „изведете” налягането или силата или както вие го усещате – от сферата - към ръка, крак или или част от тялото, която си изберете. Тактилните усешания биха могли да са различни. Но определеното чувство за „пълнота” отвътре е знак, че движите енергията съзнателно. Описвайте движения с налягането и пълнете себе си с новото чувство.
    Малък трик, но основен – не насилвайте движението - воденето, а му отваряйте пътя – (като прокарване на поток или канал за поливане) - чрез мисловно или мускулно охлабване, докато не ги слеете в едно. Тепърва ви предстои да „впрегнете” тази пълнота за някаква работа или удоволствие. Не би могло, не би трябвало само това да е начина за водене на енергията, но ви предлагам един изпитан такъв. Свободни сте да го правите чрез въртене, усукване или както ви дойде.

    Сигурен съм, че колкото повече ви говоря, толкова повече ще ви обърквам. Затова просто ще спра




    Забравих да спомена:)
    Възможно е при практикуването на техниката да усетите един ефект - забавяне на времето. Е, не очаквайте хората да "замръзват" или да "забавят" движенията си около вас, а колите да се движат с "бясната" скорост от 15 км/час - много по- прагматично есе получава на практика.

    Например - в едни и същи условия на бесните жеги тия дни, при съзнателно водене на енергията дни наред, вчера ми докараха материали, с които се работи горе-долу 2 пъти по бързо. При една и съща вложена енергия от моя страна получавам почти двоен резултат.

    Не е задължително да почувствате ефекта Точно така - ще се уверите сами:)



    Преди 5-6 дена, рано сутринта в 5.30-5.40 тръгнах на работа. Стигнах, паркирах, отворих портала и започнах работа към 6.15 пак в пълна тишина.
    И така до към 8.00 - собствениците дойдоха и ме отпочнаха на блага приказка, а аз нали съм си сладкодумник - не издържах и заговорих с тях. Така около 15 мин, след това се изнесоха по работите си и останах пак в мълчанието. Тук-таме редки, плоски мислички:)

    Към 9.00 слънцето взе да се обажда над планинският склон, под който работя и взе да става топличко. Потъвам си аз все повече - и в мълчание - и в центъра си, влача тежестите на разбитият си живот, и по едно време - оооООООп - "тръгна"
    Охлаби се и последното "застопоряване". "Захватът" на сухожилията и мускулите около опашната кост - в основата на гръбнака - (последното "неохлабено" място в тялото ми) - се "охлаби" и тръгна така наречената "магическа вълна".
    Всяко едно мое движение се превърна в малка енергийна вълна. Всяко пристъпване, всяко навеждане, всяко движение на крак или ръка, обръщане, посягане, взимане, поставяне, натискане - абсолютно всичко генерираше и същевременно беше предшествано от плавният, вълнист танц на енергията:)
    Предполагам, че отстрани движенията ми са приличали на Смешкото Джеки Чан, представящ "Пияният майстор" - добре, че работя сам и никой не ме наблюдава.
    Слънцето напече жестоко към 11.00.
    През този ден даже не се изпотявах, не стана нужда и да се обливам с вода. Енергията ме беше обагрила в противослънчево:)
    Навеждах се, взимах кофите с материал. Усещах съкращаването на мускулите, усещах кофите в ръцете си, но не усещах тежестта им. Просто се опиянявах от живият танц на Силата в тялото ми:)

    За какво ще я използвам ли - само за живота, който съм си пожелал:)


    Описана е доста подробно и е изпитана на практика от мен. Благодарение на нея миналото лято мъкнах колички с пясък и камъни (нагоре) по дълъг 30 градусов баир и Буквално не усещах палещата жега. Техниката е много проста, независимо от дългото описание. Няма нищо мистично в нея – само Практика, практика, практика.

    Другата техника е също толкова проста, но не бих изпаднал в словоизлияния.
    Приложима е за всяко време на денонощието и за всякаква позиция на тялото – без значение – в движение или в покой.
    Насочвате вниманието си в областта на челото – отзад челото, вътре – и започвате да наблюдавате дишането си. Възможно е, след като насочите вниманието си, то да се задълбочи леко, но оставете го да прави каквото си иска. Не го контролирайте – просто го наблюдавайте. Може да сте със затворени очи(, о лесно е, може да сте с отворени и да се движите през това време или да си вършите някаква ординерна работа.
    Да, след няколко (или след няколко десетки) секунди, ще загубите концентрация. Не насилвайте, опитайте отново и така, докато ви е приятно.
    В един момент ще се хванете, че се заслушвате в тишината между мислите си. Ако не се хванете да го правите – направете го. Това е целта – вслушвайте се в тази тишина. Ако сте в някакво статично положение, след известно време ще започнете да усещате леко натежаване на тялото. Получава се от прииждането на освободената от непрекъснатите мисли и напрежения във вас енергия. Прекрасен покой – дори и за секунди. И, ако ви хареса – просто продължавайте нататък.
    Излишно е да се чудите – „ама как така без мисли?” - за момента те не ви трябват. Насладете се на покоя, в който потъвате все по-дълбоко и по-дълбоко. И без това, в момента, в който излезете от това състояние, мислите ще ви нападнат отново като разярени стършели. Дайте си почивка:)

    Идеята на тази техника е да се научите да освобождавате сила от Излишните непрекъснати мисли. Да се научите да се „спирате” сами. Да секвате непрекъсващия поток на конвенционалните мисли, за да можете постепенно да осъзнаете Излишността на повечето от тях и съответно да използвате освободената енергия по ваш избор.
    Трябва ли да чакате да се случи нещо „шокиращо”, за да изпаднете по неволя в безмисловно състояние, ( в което свободната енергия изтича и се губи) след като е толкова просто и естествено да се научите сами. И евентуално да изберете посока, в която не се случват „шокиращи” обстоятелства.
    Е, ако това ви харесва. Ако не – вие имате Избора си да не се съгласите с мен:)

    И още една техника – досетих се в движение за нея.
    Тук вече трябва да сте отпуснат – легнал или седнал и със затворени очи.
    Опитайте се да проследите механизма на първото движение, което ще ви се наложи, за да промените положението на тялото си – например за да станете. Първото - дали ще е свиване на пръстите или изместване на ръка или крак. Направете го бавно, повторете го няколко пъти отначало, докато усетите и разберете, че импулса на движението се заражда в областта зад челото. Усеща се буквално повишаване на налягането там – зад челото.
    Помислете си отново за визуализацията и направете сами връзката между всички неща, които съм споделил – ето ви още една възможност да се „спрете”.
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Нед Сеп 11 2011, 08:28

    Булти написа:...няма да има революции и т.н....само да свърши петрола и почва цирка ....5 , 6 или седма раса Suspect ...ще оцелеят само хората далеч от градовете Exclamation ....теб не те знам , но аз съм си подготвил два евакуационни плана в случай на нужда - имам си " Орлово гнездо" с провизии , на Севрито или винаги мога да дебаркирам на Острова...
    наздраве


    Ти сам го казваш някъде из форумите.

    "Според йогите, камъкът (например) вибрира на няколко четоти едновременно. Можем да видим само тази, на която сме и ние в момента".

    С прехода е Същото - Ще видим само този му образ, изражение, проявление, на чиято честота вибрираме. От която "страна" го погледнем, това му лице ще видим.

    Тоест - ако сме почизчистени - ще видим изчистения образ.
    Ако сме замърсени - ................
    Толкова е просто, че звучи нереално.

    ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Булти on Нед Сеп 11 2011, 13:10

    stonetales написа:...Ти сам го казваш някъде из форумите. ...Според йогите, камъкът (например) вибрира на няколко четоти едновременно. Можем да видим само тази, на която сме и ние в момента"....С прехода е Същото - Ще видим само този му образ, изражение, проявление, на чиято честота вибрираме....Тоест - ако сме почизчистени - ще видим изчистения образ.

    ...ще си позволя да споделя малко личен опит и виждане...не на йогите , а мой личен натрупан благодарение на йогите Very Happy ...явно не съм обяснил достатъчно добре ...така камъка трепти в няколко честоти , това в коя честота , ти ще го видиш е едната страна на медала ....другата е , че ти също излъчваш и променяш неговите честоти и...следващия който го види , няма да го усети според собствената си честота а ще види променената собствена такава ....вдяваш ли Very Happy ...ако в къщата , в която живеят хора с преобладаващи отрицателни емоции и енергии , влезе и заживее друг с положителни такива , сутрин първите му визуализаци , определено няма да са положителни и неговите ...ти казваш :

    Ще видим само този му образ, изражение, проявление, на чиято честота вибрираме....Тоест - ако сме почизчистени - ще видим изчистения образ.

    ...досега в Теорията си за Прехода , си написал много интересни неща , но от самото начало Тя куца...
    ...именно щото ние не живеем сами поотделно на Земята , а вибрираме съвместно и понякога се получават резонанси в двата полюса на енергията ....именно те променят дори и климата , могат и да ускорят или забавят въртенето на Земята , могат и да променят траекторията и около Слънцето , наклона на остта и - тва наскоро взе да се случва чрез земетресенията ...тва за климата , съм го описал в Сълзите на Сирените и ...успешно се забавлявам с метеорлога Любак от Гофишинг , вече две години , щото напук на науката , все познава прогнозите на 20 - 30 процента ...щото климата се влияе и от нашите мисли Wink
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Нед Сеп 11 2011, 13:24

    ХА ХАХАХ АААААА:)
    Ни куцъ тя тиорийкътъ, а разбиранията ни:)
    Илюзия е това, че живеем заедно. Всеки от нас е самостоятелна бойна единица и манипулира материята, така, както си иска. Но това ти го знаеш по-добре и от мен! Защото го правиш съзнателно.

    А, какви точно и колко точно "тежести" ще си окачим на врата по това време - от нас си зависи:)


    Аз лично се занимавам с "откачване". Удовлетворението да ставаш все по-Свободен е Неописуемо:)

    По въпроса за стриването на коментиращите.
    Ако за миг дори, прозрат, колко много ми помагат да се изчиствам и какво удовлетворение ми донася този факт....................

    Ела насам да стрийм няколко бутилки, докато си говорим за глупости:)
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Булти on Нед Сеп 11 2011, 13:28

    Ще видим само този му образ, изражение, проявление, на чиято честота вибрираме....Тоест - ако сме почизчистени - ще видим изчистения образ.

    ...бих казал :

    ...Ще видим само този му образ,изражение, проявление, на чиято честота всички заедно вибрираме ...

    ...и така както е тръгнало - сам виждаш - бъкаме от положителна енергия Very Happy ....свърши ли петрола - в градовете ще се леят реки от кръв - щото няма да има кво да се яде ...

    What a Face
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Булти on Нед Сеп 11 2011, 13:31

    Илюзия е това, че живеем заедно. Всеки от нас е самостоятелна бойна единица и манипулира материята, така, както си иска.

    ....тук не съм никак съгласен , но не се засягай , тва си е лично мое мнение ...

    ...нищо във Вселената не е самостоятелно , дори и най-малките частици, свързва ни хармонията на Имплозията или Вакума или Привличането ...всеки го нарича някак си ...някои го наричат Любов ...а материалистите я отричат What a Face...та нали думата Космос означава ред , ако сичко е самостоятелно - познай къв хаос ши стани стрелба

    наздраве
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Нед Сеп 11 2011, 13:42

    Ох ве Булти ве:)
    абе, да му се не види и форумното писане, неразбиращо се:)

    Имах предвид, че всеки е уникален и различен и с това обогатява обкръжението си и себе си и Всичко останало.
    Ето - ние двамата пишем едно и също с различни думи, отразяващи уникалността на разбиранията ни и различните ъгли на наблюдение и затова се получават обърквания.


    а, че Любовта е Универсален език - така е, нали заради нея все пак се разбираме:)
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Дъхът на Господа.

    Писане  stonetales on Сря Сеп 14 2011, 09:21

    Поддържащите „оплакването” вероятно са хванали другия път.
    Той също има своята ценност като осъзнаване на света и на самите тях, но разстоянието от причината до следствието там е повече от огромна.
    Може някога пак да се срещнем, но дотогава – нека да се занимаем със себе си.

    Да – техниките, които ви предложих са „трудни”, но трудността им се крие само в първоначалният шок от осъзнаването. Осъзнаването, че не ви предлагам нищо ново под Слънцето. Всъщност всяка една от тях ви е позната – по един или друг начин. Събуждат се стари спомени, изплуват забравени емоции и състояния.
    Във всички случаи интересът да си „спомним” тези науж нови техники ни е задълбал отвътре. Те са общочовешки и се практикуват от много хора по света – независимо от повода, който ги е довел до тях.
    Нека продължим нататък с поредните „препъни камъчета”:)

    Стъпили сме с крака на новата, избрана от нас пътека. Направили сме го с помощта на визуализацията и свободния си избор, подпомогнати от осъзнаването на тези и други истини.
    Но какво действително ни е накарало да поемем точно тази посока?
    Мисълта, че сме единствените избрани за този път или съкровното желание да постигнем нещо? Каква е тази сила, която ни насочи точно натам – пак ли опряхме до безсъзнателно подчинение на нещо по-силно от нас или просто посочихме с пръст в тъмното?

    Прост и ясен отговор – Намерението.
    Нека се върнем на онзи прословут разговор, в който бъдещият клиент се обажда или намира под някаква форма бъдещият изпълнител. Този път „ просто за забавление” обекта на разговора не е скучната тухлена стена, а нещо, което се харесва и на двамата. Изберете сами какво да е то. Тъй като буквално ми предстои тези дни - аз избирам една красива външна чешма – такива, каквито отдавна имах Намерението да правя в Странджата – леко безводна планина. На практика тази вече ще е втората.

    Какво кара клиента да търси изпълнител?
    Неговото Намерение да има това, което му е на сърце.
    Какво кара изпълнителят да иска да прави тези неща, които са в сърцето на клиента?
    Това, че неговото Намерение е да прави такива неща с ръцете си. Той има Намерение да се занимава с правенето на такива неща. Другият пък има Намерение да притежава същите или подобни неща.
    Всеки човек има Намерение. Всеки човек на тази земя има Намерение. Да манипулира материята – по един или друг начин – та било понякога и чрез бездействие.

    Тъй като няма как да се каже какво точно е намерението и как точно действа то, ще дам няколко примера, които ще ви доближат до значението на тази сила.
    Много лесно бих могъл да напиша няколко премъдри лафа, които ще ме направят само смешен, но и те ще бъдат само приблизителни. Затова отново ще ползвам личният си опит.
    Според мен в многото си прераждания (според някои религии) или в единственият си живот на тази земя(според други) човеците се учат да осъзнават начините за манипулиране на материята с помощта на Намерението.
    Когато дечко иска да бъде някакъв - (космонавт, лекар, пътешественик) - то той възнамерява да го направи. Докато Намерението му остане непоколебимо, то това му искане, тази мечта ще се изпълнява. Оттегли ли намерението си от тази мечта – край. Дори и да е стигнал донякъде, всичко пропада.
    Когато възрастен и опитен човек поиска да направи нещо за света или за себе си, то той го възнамерява. По същият начин – докато намерението му поддържа тази мечта – тя се осъществява – независимо от всичко. Оттегли ли се намерението – край.
    За яснота – визуализирането е само „инструмент”. То ни „рисува”, осветява вариантите, които могат да бъдат извадени от нас, от тъмата на непроявеното.
    Намерението е ясното забиване на пирона. Удара в десетката.

    Дали с чук, тесла, камък, тежест или ръка – пирона е забит. Дали със стрела, пушка, хвърлен камък, прашка, оръдие или харпун – десетката е уцелена.

    Намерението би могло да бъде оприличено на ясното желание, поставената цел, безумната мечта – но всичките те са само описания или образи. Намерението е самата сила на сбъдването.
    Би могло също така да бъде оприличено на така използваният в строителството конец или по късият му вариант – мастара.
    Изкопа за основите на сградата е направен. Майсторите опъват вездесъщият конец и забиват колчетата – оттук до там ще има стена. Оттук – натам ще завие или скоси и т.н.

    Оттук – дотам. По Най-краткият път. Така действа Намерението. Понякога най-късият, най-краткият път отнема години. Понякога месеци или дни.
    В единия край на конеца сме ние – призовали сме Намерението да ни отведе до другият му край.
    Някой иска да направи воден двигател. Следват месеци или години визуализации и търсения. Но вездесъщата сила на Намерението го води до самият край – и хоп – двигателят е готов. Както сами можете да се убедите, намирайки го в Интернет.

    Подобно дъхът на Господа – силата, която Той е вдъхнал в парчето глина (според Библията) и е Създал човека, Намерението дава живот на всичко около нас. Прабългарската дума за тази сила - Дъхът на Господа - е Оренда.

    За пречките при използването на тази сила следва......
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Булти on Сря Сеп 14 2011, 16:21

    ...С прехода е Същото - Ще видим само този му образ, изражение, проявление, на чиято честота вибрираме. От която "страна" го погледнем, това му лице ще видим....
    ..искаш да кажеш нещо такова :

    тва :

    http://www.vbox7.com/play:87cc6e2d&start=2

    или тва :

    http://www.vbox7.com/play:8175f3c1&start=16

    Very Happy Very Happy Very Happy Very Happy Very Happy

    ...извинявай за прекъсването ...продължавай ...

    наздраве
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Сря Сеп 14 2011, 19:39

    Чи кой ши ма прикъсва ве?:)

    Да, Булти, точно нещо такова имам пред вид, но това се отнася също и за всяко едно нещо на света. Ти си илюстрирал само две основни гледни точки.
    Но те са безкрайно много - Точно толкова, колкото са и хората. И затова е казано в онези Писания да не съдим другите - та нали и те гледат същият филм и реагират Точно като себе си. Даже по-интересното е да ги наблюдаваш и тогава гледаш още и много различни филми - тоест същия, но "през" техните очи:)
    И така се учиш и кефиш едновременно.......
    Друг би казал, че се учиш и Ужасяваш едновременно...
    Трети би се отегчил....
    Четвърти.......



    Ние сме като деца с калейдоскоп в ръка - както завъртим играчката, така виждаме.
    И всеки си избира неговият си Определен ъгъл на виждане - на едно и също нещо - калейдоскопа, света, истината, проблема или каквото и да е там:)
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Сря Сеп 14 2011, 19:40

    Честно да ти кажа, Коцето ме отвращава.
    avatar
    mita4eto

    Брой мнения : 4
    Join date : 08.09.2011

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  mita4eto on Чет Сеп 15 2011, 09:37

    Едно от много ценните качества на човек е да успее да се отдели от себе си и да погледне през очите на другите, поне доколкото физическите ограничения му позволяват (че и меналните такива също). Аз поне се старая именно това да правя според силите и амбициите ми, ами доста интересни случки се виждат по коренно различен начин ...
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Чет Сеп 15 2011, 11:54

    Защо да ходя на кино и театър тогава?:)
    Не, че подценявам ролята им, но всеки ден гледам и на себе си и на околните като участници в спектакъл.
    Всеки ден различен филм:)В някои дни - по няколко!

    Във филма "Човекът с косачката", главната роля играе Jeff Fahey.
    Един ден му предложили да "променят" живота му със някакъв курс - срещу заплащане, естествено.

    Джеф отговорил следното:

    "Но защо ми е да "променям" живота си. Той се променя ежедневно, от само себе си"
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Боравене с намерението.

    Писане  stonetales on Пет Сеп 16 2011, 08:54

    Основните пречки при ежедневното ползване на намерението са няколко. Нека започнем с липсата на ултимативност.

    Разбира се, самата дума Ултиматум не поражда приятни реакции в нас. Никой не би желал да бъде поставян в състояние на натиск според разпространеното значение на тази дума.
    Ето го според Уикипедията:
    Ултиматум (на латински: ultimatum) — искане, свързано с ограничение на време, принуждаващо към изпълнение, а също така със заплаха за сериозни последствия в случай на неизпълнение. Ултиматума се явява демонстрация на нежелание на каквито и де е преговори.
    Ултиматуми се използват преди всичко в политиката и предшестват военни действия. Понякога ултиматуми се използват и в личния живот, икономиката, етнически спорове и др.


    Затова нека надникнем и разберем малко от „ежедневността” и.

    Би могло да се използва и думата безпрекословност. В разискваният контекст на значението и, обаче, думата ултимативност поставя нещата в състояние на завършеност. Крайност на решението.

    Какво имам предвид?
    Да речем, че вие сте гладен. Дали търпите 10 или 50 минути или три дни, накрая ставате и отивате в кухнята, магазина или ресторанта и т.н., поръчвате, пазарувате продукти или просто отваряте хладилника и изваждате маслото и хляба. Няма значение какви точно са действията ви – вие не просто отидохте до хладилника или магазина. Вътре в себе си вие Нямате никакви колебания по въпроса – „Защо ставам и отивам до хладилника?”
    Няма въпрос! Няма колебание – има само тотално Намерение- Да ям!

    По същият начин ние се събличаме и лягаме да спим – няма колебания – има непоколебимост – Спи ми се! – Отивам да спя!
    Тук не коментирам какво и как би могло да ви попречи да се нахраните или да наспите. Става дума единствено за пълната и безапелационна ултимативност на Намерението ви – Правя това, защото така и така!
    Вие поставяте непроменимо условие (ултиматум) на света, в който живеете и той се движи според това условие.
    Ще кажете – хайде стига глупости – това са прости неща, защо ни занимаваш с тях?
    Защото.
    Всичко наистина е много просто, ако сте сам или пък за момент или по-дълго време разполагате със себе си – свободен сте. Тогава наистина разискваната тема се слива с ежедневието и ултимативността на вашето поведение е част от него. Вие възнамеврявате и то се случва – почти на момента.

    Но, нека помислим какво се случва, ако не разполагате със себе си и сте зависим в една или друга степен от някого или нещо. Тогава, когато няколко малки препъни камъчета нарушават вашата ултимативност към света, в който живеете. Тогава, когато нещата не се случват на момента – ставам, отивам, правя – а има известно протягане във времето. Тогава, когато има голямо или по-голямо разстояние (и физическо и времево) между възнамеряването и резултата. В наша власт тогава е само манипулирането на намерението(за да опънем конеца точно там, където искаме) – тоест, в наша власт тогава е Акта на Възнамеряване.
    Да се попитаме какво точно желаем, да си представим, да визуализираме, да възнамерим. Няма как обаче да видим с очите си или да почувстаме с тялото си резултата (на момента), защото нямаме пряк физически контакт с другият край на конеца. Намерението обаче Има пряк контакт. Та нали то е самият конец.
    Възнамеряването, намерението, имат абсолютно същата сила, както и в случая с хляба и маслото. Те имат еднаква сила - винаги и навсякъде.
    Но в случая с храненето или купуването на вестника разстоянието ( и физическото и времевото) е много малко и ние имаме сигурността, че ръководим пряко целият театър. По тази причина – в смисъл, че ние знаем, че няма пречки - ултимативността ни е тотална. Дали обаче залагаме същата ултимативност в случаите, в които „си мислим” или избираме да мислим, че има някакви пречки за буквалността на изпълнението? Нека видим.

    Ще ви дам пак един пресен пример от нашето ежедневие. В случая е с мен.
    Ще се постарая да детайлизирам малките отсенки, които всъщност са важните и в зависимост от развитието на нашето намерение се превръщат (буквално на на момента) в препъни-камъчета или пък в жалони за желаното от нас протичане на нещата.
    Отговорих на едно запитване, изпращайки проект по имейл. Работих по него (общо) около ден и осъзнах, че първоначалната ми реакция по време на предварителният разговор – „Няма проблем, даже и варианти ще ви изпратя” – е била прибързана. Въпреки това, бях удовлетворен от крайният резултат(временен, защото би могло да стане още по добре) и реших да отговоря на запитването. Дотук добре, всичко е наред, аз съм спокоен, бавих се няколко дена – но то си беше само за да си придам малко тежест(признавам, но пък от друга страна имах нужда от малко време, за да отлежи идеята в главата ми и да има по-добро развитие)въпреки, че според очакванията на клиента трябваше да се забавя повече от седмица. Но вътрешното усещане ми каза, че за момента не мога да подобря повече проекта и реших да го изпратя, за да може съзнанието ми да остане свободно за работата, която имам у дома.
    Дотук бях ясен и спокоен. Намерението ми седеше непоклатимо закрепено. Сигурността ми, че „дърпам конците” на целият случай беше непоклатима
    Неприбързано, спокойно – това има значение, като ще разберете по нататък – сякаш отивам да си намажа филията с масло (това е вътрешното ми усешане в момента на изпращането), сядам, отварям пощата и започвам да пиша имейл. Намерението ми е чисто и ясно, защото по времето, докато работих над проекта се стараех да става все по-добър и настроението ми беше обърнато в посока подобряване. Виждайки, че се получава все по-добре, увереността ми нарастваше, а това спомагаше да хващам все по-верните Кръстопътища по посока на оптималното разрешение.
    До момента обаче, мислех само за подобряването на проекта и тъй като то, подобряването, се случваше буквално в главата ми, сигурността, че контрола ми е тотален водеше до пълна ултимативност. В резултат, проекта се развиваше все по-добре и по-добре.
    Самото писане на имейла обаче, насочи мислите ми към това, как ще бъде приет проекта. При самият въпрос „Как?” (изчезна ясното визуализиране на успешният за мен изход, а на негово място се появи неяснота и несигурност) се породиха в главата ми леки съмнения и несигурност в крайният резултат, който желаех. По този начин започнах да избирам разклонения на кръстопътя, които водеха към нежелано от мен развитие. Те от своя страна започнаха да пораждат леки чувства на дискомфорт в мен и в един момент взех да редактирам текста на имейла.
    Спрях. Замислих се. Замислих се за коментираното в горният абзац.
    Зачетох внимателно какво точно съм написал. Оказа се, че във изложеният по този начин текст съм заложил „капани”(фрази, изречения) които коментират евентуален отказ или нежелано от мен развитие. Предполагат неща, които не ме вълнуват даже. Видях как буквално аз сам съм си постлал стара, прокъсана черга, вместо удобен и красив , Нов килим. В момента на осъзнаването, започна да се разпада чувството на дискомфорт.
    На практика, в момента на това осъзнаване, аз се върнах от нежеланото разклонение, което бях „хванал”. Разклонението, което беше:
    Нежелано от мен
    Пълно с несигурност
    Носещо ми негативни усещания
    Пълна липса на комфорт
    Внушаващо ми следващи нежелани развития на ситуацията
    Никаква, ама Никаква ултимативност – само хлъзгавост под краката

    Редактирах текста на имейла. Всяка фраза и изречение сочеха безпрекословно желаното от мен развитие. Та дори и да не го бях изразил перфектно в текстова форма, самото ми Намерение вече беше Ултиматум.
    Резултата беше, че моментално изчезнаха изброените по-горе негативни усещания, Замениха ги комфорт и сигурност.
    Изпратих имейла с удоволствие. Изпратих го обаче от разклонението, което ме водеше по прекият път към целта ми.

    Какво се случи?
    Докато пишех проекта си, Намерението ми бе забито пряко в целта.
    По време на съмненията и колебанията ми, Намерението бе издърпано от целта и бе запокитено (от самият мен) в места, които даже не знаех как изглеждат, но чувствах, че не ми харесват. За момент бях прескочил на разклонение, което води в „нищото”
    Благодарение на тези интуитивни усещания, се спрях, осъзнах какво съм направил току що и се върнах отново на един от пътищата, които ме водят към целта.
    И най-важното! Няма абсолютно никакво значение какъв ще е отговора на имейла(още не съм получил такъв). Целта ми ще бъде изпълнена, тъй като аз „хванах”, избрах пътя към желаното от мен.
    По един или друг начин – едва ли има значение кой точно – желанието ми ще се изпълни!
    Аз съм казал какво искам. Няма да му преча да се случи.

    За Вкопчването в Точно определен начин следва............
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Вкопчването

    Писане  stonetales on Пон Сеп 19 2011, 10:10

    Всъщност, вкопчването е съвсем пряк начин да не постигнеш това, което желаеш. Директна, здраво стегната юзда, нахлузена на намерението. Представете си волен кон на когото вие слагате юзди и го стягате здраво – дори и да постигне голяма скорост, то ще е за кратко, преди да падне и да умре.

    Един банален пример е буквалното вкопчване на изоставяният. С вкопчването си той просто форсира ситуацията.
    Предполагам на всички от нас се е случвало да бъдем „изоставени” или „напуснати” в една или друга ситуация. На първо място седи въпросът – Как точно сме интерпретирали ситуацията, от какъв ъгъл сме гледали на нея? Как сме се чувствали – изоставени и напуснати или освободени? Погледнете на нещата от гледната точка на волният кон. Как мислите, че се чувства той, в момента, в който махнете юздите му?
    А в момента, в който му ги сложите?
    Как ще се почувстваме ние, когато действително бъдем оставени? – „на бира:)” или нещастни?

    Две са основните разклонения – свободни или нещастни. Нека разгледаме един банален житейски пример от двете противоположни гледни точки.

    Мъж или жена изоставят партньора си. Изоставяният понякога буквално се вкопчва в „по-силният за момента” – „по-силен” според стандартното, но не винаги действително тълкуване на ситуацията.
    Помислте сами – преди да изложа мнението си – какво в действителност постига вкопченият?
    .................?

    Това, че евентуално ще скъса копче или ръкав от дрехата на другият или ще изкълчи ръката му от дърпане, е най-малкото, което постига.
    На практика изоставяният толкова силно визуализира картината на „нещастното си и изпълнено с болка” бъдеще, влага такъв огромен потенциал в изграждането и рисуването му, толкова силно мисли или направо го казва – „НЕ ИСКАМ ДА СЕ СЛУЧИ ТОВА или ТОВА или ОНОВА”, че изключително ясно и картинно показва на намерението накъде да го отведе. Със Страшна сила Опъва конецаи Забива пирона в идеалният център на това, което визуализира.

    Намерението не се интересува от „искам” или „не искам”. То следва визуализацията, която сме му задали. То използва най-прекият път за постигане на целите ни. Същото нещо прави и един изпълнител на някакво задание – гледа да изработи най-точно, най-добре и най-бързо заданието. По разбираеми причини.

    Какво се случва малко след като наистина сме скъсали копчето или нервите на "напускащият" ни?

    Представете си, че сте на негово място. Как се чувствате? Неудобство, обида, засилваща се неприязън, отвращение, може би гняв, презрение и още един доста голям спектър от емоции. Как ще реагирате на негово място?
    Така се чувства и този, който ви изоставя. Така ще реагира и той. Може би и по различен начин, но в пряка зависимост от вашето „увисване” на ръката му, човека или ситуацията ще се опитва да се оттърве от вас.
    Бил съм и от двете страни – неприятно е и в двата случая. Какво се получава наистина?
    Вашето ( и моето също) вкопчване, играе ролята на преса, която разрешава по най-перфектният и бърз начин заданието – изоставящият се изнася максимално бързо към обекта на новото си влечение – та било то и спокойствието. Тоест - неговата предварителна визуализация.

    Изоставеният се доближава максимално бързо до своята Силна визуализация – „нещастното си бъдеще”. И то точно към това, което току що си е избрал. Колкото по-силно съжалява и се вайка, толкова по-бързо пътува неговият влак.
    Добре, че има свободата да се спре някой ден. Ако се посъбуди и се поогледа.
    Разбира се – има стотици и хиляди варианти и преплитания. Няма как да ги отразя. А и нямам желание.

    Да разгледаме сега и другият вариант на развитие – без вкопчване, без преса, без самосъжаления.
    Някой е решил да поеме по собственият си път. Оставя ме, оставя ви. Дълги години се чудех на собствената си реакция в такива моменти – въпреки, че някои неща или връзки бяха желани от мен. Спонтанната ми реакция – без никакво замисляне беше:
    - А? Още по-добре! - И аз самият се изненадвах....
    Доста след това си дадох обяснение, че въпреки, че нещо ме ядеше отвътре, моменталното откъсване от несбъдването на нещото си, ме е оттървавало – даже и без да предполагам – от усложнения. Доста пъти ми се е случвало да прочета озадачение в очите на отсрещния – почти толкова голямо, колкото и вътре в мен.
    С горното не коментирам, че съм изряден – и аз се уча от опита си.
    Та, оставя ви нещото – човек или ситуация. Да кажем – искали сте да идете някъде, или да се случи нещо, пък не е станало. Или пък Аксиния или пък Юлиан си отиват от вас.

    Сещате ли се, колко очудени и изненадани ще са, ако вие действително не държите на присъствието им. Не на игра – ако успеете на момента да се откъснете, да не се вкопчите, въпреки, че много сте Я искали. Или сте Го искали?
    Откъснете ли се, вие на първо място спирате да визуализирате онова „нещастното” бъдеще, което би ви се привидяло ако започнете да страдате. А, след привиждането, започва и буйната представа и визуализиране, което води - знаете вече накъде.
    Откъснете ли се, имате – ТОЕСТ , не имате, вие сам си давате свободата да изберете – АМА каквото ви хрумне.
    Да – имате свободата, защото визуализацията ви не е заета със „нещастното” бъдеще. Ами с какво е заета – ще попита някой?

    Със каквото си изберете - Със това ще е заета. Изберете си! Насочете Намерението си накъдето искате. Дали ще е с молитва към Господа, дали ще е със директно възнамеряване, дали ще е под друга някаква форма – има ли значение? Всичките сме на Господа хайванчета:)

    Разбирате ли? Вашата реакция, вашето визуализиране, прекъсването или спирането на делничният поток, чието сляпо следване води и до сляп избор, го правите самите вие – Вие избирате от коя страна да бъдете – Изоставен или Свободен.
    Къде е съдбата сега?

    Още няколко ежедневни примера:
    Какво правят онези тъй мили бабинки, седящи на припек до оградата. Докато ръцете им действат или почиват, главите им избират непосредственото им бъдеще.
    - Ох Яно ма, ма как ме болят ногите ма.
    - Ох ма Пенкееее – изеде ме таа язва ма.
    - Ух мари - пък на наш Гошко му умре козата.

    И тъй нататък и тъй нататък. Седят бабинките и предат нишките на съдбата си. С оплаквания, с визуализации на болки и смърт, с клетви и клюки за нещастия и ужасии.

    Сравнете ги с една бизнес дама на тяхната възраст и си помислете – кой ги докара, тях всичките, дотам? А кой докара дамата до където е?

    Съдбата ли? Отговора си е лично ваш.
    Лично на мен „бабинките” са ми приказен образ, от който се изливат приказки и предания. Но това си е моят избор.
    Вътре в себе си не клюкаря с тях:)
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Булти on Сря Сеп 21 2011, 18:34

    ...падна ли ми ся Булти , ти що ми спамиш в темата ве Suspect

    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Сря Сеп 21 2011, 23:09

    С половин ухо остана и пак бирата си не даде:)
    Какъв човек вееееееееее?:)
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Пет Сеп 23 2011, 10:20

    „Притесненията спират светлината”
    Това ми бе предадено от един мнооого стар приятел.

    В самата същност на притесненията е заложена малформацията, влошената или нарушена функция, стесняването и буквалното спиране на бъдещите добри възможности.

    Не можах да намеря адекватно обяснение на думата притеснение в тълковните речници. Може и да няма такова. Мога само да припомня някои външни характеристики у човека, изпитващ притеснение:

    Изпотяване, зачервяване, неудобство, дискомфорт, стягане в корема или в гърдите и какви ли още не подобни.

    Притеснението е следващият от препъни-камъните по пътя, който сами си постиламе.
    Притесненията са много мощно средство за постигане на нежелани от нас резултати. Те на практика са директни водачи към вкопчването.
    Казвам ви го от личен опит. За мое съжаление, бях изключително тесен специалист в тази област. И до ден днешен усещам понякога първите сигнали някъде в корема или в гърдите си – едно леко свиване и начало на студена тръпка. Но, за моя радост вече ги отхвърлям веднага и това ми донася моментално облекчение. Съответно и удачният за мен избор.
    Просто съм се научил да избирам по-доброто, по-приятното за мен разклонение – на момента. Как?

    Преди години работех докъм един-два през нощта. Бях се поставил в подчинена ситуация – сам, естествено и нощем, прибирайки се, докато краката ми работеха механично, главата ми следваше същият интензитет.
    Без да се усещам, изпадах в оплакващо се състояние и със пълна всеотдайност и сила разговарях наум с партньорите си в неблагоприятната за мен ситуация. Съзнанието ми прехвърляше и визуализираше всякакви нелепи и неблагоприятни за мен ситуации. Отдавах на негативното визуализиране цялата си сила, карах се с хората, обиждах ги. Изгарях отвътре от срам, обида и нерви. Рисувах съвсем не светло бъдеще. Сам творях и запечатвах непоколебимо вариантите, в които оставах самотен, прецакан и т.н. На практика през цялото време на този тъмничък период бях притеснен, корема ми беше стегнат, нервите опънати и т.н. прекрасни състояния. Е, каквото повикало – такова се обадило!

    Дали беше интуиция, дали не, дали предусещах или пък Създавах – не мога да дам изчерпателен отговор?

    Но, в резултат на многото продължителни нощни визуализации, се сбъднаха най-черните и тъмни варианти, които ми минаваха през главата. Останах сам и изчерпан.
    Близах рани няколко месеца и се замислих. Казах си – Абе, Гоше (без изобщо да обиждам красивото и силно мъжко име Георги), защо бе, пиле, направи така?

    Какво се беше случило на практика?
    От целият безкраен букет на бъдещи възожности – и лоши и хубави – с помощтта на притесненията ми - (то си беше многомесечно състояние) – стесних филтъра на избора си единствено до най – неприятното за себе си развитие. От целият безкрай избрах само притеснението, неприятното. Казано по друг начин – светлината в живота ми изчезна. Сам я отклоних.
    Постепенно, задавайки си все повече въпроси, обвиненията, които хвърлях върху другите се прехвърлиха към мен самия. Беше ли ми виновен някой, че се държах като малоумен тогава? Не! Сам си бях виновен. Истината беше, че избрах притесненията, породени от страха ми, че ще се случи еди какво си. Те ме доведоха до вкопчване и поредица от скандали и разправии.
    И Това, от което се страхувах се случи – със силата, с която го бях предизвикал.
    Бях станал на парцал. Празен. Не можех да стоя, не можех да лежа, не можех да спя, не можех да стоя буден. Нищо не можех. Цялата ми сила отиваше да поддържа избраното от самият мен жалко състояние. И когато то се случи се сринах. БЯХ КАТО МЪРТЪВ.

    И съвсем естествено – умрях завинаги за тези хора и за тези събития. А можех и до ден днешен да остана в това състояние – на самосъжаление и тъмнина. Изключил сам светлината в живота си.

    Не мога да съм наясно с тоталният механизъм на случването на възнамереното от нас. Но не ми и трябва. Стига ми това, че знам, че механизма работи перфектно.
    За сметка на това, съм убеден, че всичко на този свят си го причиняваме сами - и лошото и хубавото.
    Помислете пак върху началото на този пост: „Притесненията спират светлината.”

    Това буквално означава, че заставайки притеснени на поредния Кръстопът, вие гарантирате на себе си, че ще изберете притеснено, негативно развитие на нещата. Вие буквално дърпате кепенците и оставате на тъмно.

    Да кажем, че отивате притеснен на бизнес среща. Или пък на среща със избранника на сърцето ви. Какво очаквате?
    Несъмнено, партньора ви ще усети състоянието ви. Жените имат безупречна интуиция и усещат празнотата в мъжа.
    Не, че мъжете нямат интуиция.

    Успелият бизнесмен също усеща празната позиция срещу себе си.
    В момента, в който пристъпите на преговорите – бизнес или сърдечни – все едно, отсрещният вече знае в себе си, усеща кой стои пред него. В тази връзка – вашите притеснения вече са предначертали изхода от срещата. На практика вие, с поведението си, рисувате пред другия картината на вашия срив. Човека я вижда интуитивно и се възползва от това – какво по-естествено?
    Е, друг въпрос е ако се усетите и прекъснете притесненията. Или ги спрете в зародиш. Тоест - изоставите губещото и се върнете се на печелившото, за вас, разклонение.
    Резултатите веднага ще се променят. Самото осъзнаване на истината, че притесненията са губеща позиция ще ви изведе на друго място и време. Място и време, различни от смачканият и губещ мироглед.

    Просто си помислете, за всичките останали възможности или поне за някои от тях, които с лека ръка отминавате, когато се притеснявате.
    Не го мислете чак толкова:)
    Рано или късно на човек му писва да се притеснява, махва с ръка, откопчва се от губещата позиция, отпуска юздите на намерението и то го отвежда до съкровените му мечти.
    Пожелавам ви го:)

    „Притесненията спират светлината”
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Нед Сеп 25 2011, 14:26

    Излишно е да се "хващате" за думи като Русия или руски народ.

    Смисъла на текста е общочовешки.


    http://otkrovenia.spiralata.net/articles.php?lng=bg&pg=910


    Без коментар.
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Чет Сеп 29 2011, 09:29

    Препотвърждаването.
    Споменах вече за Визуализирането. Предложих ви да „спирате” или да прекъсвате от време на време нескончаемият поток на ежедневието. Да се заслушате в тишината между мислите си. Да проследите най-фините процеси на нашето съществуване.
    Предложих ви го, за да получите някаква представа за механизма на протичане на овладяване на вашето внимание .

    Е, тук естествено стои въпросът, кой точно владее Вашето внимание. Който и да е – то е станало със ваше съгласие. Дано да сте вие самите.

    Спомнете си частта за Визуализирането. Или пък се върнете за малко на нея. От ставане, до лягане, визуализацията предопределя развитието на деня и на Живота ви.
    Преди нея обаче стоят нашите мисли.
    Нашите мисли са основните нишки, с помощта на които тъчем или разплитаме „съдбата” си.
    Защо ли?
    Защото мислите имат сила!

    Представете си Живота си, като пъстра, шарена черга. Едно невероятно, разстлало се халище, събиращо и засукващо цветовете на целият този свят и на цялата Вселена. Всеки цвят, всяка, нишка, всяко влакънце, всяка прашинка полепнала там, е една отделна мисъл. Понякога толкова безсъзнателна и незапомнена, че никога вече не си я спомняме.
    Но ТЯ е помислена. Тя е засукала част от силата ни – за добро или за лошо.
    Мислите ни засукват части от силата ни и я прехвърлят, реализират я, в ежедневието ни.
    Винаги първо Помисляме за нещо. След това го визуализираме. И така нататък............

    Как се чувствате, когато някой ви напсува?

    Тук не говоря за хората, които са безумно дебелокожи – въпреки, че и това е за защита. Не говоря също за хората, които са съумели да си изградят някаква защита, по някакъв, техен си начин.

    А когато вие напсувате или обидите някого? Как се чувствате?

    Откъде се взема това неприятно чувство? Това избухване на някакъв вид емоция?

    Естествено –вашата или нечия чужда мисъл е „гребнала” с пълни шепи от силата, засукала я е по противен начин и я е хвърлила в лицето на отсрещния.
    Гадно. Но истина.
    Мислите ни предопределят нашия живот.
    По същият начин, мислите ни засукват и приятните емоции, реакции и чувства.
    Основната разлика между приятните и негативните разновидности е, че приятните такива вибрират на честоти, които хармонизират и се умножават едни по други. При негативните, честотите на вибрация са дисонансни и разрушаващи се една-друга.

    Всичко е реакция, чувство, емоция, енергия. Вие самите си избирате на кои от разновидностите да вибрирате.

    Препотвърждаването е основно мисловно упражнение, което ние извършваме през целият си живот. Най-грубият пример е зациклил на една мисъл човек.

    Всеки от нас е виждал луди или донякъде отвеяни хора. Вървите по улицата и срещате човек, който си говори сам, но си повтаря едно и също, непрекъснато. И това се повтаря години наред. Едни и същи думи, едни и същи фрази, едно и също поведение.
    Без значение какво си е внушил, всеки луд има някаква фикция – че е Тази или Онази велика или Особена личност. Резултата е, че общественото мнение, недопускащо тези фикции, определя място за хората, които се изживяват по такива „неортодоксални” начини.

    Добре, но какво правим ние самите?

    Как какво?
    Англичанинът пие чай точно в пет следобед. Азиатецът яде основно ориз. Българинът обича шопска салата с ракия и т.н. Все еднакви и повторящи се навици и поведение. Ние също имаме нашата си фикция. Но тъй като тя е обтекаема и обществено-приложима, не ни прави никакво впечатление.

    Естествено, това са само външни белези, абсолютно недостатъчни, за да обхванат цялото многообразие на съществуването.

    Но вътре в себе си ние сме принципно толкова еднакви, колкото и самите луди. Защо ли?

    Проследете сами непрекъснатата последователност на мислите си. Няколко дни подред. Ако искате записвайте или запомняйте еднаквите реакции, еднаквите мисли, еднаквите емоции. Ще се очудите, че еднаквостта Преобладава.

    Тотален пример – футболните запалянковци. Всъщност – които и да са запалянковци. Например – пишещите по форумите като мен.

    Неизбежно се получава уеднаквяване на протичане на мисленето. Каузата на която служим предопределя правилата на поведение. Каквито и да са те.
    Да разгледаме един стандартен пример, във който съм сигурен, че всеки би могъл да намери паралели в своето ежедневие.

    Получили сте голяма сума пари, заради някакъв положен от вас труд или усилие.

    Както винаги, два са основните типа реакции.

    Наученият, че „пари при пари отиват” се радва и това, което предопределя бъдещото развитие на ситуацията са мислите му, че получаването на тези пари означава получаване на още и още. Той просто е „свикнал” да е така. Естественно след такъв ход на мислите му, започва спонтанна визуализация на различни начини, чрез което това би могло да се случи. Или пък дори оставянето на нещата да текат на „свободен ход”. И пак да се случат.

    За разлика от този тип личности, хората с негативно или просто различно мислене, са свикнали да губят парите си. Да губят здравето си. Да губят възможностите си.
    В главите им, мислите следват естественият за тях ход – "парите винаги/никога не стигат". За начало, те визуализират за какво и как няма да им стигнат тези пари. Получава се един абсолютно обратен ефект – вместо да умножават възможностите си, те ги разделят една на друга:
    - Не, това няма да стане! Така не става! Няма да се получи! Невъзможно е!

    Дори и да ги попитате защо съсипват всичко в зародиш, не разбират ли, че биха могли да изиграят картите си по друг начин, те отговарят:
    - Абе не виждаш ли, че нещата стоят така и така? НЕ СТАВА!!! Колко си.................?

    Колко съм.......? Колко сме.........?

    Започва се едно непрестанно и невъзможно за прекъсване препотвърждаване с мисли, примери и факти. По различни поводи, но таящи в себе си едно и също.

    Доказване на себе си или на околните, че е невъзможно да се случи нещо друго, освен неуспех. Например:
    - Ето, знаех си аз, че тези пари ще ми донесат неприятности. Искам да си купя онова нещо, а те не ми стигат. Не стигат за сметките, не стигат за друго. Абе тези пари за нищо не стигат!!!

    Или по друг повод:
    - Ето, шефа не ме цени, колегите ме подиграват, трудно ми е! Не става, живота е много труден.

    И продължава до безкрайност, препотвърждаването, как няма да стане това, как няма да стане онова, как е Невъзможно да се случи желаното от нас. Мисли, мисли, мисли, коя от коя по оитричащи.

    Години, изгубени от нас, за да потвърдим КАК няма да се случи желаното от нас. Вместо да го оставим да се случи.

    Визуализирането в този случай е мощно и пълно, защото човека се е взел много „на сериозно”, за да докаже на Целият свят, че ще стане точно така.
    По този начин той манипулира материята. Това, за което всички сме се родили, тук, на този свят.

    Мислите му продължават да повтарят заученото от родителите или пък например от началният си учител – „Не става” – под различни форми, но носещи един и същ заряд – отрицание, негативизъм и така нататък.

    Получавал съм коментари, по адрес на размислите си, че положението е много черно и ситуацията е непоправима. Как съм бил могъл да бъда толкова глупав, за да не го разбера?

    Явно съм чааак толкова жизнерадостен:)

    Интересното е, че в идентична ситуация, различните хора тълкуват различно самата тази ситуация. Естествено, при такова отношение ситуацията получава различен отенък – в зависимост от краските в палитрата на тълкуващите. Не случайно е казано че на вкус и цвят приятели няма.

    Съвсем естествено, оцветена в различни цветове, ситуацията поема различен курс на развитие.

    Препотвърждаването с еднакви мисли , водещо след себе си повторяемо, ново и ново, но едно и също визуализиране, е гаранцията за посоченият от нас курс на развитие.

    Какво ли ще стане, ако си позволите да поспрете и да послушате тишината между мислите си?
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Булти on Чет Сеп 29 2011, 11:01

    ....ей , верно казаха хората че си луд ...

    Very Happy Very Happy Very Happy

    ...очакваме продължението ...

    супер супер супер
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Чет Сеп 29 2011, 14:12

    Кофти ще е да кажат, че съм нормален:)
    Тогава става Страшно:)

    Защото приоритетите веднага ще се променят!
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    За отдаването на значение и Взимането на сериозно:)

    Писане  stonetales on Съб Окт 01 2011, 10:18

    За отдаването на значение и взимането на сериозно.

    Взимането на сериозно е Излишно отдаване на значение на нещо. Каквото и да е това нещо.

    Има една такава поговорка – „Пияния и лудия Господ ги пази”.

    Сигурно всеки един от нас интуитивно се е замислял – защо това е така. Докосвал се е до някакъв извод или усещане и е махвал с ръка – „Остави ги, тях Господ ги пази”.

    Защо ги пази Господ?
    Защото те самите са „махнали с ръка” на всичко. Отделили са се, единият временно, а другият за постоянно, в реалност, в която нашите правила не важат. Още повече – по тази причина, те самите не се съобразяват с тези правила.
    Те просто са на друго място и в друго време. Нашите правила наистина не важат за тях.
    Може би ние не ги прилагаме към тях. Прилагаме ги само към себе си.

    Естествено, друг е въпросът, защо пияният, лудият, а и самите ние, пребиваваме там, където сме? Защото всеки упражнява правото си на избор.

    Какво означава „те са на друго място и в друго време”?
    Звучи като научна фантастика, но на практика си е пълна истина. Поне за тях самите. И пияният и лудият не се съобразяват с правилата ни, защото не им отдават никакво значение. В този аспект стои и въпросът - каква част от „нормалните” им отдават значение?

    Как така не им отдават значение?

    Пияният пада или катастрофира и му няма нищо, а дългогодишният трезвеник в същата ситуация чупи крак или ръка или се контузва лошо. Единият е релаксиран, мек и незаинтересован, а другият твърд, сериозен и принципен.
    Лично аз съм преживявал преобръщане с кола и си спомням, че съвсем съзнателно се отпуснах, за да не се потроша. В резултат имах само натъртен палец. Водача беше мъртво пиян и май и не разбра какво става. Остана абсолютно здрав, естествено.

    Лудият или дрогираният го биеш, а той само се смее и си бръщолеви нещо. Но хване ли те за ръката – жална ти майка.

    Удавникът е известен със своята „мъртва хватка”. Няма пускане! Водните спасители тренират специално избягване на тези „хватки”.

    Всичко това е резултат от пълното или частично Неотдаване на значение. В момента, в който пада, пияният не осъзнава какво става и затова няма време да се стегне, остава мек и разхлабен и се „разстила” върху земята. Удавникът не мисли за последиците от „спъването” на човека, който е дошъл да го извади от водата. Няма никакво съобразяване или отдаване на значение. Има само мъртъв, неразкопчаем захват, който понякога води до удавяне на спасителя.
    Лудият – само предполагам – не усеща или не се интересува от това, че го бият. Психиката му е „изместена” от този свят и никой не може да предположи какво му се струва или какво усеща, когато го млатят.

    Тоталното неотдаване на значение на „правилата” на този свят, позволява на изброените личности да постъпват по тези неординерни начини. И съответно на практика да се получат и напълно неординерни резултати.

    Какво, на практика, е да не отдаваш значение?

    Когато мислиш „трезво и разумно”, ти следваш правилата на „протичане” на този свят. Промениш ли мисленето си, променяш и действителността си. Създаваш нови правила и тя протича по тях. Спрял си да отдаваш значение на предишната действителност. Създаваш нова.

    Възможно е, естествено. Да вземем един типичен пример от ежедневието ни.

    Малко градче, с някаква – малка или голяма – индустрия. Възможностите за поминък на средния работник са уеднаквени, заплатите са без големи разлики, животът е еднотипен и скучен.
    В градчето расте дете, което не се примирява със тази действителност.

    Расте и друго дете, което се примирява от рано със същата действителност. Или пък просто тя му харесва.

    И двете дечица ходят на училище, следват еднакви правила, но в главите им протичат различни мисли. Например.

    Едното си мечтае да стане работник, като татко си, защото нещо в занаята му го е впечатлило, видяло е интересни за него неща, слушало е истории за задружни празненства на някой празник или кой знае какво. В главицата на детето се въртят мисли и мечти за денят, в който ще хване лопатата или писалката или ръчката на машината, „Също като татко”. Визуализациите в главицата му рисуват картината на голям, силен и щастлив работник, пред който никаква машина не ще се опъне. Ако някакъв филм или книга или нещо друго, външно за обкръжението му, не повлияят върху мислите и мечтите му и не променят визуализирането му, то бъдещият, голям вече Работник ще е щастлив.

    На практика детето отдава значение на света около него и заживява по правилата му. Светлината на съзнанието му следва „утъпкана” вече пътека.

    Точно обратното. По някаква причина другото детенце не се интересува от този начин на живот. Да кажем сънува красиви места, чете различни от препоръчаните книги, интересува се от други неща. Съвсем естествено, в главицата му витаят други мисли, които на свой ред пораждат други визуализации. Така и не свиква да мисли само за насъщния, ординерно.

    След години порастналият работник свива ежедневието, мислите и визуализациите си до изхранване на огромното си семейство.

    Порастналият мечтател, захванал някакъв бизнес, има огромен проблем. Тъй като кръгозора и визуализирането му се развиват и променят непрекъснато, на него вече му е трудно да реши къде точно иска да отиде на пътешествие.
    Това вече порастнало дете отдавна е престанало да отдава значение на живота в работническото градче.

    Освободената от това „отдаване” сила, го е завела на съвсем друго място и в съвсем друго време.

    Но за разлика от пияния, който с помощта на алкохола пребивава само временно в желаната действителност(„избягвайки” за кратко от нещо, което му тежи)нашият мечтател, с помощта на непрекъснатото визуализиране на желаната от него действителност, Буквално и завинаги е попаднал в нея.
    Защото е отдавал значение само на нея. Тоест, не е отдавал значение на ординерността.

    Абсолютно същото е направил и работника – визуализирал е своята действителност. Отдавал е значение на своите мечти – на ординерността.

    Естествено, отдаването на значение в границите на необходимото е неминуемо. За да може светлината на съзнанието да огрее избраният за материализиране сектор от все още непроявеното, се нужде от енергия, от сила. Темата на този пост обаче засяга Излишното отдаване на значение – взимането на сериозно.
    Следва.............

    Sponsored content

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Пет Ное 24 2017, 11:27