Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Share
    avatar
    Ватус

    Брой мнения : 1175
    Join date : 29.10.2010
    Age : 61
    Местожителство : Бургас

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Ватус on Нед Фев 05 2012, 02:57

    Краси, направи му на ахтополският нарцис два барелефа - профил и анфас, че белким даде две ягнета, че да омазним брадичките и ние. Very Happy
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3569
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Jorestes on Нед Фев 05 2012, 09:21

    Very Happy
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Нед Фев 05 2012, 11:38

    ААа - снощи ми бяха на гости дъщеря му и зетят му - та съм ги оставил те да го дразнят Гледаха и рисунката и барелефа, снимаха ги и те са на ход сега:)

    Как дойде - или ше е за камък или ше го го купя - все тая:)
    Само време да даде, че вътре не си е работа:)
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Чет Апр 05 2012, 05:01

    По материали от печата.............





    Ние заспиваме и се събуждаме – отново и отново. Животът ни преминава в поредица от сънища и няма как да знаем кой е Реалния? Според мен всички те са реални.
    Какви сънища? - ще си помислите вие. Това Тук е Реалността! – ще кажете....

    Да, прави сте и това тук е реалност. Но защо понякога се събуждате мокри от пот, развълнувани или изплашени до смърт през нощта. Защо понякога плачете или сте неизмеримо радостни. Защо, дори и да не помните току що сънуваният сън, във вас е останало някакво необяснимо, невероятно чувство?
    Защо понякога имате чувство, че сънувате наяве и разтърсвате глава, за да го премахнете?

    Защото сънищата Не са Реални ли???
    Реални са до смърт – точно, колкото и този, който сънуваме в момента. В тази реалност.

    Снощи ми се обади Митев и ме покани да се върна, да пиша нещо, тъй като темата не се развивала добре, според него, пък не му се искало да я трие.
    Изпълнявайки молбата му пиша нещо, но надали това е писанието, което той е очаквал.
    Съвсем съзнателно не съм чел нищо от развитието – просто отварям форума, пействам предварително готов отговор и затварям.
    Няма как да стане да преценявам кой какво е писал. Няма как да го квалифицирам по своите виждания. Не се занимавам вече с това. Който е чел всичко си спомня, че нямам чувство за принадлежност или собственост към темата. Тя дойде, мина през мен и си отиде, оставяйки ми повече от колкото съм очаквал, даже и няколко нови приятели.

    Наистина 2-3 години форумите ми бяха тръпка. Живеех със тях. Имах дори и малки домашни разправии по повода.
    Бях и модератор и модериран. Бях трит тотално – дори и без обяснения. Беше ми обяснявано как “неистово търся одобрение”, “Колко не съм прав” и т.н.
    Но се събудих и от този сън. Продължих да служа на себе си, по начина, който ми е най-близък.

    Наситих се на емоцията “пребиваване във форуми”. Последният, който напуснах беше на Булти. И там “Джорестес” ме помоли да вляза отново. “Не било същото без мен”!!!

    Върнах се – ала резултата беше, че му пратих имейл да не ме моли пак.
    Инак си останахме добри приятели и почти съседи и редовно се чуваме по телефона. А в София се виждаме на паметни вечери в “Колаклиите”.

    Много рядко , почти никога, в живота ни се случват събития, които ни разтърсват от вътре. Те ни променят, въздействат ни и следвайки ги, ние отиваме към неподозирани до тогава места и развития – и в този сън и в другите сънища.
    Почти никога не ни се случват, защото не ги търсим съзнателно. А Съвсем съзнателно търсим неподвижност и статичност, тъй като е някакси по-мързеливо или пък по – уютно или пък просто не ни се занимава да търсим. Но и съществуването ни по този начин е доста по-бедно и неинтересно.

    Тези събития биха могли да могло да бъдат болест, катастрофа или рядко преживяване или осъзнаване на нещо – каквото и да било. Значение тук има “разтърсването” и преподреждането от вътре. Аз съзнателно търся такива “променящи ме” събития.

    Едно от тях беше и воденето на темата “ми” в десетина различни по естеството си форуми. Държа ме на нокти около година.
    Онзи Краско, който започна да пише на времето, няма нищо общо със сегашния Камъчко:)
    Отиде си – както и дойде. Използвах потенциала му и сега съм съвсем друг. Най-просто казано – вече имам нужда от доста по - малко неща, отколкото преди.

    Продължавам да търся променящи ме “фактори”а старите интереси и емоции просто си отиват.
    “Сънищата, които сънувам“ се сменят.

    Не мога да Ви кажа какво да пишете или как да се “държите”. Това не е моя, а Вашия живот:)

    Митев – случи ли се да мина през Добрич, си ми на мушката:)

    А. агнето се оформя към средата на май – по ред технически причини. Специално ще го обявя:)
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Булти on Чет Апр 05 2012, 10:46

    А. агнето се оформя към средата на май – по ред технически причини. Специално ще го обявя:)


    заря

    Браво ! Браво ! Браво !

    хоро

    Чиърз
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Чет Апр 05 2012, 14:21

    Значи бирата е от теб - Админю Мой:)
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Булти on Чет Апр 05 2012, 14:32

    ...тцъ , от мен ще е рибата удавник skuter плувам скок ...

    на-на-на
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Чет Авг 23 2012, 13:56

    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Булти on Чет Авг 23 2012, 16:02

    ...а какво ще кажете за това :



    Shocked
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3569
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Jorestes on Пон Авг 27 2012, 09:11

    супер
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Чет Сеп 20 2012, 19:25

    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Пет Сеп 21 2012, 20:30

    Слязохме от маршрутката на гара Курило, пихме по кафе в някакво мърляво капанче и се запътихме към Гниляне.

    Преди това, докато пресичахме кръстовището на гара Север, за да изчакаме маршрутката, бях казал на Пацко, че този път имаме задача да не взимаме никакъв алкохол със себе си. Пацко, който трудно изкарваше без биричка, ме погледна с пълно безразличие и ме попита нещо от рода на:
    Само това ли е?

    Вървяхме по моста над Искъра – след “Зебра” - и наблюдавахме един ентусиаст, който се качваше в каяка си, за да се пусне надолу към Своге. Представих си цялото му пътуване, разминаването с дърветата, въртенето из бързеите, забиването из луди места и храсталаци, на които иначе никога няма да стъпиш и се израдвах за него. Махнахме му, засмяни, предвкусвайки и ние удоволствието му, махна ни и той, отговори ни на въпроса за къде се спуска, а жена му се качи на колата с която бяха докарали каяка, изкачи се на моста и мина покрай нас с усмивка на лицето. Махна ни и тя за поздрав. Представих си как кара бавно и полека надолу по дефилето, как без да бърза сяда на някое кафе и го чака през цялото това време. Бяха изпаднали в пълно безгрижие – и двамата.

    Малко преди това бяхме попитали младо, пълно със сила момиче да ни упъти. То беше от онзи здрав, мускулест, леко заоблен, светъл тип млади жени, с открити и ясни лица, които се срещат в малките градчета и селца на Подбалкана. Упъти ни момичето и след като отминахме, не се сдържах да коментирам:

    Леле бацеееее – колко много секс има в това момичеееееее....

    “Не се разсейвай”, ми отговори бацката и се понесохме към овощните градини над Гниляне.
    Не носехме никаква храна – щяхме да пазаруваме в селото. Минавахме край малки къщи, дворове с камиони и трактори, други, по- големи и здрави къщи.

    Беше хладна сутрин, в началото на ноември. Напичаше доста добре, а въздуха звънтеше от чистота.
    Взехме храна и две големи лимонади, за да не ни натежават излишно раниците. Надявахме се и да намерим вода някъде горе.
    Бацко Пацко дори и не се заплесна по бирите, въпреки, че купихме и наденички за огъня. Наблюдавах го внимателно, но лицето му си остана спокойно, без каквито и да е признаци на съжаление. А Пацко е малко човече, на което съм засичал 5 двулитрови бири от девет сутринта до пет следобеда. Вече десетина години бяхме заедно и го познавах доста добре. Няколко години даже работехме заедно и на въпросите ми къде го слага това пиене, отговаряше, че му е сладко и да не го занимавам с повече глупости. Понякога сутрин идваше мъртвопиян на работа и въпреки всичко работеше като вол. По някое време само се чуваше - “Баце, отивам за биричка”.

    Носехме палатка, спални чували и се бяхме приготвили за нощувка на едно специално място. Експериментирахме, тъй като досега не бяхме спали там, а аномалиите, които се случваха всеки път, когато минавахме оттам ни бяха озадачили. Нарекохме мястото “Портала”.

    Открих Портала съвсем случайно, въпреки, че през годините съм си задавал въпроса дали наистина е било случайно. Имах къща на “Свинове” - над Батулия и един есенен ден реших да ида пеша до там. Около 40 /може и повече/ километра, през Илиянци, полето, Искъра, Гниляне и хребетите нагоре. Спускане през билото на планината до Батулийска река и пак нагоре, посока Кръстец, но с отбивка надясно по някое време. Взех го за 12 часа – без храна и багаж – експериментирах.

    Възлизайки над Гниляне - бях качил доста по един хребет, издигащ се плавно в северна посока – попаднах на поляна, на 25-30 метра източно от пътя. Трябваше да се провирам през едни храсталаци, но ме привлече обширната панорама, прозираща през храстите, избуяли между поляната и пътя. Около 30-40 метра в диаметър, с кръгла форма и рязко спускащи се на 400-500 метра надолу от нея, каменни свлачища. Много рязко – под ъгъл може би над 60 градуса. Отивайки към краяа и, човек имаше чувжтвото, че ще пропадне в нищото. Не можеше да се види дъното на дола отдолу, но и дума не можеше да става за спускане.

    Изпитах чувството, че тук е края на света. Необяснимо от къде дойде това чувство, но всеки пък, когато съм ходел там ме обземаше чувството за Край. Край на Света. Край във смисъл на пространство, а не на време. Граница.
    Силно и пълно чувство. Отсреща – на няколко километра по права линия, имаше огромна легнала поляна и гора под нея, а горе отляво се точеше на изток билото на Стара планина. Далече долу пушеше Кремиковци и се виждаше част от полето, Витоша и далечните горно-долно - Лозенски възвишения.

    Пацко ми беше най - близкия приятел в продължение на десетина години. Беше близко до мен и чисто физически – виждахме се често, почти ежедневно, после работехме заедно и неминуемо обсъждахме всичко, което се случваше с нас и около нас. Помагахме си много, тъй като чрез другия откривахме напълно непознати за нас светове. Аз го въведох в света на сънуването, а той ми показа света на оцеляването – чистото физическо оцеляване и абсолютен житейски прагматизъм. Един малък, съвременен Лао Цзъ.

    Възпитаник на не едно и две ТВУ – та, “Техникуми за вътрешна украса”, както се изрази Иван Иванов, бивш пещерняк, бивш метъл, побойник, малка “джинка” с горещо сърце. Аз му давах спокойствие и уравновесеност, а той ми подпалваше фитила за какви ли не глупости и приключения.

    В негово присъствие човек винаги се чувстваше приповдигнат – толкова много сила имаше/има и сега/ в него. Живееше на прага на реалността – толкова странен беше.
    Последния заплануван експеримент, който така и не можахме да извършим с него на Портала, ни отведе да живеем на различни места, чак в Странджата.
    Бяхме решили не само да заспим на Портала, но и да се събудим на друго място. Явно го направихме по друг начин.

    Естествено, покрай всичко обсъждано, му разказах и за Портала – по-скоро за силното и всеобхватно чувство за крайност и свършек, изпитвано от мен на ненаречената тогава все още поляна. Ходихме няколко пъти през деня и още първият път, когато се изкачвахме заедно, забелязах промяна в действителността. Една от тях бе абсолютно необяснима.

    Всички сме виждали огромните, широки просеки, изсечени под жиците на високоволтовите далекопроводи в планината. Онези, с огромните, високи стълбове, изправени с помощта на вертолети. Правят се с едни изключително огромни машини, широчината им е около 30-ина метра/а може и повече да е/ и са обрасли с ниски или по-високи храсталаци – в зависимост от честотата на почистването им. Прави ти впечатление резкия контраст на избуялата, гъста гора и дългата, чиста лента на просеката под жиците. Няма как да не го забележиш. Пътят, виещ се нагоре, пресичаше един такъв далекопровод и съответната просека отдолу.

    Приближавайки, забелязахме, че просеката не съществува. Не го регистрирах веднага, но приседнахме да починем и да погледаме панорамата към София. Стана ми странно и се замислих защо, затърсих причината и чак тогава забелязах аномалията. Жиците минаваха ниско над дърветата и просека нямаше, което беше пълен абсурд. Такава ситуация просто не съществува.

    На всичко отгоре, пътят, който се изкачваше на север, по протежение на хребета, перпендикулярно разположен към билото, виеше се и пресичаше хребета ту отляво, ту отдясно, се беше изместил отдясно на хребета, там където пресичаше далекопровода.
    А помнех много ясно, че на мястото на пресичането беше от ляво на хребета.

    В течение на няколкото пъти, в които се изкачвахме, започнахме да се забаляваме с непрестанните промени. Даже опитвахме да гадаем кави ще са промените. Един път просеката пак си я имаше, друг път самия далекопровод изглеждаше различно. Телефоните правеха различни номера и изписваха всякакви несъществуващи номера и обаждания и какво ли още не.
    Главното забавление беше, че търсехме, разсъждавахме и правехме предположения за причините, поради които действителността се променяше.

    Стигнахме до извода, че комбинациите от силата и на двама ни е в състояние да въздейства на нещата. Но как точно става – това беше тайна за нас. Дали с предварително възнамеряване за промените или просто самото гадаене настройваше нашите съзнания на друга вълна. По подобие на промяната на потенциала на кондензатора в радиоприемниците, постигнат чрез въртенето на копчето за смяна на станциите, съзнанието ни се пренастройваше и избираше различни “станции” - различни материализирани реалности на действителността. Постепенно се досетихме, че съзнанията ни са тези, които също така се променят. При условие, че оперираха със спомени за предишните ни изкачвания, те май носеха по-голяма част от отговорността за ставащото.

    Накрая се досетихме, че Огромна и може би Единствена роля за ставащото играе Намерението.
    Беше ни странно и непознато, да гадаем, но от друга страна беше Единственото Истински интересно нещо на света за нас. Започнахме експерименти.

    Това беше първият път, в който имахме намерение да преспим на Портала. По пътя забелязахме следи като от “Уаз”-ка например. Около 15-18 см широки, с ясно изразени грайфери. Имаше само тези следи и естествено, тук там животински, пресичащи пътя, а след нас оставаха само нашите, току що положени. Пълна тишина витаеше, тъй като беше ден през седмицата и само далечния приглушен градски шум се дочуваше при по съсредоточено заслушване.

    Стигнахме на мястото към 14 часа следобед, промушихме се през храстите, излязохме на Портала, хапнахме и заразглеждахме околността. Далече долу вдясно се мержелееше Кремиковци, от него към нас пълзеше гъста, зелена гора, отсреща, на изток, в горния край на огромната поляна над гората се беше появил синкав фургон, разположен перпендикулярно на нашата гледна точка, а отляво се опъваше дълъг скалист склон, тук-там осеян със сипеи. Зарязахме багажа и продължихме олекнали нагоре към билото – вече да се мотаем и разглеждаме. Стигнахме до първото било, разтягащо се от запад на изток, на час път от Портала, разглеждахме на север, запад и изток и пресметнахме, че запад е посоката, която трябва да поемем на следващия ден. Спуснахме малко надолу, по едни разклонения, надолу и наляво, /запад-северозапад/ и заразглеждахме откъде точно да минем, за да завием към дефилето /съвсем на запад/, за да хванем влак от Реброво за София и да се приберем.
    Някакъв влак, примерно към 5 следобед и привечер да сме си у дома.

    Обаче и на ум не ни е идвало какво щеше да ни се случи на следващия ден. Коментирам това, че в съзнанията ни нямаше предварително оформен образ на каквото и да е от това, което ни се случи в последствие. Освен може би на окончателното ни прибиране в къщи.

    Върнахме се, захладняло беше, разпънахме палатката, разпалихме огъня, пекохме наденици, надигахме лимонадите, съжалявах, че така лекомислено ни поставих и изпълних задачата“без алкохол” /наденичките “плачеха” за бира/и си заразказвахме истории всякакви. Излезе много студен вятър от изток, напъха ни в палатката и заспахме в студеното. Събуждах се няколко пъти от студ, увивах се и малко даже позъзнах в летния си чувал. Беше ноември.


    Живи и здрави – събудихме се от едно пекнало, ясно слънце, занадзирахме из палатката и се започна с изненадите.
    Отсреща, на мястото на огромната поляна имаше само гора. Поляната и фургона ги имаше пак, но бяха изместени отляво - на мястото на сипеите на вчерашния скалист склон. Фургона вече беше зелен и обърнат с късата си страна към нас – по продължение на гледната ни точка. Беше в долния край на малка полянка, под която се беше опънал огромен горски масив.
    Долу, вдясно, в ниското/по посока Кремиковци/ беше израстнала огромна бяла къща със огромни кръгли прозорци.

    Пътят, по който стигахме преди, вместо да си минава кротко на около 30 метра зад храсталаците, беше първото нещо, корто видях, когато погледнах назад и вдясно от палатката. Влизаше в самия Портал, под остър ъгъл и под обратен такъв остър ъгъл излизаше от другата му страна. Минаваше буквално презПортала.
    С това изненадите само започваха. Само започваха.

    Хапвахме и се изумявахме. Добре, че по стар обичай не бяхме взели литър-два ракия и няколко двулитрови бири. Тогава веднага щях да реша че сме били качени на няколко череши едновременно и нищо не помниме.
    Аз не пуша. Няма как да съм се напушил или дрогирал, ако това сте си помислили. Пацко също беше трезвен като краставичка.
    В леко изумено състояние събрахме палатката и чувалите и се заизкачвахме. Да – обаче!

    Следите по пътя бяха широки овече коло 35-40 см – като на задните двойни гуми на Татра или Зил или джоган. Помежду тях, пресичайки ги на места и криволичейки насам-натам, имаше тънка, единична следа от мотор.

    Добре, обаче на едно място следата на мотора изчезваше около десетина метра и пак се появяваше по-нататък, равна и ясно изразена. Нямаше как да е от скок, тъй като участъка беше сравнително равен, с еднаква пръстна текстура на повърхността и без никакви възвишения, спомагащи за скок. Сякаш мотора беше минал по въздуха или пък за момент беше прескочил в друга реалност. Тази липса на следа веч Изби рибата Напълно. Това ме озадачи най-много от всичко, тъй като за всичко останало биха могли да се търсят и “намерят” рационални обяснения, но за липсата на следа нямаше как. Пълно запецване на разума.

    Ще кажете – минали са през нощта, заличили са старите следи.
    Тогава трябваше да са минали през нас, през палатката ни, защото пътят вече минаваше оттам. А е изключено да не сме ги чули в абсолютната тишина.

    Продължихме на горе. Отнякъде се бяха появили ловци – в делничен ден – заговорихме се с постовете, разположени и по пътя и ни обясниха Накъде Точно да тръгнем, за да стигнем до Реброво. Спомням си, че единия беше видимо пиян и пушеше на стоянката си, та се чудехме как би могло животно да тръгне към него. Дима от гигарата се усещаше от десетки метри, дори и от нашите носове.
    Съветите на ловците съвпадаха с нашите предвиждания – първо надолу и наляво/северозапад/ и после съвсем на запад към Реброво. Изрично ни предупредиха, да не свиваме надясно/на изток/, защото гонели в ниското долу-вдясно и ако стреляли на запад, можело да ни уцелят.

    Е – ясно е, че тръгнахме напред и наляво, за да избегнем опастността и по едно време, като запукаха, чухме доста над нас да просвистяват няколко куршума, идващи отдолу и от изток. Луда работа.

    Е, най – накрая свихме съвсем надолу и вляво и след няколко часа трябваше да стигнем Реброво.
    Естествено и разклоненията изглеждаха различно от предишния ден.

    Вървяхме, вървяхме, вървяхме. Засмрачава се, застудя седнахме да хапнем и започнахме да осъзнаваме, че нещо не е в ред. Лимонадите отдавна вече бяха свършили, вода нямаше никъде и ожадняхме доста. Добре, че ловците ни дадоха малко вода.

    Гледах наляво, пейзажа съвсем не беше като вчерашния, а пък и от изкачването ми на Мургаш, преди време имам спомени, че на северозапад гледката трябваше да е съвсем друга.

    Вървяхме, вървяхме, вървяхме, най-накрая зърнахме светлини, много надолу в ниското, но и помен нямаше от шум на влакове и коли, идващ от дефилето. Бяха светлини, подредени в права линия - явно от улични лампи. Заслизахме към светлините – почти около час, по абсолютно непознати пътища. Слязохме в селото. Нямаше жива душа. Искрено се надявах да е Реброво, въпреки, че дори и в тъмата ясно се виждаше, че е непознато за мен село. На входа на селото прочетохме “Огоя” – почти на двадесетина километра на изток от Реброво.


    Стояхме и не вярвахме на очите си.
    Нямахме рационално обяснение за ставащото. Пътят се изкачваше леко в посоката, в която бях убеден, че трябва да продължим и слизаше леко надолу в обратната. Противно на всякаква логика, напълно объркани, поехме по явният наклон надолу, въпреки, че разума ни диктуваше точно обратното. Нямахме обаче никакво време да проверяваме дали разума е прав.
    С облекчение видяхме, че пътя слиза надолу, около реката, следваше Бакьово, Батулия и чак тогава Реброво. Едвам хванахме някакъв влак към девет и половина.

    Така и не извършихме останалата част от експеримента – да заспим отново на Портала и да се събудим на съвсем друго място.
    Но явно Намерението ни е сработило, направили сме го така или иначе, по някакъв друг начин, тъй като отдавна вече всяка сутрин, двамата се събуждаме в две различни части на Странджата:)


    Спомних си цялата история години по късно, когато една вечер седяхме с Владето и обсъждахме книгите на Закария Сичин и многото и всякаква поета от нас информация за Прехода. Владенце рисуваше Слънчевата система и обясняваше, преповтаряше еволюцията на съзнанието, минало през всичките планети на системата ни. Коментирахме промяната в ДНК-то ни, пълната или почти пълна липса на духовното начало, изгубено през вековете и хилядите години агресия, войни и насилие.
    Добавяхме информацията от Крион, който е настроил магнитното поле на Земята за бъдещите промени, и факта, че след като съзнанието ни не е готово за скок - така или иначе необходим при преминаване на ново стъпало по спиралата на еволюцията – самата Земя ще се промени и ще ни принуди да го направим – по един или друг начин.

    Скокът, Преходът на Съзнанието.

    Изведнъж, докато слушах Владенцето и го гледах как рисува планетите, пред съзнанието ми излезе онова събуждане в палатката – в изцяло променената реалност. Осъзнах, че така ще стане и Прехода с мен, Видях го. И го избрах за себе си – да се събудя в една променена и изчистена реалност.
    Във Абсолютно съответствие със слайда, който съм дал много назад в темата - “Всичко, което става с мен, се случва, защото става най-доброто за мен”!

    Какво ще изберете Вие? - Отговора на въпроса е Ваш избор:)
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Булти on Пет Сеп 21 2012, 22:43

    Браво ! Браво ! Браво !
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Съб Сеп 22 2012, 08:25

    рожден ден
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3569
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Jorestes on Пон Сеп 24 2012, 10:38

    супер
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Нед Яну 20 2013, 20:19

    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    За свободата и Робството.........

    Писане  stonetales on Вто Яну 29 2013, 09:19

    "Робството не започва от робовладелците.
    Робството започва от робите.
    То не започва когато някой извади оръжието и принуди хората да му работят.
    То започва когато хората се откажат сами да се грижат за себе си и за своите семейства, когато и поискат някой друг да им осигурява необходимите неща - до края на живота им. Робството идва тогава, когато човек изостави отго
    ворността да взема решения за своя живот, и остави тези решения на други хора.
    Истинската същност на робството е в съзнателната замяна на свобода за сигурност. Робството се състои в съзнателно предаване на индивидуалните права и отговорности на други хора или институции.
    Робството е в овчия инстинкт да търсиш овчар да те пасе и стриже.
    На съвременния политически и обществен език можем да кажем, че робството – това са социалните грижи. В здравното осигуряване за хората, които никога не полагат грижи за здравето си. В пенсионното осигуряване за хората, които никога не искат да мислят за бъдещето. В безплатното държавно образование за децата на родителите, които могат да правят деца, но не желаят да се грижат да тях. В регулациите на икономическия и личния живот.
    Всички тези неща са робство. В основата си те имат един и същ мотив:
    Желанието на човека да избяга от отговорността за своя собствен живот и работа. Хората, които държат да ги получават, надават същия вик като онези израилтяни в старо време: „Добре си ни беше с рибата, която ядяхме даром, и с праза, чесъна и лука.” Имаше някой да се грижи за нас. Искаме и сега някой да се грижи за нас. Дори ако това означава да ни бият с камшици и да работим по цял ден под тропическото слънце. Дори ако това означава да ни товарят с 60% данъци, да ни карат да чакаме на опашки пред бездушни мързеливи бюрократи, да ни унижават и да ни отнемат живота, свободата и собствеността. Дайте си ни безплатната коричка хляб всеки ден !
    Народ от роби няма бъдеще. По един или друг начин той умира. Било от външно нашествие, от емиграция на младите активни хора (децата на робите) или от естествена смърт. Никакъв Европейски съюз не може да го спаси. Никакви обещания за още безплатни корички хляб не могат да го спасят – те само ще го убият повече. Робите не носят мироглед за бъдещето и затова не могат да имат бъдеще.
    Само свободният човек има бъдеще. Бъдещето принадлежи на онези, които сами поемат отговорността за него. Останалото е самозаблуда и утопия...."
    Борис Стругацки (15 април 1933 г.- 19 ноември 2012)
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3569
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Jorestes on Вто Яну 29 2013, 09:40

    Браво супер
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Булти on Вто Яну 29 2013, 11:12

    йессс
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  stonetales on Вто Яну 29 2013, 18:25

    Пропуснал е човека застраховането, ама то май си спада към пенсионирането..........
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3569
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Jorestes on Пет Фев 22 2013, 12:36

    “Българите не представляват проблем” – доклад на Ричард Морнингстар



    Секретно
    Екз. единствен
    До държавния секретар Хилъри Клинтън
    На вниманието на Института за стратегически анализи към ЦРУ

    Доклад
    относно защитеността на нашите интереси на територията на България

    Предоставям на Вашето внимание заключенията и впечатленията, които получих по време на изпълнението на мисията ми в България, която бяхте така добри да ми възложите, относно защитеността и бъдещето развитие на нашите интереси в този регион с нарастващо геостратегическо значение. Още в началото искам да ви уверя, че нашите краткосрочни и дългосрочни интереси по никакъв начин не са накърнени в момента или заплашени в бъдеще. Смея да твърдя, че наскорошните протести, които доведоха до обезпокоителни последствия относно някои наши намерения, са по-скоро изключение и имат епизодичен характер, а последиците от тях скоро ще бъдат преодолени. Станалото по-скоро можем да приемем като временно тактическо отстъпление по пътя към постигането на стратегическите ни цели. Основните положения, върху които градя своите заключения, са следните:

    Българите са застаряваща нация, като най-застаряващ е основният етнос. Единствено ромският етнос, като съставна част на българската нация, е с преобладаващо младежки характер, но поради ниската му образованост неговите действия са сведени до рамките на физическото оцеляване и поради това той не оказва никакво влияние върху вземаните политически решения в страната. Уверих се, че това положение няма да претърпи скорошна промяна, тъй като всички пари, които се дават за подобряването начина им на живот, отиват за материални блага, а не за образование, което е успокояващо. Благодарение на тази политика на преимуществено материално стимулиране, между българският и ромският етнос се натрупва нетърпимост, която ние в случай на нужда бихме могли да използваме.

    Както знаете, бъдещето на една държава е в ръцете на младите, тъй като те са по-склонни към идеализъм, себеотрицание и жертвоготовност. Възможността една държава да се отклони от пътя, който сме й предначертали и да застраши нашите интереси, се крие в следните изходни условия: образованост на населението, ясна ценностна система, основаваща се на нематериални положения, и преобладаващо младежки характер на обществото. Едно от тези условия да не е изпълнено, е достатъчно да предотврати каквито и да било опити за въздействие от страна на народа върху политиците за промяна на водената политика. Що се отнася до България, мога да ви уверя, че нито едно от посочените условия не е изпълнено.

    Въпреки че българите се смятат за образовани, то аз се убедих, че тяхната образованост се свежда предиимно до технически умения и познания. Основната цел на тяхното образование е придобиване на умения и навици, които биха им помогнали да се реализират на трудовия пазар и да бъдат конкурентноспособни. Тяхното образование е подчинено на нуждите на корпорациите, като основната цел е да придобият умения, за които да им се заплаща, тоест основният мотив за тяхното образование са и ще си останат парите. Тази подчиненост на образователната политика на интересите на бизнеса чрез издигането на парите в култ ще се задълбочава и занапред, както се уверих от разговорите си с българския министър на образованието.

    Българите са обречени никога да не осъзнаят, че ако искат да бъдат свободни, образованието трябва да бъде подчинено на интересите на държавата и обществото. Че то трябва да стимулира мисленето, а не знанието като самоцел. Че от изключителна важност са социалните умения, познаването на различните идейно-философски течения относно строежа на обществото и функциите на държавата и изграждането на ценности извън парите и материалните придобивки като такива.

    В България са изключителна рядкост хората, които биха могли да отговорят какви са идейните постановки на различните идеологии и обществени строеве като комунизъм, социализъм, капитализъм, демокрация, либерализъм и т.н., какви са техните предимства и недостатъци. Това се наблюдава не само сред редовите граждани, но и сред самите членове и симпатизанти на партии, които са вплели въпросните понятия в своите абревиатури. Именно тази идейна неграмотност и съсредоточаването на образованието върху придобиването на – както споменах – технически познания и умения, са успокоителни за нашите стратегически интереси.

    Приемането на парите като основна ценност за младото поколение – и не само за него -спомага за по-лесно моделиране на начина им на мислене и реагиране на случващото се, както в страната, така и по света. Емигрирането зад граница в търсене на по-добра реализация и заплащане се възприема като нещо нормално и спомага за източването на мозъците от страната. Изповядването на даден идеал е по-скоро обект на подигравки, а национализмът като идея е опорочен и сведен до фашизъм, което е в унисон с нашите интереси.

    Чрез тази засилена емиграция, комбинирана със застаряването на нацията и насоките в образованието, които по-горе споменах, бъдещето на България все повече ще се изплъзва от ръцете на обществото, а оттам и политиците им (доколкото могат да се нарекат такива) ще са по-податливи на външно влияние. И сега политиците им са изключително корумпирани, както и почти целият държавен апарат, което също спомага за налагането на нашите интереси чрез раздаването на материални стимули.

    Отново ще се спра върху ролята на ромския етнос в страната като генериращ основната част от бъдещето младо поколение. За да бъдем спокойни и да можем да управляваме този нарастващ фактор, ние трябва да стимулираме засилването на материалните помощи за този слой от населението, като същевременно ограничаваме до възможния минимум придобиването на каквото и да е образование. За да бъде възможно това, ние трябва да сме тези, които чрез различни фондации да контролираме образоваността на ромите, като под формата на стимулиране чрез отпускане на стипендии откриваме тези от тях, които желаят да се образоват и ги изтегляме зад граница, а в същото време оказваме натиск върху българското правителство за увеличаване на материалното подпомагане на въпросния етнос, и по този начин подпомагаме насаждането и задълбочаването на етническата омраза в държавата. Благодарение на тази политика, при необходимост в бъдеще в България би било възможно да се разиграят сценарии от рода на Косово или така наречените “арабски революции”, в които ромският етнос би имал водещо значение.

    Относно опасенията Ви, че случващото се в Гърция би могло да повлияе върху мисленето и действията на българското общество, то бързам да Ви успокоя, че това е изключено. Независимо от непосредствената близост на двете държави, българите възприемат случващото се в Гърция предимно през очите на масмедиите, които са контролирани и направлявани в желаната от нас насока. В българското медийно пространство информацията за гръцките протести е оскъдна, а доколкото все пак я има, се представя изцяло едностранчиво, като се набляга на кадри с насилие и безредици и се втълпява, че гърците протестират, понеже не искат да работят.

    Българите не подозират, че на улицата в Гърция протестира целият гръцки народ, от ученици до пенсионери, включително и инвалиди. По никакъв начин не се забелязват признаци на пренасяне на гръцките протести в България, въпреки че българите са в много по-тежко икономическо положение, отколкото редовият грък. Докато в България минималната заплата е 135 евро, в Гърция тя дори и след орязването й е 586 евро, но това някак си не стига до умовете на българите. Те дори изпитват злорадство и едва ли не щастие от случващото се в Гърция. Българите са убедени, че редовите гърци са виновни за натрупването на въпросния неизплатим дълг и ще трябва да си понесат последствията. Те не виждат в случващото се опит за заробване на цяла една нация, а просто получаване на заслуженото. Българите никога не биха проумели, че протестите в Гърция са адекватна обществена реакция на едно общество образовано в ценностите на истинската демокрация, защото, както споменах по-горе, българите са идейно неграмотни.

    Освен, че са идейно неграмотни, българите не биха могли да се противопоставят на осъществяването на нашите интереси и поради своята бедност, дезориентираност и стрес. Въпреки, че са най-бедните в Европа, голяма част от тях попаднаха под властта на банките чрез тегленето на кредити за щяло и нещяло. Веднъж взели кредит, те се превърнаха в тотални роби на системата. Неспособността и затрудненията, които срещат да погасяват кредитите си, им се втълпяват като собствени грешки и им се насажда чувство за вина и малоценност, а оттам те губят и малкото вяра в собствените си сили и възможности. Те не могат да осъзнаят, че са станали жертва на измама от страна на финансовите институции, които едностранно определят и могат да изменят както си искат условията по отпуснатите заеми. Вместо да въстанат и да се противопоставят бурно, като общество, на въпросната въпиюща несправедливост, те се затварят в собственото си нещастие и чувство за вина.

    Българите не осъзнават, че те самите са част от държавата и като такива биха могли да я принудят да действа в защита на собствените си интереси, а не срещу тях. За неспособността им да се организират като общество спомага и абсолютната им дезориентация относно случващото се в държавата – едно поради хаотичността в политиката на управляващите, и второ, поради тоталната медийна бомбардировка с различни проблеми, отвличащи вниманието им от цялостната картина на ставащото. Активните българи, доколкото ги има, са отдадени на различни каузи, и тъкмо когато решат, че са спечелили някоя, се оказва, че тя е заменена от друга, или че уж отстранената заплаха се е върнала, но под друга форма. Това, разбира се, е политика, която ние водим по целия свят, но която с особен успех се провежда в България. Така, докато разпиляват усилията си върху различните проявления на едно и също нещо, българите губят увереност, че някога ще успеят да контролират живота си. Те не могат да проумеят, че всяка една битка, която водят, е битка между интересите на парите и интересите на човека като разумно същество. Че за да спечелят, трябва да променят ценностната си система и да ограничат ролята на парите в управлението на държавата и обществото.

    И последно, българите не представляват проблем за осъществяването на нашите интереси докато са готови да предоставят бъдещето си и управлението на държавата в ръцете на лидери, а не на идеи. Българите търсят лидер, на когото да поверят отговорността за собственият си живот, като го избират по обещанията, които им дава. Те никога не си задават въпроса какви идеи този лидер изповядва и въобще има ли такива. Те не осъзнават, че не им трябват лидери, а учители. Че трябва да търсят не лидери, които сляпо да следват, а учители, от които да се учат, и чрез наученото и осмисленото да променят и ръководят живота си и бъдещето на държавата.

    Един от малкото образи, който ги обединява, е на Васил Левски, или както те го наричат Апостола на Свободата, но те и него не познават достатъчно. За наше щастие те са съсредоточили вниманието си върху въпроси от рода кой е виновен за залавянето му и къде е погребан, а не върху идеите и ценностите, които е изповядвал, и пътя, който е извървял. Дори и посланието му – “Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи само от нашите собствени задружни сили” – не успява да отвори очите им.

    В този смисъл, въз основа на гореизложеното, искам още веднъж да ви уверя, че българите не представляват проблем пред осъществяването на интересите, които имаме в тази част на света.



    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3569
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Jorestes on Пет Фев 22 2013, 15:15

    Един арабски мъдрец е казал:
    أفضل قليلا ، ولكن الجبهة ، بدلا من
    عظيمة ، ولكن الغريب والخلفية.
    "إذا كنت ترغب في اتخاذ القرار الصحيح ، والتحدث مع زوجتك وتفعل العكس تماما!
    هنا لدينا زوجات الذي يساعدنا على ايجاد الحل الصحيح في الحالات المعقدة! (ليس للحكيم العرب ، على ؛-) الجورجية
    الأحمق قد طرح المزيد من الأسئلة من رجل حكيم يستطيع الإجابة!
    لا تقرأ حتى النكات في كثير من الأحيان أن تحصل متعب!
    и много е прав!!!
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Булти on Пет Фев 22 2013, 15:59

    смях смях смях
    avatar
    datajumanji

    Брой мнения : 220
    Join date : 26.01.2011

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  datajumanji on Пет Фев 22 2013, 18:11

    превод:

    Малко по-добре, но отпред, отколкото Чудесно, но странно и фона.
    "Ако искате да направите правилното решение, и говори с жена си и направи точно обратното!
    Тук имаме жени, които ни помагат да намерим правилното решение в сложни ситуации! (Не е мъдър араби, на грузинска;-)
    Глупакът може да поиска повече въпроси, отколкото един мъдър човек може да отговори!
    Не четете дори се шегува, често се уморяват
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3569
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Jorestes on Пон Мар 18 2013, 09:09

    Още една мисъл на велика личност:

    ,,osiratio est ratio"

    Sponsored content

    Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Пет Дек 15 2017, 02:52