Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Сезон 2016

    Share

    boqn_belchev

    Брой мнения : 75
    Join date : 16.09.2012

    Сезон 2016

    Писане  boqn_belchev on Пет Май 27 2016, 09:21

    .................

    Здравейте!


    Започнах сезона на кефаловите преди месец. Имах по 2-3 рибки за по час два, но общо взето почти нищо интересно за разказване.

    Това до 25.05. 2016г.

    Ето и какво излезе като разказ.


    Няма да се пускам да започвам от далеко, но така и така ще разкажа за деня, че малко да придобиете представа за настроенията през деня.
    Ми пак съм в отпуска. Планирах я за един ден, че трябваше да закарам колата на доктор. Бяхме се разбрали 9.30ч. Сутринта станах раничко закарах детето на градина, жената на работа. Отбих се през един ,,козметичен салон за коли” направих и една баня, дръпнах и малко въздух и лико започна да роси. 9.30 съм на линия. Казах каквото ми предаде предният доктор. Няколко минутки и си показа каквото трябваше. Доктора каза до обяд ще е готов. Прибрах се в къщи, посвърших туй онуй. Прегледах прогнозата и зачаках обаждане. Стана един и си викам дай да звънна. Доктора бил на обяд. След половин час да отида. Отидох след уреченото време, почаках точно три цигари време. За де не си губя времето се запътих към едно близко рибарско магазинче.
    Заваля малко по-силно и се отказах. Точно се връщам и доктора и той готов. Поговорихме, сърдит ми бил, от повече от година и повече да не съм ходил при него. Извиних се, че съм го обидил. Той явно доста си го е носил. Не искам някой да се чувства така, но явно и аз имам лоша страна. То доктори на коли много и коли много.
    Болно ми стана, че човекът толкова време все така си е мислел и нищо не е казал, но аз не знам какво мислят другите и нищо не мога да направя, да му помогна освен да се извиня.
    Багажът беше приготвен и чакаше. На бързичко го натоварих и потеглих.
    Първо се отбих до рибарското магазинче, при един колега от форума. Не му се представих, но въпреки това той толкова настояваше, че това нещо, което търсих не си заслужава та чак му се зачудих. Как търговец не си хвали стоката ми направо отказва клиента. Да ама на мен това направо ми подобри настроението и така и така си бях решил а и парите са една кутия цигари та направо си го взех.

    Обадих се на жената да и съобщя новината. Казах, че мога да отида при друг майстор или да отида да се гмуркам. Тя каза, че имала нежа за вземане и ако ходя да и се обадя или да мина да ги взема. Още не бях решил какво да правя. Бях се чул с Ники по-рано през деня и той ми даде наставления и прозрения.
    Колата някак си сама се движеше, светофарите се нижеха един след друг и все повече минавах на зелено, та почти не усетих, кога свършиха и останаха далеч зад мен. Паркирах там, където ме изпрати Ники. Запалих цигара и се отправих да проверя как е видимостта на водата.
    Духаше силен североизточен вятър. Времето беше облачно. Морето изглеждаше спокойно, но предната вечер вятърът беше много силен и сега вълните се разбиваха в скалите. Погледнах камъните и ни ми се стори много бистро. Въпреки това усещах нуждата да вляза във водата. Да отмия мислите и да се отпусна. Днес за азлика от вчера нямаше много коли. Дори около мен нямаше нито една спряла. Това малко ме притесняваше, че съм си патил и сега винаги с едно на ум.
    Обличането беше бързо. Точно нарамвам багажа и един братчед се завъртя, ма се прави на разсеян и въобще не ми поглежда да го огледам и аз. Нещо ми прескочи, но отправил съм се вече. Обувам плавниците. Смазвам маската. Слагам и ръкавиците.
    Заставам за минутка и хем го наблюдавам хем се успокоявам. Цамбурвам леко във водата. Май е една идея по-бистра от когато идвах за последно, но може да е така само в началото. Закотвям буя и се оглеждам за колата. Избирам си място хем да се виждам, хем да съм скрит, за рибите и да мога и да поглеждам към колата.
    Оп. Една черна кола спря до моята. Маската половината във водата половината над водата. Минават рибки. Дребни са. Първите платеринки се подават за тях. Аз държа хярпуна със свита ръка, че да не стърчи много. Повеждам една от повърхността и в момента, в който стрелям тя прави лупинг.
    Аха първата. Да първата, която спря да ме огледа. Имаше някаква следа по люспите, но само по тях. Явно е, че ще живее.
    Пак поглеждам към колата. Общо взето, като раздишвам направо си дишам. Виждам как човека си чопли семки и обикаля колата. Говори нещо по телефон, ма после и се заглежда по моята кола. Дали толкова добре съм я измил или нещо друго го привлича.
    С лявото око пак ги виждам. Този път съм по съсредоточен, не бих казал спокоен. Изстрел и пак лупинг, но този път и с подръпване на кордата. Не подръпване ми направо дърпане. А сега де. Първият път издърпах стрелата да не плаша пътеката, но сега май се налагаше различен подход. Силният вятър освен, че беше докарал мътна вода, но и я беше изстудил малко. Това обаче ми беше предимство. Рибите се държаха близо до повърхността, където водата беше малко по-топла. Това ми е първото хубаво дърпане тази година. Пуснах дръжката на харпуна и го последвах. Гмурнах тихо да не плаша рибите. По кордата проследих и рибата. Не беше уцелена добре и трябваше да внимавам. Успях да хвана стрелата и да събера двата края на въжето. Така издърпах харпуна по към камъните. Притеглих бавно въжето и я притиснах към гърдите. Първата беше добра. Куканът е на буя. Той е малко преди мен на пътеката, но само там ставаше да го наблюдавам и него добре. Леко се понасям и закачвам рибата на кукана.
    Пак заставам на позиция с едното око във водата едното над нея. Вече се усещам и че съм малко по-спокоен имам рибка за вечеря и денят почна да се прояснява. Точно си седя с тези мисли в главата и от някъде се появява и слънчице. Приказка. Силуетите така много по-добре се различава. Е и рибите ме виждат добре огрят и се стряскан, но лъч надежда. Последва завиране в дупка за избор на позиция. Краката ми са свити. Тялото и то, лакътя и той само харпунът изправен. Минават някакви силуети, но ги стряскам и не мога да си избера. Чакам идват и други. Изстрел и пропуск. Нещо рибите са нервни. Движат се бързо. И само им дай миг на съмнение и обръщат в мътното.
    Дали буят ги плаши или пък нещо друго. Поставил съм другарка, но не до мен или пред мен а зад мен. Тази позиция избрах за проба. След като намерих пътеката я поставих на пътеката. Рибите малко се дръпнаха., но и слънцето направи това. Хвърлям един поглед към колата. Гледам чичка седнал и си маха краката над водата. Дърпам другарката назад, да не му гледа краката. Да де, но пак другите са дръпнати. Сменям си и аз позицията. На второто гмуркане пак минават. Една минава от там дето сочи и стрелата. Изстрел и нов лупинг. Пак с подръпване. Този път нещо по-бързо се понесох и успях да я натисна на дъното. Пресекох пътеката на път към буя. Вече са две. Доволен, но все още тревожен поглеждам към колата. После към рибите. Изстрелите са малко назад. Рибите са бързи. Докато и видиш носа и се е показала опашката. Окото не е свикнало на толкова бързи. Вземем и кукана с мен да ги привлича или поне да не ги плаши. Викам си на третата ще плувам до колата да и видя номера.
    След няколко празни гмуркания решавам да погледна от долу Гмуркам и притихвам.
    Гледам как над мен минават рибки, не от тези, които чакам, но гледката е красива. Появяват се и едни бели кореми аха един по-добър- Я да пробвам от долу на горе. Рибите се движат на зиг зак, като къси змии. Третата е на кукана. Кукана. Кукана.
    Е бързата работа срам за майстора. Та като се знам какъв съм за малко да загубя рибите. Въжето с което бях вързал тръбичката на кукана се беше развързало.
    Третата беше на кукана, но другите две не. Стояха на въжето му. Тук дойде ред на покупката. Имал съм и други подобни моменти та въобще не се замислих. Сложих рибките в торбата мрежичка.
    Вече имах три рибки за всеки по една. Поглед към колата и там спокойствия. Нашата останала сама. Ако е станало нещо вече е станало. Това ми помогна да се успокоя допълнително и взех да чакам нещо по- добро.

    Дори пак успях да го почувствам онова раздишване, като сливане. Ти си част от всяка капка около теб и с това си част от всичко. Гмуркането не е гмуркане а вход към друга вселена. Само миг и мислете се преобръщат. Виждам змия. Какво прави там където искам да залегна. Не е змия а една огромна морска игла. При тях женската снася яйцата си в торбичка на корема на мъжкия и той се грижи опазването на малките.
    Май въобще престанах да мисля за рибите а съм се заоглеждал. Тогава от нищото идват едни големи риби. Просто знам, че ще ги стресна, да но и знам, че ще обиколят. Един силует се появява. Нечакам или по-скоро пръста инстиктивно натиска спусъка.
    Е това дръпваме чакам. Направо ще ти изстръгне харпуна. Отслабва. Дали се е скъсало.
    Реко подръпвам и харпуна тръгва. Пак. През това време успявам да си вземаа въздух.
    Вече не мисля за пътеката а само как да постъпя. Още нямам голям опит с големите, но миналата година имам няколко урока.
    Успях да стигна до стрелата и да видя къде е уцелена рибата. Почти по средата, на място, което ми даваше доста надежда, че ще се справя. Поразходихме се малко насам натам почаках я да се умори и след това с две три движения издърпах кордата и я улових. Беше най-добрата ми този сезон.
    Часът беше към 4.30
    Казах си още няколко гмуркания и край. Минаваха доста риби, но вече имаше и повечко хора да ми махат с крака а рибите с опашки. Повечето все ми се струваха
    Малки имах един пропуск и една от долу. Доволно почистих един камък се измъкнах от водата. Благодарих, че успя да прочисти лошите чувства от мед и да ми даде своят дар.
    Преоблякох се на бързо, че имах и задачки да върша. Светофарите започнаха да се появяват и аз неусетно се пренесох пак в другият свят.



    и презентацията
    avatar
    sea_dragon
    Admin

    Брой мнения : 397
    Join date : 25.09.2010
    Age : 31
    Местожителство : Burgas

    Re: Сезон 2016

    Писане  sea_dragon on Нед Май 29 2016, 20:56

    супер

    boqn_belchev

    Брой мнения : 75
    Join date : 16.09.2012

    Re: Сезон 2016

    Писане  boqn_belchev on Сря Юни 08 2016, 11:46

    Гмуркане с Кеф-ка



    Та вчера пак така сутринта жената стана рано, че имаше задачи после се прибра ние още спим. Оправихме се на бързо багажите и газ към Варна карах бързо но не безразсъдно. Ники се обади бил на шкембе с Иво. Направил го боцман. той се е представил добре.


    ПРез деня дъщерята на рожден ден на пиратски кораб. Аз се разходих доволно по морска гара.
    След обяд, когато слънцето вече премина се паркирахме на Буната на Траката.
    Там ми се стори най-добре хем е ниско и колата е до теб. Хем има плаж и заведение.
    Пробвахме да ловим рибки с въдица. За стръв хванах няколко скаридки. Детето и то се опита и хвана една, но си изцапа дрешката. Добре , че мама беше до заведението, че не ни видя. Хванахме кучка и чучолинка. Жената дойде по едно време и като ме гледа, колко жално изглеждам вика.
    Е хайде влизай, че после още по тегаво ще стане.
    Ми не чаках втора покана.
    нарамих нещата и към водата. Имах и компанийка. Още не съм я кръстил, но май ще е  Кеф-ка. Две седмици става се занимавам с различни неща. Чета по форуми преглеждам темите и клиповете на Ники. Обикалям разни магазини и т.н.
    Почнах с ПВС от рекламни табели минах праз дърво и накрая фибран.
    Дървото най-много време ми отне около 4ч., че нямах много инструменти.
    Летва 4м. 25мм -5лв
    Нарязана на парчета по50см.
    Залепих с лепило три парчета. От първият кефал имах свален профил- тялото на вестник. Прекопирах го на дървото и започнах да оформям. Ножовката тъпа пилата пари триона в колата. Та докато се върна жената трудничко се получаваше.  После с триона по-лесно я оформих и с пилата я загладих.
    Малко плоска от страни и коремчето можеше да се уголеми, но придоби форма.
    Боите са бяла сива и черна по 5 лв. 3бр. + една  сив грунд.
    Пръсках вечер на вън , че в къщи много мирише после.
    Добавих и малко молив тук таме. Дървената още не съм я топил. Иска ми се някакъв лак да и сложа и тогава Толкова труд съм вложил.

    С ПНЦто по лесно се работи, но нали го правих на бързо после запълвах дупки с лепило. Пак пила и шкурка. Там имах и ремонт на перката, че на прототипа се счупи. Идеята пак е от Ники.
    Фибрана най-лесно се обработва, но допуснах грешка. Не чета. Лепилото хем го лепи хем го разяжда. Ще пробвам с лепило за фибран. Жената има при монтаж на една табела 4 седмици ми стоя на един нокът и не се отлепи.
    Още не са напълно готови и затова не смея да ги покажа та ползвам само тази с ПВЦ и първите ми впечатления са добри. Рибите поне я виждат. Гумюшите и платерините се плашат кефалите не се отъркват, но се оглеждат. Увите обаче направо я обожават. Събират се и не помръдват. Само когато идват други рибки ме уведомяват.


    Вчера прегледа на оборудването се състоя в смяна на линията на 75 та. Ремонт на тежестите за крака и малко оцветих жълто петно рисувах люспи и перки на ПВЦто-Кефка
    Та погледах как се държи.
    Малко бързичко минават покрай нея и я заобикалят.
    Стрелях по една платерина, но пропуснах. При зареждането на харпуна се

    отлепи държача за линията на главата. Предвидливо съм с два харпуна.
    Точно взех другият и гледам едни хубави рибки ми обикалят компанията. Минават на скорост на около два метра от нея и по на вътре. Пробвах да ги чакам по-на страни но и там минават на далеко. Има колеги рибари на буната и може за това така да се държат.
    После при едно гмуркане един кеф мина с двеста
    След две три гмуркания легнах в подножието на компанията на средна дълбочина.
    Дойдоха от горе и се завъртяха избрах си най-добрата. първо не можах да я взема на прицел, но после за миг и се намести.
    Изстрел.
    С три дължини съм тук и кефа на хубавото дърпане е на мах
    Гледам кефа, малко не добре ударен стрелата преминала малко под страничната перка.
    Сърцето вече бие лудо.
    Остава само да го хвана.
    Държа дръжката а той на дъното.
    успях да се гмурна и да хвана стрелата.
    държа стрелата и пуснах харпуна.
    рибата опъва здраво едричка е.
    Раздишах.
    Видях, че все иска да се отправи на дъното
    Пуснах стрелата и го оставих да полегне.
    Понесох се след него.
    Успях да го натисна в дъното и да го хвана здраво.
    Сърцето вече беше на мах
    Събрах стрелата и въжето и изплувах.
    Отправих се към буя. Там с помощта на стрелата от другият харпун го освободих и благодарих.
    Вече дори си мислех да излизам, да оставя спомена за по-дълго, но останах да наблюдавам компанията.
    После я преместих на дъното. Там също ги събираше, но повечето  бяха платерини.
    Взех една и реших да приключвам.
    Последно време все последните гмуркания ги правя без харпун.
    Почти винаги виждам риби.
    По спокоен съм и явно рибите разбират това и идват.
    Този път направо ме наобиколиха все хубави имаше и половинки.
    Полюбувах им се и излязох. Нека да пораснат.
    Та както Ники казва 90% от успешният лов е работа в къщи.
    Благодаря!
    " />

    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img][img][/img]

    boqn_belchev

    Брой мнения : 75
    Join date : 16.09.2012

    Re: Сезон 2016

    Писане  boqn_belchev on Вто Ное 15 2016, 15:43

    Та остана малко време да разкажа набързо.
    Лятото вече беше към края си. Горещите дни бяха отминали и вечерите бяха по-студени. Тази година почти не бяхме ходили с децата на Дуранкулашкото езеро. Предната седмица при подготовката на бидоните за гроздобер усетих лека болка в кръста и оставих всичко както си е. Та сега бях малко по-добре и решихме да отидем на село да си свърша задачите и след това на езерото. Беше станало почти три часа, когато пристигнахме. Първо отидохме на лов за червейчета. Намерихме няколко и оставих децата да се забавляват в градината. Сега има много плодове-праскови, круши, грозде. Децата търсиха грахчета, но те бяха отдавна узрели.
    Имах не повече от 30мин работа. Дори Митко ми каза, че този пат съм свършил много бързо.
    Решихме да отидем от страната на Дуранкулак. Пътя е по- хубав, но местата за риболов са малко. Обиколихме тук там, но повечето места вече бяха заети. Точно си мисля, че вече ще трябва да обиколим и видях едно свободно местенце. Набързо разпънах пръчките. Един директен телескоп 5м., и един мач 4м. с макара. Мача е с подвижна плувка няколко оловни тежести. Извадих още един телескоп и вече за всяко дете имаше по една въдица. Риболовът не вървеше много, червейчетата бяха дъждовни и малки. На бели кълве много по-добре. Митко и Вики бързо се отказаха. Нещо не им се ловеше с въдици. Видяха друг обект на лов-жаби. С едно кепче за пеперуди започнаха да притесняват квакащите в района. Жорко ,беше по-настоятелен в риболова и това даде резултат. Един човек преди нас ни остави захранка –пшеница и Жорко след като първият път хвърли една шепа и хвана рибки, започна да го прави при всяко хвърляне. Казах, че може да го прави през няколко хвърления, но определено след , като хвърлеше захранка последваше кълване. Явно рибите са любопитни от шума и отиват да видят, какво става. Зърното пада на дъното, но червейчето остава и рибите си го предпочитат. Наложи се и да копая за блатни червеи . Намерих два, но много големи. Парченцата стръв трябваше да са по-малки, че рибките трудно ги налапват. Почти винаги разбирахме, кога Вики и Митко са хванали жаба. Чуваха се от доста далеко радостните им гласове. Такава игра днешно време трудно може да се види от деца. Обикновено те са на таблета или на телефона, не че тези не го правят, но се радвам, че имат възможност да се забавляват навън. Жорко хваща рибки почти до тъмно малко преди да дойдат комарите. Преди това се насладихме на танца на лястовиците. Чудех се как да пуснем жабите децата така се заиграха, че им беше трудно да се разделят. Искали да ги покажат на баба и дядо в Каварна. Та се наложи да ги вземем с нас.
    На другият ден след закуска децата решиха да проверят как са преспали жабите. Още с отварянето на кофата една направи голям скок и изскочи навън. Настана едно голямо оживление и усмивките на децата пак грейнаха. Започна лов на жаби в двора. Така всяка жаба се озова в самостоятелна кофичка, че когато се опитваха да ги съберат заедно все някоя друга успяваше да излезе. Решихме да отидем на разходка да им намерим нов дом. Жената прочете в нета какво предпочитат и се оказа, че се срещат и до 1500м височина. Избрахме рекичката в Каварна. Има едно място с една чешма. Беше много запустяло, но на един приятел баща му с още един човек са го направили много красиво. Почистили са храстите, направили маса и пейки малко барбекю, като са оставили освен всичко необходимо, като чинии вилици дори и олио. Направена е и поставка за кош с торби за боклук. Докато бяхме там дойдоха около 5-6 коли да си пълнят вода и всички посядаха за малко на пейките под сянката на дърветата.
    Беше време за състезание. Децата отвориха капаците на кофите и жабките излязоха на вън. Странно как всички се отправиха към рекичката. Техният нов дом. Надяваме се да им хареса и да се чувстват добре. Също така да не сме предизвикали някаква еко катастрофа. Децата доста дълго наблюдаваха жабите как плуват и винаги, когато жабите минат на отсрещната страна, прескачаха реката да са по-близо до тях. Така в игра обиколиха и близката горичка. Тогава намериха и гъбата. Беше огромна пъстърва. Аз толкова голяма гъба не бях виждал. Отрязах я с големият харпунджийски нож. Беше от точно три отделни гъби, точно колкото са и децата. Казах им, че това е подарък за това, че са пуснали жабите на свобода.
    След това, беше моето време. Набързо натоварих нещата и газ на голата. Избрах си пак място удобно за влизане и наблюдение. Паркирам и виждам как едни добри хора са извадили рапани. Мислено се зарадвах, че има и други, които почистват камъните и дават възможност на мидите да пораснат. Поговорихме малко за това как се приготвят рапаните и други общи неща докато се облека и се подготвя. Направих и подготвително успокояване и настройване. Водата не беше толкова бистра, но тук често си е такава. Аз си знам камъните и си ги проверявам. Тази година дори разширих малко периметъра и открих още добри места. Малко са далечни, но почти винаги там си обикалят рибки. Открих ги при една обиколка с лодка в началото на сезона. Тогава пак изследвах един непознат район. Та общо взето са големи канари, по които все още се намират миди. Скалите на места се показват над водата и има удобни места за раздишване и прикритие. Общо взето пътя до там е около 30 мин. Здраво плуване. Та точно както предполагах рибки си имаше. Бяха повечето дребни, но знаех, че там някъде ще има и по-едри. Та тук проверка там проверка. Взех и да се заглеждам по дупките под скалите. Легнал съм на дъното в края на една скала. Слънцето ми е от лявата страна, до колкото го има де, че нещо доста облачета са се появили. Аз съм в някаква сянка и леко се предвижвам напред. Появяват се платерини. Не са нервни и ги оставям да си отминат, но те направо спират и почват да пасат пред мен. Леко се придвижват и отминават. Една се отделя и идва точно срещу мен. Точен изстрел и леко я придърпвам, без да шляпам много. На повърхността си прибирам въжетата и и рибата. Следващото гмуркане след минута пак там. Този път обаче подхождам малко п-далеко и се придвижвам, колкото мога по-тихо. Рибите вече са малко по-любопитни и не си похапват така ми идват да ме огледат. Този път стрелях по тази, която застана пред стрелата и я направих другарка на другата на кукана. Та почти бях сигурен, че няма да ги срещна още веднъж, но проверих още няколко пъти и продължих напред. Там беше мътно. Пък вече и облаците бяха повече, нямаше ги слънчевите лъчи да пронизват морската синева.
    По пътя пак правих засади, но повечето пъти не ги дочаквах или идваха доста дребни. По някога гмуркам и до една скала, но този път реших да проверя малко в страни от нея. Приди това си набрах около 50-60рапана дребни, но са точно колкото за една тенджера и една доза. Раздишах добре. Поех плавно към дъното и пикирах. Виждам силует на една скала. Лягам плътно до нея. Дъното е тиня и леко съм повдигнал мътилката от дъното. Течението я запраща пред маската и с помощта на ръката се премествам малко на пред . От дясно се появява силует. Приближава се. Става по-голям и виждам, че е добър размер. Миг преди да натисна спусъка виждам, че не е платерина. Последва изстрел и подръпване. Стрелата беше преминала през рибата. Линията се закачи в скалата до която бях легнал. Имах достатъчно време. Хванах рибата, или по-скоро двата края на линията, откачих я от скалата и потеглих нагоре.
    ЮЮхууу. Това беше вик на радост. Този сезон няколко пъти се срещах с подобни риби, но повечето бяха малки, само една си заслужаваше, но тогава бях без харпун. Сега тази беше на-голямата, която съм виждал и стрелял. Мислех, че са по-в дълбокото, но явно ги има и на плитко. Пак последваха няколко гмуркания, но достатъчно бях замътил за да ми е кеф. Знам, че този вид живеят на групи и дано не съм взел най-голямата. Другите са се изпокрили и в тази мътилка не си заслужава да ги търся а и една ми е достатъчна награда. Приех го за това, че редовно обирам рапани от това място и сега това е неговият дар за мен. Излязох и се порадвах на рибата. Определено тялото и е сплеснато странично и това и дава възможност да се крие по цепнатините. В нета пише, че е много добър плувец. Среща се рядко, но не намерих минимален допустим размер. Не видях и да е забранена, надявам се тази да не е и размерът да е над допустимия.
    Та беше един странен ден пъстърва в гората и врана във водата.

    boqn_belchev

    Брой мнения : 75
    Join date : 16.09.2012

    Re: Сезон 2016

    Писане  boqn_belchev on Вто Ное 15 2016, 15:50

    avatar
    YordanDanev

    Брой мнения : 184
    Join date : 02.02.2011
    Age : 41
    Местожителство : Нюрнберг

    Re: Сезон 2016

    Писане  YordanDanev on Съб Ное 19 2016, 19:24

    Екстра колега, пусни още снимки ако имаш. От езерото или от морето дори и от релийза на жабите, само репортаж да има.

    boqn_belchev

    Брой мнения : 75
    Join date : 16.09.2012

    Re: Сезон 2016

    Писане  boqn_belchev on Пет Мар 17 2017, 14:13

    Зелена гора





      Беше Неделя. Станах не толкова рано, че предната вечер се бяхме събирали с приятел. Задачката беше почистване на чепките и последно пръскане на лозето в Каварна. Около 11 бях приключил. Иво се обади, че пътували и към обяд ще бъдат на уреченото място.  Аз докато се лутам насам натам успях да сложа и нов ластик на 90ката. Ники ми беше казал още на пролет да го направя, но все не намирах време.  Сложих една 16ка.  Имам куфарче за поправка видяно от Вальо. Гледам винаги да имам въже и тетива, но явно съм ги вложил по други проекти. Все пак намерих колкото ми трябва. Измайсторих си и нов кукан. Корда останала от бате Жоро Каварната от една стрела, която взех от него. Алуминиева тръбичка от стойка за въдица показано от Ники. Един кримп и за пет минутки е готов. Звънях на Иво да каже как е времето, но той е бил по други задачи и не ме е чул. Писах му да влиза да не ме чака, че може и да не отида или ако отида ще е към 15.30. Жената имаше малко работа, брат ми щяха да ходят на плаж на Болата, след  като се наспи юнака.   Предложих да слезем на плаж в Каварна, но дъщерята искала да си играе с братовчед си. Жената взе Соломоново решение. Да отидат на плаж с бат ми пак аз да отида да се гмуркам с Иво. В 15. Бях паркирал колата на паркинга преди горичката. Хората, които живеят там през по-голямата част от лятото, казаха  че са видели една група да слиза, но са носили багаж, като за една седмица. Пътечката си е доста стръмна, и много то неща само ще ми пречат. Дори оставих и буя с Иво се знаем, пък и при един урок с Ники той ми показа, че се взема само най-необходимото.  Събрах всичко в една кофа 10л. колана на кръста. Плавниците и харпуна  под мишница. Така имах една свободна ръка, която ми позволяваше да се правя на коза. Изсвирих и като козар от върха на скалата. Иво се обърна. Около него народ под чадърите и щъкащи деца. Слязох по пътечката точно в 15,20. Иво беше на барбекюто Мимито за скариди.  Иво нещо не ми хареса гласът му един такъв дрезгав.  Приятелите му го освободиха от задължението и той отиде да си вземе нещата.
    Аз смених одеждите и влязох във водата. Още в плиткото преди рифа виждам рибки. Дребни платеринки, гюмуши и чернокопчета.Реших да направя една бърза обиколка на големият камък. Малко преди това има една скала на 2-3 метра под водата. Там съм ги виждал често. Заставам зад камъка и чакам почти в изправено положение за стрелба  съм. Само харпунът е полегнал на камъка пък аз съм скрит зад него. Идват очакваните платерини.  Сториха ми се дребнички и реших да почакам. Ето след секунда идват с желаната големина. Две са и са добри. Плуват малко на зиг заг и се приближават. Едната застава пред стрелата. Намества се добре и стрелям.
    Рибата направи кръг и дойде да ме огледа. Аз само проследих как пропада стрелата и останах неподвижен, колкото можах.  Новият ластик някак е по-бавен. Вече седмица гмуркам с другият харпун може и окото де се е променило.  Минавам пред камъка. Там на повърхността минават доста риби но все на скорост.  Стрелям по една, но пак пропускам. Минавам от другата страна пак на повърхността ме обикалят зъвисвам като листо на дръжка. Минава един пасаж и след него едно кефалче.  Малко е далеко, но решавам да пробва. Изненадващо точен истрел и първата риба и на кукана. Той много добре се държи лесно и бързо помага на рибите да не се мъчат.  Отивам в плиткото и поглеждам към компанията. Видях Иво да слиза преди да обиколя скалата, но не го виждам сега на брега. Сигурно го е влязъл. Един пасаж се опитва да мине покрай мен и скалите. Пробвам пак далечен изстрел, но само леко одрасквам рибата.  Иво се задава. Казвам, че тук има риби и да останем. Той навит да плуваме. Съгласявам се. Часът е точно 16.
    Плуваме успоредно на брега. Аз напред Иво зад мен. Бистро е и от горе виждаме гърбовете на рибите. Няколко са по-любопитни и се опитват да ни разгледат. Правим и гмуркания.  Виждам как се изнасят раздишвам и гмуркам.  Появява се съгледвач, след секунди идват и останалите една добра се задава. Тих съм и както казва Ники я оставям да подмине, повеждам и стрелям. Почти на сто процента съм сигурен, но пак пропускам. Хващам се за главата и правя знак на учудване.  Почвам да  си правя изводи.  Продължавеме с плуването . Виждам хубави платерини да пасат около една скала. Раздишвам. Точно правя китово салто и виждам Иво под мен в засада. Отказвам се от гмуркането и заставам тихо.  Явно при раздишването Иво се е придвижил напред и ме е настигнал.
    Вече сме на половината също минават и на повърхността.  Иво пак е под мен а го очаквах да е зад мен.  Изчаквам и го оставям да плува пред мен. Така хем ще го виждам, хем няма да се притеснявам. Дори минавам още малко в плиткото. И там ги има. Виждам как пасаж да се подплашва, лягам тихо на дъното, като се насочвам по посоката в която се оттеглиха. Идват хубави,  почти всички са големи. Изчаквам да попреминат и да се подредят. Усещам как сивите клетки изчисляват и наместват окото стрелата и пръста на ръката.  Изстрел и рибата остава на въжето. Почти не мърда и няма борба. Днес наострих и стрелата та явно е минала и през централната кост. Продължавам напред. Видимостта е много добра, рядко гмуркам в такава. Виждам на няколко метра пред мен пасящи риби. Раздишвам, гмуркам и се придвижвам тихо по дъното. Почти съм точно балансиран, но ми трябва още малко тежест.  Има вълни и ме поклащат леко. Рибите си пасат спокойно. Една се отделя и идва да ме огледа. След нея тръгват и другите.  Този път си избирам рибка от средата точен изстрел и я оставам на въжето. Останалите се пръскат, но аз стоя изчаквам да се отдалечат и придърпвам линията.  Още една е на кукана. Обработвам я бързо и същевременно си почивам. Пак гмуркам. Рибите вече малко предпазливи но още любопитни пак идват, но се държат на разстояние. Изчаквам пак да преминат първите и стрелям почти по последната.  С пет дължини съм. Рибата остава на метър след стрелата.  Я и на далеко бил точен.  Оставям я да полегне на дъното и я притискам в камъните.  Правя я другарка на другите на кукана.  Оглеждам се за Иво. Виждам го покачен на една скала. Опитвам се да извикам, но вятъра е срещу мен. Изваждам харпуна и заедно с ръката го размахвам над водата.  Давам газ на плавниците, като правя и гмуркане с плуване под вода. На доста места виждам пасажи, но един няма да забравя. Точно се бях поспрял виждам някакво проблясване и едни опашки. Рибите толкова много и толкова едри риби на едно място не съм виждал.  Сърбани са както илариите  и си похапват. Петното и много сбито. Игла да хвърлиш няма от къде да премине пък камо ли стрела да прелети. Решавам да опитам без да се целя да стрелям. Всички се разбягват. Е имало място и за игла и за стрела. Почти до Иво съм. Пред мен процеп в скалите и на края му риби. Лягам целият скрит рибите идват.  Сребърният колан на кръста ги привлича и една остана да го краси.
      Излизам малко на брега да взема чист въздух и да разтоваря малко.  Сещам се за думите на Юлиян, че кукана с риби плаши другите. Мисля да го оставя на брега, но чайките си кръжат, пък може да има и други животинки около брега. Сега ще съм за платерини. Обикновено при пет спирам да стрелям, но днес нещо ми си стреляше. Усещах как бях обзет от страст. Тя разпалваше сърцето ми със смесени чувства. Виждах, че повечето риби са женски. Бяха в размер допустим за стрелба.  Та около 5-6 риби са и в нормата, но този ден аз бях друг. С всяка следваща желанието ми за риболов се повишаваше, виждах това хубаво море пълно с живот и исках да отнема част от него. Дали съм толкова грешен. Дали съм нарушил правилата или забраната. Тези правила и забрани, които сами си ги пишем или създаваме. Лични, общоприети или такива написани. Винаги трябва да си има някаква граница. Дали пък рибите не са и дар. Дали морето е решило да ни ги предложи. Ние ако сме способни да преценим, колко да си вземем от този дар. Та ако ли пък е така след като ни дари дали и ние не сме едно цяло. Както то дарява другите свои обитатели дали така не го прави и с нас. Разликата е,  че ние имаме избор, докато всички други го нямат. Те го правят да оцелеят и да продължат напред. Дали  разбираме това. Дали и ние го правим да оцелеем и да продължим. Така или иначе го правим всеки ден се стремим да продължим напред.  Независимо по-какъв начин. Дали работим повече и с парите си купуваме риба или се гмуркаме и ловим все са възможности, които имаме.  Ние сме направили този избор и въпрос на умение и съзнание е да разберам до къде да стигнем.  Не ни трябват толкова много неща, които имаме, но въпреки това искаме да се развиваме. Да имаме все по нова кола все по добри неща възможност да им се порадваме.
    Сега исках да се порадвам на възможността.
    Отново във водата този път се отправям към Иво. Извиквам му и се разбираме къде да гмуркаме. Правя все по хубави гмуркания, все по на дълбоко и по-дъблоко. Долу си броя до 20 и излизам. При едно гмуркане точно съм намерил хубави камъни с дупки и се оглеждам чувам шум на лодка. Въпреки, че не ми се излизаше изплувам. Доста на вътре съм и съм без буй. Минавам малко по на вътре искам само да стигна до пясъка. Броя си до десет и излизам. Стига ми толкова дълбочини.  Иво пак е на скалите и се оглежда. Днес е малко притеснен. А и има проблем с изравняването. Решаваме да се прибираме по-плиткото. Пак го оставям да вземе малко преднина и съм след него.  По пътя картината пак е същата. Рибите са почти по същите набелязани места. Вече и не стрелям толкова а им се забавлявам. Рибите разбират това и са по спокойни.
    Една глупава грешка, която допуснах. След, като стрелях по една риба, до която се бях придвижил тихо стрелата попадна в някаква дупка. Успах да хвана рибата и понеже дълбочината не беше голяма реших да я сложа на кукана. До тук добре, но вече съм сгрешил.
    Погледнах към ножа, той е на мястото. Та както е рибата на кукана и на въжето на стрелата се гмуркам. Стрелата се е заклещила здраво дърпам веднъж втори път и аха да посегна към ножа при третото дърпане част от камъка се отчупва и контрата излиза.  Друг път първо да махам линията от рибата и така да се гмуркам за стрелата.
     Малко след половината виждам Иво да се гмурка.  Гмуркам и аз след него. Виждам го далеч пред мен.Чувам изстрел и едни риби минават на скорост повеждам една и пак далечен изстрел. Отново доста точен. Явно всичко е в настройката. Хубаво  е , че вече дори и не го мисля толкова просто се получава. Това се дължи и на опита и времето.  Колкото повече гмуркане толкова по-добре. Почти на мястото, от което тръгнахме двамата съм. Иво е вече до брега. Решавам да обиколя пак големият камък да видя как е положението сега. Почти няма промяна, Аз съм малко изморен и вече не ми се стреля така. Течението сякаш е по-силно на няколко пъти се налага повечко да натисна плавниците. Вече съм в плиткото и тук ги има. Последен изстрел пак на далечна дистанция.  удоволствието от точен изстрел е по-голямо. Излизам почти съм на брега още ги има, но вече не ми се стреля.  Слънцето е хвърлило своята сянка и е време да си тръгваме. Иво ми предлага биричка и пържоли. Отпивам малко бира и благодаря. На Иво за компанията. Да извинява, че така го притеснявах днес. Бях без буй и той доста често се оглеждаше за мен. Знам какво е чувството. Притесняваш се и мислите ти не са спокойни.   Той вече се гмурка много по-добре от мен има доста добра апнея, физически е много добре подготвен и само му трябва повече спокойствие.  Днес аз бях сам без децата и жената.  Бях без буй . Дори както писа Ники успях да оставя мислите на брега.  Иво беше с децата и жената и голяма компания.  Заварих го на скарата и доколкото го познавам, не му беше много хубаво да си остави работата.  Също така и промяната в гласа и невъзможността да изравнява не го правиха спокоен.   Въпреки това на връщане  и той успя да си набере доволно платеринки. После при изкачването  беше, като кашик.   Толкова багаж взе и вървеше отпред на колоната, даваше темпото, че аз като най-последен и с най-малко товар се чувствах, като дете.
    Обадих се на жената,  вече се били прибрали от плаж.  Отивали до баба и  и от там ще ги взема.

    Този риболов ми беше най-резултатен от към риби този сезон. Въпреки, че не беше толкова продължителен. Просто нещата се бяха подредили. Бях на подходящо място, подходящо оборудван и подготвен.  Движенията бяха премерени, мислите спокойни и правилни.  Често се сещах за последните писания на Ники и също помагаха.  Сега като пиша виждам как нещата са се подредили да станат. Пак добре, че и жената взе това решение и за мен беше свобода. Иво, че ме покани на мястото и Ники, че споделя прозрения!
    Вечерта се събрахме майка току що беше пържила риба, набързо филетирах рибите и част от тях заплуваха в още топлият тиган. После имахме пет вида риби за вечеря белички, костурчета,
    хамсийки, попчета и платеринки. Всички пресни и уловени от нас. Благодаря за възможността да го правим!

    Sponsored content

    Re: Сезон 2016

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Пет Дек 15 2017, 02:50