Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Блаженият град

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Блаженият град

    Писане  Jorestes on Пон Мар 23 2015, 12:44

    Ахтопол
    (Агатополис, Гатополи/Гастополи, Готополи, Актепол, Агатоболи, Ахтоболу, Ахтеболи, Ахтемболи, Бургтинум?)

    Самолетна снимка на Ахтопол и неговите заливи. 1971 г.
    Днешният най-южен български черноморски град Ахтопол се намира на 14 км южно от Царево (42°05′N, 27°55′E). Градският добре опесъчен плаж се намира в северния залив и се нарича Лардиго. Укрепленията на древният град са разположени на днешния полуостров, а името Агатополис (Ἀγαϑώπολις) се появява в епархийски списък от времето на Лъв VI (886-912) като епископия в епархия Хемимонт, която е подчинена на митрополита на Адрианопол (дн. Одрин). През 1153 г. ал-Идриси транскрибира името от гръцки на арабски като Агатубулис/Agathubulis (с варианти Агасубулис, Ага(с)у-билис, А(г)а(с)убулис, Агабу(с)улис), Агатобул). В италианските морски карти от XIV-XVI век се отбелязва пристанище Gatopoli, Gattopoli, Gastopoli, Gatoppoli. По подобен начин се указва градът и във венециански и генуезки документи както и в една хроника на Йохан Сервион. Те показват неговата трагичната участ след средата на XIV век, когато на няколко пъти е бил превземан от италиански и савойски флотилии. В османски документ от 1448 г. се засича Агатоболи, а пътешественикът Евлия Челеби записва Ахтоболу. Ахтеболи e името, с което градът се обозначава в официални османски документи. Познат е и вариантът Ахтемболи. В европейската кaртография, а оттам и в ръкописите на някои пътешественици век се срещат и изписванията Actepol, Agteboli, Agathoboli, Akhtebolu, Akhtepoli, Agathopolis, Ahteboli, Athaboli ou Agastopoli, Ахтеболъ и дори преднамереното Gotopoli (Град на готите).

    В края на XIX век е записана ахтополска легенда, която гласи, че Зевс бил прогонил от Олимп три палави свои дъщери Виза, Сиза и Агата. Те основали три града и от Виза бил водел името си град Виза в днешната турска част на Странджа, на Сиза бил дължал името си Созопол, а Агата била съградила Агатопол. Разработена е и версията, че Агата със своя любим Делфин (син на Посейдон), били съградили на ахтополския полуостров Агапиполис, т.е. „Град на любовта”. Въз основа на монети с кукумявка на опакото и надписи ΑΓΑ, ΑΓΑΘ и ΑΓΑΘΟ (те всъщност принадлежат на един малоазийски Агатоклеос) се заявява също така, че градът бил имал собствена монетарница, а ахтополци са почитали кукумявката Агао като „символ на щастието”. Агата не е била богиня-основателка на Агатопол, защото легендата е плод на късно творчество, което смело прекроява историята, а досега в Ахтопол не е намерена нито една „агатополска монета”, което показва, че тук никога не е имало каквато и да било монетарница.

    В основата на името Агатополис наистина стои гръцкото агата със значения „богатства, блага, хранителни припаси”. Ето защо името се тълкува като „Град на богатствата”. По-реална за името на града обаче е етимологията „Блажен град” или „Град на благоденствието”, докато античното (доримско) название остава в сферата на догадките.

    Първите материали за неговото минало се отнасят към праисторическата епоха и са открити при при подводни археологически проучвания. Налице са и данни за селище на сушата, което възниква през V хил. пр. Хр. В ахтополската акватория са намерени и множество каменни, оловни и железни котви. Те освидетелстват и активния морски трафик, и множеството корабокрушения. Част от тях са изложени в обществената сбирка „История на котвата” и позволяват да се проследи развитието на това основно навигационно съоръжение в рамките на три хилядолетия. Основната ахтополската стоянка/пристанище се е намирала в днешния северен залив между скалите Гларос Петра (Скалата на гларусите” и плажа Лардиго) и Лардиго (от гръцкото ларос – чайка). В древността те са осигурявали добра защита от опасните ветрове, поради което залива е наречен Зигрите (от гръцкото зига – тихо, спокойно, потайно).

    От I хил. пр. Хр. насетне ахтополското землище мени своите граници и принадлежи към различни структури: към края на VI в. пр. Хр. е укрепено селище в тракийската област Салмюдес на одриското царство; от края на II – I в. пр. Хр. представлява крепост в тракийската стратегия Астика; след това селището попада в римската провинция Тракия, което вероятно е укрепено при Марк Аврелий (161-180 г.сл.Хр.); от края V – първата половина на VI в.сл.Хр. вече е град с мощна крепостна стена в провинция/тема Хемимонт и изглежда става и център на едноименна епархия; от 812 г. сл. Хр. насетне е оспорвана гранична крепост между Ромейската империя (т.нар. Византия) и Царство България; след 1453 г. е град със специални бачове (Закон за самия Агатоболу и Закон за пристанището Агатоболу) в рамките на Анхиалската кааза (околия) на Османската империя; след 1913 г. град в Царство България.

    В т.нар. Равенска космография се отбелязва Burtinum, което би могло да се допълни Burgtinum. Бургтинум означава „Кула на тините” и не е изключено тя да се е намирала върху едновремешния ахтополски полуостров. Това укрепление е било център на крайбрежна област, подвластна на тракийските царе от края на VI в.пр.Хр. Един електронов кизикен датира от периода 550–475 г. пр. Хр. засега няма с какво друго да се свърже освен с наличие на местна металургична дейност. Най-вероятно тукашната търговия с метали се е осъществявала от потънало под черноморски води специализирано селище, което е основано от цар Терес (ок. 516/515 – 464 г.пр.Хр.). Докога е просъществувало то не е ясно. Археологическа картина в ахтополското землище позволява да се мисли, че то едва ли е преживяло III в. пр. Хр.


    Мраморен релеф на тракийския „Хероса на Протока”
    Наличните археологически материали показват, че в района на достигналите до наши дни крепостни стени, активният селищен живот се възобновява към края на II в. пр. Хр. По това време тукашните земи попадат в тракийската стратегия Астика, а бронзови монети на последната тракийска царска династия подсказват, че през I в. пр. Хр.тук е било издигнато съответно укрепление. Последният тракийски цар Ройметалк III е убит в резултат на дворцов заговор и имп. Клавдий (41–54) ликвидира тракийската държавност и структурира римската провинция Тракия. Следват два мирни века, в които се изгражда административната, градската и пътната система. През II в. сл. Хр. стратегия Астика е премахната и най-вероятно Агатопол придобива римски градски изглед.

    През 248 г. сл. Хр. Ахтополското землище е било разсипано от готонски („готски“) грабителски отряд. След административните реформи на императорите Диоклециан (285–295) и Константин Велики (306–337) Агатопол попада в провинция Хемимонт и отново се въздига стопански след като през 330 г. столицата на римската империя е преместена в бившата мегарска община-държава Бизантион/Византион, която е преименувана на Константинопол. От градче в затънтената провинция Тракия сега той става част от хинтерланда на новата, вече християнска столица на цивилизования свят. Наличните материали показват, че към края на V век стопанският живот в Ахтопол вече се е нормализирал и градът отново е бил добре укрепен.

    За църковната история на Ахтопол има сравнително оскъдни данни – за пръв път градът е изреден сред още единадесет други епископии на епархия Хемимонт в един списък от времето на император Лъв VI Мъдри (886–912). През следващите векове в града и околностите са издигнати множество християнски храмове и над 100 параклиса. Минимум през XI век се възвисява и крайбрежният манастир „Св. Йоан Продром” на нос Св. Яни, който става духовно и културно средище не само на Ахтопол, но и на селищата в Източна Странджа на юг от Ропотамо. Под името „Св. Яни” този средновековен манастир просъществува до 1945 г., когато комунистическите власти целенасочено го унищожават.


    Солид на Юстиниан I Велики
    През IX-X и XII-XIV век градът е граничен и попада ту в границите на Ромейската империя, ту в рамките на Царство България. Честата смяна на неговата политическа принадлежност и съответните бойни действия определено спъват стопанското му развитие. Особено негативни са и действията една генуезка армада под командването на адмирал Паганино Дория, която през декември 1351 (или най-късно през януари 1352 г.) превзема, ограбва и опустошава всички крепости и пристанища между Ахтопол и Созопол включително. Ахтопол, който се предава без бой, успява да се откупи срещу 1000 златни перпера. Броени години след това в Агатопол пак влизат завоеватели.Този път това са рицарите Амедей VI Савойски, които през 1366 г. превземат и разграбват града.

    През пролетта на 1453 г. султан Мехмед ІІ обсажда Константинопол, а в Източна Тракия е съсредоточена огромна османска армия и през месец март Караджа бег покорява черноморските крепости. Пада и Ахтопол и според някои фолклорни версии населението му се било разбягало. Сигурно е обаче, че през 1454 г. султан Мехмед ІІ Завоевател заповядва в обезлюдената ромейска столица да се преселят жители от различни градове на Балканския полуостров и Несебър, Анхиало, Ахтопол и Мидия са обезлюдени. Скоро след това обаче градът се възстановява и в него са настанени малоазийски преселници, но в следващите столетия отново се въздига. Ежедневните потреби на Константинопол продължават да осигуряват добър поминък, защото през него за един от най-големите европейски консумативни центрове продължават да се изнасят храни и суровини. Ето защо Ахтопол постепенно се превръща в най-богатото градче по Странджанското крайбрежие.


    Икона на Св.св. Константин и Елена от с. Резово. 1855 г.
    През септември 1913 г. към Царство България са присъединени земите между Китен и Резово. Те задвижват идващо от Южна Странджа българско население и дават поводи за етнически търкания и с решилите да останат в Ахтопол, и с подготвящите се да се изселят негови гръцки жители. Заминаването на гърците от Ахтопол закъснява спрямо българското преселване и се извършва организирано през месец юли 1914 г., което позволява на изселниците да изнесат своето ценно движимо имущество и парични спестявания. Точно обратното се случва с българските бежанци. През септември 1913 г. – след като полските работи са приключили и реколтата е прибрана, турски отреди обкръжават българските села във Визенско, Лозенградско, Мидийско и Малкотърновско. На всяко едно от тях са дадени броени дни, а понякога и часове, в които да напуснат родните си огнища. Съгласно преброяването през 1915 г. в Ахтопол са се установили над 100 български рода (от по едно до пет семейства) от: Яна, Бунар хисар, Цикнихор, Блаца, Пенека, Кору дере, Чонгора, Камила, Серген, Маджура, Колибите и Малък Самоков.

    Празникът на Ахтопол е през първата събота и неделя на месец август.


      В момента е: Съб Сеп 23 2017, 21:21