Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Стари , пожълтели страници ...

    Share
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Съб Фев 12 2011, 11:11

    5.10.00г.

    ...в неделя отидохме със жената на Каваците . Беше уж ясно , но на моменти слънцето се скриваше зад облаците .Тъжно есенно и пусто . Водата бе по бистра отколкото през лятото , но не можеше да се каже , че е супер . Престоях около два часа в морето , след което усетих , как студа прониква в мен . Явно неопрена вече не върши същата работа както преди . В самите скали имаше една много топла и бистра локва и след като излязох , гребях с кофата в нея и се поливах с топлината на слънцето . Извадих рапани , цапардосах едно попче с пневматика , така както си бях от повърхността и видях два пъти дребни платерини , които още отдалеч изчезваха извън обсега на харпуна ми . Тъжна работа - пустош ... На следващия ден , в двора на новото фото , реших да поспортувам на лоста , където тупат килимите . При второто набиране се чу изщракване в гърба ми и последва гадна и неприятна болка , която ме обездвижи . Отново старата болка , останала ми от руския неопрен . Ни наляво да се въртиш , ни надясно . Като че ли нагорещено шило ти се забива в гърба . Разтривки , вибратори , финалгони . Чак днес малко ме отпусна . Явно ще трябва да си почина до пролетта . Добре поне , че в събота откриваме ловния сезон ...


    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Пон Фев 14 2011, 15:39

    20.10.00
    Днес е един такъв ден - тъжен и загубен . Навън духа жаловито , а тук вътре във входа , гадно мирише на боя . Направо не се стои , но вън духа (тогавашното ми фото беше в един вход - то , не че днешното е в палат , де ) . Днес хвърлих малко хляб на кучетата . Те се сбиха . Дънди бе прогонен (баща - Дънди , син -Рамбо , порода - боксер ) . Успял да отмъкне един краешник от Рамбо , той се скри в колибката си и жално , жално почна да скимти . Предполагам не от болка . Дунди е стар боец . От обида . От обида и унижение , че трябваше да отстъпи . Че бе победен . Че вече е стар . Това си бе чиста жалба от съдбата на един старец . Заболя ме сърцето като го чух . Никога досега не го бях чувал така . Дънди , Дънди , колко ли още време ще бъдем заедно на тази Земя . Вече си девет и половина годишен . Ще те запомня Веселяко , като винаги готов за игра ...чували ли сте как скимти куче от обида ? Не от болка , не то глад , не от самота . От обида . От обида че е пренебрегнато . Очите му са пълни със сълзи , тъжните му стонове се подемат от есенния вятър , провират се през падащите листа и се забиват право във сърцето ти . Така плачат старите кучета , когато вече знаят , че са загубили битката . някой ден и ние ще сме като тях ...

    24.10.00
    Морето днес е стоплило града със своята солена прегръдка . Водорасленото му ухание , гони из улиците , отровеният с изгорял бензин , дъх на студа . Слънцето срамежливо наднича иззад облаците и аз съм щастлив ...

    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Пет Фев 18 2011, 13:16

    12 .12 . 00
    Днес е тих и слънчев ден . Топъл . Ще си помислиш , че е още циганското лято . Дънди , ако беше още жив , щеше да си попече кожуха на двора , замижал срещу слънцето . Уви . Снощи в 3:34 , нашият верен приятел ни напусна . Двамата с Катя стояхме безпомощно пред него , докато душата му напускаше , нашия гаден и жесток , реален свят . Как започна всичко това . Предния път , като се върнахме от лов , бяхме забелязали , че Дънди е ял от някаква торбичка . Вътре в нея имаше нещо бяло , но не и обърнахме внимание . На другия ден забелязахме , че кучето доста е повръщало и няма никакъв апетит . Друг път също е правил така , не видяхме нищо лошо в това и не се притеснихме . Това продължи през цялата седмица . Почна и да дриска .Разбирахме , че вече нещо не е наред , но нищо не можехме да направим . Нямахме пари , за да можем да го закараме на лекар . Те едвам ни стигаха за храна . Бяхме безсилни , молехме се съдбата да ни помогне . А тя колко ли пъти му беше помагала . Силите му бавно гаснеха и го напускаха . Спеше по цял ден в колибата си и беше трудно да го изкараш навън . Последните дни малко се ококори . Като че ли живна малко . Излизаше сутрин рано на двора и търсеше място , което се огрява от слънцето . Примигваше срещу него и се унасяше стоплен от лъчите му . Ние си мислехме , че оздравява , а истината е била , че той се е прощавал със слънцето . Той много го обичаше и усещайки истинктивно че умира , му се е радвал за последно . Така както обреченият на смърт , търси в прозореца на килията си , да зърне през решетката синьото на небето . Да се прости със свободния , слънчевия свят , със щастливите отминали дни . Още преди дни , когато за първи път , Рамбо го беше прогонил и победил за парче хляб и Дънди , ухапан и наранен , отстъпи и горчиво зави в ъгъла на двора , още тогава разбрах , че той оплаква себе си , че има предчуствие за нещо лошо , което ще му се случи ...Последния ден дори ми се стори , че ял попара с мляко , но явно нищо не е задържал в себе си . Мислихме си , че вече отива към подобрение , видяхме , че после си е легнал в колибата си и не му обърнахме повече внимание . Щяхме да ходим на разходка , но заваля дъжд . Аз почнах да чистя пушката , а жена ми си намери работа в кухнята . Дъжда не спря . Катя излезе на двора и веднага се върна , извика че Дънди умира , взе прожектора и изкочи бързо навън . Аз я последвах . Кучето лежеше на двора и приритваше с крака . Опитваше се безуспешно да стане . Цялото бе мокро и отдалеч приличаше на парцал . Внесохме го в антрето , разтрихме и го подсушихме със стари дрехи . Беше се превърнал в мършава торба с кокали и миришеше ужасно . Защо бе излязъл от колибата си по това време ....
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Съб Фев 19 2011, 12:47

    ...явно бе усетил , че краят му вече е близо и бе дошъл да се сбогува . Ние бяхме неговото семейство . Паднал е по пътя си от слабост . Дъждът го е валял , валял , отнемайки и последната топлина от тялото му . Беше топъл само по гърдите и под мишниците . Носът и крайниците му бяха изтинали . Решихме да потърсим дежурна аптека , да купим спринцовка и глюкоза , която да му бием венозно . На 144 ни казаха , че на Фердинандова 7 , има дежурна аптека . Запалихме джипа и с последната газ отидохме до там . Прибрахме се , кучето беше още живо , но дишаше тежко . След многократни опити се отказахме да му търсим вена . Той се беше " мумифицирал " и освен сухожилия друго не можеше да се напипа . Сложих му на моя отговорност , подкожно в корема глюкоза . Това бях запомнил опреди , когато го лекувахме от парвовероза . Наливахме му и в устата глюкоза , като му държахме главата вдигната , за да може да преглъща насилствено . Чу се къркорене от стомаха и корема му и от дупето му започна да изтича кървава течност . Малко по-малко , Дънди отмаляваше , а нашите надежди се изпаряваха . Накрая решихме да го оставим на мира . Смисъл да го мъчим да живее нямаше . Дънди си отиваше от нас . Може би вече някъде бягаше по вечното поле със Сандра . Неговата вечно бъдеща "жена". Може би , вече тя го викаше , помахвайки с опашка да играят . Тя загина преди години , преди една тъжна коледа , блъсната от кола на Околовръстното . Бях ги разхождал в тъмното , наблизо в Морската , когато подгониха пумияри . Тогава той беше в разцвета на силите си , а тя още паленце - негова "годеница" . Открих ги на шосето . Той стоеше до конвулсиращото и тяло и я пазеше , а около тях забързани профучаваха автомобили . Чудеше се , защо Сандра не става и я побутваше с муцуна ...Сега пак ще бъдат заедно . Той ще се озове на същото черно шосе , тя пак ще лежи в краката му . Той ще се наведе , ще я близне по носа и тя ще стане . И двамата ще тръгнат сами в нощта . Някоя студена вечер и аз ще се озова на същия път , двете кучета ще ме чакат , махайки с опашки ...Дънди дишаше тежко , все по нарядко . Жена ми уж отиде да си ляга . Аз не исках да го оставя сам . Гледах кучето и си припомнях веселите дни прекарани с него , моят голям приятел . При всяко издишване , глух стон се отронваше от гърдите му . Дишаше дълбоко , рядко , като че ли плуваше . Отваряше с усилие устата си . Животното се мъчеше . Ако не беше толкова късно , щях да сложа едно бренеке в пушката и да спестя мъките му , въпреки че после щеше да ми е много гадно . Краят вече беше ясен . Дали още изпитваше болка . Дали сънуваше . Очите му бяха отворени и отчаяни . Очи на обречен . Никога няма да ги забравя ...Незнайно откъде се появиха две мухи и забръмчаха около мръсната крушка . Дори и през зимата , безпогрешно надушват смъртта . То аз я надушвам ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Съб Фев 19 2011, 14:13

    ...кучето започна да диша все по-нарядко и по-нярядко . Дори престана да стене ...Там пред него , в този момент проумях една съществена разлика между животните и човека . За разлика от тях , той винаги може да сложи край на живота си . Винаги щом прецени , че няма смисъл да живее повече . Затова аз смятам , че човек е по освободено същество от зверовете . Той сам разполага със живота си . И сам може да го прекрати . В това си качество , дори е независим от Бог . Човек е свободен , защото има правото да избира между живота и смъртта . Сещам се за Яворов , Хемингуей ...Джек Лондон и неговия Мартин Идън ( да не споменавам А.Х.) Те са предпочели да бъдат независими и свободни ...Горкото куче бе зависимо и нямаше възможност да се самоубие и да сложи край на страданията си . А аз нямах смелост да убия моят верен приятел ...Стана 3:35 сутринта . Внезапно Катя влезе в кухнята и ме попита , жив ли е още Дънди . Точно преди да влезе тя , той беше вдишал . Това се оказа последният му дъх . Това беше краят на живота на нашия Дънди . Повече не си пое въздух . Край ! Гръдният му кош лекичко потръпваше . Последни конвулсии . ...Обзе ме дива мъка . Обърнах се и горчиво заплаках . Много ми беше тежко ... След време , дълго щях да се чудя , как така , жена ми влезе точно в момента в който кучето умираше . Дали тя , подсъзнателно знаеше , че в този момент то си отива или кучето я чакаше за да умре - не можах да разбера . Катя не можа да ми отговори , нищо съществено на въпроса , защо е дошла точно тогава ...Спомням си , когато Дънди беше малък и го бяха откраднали , как тя ме събуждаше с думите : " - Искам си кученцето ! " и ние по тъмно потегляхме към Несебър , качени и двамата върху една стара Мифа . С голяма надежда и очакване , въпреки че после се оказа , че кучето не е там ( бяхме получили такива данни) . Тя си беше майка му ....Завихме го със стари фланели и го оставихме да спи , своя последен сън в антрето . Както едно време , когато беше бебе боксерче , там му беше спалнята . Оставихме му светло , да не го притесняват духовете на Мрака ...Сънувахме кошмари , въртяхме се и когато се събудихме - измама нямаше - кучето си лежеше вкочанено , повито с нашите дрехи . Пак ми се доплака . Едно време , не така си представях раздялата ми с него . Сбогом Дънди ! Винаги ще те обичаме ! ...
    ...Денят вече си отиде . Любимото му слънце се скри . Днес бе тих и слънчев ден ...
    16:57ч.


    31.12.00
    Годината приключва . Векът приключва . Хилядолетието приключва .
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Нед Фев 20 2011, 12:43

    6.03.2001
    " Аз не те познавах , но знаех ,
    че все пак съществуваш .
    Аз не те чувах , но усещах твоята сила .
    Аз не повярвах в теб ,
    но почувствах смелата ти закрила
    и тогава разбрах , най-сетне ,
    че наистина ти си справедлив
    който и да си ."

    19.03.2001
    ...Рамбо мистериозно изчезна , двайсетина дена след смъртта на баща си . Така или иначе не го открихме повече . Добрил ( един приятел - много запален кучкар - обучаваше полицейските кучета тогава ) ми подари един тигров питбул на година и осем месеца . Беше целия в рани и белези - едната му буза направо липсваше . Жестоко са го ползвали в кучешки битки , бившите му собственици . При една загуба от негова страна , с високи залози , са го изоставили . Казва се Роки . Бързо и много силно се привърза към нас и ние към него . Той запълни една празнина и аз нямам намерение да го пускам в други битки . Инак захапката му грешка няма .Захапе ли някоя сопа го въртя във въздуха с нея. Вече заглади косъма и определено е доста по уравновесен от Рамбо . Бизнесът ни в момента е замрял жестоко и в двете ателиета . Закъсняваме с наемите . Как ще приключи всичко това не зная и не искам да гадая ( на Фургона-а-а-а-а )

    п.с. и този бележник приключи ...след него следваха приключенията на Робинзон Рапанджията ...а сега ще се върнем доста назад във времето ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Нед Фев 20 2011, 14:15

    някъде през 1992 г.

    ...макар и след години ( първият ми дневник е от 1982-1983г.) историята продължава . През тези години се случиха много неща . Морето се замърси още . "Камъните" на Бургаския плаж и остров Болшевик , са си още там , но вече не ги посещавам . Морето там е зелева чорба . ( тия години се поизбистри малко ) . Леко се изчиства само през зимата . Комунизма тръгна да си ходи , почнахме да се променяме и ние . Фюта се ожени и живее в Ахтопол , Миро ( Серджо ) завърши Морско училище във Варна ( аз не успях ) . Сега пътува по моретата като механик . Говорих с него и разбрах , че рядко му се отдава възможност да се гмурка . Решил е да ходи в САЩ . Да видим дали съдбата ще ни събере отново . Аз се ожених . Изкарах 4 години казарма . Направих фирма . През тези десет години не забравих Морето . През всяка лятна отпуска по време на военната ми служба , гледах да се докопам до маската , шнорхела , харпуна и...на морето . Гмурках се в Поморие , Варвара , Ахтопол , Галата . Улова ми се състоеше главно от попчета , барбуни и лапини . След като се уволних си купих два неопренови костюма ( руски и чешки ) , гумена лодка ( пак руска ) и хубав ластичен харпун , дълъг около 70 см ( български ) . Имам маска NASO , немски шнорхел , руски подводен прожектор и плавници Гигант . Имам и син на пет години . Тази зима ще се учим в басейна да далдисваме с него ...
    Миналото лято прекарах в Мичурин около три дни с Димо ( познат от леководолазните курсове ) . Там ударих сума ти попчета и с помощта на лодката вадихме миди . Вече с неопренов костюм , можеше да се стои , много по дълго време във водата .Влизам след закуска и излизам за обяд . Видях само един кефал , но в момента бях с харпуна за попчета и го изтървах . Направихме си и нощно спускане с подводните прожектори , които си бяхме купили миналото лято от Пазара в Бургас . Имаха просто , надеждно устройство и бяха евтини . Влязохме в морето на смрачаване . В далечината се виждаха светлините на почивните станции . Изведнъж пред себе си забелязох делфини - 10 -15 парчета . Изчезваха и се появяваха . Изпитах желание да отида при тях . Приготвих си снаряжението и щом влязох в тъмната , искряща на точки вода , изпитах страх . Никога до сега , не бях срещал делфини във водата в близост до себе си . А от мрака , вълнението ми се усилваше стократно . Очаквах да се появи делфин от всяка една страна и да ме побутне ( Very Happy ) . Започнах да се оглеждам на всички посоки . Най-накрая се овладях и заплувах към стадото . След една , две минути , делфините усетиха , че ще им ходя на гости и заплуваха към хоризонта . Изпитах едновременно тъга и облекчение ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Нед Фев 20 2011, 15:16

    ...Миналото лято , ходихме на Змийския остров с Гошо Гиджепа ( съученик от МГ ) . Той също имаше лодка ( надуваем каяк ) и заедно с моята си пренесохме багажа на острова . Устроихме си лагер и всичко бе хитро замислено , но след като влязохме да далдисваме пробно , останахме разочаровани . Имаше жесток цъфтеж на водораслите . Може би това се дължеше на факта , че преди около две седмици в Бургаския залив , на пристанище Запад , се обърна арабски кораб пълен със животни . Някои от тях бяха спасени и извадени , но повечето си останаха в морето и се разложиха . Целия залив бе заразен и дори на 30 - 40 км. от него , вълните изхвърляха трупове на умрял добитък . Отвратителна история...

    16 юни 1992 г.
    ... И ето , че и тазгодишното лято пристигна . Подобно на миналата година , започва много зле . Дъжд , дъжд и хладно време . Бизнесът този сезон , напук на времето , започна много по добре от преди . Разполагам с много нови макети за снимане . Имаме си сиамско коте - Томи , черно коте - Криса , заек , змията Хари и шоуто на програмата - Дънди , който в момента е много болен и не знам дали ще оцелее ( парвоверозата ) . Дриска , повръща , омърлушен е и гледа нещастно . А беше такъв чуден боксер . Гледаме го от три месеца и половина и ни е много кофти , че той е така зле . Дано да се оправи . На 13 -ти юни - фатален ден , след натоварен и ползотворен ден , с Димитър Петков ( от МГ-то ) се натряскахме яко , домъчня ни за морето и от ресторанта на Флората се курдисахме в морето по голи пищови . Така на този ден направих първата си баня ... и оттогава , като се зареди едно лошо време ...но на 16 ти юни , не ми издържаха ангелите и дъжд , не дъжд , отидох на плажа по неопренов костюм . Тези които ме видяха , естествено ме помислиха за луд . Плувах от Бункера до Моста и обратно с неопрен , маска , плавници и шнорхел , без баластен колан ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Пон Фев 21 2011, 13:07

    ...така открих сезона . Решавам тоя сезон да не прекъсне до края на живота ми . Имам такава възможност . Дебели неопрени , йога и закаляване . Дано се сбъднат намеренията ми . Знам , че това зависи най-много от мен ....Мирослав наистина отиде в Щатите и след 3 , 4 месеца се върна крайно разочарован . " Тук е рай ! " - това бяха думите му . Беше решил това лято да прекара само в гмуркане , но му се отвори парашута за една френска линия като трети механик и замина вчера ...

    19 юни 1992 г.
    Вчера след работа , до късно си оправях баластния колан . Днес всичко ми беше готово за подводен риболов . Сутринта времето беше хубаво и отидох да снимам на Тройката ( тогава ходех по паркове и площади и снимах децата с макети на известни приказни и анимационни герой , самите фигури превозвах в една саморъчно направена , "странна" количка , изрисувана отвсякъде ) . Бутах си каручката с играчките и си правех сметка , че чак към понеделник ще мога да далдисвам . Съботата и неделята при слънчево време , не са за изпускане от фотографска и бизнес гледна точка . Нямаше много работа . Следобяд към 1 часа заваля и се заоблачи сериозно . Само това и чаках . Натоварих си маймунките и веднага към къщи . Облякох си неопреновия костюм във Фотото ( тогава то беше в Старата къща ) . Сложих си такъмите в голямата чанта от неопрена . Баласта вързах отпред в друга торбичка на рамката на колелото и газ към Моста . Там някакви пишлемета ловиха риба . Събраха се около мен да ме гледат какво правя . Не бях балансиран добре . Малко тежичък . Махнах една тежест и положението се подобри . Имаше видимост около метър , метър и половина . При добро желание се забелязваха някакви дребни попчета . Докато ударя първото попче се забавих доста . Хвърлих го на лапетата на плочата . Ударих общо 10 попчета - от дребни по дребни . Последното беше нещо средно . Харпунът работи като часовник . Затруднения имам само със зареждането на телта на тетивата - мека е и се огъва . След една година прекъсване , ударих първите си риби . Имах чувството че сънувам . Намерих и два лева по един на дъното. След като усетих първия студ , излязох . Причината да не се задържа повече отдолу беше мътилката . Все пак неприятна е . Но удоволствието от убиването на риба е несравнимо . Харпуна цели точно , както от упор , така и от ръка . Направо ги мори . Така завърши първият ми подводен риболов за 1992 г .

    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Пон Фев 21 2011, 15:11

    9 юли 1992 г.
    Днес сутринта се върнахме от Змийския остров . Бяхме аз , лапето , кучето , жената , сестра ми и нейния приятел ( зетя ) . Той ни закара до там с колата си . Тръгнахме вчера сутринта . Времето бе топло и тихо . Имаше само един автомобил , паркиран пред острова . Спокойствието се дължеше , може би на факта , че пътят към залива срещу острова бе затворен . Ние намерихме чалъм как да минем . Старите (гърбавите ) волги са всъдеходни като трактор . Водата в залива беше топла . Бистра , но само в ограничен мащаб , в малкото заливче в което бяхме . По нататък ставаше мътно , вероятно имаше някакво течение , но все пак се виждаше . Попчетата явно отдавна никой не ги беше тормозил . Почти не бягаха . Думках ги със втория български харпун , който си бях купил и скъсил за случая . Сравнително тежката стрела ги застопоряваше към дъното и те безпомощно трептяха на нея . По някое време , стрелата се закриви и имаше пропуски , но от упор грешка нямаше . На първото влизане изкарах един кукан . Втория път -три . Куканите ги претъпквах - рибата бе в изобилие . Често при далдисване се чудих към кой поп да се насоча . Друга интересна риба не видях . Вадихме и миди . Бях планирал и нощно спускане , но времето се развали . Със семейството решихме да прекараме вечерта в една пещера на брега срещу Острова . Заваля дъжд . Докато се скрием и приберем багажа се понамокрихме . Запалихме огън пред пещерата . После решихме да го преместим вътре . Така пещеричката стана топла и уютна , но по някое време , пушекът се обърна , не можехме да се видим от дим и го угасихме . Търсих и дърва по брега , под дъжда с джобно фенерче . Големи емоции и пълен майтап . Така се мотахме до два часа полунощ . Тъкмо си легнахме и се разрази буря . Започна да ни капе по главите . Извиха се огромни вълни . Гребените им фосфорецираха и се приближаваха като светли линии на черния фон на Морето . Картината бе суперрастърсваща и се допълваше от рева и боботенето , като от реактивен самолет .Вятърът проникваше в пещерата и вдигаше завивките ни . Беше студено и неудобно , но в същото време романтично . От студ и страх , да не ни залеят вълните , те бяха стигнали до нас , не мигнахме цялата нощ . Беше неповторимо преживяване ....На другия ден , морето не ставаше за гмуркане и сутринта с много мъки си събрахме багажа . Бях скапан , но доволен . Обхвана ме жестока , палатко-харпунджийска треска ...другата седмица отиваме в Синеморец .
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Пон Фев 21 2011, 16:16

    26 юли 1992 г.
    Преди малко се върнахме от Синеморец . Прекарахме чудесно . Граничарите вече не гонят палатките . Бяхме на устието на река Велека . Имаше доста други хора с палатки - предимно софиянци . Отидохме преди 4 дена . Беше сряда . Имам един съученик . Стефан . Той ни закара и върна с неговата жигула ( тогава още нямахме автомобил ) . Платих му 4 пъти пътя до Синеморец - около 350 лв. На идване малко трудно открихме мястото , но докато го търсим , открихме още 2,3 страшни места . До самото устие на реката не можахме да стигнем , понеже бе валяло предния ден и пътя бе станал непроходим . Приятелят ми ни стовари в близката горичка и оттам с малко зор си пренесохме багажа до реката . При устието си река Велека е широка около 30-50 метра и е спокойна . От юг има голяма поляна . Когато отивахме бяха разпънати 5,6 палатки . Намерихме удобно място под голямо дърво . От мерак да се гмуркам в бистра вода , вечерта не можах да заспя . Към два часа след полунощ излязох с Дънди на разходка в гората . Много бяха звездите в небето . Въздухът леко се дишаше . Тръгнахме по тясна , стръмна пътека . Кучето се почувства в стихията си . Още с пристигането ми беше направило впечатление , че кучето , дори и малко на възраст , бе почнало да се държи различно откато не е в града . Бе станало дръзко и при най-малкия шум започваше зловещо да ръмжи , а щом човек се покажеше отнякъде , скачаше да го лае . Досега не бе правило така . Изкачихме се на един хълм . Дори в тъмното забелязах , че растителността , която го покрива е различна от тая , която съм свикнал да виждам . Тук някак си беше по южна , средиземноморска дори . Нагазихме във висока трева . Мен ме хвана шубето да не настъпим някоя отровна змия ( досега никога не съм срещал змия в тъмното ) . Кучето се дърпаше ту наляво , ту надясно . От високото погледнахме Реката и Морето . Беше като в сън . И сега като си затворя очите , още тази гледка е жива в мен ( и сега още ) . Не посмях да направя нощно спускане под вода , въпреки голямото си желание , тъй като не познавах още терена . Прибрах се и май наистина заспах . Сутринта , не е за вяраване , станах в 6 . Слънцето току беше изгряло . Взех бързо такъмите , натоварих лодката и прекосих реката . Прецапах плажната ивица ...и в морето . То не приличаше на това , което бях свикнал да виждам . Бе някакво южно море . И щом влязох доста се учудих ....
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Вто Фев 22 2011, 16:08

    ...повърхностния слой явно бе речен , с дебелина около метър - водата там бе сладка , мътна и студена . Като се гмурнеш по надолу ставаше топло и бистро . От дъното , погледнеш ли нагоре , повърхността излеждаше като капак . Тъмна , а под нея беше светло . Много странно явление и в началото изпаднах в амок . Там където имаше рязка граница между двата слоя , водата долу беше много бистра . На някои места , дори имах чувството , че наблюдавам попчетата във Варненския аквариум .Дори и при тази бистрота , поради температурната разлика , погледнеш ли отгоре не се виждаше дъното . На други места двата слоя бяха размесени и общо видимоста беше като на Змийския остров . Първо подгоних попчетата .Малко бяха , но ги прах яко . След като се изморих се качих в лодката , закотвена на километър пред устието и ударих здрав морски сън . Неопрена ми е черен и бързо се нагря . Стана ми топло и приятно . При следващото топване се насочих към устието . И се хванах за главата . Гъмжеше от кефал . Дълбочината бе 1,5 - 2 метра . Големи , малки , средни - всякакви парчета минаваха . Прелитаха и огромни прасюнгери . Веднага си взех големия харпун от лодката и ги подгоних . Но удрянето , не се оказа толкова лесна работа . Най - удобен излезе методът на засадата . Понеже бе плитко , леко отрицателната ми плаваемост при средна дълбочина , се превърна в положителна и бях принуден да се заклещвам между камъните , там да дебна . По големите спазваха някаква невидима дистанция и бе трудно да ги излъжеш , но въпреки това три прасета влязоха в лодката ....Интересно беше и нощното ми спускане . Брах голям страх тогава , но и много красота видях . Първо през мътната , тъмна река и оттам в бездънното море . Водата безумно фосфорецираше . Дори си помислих , че сам ми се е включил подводния прожектор , той се закачаше на баластния колан . Завързах лодката за един камък на морското дъно , на обичайното място , дето се гмурках . При връзването не ми беше необходим прожектор . Водата около въжето и пръстите ми ярко блестеше . Ръцете ми изглеждаха като нарисувани с бяла искряща боя на черен фон . Изплувайки , погледнах надолу и там беше светло . Толкова много светлина се получаваше от движението на плавниците ми . Щом се гмурнех до дъното и включех прожектора , по бонето и маската ми , започваха да се блъскат стотици малки рибки .Незабравимо усещане . Ударих някое друго попче и един скорпид . Едвам се опазих от последния в тъмното , да не ме убоде , докато го пуснах в специална мрежичка в лодката . Брегът се виждаше смътно . Лодката също понякога я губех от погледа си . Гонеше ме шубето . Набучих и една голяма писия . След известно време усетих , че ми се гади , стяга ми неопрена и не мога да си поема въздух добре . Може би страх , може би кръвно . Бях и ял скоро . И вътрешния ми глас рече : " - Досега остана жив ! Направи си кефа ! Я въз към брега ! " Послушах го моментално . Как се прибрах в тъмното през реката само аз си знам . Трите дни се наядохме с паури . Много ги имаше . Измислих си чалъм да ги хващам и набождам на кукана ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Сря Фев 23 2011, 12:31



    ...обърнете внимание на дълбокомера , представляваше една завита тръбичка , продаваха ги в Спортния магазин :



    ...в едър план - Скорпид :



    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Пет Фев 25 2011, 11:06

    ...хващат се за гърба - зад щипките и се нанизват от корема - малко над опашката към главата . Излезе ли острието на кукана между очите им - вече са безопасни . Отпускат се . Инак много лошо щипят . Направо режат месото на пръстите ми . Много са вкусни . Речни раци нямах възможност да хвана . Реката бе мътна от дъждовете и не ставаше за далдисване ...Мидите в Синеморец бяха кофти . Много дребни . Тук там някоя едра . Падаше голямо сортиране преди консумация . В река Велека подскачаха кефали и сафриди (баси , не вярвам да са били сафриди !?!) на повърхността . Хващаха ги с въдици с и най вече с мрежи и серкмета . Дори аз се запалих по риболова със спининг и след като се прибрах в Бургас си купих два пръта с машинки и чепарета .

    някъде през август 92 г .
    Отидохме на Варвара . Пак с колата на Стефан . Палатката опънахме над един нос над Рифовете ( Дарданелите ) Лежиш си в палатката и си гледаш през отвора , как вълните се блъскат в скалите . Времето не беше много спокойно . Едва към последните дни , морето утихна . Пуснахме с триста мъки една парагада отвъд Рифовете при бурно море . Лодката жестоко се мяташе напред , назад и въпреки , че след няколко дена , когато я искарахме , беше тихо , не се хвана нищо . Между скалите и брега беше бистро , но по нататък помътняваше . Изтрещях много попчета . Много . Изпозагубих си стрелите на малкия харпун . После ги подкарах с големия . Загубих и една голяма стрела . Най интересната риба , която ударих беше един голям скорпид . В една мътилка ненадейно го съзрях . Нямах време да се замисля и набързо го пронизах . Щеше да изкриви стрелата от зор да избяга . Силна риба .

    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Пет Фев 25 2011, 14:51

    ...със Сина , Дънди....и малко попчета :



    ...със Зетът :

    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Нед Фев 27 2011, 15:47


    някъде след месец

    Миро се върна от плаване и решихме да отидем на Змийския остров . Слязохме в залива , съседен на този в който спахме в пещерата . Вече се чувстваше влиянието на есента . Въпреки това влязохме два пъти . Първия път стоях дълго . Трудно открих къде има попчета . При второто влизане ги подкарах здраво . Мирослав удари два кефала ...

    след още един месец

    Стана вече студено , но аз не се отказвам . Отидох на моста и оттам в морето . Водата по това време на годината е бистра вече и дъното се виждаше . С голям мерак влязох , но след като цапнах два попа , си загубих стрелата в една дупка ...

    2.11.92

    ...след два слънчеви дни , времето се развали и стана типично есенно . Сега разполагам с време да опиша последното си гмуркане. Сутринта станах в 7 . Още бе полутъмно . Небето бе чисто . Разходих се с Дънди по моста . Съвсем слаб вятър и леки вълнички . Дъното се вижда ... Най трудно е влизането . Водата нахлува в костюма на тънки ледени струйки ( руски неопрен ) . Потапям се бавно . Идва ред на главата . Това усещане се помни най - дълго . Тръпката е несравнима . Напълвам си ушите с вода . Ето го и дъното . Бистро е . Тръгвам . Предния път , когато излязох от същото място , пак имаше видимост , но по дъното пълзеше килим от утайки с цвят на кал . Днес дъното беше позеленяло . Дъното в Бургаския залив е много интересно . Цялото е на пори и на дупки в които се крият попчетата ( те там си имат нещо като своеобразно поддънно метро ) Много рядко са отгоре и ако са там , бягат бързо в дупките . От тях остават само малки , бели облачета мътилка . Голямо търсене падна . Халосах 18 средноголеми попчета . Умрях от студ . Този неопрен ще го зазимявам . Ще влизам вече с чешкия . Най много ме накефи едно попче , което ме усети още отдалече . При приближаването ми , то вече се беше стрелнало 2,5 метра напред . Насочвайки харпуна си към него , в движение стрелях . Каубойски изтрел . Попчето летеше , докато не се наниза на моята стрела . Умрях от кеф . На мястото където го ударих се вдигна мътилка от неговите отчаяни трептения . Скъса ми се телта на тетивата и продължих да стрелям с половин ластик . Единствено студът ме принуди да изляза . Качих се на колелото и газ към къщи . Оттам в банята - горещ стимулиращ душ . После на Флората да снимам децата . Имаше много клиенти . Беше велик ден ...
    avatar
    adventurebg

    Брой мнения : 2
    Join date : 11.01.2011
    Местожителство : Сл. Бряг

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  adventurebg on Нед Фев 27 2011, 23:01

    Снимките ти рушат представи, много силни Exclamation Майтапа на страна обаче имам чувството, че те познавам лично! Не знам от кой край си, но или си въртял много из Слънчев Бряг или имаш общо с Ново Паничарево, не знам Very Happy
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Пон Фев 28 2011, 10:32

    adventurebg написа:Снимките ти рушат представи, много силни Exclamation Майтапа на страна обаче имам чувството, че те познавам лично! Не знам от кой край си, но или си въртял много из Слънчев Бряг или имаш общо с Ново Паничарево, не знам Very Happy
    ...ми не съм Very Happy ...отговора е прост и елементарен - познаваме се от някой минал живот ...

    ръкостискане

    П.С. и благодаря за отзивите

    наздраве
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Пон Фев 28 2011, 12:49

    ...рисунка на дъното в Бургас от дневника ми :

    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Вто Мар 01 2011, 14:47


    9 май 1993 г.
    Все още съм жив (!?!) . Комшиите до нас строят кооперация . В замяна за апартаменти , си дадоха мястото на фирма . Нии пък станахме пишман . Циганите дето им събаряха къщата за малко да съборят и нашата . Окраднаха антената на баща ми , свиха няколко кутии с боя и доста буркани и шишета със зимнина . Приготвих се за война ( аз пък им свих кирките , чуковете и лопатите и два дена гледаха тъжно и глупаво ) . После като си копаха основите , подкопаха основите на стената на фотото ми . Днес стената взе да се събаря . Реших да си преместя нещата в друга стая . Попаднах на руския си неопрен . Прочетох на него думите : " До следващото лято !" Обзе ме отчаяна носталгия по морето . Зимата изкарахме трудно и едва ни стигаха парите . И ето лятото идва . Почувствах , че е назрял момента за гмуркане . И пак подобно на миналата година не мога да повярвам . Просто толкова труден стана живота , че не мога . Играчите си въртят далаверите а ние , честно бачкащите го духаме яко . Няма управяне ...
    ...Заекът ми умря отдавна . Преди два месеца една сутрин се събудих в 5:00 . Нещо ме подтикваше да изляза и излязох . Реших да отида на разходка с Дънди . Станал е много корав пес . Излизаме от двора и гледам , кучето се насочва към някаква умряла котка . Щом се вгледах по добре , разбрах че този черен труп , ще да е нашата бременна котка Криса . Може би това ме е подтиквало да стана толкова рано . Така и не разбрахме какво се случило на нашата котанка . Беше ни много , много тъжно . През зимата си купих специален водолазен нож и неопренови ръкавици с по 5 пръста . Направих си и нови стрели за попчета . Време е .
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Сря Мар 02 2011, 12:40

    11.май .93 г.
    Направихме сефтето за 93 г. Не е за вярване .От една седмица отвратително време , слаб бизнес и кофти море , но желанието си е желание . Днес след рядко тъп ден , супергадно , полувалящо и полуветровито време , при високи вълни направих първото си далдсисване . Изкарах един обрасъл рапан и ще си го запазя за спомен . Отидох с "балканчето" , със сина на багажника , на Моста . Неопрена облякох още в къщи . Броят на тежестите си ги имам записани от миналата година . Изпробвах и новите неопренови ръкавици . Малко неудобни са , но топлят супер . Трудно е слизането по трапа в морето . Сърцето ми се разтупа яко . Студени струйки тялото ми мият . Постепенно се свиква . Само студът ми пари по устните . Усетих , че ме заболя бъбрека . Гърлото ми пресъхна . Може би само внушение от страх . След като бях излязъл тези симптоми бяха престанали . Страхотна мътилка . На самото дъно - пласт тиня и в нея някакви микроскопични гадинки се гонеха . На повърхността е доста по топло . Една обиколка на "местноста " и излязох на сухо . Не изпитах сериозен студ , но за сефте беше достатъчно . Още не мога да повярвам , че днес съм бил в морето . Щом се прибрахме отидох директно под душа , оттам на вечеря полята обилно с бяло вино . Значи сезона започва , само да се оправи морето . Лека нощ .....
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Сря Мар 02 2011, 13:37

    2 . юни .

    Неочаквано в бизнеса настъпи обрат . Взех помещение под наем , близо до центъра , на улица Оборище . Фотото се разработи и все бях много зает . Дори наех и хора да работят за мен . Голям мерак имах за Морето , но бизнеса ме изсмука до мозъка на костите . Днес Миро ми предложи да отидем до Змийския остров . Морето много му харесвало , било тихо . За...ах и работа и всичко и тръгнах . Влязохме по един път . Аз издумках 34 попчета . Водата вече беше по топла от преди . В началото хич не ги уцелвах . После си коригирах мерника и ги запуках . Дори едно , нямаше как да се целя в него и стрелях в скалата до самото попче . Стрелата отскочи и се заби право в главата му . Като Батман , този изтрел беше върха . Миро си беше взел само големия харпун и излезе с 5 езика и 10-на попчета . Беше среднобистро , като на някои участъци имаше кофти мътилки . Начесахме си крастата и си тръгнахме . Направихме си и снимки с новата ми Минолта .

    8 . юни .
    Вечерта срещнах Миро , Боко и Дядя ( съученици от МГ-то в Бургас и съкурсанти от Морското във Варна ) и се уговорихме да ходим за риба . Взех си гумената лодка , неопрена , харпуна и Дънди . Сутринта ме качиха на едно микробусче . Караше го Кирчо - авер от тяхната компания . Отидохме на Германката . Нещо като нос - от двете му страни - заливи . Имаше доста паметни плочи иззидани в скалите . Явно злокобно място беше тук . Непосредствено от брега започваха големите дълбочини . Много мътно . Трудно си намерихме едно място , северно на 1 км. от носа , където бе по бистро и по плитко . Там открих и един подводен проход . Гмуркаш се , излизаш скрит зад една скала и ставаш невидим за приятелите си . Дядо и Кирчо бяха дошли по някое време с лодката където се гмурках и доста ги бях шашнал , като изчезнах за 20 минути от погледа им . Аз лично се отчетох с 25 попчета , две "галя", 10 паура и една сива морска змия , която им фърлих в лодката за бъзик . А те , Боко , Дядо и Кирчо смъкнаха смарида - около 6 ,7 кила . Накрая Боко я отмъкна почти всичката и останалата риба я оставихме на Дядя , като най гладен , да си я яде с Кирчо у тях . Аз и Мирослав се прибрахме без риба - за нас гмуркачите , удоволствието не бе само в яденето ....
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Чет Мар 03 2011, 15:47

    13. 01. 1994 г.
    Предният ми разказ се оказа последното ми подводно приключение за 93 год. Тя се оказа трудна . Въпреки че се спуквахме от работа , не ни вървеше много . Тъй че трябваше пак да бачкаме , да бачкаме и т.н. И не остана много време за Морето ...
    Малко след последния разказ , си купих женски боксер Сандра , родена на 5 юни . Цяло лято я гледахме , тъкмо порастна , вече беше станала на 7 месеца и в края на годината я блъсна кола . На околовръстното до Пиргус . Издъхна в ръцете ми . Плакахме всички за нея . След като ми умря първата черна котка си намерихме втора . Тя след като порастна , изчезна при една разходка в Морската градина . Лош късмет . Ходеше на разходка с нас и с двата ни боксера . Сиамеца ни го открадна някой ( друго коте ) . Бях си купил и едно козле , за снимки по плажа , но работата не вървеше много и есента го заколихме . Есента на 93 година си взех питон ( преди това имах смок ) . Изкарах му парите ( 6500 струваше ) и на Нова година да вземе да излезе от аквариума , стоплян от крушки с терморегулатор и да умре от студ ( беше избутал капака и вероятно е гонил мишките ) . Преди него ми умря друг , даден ми под наем . От самото начало другия не ядеше и явно беше болен ( беше ми го дал танцьор , а те ги охлаждат преди представление - инак стават агресивни и опасни ) . Че бяха едни разправии . Дънди си изкълчи крака и още куца . Маймунката Жулиета я продадох на един дядка циганин от Харманли за 4500 лв. , след като беше ухапала жестоко едно югославянче и баща му реагирал мълниеносно и я блъснал в пейката , после мумуната беше с леко пукната тиква . Бях я оставил на един колега да снима и изрично го бях предупредил , деца да не снима с нея а само възрастни . След нокаута , мумунът лежал половин час бездихан и неподвижен . Колегата си помислил , че със сигурност вече е предала богу дух и се чудил как да ми каже ...и доста се учудил когато изведнъж се изправила и започнала да протестира нещо на маймунски и да се пипа по кратуната . ( тоя дядка щеше да я учи да танцува на гъдулката му , но моя маймун бе с рядко лош нрав и го предупредих ...на следващата година , когато срещнах същата група , напразно търсих с поглед моя мумун и дедката , но не ги открих ...бабата с кофичката за стинки ми каза , че мумунът бил много проклет и дядото се обесил )...Фотото преместихме на съседен адрес и от наем 6000 паднахме на 3000 . Зима е и сега работата върви сто пъти по добре от миналата ...
    Та тази година реших да си наваксам подводната си дейност . И започнах да ходя на басейна на Младежкия дом ....
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Пет Мар 04 2011, 13:45

    ...понеделник , сряда и петък - сутрин по 1 час . Още на първото ходене , направих от първия опит 25 метра под вода , от втория - 50 м. Не съм си загубил много формата . Тренировките са еднообразни , но понеже са под вода - ходя с мерак . Правя си и разни упражнения , например - като си изпусна въздуха и легна на дъното . Досега съм ходил два пъти .

    21. 01.1994 г.

    Остават 111 дни до гмуркането ми в Морето . 11 май , засега си остава , най-ранната ми дата за гмуркане от 92 г. Тази година ще трябва да я преместим по напред . Продължавам да ходя в басейна . Научих се и да правя упражнението на тюлените . Изпускаш въздуха и падаш като камък на дъното , после се отблъскваш с крака , изплувайки си подаваш главата , поемаш си въздух , изпускаш изцяло и пак към дъното . ( мисля че съм писал тук в сайта за него , дълбочината да е 2,3 метра , въпреки че аз съм го правил и на 6 м. - колкото е най-дълбокото в басейна...за същото упражнение след 15-тина години ме оплюха яко в Спиърфиш и то пичове дето имаха по няколко месеца стаж , гмуркане под водата ) ...

    ...5 средни и 2 малки тежести на колана - 24 ноември 94 година ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Булти on Съб Мар 05 2011, 15:20

    28.05.1995 г.
    12:30 ч.
    Варвара

    ...Сезона за тази година го открихме преди два , три дни . С Мирослав , с неговата джипка кабрио ( после стана моя ) , която той купи наскоро , с Дънди , Чара ( доберман ) и сина отидохме на Иракли . Пътят си беше цяло шоу . Водата мътна и никакъв калкан . Праснах само 14 попчета . Още бе студено ...
    ...Тепърва ще влизам в морето . Отвън се вижда че е мътно ...ударих доста попчета . Горе на брега се вижда " булгарреното " . Кефя му се ( няма да е задълго , след един месец се сдуха и си купих още едно рено 10 - запазено , старото остана за части ) ...след Варвара отидохме на Синеморец . Под едно военно поделение . Там също беше леко мътно , но ударих голям калкан и си го хапнахме . После бяхме на река Велека . Там все още нямаше хора . Супер красиво , снимах с видеокамерата . Беше по бистро . Най - бистро беше пак на Синеморец до една рибарска хижа . Беше хъпанак с кефали . Голям кеф . Ударих един голям , но си разкъса корема и избяга . С нас беше и Миро с гаджето си . Тогава за пръв път Булгарреното серизоно закъса и се наложи , приятелят ми да ме дърпа с джипара до Бургас . Вторият път беше като тръгнахме за Синеморец , но стигнахме само до Атия . Трети път нямаше . После купих второто Рено . С него отидохме на Силистар - нова за нас страхотна местност , която страшно ни хареса . Друг път обаче там вече ще ходя само с джипката( вече бе станала моя а и още не знаех добре пътищата за там ) . На Силистар преспахме , на сутринта заваля дъжд и трябваше да си тръгваме . На връщане направихме плаж на шофьорския плаж на Дюни - голяма тъпотия - целия Бургас се бе преселил там . След два дни разбрах , че имам бронхопневмония . Сега чакам и се лекувам ...


    Sponsored content

    Re: Стари , пожълтели страници ...

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Пет Юли 20 2018, 22:59