Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    За Приятелството

    Share
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    За Приятелството

    Писане  Булти on Сря Яну 28 2015, 21:06

    chpetrov написа:
    За приятелството



    Георги Марков

    Днес искам да говоря за приятелството. В нашия свят, разкъсван от експлозиите на омраза и враждебност, отравян от подмолното течение на неприязненост, подозрение и неискреност и разделян от пустите пространства на отчуждението – малко неща са по-скъпоценни от това капризно, топло и смислено общение, което ни дава приятелството. Имам предвид не имагинерното приятелство между държави, президенти, организации или партии, а простото човешко чувство между обикновени, нормални хора. Всеки път, когато се обърна назад към отминали времена и събития, в паметта ми най-напред извикват образите на приятелите ми. Всеки път, когато се случи нещо в днешния ми живот, добро или лошо, радостно или тъжно, първата ми реакция е да повикам и разговарям с приятелите си. Вероятно така е с всеки, който има приятели. Тежко на този, който ги няма. Аз съм един от ония, които категорично отхвърлят болнавата забележка на някои интелектуалци, че приятелството било белег на посредственост. За мен то ще си остане завинаги една от удивителните и красиви магии на живота. Как възниква приятелството, как се ражда и установява тази хармонична кореспонденция между един човек и друг човек, защо можете да бъдете приятел с едного, а не можете с другиго (независимо от пороците и добродетелите им), какво ви дава приятелството и какво ви отнема, къде са границите между любов и приятелство и между приятелство и взаимна услуга, докъде трае верността към приятеля? Сигурен съм, че мнозина са си задавали тези въпроси, без да могат да намерят определен отговор, защото вероятно на земята има толкова вида приятелства, колкото и хора. Някои от тези приятелства са толкова усложнени и толкова променливи, че човек не знае как точно да ги нарече, защото са странна смесица на добро и зло чувство, на привързаност и ненавист. Но при всички случаи те безсъмнено увеличават богатството на нашите преживявания. Погледнете в литературата – едни от най-чудесните страници са тези на голямото приятелство и едни от най-драматичните и трагични страници са тези на разрушеното приятелство.

    При нашите съвременни български условия на живот приятелството има особено значение. Не бих преувеличил, ако кажа, че съществува голяма разлика между приятелството тук, на Запад, и приятелството у нас. Ако тук приятелството е по-скоро богатство на човешкото общуване, което малко или много запълня и разнообразява живота, у нас приятелството е жизнена необходимост, едно от важните средства за оцеляване, което често пъти има фатално значение. Притиснати от обществените условия, ние, българите, живеем в далеч по-тесен контакт един с друг, нашите отношения са несравнимо по-сложни, защото всички ние зависим много повече един от друг. Тази зависимост се изразява в цял лабиринт от отношения, които понякога имат абсурден характер. Истинското приятелство и лъжливото приятелство са така объркани, че маса хора не могат да определят кое какво е, толкова повече, че в условията на груба житейска действителност чистото чувство се оказа проядено от популярния въпрос за ПОЛЗАТА от приятелството. Тъкмо взаимната зависимост на човек от човека у нас корумпира в най-голяма степен чистото приятелско чувство. Фактът, че поначало разстоянията между западните граждани са по-големи от тези между нашите граждани естествено води до това, че и приятелствата са по-редки. Най-общо дори познанствата между хората тук са значително по-ограничени в сравнение с нашите, където всеки познава всекиго. Това вероятно се обяснява до известна степен и с националния характер плюс обема на населеното място, където живеете. Ала каквото и да е обяснението, приятелите и приятелствата са една от най-важните и неделими части от българския живот. Почти всеки, който по разни причини е трябвало да напусне България и живее в чужбина, неизбежно е попадал на първо време в истинско празно пространство. Главната причина за тази празнота не е нищо друго освен липсата на приятелите и навикът към тези многобройни сгъстени отношения на пълна взаимна зависимост. Един млад гражданин при подобни обстоятелства ми писа: "Имам по-добра работа, живея в по-добро жилище, взимам много повече пари... но съм сам... аз съм свободен, за да съм сам... наистина ли съм свободен?".

    След като години наред е живял в непрекъснато общуване с Пешо и Гошо, след като през цялото време е делил всичко с тях, живели са един с друг и един за друг, знаели са всичките си тайни, преминали са през маса изпитания, имали са общи планове и т.н., внезапната раздяла с тях се оказва толкова опустошителна, че човек се чувства в истинска пустиня. Тази огромна важност на съвременното приятелство у нас ме кара да се спра на него по-подробно и да се опитам да видя нещата отвъд принудителното съжителство в затворено пространство.

    Най-напред какви са пътищата, чрез които се стига до приятелството? Обикновено те са дълги пътища и честото им начало е общият покрив. Огромният брой приятелства започват или от училищните чинове, или от казармата, или от учреждението, или от затвора, или от прекарано време в болница, или от съседство. По-рядко приятелствата се създават и развиват от случайна среща, пътуване във влак, или стоене на опашка или пък от ходене на гости. Общо взето най-големи и най-здрави са приятелствата, свързани с продължително общуване. Аз съвсем не мога да приема изявления като това например: "Ние не сме се виждали от десетина години, нито сме си писали, но сме големи приятели и знаем това". Звучи ми прекалено наивно, защото срещата след тези десетина години при липсата на контакт разкрива, че много неща са променени, че приятелските чувства отдавна са изстинали и че двамата някогашни приятели нямат дори какво да си кажат.

    Но как започва приятелството? Какво е това, което прави хората приятели? Какъв е критерият, чрез който един човек престава да бъде просто лице в тълпата, а се приближава до нас, влиза в тесния кръг на нашия живот и става необходим спътник? Популярният отговор е, че всеки е намерил нещо общо с човека, когото е избрал за приятел. Но какво е това ОБЩО? Тук идва заблудата, когато мнозина казват, че общото било взаимните интереси в работата или просто живота, или пък сходно отношение към различни проблеми, сходни политически или етични разбирания, че дори и обща принадлежност към един и същ футболен тим... А аз мисля, че хората могат да бъдат приятели и с най-различни професионални или житейски интереси, с най-различни разбирания и различен интелектуален и емоционален заряд. Главното и единственото условие е ОБЩУВАНЕТО, чувството, че човек може да разговаря истински с някого, че може да СПОДЕЛЯ, да РАЗКРИВА СЕБЕ СИ НЕУЯЗВИМО И ДА ИЗПИТВА СИГУРНОСТТА, ЧЕ Е РАЗБИРАН. Приятелството винаги е съпроводено с чувство за сигурност. То идва от топлото усещане, че не сте сам на този свят, че имате някой, който е с вас, че този някой ви разбира и вие можете да му кажете всичко, да откриете себе си така, както не можете да правите пред другите, защото с тях нямате тази сигурност, с приятеля вие МОЖЕТЕ ДА БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ. Малко или много поради отдалечеността, студенината и даже враждебността на заобикалящия свят ние сме като актьори, играем присъщи или неприсъщи роли с инстинктивната цел да запазим себе си от внезапен удар и болка, да не позволим никому да проникне в толкова скъпата ни интимност. С приятелят представлението свършва, ние сме това, което сме, защото той има нашето доверие, нашата сигурност, той принадлежи някак към нашата интимност. Фактът, че той ви знае и че вие знаете него, ви дава взаимната сигурност да бъдете открити и искрени един с друг. Малцина са тези велики храбреци, които могат да си позволят да бъдат искрени с всекиго. А същевременно аз вярвам, че всяко човешко същество поне веднъж през живота си изпитва страстната нужда да излее себе си, да се открие и по този начин да се приближи към другите. Най-точното определение за самотни хора е: хора без приятели. Но нека бъдем наясно. Твърде често приятелят може да не се съгласи с вас, може да ви противоречи, може понякога и да не ви разбере, но за вас е предостатъчен фактът, че вие можете да разговаряте с него, защото поради приятелството имате сигурността да бъдете искрен, имате гаранцията, че по основа сте разбиран. И същото се отнася за вас по отношение на него. За разлика от любовта приятелството е двупосочен процес. Вие не можете да бъдете приятел с някой, който не изпитва поне някаква степен приятелско разположение към вас... Приятелството е непрестанен обмен, непрестанно взимане и даване, при което не се води баланс на взетото и даденото, тъй като колкото и да дадете и колкото и да вземете, от всичко това печели приятелството. Всичко, което говоря дотук, се отнася само за истинското приятелство и няма нищо общо с всевъзможните интересчийски връзки, които много граждани и на Изток, и на Запад представят като приятелство. Така че между истински приятели не съществува въпросът у кого приятелското чувство е по-силно. То не се мери нито на тежест, нито на интензивност, а само на продължителност. Няма приятелство за един час. Но има приятелство, траещо години, и приятелство, траещо цял живот. Но преди да разгледам как приятелството започва и как свършва нека прибавя още едно важно качество на приятелските отношения – ПОНОСИМОСТТА. Чувството на взаимна привързаност и топлота ви кара да понесете до най-голяма степен недостатъците и грешките във вашия приятел, които едва ли бихте издържали при другите хора. Тъкмо защото вие като близък човек знаете, че той не е това, което едно действие или едно изречение са го обрисували, ви дава моралното право да го понесете, да останете приятел и да се опитате да му помогнете. Аз твърдо вярвам, че съществува трагично несъответствие между това, което ние в действителност представляваме и портретите, които делата ни рисуват пред хората. Има ужасно несъответствие между човек и фактите, които той произвежда. И приятелят е онзи невероятно привилегирован и желан човек, който хвърля мост през пропастта на това несъответствие. Разбира се, поносимостта има своите граници, които се определят от степента на взаимност. Но ако сте все още приятел с някого, след като сте го разбрали дълбоко, това сигурно води до най-голяма поносимост. Дотук аз умишлено се въздържах от споменаване на ВЗАИМОПОМОЩТА като присъщо качество на приятелството, тъй като за мнозина хора приятелството едва ли не се изчерпва с взаимната помощ или по-добре казано с взаимните услуги...

    Голямата магия на приятелството за мен е в началото. Как то започва? Знам поводите за много приятелства, но никога не съм могъл да си обясня причината, поради която от толкова много лица, които ни обкръжават в качеството на наши съвременници, ние избираме някои от тях, които приближаваме до себе си и ги правим наши верни спътници за дълго време. Склонен съм да смятам, че приятелството е хармонична даденост на характерите. Или ако използвам софийския жаргон, "способността да се включва на една и съща вълна". С това се обяснява защо чудесни поотделно хора не са приятели, защо красиви жестове не водят до трайно приятелство, защо хора с напълно различни характери и различни интереси внезапно се свързват с най-хубави чувства. Тъкмо този нелогичен и понякога съвсем произволен избор на приятели ми се струва, че е една от големите мистерии на нашия живот. Има нещо колкото загадъчно, толкова и красиво в откриването на приятел, в приближаването му и в това предчувствие, че имате толкова много неща да си кажете. Мисля, че нашият, българският език е измислил това "СИ" (да си кажем) единствено, за да изрази по най-звучен и силен начин чувството за взаимност. Защото с приятеля винаги имате какво да СИ кажете. Дори когато мълчите, вие СИ знаете за какво говорите. Всеки пък, когато срещнете приятеля или приятелите, в каквото и положение да сте, вие изпитвате ободряващото чувство на топлота и сигурност. Някои хора се сприятеляват твърде бавно, процесът на приближаването им трае дълго време. Други стават приятели почти отведнъж, при първата среща, сякаш взаимно са се чакали. А трети хора цял живот се люшкат в съмнения дали наистина имат искрено приятелство.

    Есето е прочетено за първи път по радио Дойче Веле през 70-те години на 20 в. Публикуването му е възможно благодарение на любезното съдействие на © г-н Любен Марков.

    - никога не бях чел подобно нещо ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: За Приятелството

    Писане  Булти on Сря Яну 28 2015, 21:10

    ... нека горните редове , бъдат ... нещо като , като .... като .... Огледалото на Форума ...

    ръкостискане

    avatar
    kuins

    Брой мнения : 1234
    Join date : 06.09.2013
    Age : 70
    Местожителство : Бургас

    Re: За Приятелството

    Писане  kuins on Сря Яну 28 2015, 22:21

    ...Някои хора се сприятеляват твърде бавно, процесът на приближаването им трае дълго време...
    ...Други стават приятели почти отведнъж, при първата среща, сякаш взаимно са се чакали...
    ...А трети хора цял живот се люшкат в съмнения дали наистина имат искрено приятелство...


    Поствам една снимка от личният ми архив, дело на бургаският фотограф и риболовец Димитър Димитров ( Митко Фотото). Фотографията е от една от ежегодните среща - закриване на риболовния сезон 2005 - 2006 год. на групата "Ухилената цаца". Приятелства за цял живот.



    Седнали около масата (по часовата стрелка): Ташо - дългогодишен моряк на риб.и други кораби, пенсионер; Желчо - полицая , пенсиониран полковник от МВР (МИЛИЦИЯТА); на председателското място - моя милост със знак Виктори, знаете ме;Павката - най-добрият платеринаджия на стария плаж, пенсионер от Нефто завода; до него Васко, много интелигентен, лови рибата за удоволствие, пенсиониран механик от Нефтото;пред него Динко Майора, добър и запален риболовец, пенсиониран военен като подполковник, но ние така си го знаехме - Динко Майора, за по-лесен изговор;пред него Илийчо, Бог да го прости, беше Гл. Счетоводител и мой колега от Предприятието, политическият ми опонент, но това не пречеше да ми бъде приятел по рибарлък;пред Илийчо е бай Киро - най големия образ на Стария плаж, пенсионер, бивш хлебар, над 80 годишен, когато мине отпред
    някоя засукана булка, очите му стават като на ЗИЛ фаровете.
    Прави: Тяната - пенсионер; Гено Дебелия, голям веселяк; Николай Пожарникара- голям ..ъъ.., винаги готов да остави поредното си завоевание на сухо и да отиде за риба;зад мен един тих, приятен колега, чието име не съм запомнил.
    Приятелството е колкото сериозно, толкова и просто нещо, не е важно колко вземаш, важното е колко даваш. (мисъл на Куинса)
    Бъдете здрави!
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: За Приятелството

    Писане  Булти on Сря Яну 28 2015, 22:36

    супер супер супер

    ... ако ти кажа Адаш , къде в момента бачка и къде го срещнах , автора на тази снимка - МитЬо Димитров ... ши паднеш от пейкатЪ ...

    pirat
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: За Приятелството

    Писане  Булти on Сря Яну 28 2015, 22:44

    ... бехме двама Митьовци - фАтографИ в БургасЪ ...

    ... имахме и доста общи преживявания ...

    ... не мога да кажа обаче , че  бехме приятели ...

    ... но не бяхме и врагове ....

    Very Happy
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: За Приятелството

    Писане  Булти on Сря Яну 28 2015, 22:54

    .... преди около седмица или две ... отиваме си ний , както винаги пешачката до СарафовоУ Very Happy ... стигаме до новото РибарЦко пристанищИ ....глеаме - горе - долус - завършено ....че и пътя са метнали .... глеамИ в будкатЪ на пазачО - чУек - явно пазач имат веке ... доближаваме се още ... и кво да видим - вътре наш Митьо ФототУ ...

    affraid

    .... станал пазвантин ...

    affraid

    .... ама той не ни вижда ....

    ... дИближавам се тихо и незабелязано .... и му виквам сО все сила :

    - ЗвинетИ , снимки прайте ли ?!? ...

    ... как подскочи бат Митьо .... не е истина ...

    What a Face

    п.с.  ... да знайш ... вече сме с връСки там
    avatar
    kuins

    Брой мнения : 1234
    Join date : 06.09.2013
    Age : 70
    Местожителство : Бургас

    Re: За Приятелството

    Писане  kuins on Чет Яну 29 2015, 07:43

    Булти написа:... бехме двама Митьовци - фАтографИ в БургасЪ ...

    ... не мога да кажа обаче , че бехме приятели ...

    Very Happy

    ...Имаше и трети Митко, не знам дали го познаваш, беше спортен фотограф, щракаше мачовете на Ч-ц и Нафтата. Живееше в "Изгрев"...Остана млад вдовец, горкия...

    ...Митко Фотото е много готин за маса. Иначе да не си за кленове на Раков дол, или Факъ дере с него.
    А си хванал нещо, идва отгоре ти, и се хили сладко-сладко, шумен и непохватен, да ме прощава.

    Булти написа:
    .... станал пазвантин ...

    ... как подскочи бат Митьо .... не е истина ...

    What a Face

    п.с.  ... да знайш ... вече сме с връСки там

    ...Ще прави хубави снимки на изгревите на слънцето, цялото море е пред него.
    ...Със същата мускетарска брада и мустаци е маскиран, предполагам. И с косица на опашка, като ранния Славчо Шоумена...
    ...Когато фото - занаята спря да храни, направи магазинче за риб. стоки с/у "Валентина", зад паметника. Естествено, не стана работата, голяма е конкуренцията.
    Кат се оправи времето, ще мина да го видя.
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: За Приятелството

    Писане  Булти on Чет Яну 29 2015, 11:48

    ... същия си е Митко Димитров на външен вид - не е мръднал почти , а не го бях виждал от около , почти 15 години ... и магазинчето го знам - той живееше в същия блок ...

    ... ще оспамя малко Темата , но не мога да се сдържа , да споделя следната история :

    Тази история я чух , на следващия ден , след като срещнахме бат Митьо , в Новото Рибарско Пристанище на Сарафоро . Както вече споменах - беше почнал работа там като пазач . Срещата бе изненадваща и за двама ни , тъй като не се бяхме виждали дълги години . В миналото , определен брой години , бяхме пряка конкуренция в един изчезнал почти вече занаят . Конкуренция , знаете кво е - имаше и удари под кръста , имаше и взаимопомощ . През повечето време , си комуникирахме , да кажем приятелски - останали са ми много спомени от тогава , но това е тема за друг разговор ....
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: За Приятелството

    Писане  Булти on Чет Яну 29 2015, 12:04

    Та срещата с Митко Димитров бе изненадваща - той ли ме намери , аз ли него - не зная Very Happy , но по странното беше - как ме намери Историята ( която ще Ви разкажа ) свързана с неговата личност ... и то на следващия ден Shocked ... след като самия него , не го бях виждал 15 години Shocked ...

    Та на следващия ден - следобед , си се разхождаме със жената - ние по Моста на Бургас . Обичайните заподозрени с въдиците са там . Странното е , че при всяко отиване там , винаги се заприказваме с различен човек - винаги различен се оказва разговорлив - сякаш се наговарят Very Happy . Има там един батко , който впоследствие се оказа , че е чичо Very Happy . Ние го мислихме , че е на около 50-те , а то се оказа , че е над 70-ака Shocked . Той редовно ходеше там ( или на Пристанището ) , досега бяхме приказвали , само два или три пъти с него , а от месец - изобщо не . Просто така се беше случило .
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: За Приятелството

    Писане  Булти on Чет Яну 29 2015, 12:16

    Та точно на следващия ден ,  се заприказвахме точно с него Very Happy . Споделяме  си  ний , най  различни рибарски преживелици - къде украсени , къде не Very Happy ... и  в един момент , става въпрос за новото рибарско Пристанище . Аз му разправям на чичката ,  как съм видял там , бивш колега фотограф , да работи като пазач , как и той е бил запален въдичар и т.н. ... а  той ме пита : - Да не беше един такъв - дълъг с плитка ! What a Face  ... оказа се , че се познават ... и така ,  нашият случаен събеседник на Моста - онзи ден , ни разказа следната история :
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: За Приятелството

    Писане  Булти on Чет Яну 29 2015, 12:29

    Било много , много отдавна Very Happy . Имало много риба тогава . Събитието се разиграва на неква дига на Илия Бояджиев . Казвам  " неква " - щото не съм бил там Embarassed  . От най ранна утрин ,  дигата била претъпкана с народ . Предния ден имало много платерина и кефал , но днешния бил слаб . Та дошъл наш Митьо , барабар с такъмите , по никое време и естествено място няма-а-а-а . Тук застане - изгонят го , там застане - пак го изгонят Twisted Evil  . Рибата не кълвяла и не кълвява ( за разлика от предните дни ) , народа бил изнервен и ситуацията - ВЗРИВООПАСНА Twisted Evil . Въртял се , въртял , бат Митьо и се качил на една захвърлена малко по навътре , огромна гума от Краз ( единственото свободно място ) . Метнал първата въдица . Тамън почнал да зарежда втората и ....


    Последната промяна е направена от Булти на Чет Яну 29 2015, 12:47; мнението е било променяно общо 2 пъти
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: За Приятелството

    Писане  Булти on Чет Яну 29 2015, 12:42

    - Зверски удар !!! Twisted Evil Twisted Evil Twisted Evil  Паника , суматоха , паника , суматоха ... но в крайна , сметка нашият герой извадил около 3 кг кефал Very Happy  . Хвърлил втората - вече заредена въдица в морето и почнал да зарежда първата . Тамъ-ъ-ъ-н да я зареди - пак удар . Този път - 4 кг риба What a Face  .... излишно е да споменавам , че народО по дигата полудел Very Happy ... и че сички се струпали около гумата смях ...

    Сега вече наш Митьо , в напълно типичен за него стил ( познавам го добре Very Happy ) , започнал да ги хока : - Аре , марш !!! - Марш-ш-ш оттука !!! - Ши ма гоните , а !!! - Махайте се !!! ...

    ха-ха-ха ха-ха-ха ха-ха-ха

    ... след минута , бат Митьо , извадил трета едра риба .  Нарамил такъмите  ... и с онази мазна усмивка ( както вика бат Куинса ) си тръгнал ...

    ... него ден , никой друг след това не хванал риба ...

    ... та , такива ми ти истории за Митко Димитров ....

    надраве
    avatar
    kuins

    Брой мнения : 1234
    Join date : 06.09.2013
    Age : 70
    Местожителство : Бургас

    Re: За Приятелството

    Писане  kuins on Чет Яну 29 2015, 13:24

    Радвам се, че Митака си е запазил външния вид на мускетар.
    Питал съм го, аджеба, защо я оставяш тази козя брадичка отдолу.
    Той отвръща (тогава -през 90-те години, ученичките от Френската, Немската и Испанската бяха полудели да си правят порт - фолио да са правят на манекенки) - Това е стил!
    Бат Митак споделял с покойния Илийчо,бяха много близки, че мацките били готови на всичко, за да изглеждат по-секси на фотките. Брадичката му отдолу била допълнителен възбуждаш елемент във фотосесията.
    Съжалявам ако съм нарушил благопристойния стил във Форума.

    За случая на Ил.Бояджиев знам.
    Аз ходих 3-4 дена след това.
    Хора - бол, риба - йок.
    Малко нещата са хиперболизирани относно бройките и килограмите след 10 годишна давност.
    Рибите са били две едри и една не толкова. Най- едрата - около кило и седемстотин.
    Така ми каза Илийчо, да му е лека пръст.
    Но нека да не се разпространява моето мнение, защото Митака може да чуе и да се разсърди.
    По-голямата част от рибарското войнство почива на минали лаври по понятни причини - безрибие, нови методи - тролинги, воблери, гербери, мрежи, UV- тъмни и невидими лъчи, Навионикси и т.н и т.н.
    Сега ще се опитам да намеря и постна снимка от "онова " дащно място на Ил.Бояджиев".
    Бъдете здрави!
    avatar
    kuins

    Брой мнения : 1234
    Join date : 06.09.2013
    Age : 70
    Местожителство : Бургас

    Re: За Приятелството

    Писане  kuins on Чет Яну 29 2015, 13:55

    Гавана на "Ил. Бояджиев" вследствие на една провеза се беше напълнил с едри кефали.
    Поглед от началото на кея.
    Въпросната гума беше в ляво от кадъра.
    Местата са ограничени - не повече от двадесетина. Когато аз отидох, имаше над четиридесет автомобила, снимката е правена много след това:



    Ето и друга гледна точка, въпросната гума е зад двамата колеги, имаше и една стара, разбита гемия:



    Бъдете здрави и се радвайте на природата и изживяванията, рибата идва и си отива, Природата е вечна, ако я опазим!
    Very Happy Very Happy Very Happy
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3569
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: За Приятелството

    Писане  Jorestes on Чет Яну 29 2015, 14:25

    Много интересна местност.
    Бат kuins, какво означава "Провеза".................................???
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: За Приятелството

    Писане  Булти on Чет Яну 29 2015, 14:51

    ... нещо като Скъсана Завеса ...

    Very Happy

    ... а брадичката на бат Митьо .... главно компенсираше един недостатък в главното му окосмяване , но да не се разчува ...

    подшушвам

    avatar
    kuins

    Брой мнения : 1234
    Join date : 06.09.2013
    Age : 70
    Местожителство : Бургас

    Re: За Приятелството

    Писане  kuins on Чет Яну 29 2015, 16:44

    Jorestes написа:Много интересна местност.
    Бат kuins, какво означава "Провеза".................................???

    Това, което виждаш на първата снимка е края на защитена местност "Пода". Тук е птичето царство и царството на всякакви пълзящи гадинки. Труднодостъпно е, ако нямаш високо проходим автомобил от класа на малкото фиатче на Админа. Ще пусна още малко снимки от това дивно, запазено място.
    Провезата е много силна, обикновено изненадваща морска буря, придружена с висока, ветрова вълна, последвана от т.нар. мъртвак. Рибата ( местна - кефалови и др.) дири закрити пространства - пристанища, затворени заливи и др. спокойни места.
    Преходната - лефери, паламуди и др. обикновено се изтеглят навътре в морето. Имало е и случаи, когато провезата е изхвърляла, натиквала, в самия бряг и скалите на преходни риби. Тогава става голямо мазало и софиянци дори идват с кепове Very Happy Very Happy да събират риба. Шегичка, приятели!
    Ще потърся няколко снимки от "Пода".
    avatar
    kuins

    Брой мнения : 1234
    Join date : 06.09.2013
    Age : 70
    Местожителство : Бургас

    Re: За Приятелството

    Писане  kuins on Чет Яну 29 2015, 18:55

    Снимките са правени на 03.08.2012 г. м/у 16:44 ч. и 18:00 ч. с компактен фотоапарат марка Nikon COOLPIX 8700.

    Външна стена (надветрена) на кея на бившия Кораборемонтен завод "Илия Бояджиев" - Бургас:



    Защитена местност "Пода" -царство но птиците. В дъното "Узун герен"- вдясно и "Скарите"- вляво.
    На преден план - останките от най-престижното на Балкантурист( може и Кооп турист) преди 45-50 год. извънградско заведение -"Гарда".
    Тук е кършил млада плът и бат ви Куинс под звуците на саксофона, музиката тогава беше САМО на живо.
    Имаше един единствен музик бокс в кафе сладкарницата на хотел Приморец. Пускаш монета, мисля 20 ст. , набираш комбинация, напр. С-5 и слушаш Фетс Домино, Кинг Креол, Пет Буум, Литъл Ричард и смучиш коняк със сайдер. Very Happy



    Както казах - Царството на пилетата:



    Добре, че съм подготвен с техниката, изненадите са под носа ти.
    Животните не са плашливи и минават като на парад спокойно на 2 метра от мене.
    Щракам като луд, ръцете ми треперят, правя и клип 18 секунден.
    Семейство лебеди, като призрачни видения:



    Мъжки и женски лебеди със седем младока.
    Отдалечават се на "безопасно" , 10 - 12 м. разстояние.
    На заден план - къщата за наблюдение на оринтолозите:



    Самотна бяла чапла дебне за вечерята си:



    Лебедите от друг ъгъл:



    Минавам покрай къщичката с нейните амбразури за снимки и наблюдения:



    Никой не минава по този път, само шемети като бат ви Куинс и бат Чавдар, евентуално, Рибаркин - също е шемет и половина.
    Трева до пояса, където няма трева, се излежават водни змии на припек на следобедното слънце.



    Минавам около отрупана с плодове полудива ябълка. Мангалите ги мързи да дойдат чак до тука, затова са оцелели. Тръпчиви, но изненадващо сочни плодчета.



    Тук вече е шосето, направил съм пълен кръг, сега ще вървя около километър до аФтумобилЯ. Доволен съм от изживяното. Very Happy Very Happy



    ...САМ БЯХ!
    ...ДРУГИ ШЕМЕТИ...
    ...НЯМАШЕ!











    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3569
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: За Приятелството

    Писане  Jorestes on Пет Яну 30 2015, 08:42

    Много благодаря за подробното разясниение приятелю kuins и за невероятните снимки ръкостискане !!
    супер супер супер супер супер супер супер супер супер супер супер супер
    avatar
    chpetrov

    Брой мнения : 636
    Join date : 04.01.2014
    Age : 67
    Местожителство : софия

    Re: За Приятелството

    Писане  chpetrov on Пет Яну 30 2015, 20:46

    kuins написа:  ... защитена местност "Пода" - царство но птиците... царството на всякакви пълзящи гадинки ... труднодостъпно е, ако нямаш високо проходим автомобил от класа на малкото фиатче на Админа ... никой не минава по този път, само шемети като бат ви Куинс и мучо Чавдар, евентуално, Рибаркин - също е шемет и половина ... трева до пояса, където няма трева, се излежават водни змии на припек на следобедното слънце...

    Пода в Бургас придоби митична известност - тук в Софето - покрай благопристойните цветисти описания и снимки на sensei kuins. На варналии не им дреме въобще за Бургаския Под – те си имат свой гагаузки Под – само на нек’ви си 25 км на юг.

    През древната 1980 бяхме на квартира в Старо Оряхово и всеки ден ходехме на море в Шкорпиловци. Само бях слушал за Лонгоза, но местните любезно ме упътиха – ако искаш да видиш истинския Лонгоз – отиди на Пода. Не знам защо наричаха така местност около моста над РЕКАТА на север от Старо Оряхово.



    Една заран купих за съпругата ми билет за Шкорпиловци, а за себе си - билет за с. Близнаци. Обещах и’, че ще направя всичко възможно да ги намеря на плажа (нея и малкия Петър) преди мръкване. Помолих шофьора на рейса за Варна да спре на Пода, независимо, че там няма автобусна спирка и той се съгласи. Мислех че е кой знае колко далече, но само след 10 минути слязох от автобуса.



    Покрай реката се виеше черен път доста обрасъл с трева. Около пътя - някакви тесни и продълговати буренясали нивички. Тук-там някоя нивичка - засадена надве-натри с фуражна царевица. В близката гора отляво на няколко пъти забелязах нависоко сред короните на дърветата някакви странни дървени бараки – нещо като гагаузки наколни жилища, но коловете бяха забити в земята сред дърветата, имаха стръмни стълби и самите наколни бараки имаха по един просторен прозорец обърнат към близката царевична нива.
    Нямах транзистор (qu'est-ce que c'est ?) , но за сметка на това не ми липсваше музикална памет и безпроблемно си слушах запаметени до втръсване шлагери.

    kuins написа: ... извънградско заведение -"Гарда". Тук е кършил млада плът и бат ви Куинс ... имаше един единствен музик бокс в кафе сладкарницата на хотел Приморец ...пускаш монета, мисля 20 ст. , набираш комбинация, напр. С-5 и слушаш ... Литъл Ричард и смучиш коняк със сайдер ...

    Искам или не искам - слушах Литъл Ричард всяко лято по няколко часа на ден.


     
    Tutti frutti – September 1955 – model of rock&roll

    „ ... В края на юли на площад “Сред село” пристигаха камиони, от тях разтоварваха големи сандъци, после там се скупчваха работници и полека-лека на площада изникваха различни механизирани въртележки, виенско колело, палатки със стрелбища. Чакахме с нетърпение да пуснат всичко това в действие. Всяка въртележка и всяко стрелбище си имаше собствено озвучаване – volume на max - да не би някой да не е разбрал, че те са тук и вече работят. От 10-на бараки или палатки разположени на няколко метра една от друга се разнасят оглушително и едновременно няколко различни „модни” шлагера. Ден или два преди 2 август се появяваха различни сергии с най-разнообразни дефицитни през останалото време на годината стоки : гребенчета, фиби, пръстени, гривни, топчета, картички на киноартисти и соцеротика – доста надарени и поразгърдени лелички рубенсов тип с влажни погледи. Имаше “тапешници” – малък пищов с дървена дръжка, метална тръбичка вместо цев и спусък с пружина. Първо дърпаш назад някакво стърчащо щифтче и зареждаш, при което се свива пружината, после вкарваш отпред в цевта една коркова тапа с малко бертолетова сол отвътре и когато бутнеш щифтчето с палец – пружината изтласква напред едно шило, което се забива в тапата точно там, където е бертолетовата сол. Чува се доста силен гръм, ако е тъмно се вижда и припламване. Няколко дни от ранна сутрин до късна вечер Княжево ехти от гърмежи, а в къщите на половин километър от площада можеш безплатно и едновременно да слушаш “Spirith Gonzales”, “Let’s come on twist again”, „Tutti frutti”, “Blue blue blue blue canary’s”, “Marina”, “Good golly miss Molly”, “Giovane, Giovane, Giovane” - безплатно и едновременно, защото всяка въртележка си има свое озвучаване. Тези, които живеят близо до площада бяха по-облагодетелствани от другите, защото в най-близките къщи обикновено се настаняваше на квартира персоналът, който обслужва въртележките и 10-на момченца и момиченца имаха привилегията да се возят по всяко време безплатно – кой като тях... Привечер по площада не можеше да се разминеш от навалица. Понякога възникваха свади между ергени от различни махали, обикновено на определен стадий от дискусията спорещите без да се сговарят се изнасяха групово към някоя от съседните улички, които се вливаха в площада и там на спокойствие се заформяха жестоки тупаници. На площада почти винаги имаше масичка с натрупани сгънати листчета, около които се гушеше малка маймунка или наперено се разхождаше проскубан папагал. Даваш там някакви стотинки, собственика командва “Хайде, Гошо” или „Давай, Пешо”. Ако е Гошо - протяга малка лапа и измъква една бележчица. Ако е Пешо – след дълго ровене клъвва заветната хартийка. Ти я вземаш, стискаш я в юмруче и се мъчиш да се отскубнеш по-далеч от любопитковците, нахалстващи и те да научат какво ли те чака в неясното бъдеще... "



    Понякога пътя доближава реката, която като че ли не тече. Наоколо летят птици, които тогава не познавах – нямаше как да видя тези птици в Княжево, там няма такива лениви пълноводни реки.



    За първи път виждах водни лилии – едва ли някой ги беше посадил там



    Реката беше невероятна, нивичките ставаха все по-тесни и постепенно гората окупира брега. На места обаче покрай реката имаше обширни блата, които трябваше да заобикалям



    Не очаквах, че гората е прорязана от пълноводни канали без мостчета



    Като че ли най-благоразумно беше да вървя по десния бряг – все някога трябва да достигна морето. В усойната гора брегът е покрит с лепкава кал и аз предпочитах да ходя бос, защото на няколко пъти трябваше доста да търся едната или другата обувка.



    Когато дърветата са големи – разходката между тях е шеметна, но и рискована - из цялата крайречна гора има нападали стволове - вървиш и не знаеш – на кое от околните дървета е дошъл часа му за падане и накъде ще се стовари



    Good golly miss molly -  July 1956 - standart of rock & roll



    Реката става все по-широка, някои от дърветата на края на брега са започнали бавно да се накланят над реката. Сякаш се опитваха да СИ кажат нещо с приятели от другия бряг



    Още преди да стигна до устието започнах да чувам все по-засилващия се ритмичен шум на прибоя



    Lucille – February 1957 – runaway hit in the US pop chart & UK chart



    От другата страна на реката имаше курортен комплекс – любим на туристи и туристки от доста по-голямата братска страна. Тези дюни всъщност бяха пренаселени от любители на нудизма – моно, дуо, цели групи. В никакъв случай няма да наруша благопристойния стил във Форума.



    Тук вляво дюните се простират понякога на 100 м от морето, сред тях има малки полусолени езера, а зад дюните започва Лонгоза – не храсти, а 30 метрови дървета. Сглобих въдицата, която досега само ми пречеше. Имах някакъв сандвич – с омесения хляб успях след дълги опити да хвана червеноперка. Смених куката с възможно най-голямата и използвах червеноперката за жива стръв (този Форум е забранен за еколози  и зе’уенопартийци).
    Не клъвна веднага. Брегът от който се опитвах да риболовствам беше почти с половин метър над езерцето. Просто бях оставил въдицата на 2 чатала надвесена над водата.
    Дълго време не клъвна. Естествено, че се зазяпах към непринудените сцени от другата страна на локвата (благопристойност, само благопристойност).
    По едно време чух плясък – върха на въдицата цопна във водата. Отсреща изглежда също чуха плясъка, зарязаха .. ъъ .. забележителните си акробатически изпълнения и окуражително завикаха на два гласа – нуууу, подсекаааай. Бързо сграбчих въдицата и вдигнах високо върха. Усетих леко съпротивление, но след това влакното увисна.
    Тогава не знаех, че щуката обикновено захапва рибката напряко и само я стиска със зъби изминавайки баавно едва няколко метра. Тя решава КОГА ще започне да поглъща рибката откъм главата. С преждевременното си засичане просто издърпах омаломощената червеноперка от зъбатата уста на хищника.
    Отсреща се изкискаха ехидно и продължиха с нови сили заниманията си. Рибката не даваше признаци на живот, не успях да хвана друга.

    Тръгнах на юг към плажа на Шкорпиловци. Обожавам да вървя там, докъдето стигат вълните – на 0 м надморска височина.



    I’m down – June 1965 – the Beatles-style Little Richard
    avatar
    ichikonti

    Брой мнения : 409
    Join date : 10.03.2012
    Age : 50
    Местожителство : Севлиево

    Re: За Приятелството

    Писане  ichikonti on Съб Яну 31 2015, 08:33

    Готино .....даже много!
    avatar
    kuins

    Брой мнения : 1234
    Join date : 06.09.2013
    Age : 70
    Местожителство : Бургас

    Re: За Приятелството

    Писане  kuins on Съб Яну 31 2015, 09:08

    ichikonti написа:Готино .....даже много!

    Мучо Чавдар е Опасен, ама Супер Опасен Агент.
    Някъде някой беше споделил, че харесва рецепти с истории.
    Аз също ги харесвам, но най - харесвам истории (приключения, премеждия), придружени с музика.
    Ще помоля Админът да прояви присъщата му благосклонност и да не обръща твърде сериозно внимание на тюрлю-гювеча, поднесен ни любезно от (както сам се определя) мучо Чавдар.
    Всеки здравомислещ човек ще си зададе въпроса - аджеба каква е връзката м/у лонгоза на Варненският "Пода" (там имаше заведение с прекрасно кисело мляко и хубава скара), някакви отколешни спомени  от крайстоличен панаир и любимият ми от миналото Литъл Ричард?
    Аз лично го отдавам на късната доба, по което време е постнато горното екстремно преживяване.
    Нанагорно му е дошло на мучо Чавдар - траперски преход по незнайни пътеки, неволна среща с последователи на Искрен Пец.., открито предлагайки на слънчевите, и не само, ласки даденостите си и хищната мъжка щука, нахално показала половата си принадлежност, преди да забие в дълбокото.Very Happy  
    Та той, горкият, е бил само на 34 години!
    Горещо препоръчвам да му бъде опростено неволното нарушение, и оценено по достойнство преживяването.


    Последната промяна е направена от kuins на Съб Яну 31 2015, 09:12; мнението е било променяно общо 1 път
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: За Приятелството

    Писане  Булти on Съб Яну 31 2015, 09:09

    Сенсей написа:Труднодостъпно е, ако нямаш високо проходим автомобил от класа на малкото фиатче на Админа.


    - същото това Фиатче , миналата година си троши резеорварО - по равните византийски плочки и търсИ помощ от Приятели - да сме по темата де Wink
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: За Приятелството

    Писане  Булти on Съб Яну 31 2015, 09:15

    мучо Чавдар написа:(благопристойност, само благопристойност)

    - заядливост , само заядливост ... можем ли да минем без нея - не можем ли ...

    scratch

    ... Духът на Георги Марков , верно витае тук в тази тема ....

    Shocked

    avatar
    chpetrov

    Брой мнения : 636
    Join date : 04.01.2014
    Age : 67
    Местожителство : софия

    Re: За Приятелството

    Писане  chpetrov on Съб Яну 31 2015, 09:31

    kuins написа: ... Та той, горкият, е бил само на 34 години! ...

    В началото на септември 1980 (когато се развива действието) на 34 години са били родените преди септември 1946, а родените през май 1947 са били на цели 33 години и 3 месеца - на попрището жизнено в средата - според Данте.

    Sponsored content

    Re: За Приятелството

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Пет Дек 15 2017, 02:53