Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Радостта на народа

    Share
    avatar
    chpetrov

    Брой мнения : 636
    Join date : 04.01.2014
    Age : 66
    Местожителство : софия

    Радостта на народа

    Писане  chpetrov on Вто Авг 19 2014, 17:05

    В Бразилия все още спорят кой е по-велик – Пеле или Мане Гаринча ?

    Кой все пак е най-големия талант в историята на българския футбол ?  

    Георги Аспарухов или  Христо Стоичков ?

    Познавачите на българския футбол от 60-те години на миналия век са единодушни – независимо от футболните си пристрастия.

    Георги Соколов – Соколето – Йогата - Алтафини


    Латиноамерикански контрол върху топката и източноевропейска целенасоченост.
    Здрав като скала, много бърз, с отличен демараж, гъвкав като котка, издържлив до неуморимост, зареден с неизчерпаема наелектризираща енергия и жар.
    Виртуозна техника, брилянтно спиране и водене на топката, равностойно боравене с двата крака, пас като по конец - точен до сантиметър, пронизващ удар, изключителен дрибъл и шеметни финтове.
    Устреми ли се напред с топката - можеше да бъде спрян само с фаул.
    Напорист и динамичен, сновящ от врата до врата, с отличен поглед и усет за играта – Жоро Соколов беше абсолютно комплексен футболист - не от сивия съвременен тип.
    Магията, която ни носеше, е непредсказуемостта на виртуозен чародей, безкрайно ентусиазиран, сякаш луд, готов винаги да изненада дори себе си с вродения си гений да твори незабравим футболен спектакъл.
    Даже загрявката му с йогийски елементи преди мач беше еуфорично зрелище за публиката.
    И до днес се помнят неговите пиоли (задна ножица), волета, летящи плонжове, безкрайната редица от изумяващи решения като например впускане по крилото в скоростен дрибъл с ... глава.
    Неслучайно левскарите го наричаха Алтафини – на името на прочут тогава бразилски футболист (Палмейрас, Милан, Наполи, Ювентус 1953 – 1976, световен шампион 1958).
    Фантазията и непредвимостта на изпълненията на Соколето караха публиката да занемява.
    При него импровизацията и търсенето на контакт със зрителите беше над всичко - вдъхновение и наркотик, магия, лудост и еуфория, от които днес - уви - няма запечатано нищо на видеолента, но легендата остава жива.


    Той наистина беше волен като сокол, свободен, бохем, ларж, чаровен, жизнерадостен, естествен, буен, безразсъден, отворен към всички, на “ти” с обикновените запалянковци, благороден и човечен, интуитивен и дяволит, същевременно наивен като дете, любознателен и природно интелигентен, с тънък усет и стремеж към красивото - сложна и противоречива, но магнетична оригинална личност.
    Соколето беше носител на свободния, неукротим дух, разчупващ тесните рамки на душевната скованост, алтернативното събитие в ужасяващата сивота на казармения социализъм.
    Неслучайно не беше любимец на силните на деня и след януари 1969 се оказа, че за Соколето няма място в обединения по партийна повеля милиционерски тим Левски-Спартак (С патлак).

    1967 година

    Димитър Пенев и Борис Гаганелов срещат 2 близначки и решават да станат баджанаци.

    Сватбата е обща – в Мировяне. Пената и Макето не били цинции и поканили доста свои колеги от ЦСКА  - Жоро Найденов (Георги Найденов – вратар), Цапето Василев (Иван Василев – бек, II-ра хирургия), Митата Якимов (Димитър Якимов - нападател), Паро Никодимов (Аспарух Никодимов - халф, I-ва хирургия), Цането (Никола Цанев - нападател) и Ването Часовникаро (Иван Колев - нападател)


    От Локо (Сф) на сватбената трапеза се мъдрели Котарака (Никола Котков - нападател), Шпиро Мастиката (Спиро Дебърски - нападател), Начко Михайлов (Атанас Михайлов - нападател), там бил и Пешо Каруцата (Петър Жеков – нападател, Берое)


    От Славия сватбени наздравици вдигали Шами (Александър Шаламанов - бек), Мони (Симеон Симеонов - вратар) и Житнио Бегач (Боби Григоров - център напинятел). На сватбената софра бил и Бобата (Добромир Жечев – бек, Спартак Сф)


    Имало гости и от Пловдив – Чико (Динко Дерменджиев – нападател, Ботев Пд), Тумби (Георги Попов – нападател, Ботев Пд), Зума (Христо Бонев – нападател, Локо Пд) и Кон Диев (Тодор Диев – център напинятел, Спартак Пд)


    Поканили на сватбения пир и съперници от вечния враг Левски – Бисер Киноартисто (Бисер Михайлов – вратар), Джеси Канибала (Георги Стоянов – бек, II-ра хирургия), Джек Раби (Иван Здравков – бек, II-ра хирургия), Вуцата (Иван Вуцов – бек), Дълга Мара (Георги Георгиев – халф, I-ва хирургия), Гунди (Георги Аспарухов), Сандо Македонецо (Александър Костов – нападател), Патрата (Христо Илиев – нападател) и Конникът без глава (Цветан Веселинов – нападател)


    След ден-два сватбари питат Соколето : А, бе – тия що те не кани’а ?

    Отговор с намигане : Е как че ме канат, бе – и двете съм ги е@ал..



    Георги Соколов 19.06.1942 – 27.06.2002

      В момента е: Нед Авг 20 2017, 20:31