Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Случки , Истории и Приключения под Водата

    Share

    boqn_belchev

    Брой мнения : 74
    Join date : 16.09.2012

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  boqn_belchev on Пон Фев 09 2015, 12:18

    Точно той е Иване!
    Дори и вчера ми се обади, пак е на рейс.
    Писа ми нещо в събота на СМС за програма Tangо, нещо като Vibara
    Та докато се оправя с качването на телефона стана неделя.
    Пак ми предаде един урок за работа в къщи и през зимата.
    Та снощи имаше и тренировки по подготовки за пролетни литровки.

    boqn_belchev

    Брой мнения : 74
    Join date : 16.09.2012

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  boqn_belchev on Пон Фев 16 2015, 12:22

    Кефал

    Няма много за разказване. Няколко часа преди това бяхме на разходка с децата в градската градина на гр. Каварна. Снимах се пред паметника на Дио и надписа

    Holy Diver
    По пътя си правех и тренировка за успокояване на пулса. Когото пристигнах на буната имаше доста вълни. Постоях известно време да ги наблюдавам. Прецених, че мога да вляза да изкарам малко миди. Когато ги вадех глътнах малко вода. След около половин час вече бях облякъл неопрена, направех и още някои дихателни и подготвителни упражнения и влязох във водата. Още при първото гмуркане легнах неподвижно на дъното просто така за кеф. Минаха много иларии, след тях се появиха и няколко хубави платерини по които докато се наканя да стрелям и отминаха тогава си вдигнах погледа и го видях. Плуваше на около метър под повърхността. Веднага го познах плуваше някак бавно. Прицелих сe изстрел и последва яко дърпане. Аз с три дължини на харпуна тръгнах след него погонихме се из залива, веднъж успях и да си взема въздух. По едно време рибата реши да легне на дъното а аз го натиснах в пясъка и го хванах за хрилете. Бях някак спокоен. Това е първият ми кефал, но радостта ми беше по много по сдържана радвах се много и често, често го проверявах дали е на кукана. Гмурках още няколко пъти. Пак същата картина идват иларии след тях пратерини и накрая големи баби. Завъртя се една голяма платерина с множество по- малки целих се в голямата, но някак след кефала не ми даваше сърце да стрелям по нея. Почти при всяко гмуркане виждах риби,по-които обикновено стрелям. Сега ги оставях да преминават. Незнам дали и рибите разбираха това, но се приближаваха съвсем спокойно или поради предстоящата промяна на времето. Имаше много риба тръгнах да излизам исках да се обадя на брат ми, че времето е хубаво и да идват на плаж, когато се събуди малкият. Вместо да изляза на камъка от който бях влязъл, спокойно и скромно излязох там където имаше най-много хора на буната. Оказа се, че там има и няколко колеги един от които направи тази снимка, за което му благодаря!
    Вчера пак бях там мътно тъмно три пъти видях риба, но нямах слука
    Дали бях изпил капката вода необходима за кефал, както каза днес един приятел „ За да направиш хубава снимка трябва да направиш 10 000 хиляди снимки и чак тогава да направиш хубава снимка”, дали настройката преди гмуркането и пътуването или всичко заедно + късмет. Факта беше кеф с кефала. Повече не влязох във водата видях оборудването на колегите и не исках да си пречим. Вече си бях взел кефа и кефала. Благодаря на всички за помощта да стигна до тук.
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3567
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  Jorestes on Пон Фев 16 2015, 12:28

    супер супер супер
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  Булти on Вто Фев 17 2015, 10:44

    ръкостискане

    boqn_belchev

    Брой мнения : 74
    Join date : 16.09.2012

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  boqn_belchev on Вто Мар 10 2015, 18:01

    ръкостискане

    Здравей

    Също ми е трудно да започна.

    От приятелството тук и на други места днес усетих, че е време да го споделя.

    След споделените от вас неща днес намирам сили да продължа.

    Това е разказ, които писах за Анатоли, който днес има рожден ден.




    Анатоли днес беше два пъти във водата.
    Сутринта те събудиха в 6ч. Жена ти като те видя да вземаш харпуните уж спеше, но те пита: ааааа на къде без мен?
    Обясняваш , че отиваш да купиш риба. Брат ти със жена си и юнака заминават за Русе .
    Първо сутринта докато чакаше рибарите да излязат, ти казаха че ще е след около 30 минути. Не чакаш покана. Вземаш само харпун, маска и плавници и влизаш. Морето топло и тихо.Първо гмуркане. Лягаш до камъка, ма още не си се събудил и рибите те усещат. Второ гмуркане малко по- навътре до друг камък. Познаваш камъка много добре. Раздишваш гмуркаш се минаваш от лявата му страна и се предвижваш до нишата, на която обикновено лягаш. Стоиш тихо и почти на края на апнеята я виждаш да ти идва от ляво. Изчакваш още малко и стреляш. Улучил си я ма тя тръгва напред. Нали не си сложил и ръкавици много трудна работа. Успяваш да хванеш двата края на въжето, което са ти казали да бъде 5 дължини, но след като преди няколко дни ти се наложи да го скъсиш във водата-така и си остана на 3 дължини. Въпреки това накрая рибата ляга на дъното и ти я хващаш. Нямаш кукан, ползваш стрелата за да я освободиш от мъките. Оставяш я на камъка на брега. Поглеждаш към буната-рибарите още не са излезли. Тръгваш към буната като се надяваш по-близо да чуеш и мотора на лодката им. Гмуркаш 2 пъти. На третия една много хубава платерина ти идва от ляво прицелваш се и точно мислиш, че не може да я изтървеш стреляш и тя бяга. Малко се ядосваш, но философски продължаваш. При следващото гмуркане пак идва риба стреляш и я уцелваш. Помисляш, че я вземаш. Да ама не. Къса се. Връщаш се там от където си влязъл. Гмуркаш под една козирка лягаш броиш до 20 и тя идва повеждаш, стреляш, уцелваш, но вече по-внимателно подхождаш и дори пускаш харпуна и я хващаш. Излизаш доволен поглеждаш рибарите са излезли. Отиваш до колата изтриваш се вземаш ножа почистваш рибите благодариш на морето, че ги е изпратило с теб преобличаш се отиваш до лодката купуваш сафрид казваш му, че и той ще пътува за Русе и се прибираш.

    След обяд около 3.30 тръгвате за морето. Около 4ч. сте горе на паркинга някакви хора са изкарали миди и рапани. Казаха, че само веднъж са видели риба, но имало много кучета, не че не са риби де. Слизате по една стръмна бодлива и много красива пътечка до мястото на което си решил да гмуркате- Калиакра. Долу в плиткото тихо и бистро а навътре мътно но малко по студена водата. Риби в началото не се виждат или по-точно едри риби няма. Иначе е пълно със сафрид, чернокоп, гюмуш и по-рядко барбуни, зеленушки, кучки и всякъкви други мирни рибета. Още сутринта ти направи впечатление въжето на ластика, че се е прокъсало, но те домързя да го смениш. Мислиш нали е двойно пък и с подобно беше ударил кефала та мислиш, че може и да е на късмет. Гмуркаш тук там рядко виждаш едри риби и на плиткото и на дълбокото 5-6м. По едно време ти се къса въжето на ластика. Ножът е горе до колата, но имаш план. Трагваш да се връщаш към бодиборда. Там е другият харпун. Минаваш по плиткото и постоянно плашиш риби, по които обикновено стреляш. Сваляш ластика от харпуна слагаш другият, които е със жълъди с резба и въже за тетива, а скъсания в коша.
    Жена ти вече е излязла да се пече. Нямаше много хубави картини за снимане в плиткото а на вътре беше мътно. Ти мислиш, че си направил грешка и дори си мислиш да си отправиш към Болата. Правиш още едно две гмуркания. При първото гмуркане раздишваш, лягаш прикривош се и чакаш виждаш идва риба и аха да стреляш виждаш, че не си заредил. Нищо стоиш и чакаш наблюдаваш. Рибата дойде обърна се и тръгна да си ходи, да но след малко се върна с още няколко по-едри и минаха доста близо . Изплува. Малко трудно зареди на първата засечка. Гмурна се и зачака. Тя дойде от дясно доста едра платерина. Точен изстрел и тръгвате да се гоните. Знаеш си урока от сутринта и не бързаш плуваш бързо след нея, като гледаш да не опъва въжето. Вземаш си въздух, после пак . Правите едно кръгче и после успяваш да хванеш стрелата. Дииииий магаре и тя тръгва надолу. Хващаш я колкото и да се опитваш да се успокоиш не мажеш. Бързото плуване допълнително ти е помогнало да ускори пулса на мах. Радостен вик и жената се надига. Радва се и тя рибата си е доста голяма. Разбираш, че е женска, но вече е късно за съжаление . Опитвате да направите снимки и тук вече вие съжалявате. Пак е влязла вода в апарата, добре поне, че още е в гаранция. Продължаваш да се гмуркаш а жена ти да се пече. След малко виждаш един колега да влиза. Тръгваш към бодиборда. Поздравява ти се казваш му, че имаш една риба и че си ги видял в плиткото. Той ти казва, че бил на Болата, но замътило ще отиде до носа пожелавате си наслука и продължаваш с гмуркането. Влизаш малко-по на вътре лягаш на шкарпа идва риба и я прострелваш. Опитваш се да я сложиш на кукана и в един момент въжето но кукана ти си изхлузва а рибите на него. Хващаш края намотоваш около оловото и излизаш към бодиборда с коша. Сваляш ръкавиците оправяш го набързо часът е 6 без 20. Гмуркаш още една риба и още една. Вече ги усещаш как ти натежават, когато раздишваш. Жена ти напомня да излизаш. Само 5 минути Гмуркаш виждаш едра, но пропускаш. Зареждаш гмуркаш този път уцелваш, но не е толкова едра. Вдигаш ръка показваш я и казваш последно гмуркане. Раздишваш добре предвижваш се към едно място където днес доста често ги беше видял подбираш добре къде точно да се гмурнеш издишаш вземаш си дълбоко въздух гмуркш и прегръщаш камъка. Идват две големи риби аха да подминат и се връщат ти стоиш и не мърдаш едната идва на мушка стреляш и излизаш с нея на брега. Усмивка целувка събиране на багажа обръщаш се към залеза поглеждаш морето благодариш и газ на горе. Мъка няколко пъти си почиваш и дори оставиш половината багаж по средата на пътя. После се връщаш и го вземаш. Хубаво място има риба и е красиво, но накрая се замисляш дали ще дойдеш скоро. По пътя на връщане се сещаш за ластика, не помниш да си го прибрал. Така е трябвало да стане а и стария-нов се държа много добре. Прибирате се този апарат онзи телефон и накрая намираш апарат за снимка.









    Благодаря, на всички приятели, които дори без да ме познават ми помогнаха да продължа!

    tonio459

    Брой мнения : 97
    Join date : 13.12.2014

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  tonio459 on Сря Мар 11 2015, 08:25

    супер йессс

    boqn_belchev

    Брой мнения : 74
    Join date : 16.09.2012

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  boqn_belchev on Сря Мар 25 2015, 09:50

    Малко преди рожденият ми ден получих подарък  неопрен от непознат за мен човек. Това ми върна вярата в хората и намерих още много приятели.
    Благодаря Анатоли! Вече два пъти го обличам и по скоро го събличам сам. Първият път ми беше малко трудно, после се сетих за снимка на един колега как първо си изкарва едната ръка и успях. Ползвам бебешки шампоан в едно шише и после го оставям в коша подарък от Ники, май трябва да снимам доста добра комбинация се получи. Днес определено бях по-бърз свалих го за секунди. Бобаровата опашка не я закопчавам, че ми е малко неудобно, мисля да си направя допълнителни закачалки. Днес по време на гмуркането няколко пъти пусках вода в бонето да се охладя и накрая направо го свалих. Незнам дали е правилно. Може това че съм гмуркал толкова много без боне сега да ми пречи малко, но идват студени дни и тогава ще е много приятно с бонето.
    Днес за пръв път морето ми показа едър хищник по-точно два хищника два лефера. Бях се гмурнал между няколко камъка когато дойдоха забързани няколко платерини. Нещо май ги гонеше. На второто гмуркане два силуета се появиха горе в дясно от мястото на което минаха платерините. Не бързаха а плавно преминаха по ръба на скалата над мен само ги проследих с поглед и в момента в които почнах да въртя харпуна се изстреляха нанякъде. Днес видях един кефал но и той ме видя. Надявам се пак да се срещнем. Иначе както Ники и аз пострелях, но имам сама една риба. Другите нещо много ги пропусках и ги оставих да се угояват и размножават.
    Пожелавам на всички вълнуващи срещи с големи рибоци и приятни мигове под и над водата

    Благодаря Тони! Този неопрен вече пак е подарен на приятел!



    Нама нищо случайно При еднин от първите му излети, новият собственик имаше слука хубава платерина, когато я сподели в един форум. Първият коментар беше на Тони без да познава човека. Според мен е усетил вибрациите от подаръка.



    Ето и един излет от мен с този неопрен.

    На следващия ден пак бяхме там. Имаше риба и общо взето в началото за 15 минути имах три изстрела и три риби. Май нещо се възгордях и след това само ги изглеждах как минават. Беше мътно на шкарпа, но за сметка на това минаваше риба. В плиткото също беше интересно. Бях закотвил бодиборда в плиткото и под него се бяха събрали много сафридчета. Чернокопчетата ги преследваха, но нещо се страхуваха от сянката на бодиборда и се държаха малко на страна. Рибарите бяха изхвърляли ситна риба и се надявах някои да дойде да си похапне. Дойде един колега. Попита каква е тази риба казах, че предполагам е от рибарите. Няма кои да им я изкупува и част от нея се връща в морето. Минаха няколко платерини и си заминаха. Общо взето се гмурках в малък периметър и може би за това рибата се държи малко по-настрани от мен. В началото им беше интересно кои е тук, но после си бяха научили урока. В дясно имаше няколко колеги, май бяха от тези, които не дишат. В ляво други колеги, но те повечето дишаха. Този, които ме попита за рибата ми даде и съвет да си слагам бонето, че може да получа слънчев удар. Без боне чувам по-добре музиката на морето тракането на рачетата, шума на вълните, изстрел на колега, които не си видял или звука на мотор минаваш наблизо. Когато го сложа голяма част от музиката изчезва, но се появява друг фон, на който преди това не обръщам внимание спокойствието и релакса. Стоиш там долу не мърдаш, не трепваш, надяваш се очакваш нещо да премине сливаш се с морето и мечтаеш.
    На следващата седмица отидохме на Мартина на палатка. Пристигнахме и реших първо да оправя чепарето на чипа, че като се стъмни е много трудно. Остана малко време за гмуркане и нищо, че морето не изглеждаше много добре реших да вляза. Жена ми Детелина отказа. Каза, че била изморена и искала да си почине. Така ще съм по-спокоен и няма да се оглеждам. Слънцето вече допираше хоризонта в сянката на скалите се усещаха студени тръпки по раменете. Част от рибарите дори бяха с якета или дрехи с дълги ръкави. Бях забравил шампоана и сега бях с едно веро с балсам, което стои в колата. Намокрих се намокрих и неопрена бавно се облякох и влязох във водата, която за разлика от въздуха беше топла изпратих въздушна целувка заредих и се гмурнах.
    . Още с влизането видях иларии да се похапват по камъните. Беше малко тъмно, но видимостта беше добра. Придвижвах се по камъните и разглеждах морските обитатели, част от които бяха притихнали и се подготвяха за идването на нощта. Бах легнал до един камък и чаках да дойдат едни платерини, когато забелязах едно голямо сребристо НЛО да се мотае над една скала близо до повърхността. Ококорих се и се доближих. Ня бях виждал толкова голяма платерина. Коремът и беше издут и приличаше на балон около нея множество мъжкари се потъркваха по тялото и сякаш въобще не съществувах за тях. Доближих се а те си продължаваха техния танц. Вдигнах харпуна целих се в голямата на мушка ми е няма как да пропусна, но нещо сърце не ми дава да стрелям. Плувам след тях а във мен пожар да стрелям или не, ловеца, хищника или човека ще надделее. На няколко пъти можех просто да завъртя харпунът в кълбото като пералня. На влизане Детелина ми каза „ Само да не срещнеш Нептун в това море” Дали той ми ги изпращаше тези риби дали ми бяха дар или изпитание. Още няколко пъти я вземах на мушка помислих да стрелям поне по мъжкарите, които също бяха доста добър размер. Това продължи около половин час като накрая просто свалих ластика да не би да ми хрумне да направя някоя беля и продължих след тях. Бах забелязал рибарска мрежа малко по-навътре от мястото на което ги бях видял застанах между рибите и мрежата като се опитвах да ги подплаша по- далеко от мрежата успяха да минат през протока. След това ги оставих да се наслаждават на момента си, а на мен ми остана спомена за красивата картина и танца на рибите.
    Този сезон на няколко пъти виждах големи платерини със по-малки да плуват след тях и да си мисля, че са сватби, но сега ми беше ясно кое е истинска сватба. Радвам се, че успях да се сдържа и да не стрелям, надявам се сватбата да е продължила възможно най дълго. Малко след това морето ми показа и една голяма риба, но водата беше много бистра а аз много шумен повъртях се още малко, но беше се стъмнило и не се виждаше а мрежата ме притесняваше. Този път за първи път излизах доволен, че ни съм уцелил риба. Излязох преоблякох се сложих неопрена в кофата а върху нея боди борда, които става на маса изкарахме маринованият сафрид от бурканчето нарязахме лук за салата с маслини запалихме факлите за романтика и да гоним комарите,ако въобще ги имаше на този вятър и си казахме наздраве.
    Вечерта пробвахме и за сафрид, но като гледах как не хващат тези около нас решихме да си починем. На сутринта ми се ставаше рано по изгрев да съм във водата, но нещо не ме домързя. Вечерта беше студена и ветровита. Вятъра намираше и малките дупчици на палатката да влезе вътре и да ни попе и често се будехме. Все пак посрещнах изгрева от брега а не от водата. Гледам от скалите рано-будници мятат бомбарди, но повечето са с рез това време един колега въдичар дойде да ме помоли да се опитам да извадя акумулатора от водата. Вечерта вълните са го отнесли от скалата заедно със стойката. Казах им да намерят некакво въже а аз ще отида за маската и плавниците. Върнах се там от където реших да вляза прибоя беше доста висок. Точно когата беше най-високо вълната се оттласках от скалата. Попитах ги за въжето и ми подадоха един рибарски конец, попитах няма ли друго, казаха че това ще издържи и ми показаха мястото където беше паднал. Гмурнах се, не се беше отдалечил много. Лежеше на дъното на една страна а стойката с крушката бяха до ръба на скалата. Завързах конеца но никак не ми се струваше надежден. Казах им да теглят като придържах конеца и усетих как олекна. Помислих че се е скъсал, но се оказа, че дръжката на акумулатора се е прерязала от въжето. Вдигнах го и го преместих до върха на една подводна скала. Докато го носех усещах странен вкус на водата. Помислих, че е от киселината, а и излизаха балончета от една от клемите. Не исках да си похабя подаръка-неопрена. Казах им, че това нещо пуска киселина, че е на плитко и ако искат да намерят едно здраво въже и нещо в което да го сложат и така да го извадят или после като се върна след гмуркането ако са измислели нещо да се обадят.. После докато се гмурках, се замислих за вкуса на водата беше по-подобен на вкуса на плоските батерии 4.5 V, които ближехме навремето да проверим дали имат ток вместо на химикал. Явно съм усещал тока, който е протичал между клемите във водата. Извадих стойката и излязох . Излизането беше малко зор, но успях някак да се задържа за скалата и да се придвижа на четири крака така, че да не ме отнесе и мен вълната.
    Взех си и останалото оборудване и отидох да се гмуркам. Докато си обувах плавниците дойдоха и рибарите с лодка, на които явно беше и мрежата. Вадеха мрежата срещу течението, което ми помогна да видя какво има вътре. Зарадвах се, че вчерашната риба не я видях в мрежата или по точно нямаше едра риба иначе по-дребни проблясваха на слънцето от време на време. Най-накрая бях във водата. Риба имаше и на плиткото и на дълбокото с тази разлика, че по-на дълбоко минаваха и по-големи. В плиткото бях забелязал един пасаж, които се скри зад едни скали. Гмурнах се и се опитах да ги пресрещна. Видях процеп в скалата и легнах пред него, а слънцето се падаше зад мен. През цепнатината се показаха няколко риби, слънчевите лъчи преминаваха през нея, осветяваха морското дъно и заслепяваха рибите едната направо се поотърка в стрелата а друга застана пред нея изстрел и тя е на кукана. Постоях малко на плиткото после слязох и на по-дълбоко и на по-дълбоко. Понеже беше много бистро бях решил да погмуркам надълбоко. Правих салто няколко маха, после пикирам, лягам, броя до 20 и хайде на горе. Така няколко пъти. После броях до 30 няколко пъти. Странно чувствах някакво спокойствие и в същото време напрежиние. Спокойствието се пораждаше от обстановката наоколо бистро чисто и дори поразхвърлените камъни и канари изглеждаха подредено. Напрежението беше вътрешна борба страх от опиянението и непознаването на усещането за дълбочината затова и не чаках да изпитам някакъв порив за дишане а исках малко по-малко да преценявам времето, което мога да остана под вода на определена дълбочина, а и 30 секунди ми се виждаха предостатъчни да се насладя на красотите на дълбочините. При едно от гмурканията ми бях легнал зад едни скали видях как идват две големи платерина минават точно над мен вдигам харпуна опитвам да се прицеля в белия корем, стрелям улучвам, но явно не много добре а само съм одраскал рибата тя направи две три повъртания и се освободи. Не можах да видя дали съм я прострелял лошо и дали ще оживее. Лягах още няколко пъти на същото място веднъж се приближиха риби пред скалите и се опитах да се придвижа и да ги доближа. Бях по-високо от тях и не исках да стрелям по камъните. Опитах да стрелям без да се прицелвам, но пропуснах, когато изплувах видях една голяма опашка, която не беше на платерина. Опитах да я последвам но тя изчезна в синевата. Върнах се в плиткото. Лягам долу и стоя. Чуват ми се някакви гласове поглеждам нагоре едни младежи с харпун обикалят. Попитаха ме долу ли ги чакам рибите, че и горе ги имало. Казах, че щом могат да ги стрелят горе няма смисъл да лежат долу на мен горе нещо не ми се получава.

    boqn_belchev

    Брой мнения : 74
    Join date : 16.09.2012

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  boqn_belchev on Пон Апр 06 2015, 10:21

    Да продължа накратко не съм намерил още снимките от тогава, но да завърша разказа.
    Днес има тема за таранки в морето та да сложа и него.


    Бях стигнал до излизането от водата на Мартина. Слънцето напичаше, качих се по стръмната пътека и побързах да стигна до колата. Похвалих се на жената и започнах да събличам неопрена. Гледам долу колегата, на който беше паднал акумулатора влязъл във водата и се опитва да го извади. При събличането чух едно прас и после пак прас. Бях сцепил горницата на неопрена и от двете страни по около педя близо до шева от кръста нагоре. Ядосах си се де съм се разбързал и заблял. Сложих го в кофата и започнахме да прибираме покъщината. Видях, че колегата излезе от водата без акумулатора, но така и не дойде да се обади. Бях му казал ако не могат, когато изляза да се обади, но не го направи. Малко ме човърка дали е още там. Ако мога някои ден да вляза до края на сезона, ще се опитам да го извадя да не пречи на морето. Там често влизат и от дайвинг центровете може и те да са го направили.
    Прибрахме багажа обърнахме се към морето да му се полюбуваме и потеглихме за Каварна. Изкъпах хубаво оборудването и полу-сух взех горницата във Варна за през седмицата да се опитам да я поправя.
    Следващата сряда ми остана малко време през деня, попрегледах темата на Ники за лепене на боти, купих си конец, които ми казаха, че издържал на морска вода и започнах да творя. Не съм от сръчните, но накрая резултатът изглеждаше добре, а няколко гмуркания без проблеми са доказателство за качеството.
    Запознах се и със няколко колеги. Един от тях Иво ми показа и харпуните, които си е правил попитах го дали мога да ги разгледам, а след като ми разреши имах чувството, че държа някакво произведение на изкуството. Не бях виждал преди това ролков харпун пък ка моли да го държа. Сигурно съм изглеждал като малко дете държащо скъпа играчка. Поздравих го за труда и работата. Запознах се и със Силистренският колега, които пътувал чак от Силистра само да е в синьото, беше пострелял доста платерини а един кефал след борба му избягал, но му оставил незабравими спомени.
    Та влизам аз опитвам да заредя. Поставям стрелата, намествам въжето, опъвам ластика и се опитвам да поставя тетивата на стрелата. В момента, в които го направя тя излита напред. Пак опитвам и така половин час във водата. Явно днес няма да стрелям малко се ядосвам, но нищо ще вляза да извадя малко миди и да се погмуркам за кеф. Може пък така да видя някоя класна риба и да понауча за навиците, малко ме е яд, но какво да се прави работата ми в къщи, върху оборудването не е на 90% . Когато излязох видях и друг колега от Каварна, които ме посъветва:
    да сменя въжето с корда, че не се оплита и се обслужва по-лесно, дори понякога откачал рибите от кордата без да ги прекарва през стрелата.
    Да имам резервен амортисьор – заминавали за около един сезон
    И ако ми трябват клещи за кримпване имал и ще ми помогне за кримпването.
    Прибирам се вадя спусъка. Дали от това, че смених стрелата сегашната е малко по-дебела и опашката и е по- различна. Валио68 ме беше посъветвал в началото на сезона да погледна пружините. Малко ме беше страх да отварям спусъка, но какво да се прави неволя. Има едно петле, един щифт, две пружини и всичко това в пластмасова касета. Гледам едната пружина връща спусъка зад нея е предпазителя. Другата пружина нещо се е изкривила. Единия и край влиза в нещо като чоп, а другият подпира петлето. Отивам до магазина купувам подобна малко по- дълга. Режа я. Нестава- по дебела е самата тел и по твърда пружината. Попитах в рибарсия магазин, но и там не намерих. Зимата бях срещал некъде по форумите, някои да пише къде ги има, но не ги прегледах. Поизправих старата и след няколко опита, пробвания и тестове последните излети нямам проблеми, но почти винаги внимавам когато поставям стрелата я вкарвам все едно, че правя любов нежно и леко да чуя изщракването проверявам спусъка, тогава зареждам ластика и поставям тетивата.
    Няколко излета нямаше много за разказване.
    Нещо за което се сещам е една техника от един клип. Гмурках се около Фичоза. След като преплувах морето да огледам мястото, на което не бях идвал преди това. Гмурках на плитко и дълбоко, риба- чернокопчета виждах предимно в плиткото. Вземах от дъното бели, плоски камъчета., когато забележех рибите, хвърлях по едно камъче и те любопитковците идваха да проверят какво става. Няколко пъти се връщаха с едно по-малко. Пробвах номера и на други места, но нямаше такъв голям ефект. По- скоро трябва да е тихо и да няма вълни. Така плясъка на камъка се чува по-добре. Два пъти видях и платерини. Първата беше следвана от две по-малки. Дали това, че слънцето беше зад гърба ми или рибите бяха нещо разсеяни, но ме доближиха много близо прицелих се изстрел и голямата е уцелена в корема. Посягам да я хвана притискам я към гърдите, хващам я и започвам да я нижа на кукана. Когато изваждах стрелата от корема на рибата се показа хайвер. Малко ме доядя, сякаш нещо ми подсказваше да не стрелям, имах някакви съмнения и може би затова не са ми обръщали внимание. Малко след това дойде и още една платерина . Забелязах я от далеч и се прилепих към дъното. Рибата идваше точно срещу мен. Чаках момента в който да съм сигурен на 100% че ще успея, пръстът ми вече натискаше спусъка когато рибата ме усети и се обърна, но вече беше закъсняла. Стрелата явно беше прекъснала нещо, защото рибата не се помръдна след изстрела. Приех това като дар и знак, че не съм постъпил толкова лошо с предната и морето е решило в това без платерино време да ми ги подари.
    Имах и няколко излета в Каварна бях без документи и не ми се мърдаше много извън града. Имам една платерина и няколко чернокопчета. Веднъж видях и по-големи рибки, от същия вид, но бяха много бързи, а водата много мътна. Колега ми каза, че е стрелял по-кефали, но сега там имаше мрежи на рибари и не става много за гмуркане. Една вечер след като свалих рибата от кукана да я изчистя го забравих на буната. Беше ми подарък от Ники и ми носеше много късмет. Направих си нови подобни, пак са късметлииски. Единият замина и на екскурзия за седмица до комшиите, другият го подарих на един приятел и ми останаха две заготовки.
    Миналата седмица събота и неделя бях на Болата.
    Водата в събота беше много мътна и не можах да намеря бистро място. В 9 вече пиех кафе с приятели и почти през целия ден се срещах със хора, с които не се бях виждал почти цяло лято.
    В неделя беше доста по-бистро видях и няколко пасажа от по стотина риби, които незнам защо се движеха на север или пасажът и бил само един и е обикалял в кръг. Имаше доста голям мъртвак и след като започна да ми става лошо се преместих на Зеленка. Там имаше много рибари по буната и дори на камъка от който обикновено влизам. Влязох малко по-на страни да не им преча. Водата беше по-топла и бистра от тази на Болата. Още с първите гмуркания видях пасажи от риби. Странно, но всички се движеха на север. Първо при всяко гмуркане над мен минаваха пасажи със съфрид. Изчаквах търпеливо да мине и някои хищник, но явно се беше прибрал вече на дълбокото. Бях легнал до един камък и ме доближиха дребни платерини. Не бързаха много и една застана пред стрелата. Беше дребна, но реших да проверя мерника, изстрел рибата остана на въжето без да трепва. Взех я и се отправих към плиткото да я обработя. Когато я нижех на кукана ми се стори доста малка, този сезон само в началото бях стрелял по такива малки риби. Отидох по към буната, но там много въдичари хвърлят бомбарди. Не ми се минаваше пред тях и се качих на буната. Там ми казаха, че в четвъртък вряло от чернокоп. Попитах рибаря, който беше застанал на ръба на буната дали ще му преча, ако постоя малко под въдиците. Отговори ми че няма проблеми. Взех под мишница боди борда с коша и оборудването и точно се оглеждах от къде да сляза нещо ме прободе по крака. Дори малко извиках от болка. Гледам настъпал съм една мида. И преди съм трошал миди с боси крака, но не ме е болял така крака, кръв няма а болката е голяма. Тогава рибарят, който попитах за мястото каза, че е било оса. Наистина като се вгледах в строшената черупка се различаваха жълтеникави остатъци на осата. Дали да влизам или да се прибирам. Знам, че по принцип много боли ужиленото от оса, а от пчела повече се надува. Преди няколко седмици на гроздобера ме беше жилнала пчела по ръката и после една седмица ходех с подута ръка. Така и така вече бях пренесъл оборудването, ще плувам покрай брега и ако усетя нещо бързо ще изляза. Дори когато си потопих крака усетих облекчение. После дори се залисах и забравих за осата. Там от където влиза лодката на рибарите намерих два чернокопа, доста едри с хубави червени хриле и бистри очи. Взех и тях както и няколко по-едри рапана по буната. На плиткото пред скалата с водопада видях и платерини. Закотвих бодиборда и зачаках. Появи се един пасаж, после още един, но все малки. Пообиколих и по-напред нищо. Върнах се прострелях една малка платерина и излязох на буната. От там куцук куцук до колата. Там се запознах с двама колеги от Добрич. Иво и Дидо ако не се лъжа им бяха имената, побърихме малко, обсъдихме си оборудването и се разделихме. По пътя на връщане имах чувството, че някои ми отхапва крака, пуснах климатика на студено в краката и така се прибрах. Явно морската вода е облекчавала болката, а красотите под водата са разсейвали съзнанието. Бях прекарал няколко часа в синьото и дори бях прекалил малко с времето, но часовете прекарани под вода ми се струват като минути. Там забравям, забавлявам се и се зарибявам .

















    boqn_belchev

    Брой мнения : 74
    Join date : 16.09.2012

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  boqn_belchev on Пон Апр 06 2015, 10:27

    Таранки в морето


       Здравейте!
    Та пак мина доста време и все не намирам време. Та на бързо да скицирам стари преживявания.
    Този сезон някак гледам всички или не влизаме или много мътно или сме много срамежливи. Гледам има много нови колеги, не се притеснявайте да пишете къде сте били какво сте видели как е водата видимост температура. Така всички ще си помагаме повече и ще можем да изпитваме по-голямо удоволствие от хобито.
    Доста повече кефал срещам този сезон, дали популацията е нараснала или има и други неща незнам, може и да се дължи на сладката вода, която тази година е повече и морето е малко по-различно.
    Малко след наводненията и преливането та язовири и реки в морето се появиха и нови обитатели. Малко непривични, но пак си бяха вълнуващи.
    Така една събота над вечер в Каварна на буната ми се стори, че виждам една сплескана риба, като смарида. След изстрела, които беше малко хаотичен рибата беше на въжето. С изненада я познах, че е таранка. После намерих и още една. Движеха се на повърхността близо до брега.
    На другият ден имах работа и докато се наканя стана след обяд. Дестинация Болата.
    Плажът беше разделен на две и малката рекичка беше образувала остров в лявата част.
    Водата в залива беше кафява и мътна. Проливните дъждове бяха докарали водата по дерето а тя е взела със себе си това, което и е харесало.
    Там имаше няколко колеги. Едните бяха на разходка с колелета а други във водата.
    Та един от колегите беше с пластмасово шише за буй. Колега от брега го позна по това и го назова. Мисля, че беше Панко. Та докато си говорим за водата и други теми Панко излезе с едно шаранче. Насъбраха се хора да видят какви изненади има в морето.
    Та мен вече не ме свърташе на буната. Облякох се взех си такъмите починах си и се потопих в прегръдките на морето. В началото имах малко дилема с тежестите идваха ми много и ни можех да раздишвам. Извадих едната от самара и я скрих между камъните.
    Оглеждах се за платерини, но нещо не ги намирах и докато си мисля покрай мен минават някакви риби. Пак са от непривичните но са по едри а и вече знам че ги има и съм подготвен.
    Първата е с мен. После намирам още едни, но този път ги наблюдавам. Движат се заедно близко една до друга не плуват много бързо и се придържат към брега до повърхността. След наблюденията и прозрения за поведението, като и се сетя , че се лови това което има в морето а не това което търсим. Се насочих към лов на таранки.
    Та ловът беше от повърхността те рибите се движат на метър под водата. Изчаквам да минат, дребните и после идват едрите, но и те се движат по на вътре в пасажа.
    На няколко пъти и ги намерих и в камъните буквално наврени в цепнатините. Та се погонихме и дебнахме малко. Приличаха ми на врани, стояха първо излизаха по-малките после едрите и накрая големите. Точно да излизам а там се насъбрали много чак голям кеф. Направих и няколко гмуркания подобни на това в прибоя. Гмуркам се от дълбокото към плиткото рибите идват към мен и леко ме заобикалят оглеждам се за едри проследявам ги и някои са със мен.
    Намирам и една група в една дупка. Хайде сега лов във дупки. Скоро четох и гледах Лагутин та тренирах. Та на най-на вътре се беше завряло едно шаранче, гледам го лъскаво и златисто. На една ръка разстояние. Харпунът 75ца и малко трудно го въртя а и не мога да се прицеля, Свалих тетивата на по предната засечка, но въпреки това след изстрелът стрелата се заклещи здраво. Добре, че е дебела.
    Извадих я и после ги наобикалях.
    Имаше и няколко пъти риболов с придвижване. Лягам в засада изчаквам малко после минавам напред повеждам и прибирам.
    Та този ден правех много различни риболови все на един и същ вид риба. Знам, че се намесих малко грубо, но щом съм ги взел значи са били дар за мен.
    Тази година на юг колеги имаха и големи риби от сладководни води в морето.
    Изводите след наводнение настъпление. При нас подводният риболов в сладководни води е забранен, но не знам да са забранени тези риби за подводен риболов в солени води.
    Това е накратко, че щях да го забравя този риболов.
    Подканям всички да пишат какво са видели или чули да знаем и да си помагаме. Рибата няма кои да ни я вземе така само можем да открием нови приятели и споделените удоволствия да са по-сладки.
    Поздрави на всички и много забавления в прегръдките на морето!

    avatar
    Ватус

    Брой мнения : 1175
    Join date : 29.10.2010
    Age : 61
    Местожителство : Бургас

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  Ватус on Пон Апр 06 2015, 16:51

    супер Бояне!

    Sponsored content

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Пет Ное 24 2017, 22:17