Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Случки , Истории и Приключения под Водата

    Share
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  Булти on Сря Яну 07 2015, 16:05

    Ribarina написа:Вчера сутринта Фейсбук ми препоръча да прочета това :

    Видях  обява в  „ GRAMOFONA.com“

    и в душата ми настъпи щорм.

    Конкурсът за рибарска история,

    ме накара да изпадна в еуфория.

    Мигом в мен се появи  желание,

    стаено дълго в душата ми терзание,

    да ви разкажа случка  - харпунджийска

    и как една риба я превърна в куцузлийска.

    Не знам защо на стихове изби ме,

    с поетична лудост нещо зарази ме,

    при положение, че слаб съм аз лирик

    и по скоро в материята съм лаик.

    Ще опитам в този стил да пиша,

    даже и поемата ми малко да издиша ,

    разказана от мен ще бъде стихотворно,

    пък дори и да е доста смехотворно.



    Състоеше се от трима изпечени пичаги,

    тимът ни харпунджийски, все топ мъжаги.

    Аз, синът ми Кирил – „опасен състезател“

    и Коцето Пандаров, най – добър приятел.

    И още, женичките ни мили, нашите половинки,

    на плажа, под чадъра, оставяме ги сам саминки,

    да ни чакат да излезем с риби,  едри и големи,

    защото в риболова, те са ни късмет -  кадеми.



    С плавници, шнорхели и маски, с неопрени черни класни,

    запасани с коланите баластни, в ръце с харпуните опасни,

    от никой и за нищо на света, не можехме да бъдем спрени,

    от лудата ни страст, под вода да плуваме, така въоръжени.

    Да гмуркаме в захлас,   до припадък да ловуваме ,

    и да търсим рибите митични, които всяка нощ сънуваме.

    При мен проблем си беше, че вечерта на алкохола бях наблегнал,

    и стратегията ми до там се сведе, на плиткача аз да съм полегнал.

    Че съм полегнал на плитките скали лошо няма, до тук добре,

    но от вълните клатещи ме в прибоя, се почувствах повече от зле.

    Напрегнах всичките си сили и в пенливата вода отправих взор,

    но видимостта бе повече от малка и с риболова щях да видя зор.

    Така подхвърляха ме близо час   морските палави вълни,

    когато нещо сякаш ми проблесна, на фона на тъмните скали.

    Напрегнато се вгледах и в мътната вода едва съзрях,

    два големи тъмни силуета на риби и направо пощурях.

    От вълнение сърцето взе да бие лудо, огромни два лаврака разпознах,

    по единият веднага  стрелях, но дали уцелих, тъй и не разбрах.

    Масивни риби бяха двете, не по кило и две,

    а по 7 - 8 килограма всяка, бяха си поне.

    Докато се чудех дали имам попадение

    и се взирах сред пяната, в пълно невидение,

    за миг харпунът ми бе изтръгнат рязко от ръката

    Боже мой, каква беля голяма, ми дойде на главата.

    Пушкалото със скорост хукна и от мен много бързо се отдалечи,

    а аз от изненада,  вода солена глътнах, гледайки с невярващи очи.

    Заизправях се, бавно, полека, ама много, много смутен,

    чувствах се  като Иванушка глупака, огорчен и още омерзен.

    Представете си един голям мъжага, изправен, във вода до колене,

    стои и   гледа тъп o, изумен, в посока на  изчезналото му пушле.  

    Стоях така минута, две, изправен,

    смутен и порядъчно засрамен,

    от факта, че от някаква си  риба,

    буквално бях ограбен.

    Погледнах туй море голямо,

    но изхода едничък беше само,

    да джапам из голямата вода,

    харпуна марков да си търся и да прибера,

    от рибата крадлива, че голяма срамота.

    Гмурках и джабурках като корморан

    и изведъж видях харпуна нейде там,

    с морските вълни да се прелива,

    а мен обзе ме, радост дива.

    Към него тихо, бавно, аз заплувах,

    стратегия за вземането му планувах,

    и тъкмо ръка към него да протегна,

    в миг харпуна, за втори път побегна.

    Запсувах   яко, ругаех рибата проклета,

    ядосан бях, проклинах си късмета,

    че попаднах в такава тъпа и нелепа ситуация,

    а съм уж ловец елитен от старата ни генерация.

    Ще е невиждан срам за мен и голяма излагация,

    за майтап да стана в подводната ни Федерация.



    Учудени от странното ми поведение

    и за да не бъдат дълго в невидение,

    при мен пристигнаха синът ми и авера,

    като си мислеха, че има   далавера,

    в това да се въртя като шугав на плиткача,

    без да знаят каква е патих аз, баш гмуркача.

    Обясних им на две, на три, какво се случи

    и как лаврак един, стрела от мен получи,

    но вместо трофей да ми увисне на кукана,

    оръжието ми отмъкна,  неговата ....

    Така сформирана от тримцата ни група,

    приличаща на циркаджийска трупа,

    започнахме харпунчето да търсим

    и да се чудим каква ли ще я свършим.

    Търсенето беше малко хаотично,

    сблъсквахме се тримата периодично,

    за това всеки си избра в района периметър,

    за да може да обследва всеки метър.

    И не след дълго Косьо изрева –

    „Иване, бързо, веднага тук ела!“

    Заплувах и след минута бях при него

    и с търсещ поглед питам – „Де го?“

    а той ми сочи с опънат показалец на ръката

    и видях го аз харпуна, да се клати по вълната.

    Този път с мощен скок се хвърлих и го грабнах

    и с него бързешком към близкия бряг побягнах,

    завлачих след себе си кордата със стрелата,

    а тя с рибата голяма, тежеше и се огъваше горката.

    Риба ли преди малко споменах.....

    .......ееее, тук вече се олях....

    Вместо грамадна риба на острието да се мята,

    намерих сноп от водорасли, усукали се на стрелата.

    Голям късмет, че намерихме харпуна, в този маскарад,

    вярно, рибата крадлива ни избяга, ама поне не бях валат.



    Така безславно завърши рибарската ми одисея,

    сега ми е забавно да си спомням, даже и се смея.

    И до днес близки и познати, за лаврака ме бъзикат:

    „Отивай, намери го и на софрата положи го“, викат,

    ама аз въобще не им се сърдя, за гдето се задяват,

    важното е друг път, трагикомедии такива, да не стават.



    Иван Томов – Vatus

    Бургас



    Ей това го очаквах от Бултито,даже докато четях си мислех че е той.Пък то какво излезе



    Велик си Ватусе

    ... велик е меко казано ... Бат Ватусът си е гениален ... винаги е  все леко учуден , леко неглиже , леко небрежен , леко сантиментален , леко приятен , леко забързан , леко учтив , леко красив и въпреки всичко -  много свенлив ....

    .... да ни е жив и здрав Лорда ...

    йессс
    avatar
    Ватус

    Брой мнения : 1175
    Join date : 29.10.2010
    Age : 61
    Местожителство : Бургас

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  Ватус on Сря Яну 07 2015, 16:53

    Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  Булти on Сря Яну 07 2015, 17:13

    Чиърз Чиърз Чиърз
    avatar
    Ribarina

    Брой мнения : 1596
    Join date : 02.05.2012
    Age : 35
    Местожителство : Burgas

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  Ribarina on Сря Яну 07 2015, 20:08

    Ave Imperator
    Ago Vatus

    ръкостискане

    boqn_belchev

    Брой мнения : 74
    Join date : 16.09.2012

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  boqn_belchev on Пет Яну 09 2015, 12:36

    Благодаря и тук Иване, за поетичният разказ!



                                                 Първите 5

      Пак сме на Болата, последните няколко пъти когато идвахме винаги си тръгвахме с по една риба на кукана, една кофичка миди и една рапани. Тази ден обаче нямах слука. Обикалях тетраподите на буната, скалите около брега пясъчните места никъде нищо не видях. Това безрибие както му казват някои ни накара да си тръгнем по-рано. Малко преди Българево решихме да се отбием на Зеленка да погледнем как са там нещата. Паркирахме колата преди буната. Жена ми каза, че не и се влиза и ще остане в колата. Аз облякох още мокрия неопрен, взех боди-борда, който ползвам за буй и влязох във водата. Слънцето беше ниско, водата беше по-топла от колкото на Болата,а видимостта 4-5м. Още с влизането забелязах как няколко платерини буквално ми минаха през краката. Само бях чел и бях гледал клипове с толкова много риби в плиткото. Сложих плавниците „гмурнах се” на 1.50 и бавно започнах да наблюдавам какво става В началото имах и малко проблеми с боди-борда, въжето се заплиташе и така след като изгубих доста време реших да го закотвя и да обикалям около него.
    . Не виждах рибите да пасат, а само как се стрелкат от брега по посока навътре в морето. Легнах перпендикулярно на посоката, от която ги бях забелязал успоредно на брега. Първият път пропуснах  и малко ме доядя, че не изчаках достатъчно. Вторият истрел беше по-точен стрелата премина през рибата и тя започна да се премята, за да се освободи. Натиснах я в камъните и я хванах здраво за хрилете. Адреналинът се беше покачил. Извадих рибата над водата и я размахах да се похваля на жената ,след което я сложих в живарника, който завързвам на бодиборда.
     Точно преди буната има един камък, който се показва малко над водата иначе си е доста голяма скала. Преди да направят пътя този камък беше по-навътре, но сега след като укрепиха брега е на около 4-5метра от брега. Легнах от дясната страна на камъка с посока към морето. Появиха се няколко риби, които идваха към плиткото и като ме видяха завиха от другата страна. Аз ги последвах. На плиткото като усетиха накъде отиват нещата решиха да се връщат назад, но аз ги чаках ....прицелих се поведох рибата стрелях и резултатът вече беше 3на 2. Три изстрела и две поредни точни попадения. Това ми бяха първите поредни точни изстрела. След като ми отне доста време да обработя рибата, да стигна до боди-борда и да я прибера в живарника. През това време видях още няколко риби, които изплаших и реших да помоля жена ми да ми хвърли кукана от колата. Просто бях влезнал само за малко и бях решил, че не ми е нужен и не го бях взел. При веда на следващата риба чак ме досърбяха пръстите, защото беше по-голяма от останалите. Тя си похапваше от един камък, аз бях зад нея, без да ме види, а по-скоро ме усети и се обърна в този момент стрелях. Тя също се озова на кукана. Уцелих и още 4 риби, от които успях да взема само 2, а другите две се скъсаха от въжето. По важното беше, че започвах да усвоявам воденето много по-добре, че техниката ми се подобряваше а и резултатите също.
       Този ден сутринта баща ми също е бил на Зеленка, да чака рибарите да излязат и да вземе малко риба. Разказа, че сутринта е имало много делфини.
      Седмица след това програмата пак е Болата. Кофа миди кофа рапани и никаква риба. Бързахме много трябваше да се приберем в Каварна. Беше ми интересно как е на Зеленка, и решихме само да погледна за 10-15минути и да тръгнем. Спираме колата гледам двама колеги с бомбарди хвърлят от брега. Вземам само плавници маска и харпун ,сядам на камъка обувам плавниците слагам маската потапям се и в момента на зареждането виждам две риби първата подминава, но втората е простреляна. Хващам я, както обичайно съм без кукан. Доближавам се до брега и я хвърлям на пътя. Влизам пак,  обикалям скалата виждам още един пасаж стрелям пропускам и излизам. Жена ми чула коментара на колегите „ Къв е тоя, още не е влязал и вади риба”. Казах им, че съм видял рибите на плиткото успоредно на брега и на 4-5м от него. Един от тях остави въдицата и облече неопрена.
     Не знам дали рибата се беше задържала цяла седмица, но си беше факт, че я имаше отново. Наблюденията ми са, че откакто направиха много мидени полета край Каварна,  рибата се завърна. Както каза един местен капитан „Колкото повече делфини толкова повече риба”.

    http://alfa.kachi-snimka.info/images-2013/viu1420799759g.jpg
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  Jorestes on Пет Яну 09 2015, 13:27

    супер ,разказ!!!

    boqn_belchev

    Брой мнения : 74
    Join date : 16.09.2012

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  boqn_belchev on Пет Яну 16 2015, 15:36

    Над водата
                                   От жената  



    Пристигнахме на Зеленка – Красота! Природата там е неповторима. Не рядко водата е като варов разтворен и не са много случаите с видимост повече от 2 метра, но този ден беше от добрите. Накъдето и да погледнеш, душата ти се пълни с цветове и... радост. По ярко червените отвесни скали струят знойни кристални води, а буйните влаголюбивите растения развяват като полудели зелените си рошави коси. Небето – високо и ясно; слънцето – забулено в руменината за приближаващия залез; морето – синьо, ярко синьо – блян.

    Преди ден си бяхме взели нов фото апарат. Сега беше моментът да го изпробвам – режими, филтри, приближение ... Идеална възможност да се убедя, че сме направили правилен избор.




    Боян ми метна една експресна целувка и се изстреля към водата. Естествено, не пропуснах възможността да се полюбувам през обектива на моя ловък гмурец, който вече нахлузваше нетърпеливо плавниците и маската си. Имах намерение, след като той се гмурне и отдалечи, да се обърна на дясно – към Каварна и да наблюдавам десетина минути снижаващото се слънце. Хвърлих един бърз поглед към набелязания обект – само за миг. Боян цопна във водата и аз се вторачих в него, вдигнах ръка, за да го изпратя. Винаги се обръща към мен навлизане, за да му помахам – така му пожелавам “На слука!”. Но този път не го направи. Дори не се показа над водата ... през първите 4 секунди, а на петата изскочи с вдигнат нагоре харпун в лявата ръка и блестяща платерина в дясната. А между тези две насочени към небето ръце “копия”, като че ли изгря слънцето – огромно, парещо – не усмивка, а усмивчище.




    В този миг двамата рибари, които хвърляха бомбарди на дванадесетина метра от нас свалиха въдиците. Секунда тишина ... и внезапен крясък: “Какъв е тоя? Дори не влезе, а вади риба!”




    ... Не зная дали заснех залеза, не помня. Не успях да заснема и този уникален момент. Но улових и запазих в сърцето си най-важното – щастието и трепетът в горящите очи на най-щастливия мъж в онзи миг, в очите на моя мъж!

    Това видях от брега аз – жената ;-)





                                               Нов фотоапарат



     В началото на пролетта, на празника-на гората в Българевската гора се събират младежи от Българево. Приготвят се салати, пекат се скари, пийва се бира вино и ракия кой колкото носи и колкото може да изяде и да изпие, играе се футбол на някоя поляна или се поляга по-платнищата и си изкарва страхотно сред природата . Някога, когато ни поканят и имаме възможност и ние присъстваме и участваме в забавленията.
        Една година точно бяхме отишли и започна да вали дъжд. Почакаме десетина минути в колите, но продължаваше да вали тогава един приятел предложи да отидем на вилата им в Могилище, където си изкарахме много добре. След като спря да вали, играхме футбол на селскостопанското летище до селото и също беше много забавно.
     Друг път събиране то е било в пещерата, която се намира точно под арката на нос Калиакра, коментарите след това бяха, че не са посмели много да си пийнат. Миналата година отново се канеше да вали, компанията, която обикновено се събираме и ни организира Краси, направиха събирането, в неговата къща в Българево. Тази път, бяхме взели и дъщеря ни, която тогава беше на година и осем месеца и искахме да сме на вън и на зелено. Затова потърсихме едни други приятели, които също се събират на една поляна близо до хижата в гората. Всички бяха все отбор юнаци, бяха опекли агне имаше и много салати ракия мезета, Щерю беше изкарал и крабове. Ние си бяхме разпънали и палатката, бяхме забили знамето и се радвахме на  игрите,  на дъщеря ни.
       Там се запознахме с Йордан и от дума на дума се оказа освен, че празнуваме имен ден на една и съща дата а рожденият ден на дъщеря му съвпада с моя,имаме и много общи неща-и двамата се грижим за лозе и правим вино, като и това че във Варна живем много близко, а и дъщерите ни ходят в една и съща ясла дори бяха в една и съща група за един период от време. Така изкарахме 3-4 часа правихме си много снимки и се забавлявахме.
      Като си тръгнахме минахме по пътя, който минава покрай гората и слиза долу, до помпената станция. Често спирахме, за да направим снимки на разцъфналите в жълто, лилаво, синьо и бяло кренове. Платото около Болата все още е запазило неповторимата си природа и е съхранило усещането за отдавна отминалите времена. Винаги когато минаваме от тази страна се любуваме. На червените скали и издълбаните пещери още в пра стари времена.

      Все си мисля, че това място преди е било много важен религиозен център, поради това, че на близо има много червена пръст, образувана от минералите наоколо. Наличието на близостта на морето, малкото поточе, което е осигурявало прясна вода, близостта на степта, в която са се хранели множество животни и благоприятно то разположение на склона, който е огряван през по-голямата част от деня са създали много благоприятни условия за живот на хората още от каменната ера. Много жалко, че това уникално място не е много добре проучено. Спряхме колата на буната и се полюбувахме на морето за 10-15 минути, след което се прибрахме в Каварна.
     Същият ден слязохме със свако Манол на буната пред Чиракмана да хващаме попчета. Хванахме може би около 2-3 килограма.
       Не знам дали го изгубихме на буната или го откраднаха, но останахме без фотоапарат.  Част от лятото изкарахме без фотоапарат. Още от първата си заплата след майчинството жена ми отдели пари и си купихме фотоапарат. С него тя направи снимките на „Първите 5”. Не останахме много доволни от качеството на снимките и се възползвахме от възможността да го върнем. Оказа се, че на почти същите пари има фотоапарат, който снима и под вода.
       Аз не бях много за това да снимаме под вода. Морското кръщене му направи жена ми на Болата. Изчакала ме е да вляза във водата и да се отдалеча и започнала да снима. Не помня точно, какво е било положението под водата, а само си спомням, че си правихме снимки на буната и преди да тръгнем реших да ги разгледам. Първо ми се стори, че е снимано над водата на плиткото, но от следващите кадри беше ясно, че е под водата. От този ден на жена ми и стана още по-интересно и с радост влиза да се гмурка и да снима морските обитатели и техния свят.






                         Футболисти на море


    Част от момчетата, с които играем футбол се събираме понякога, някъде на зелено да хапнем и пийнем. Този път избрахме Чала Борун. Tе вече бяха ходили там, ние с жена ми също.
      Това е едно място между Русалка и Яйлата. Пътечката тръгва от „паркинга” минава през малка горичка, продължава по склона, стига до едно дере и влиза пак в друга горичка, след което се стига до плато обрасло със степна растителност. Преминават се високите треви и се върви по ръба на скалата. Гледката е много красива и всеки път поспираме да се полюбуваме на красотата, на природата. В последния участък се слиза отвесно по образуваните скални стъпала, където много трябва да се пазят термосите (казвам го от опит) и всичко чупливо. Последната част е стръмна пътечка, която стига до скалистия бряг. Пътят  не е кратък, но си заслужава.
      Долу всички побързаха да влязат във водата. На мен ми отне повече време докато облека неопрена, да натоваря оборудването - гагам, живарник, харпуна и ножа на боди-борда  и да вляза.
      Първо щяхме да извадим малко миди.
    Беше около обяд. Слънцето беше високо, нямаше почти нито едно облаче, а вятърът съвсем леко набраздяваше морската повърхност. Не очаквах да видя риба в това хубаво време. В началото е много плитко и на места камъните почти одраскваха неопрена. Така докато излязох от рифа и водата не стана 3-4 метра. Приятелите бяха заминали по-напред и вече бяха зад скалите.
      Малко преди да стигна до голямата скала, видях пасаж от заргани, които изглеждаха доста едри. По ме впечатли пасажа от платерини, който беше малко-по навътре. Помислих си „Аха значи все пак ги има”. Въпреки че преди това няколко от момчетата бяха минали от там, рибите не се бяха изплашили. Първият пасаж го пропуснах с идеята първо да извадя миди и след това да ловувам, но на вторият не можах да издържа. Откачих харпуна от боди-борда. Хвърлих котвата и заплувах по посока на пасажа.
      Легнах на една скала, а рибите идваха точно срещу мен. Бях на около 2 метра, а под мен 3-4м дълбочина, когато стрелях първият път. Пасажът беше от около 30-ина риби може би и не се бях прицелил достатъчно добре но пропуснах. Заредих и се гмурнах пак на същото място. Зададе се по-голям пасаж. Този път се прицелих по-добре, поведох рибата и пак изтървах. За първи път стрелях по пасаж и, може би, наличието на много риба да ме разсейваше и затова да не успявах. Заредих отново, като вече плувах след рибите към открити води. Странно, но те направиха завой и се озоваха между мен и брега. Така, без никакво прикритие, за първи път ловувах в открити води. Доближих се колкото мога повече до рибите, прицелих се, поведох една по-едра и стрелях. В първия момент си помислих, че отново съм изтървал, но след това видях как стрелата отива към дъното с риба на нея, а на въжето още една риба започна да се върти. Тръгнах към дъното, взех стрелата, но без да хвана рибата. Рибата, която се мяташе по-нависоко беше по-голяма и се опитах да я хвана. Тя ми се изплъзна от ръцете, но за жалост и от въжето. Видях я как отива към дъното и газ след нея. Когато я доближих тя с такава скорост отплува навътре, че се отказах да я преследвам. Насочих се към другата, която все още беше на въжето. Тя също беше на дъното само с тази разлика, че беше и на въжето. Малко съжалявах за рибата, която бях изтървал, стори ми се доста големичка. За първи път удрях две риби на веднъж. Адреналинът ми се беше покачил и изпитах чувство на радост от късмета, който имах. Гмурнах се отново на същото място и не след дълго рибите пак се появиха.
    Вече бях по-уверен и този път не пропуснах. Рибата се оказа в живарника.
        Чак като я прибрах забелязах, че приятелите нещо ме викат. Като отидох да видя какво става ми разказаха за многото риби, които са видели и още се въртят наблизо. Аз им показах какво има в живарника, след което опитах да пострелям още но без успех. Отказах се за момента и взех гагама да изкарам малко миди. Гмурнах се откъм външната страна на скалата посока морето. Преди време по тези скали имаше хубави големи миди, но сега и тук се беше намесил рапана. При едно от излизанията си Иво ми подвикна, че наблизо има делфини и ме попита дали съм ги видял. Когато се гмурнах следващият път, чух дори и гласовете им, приличаха на подсвирвания с уста, които преди това не ми бяха правили впечатление. Честно да си призная, малко ме достраша. Напълнихме живарника с миди и помолих Иво ако може да го изкара на брега, а аз да пострелям още малко.
     Бях забелязал, че голяма част от рибите стоят на повърхността, зад една скала, която се подава малко над вълните, които след като се разбият в нея образуват много мехурчета. Делфините може би ги държаха да не влизат навътре. Дали мястото беше много богато на кислород или ги предпазваше от делфините, не знам, но само малко обикаляха и пак се връщаха зад скалата. Стрелях около сто пъти, но без особен успех. Успях само веднъж, а рибите дори и не помисляха да си тръгнат. Веднъж дори ми се стори, че скъсах ластика. Оказа се, че се е отвил жълъдът. Не можах да си обясня причината и се отказах. Върнах се пак на предишното място.
     Зарганите отново бяха там. Подгоних ги, дори стрелях веднъж без успех. Подгоних и платерините и от два поредни изстрела имах две риби. Самочувствието ми започна да се завръща. Отидох пак на дълбокото и пак нищо. Бях решил вече да излизам, когато забелязах много удобно място за засада. На около 1.5-2м имаше дупка в рифа, колкото да легне един харпунист. Залегнах и зачаках. Появиха се 4 големи риби. Мисля че бяха кефали, но не мога да твърдя, понеже още не сам отстрелял такава риба. Имах достатъчно въздух, изчаках и вече си мислех, че няма как да пропусна от такова разстояние, а само как ще се изфукам пред тайфата... Стрелях, а рибата офейка без дори да я погаля със стрелата. Явно морето беше решило да я запази, а на мен да напомни да излизам.
      На брега ме чакаше жена ми, доволна от подводните картини и снимките, които беше направила.  Разказах и набързо за преживяванията. Тя също ми разказа за многото риби които е видяла, след което се качихме горе при момчетата, които през това време бяха опекли мидите и заредили скарата. Хапнахме, пийнахме, повеселихме се и се разделихме с отбора. Бяхме взели и палатката. Искахме да лагеруваме на Дуранкулашкото езеро, но това вече е за друга история.
    Всички снимки са на личния ми фоторепортер и главен редактор - жена ми










    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  Jorestes on Пет Яну 16 2015, 16:42

    Страхотни снимки и разказ!!!
    Браво!!! супер супер супер
    avatar
    Ватус

    Брой мнения : 1175
    Join date : 29.10.2010
    Age : 61
    Местожителство : Бургас

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  Ватус on Пет Яну 16 2015, 17:41

    Боби супер супер супер
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  Булти on Нед Яну 18 2015, 00:28

    либоф-ф-ф либоф-ф-ф либоф-ф-ф

    Браво !

    boqn_belchev

    Брой мнения : 74
    Join date : 16.09.2012

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  boqn_belchev on Чет Яну 29 2015, 11:07

    не е подвода, но е продължението от предния

    На риба

    Вече беше края на лятото. Слънцето вече отдавна беше преминало връхната си точка и натежаваше все повече към залез. Бяхме прекарали един чудесен ден с приятелите от футбола. След като се разделихме с тайфата натоварихме багажа и потеглихме. Пътуването не отне и час до мястото на Дуранкулашкото езеро, на което бяхме и предишния път. Оставаше около час два преди да се стъмни, поради което забърках малко захранка за да може докато подреждаме багажа да се посъбере малко риба. За захранка използвах един готов пакет храна, които смесих с малко брашно, малко бял черви, царевица и малко смески за пилета. Побързахме да разпънем палатката и да подредим нещата преди да се стъмни. За да можем и да половим малко риба.
    Имахме зареден допълнителен акумулатор, който беше за всеки случаи. Предпочитахме да използваме газените факли. Миналата година, когато идвахме вечерта имше много комари, които се събираха на светлината от крушката. И се беше наложило да палим огън, за да ги прогоним. От както използвахме газовите лампи този проблем беше значително намален да не кажа направо отстранен. Според това от къде духа вятъра поставяхме така факлите, че пушека да минава през лагера. Така постигахме 2 неща хем романтиката беше по-голяма, хем комарите почти изчезваха. Този път вятъра духаше и от езерото.

    Още от малък най-обичах да ловя риба в края на деня точно преди свечеряване. Тогава гледката е просто невероятно красива. Слънцето се е доближило до хоризонта, вятърът утихва, повърхността на езерото става огледална и само тук там се образуват кръгове във водата. Чуват се песните на жабите и щурците а хиляди лястовички долитат сякаш по сигнал за да се нахранят за последно през деня с изобилието на насекоми покрай езерото.А ти си хванал въдицата и се чудиш дали да гледаш плувката или картините около теб.
    След като подредихме багажа монтирах и на два телескопа 6 и 7метра по един тъкам и започнахме да ловим. Не знам дали захранката е била добра, но си кълвеше, както се казва гол след гол. Не се чакаше много след като се хвърли въдицата. Хващаха се предимно белички и червеноперки. Жена ми беше на съседния камък и по едно време хвана нещо по-голямо. Въдицата се беше огънала, а адреналинът ни се покачи. Извадихме рибата без помощта на кепа. В първият момент си помислих, че е шаран, но после се изненадах като видях, че сме хванали златната рибка. Мислех, че познавам рибите в езерото, но такава не бях виждал до този момент.





    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  Jorestes on Чет Яну 29 2015, 12:06

    Страхотен риболов, снимки и Златна рибка(Лин), около цяла София вече трудно може да се намери такава Златна рипка.........
    супер супер супер супер супер
    avatar
    noemis

    Брой мнения : 872
    Join date : 01.08.2013
    Местожителство : Бургас

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  noemis on Чет Яну 29 2015, 12:21

    Прилича ми на лин: Лин (риба)

    Като стана въпрос за Шабленското езеро ... на това място (кръстчето на картата) има дни от годината когато може да се наблюдава една от най-красивите гледки в този край.
    Вечер, при тихо време, залезът на Слънцето в езерото и изгревът на Луната в морето създават в сумрака една приказна нереалност, а ти се намираш в средата на пясъчната коса (не повече от 80 м) - между слънчевата и лунната пътека. Всичко свършва за около 5-10 мин., но усещането за безвремие е неповторимо.

    В края на 80-те с дядо ми често ходехме там да хвърляме мрежите и това са едни от най-ярките ми спомени от тези години.
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  Булти on Чет Яну 29 2015, 13:30

    йессс

    Браво ! Браво ! Браво !

    boqn_belchev

    Брой мнения : 74
    Join date : 16.09.2012

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  boqn_belchev on Чет Яну 29 2015, 14:23

    Noemis , то направо може и да излезем роднини щом с дядо ти сте ходили там.
    Родното място на е майка ми е Ваклино а баща ми Смин.
    Преди беше много по-различно. Дори сега там, където е дигата всичко е обрасло с камъш.
    Тази година дори не можахме да стигнем до това място, на което са правени снимките. Бяхме с децата за по-бързо минахме през Крапец.От дъждовете беше залят пътя. Върнахме се до Ваклино и от там отидохме срещу острова малко по-на страни от моста, той също беше залят. Направихме първият риболов с дъщерята и племениците. За два часа хванаха 68 рибки и много им хареса. После все искаха да ходим пак.
    Да не се отклонявам, че темата е за под вода. Ще взема да прегледам снимките и темите и може там да продължим, да не сърдим никого.

    boqn_belchev

    Брой мнения : 74
    Join date : 16.09.2012

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  boqn_belchev on Пон Фев 02 2015, 10:47

    Сезон 2012


     Първи   урок


    Казват, че когато ученикът е готов учителят идвал. През изминалата зима изчетох доста за подводния риболов някои разбрах, други не можах, трети ги пропуснах. В началото на сезона започнах малко по-малко да натрупвам знания и практика. Почти всеки излет имах поне по една риба и безброй прекрасни мигове прекарани под водата. Писах и за моите приключения и преживявания и така се запознах с някои от вас. Седмица преди да изляза в отпуска прочетох „Мълчаливия спорт” и „Подводния риболов”, както и препрочетох някои от темите във форумите. Изпод редовете взеха да изплуват думички на пръв поглед прости, но толкова важни. Благодаря на всички, които ги написахте и вложихте знанията и мъдростта си в тях.
    Още в първия ден на отпуската понеделник телефона иззвъня.
    Моля!
    Здравей, позна ли кой се обажда?
    Не.
    Значи не си ми записал номера.
    Представи се един познат от форума. Репортажите на който следях редовно и се зареждах с приятни емоции. Разбрахме се да се видим на кафе. Имах малко работа до офиса а той каза, че си търси буй. Така избрахме едно кафе близо до рибарските магазини. Опитвах се да запомня всяка една дума от разговора, най важното от който разбрах, че на 90% от гмуркането е работа извън водата. В следствие на разговора той предложи да отидем до един от магазините и да ми покаже някои неща. Взехме ластици и въжета и жълъди. Показа ми самозатягащ се възел с който да вържа ластиците и жълъда. Разбрахме се в четвъртък да направим едно гмуркане заедно.
    „Дай на човек една риба и той ще ти благодари един път, научи го да я хваща и ще ти бъде благодарен цял живот” от Ватуса.

    Понеделник над вечер влязох да се гмуркам на буната на морската база в Каварна. Видях две риби, но не можах да стрелям. Прибрах се и до един успях да монтирам новият ластик и да сменя линията на въжето.

    Вторник плаж на Болата мътна вода вълни и малко миди. От там на Зеленка. Отиваме с още един приятел Белян и жена му. Водата тиха и бистра 4-5 метра. Слънчевите лъчи играят по зелените камъни и създават усещането за топлота. Аз освен неопрена нося и една черна фанелка с дълъг ръкав, както ми писа пак Ватуса. Приятеля е само по-шорти, но той е още в самото начало по пътя на познанието и опита, трябват му само време и желание. Още при първото гмуркане виждам риби, но се държат малко по-наплашено от предната седмица стрелям и пропускам. Новият ластик ми се струва малко по-бавен или може би това, че е по-безшумен. Дойдоха една групичка на плаж и взеха да цопат много. Обиколих камъка до буната нищо върнах се погледнах приятеля как се гмурка и се отправих в другата посока. Минах през Големите камъни и легнах на един от тях. Минаха няколко платерини, които също не можах да уцеля. Отидох на плиткото и започнах да стрелям по водорасли за да проверя как стреля харпуна. Правих това в края на апнеите. Поглеждам към камъка народ и още няколко кандидат харпунджии. Махам на приятеля да дойде към мен където е по-спокойно. При едно от гмурканията лягам до един камък и гледам по посока брега, до сега повечето риби идваха от там. С периферията на зрението си или със страничната си линия долавям движение от дълбокото към мен идва една доста прилична риба. Аз съм на дъното и очаквам всеки момент да ме забележи и да обърне, но явно фанелката помага Тя е с един паяк, който плете пайжина и сякаш така я оплитам, че не ме вижда . Вземам я хубаво на мушка, целя се в хрилния капак още веднъж се прицелвам добре и стрелям. Рибата е на въжето, но ми се струва, че не е много добре ударена. Тръгвам след нея без да си взема въздух. Тя се опитва да си освободи а аз да я накарам да легне на дъното. Успях да я хвана здраво за хрилете сърцето ме щеше да се пръсне не бях удрял такава риба. Потърсих кукана, но не мога да го освободя, взех стрелата и я забучих през главата, като контрата поставих както съм гледал по клиповете. Излязох на брега свалих плавниците и седнах на един камък, може би 5 минути стоях докато се успокоя. За мен риболовът беше приключил исках да запазя момента за по-дълго време и да му се насладя. Мислех да изляза от водата и да стигна по пътя до камъка от който влязохме, но се отказах обух плавниците и заплувах на обратно. На връщане срещнах един приятел, които преди седем година на това място беше уцелил първата платерина с харпуна ми днес първи ме поздрави за улова. На камъка имаше и други познати похвалех се с улова, направихме си малко снимки и тръгнах към Каварна.
    Сряда плаж волейбол на Болата водата не е за мъже. Зеленка влизаме без неопрени. Вчера Белян каза, че не можел да се задържи на дъното и днес си беше взел и тежести. Разубедих го да ги сложи. Пробвах и аз ми то без неопрен и тежести не е никак лесно. Каманите за които се опитваш да се хванеш дерат и не можеш да стоиш тихо, а и много бързо ти става студено. Риба не взехме, но накрая Билян стоеше неподвижно на дъното.
    Четвъртък ……..


    Белян се обади пътувал към Болата. Тръгвам и аз
    Извинявам се най вече на учителя, репортажът за четвъртък за да не бързам и да пропусна нещо ще го подготвя малко по-бавно само ще кажа, че за 10 часа направихме голям шлем Болата-Зеленка-Калиакра-Болата.

    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  Jorestes on Пон Фев 02 2015, 11:11

    Браво!!!

    супер супер супер
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  Булти on Пон Фев 02 2015, 19:06

    .... аре не остана ....аре не остана ....аре не остана ...

    удавник удавник удавник

    танц
    avatar
    noemis

    Брой мнения : 872
    Join date : 01.08.2013
    Местожителство : Бургас

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  noemis on Пон Фев 02 2015, 19:39


    Какво "Айде не остана"!
    Водата е 7,6 градуса (за справка - миналата година по това време е била 4,8), стигне ли 10 и можем да пробваме карагьоза на чепаре.
    Целият февруари е с прогноза за температури над нормалното и нищо чудно и да стане.
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  Булти on Пон Фев 02 2015, 20:13

    .... ако щеш вервай , но тия дни ( точно преди развалата ) са смляли карагьоза с мрежи - неколко тона само в Бургас ...

    Twisted Evil Twisted Evil Twisted Evil

    ... май беше въпроса за 200 кила ...

    scratch  scratch  scratch

    ... повече докато , Жената стои зад гърба ми , до компа  ....

    а-а-а-а-а  а-а-а-а-а  а-а-а-а-а

    .... няма да пиша ....няма да пиша .... няма да пиша ....

    Suspect
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  Булти on Пон Фев 02 2015, 20:22

    ... за спама сори ... но ....

    ...не остана .... не остана .... не остана ....











    кораб
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  Булти on Пон Фев 02 2015, 20:28











    Twisted Evil Twisted Evil Twisted Evil

    boqn_belchev

    Брой мнения : 74
    Join date : 16.09.2012

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  boqn_belchev on Пет Фев 06 2015, 14:21

    Четвъртък едно начало на едно ново запознанство едни нови очаквани и надежди за подводни изживявания. Бяхме се разбрали да тръгнем рано сутринта по тъмно. Бях разбрал в 3. Толкова внимателно съм слушал какво ми говори познатия от форума, че съм разбрал час на тръгване 3 а не 4ч.сутринта. Предната вечер се опитвам да легна рано, но нещо не се получи. Бях нагласил телефона за 2.30ч. Събудих се преди за звънне още в 1.30 и пак заспах. В полусън успях да чуя алармата станах измих се прегледах оборудването натоварих го в колата и потеглих. Беше 3 часа. Трябваха ми около 15 минути преди да стигна до уреченото място. Мислех, че съм закъснял, а се оказа, че съм подранил. Въпреки това той беше готов, минахме през денонощния магазин взехме нещо за закуска, кафе и потеглихме. Бях с колата на баща ми Лада 2105 без климати и радио. Разказвахме си разни истории за гмуркане риболов и какво ли още не и поне за мен пътуването мина неусетно.
    По пътя решихме първо да се отбием на Болата. Паркирахме на буната още по тъмно. Разходихме се по буната. Морето изглежда като мастилено, тъмно и не особено гостоприемно, но въпреки това вълните бяха намалели и почти са изчезнали. Колегата светна с фенерчето, погледна водата и реши малко да се разведели, за да може по-добре да прецени обстановката.
      През това време за да не стои ми прегледа част от оборудването. Погледна кукана и се хвана за главата. Първо металната проволка, част от въже за простир беше изхвърлена и заменена със старото въже от харпуна. Толкова време я бях ползвал, вярно не използвах често кукана, но опасността да се закачи някъде е бе доста голяма. После свалихме малката тежест от колана а забележката за голямата, която слагам на гърба беше, че е твърде тежка и ми пречи на раздишването, но за сега ще карам така, начина на закрепването и към колана също беше критикуван, че може да попречи за бързото сваляне на колана.
       През това време небето беше почнало да порозовява нов поглед към водата а там водорасли и мътилка. Качваме се в колата и потегляме към Зеленка. Спираме на Зеленка до камъка преди буната. Разтоварваме оборудването на камъка. Старая се да е подредено и се оглеждам по оборудването на колегата. Гледам и той се е огледал по моето. Какво му трябва на човек да се гмурка под водна. Маска, шнорхел, плавници, неопрен, понякога харпун
    за тежестите вече споменах. Погледна маската ми, повъртя я нищо не каза, но ми се стори, че нещо не е както требва. Накрая на шнорхела имах едно подобно на станиол покритие, махна го като каза, че дори и не ме попитал и това можело да помогне само за лефер, но за сега само пречи и ме издава. Плавниците ми имат водачи, попитаме защо са така сложени на твърдо- при което не можах да отговоря, опитах се да ги преместя, но не успях бяха доста надрани и ги оставих така. Миналата година след гмуркане ме болеше китката, предполагам от това, че харпунът ми не беше изравнен и се налагаше с леко усилие до го държа хоризонтален. В началото на сезона на Китен му сложих малко фибран в предната част и я закрепих с един сив изолирбанд. Вече нямах проблем с китката, само беше намалена маневреността му. По харпуна забележките бяха за това сивото тиксо и това, че тръбата не е покрита и издава много шум когато се удари по камъните.
      На камъка на които се обличахме имаше едни доста големи люспи от риба, бяха по-големи от тези на рибата, която бях взел във вторник малко-по настрани от тях имаше две малки локвички от сапунена течност. Помислих си, че са от мъжа и жената, които бяха предния ден хващаха рибки на въдица и преди да си тръгна на една масичка мъжът пържеше улова. Разприказвах си с него и той спомена, че допреди десет години и той се е гмуркал докато един ден на юг от Варна не прострелял на 2 см от врата един друг харпунист без буй, който имал риба на кръста. Казал му, че още малко и щял да го убие другият му отговорил какво ти пука, та от тогава го сънувал и не се е гмурка а само лови с въдица.
    Станах свидетел и на ритуала преди влизане. Колегата се беше обърнал с лице към морето, главата леко наведена, ръцете бяха прибрани до тялото, краката събрани. В началото не разбрах какво прави и го попитах нещо, не ми отговори а и аз не попитах отново. После ми разказа, че по този начин успокоява тялото и се настройва за гмуркането. Подари ми една закопчалка за буй правена от него. След това влезе във водата и се гмурна под водата. Аз още бях на брега.
    Първо взех харпунът и един черен изолирбанд облепих тръбата на харпунът и той потъмня, чак на мен ми хареса. Още не бях приключил и чух едно:
    Юхуууууу . Колегата беше взел първата риба, а аз още не бях във водата. По принцип влизам за около 5 минути, но ми се стори, че минаха почти 20 минути. После взех да се обличам, опитах се и аз да релаксирам, но незнам дали успях. Когато влязох въжето пак взе да се оплита. Бях сложил корда с вирбел към харпуна а на другия край пак с вирбел към силиконов маркуч и с карабина към буя. Водата ми се стори по-топла от въздуха, но много по мътна. Гмурнах се тихо до познатия камък, придвижих се с ръка по дъното и легнах до камъка. Броях до 20 и изплувах. Опитах се да се прокашлям, да раздишам и пак там. Лягам тихо не мърдам и чакам, този път броях до 30 в края на апнеята ми се стори, че мярнах риба, но трябваше да изплувам, Опитах и около неколко други камъка. Бях легнал под една козирка и чаках когато видях една самотна платерина да се стрелка пред мен без дори да успея да я поведа. Малко след това се видяхме и с колегата. Каза, че рибата не е тук и да я потърсим другаде. Предложих на Калиакра. Излязохме от водата. Кордата от буя беше махната напълно, като дори е била и много тънка. Даде ми да изчистя рибата. Каза, че рибата се разваля много бързо особено когото е ударена в корема и затова я прибира в хладилна чанта. Поговорихме и за големите люспи по камъка и че така правят някои харпунисти. Гумата на колата беше паднала малко. Надухме я постлахме найлонови торби на седалките и потеглихме.
    До 10 минути бяхме на Калиакра. Погледнахме водата от високо и се опитахме да разберем дали има видимост. Преценихме, че става. Подредихме оборудването, без да вземаме нищо излишно и тръгнахме по пътечката. Аз вървях напред а колегата след мен. В началото има доста храсти, надолу е малко стръмна но пък няма храсти и гледката е много красива. Докато слизахме бяхме в сянка и не усетих топлина с неопрена. Долу се оказа, че съм изтървал част от маркука на буя. Бях го взел от този на жена ми за да удължа малко дължината. Колегата го е видял и го е взел. Още едно притеснение, нито едно нещо не ми беше както трябва ще требва да се стегна ако искам да не се изложа напълно. Направихме кратък разбор посока към носа изглеждаше много притегателна. Пожелахме си наслука и влезнахме във водата. Слънцето все още не беше огряло тази част на залива. Беше малко по-бистро от Зеленка и по тихо. Колегата пак докато влезе не бяха минали и 5 минути и имаше риба. Тотално ме обезкуражи. Опитах да остана спокоен, но не ми се получаваше. Бях малко нервен мислех за резни други нища, но не и за гмуркането. Може би така мина около половин час. Реших да изляза на плиткото до коленете. Оставих буя и харпуна. Изправих се над водата. Опитах се да се успокоя, да релаксирам ,да мисля позитивно и да сваля напрежението.Постоях така няколко минути, след което раздишах и се гмурнах тихо. Предния път когато бхме тук с Детелина си бях набелязал няколко места където по-често минаваха риби. Сега се придвижих до едно от тях. Точно след края на една потънала тръба имаше чисто пясъчно място. Нямаше много големи камъни за прикритие, но минаваше риба. Този път също дойдоха. Минаха много близо до мен почти зад стрелата. Изчаках ги малко да се отдалечат, стрелях и първата риба беше улучена. Побързах да я стигна и успях да я хвана без много съпротива. Е това е излязох към плиткото. Колегата ми беше показал как да я нанизвам. Правя дупка с кукана на главата, на равностранен триъгълник с очите без да прекарвам въжето. После дупча от долната страна зад хрилете и изваждам през пробитата дупка на главата. Вече поне не бях капо. Явно от медитацията е имало ефект. При следващото гмуркане риба не видях, но затова при по-следващото един пасаж мина покрай мен и започна да се отдалечава. Прицелих се в една от последните рибите стрелях и видях как стрелата мина през нея въпреки, че беше малко далеч. Тръгнах след стрелата и гледам рибата е улучена на две места. Стрелата е влязла и излязла малко след опашката и преминала през главата на рибата. Тя стоеше като зашита на въжето и не мърдаше. Две поредни риби самочувствието ми започваше да се завръща. Това вече не е късмет. Излизам към плиткото обработвам рибата и пак там. Залягам до един камък и към мен идват няколко хубави риби. Прицелвам се в едната стрелям вече си мисля как съм взел първите три поредни риби и пропускам явно емоциите ми дойдоха много. Повъртях се още малко там след което се преместих по посока на Зеленка. При едно от гмурканията ми се стори, че отново виждам една голяма сянка, но не мога да бъда сигурен. Слънцето още не може да огрее хубаво водата и ми е малко студено. Над мен има един облак, който всеки момент се кани да завали. Поглеждам към носа а там слънчево към Зеленка също. Плувам малко за да се стопля и се гмуркам просто така само за тренировка една риба се появява и след две минути е на кукана. Три броя за героя. Става ми по-студено а и природният повик ме карат да изляза. Слънцето се беше показало. Оставих колана с кукана и рибите на плиткото във водата, на сянка под една стара голяма шамандура. Съблякох черната фланелка оставих я да изсъхне, поразкърших се малко и се затоплих. Огледах се за колегата и му видях буя да се поклаща над водата. Той направи още неколко гмуркания и излезе на брега.. Разказа ми, че е ходил чак до носа риби почти не видял оглеждал се и за по-големи екземпляри, но нямало. Попита ме дали съм видял риби. Отговорих, че няколко пъти срещнах и го запознах с три от тях. Беше приятно изненадан, че съм взел три риби. Поогледах се той също имаше три риби само, че бяха по-едри. Беше станало обяд. Изчистехме рибите събрахме оборудването и тръгнахме нагоре по пътечката. Слънцето печеше силно, вятър почти нямаше а в неопрените завирахме. Пътя нагоре ни се струваше като път към ада, нищо че той е надолу. Стигнахме до колата. По някакъв начин успяхме да съблечем неопрените да натоварим оборудването и потеглихме към Болата.
    Паркираме на буната. Водата се е избистрила станала от онзи приятен притегателен син цвят, да не повярваш каква беше сутринта. Гледаме един доста избелял буй да се поклаща във водата около големите камъни. По преценка на колегата човека се гмурка много добре и правилно. Времето изглеждаше обещаващо. Хапнахме и да се поохладим малко, а и да починем седнахме на заведението, да изпием по едно студено безалкохолно. Посъбрахме сили и хайде пак във водата. Когато обличахме неопрените забелязах, че той си напръсква неопрена с някаква сапунена течност. Попитах го защо го прави а той отговори, че така по-лесно облича неопрена понеже от вътрешната страна е вендуза. Попитах го дали го е направил и на Зеленка, че съм изтървал процедурата. Разбрах, че двете сапунени локвички на камъка са били от него. Тук плана за мен беше три риби като се бях надъхал да го изпълня. Аз щях да се гмуркам на буната а той в дясно от нея. Още с влизането видях пасаж заргани. Стрелях по тях, но те само разтвориха пасажа и стрелата премина покрай тях. Гмурках малко и на самия ъгъл, видях пасажи иларии, веднъж заргани няколко пъти минаха и платерини, но много далече от камъните. Водата беше много бистра и големите риби ме  обиколиха от далеч. Преместих се на другата буна. Там видях стотици гюмуши обърнати по посока на носа да стоят почти неподвижно близо до дъното. Към края на апнеите ми към тях се приближаваха малки чернокопчета, платерини нямаше. Колегата също дойде при мен и за последно решихме да проверим как е в началото и покрай носа.
    Вълните бяха големички и никак не ставаше да се стои на плиткото, но на дълбокото беше много бистро сякаш това не е нашето море. На няколко пъти под мен минаваха риби. Веднъж се опитах да ги изчакам зад един камък, но те се забавиха а и аз не ги изчаках а ги подплаших на излизане. Опитвах се да запомня местата от където минават. Забелязах, че много често минават покрай един камък около който имаше от всички страни пясък ограден от скали. Стори ми се, че чух изстрел. Огледах се и видях колегата ми маха. Беше уцелил една много голяма платерина. Попитах го, дали мога да го гледам как се гмурка при което ми отговори, че не му преча каквото искам това да правя, да се гмурна до него, да гледам от горе, да цопам все едно. Досега водата беше мътна и не исках да се въртя близо да плаша рибата и т.н., но тук на Калиакра беше много бистро. Свалих ластика от стрелата и загледах. Видях го как се отпусна върху водата раздиша, гмурна се, пикира до дъното и легна на него. Напред си беше изпънал ръката с харпуна а назад плавниците. Глезените бяха под една скална козирка. Гледката беше като от клиповете, които гледах през зимата. Видях че стреля и тръгна след стрелата. Въпреки, че не видях риба разбрах, че пак е уцелил. Заредих харпуна като мислех да му го дам за втори, но не му потрябва на кукана му се оказа още една хубава платерина. Браво! Опитах да потърся камъка, който бях видял. Още при второто гмуркане дойдоха риби, изчаках ги минаха много близо, но не можах да уцеля нито една. Бях доста изморен а и не можех да раздишвам добре, реших да излизам. Малко преди буната около един камък гледам много попчета легнах до камъка а попчетата непомръдват. Накрая ги подплаших и се прицелих в едно стрелях и улучих. Харпуна беше много по-точен с този ластик. Когато изплувах видях Колегата да ме вика от буната. Излязохме той със две големи платерини а аз с едно попче. Пак познатите неща направи ми снимка с рибата натоварихме багажа и потеглихме.
    Бях много доволен от изминалия ден. Бях научил доста неща и само за ден много от грешките ми бяха показани, бяха ми обяснени много други нови неща. Изпитах много емоции, от разочарование през възгордяване до смирение и преклонение. Благодаря на човека който ми ги показа, които ме научи, благодаря за споделените знания и умения! Благодаря, за всичко Ники!

    " />
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  Булти on Пет Фев 06 2015, 20:04

    йессс

    Браво ! Браво ! Браво !

    либоф-ф-ф
    avatar
    Ватус

    Брой мнения : 1175
    Join date : 29.10.2010
    Age : 61
    Местожителство : Бургас

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  Ватус on Съб Фев 07 2015, 18:21

    супер супер супер Боби
    Струва ми се, че добрият колега е - НикиРики.... Wink

    Sponsored content

    Re: Случки , Истории и Приключения под Водата

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Чет Сеп 21 2017, 22:41