Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Странджански мистерии

    Share
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Странджански мистерии

    Писане  Булти on Пет Яну 14 2011, 14:53

    10.1002.

    Микробусчето весело подскачаше по тесния разбит път . Спускаше се надолу към село "Бяла вода". Горе на разклона беше оставило група хора , които после на връщане , щеше да си ги прибере обратно . Рейса спря на импровизирано площадче . Стар дядо с бастунка с мъка се измъкна навън . Тук времето беше спряло . Само некролозите с различни дати , напомняха за промените му . Бях взел автобуса от гара Запад в Бургас . Тръгваше от 14 и 30 ч. Билета ми излезе 3,70 лв. Доста изгодно ако се сравнява с пътуването с джипа . В Заберново гостувах в къщата на Димо- колега ловец . Тракийския лагер , бе далеч за ходене пеша , а и леля Златка - майка му , бе добра и отзивчива жена . Оставих багажа и тръгнах из гората . Времето бе топло , слънцето бавно клонеше на запад . Още със слизането си от рейса в центъра на селото се почувствах някак си особено , някак си необичайно . Чак тук сред старите дървета , се досетих , че причината за това бе тишината .

    14.10.02

    На следващия ден откривахме ловния сезон и в събота сутринта се събрахме цялата дружинка до гробищата . Разделихме са на две групи и поехме в различни посоки ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Пет Яну 14 2011, 15:39


    ...та в събота обикаляхме цял ден , без да открием нещо . Вечерта се събрахме в кръчмата по повод официалното събрание за откриването . Горе долу се държахме нормално , докато бизнесмена Горов не донесе една каса Абсолют и страстите се нажежиха . Към единайсет , усетих че никой не ме слуша а и аз май не слушах никой и с бодра стъпка отидох и си легнах . На сутринта с учудване установих , че съм си легнал с дрехите , но се чувствах бодър и свеж . Причината за това бе чистия планински въздух , наситен с прана . Та събудих се аз , изпълнен със сили и енергия и рано -рано се изтипосах пред къщата на председателя на дружинката - Жеко . Само майка му шеташе из къщата и тогава разбрах , че снощи той е решил да се пошегува с мен и да ми каже по ранен час - 7 и 15 ч . Обикновено се събирахме в 8 . Това обаче нямаше никакво значение , тъй като природата се събуждаше и утрото бе прекрасно . И тогава забелязах Старият орех , достойно изправил снага в запустелия двор , залепен до Пантелеевата къща . Усетих невероятен копнеж по това огромно , клонесто дърво , обгоряло от едната страна , като че ли е ударено от гръм . Нахлюпих черната , кръгла шапка , която бях намерил на дъното на Морето до вълнолома в Бургас , прескочих полусъборената ограда и блаженно се изтегнах горе на ореха . Сякаш дървото ме бе повикало при себе си . Отпуснах се и задишах , ритмично и дълбоко , с равни паузи преди вдишване и след издишване ( квадратна праняма ) . Концентрирах се в изгряващото слънце и по силно усетих енергията на дървото . То нещо ми говореше . Пренесе ме в дните , когато е било още малко дръвче . Дърветата помнят . Отстрани сигурно приличах на дебнещ американски рейнджър , скрит в клоните на дървото , облечен с маскировъчни дрехи и с нахлюпена до очите , шушлякова черна шапка . Не помня точно колко време съм стоял там ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Пет Яну 14 2011, 17:05

    ...по едно време , чух шум от отварянето на врата и продължително и дрезгаво кашляне . Прекъснах медитацията си и съзрях Пантелей да излиза в неговия двор . Свирнах му . Той се засили към външната врата , но не съзря нищо там . Свирнах му повторно и той се заоглежда към другия край на двора си . Развеселен му подсвирнах за трети път и погледът му най-сетне се насочи към мен . Подскочи , като ме видя :" - Митак , кво прайш там ве ?!? Ще истинеш ! Я бързо влез да пием по едно кафе ! " Влязох в стаята и ми стана прекалено топло . Връзката с космическата енергия вече бе прекъсната . На леглото до масата , спяха прегърнати сина и внука му , а в краката им спеше огромен котарак . Усетих неговата спокойна енергия , напълно различна от тая на ореха . Пих кафе . Внучетата му , предната вечер скрили неговите патрони и забравили мястото . Голямо търсене падна...На първата пусия се чуха изстрели . Някой беше издумкал чакал . На втората си избрах едно високо дърво , опрях гръб на него и си заприказвахме , без думи за разни горски неща . Унесох се . Видях как един сръндак , с чудни клонести рога идва право към мен , спира и ме гледа в очите . Внезапен шум от лай на кучета , ме стресна . Скочих и насочих пушката в посоката , където ми се беше присънило животното . Точно оттам се появи голям сръндак . Аз бях абсолютно неподвижен , прицелен в него , той изобщо не ме усети и продължи да пристъпва бавно към мен .На двайсетина метра от мен , вдигна поглед и ме видя . Закова се за част от секундата и сякаш се замисли за повратностите на съдбата и неизбежния край . Пръстът ми бе на спусъка . Никога няма да забравя този поглед , на обречен . Отпуснах пръста и му се усмихнах - все пак бяха забранени . Животното излезе от вцепенение и профуча край мен . Малко остана , да ми вземе пушката с рогата си . То живееше вече втори живот , а аз бях напред с един незабравим миг ....
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Съб Яну 15 2011, 11:32

    ...отляво - надясно : бай Марин , Аз и бай Христо :





    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Сря Яну 19 2011, 14:10

    ...на следващия лов , отидохме с волгата на Стефан и си поделихме разходите . Денят беше хубав , цял ден обикаляхме . Случи се бъда гонач по най-трудните терени , но слука нямаше . Вечерта пак спах у Димчови . Майка му ме сложи да спя в старата им къща , разположена наблизо . Не знаех кой е живял там , но още с влизането си , усетих невидимо чуждо присъствие . Трудно е да се опише с думи . Първата работа , която направих е да се кача горе по скърцащите , стари , дървени стълби . Вратите на няколкото стаи , зееха отворени към дървената площадка , с цел явно за проветрение . Газейки внимателно между насипаните по пода , мушмули за сушене , аз затворих всичките врати , но пак не се почувствах спокоен . Сякаш за някаква част от секундата , забелязах как горе , множество хора влиза и излиза от стаите . Затворих и моята врата , но чуждото присъствие си оставаше . Държа да подчертая , че вечерта пих малко , главно бира и си легнах рано към 10 часа . Из стаята щъкаха всякакви гадинки и напръсках себе и леглото против паразити . Събудих се в 4 сутринта , именно пак от това чуждо присъствие . Излязох , изпиках се , повъртях се и пак си легнах . Още бе много рано за лов . По едно време явно съм се унесъл , но имах чувството че сънувах с отворени очи . ( съвсем наскоро научих , че това явление се нарича - сън в съня )...слънцето вече бе изгряло , а аз още си лежах . Усетих да ме докосва нежно някаква жена . Налята и красива . Усетих страхотна възбуда , както никога досега в живота си . Уплаших се от усещанията си и се треснах . Тогава разбрах , че не мога да помръдна . Съзнанието бе напуснало тялото ми . Разбирах че спя , но не можех да се събудя . Напрегнах се с всички сили - безуспешно . Напразно се опитах да протегна ръце и да изкрещя . Тялото ми си оставаше неподвижно и безмълвно . После усетих вибрацията ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Сря Яну 19 2011, 15:50

    ...отначало по слаба , после невероятна и нечовешка . Тялото ми се тресеше , зъбите ми тракаха . Адско усещане . Напрягах се , напъвах се и в един момент излязох от това положение . Изпотен , дишащ дълбоко със широко отворени очи , установих че изобщо не е светло и още не се е съмнало . Усещах още леденето дихание на чуждото присъствие . Погледнах мобифона – 4 сутринта . Опитах да вляза в гласовата си поща – трудно ( тогава така безплатно си предавахме съобщения – влизахме директно в гласовите си пощи – тоя трик го бях открил след доста умуване и много приятели се бяха възползвали от него ) . Да изпратя съобщение – още по трудно . Накрая успях . Щом заговорих на Катя , чуждото присъствие намаля и после изчезна . Рано или не , повече не посмях да заспя . На сутринта бях първия на целия Балкански полуостров , ловец готов за бойни подвизи . Уви , заваля и лова се отложи ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Сря Яну 19 2011, 16:07

    6.11.02
    ...в един прояден шкаф , в най-забутания му ъгъл , стои забравен , отдавна неработещ , електронен будилник . По странните закони на съдбата , понякога той се самовключва и старомодната му аларма , звучи като звук от отвъдното ...

    8.11.02
    ...днес завършва тринадесетата година от създаването на моето фото . След малко ще стане 5 без 5 . Пиша тези редове на изцеждащата се сумрачна светлина от прозореца . Всичко е в бледосиньо . Преди час спряха тока . Днес , когато жената е отваряла е гръмнала и инсталацията ....
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Сря Яну 19 2011, 16:27

    26.11.02.
    ...Привечер в Заберново . Ние сме още в гората . Уморени от двата ловни дни , тежко присядаме до висок бук в очакване на последните от групата . Неусетно тръгват разкази , за отвъдното , за свръхестествени случки и събития . В момента говори Георги Киров . Очите му странно светят , говори за някаква местност , където се чували гласове – почти човешки . Преди години , един дядо – също ловец от селото – говорел за тях , но всички му се смеели . Веднъж минавайки покрай същото място , видял как от гъсталака искочило светещо куче . Козината му преливала в цветовете на дъгата . Дядото се уплашил и не след дълго починал , но пак никой не повярвал . Преди 15 години , Георги и още някой си Антон , ходили на лов по същите места . Антон се загубил . Трудно било на Георги да се прибере без него в селото : „ – Градско момче е ! Като се стъмни , ще полудее в гората !”...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Сря Яну 19 2011, 16:45

    ...обикалял Георги надлъж и нашир гората , викал , вървял и псувал , бягал . Внезапно Антон му отговорил . Тръгнал Георги към него , но след малко чул глас от обратната посока . „ Тук има нещо нередно !” – помислил си ловеца и тръгнал в обратната посока . Вървял и доближил мястото , където същия ден преследвал ранено животно . Същия гъсталак , за който преди дядото разправял , че бил видял неземното куче . Стоял Георги и чувал отчаяния глас , излизащ от преплетените клони . Тогава чак се сетил за историята на дядката . После намерил Антон и се прибрали в селото . След това , много пъти , минавайки покрай същото място , чувал гласът . По късно явлението изчезнало . Той ни разказваше за всичко това , защото предния ден , след години прекъсване , отново чул гласа . Дори го чул от селото през нощта , когато все още гората тихо спяла . Извикал и жена си на терасата , за да чуе това , за което многократно и говорел ...Групата се събра и бавно и уморено поемаме към селото ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Чет Яну 20 2011, 11:30

    01.12.02
    ...През първия ловен ден ,на този излет , на една от пусиите ни нареждаше Георги Киров . Той ме нареди последен и отиде по надолу да дебне . Нищо не се случи , пусията завърши , той се върна и ме отпрати в незнайна за мен посока с думите : „ – Ще излезеш на една голяма поляна , ще свирнеш и брат ми ще се покаже ! После той ще те нареди по нататък за следващата пусия !” ...Тръгнах в оказаната посока , вървях , излязох на поляната – свирнах , свирих , виках , крещях , съдрах се – никой . Вътрешно за себе си , така си и знаех , че ще се случи . Повъртях се , почаках , хапнах и поех към предполагаемата следваща пусия . Не след дълго установих , че тотално съм се изгубил и реших да продължа лова самосиндикално . Намерих си подходящо според мен място и зачаках . След 15-тина минути огромен заек – мутант се запромъква в острещния гъсталак . Издебнах го на едно голо място и се прицелих . Дъждобранът се усука около пушката ми . Заекът се закова неподвижен и се ослуша в посока към мен . Този момент беше идеален за стрелба . Но аз го изтървах заради тъпия дъждобран . Не дъждобрана беше тъп , ами аз постъпих глупаво . Друг път такава грешка – да стоя на пусия с найлонов дъждобран , няма да направя . Заекът премина и си замина . Стоях още доста време на същото място , но нищо повече не се появи . Хванах пътя в посока срещу течението на реката . Всъщност това не ми говореше нищо , защото аз изобщо не знаех къде се намирам ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Чет Яну 20 2011, 12:23

    ...вървях , но не бях сигурен , дали съм в правилната посока . Този път все щеше да ме изведе някъде , но ако се отдалечавах в края на деня можех да изляза на някое село на майната си . Трябваше да търся превоз до Заберново , щеше да стане много късно и в най-добия случай , щях да се прибера на другия ден . Колегите през това време щяха да ме търсят и изникваха куп усложнения . Предчуствието ми се е оказало правилно , както разбрах впоследствие съм хванал пътя към Босна ...Вървях си аз със свито сърце , несигурен и неубеден в себе си . По някое време се появи кучето на Георги . Всъщност това се случи , преди да разбера , че съм изгубил ловците и аз го бях вързал за да не развали следващата пусия . После го бях пуснал , но то постоянно ме следваше на около 20 метра . Минах по един метален мост , строен през 66 година от Строителни войски . Поне така пишеше на една метална табелка . Бегъл спомен изплува в съзнанието ми . Подобен мост бяхме виждали със жена ми около Тракийския лагер , но този можеше да не е същия . Изкачих се на едно възвишение и дочух нещо като далечен вик , вдясно от мен . Кучето се наостри и тръгна натам ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Чет Яну 20 2011, 16:22

    …..тръгнах и аз . Изкачих се колкото се може по високо , до самия връх . Виках с всички сили . Стрелях веднъж , втори път . Ослушвах се , но никой не отговаряше . Кучето тръгна в посоката , където мислех , че са колегите ми . Можех да тръгна след него , но ме спря предишния горчив опит . Преди с Рамбо ( много луд боксер ) също се бях губил . Тогава той бе поел посоката към селото по миризмите , които беше оставил . Като истински следотърсач вървеше моето вярно куче , изчакваше ме внимателно , докато не вдигна един сръндак към мен . Беше избързал напред , заобиколил едно възвишение и беше подгонил животното точно срещу мен . Нямаше начин да не го уцеля ако исках , сръндака връхлетя срещу мен , едвам се въздържах от изтрел . Спомням си как пръста ми пулсираше върху спусъка . Животното изчезна с големи подскоци в гората и кучето ми след него . Как се прибирах тогава сам , аз си знам – на късмет бях срещнал едни свинари в гората . Сега не можех да рискувам с куче , което не познавах и се върнах обратно на най-сигурния ориенитир – пътя ....
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Пет Яну 21 2011, 10:58

    ...вървях , вървях , на места по пътя забелязах фашкии – кравешки и конски – значи все пак някой минава оттук , успокоявах се аз и продължавах . Стигнах до малка къщичка с обор . Беше заключена с катинар . Видях чудесен обрасъл орех и му направих снимка . Продължих пак по пътя . Вървях около час и тогава ми направи впечатление , че конски екскременти не се виждат вече . Значи логично погледнато аз се отдалечавам от селото . Със свито сърце и съжаление за изминатия дотук път тръгнах в обратна посока . Чудех се дали това сега е вярната посока . След около два часа стигнах на изходни позиции . Слънцето вече бе поело своя път на запад . Гюбретата зачестиха и ми вдъхнаха увереност . Не си спомням колко време продължих така , докато не мярнах някакви постройки в далечината . Дали това наистина бе Тракийския лагер . Отдалеч не можех да бъда сигурен . Продължих забързано . Да наистина . Сега вече съм спасен . Седнах да си почина и да ям на една от беседките .Спомних си за заека . Ако го бях уцелил щях и него да мъкна ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Съб Яну 22 2011, 12:12

    ...дебнейки с пушка в ръце , внимателно тръгнах по пътя към селото .Сега вече бях спокоен . Слънцето весело грееше . Беше тихо , топло и приятно . Никога няма да забравя тези мигове . На току що спечелена победа . По пътя не излезе нищо . Прибрах се в селото . Оставих си мешката в Димчовата къща и отидох в края на селото - там откъдето сутринта тръгнахме на лов . Дочух виковете на авджийте близо до селото . Хем се прибират , хем ме търсят . Гръмнах два пъти във въздуха . Показаха се Георги Киров и още двама , трима . Той на шега се развика , че съм му дължал три патрона и шест яйца ( в гората най сигурния начин за сигнализация е изстрелът във въздуха - но се използва в краен случай , щото плаши животните ) ...и едва ли не , аз съм бил виновен , че съм се загубил . Зад гърба му Стефан , усмихнат ми правеше мимики да не вземам насериозно думите му .Събра се цялата група и сред спорове и препирни , тръгнаха из народа два буркана с вино . Слушайки ги , аз сякаш не бях между тях , а си мислех за скапаната ми ориентация и логиката на лайната . На другия ден се скитахме , но поне за мен - без успех ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Чет Яну 27 2011, 10:39

    октомври месец , 1997 г
    ... Станах ловец . Член на БЛРС . Искарах си разрешително и си купих пушка ИЖ 43 – успоредка . Цяло оръдие е . Обхвана ме и ловната треска . Въпреки това досега нямам сериозен улов . Просто шанс . Чаках ли , чаках на пусиите , но пред мен не минаваше нищо . Един път взех и Дънди ( първият ми боксер ) . Дебелакът му с дебелак , първо отиде да ухажва една местна ловна кучка от групата , после изчезна , после се появи , сурка се известно време след мен , пак изчезна и повече не се появи . Стъмваше се , аз го виках , свирих му , но няма го и няма . Дружинката пое към селото и аз го отписах . В тази непозната гора и през деня не би се ориентирал . Заберска джунгла ...Прибрал се е някъде между 2 и 4 сутринта .Бях оставил вратата на джипа в Заберново отворена . Та като се събудих , го намерих сладко да спинка на предната седалка ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Чет Яну 27 2011, 11:17

    ...Рамбо ( третия ми боксер ) , пък го е страх от пушки и гърмежи след като го раниха и също не става за лов . Види ли пушка , чуе ли гръм - изчезва . После го намирам треперещ под джипа . Ловния сезон свърши . На 14 март ще имаме таксация (преброяване) на дивеча и вечерта отчетно изборно събрание , демек яко напиване ...

    ...на 14 март ходих на таксацията . С другите ловци се уговорихме да ходим с микробус . Поради тяхна вина закъсняха много на уреченото място в Бургас . Чаках ги един час , с пушката и ботушите до спирката на 3 поликлиника , като Гюро Михайлов . Хората минавайки покрай мен ме оглеждаха като голям камък . Та вечерта си бях все още в Бургас и се чудех какво да предприема - да тръгна ли с джипа или на другия ден с колега ловец . Пича беше мангизлия , но не се интересуваше от самия лов , а най-вече от разрешителното за оръжие и лов ( тогава задължително трябваше да бъдеш член на дружинка ) и вероятно щеше да пропусне таксацията и да дойде направо на събранието ( впоследствие се оказах прав ) . Чудих се , чудих се и реших да фърлям чоп . Падна се да тръгвам веднага с джипа . Теглих чоп и кое от двете кучета да взема . Падна се Рамбо . Послушах съдбата , пих една бира ( тогава можеше ) , запалих джипа и тръгнах . Имаше пълнолуние . Една прекрасна бяла вечер . Фаровете не са особено силни , но се виждаше идеално . Имах чувството , че пътувам към края на света . Преминавах разклона за Калово , когато пред мен изкочи един заек и затанцува пред колата . Затанцувах и аз с волана , но дългоушкото избяга ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Чет Яну 27 2011, 11:54

    ...ловците от нашата група се бяха събрали във вилата на Бай Марин . Последваха безрой увъртания от тяхна страна , за това че сме се разминали ...
    На другия ден тръгнахме рано . Таксацията по нищо не се различаваше от обикновения лов . Трябваше да броим полезните животни , а вредните да отстрелваме . Имаше разрешение и да стреляме по прасе ....
    Миришеше на пролет . Понеже взех Рамбо със себе си , цял ден бях викач . В началото той се сдърпа с другите кучета , но после яде малко бой от мен и свикна с тях . Няма умора , бяга напред назад и по баирите ме издърпва нагоре , когато е вързан . Дратхарите се умориха , Рамбо не . Свикна и с гърмежите . Ще излезе ловец от това куче ... ( оттук нататък събитията стават доста интересни , държа да подчертая , че тогава бях млад ловец и моля за вашето снизхождение )...Вървях по един обрасъл склон , когато изведнъж сиво едро тяло се стрелна встрани от мен . Без да мисля стрелях на секундата . Рефлективно съм свалил предпазителя , избрал съм шоковата цев ( в нея имах 13 :00 , в другата 2 :00 ) и съм насочил оръжието към животното с предварение - всичко това стана за един миг , дори не видях какво животно беше . След стрелбата то се сурна напред . Чак сега видях , че това е сърна . Драматичен момент , адреналина ми се покачи върховно - хем се радвах , че съм уцелил , хем се ядосвах , че е сърна . Те са забранени , още повече и в тоя период . Животното се суркаше напред и блееше жално . Задните му крака бяха парализирани . Почувствах се , че съм гаден убиец . Сърната не трябваше да се мъчи повече , ясно беше , че няма да оцелее . Прицелих се в главата и кошмар - пушката не ще да стреля...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Чет Яну 27 2011, 12:35

    ...с грешната цев ли стрелях или съм спуснал предпазителя - не ще и не ще . (явно яко съм се панирал) Натисках спусъци , щраках предпазители и в един момент гръмнах . Изтрелът с двете нули разкъса шията на сърничката . Тя се изпъна и застина . Зарових я със сняг и гузно продължих напред . Вътрешният ми глас ми говореше и ми диктуваше да не казвам нищо на никого , все едно нищо и никога не се е случвало ...

    Ловът свърши . Оказа се , че колегите са изтървали две големи прасета . Единият стрелял 8 пъти в едното и не могъл да го събори . Другия докато бил викач , видял съмнителен пън , доближил се до него и изведнъж "пъна" скочил и тръгнал - оказало се прасе . Докато си свали пушката , то изчезнало . После уж стрелял веднъж във въздуха да предупреди другите ...
    Прибрахме се . Събранието започна ... Един от старите авджий взе думата и каза , че младите ловци сме много калпави и трябва първите две години да бъдем само викачи ...Пих много и продължавах , но жалното блеене на горското красиво животно не спираше да кънти в глават ми...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Вто Фев 01 2011, 12:51

    19.11.98
    ...Ловния сезон го откриха на 1 ноември . След добро запиване , на следващия ден излязохме на лов . Паднаха две прасета . На мен нищо не ми излезе . Направи ми впечатление , че джобовете в които си държа патроните се пълнят с барут . Значи от някой се сипе . "Премиер" 13/00 са много съмнителни ...
    На следващия излет взех Рамбо . Другите също бяха взели много кучета и не можехме да ги оправим . Един от колегите - Стоян беше взел две . Мурат - каращисано гонче и Рино - тъп колкото си иска дратхар . Рино много се сърдеше , ако някой друг освен стопанина му го води на гонките . Паднах се аз гонач и освен една кучка и Рамбо , трябваше да взема и дратхара . Бай Марин ме посъветва да пусна Рамбо , той щял да ме следва отвързан и да взема Рино и кучката . Така и направих , но Рино взе да се мята - иска да бъде при своя човек . Рамбо пък си помисли , че дратхара иска нещо на мен да направи , много , много не чака и го метна . Другите кучета се опитаха да помогнат на Рино , Рамбо запука и тях после . Стоян се разсърди , взе си дратхара и си тръгна . И така аз останах гонач с Рамбо и другите кучета . Пусията беше голяма и дълго време вървях . По някое време , помислих че съм излязъл вече при ловците и пресякох реката . По принцип трябваше да вървя само по нея . Не след дълго обърках посоките . Гърмях , виках , но никой не ми отговори . Не след дълго , загубих надежда , че ще ги намеря . Верният Рамбо не ме бе изоставил . Реших да се доверя на него . Умното животно разбра , че съм се изгубил и след командата "-Търси !" , тръгна по дирите назад . Стигнахме до места , където преди това бяхме минавали ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Вто Фев 01 2011, 14:55

    ... и всичко щеше да си е нормално , кучето щеше да ме закара до селото , но за бела срещнахме един сръндак зад едно малко баирче . (тоя случай вече съм го описал по горе). Спомням си , че имаше повалени дървета . Преди да го видя на билото , чух трополене . Рамбо го усети преди да го видим и се втурна в посока да може да мине зад него . Много умно куче . Така сръндакът с големи рога се озова лице в лице с мен . Ръката ми неволно потръпна , напипах предпазителя , но свръхволята си задържах реакцията . Интересен момент . Изгледахме се с дивото животно в продължение на няколко мига , които ми се сториха цяла вечност . Рамбо вече почти се хвърляше отгоре му . Сърната сякаш се стресна и се хвърли в луд бяг встрани .Кучето след нея . И повече не го видях . Виках го , два часа го чаках , но напразно . Ядох . Времето летеше . Трябваше да измисля нещо . Сега вече не знаех пътя към селото . Не след дълго щеше да се стъмни ....Срещнах някакъв свинар . Той пък търсеше две загубени бели прасенца . Попитах го за посоката към Заберново и ми отговори , че вървя в обратната . Обясни ми къде е селото и тъкмо му бях благодарил и тръгнал , той ме извика . Беше видял нашите ловци ...До вечерта кучето не се прибра . Трябваше да се прибирам с другите в Бургас . Взех телефона на един местен - Тодор Горов...Въртях му в понеделник - нямаше куче , чак във вторник се появило в селото . Дали му хляб , но то отказало . Това ме навя на мисълта , че е гепило сръндака в гората . Отидох в сряда да го търся в селото .Цял ден го търсих , но не го намерих . Взех да се съмнявам , че някой го е хванал и го скрил в плевнята си . В 16 часа отчаян си тръгнах ....
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Сря Фев 02 2011, 13:11

    ...в петък пак се обаждах в селото и ми казаха , че са го намерили , прибрали и вързали . Вечерта с джипа отидохме в Заберново с бай Христо . По пътя след разклона за Визица , като ни лепна една мъгла - ужас . Таквоз чудо още не бях виждал . Карам аз в насрещното на втора скорост , гледам края на платното от моята страна , другия край - от страната на бай Христо , въобще не го виждам . Пътят няма осова линия . Мляко , мляко без край . Фаровете бият високо . Пристигнахме вечерта много късно и не можах да видя Рамбо . На другия ден сутринта бях при него . Беше доста изпостял . Ребрата му се брояха , а в погледа му се четеше безумие - сякаш не ме позна . След като си го взех , изсра 5 купчини с лайна . В тях жълтееха царевични зърна . Явно е бил на ярма диета . Пи вода като бесен . Урината му беше станала червена . ( и на мен ми се е случвало след принудителна диета ) . Куцаше с почти всички лапи . Помислих , че е удрян и бит , но после като се раздвижи престана . Явно е бил схванат . Колко беше гладен е излишно да споменавам . Влезе в джипа и не можеше да бъде изкаран от там за нищо на света . Бележка за лов нямаше , пък и цял ден валеше . Реших да набера коприва от двора на бай Марин . В неговата къща преспахме с бай Христо . Дворът бе запустял , пълен с коприва и вътре не влизаха животни . Валеше като из ведро . Предния ден си бях купил , камуфлажен , непропускаем костюм от някаква полиетиленова материя . Седя си аз на двора , капките барабанят по качулката , късам си връхчета коприва и се кефя на природата . Цял чувал напълних ....

    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Сря Фев 02 2011, 14:57

    ...в неделя ходихме на лов . Този път Рамбо , го оставих в джипа , защото се бяха събрали пак много кучета . Слуката бягаше упорито от нас . Едва в края на деня убиха едно прасе , но пак без мое участие . Мен ме пратиха да взема джипа от селото , да го транспортираме . Карах с джипа , Рамбо бягаше от моята страна и не изоставаше - голямо шоу бе да го гледам . Избрах най-калните терени нарочно . Така и така горях газта , поне да си направя малко тренировка и да изпитам възможностите на автомобила . Носеше наляво и надясно , но вървеше напред . Предното и задното предаване успешно се справяха с калта . Изпотих се от напрежение . На връщане с Рамбо бягаше и селската местна кучка . Тя изостана и се загуби някъде , а верния Рамбо ги направи всички криви ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Сря Фев 02 2011, 15:02



    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Пет Фев 04 2011, 13:12

    24.11.
    ...В събота и в неделя отново бях в Заберново . Отидохме в петък вечерта с колата на Станимир . С нас беше и Димчо . Те са ловци от местната дружинка . Страхувахме се да не завали сняг , но освен гъстите мъгли , пътят бе проходим . За събота нямаше бележка . Излязохме тримата само на разходка в гората , без оръжие . Станимир водеше неговото си куче . Хванахме посоката към гробищата . Димо , като опитен ловец , ни обясняваше пусиите - откъде минават животните , къде се правят засадите и т.н. . Гората я разбираше , но бъркаше ловните породи . Наричаше дратхара - харддракел . Дигнахме отблизо един сръндак . Набрахме мушмули или мускули , по тамошния диалект , измръзнахме и се прибрахме ...
    На другия ден беше още по голям клинч . Ръмеше гадно . Тревите и дърветата се бяха вледенили . Замръзнаха ми краката . Ботушите ми бяха тесни и бях само с едни тънки чорапи ...Цял ден не излезе нищо . Бъхтахме като луди и умирахме от студ . Едва на последната пусия падна един голям глиган . Беше ранен и бе избягал . Кучетата го настигнали и го наръфали . Великия следотърсач Горов , пак се прояви и го откри . Малко хора бяхме и на човек се падна по повече месо . Прибрахме се безкрайно изморени ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Булти on Съб Фев 12 2011, 12:08

    10.10.2000 г.
    Голям лов падна в събота и неделя , но и голям грип хванах след това . Да караме наред ...Затворихме , събрахме си джунджуриите и новите гумени бутуши за 12 лева , подкарахме джипа и в къщи припряно , сред суматоха и глъч приготвихме багажа в колата . Доста се събра . Ще кажете(!?!) , че ще ходим на сафари за един месец . Тръгнахме на свечеряване . На Тразпезица за наляво , пред нас имаше около десетина коли . Бях яко , ловно настроен , много не му мислих , дадох газ , минах в дясната лента , изпреварих почти всички и тъкмо да дам наляво , сфетофара премигна , едно трабанче пред мен наби кучките , в дясната лента пък чакаше една жигула и аз се набутах веднага в ляво , като сякох пътя на този , който си беше наред . Той се разсвири като луд , дори слезе от колата си и дойде да се разправя с мен . Автомобила му беше чисто нов Фолксвагин . " - Ти много пари ли имаш , че караш така бе , а ! Знаеш ли кой съм аз , бе ! Сега ще завъртя един мобифон и ще видиш кво ще стане бе ! " - некъв чичко Паричко възбудено ръкомахаше до вратата ми , а Рамбо си беше проврял муцунката през триъгълното прозорче и го дебнеше . Вече предугаждах какво можеше да се случи . Предупредих го да се одръпне , щото ще пострада . Оня продължаваше да се пени и се втрещи и сепна в мига в който челюстите на Рамбо , щракнаха на милиметри от ръката му . " - Какво , като се обадиш по мобифона , какво толкова ще стане ?! " - отговорих му съвсем спокойно аз . Чичката зяпна , обърна се и кротко се качи в скъпата си количка . Голям смях падна после ....

    Sponsored content

    Re: Странджански мистерии

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Нед Апр 22 2018, 09:42