Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Приключения и случки на Пътя

    Share
    avatar
    Ватус

    Брой мнения : 1175
    Join date : 29.10.2010
    Age : 61
    Местожителство : Бургас

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  Ватус on Вто Фев 18 2014, 01:55

    Баааааааси, щом така редовно губиш пътниците си от автомобиля, голям късмет съм имал Rolling Eyes  , щот два пъти си ме возил, ама ттрети път надали ще се кача. ха-ха-ха 
    Пък и като гледам през годините МПС-тата ти стават все по мънинки и накрая няма да се очудя, ако те видя с някоя количка от "Луна парк". на-на-на 
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 49
    Местожителство : Бургас

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  Булти on Вто Фев 18 2014, 11:26

    смях  смях  смях 

    ....веднъж с джипо , си карам аз ,  от Бургас към Севри баир . Тъкмо хората бяха почнали , масово да си купуват коли втора ръка , нов внос  Very Happy . Пътищата ,  бяха почнали да се пълнят с атомобили и на мен ми ставаше все по трудно и трудно с тоя жеУзен китук  Very Happy  . През много майстори бе минала УАЗ- ката , но никой не успяваше напълно да и ремонтира спирачките   Neutral  . Все имаше някакъв проблем . Оттогава ми е останал навика , винаги да спазвам дистанция....та карам си аз , още съм на градско . Наближавам , май беше -  второто колело . Тогава още не бяха променили закона за кръговите движения и аз си настъпвам в рамките на допустимото . И изведнъж - ужас - вътре в кръговото става некво задръстване - некой сигурно , пак в последния момент , се е сетил да се престроява  колективно потупване ....
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 49
    Местожителство : Бургас

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  Булти on Вто Фев 18 2014, 11:41

    ...а , да напомпя педала , натискам го бързо , но той само хлътва до долу и не се връща обратно  affraid . Ми сега . Пред мен е пълно с коли . Ще ги помеля сите . Само на нов внос ши ми станат  Very Happy .  Джипа ми летеше , жената вече пищеше  Very Happy . Трябваше да взема някакво моментално решение . Знаех , че Господ ме пази - минал бях вече ,  през десетки рискови ситуации . В този момент , ако щете вярвайте ,   аз знаех , че всичко ще завърши добре ....но се чудех какво точно  , трябва да предприема   scratch ...вече бяхме съвсем близо до автомобилите отпред . След секунда щяхме да усетим удара   affraid ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 49
    Местожителство : Бургас

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  Булти on Вто Фев 18 2014, 11:56

    ...баси ....решението ми дойде на акъла в последния момент . Някой ся ши каже , що не съм дръпнал ръчната , но и тя отскоро ( тогава ) не работеше ....просто видях , че в ляво от мен е свободно и завих силно наляво . Бордюра обаче се оказа по висок , отколкото си представих , че може да е . От удара полетяхме нагоре . Вероятно сме скочили над метър . Друсна здраво след като се приземихме . Чудо бе , че не се обърнахме . Все още бяхме засилени ....и почнах да правя алончета вътре в кръга ( май имаше само трева , тогава ) , на кръговото движение , докато не спряхме ...чух някой да вика : - Б-а-а-а-а-а-си  каскадьора !!!!!


    Последната промяна е направена от Булти на Вто Фев 18 2014, 12:11; мнението е било променяно общо 1 път
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 49
    Местожителство : Бургас

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  Булти on Вто Фев 18 2014, 12:10

    Слязох от джипа и легнах отдолу . Рамото на педала се бе вклинило в носещата релса . Веднага чука от съндъчето с инструменти и   чук  . Прибрахме се благополучно ...

    Паля на другия ден аз джипо . Не ще . Ни на газ , ни на бензин . Не ще и не ще . Бъзикам туй , бъзикам онуй . Не пали . Бреф . Ся пък кво и стана  замислен  ... и по едно време се светнах ...че може би Оня , пак ме пази ...и... съвместните ни Приключения с УАЗ-а бяха дотам....

    ....после си купих Чинкото...

     cheers  cheers  cheers 

    ...родих се отново...


     йессс
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 49
    Местожителство : Бургас

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  Булти on Вто Фев 18 2014, 15:04

    ...като стана дума за отказали спирачки , веднага ще съпоставя на горната история , една друга - пак с отказали спирачки , но този път фатална - за съжаление  Neutral ...

     Дядо ми ( лека му пръст ) по майчина линия , цял живот е бил професионален шофьор . Карал е камион . Вече на възраст е бил , когато по некво нанадолнище , в неква планина му отказват спирачките . Камиона пада в пропаст  Shocked . С дядо ми , в кабината е имало още един човек . След катастрофата и двамата се измъкват невредими от кабината или тва , което е останало от нея  Shocked . По дядо ми е нямало дори драскотина , другия бил само със счупен нос  Shocked .... Леля ми е имала връзки  Very Happy  навремето и го карат дядото в Правителствена болница . Там откриват , че има разместени прешлени и че винаги и по всяко време , може да се случи най лошото ....и наистина след няколко дни , както си говори по телефона , дядо ми пада и умира на място ( майка ми го преживя много тежко  Neutral  )  ....знам ли , може би ... неговият Дух броди по пътищата и ме пази ....нали си падам малко индианец , вярвам в тези неща ....

     What a Face
    avatar
    Ribarina

    Брой мнения : 1596
    Join date : 02.05.2012
    Age : 35
    Местожителство : Burgas

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  Ribarina on Вто Фев 18 2014, 17:54

    И аз да кажа  Very Happy 
    Имах едно Деу Леменс.Като първа кола направо дроп сърма.Всичко по колата електрическо и рядко работещо.На първото ми качване след като взех книжка ходих до Банево.Освен че гоних колата по надолнището,защото нямаше ръчна на връщане се качих на колето на входа на Бургас  Shocked Чудех се какво да правя и реших да го сека направо.Жената,тогава гадже още каза че няма да се качва повече при мен.

    След няколко години стаж отивам аз за риба на Помпената станция.Гледам надолнището замръзнало,но пък съм с нови гуми и много кураж,що да не мина.Минах и паднах в блатото с предницата,чак до фаровете.Дадох на зад и колата взе че излезе.Тогава ми се напълних а халогените с вода.Това се оказа начало на следващото премеждие.
    Вече е лято аз си бачкам на борсата и посред нощите ходя до Каменно за гъби.Една вечер ме спират полицаите и почват да ми се карат що карам на халогени,пък и то единият изгорял.Обяснявам че колата фабрично е направена да си свети с халогените,когато пусна фаровете.Как да е обещах да сменя халогените.На другата сутрин отивам и купувам два халогена 38 лв.Веднага монтирам и си лягам да спа.Вечертта тръгвам пак за гъби и малко след Долно езерово гледам един голям заек бяга по пътя.Понеже не бях в настроение да гоня зайци започнах да намалям за да може да избяга обаче заека спря,обърна и хукна срещу колата.Сещате се какво стана после.Слизам аз гледам заека виси от дупката където ми е бил левият халоген.Резнах кабелите и метнах заека в багажника.
    Натоварих и тръгнах на обратно.Тъкмо минах Лозово и гледам още един хайванин бяга по пътя.Викам си "този път ще спра" Да ама не пак същата история обаче в другият халоген.
    Така два заека ми струваха 38 лв. и от тогава открих ловният сезон.За онова лято 20 и кусур заека ударихме аз и баща ми.Като баща ми удари и един чакал.Беше го прибрал в един чувал да видим колко красив бил  Shocked 
    avatar
    datajumanji

    Брой мнения : 220
    Join date : 26.01.2011

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  datajumanji on Вто Фев 18 2014, 20:24

    2012г., Шкорпиловци - стария къмпинк, август.
    20 дни по-рано ми беше излязла къката от рамото, ама вече бях шен, ама не много.
    С кемпера сме.
    Генератора, който беше на 20-30 часа работа отново спря, този път мъжката.
    За мен генератора в двигателната си част е голям камък.
    Изпсувах няколко пъти и се реши да се иде до Варна за нов генератор. Вече ми писна всяко лято нов генератор да купувам, то и парите ми никакви, ама що??? кинти 
    И както си псувам омазан до ушите иде някаъв младеж от съседните палатки и вика:
    - Проблем ли?
    А аз:
    - Ами сещаш се...
    А съседа:
    - Няма страшно аз съм монтьор и сега ще го оправя...
    Викам си, този човек разбира, може да ми спести едно ходене до Варна и едни 200 кинта, например.
    И така...
    Съседът се мъчи, мъчи, мъчииииииии...нищо...
    Взе да се отказва...
    И казва:
    - Последно ще разхлабим ауспуха, ако се е запушил, ще запали...
    И оооооооооооо, чудо...запали от раз!!!
    Бравус, викам аз, ама без ауспух, някой ще ме бие още на първият час.
    А колегата вика:
    - Няма се плашиш, сега ще го оправим!
    А аз:
    - Как ще го оправим на плажа?
    Колегата обясни, че не изгаря добре маслото и се е задръстил ауспуха с масло. Сега ще го изгорим с една газова горелка.
    А от къде горелка?
    А съседът:
    - Аз без газова горелка никъде не тръгвам!
    И го поправи.
    Викам си:
    1.На див къмпинг ще намеря случайно монтьор без да го търся.
    2.Монтьорът ще диагностицира проблема.
    3.Монтьорът ще носи газова пърлачка за прасета през август.
    4.Монтьорът ще отстрани проблемът.

    Та основният въпрос е: Когато Господ иска да ти помогне, нищо не може да го спре!!!

    А както казва един приятел: Извънземните си знаят работата!!!
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 49
    Местожителство : Бургас

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  Булти on Вто Фев 18 2014, 21:21

    Й-е-е-е-е-е !!!

     супер супер супер 

     ръкостискане 

    ...сигурен съм , че и останалите имате подобни истории ...

     либоф-ф-ф 

    avatar
    kuins

    Брой мнения : 1234
    Join date : 06.09.2013
    Age : 70
    Местожителство : Бургас

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  kuins on Сря Фев 19 2014, 10:17

    Зидаровският самоук майстор


    Ще ви разкажа една случка от преди двадесетина години...
    Имам един приятел, много запален риболовец от квартал Комлука в Бургас.
    Викахме му Наско Белия, рус и къдрокос, за разлика от Наско Черния, един циганин също от Комлука, той пък черен като пернишка печка, а с такива измурудено зелени очи, тръпки да те побият като те погледне, що за мелез беше и аз не разбрах.
    Та с Наско Белия решаваме да отидем на пролетен речен риболов малко преди забраната.
    Къде, къде - тръгваме с моята Лада 2002, чиста Жигула към Факийска река, между село Зидарово и Димчево.
    Жигулата не ми правеше проблеми, бях я купил преди няколко години от една рускиня, изкарахме я прашна от един гараж в Сарафово, запалихме двигателя от раз.
    Наборът, Бог да го прости, който ми я препоръча, вика:
    -Наборе, моторът работи стегнато, вземай я!
    Послушах го и не сгреших.
    Както и да е, тръгваме с Наско натокани , предчувствайки успешен риболов, времето леко мъгливо, влажно, птичките пеят, изобщо мехлем за душата.
    След изоставената ябълкова градина отбивам по един черен път в ляво, там има дащни места, които зная, влизаме между нивите и разбирам, че е много кално и има опастност да затънем.
    Решавам да изгася двигателя и да проверим как е водата, има ли удобни места и т.н.
    След като се върнахме, решаваме да потърсим друго място, опитвам се да включа двигателя, но не би...
    В-ъ-ъ-В-ъ-ъ-В-ъ-ъ, не ще!!!
    В-ъ-ъ-ъ-ъ-В-ъ-ъ-ъ-ъ-В-ъ-ъ-ъ-ъ, пак не ще!
    Дигаме капака, тук пипнем, там побутнем, неще и неще!
    Бензин има, тоци – също, делко- изправно, палец – О.К.-здраво съпротивлението вътре, свещи - в ред, чудеса ви казвам...
    Отчаяхме се и решихме да дирим помощ от приятел.
    Още нямахме мобилни и разстоянието до с.Зидарово, 2-3 км., ги взех на кучешки тръс за двадесетина минути.
    Директно търся Вальо, Бог да го прости и него, сутрин той е в кафенето.
    „Така и така, закъсахме, помагай!”
    Валентин, без много да му мисли, имаше един бус Форд, с който разнасяше хляб в селата наоколо, взема едно въже за буксир и след пет минути сме в нивата.
    Атанас се укумил вътре и пуши цигара след цигара, нервничи демек, но нищо не казва, беше ми подчинен в работата.
    Валентин и той се прави на майстор, но не ще и това е.
    Псува, чеши се по врата, накрая решава – „Ще я теглим до селото!”
    Дърпа ме той по едни криви селски сокаци след мегдана и накрая спира пред един ламаринен гараж.
    Това е селската авто работилница, в нея работят двама – един младок и баща му, омуфкан пичага на моя възраст.
    Обясняваме за какво става въпрос, те малко взеха нещата на майтап, че какво и е на една Жигула, като има ток и бензин, какъв е проблема?
    Почнаха я те отгоре, отгоре – резултат никакъв.
    Заеха се по-сериозно и по-задълбочено – ич биля, същата работа, акумулаторът взе да сдава.
    Младокът смени акумулатора, бобината и извади тайното оръжие – един мултицет, мери тук, мери там, поиска книжката със схемата, не ще и не ще.
    Почна да става ракиено време и чувствам, че нещата не отиват на добре, трябва да се търси друго решение.
    Междувременно се беше събрала една група от любопитни безработни кибици, гледат, коментират, този каже нещо, другият- друго, атмосферата се нагнетява опасно.
    По едно време се приближава един неугледен смачканяк с протрита и избеляла от слънцето работна куртка и казва:
    „ Момчета, я мисля, чи е копчЕто, бре...” – и сочи превключвателя за включване на фаровете.
    Питам Вальо кой е този?
    Казва- местният телефонен техник, поддържал селският номератор, радиоточките и всякаква битова техника.
    Послушахме го, изкарахме въпросният ключ, дадохме на късо два кабела и ЧУДЕСА!!! – двигателят запали от раз.
    Риболовът беше провален, но ни беше даден един урок от
    Всевишният:
    Нещата не винаги се случват такива, каквито ги очакваме.
    И в най-забутаното село ще се намери природен талант да ти помогне в труден момент.
    Не се мисли, че си по-велик от другите, не се знае в каква ситуация ще те постави Онзи, горе.
    Бъдете здрави и читави!
     наздраве 
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 35
    Местожителство : София

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  Jorestes on Сря Фев 19 2014, 10:33

    супер супер супер надраве 
    avatar
    Ribarina

    Брой мнения : 1596
    Join date : 02.05.2012
    Age : 35
    Местожителство : Burgas

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  Ribarina on Сря Фев 19 2014, 19:04

    А пък купувам си Зафирата и си я карам като пич лятото с климатроника на 16 градуса и тъкмо се качвам на надлеза към Трапезица "Владимир Павлов" мисля че се казва и изведнъж всички лампи на таблото светват  Shocked .Пускам по инерция и спирам на отбивката за десният завой след надлеза.Излизам и в момента който отивам пред колата радиатора падна на земята  Shocked На три месеца колата  Shocked Звъня на Опел Асистент и те ми казват "Чакай идваме" След 40 минути дойде една пътна помощ,качи колата и от дума на дума разбрах че за деня съм 13-ти номер със същия проблем.Как да е колата на три месеца,взета от магазина.Казаха ми фабричен дефект и смениха радиатора.

    Утре : Как с Йордан Данев закъсахме Декември месец на Перла
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 35
    Местожителство : София

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  Jorestes on Сря Фев 19 2014, 19:24

    супер ,Очакваме с интерес......................... надраве 
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 49
    Местожителство : Бургас

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  Булти on Сря Фев 19 2014, 22:15

    Страхотни истории !!!

     йессс 
    avatar
    Ribarina

    Брой мнения : 1596
    Join date : 02.05.2012
    Age : 35
    Местожителство : Burgas

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  Ribarina on Чет Фев 20 2014, 18:48

    И тъй :Отиваме с Данчо за калкани на Перла.Той ме съветва не слизай на буната,хлъзгаво било,пък аз глупака не слушам.Слязох долу,заваля дъжд,седяхме няколко часа,дойдоха и други хора,трудно качиха баирчето,ама те не бяха със Зафира.Хубаво че аз бях  Sad  Тръгнах на горе и по средата започнаха псувните.Колата се лъзга на зад и ходи на майната си.Ей прав беше Данчо !!!
    След много зор почти успях да изкача десетте метра до върха,но уви.Гледаме по едно време пристига един Нисан Терано .Докато махнем да не слизат те вече бяха долу.Водолази някакви.Ходили да се гмургат на блатото на Дюни ама ги изгонили,а от Атия били.Че как да е помолих ги да ме дръпнат.Хубаво ама Тераното и то не мой да издрапа десет метра кал.Бутахме пет човека и най накрая го избутахме .Не си спомням с две въжета ли завързахме Зафирата и пак с голям зор ме изтеглиха.Голям зор,много кал,никаква риба  Very Happy 
    От тогава се вслушвам в съветите на по-големите и по умните.Ако не бяха водолазите щяхме да си чакаме пролетта там  Very Happy Very Happy 
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 49
    Местожителство : Бургас

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  Булти on Чет Фев 20 2014, 21:48

    ....от Уаз-а ...по яко нящо за срещу ... черен път , кал , сняг , потоп ..атака на дядя Гитлер  Very Happy ....няма ....лесно се отремонтирва по време на път и ....нема равен по проходимост...ще напиша още доста истории  Very Happy ..бате ви Куинс , ще остане с отворена уста  Very Happy ...като напиша ,как на Велека  веднъж , на Уаз -а му се запали цялата ел . инсталация и как с подръчни кабели я поднових ..и се прибрах ....нема тука мултицет , оцет и мискет  Very Happy , нема тука копчи  Very Happy  Very Happy  Very Happy  Very Happy  Very Happy  за чистачките   ....па преди , как връзвахме на жената чорапогащнико , вместо ремък за динамото  Shocked ....но си е само машината за Гората , черните пътища край Морето или ...за военни действия  стрелба ....инак мъка-а-а-а-а-а...

     Чиърз
    avatar
    kuins

    Брой мнения : 1234
    Join date : 06.09.2013
    Age : 70
    Местожителство : Бургас

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  kuins on Чет Фев 20 2014, 22:14

    Булти написа:......бате ви Куинс , ще остане с отворена уста  Very Happy  Чиърз

    Пишете, пишете, нали ви гледам сеира до къде ще стигнете.
    До тук все развалени автомобили карате.
    Вий големи ангели се изкарахте, бре!
    Че 90% от приключенията на мъжете с автомобиля са с чужди жени и любовни приключения.
    Не мога да ви позная, като ви виждам игривите пламъчета в очите и леко разтегнатата в полу усмивка уста!
    Хайде де, не на нами.
    Пък и споделеното у форума не се брои като съпружеска изневяра, минаваме го като обикновено хвалене.
    За да дам малко материал за мислене само ще попитам:
    1.За една целувка по бузата някой карал ли е Шкода 100ЕС от връх Бузлуджа до Бургас без съединител? Sad 
    2.Някой викал ли е заводския ЗИЛ да го тегли от храстите заради аналог на случката с Рибарко? Sad 
    Бъдете здрави и продуктивни! наздраве 
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 49
    Местожителство : Бургас

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  Булти on Чет Фев 20 2014, 22:16

    смях  смях  смях 

     йессс 

     надраве 

    ....чакаме разкази ...чакаме разкази ...чакаме разкази ....


     черпи
    avatar
    kuins

    Брой мнения : 1234
    Join date : 06.09.2013
    Age : 70
    Местожителство : Бургас

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  kuins on Чет Фев 20 2014, 22:23

    Булти написа:

    ....чакаме разкази ...чакаме разкази ...чакаме разкази ....




    ...ша черпите...ша черпите...ша черпите...

     надраве надраве надраве 
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 49
    Местожителство : Бургас

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  Булти on Пет Фев 21 2014, 00:59

    .....че кой бега ....

     черпи  черпи  черпи  

    ...тва горе , дето го написах за копчето , нека не те притеснява ...вината не е била в теб ...просто са различни коли  - Уаз-а и Ладата ...първата е за любителите на кръжока " Млад Конструктор " смях - любители с чук , тел , отверка и щанга ...във ръка  смях ....пък и бате Куинс - теб , тога-а-а е имало кой да те дърпа ...ми менИ ....нямам много познати трактористи ...и затуй съм се оправял сам  ....

     надраве


    п.с. а съм дърпал и помагал на много , но и много са ми помагали ...

     cheers
    avatar
    kuins

    Брой мнения : 1234
    Join date : 06.09.2013
    Age : 70
    Местожителство : Бургас

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  kuins on Съб Фев 22 2014, 11:24

    Булти написа:

    ....чакаме разкази ...чакаме разкази ...чакаме разкази ....



    Настоящата история посвещавам на Негово Величайшо Величество, нашият Админ, с най добри чувства за отправените от Него към мен топли думи.
    Къде свършва истината и откъде започват художествените нагласи , всеки сам за себе си да прави извода.
    Само ще кажа, че понякога изненадите, които ни спохождат, понякога са по-нелепи и необясними от човешката фантазия.
    Моля да бъдете снизходителни! Very Happy  Very Happy  Very Happy 



    Чувам напоследък, че сега било модерно и актуално така нареченото „споделено пътуване” с което някои хора хем спестяват някой лев, хем осъществявали социални контакти.
    Преди време нямаше такова нещо и „споделеното пътуване” се извършваше главно чрез БДЖ в тясното купе на влаковите композиции, пътуващи от точка А до точка Б.
    Там на абсолютно случаен принцип се събираха хора от различни поколения и социални групи, всеки тръгнал на някъде далече от ежедневните проблеми.
    Понякога в купето атмосферата беше тягостна, а понякога пътуването минаваше съвсем неусетно.
    За едно такова пътуване и последствията от него ще ви разкажа в моята

    ЗАРАЛИЙСКА ИСТОРИЯ

    По време на дългогодишната ми трудова дейност някъде през 80-те години бях назначен на длъжност, която изискваше освен солидна практика и управленски опит и познания на специфична нормативна документация – Наредби, Правилници, Инструкции и други подзаконови актове.
    За целта в гр. Пловдив , в един учебен комплекс, Министерството на СРРБ осъществяваше двуседмични семинари с лекции, изпити, кетапи и прочие.
    Началото на м. май, една две години преди „Революцията” ме командироват от Предприятието на подобен Семинар и в 5 часа сутринта съм в купето на бързия влак, посока градовете Сливен, Ст. Загора, Пловдив и София.
    В купето с мен пътуват 5-6 официално облечени и накичени със злато сливенски цигани, всеки с някакъв музикален инструмент в ръката, шумни и доволно почерпени.
    Разбрах, че свирили по договор в Ханска шатра на Слънчев бряг цялата нощ и сега се прибират по къщята да почиват.
    Направи ми впечатление, че са страшно организирани, слушаха Баша с цигулката и да не губят напразно времето си, хората пътьом си направиха едночасова репетиция.
    Весели хора, големи професионалисти, въпреки ранния час музиката не дразнеше, а напротив...
    На гарата в Сливен се изсипаха на перона и купето остана абсолютно празно, беше делничен ден и пътуващите бяха малко.
    Разположих се аз, както си знам, пуша си цигарката , чета в-к „Стършел”, единственият опозиционен вестник тогава и чакам да дойде и моята гара.
    На перона на Стара Загора също малко народ, чувам шум в коридора и приятен на вид млад мъж придружен от тъмнокоса красавица отваря вратите и независимо, че купето е празно пита дали има свободни места.
    Аз със самочувствието на домакин показвам с жест:
    - Разполагайте се! – двамата поздравяват, мъжът сяда срещу мен, придружаващата го – до него.
    Не носеха абсолютно никакъв багаж.
    Мълчим и тримата и очакваме всеки момент влакът да потегли.
    В последният момент вратата на купето се отваря и вътре влиза едно от най-красивите миньончета, които съм срещал в живота си, понесла тежка пътническа чанта.
    Аз така рипнах, че още малко щях да си ударя главата в тавана, бързам да се правя на кавалер, вдигам чантата горе, до моята, което я задължава да седне до мен.
    Така се оформиха две двойки, мълчаливците отсреща и ние, двамцата с непознатата.
    Обичам да разглеждам дискретно хората и да правя за себе си някакъв психологичен портрет и стигнах до заключението, че непозната двойка са хора скромни интелектуалци, разговаряйки помежду си шепнешком, защитаващи се с преградна стена от любопитни навлеци, като мен.
    Мъжът беше явно късоглед, носеше очила с тънки, позлатени рамки и светла къса брада, обрамчваща широкото му лице.
    Забелязвах синият му поглед, който хвърляше преценяващо към мен, дамата не ми обръщаше никакво внимание, плътно притискаща се в него, като дете, търсещо закрила.
    Бях и хвърлил бегъл поглед преди да седне и оценката ми за нея като физика беше повече от положителна.
    Впоследствие те станаха много известна двойка, него го показваха често по телевизията, стана несменяем лидер на една организация, подобна на полската „Солид”. След няколко години се е случвало да се срещаме по разни организационни мероприятия, но никога не съм му напомнял за тази наша случайна среща.
    Жена му пък замина някъде зад Океана за по-спокоен живот и медиите загубиха интерес към нея.
    Реших да не ги безпокоя и се отдадох изцяло на ефирното същество, приседнало до мен.
    В лице разбрах че е супер, трябваше да огледам и останалите подробности за да не си гърмя пищовите напразно.
    Вземам кутията с цигари и запалката, дискретно я питам дали ще ме придружи навън за по цигара, момата скокна веднага.
    Когато се изправихме, установих, че и с високи токчета едва ще стигне до рамото ми, но девойката си имаше всичко и не го криеше.
    Плътно прилепнало модерното по това време бяло джинси описваше вълшебни форми , блузката опъната напред, изобщо мечта за командирования.
    След петнадесетина минути и по две цигари набързо вече се бях информирал за най-важното – студентка, задочничка, пътува за Софето на очни, иначе от Заарата, живее там и най-важното - има домашен телефон.
    По-старите помнят какво значи да имаш домашен телефон тогава, какви връзки, какви препоръки, каква дивотия, младите сега нищо не знаят.
    Няма да крия и излишно да скромнича, но бях доста привлекателен млад мъж, по физика не отстъпвах на онзи, дето ходи по Занзибар, и явно че и тя си падна по мен.
    Тъй като Пловдив наближаваше, набързо бяха разменени телефони, нежно докосване на ръцете, бегла, открадната целувка в края на коридора, там където най-много вони на човешки отпадъци.
    Разделихме се, трудно прикривайки общото желание за задълбочаване на контакта.

     Very Happy  Very Happy  Very Happy 
    След завръщането ми в Бургас започна една телефонна връзка, не ви е работа.
    Аз от службата, тя от дома.
    Най-важният въпрос, който се разискваше по жицата– кога и къде ще се срещнем?
    Насрочихме една събота в началото на месец юни, Шкодата тогава беше преминала стоте хиляди километра пробег, в 7,00 часа потеглям, срещата е след 10,00 часа пред хотел Верея.
    Хвърчи чехословашкото чудо по Републиканския път, стопанинът и се натокъл, отпред целия мокър от лигите, дето му текат, предчувствайки вълшебните мигове.
    Преди града спирам на бензиностанция и допълвам за всеки случай резервоара с бензин, наистина беше ефтинджос, пък и парици ми се намираха.
    В 10,05 ч. съм на паркинга пред хотела, разкършвам морна снага, отворил съм всички джамове за проветряване и ето я - задава се и тя.
    Гледам и не мога да повярвам на очите си, за ръка държи 5-6 годишен момчурляк, който весело подрипва покрай нея от крак на крак.
    Аз съм като цапнат с мокър парцал, тя - широко усмихната ми представя синът си, за когото и думичка не е споменавала в предишните разговори дотогава, изненада, скъпи!
    Ужас, ви казвам, не зная какво да правя, дали в отсрещната сладкарница да ги водя на пасти, или кръгом и обратно за Бургас.
    В края на краищата решавам да изпия чашата с отрова до дъно и продължаваме тримцата, мадамата до мен, хлапето отзад по средата, посоката- към планината и връх Шипка.
    Викам си и без това денят е загубен, поне да се разходим по върховете.
    Качихме се на Шипка, оттам до Бузлуджа е един хвърлей място, спирам под чинията и..... прокобата ме настигна със страшна сила!!!
    Левият педал помпа, но съединителят никакъв го няма.
    Ужас, ужас, ужас!!!
    Наоколо няма жив комунист да ти помогне, мацката нервничи, като разбра в каква каша се е забъркала, хавелът (бургаски израз) взе да хленчи, че е гладен - беше вече икиндия, аз не знам какво да правя.
    Добре че автомобилът стои леко по нанадолнище, качвам ги двамцата отзад, включвам със зор лоста на втора, отварям лявата предна, давам контакт на ключа и бутам като хайванин.
    След 2-3 метра чух познатото боботене на двигателят отзад и ...чудо, шкодакът потегли придърпвайки, скачам вътре в движение, бях тогава 86 килограма живо тегло, затварям вратата и подкарах надолу по юлмата, като форсирам двигателя и превключвам пак със зор на трета.
    Гледам отзад онези пребледнели и се държат за ръце.
    Знаете как се слиза от връх Шипка до Шейново, агале- агале, с крака на спирачката, бая голямо изпитание си беше.
    Минаваме по околовръстното на Казанлък, посока Стара Загора, там е равно, движение няма, карам на четвърта и се моля да не ме спрат някъде куките, но те тогава бяха по-малко на брой и не толкова лакоми, като сегашните.
    След около час влизаме в града, избирам една автобусна спирка с повечко хора на нея и последва раздяла с моите спътници по начин, с който и днес не се гордея.
    Смотолевих, че проблемът е сериозен и трябва да се прибера по светло в Бургас, разменихме криви, измъчени усмивки, обещахме си да се чуем по телефона, та до днес, де...
    Замолвам двама от спирката за помощ, мятам се пак вътре и тихо се моля Господу за късмет в предстоящото пътуване.
    Излизам някак си от града, поддържам равномерна скорост 75-80 км/час, избягвам да се доближавам прекалено до колите отпред, от двата пакета цигари, с които се бях запасил сутринта, остават 5-6, горчилката в устата е нетърпима.
    Минавам някак си и Нова Загора, пред мен са Сливенските минерални бани, там има едно нанадолнище, където нашите хора дебнат за превишили ограничението на скоростта автомобили, главно с ямболска и бургаска регистрация.
    Нямам проблеми и тук, пред мен са две предизвикателства: „Петолъчката” и най-важното – светофарът в Карнобат.
    Отправям горещи молби към Всевишния, поемам ангажименти и обещания, за които не съм сигурен, че ще изпълня, и наистина – никакъв проблем на „Петолъчката”, минавам с 40 на ограничение 60 км/час, след някакви двадесетина километра е Карнобат, за мен почти е предградието на Бургас.
    Часът е вече някъде около 5,30 след обяд, стомахът ми се е свил на топка, горчилката в устата става нетърпима.
    Минавам покрай Карнобатската бензиностанция, вече съм на резерва, знам, че отпред, в багажника , имам 10 л. бензин в малка желязна туба за зор заман и влизам в правата улица, разделяща малкият град на две.
    От около стотина метра забелязвам, че фенера свети червено, пред мен само 2-3 коли, аз натискам газта и преминавам на трета скорост.
    Късмет, добре, че зеленото трае два пъти повече от червеното – минах и тук, пред мен вече е Айтос и Бургас.
    Някъде преди смрачаване забелязвам стърчащите пред мен блокове на Хавана де Куба и си отдъхвам, предстои най-сериозното – входното колело на гр. Бургас.
    Едно време по Правилника с предимство бяха тези, които влизаха в колелото, а без предимство – излизащите.
    На мен ми предстоеше завой на ляво към комплекса, където тогава живеех.
    Влязох благополучно, но поради излизащи от града коли искам, или не искам, трябваше да спра.
    Натрупа се зад мен опашка, излязох и с жестове показвам, че автомобиля е счупен, наизскачаха двама-трима бабанки, Шкодата е лека за бутане и след 5 минути бях на паркинга пред блока.
    Там изпуших последната цигара, като не пропуснах да благодаря на Онзи горе, Който ме закриляше.
    Нали бях млад, за горещите обещания и поетите ангажименти да не нарушавам Заповедите Му отдавна бях забравил.
    От случката направих два кардинални извода:
    1.Никой, дори и Господ не знае, кога ще ти откаже жената и автомобилът.
    2.Заблудената овца, с Божията помощ, все някак си намира пътя към кошарата.
    Бъдете здрави и спазвайте 10 –те Божии заповеди!
     наздраве  наздраве  наздраве 

    П.П. Настоящата история може и да е имала и друго развитие, например водя ги в сладкарницата, малкият яде пасти и пие боза до пръсване, водим го на Мама да си го гледка внучето, аз вземам единичка във "Верея" и оттам историята във Форумът е за друга тема, означена като 18+.
     бой  бой  бой 
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 49
    Местожителство : Бургас

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  Булти on Нед Фев 23 2014, 21:45

    ...ей тва се казва история ...

     супер  супер  супер 

    ...малей .... ся се сещам за една моя , подобна...

    ....и за още три ...

    ....само дъжд да завали ...

     pirat
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 35
    Местожителство : София

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  Jorestes on Пон Фев 24 2014, 08:59

    супер супер супер 
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 49
    Местожителство : Бургас

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  Булти on Вто Фев 25 2014, 14:25

    ...следващата история е също любовна и с повреден съИденител  Very Happy ...

     Само  че , става въпрос за кучета  Very Happy  . Беше пак едно време , когато първия ми боксер , беше  още млад ... През лятото се бяха обадили едни агенти от Разград . Идвали на гости при свой роднина в Бургас и случайно видяли и харесали Дънди . Те имали женска боксерка . От лаф на лаф се сприятелихме и решихме да се сватосаме  Very Happy  . След месец докараха кучката и заварката  Very Happy , стана в двора на старата ни къща - дори има и снимки от тоС момент  смях  . След два месеца получихме покана за гости и ...посетихме Разград . То си беше приключение да отидем до там с Булгарреното  смях  . Визитата приключи успешно и в къщи се прибрахме с едно паленце , което  нарекохме Рамбо ...

     cheers  cheers  cheers


    Последната промяна е направена от Булти на Вто Фев 25 2014, 16:04; мнението е било променяно общо 2 пъти
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 49
    Местожителство : Бургас

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  Булти on Вто Фев 25 2014, 14:40

    Лятото отмина и замина . Есента се изниза неусетно и настъпи люта Зима . От люта по люта . Кучи студ . Точно тогава , отново се обадиха агентите от Разград , да ни съобщят , че кучката им е разгонена и ни канят на гости ....с къФ акъл съм тръгнал , по сняг с летни гуми , на минус 20 градуса студ , да пресичам Рижкия проход  - зимата ...днес ми е доста трудно , да отговоря на този въпрос  What a Face   . До пресичането на Стара планина , горе долу , сичко мина нормално . Е , все едно карах шейна , но се кефех тогава  бой . Верно , когато е млад човек , акъло му е малко  колективно потупване  ....Рижкия проход се оказа затворен ...

    Sponsored content

    Re: Приключения и случки на Пътя

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Нед Авг 20 2017, 20:29