Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    КОЙ КОМАНДВА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ ПРЕЗ ПЕРИОДА СЕПТЕМВРИ 1885 – НАЧАЛОТО НА 1886 Г.?

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    КОЙ КОМАНДВА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ ПРЕЗ ПЕРИОДА СЕПТЕМВРИ 1885 – НАЧАЛОТО НА 1886 Г.?

    Писане  Jorestes on Вто Яну 28 2014, 08:23


    Във флотскоисторическата литература е прието, че през периода 30 юли 1883 – 9 август 1886 г. Флотилията и Морската част в Русе е командвана от следните офицери: от 30 юли 1883 до 14 октомври 1885 г. - кап.- лейт. Зинови П. Рожественски, от 14 октомври до 28 декември 1885 г. – кап. Симеон Н. Ванков (от 25 ноември с.г. - майор), от 28 декември 1885 до 9 август 1886 г. – лейт. Еспер Ал. Серебряков (Бланк). От първата част на спомените на Константин Божков още от 1933 г. е известно обаче, че на 23 септември 1885 г. кап.-лейт. З. Рожественски завинаги напуска България. Наистина, съвсем формално погледнато, по документи той се води на българска служба до 14 октомври с.г., но на практика от 23 септември не командва българския военен флот. Изключено е тогавашното Военно министерство да е оставило флота да загуби управление, особено пък в условията на задаващата се война. Положително още на 23 септември 1885 г. някой е натоварен да изпълнява функциите на завеждащ Флотилията и Морската част, друг е въпросът как е издадена заповедта (писмено или устно), кой офицер поема функциите на командващ, с какви права (изпълняващ длъжността завеждащ или завеждащ) и т.н.
    Участникът в Сръбско-българската война (1885 г.) кап. Анастас Бендерев още през 1892 г. в книгата си за историята на тази война изтъква, че „Към 25 септември за завеждащ флотилията, след напускането на руските офицери, бил назначен капитанът от българската артилерия Ванков, който едновременно с това завеждал Местните артилерийски учреждения, Русчукския арсенал, формиращите се в Русчук нови части и бил комендант на града” (подч. м. – И.А.). В друга глава на книгата авторът отбелязва, че „ако крепостта Видин била въоръжена още около 23 септември, то това било изключително дело на частната инициатива на военния министър кап. Никифоров и началника на артилерийските учреждения и флотилията кап. Ванков” (подч. м. – И.А.). Доколкото кап. А. Бендерев получава това сведение от самия С. Ванков само няколко години след войната, то има висока степен на достоверност и може да се приеме, че към 23 септември 1885 г. кап. С. Ванков под някаква форма командва вече Флотилията и Морската част. Вероятно по това време изпълняващ длъжността началник на флота (но не и титуляр) е лейт. Митрофан Яковлевич Бал.
    На 25 септември, Военното министерство упълномощава инж. Петко Николов и мичман Владимир Луцки от Дирекцията на обществените сгради към Министерството на финансите да организират отбраната на дунавското крайбрежие в случай на война. Във връзка с това „всички управители и административни чиновници требва да се турят в разпорежданието на двамата специални комисари и да им улесняват мисията”. Отначало двамата посещават Лом-Паланка (днес Лом), после Вл. Луцки отпътува за Русе, където му връчват княжески указ за назначаването му за „началник на българската флотилия на Дунава”. Въпреки престижното си военноморско образование (завършил е Морския кадетски корпус в Санкт Петербург) обаче той преценява, че няма достатъчно опит за този пост, отказва да го приеме и препоръчва за него бившия лейтенант от руския флот Еспер Александрович Серебряков, който по това време пребивава в Швейцария. На 11 октомври инж. П. Николов сигнализира Военното министерство, че „тогавашният командуващ флота лейтенант Бал ІІ-ри отказва да сдаде яхтата „Александър” за пренасяне на пионерната рота от Русе във Видин и отново се моли щото Луцки да встъпи в командването на флота...” (подч. м. – И.А.). Още на следващия ден военният министър назначава комисия с председател кап. Панайот Ангелов и членове инж. Петко Николов и механик Еролино Якс, която „трябваше да приеме делата на Флотилията и Морската част (от лейтенант Бал ІІ, който бе останал за началник) (подч. м. – И.А.)”, а на 14 октомври излиза официалната заповед за уволнението на руските флотски офицери от българска служба и за официалното назначение на кап. С. Ванков за завеждащ Флотилията и Морската част.
    Освобождаването на С. Ванков от тази длъжност също не е ясно. Още през 1973 г. Лариса Чакалова публикува текста на негова заповед, издадена на 28 декември 1885 г., с която той нарежда: „аз днес, 28 декември, заминавам в командировка по Европа, затова предписвам на моя помощник лейтенант Бланк
    Зинови Петрович Рожественски (на снимката е като вицеадмирал)Капитан Симеон ВанковЛейт. Еспер Ал. Серебряков (Бланк)да поеме временно управлението на Флотилията и Морската част. Заповядвам му през време на моето отсъствие да вземе мерки за привеждане на цялата флотилия, пристанището и работилницата в необходимото състояние, като в най-кратък срок стегне машините и всички кораби и приготви последните да са напълно в състояние да започнат навигацията (корабоплаването) към 20 януари 1886 г.” Също му заповядвам... 4) Да вземе енергични мерки за запазване на корабите през време на ледохода, а след привършването на ледохода и свършването на зимовката да докара корабите в устието на река Лом.” (подч. м. - И.А.). От тази заповед ясно се вижда, че към 28 декември 1885 г. С. Ванков продължава да е началник на военния флот, предстои му задгранична командировка поне до края на януари 1886 г. и дава ясни нареждания на своя заместник лейт. Е. Серебряков (Бланк) какви задачи е длъжен да изпълни по време на отсъствието му. От публикация на съветската историчка Рита. П. Гришина от 1967 г. е известно, че С. Ванков се завръща в България през февруари 1886 г., следователно поне дотогава той е щатен командващ Флотилията и Морската част. Дори официалното предаване и приемане на длъжността между С. Ванков и Е. Серебряков (Бланк) да е станало броени дни след завръщането на С. Ванков от командировка дотогава той е не само формално (де юре), но и фактически началник на флота, защото по време на командировката му неговият заместник е бил длъжен да изпълнява нарежданията му съгласно заповедта от 28 декември 1885 г. От друга страна е твърде странно флотската историография да признава стажа на З. Рожественски от 23 септември 1885 г. до формалното му уволнение на 14 октомври с. г., макар че той не е изпълнявал вече функциите на командващ, а да не приема реалното им упражняване от С. Ванков през периода 28 декември 1885 - февруари 1886 г.
    И така, кап.-лейт. З. Рожественски командва българския военен флот до 23 септември 1885 г. От тази дата до 14 октомври с.г. вероятно лейт. М. Я. Бал е само изпълняващ длъжността завеждащ Флотилията и Морската част (подчинен обаче вече пряко на кап. С. Ванков). От 14 октомври 1885 г. С. Ванков е вече и официално командващ флота и заема тази длъжност докъм февруари 1886 г. Във връзка с неговите функции, особено по време на Сръбско-българската война, необходимо е да се уточни още един твърде неясен въпрос - кога лейт. Е. Серебряков (Бланк) встъпва в длъжност като заместник-завеждащ Флотилията и Морската част?
    Във флотскоисторическата литература битува внушението, че С. Ванков е като че ли формален командващ флота, защото няма специална подготовка, но „със съдействието на своя помощник лейтенант Еспер Серебряков успя да организира Флотилията и осигури дейността й през войната”. Същият автор (известният флотски историк Р. Боев) на друга страница в монографията си от 1969 г. публикува архивен адрес на първичен документ, според който Е. Серебряков (Бланк) е назначен за „помощник-завеждащ на Флотилията и Морската част” едва на 19 ноември 1885 г., т.е. два дни след прекратяването на бойните действия. В твърде противоречивите и субективни спомени за службата си в българския флот Бланк ту признава, че „взема косвено участие в тази война”, ту героично уверява как „три месеца се наложи почти да не спим ни денем, ни нощем, за да бъде изпълнена задачата по превоза на войските...”, въпреки че военните действия са от 2 до 17 ноември 1885 г., т.е. само половин месец, и са прекратени два дни преди той да бъде назначен във флота. Каква ли е истината за участието му в Сръбско-българската война (1885 г.)? От това уточнение зависи обективната оценка за действителния принос на началника на флота и евентуалния му заместник в онези драматични два месеца след Съединението на 6 септември 1885 г.
    Иван АЛЕКСИЕВ

      В момента е: Чет Сеп 21 2017, 22:38