Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Николай Джамбазов и неговата околосветска самотна обиколка на света през нос "Хорн" (1983 -1985)

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Николай Джамбазов и неговата околосветска самотна обиколка на света през нос "Хорн" (1983 -1985)

    Писане  Jorestes on Пет Яну 17 2014, 08:45

    Когато през 1616 г. холандският мореплавател Вилем Схаутен и екипажът му виждат за първи път няколкостотинметровата стръмна скала, която разделя Атлантическия и Тихия океан, едва ли са предполагали, че три века и половина по-късно откритият от тях нос ще се превърне в най-голямото предизвикателство за мореплавателите. За тях носът, когото нарекли по името на холандския град Хорн - в чест на града, чиито градски първенци финансирали експедицията, бил просто алтернативен вариант на Магелановия проток към холандските колонии в Пасифика.
     
    "Моряшкото гробище"
     
    Откритието на Схаутен се оказало много повече от нов маршрут. Нос Хорн е най-южната точка на архипелага Огнена земя и респективно на Южна Америка. Географски той е най-южният от известните носове в света и очертава северната граница на Протока на Дрейк. Повече от 200 години носът бил главен ориентир по пътя на клиперите, които извършвали търговия по цял свят. Водите около него обаче са изключително опасни поради силния вятър, големите вълни, силните течения и айсберги. До 1914 г., когато бил открит Панамският канал, който направил излишно заобикалянето на Южна Америка, край нос Хорн са потънали стотици кораби и няколко десетки хиляди моряци. Затова той си е спечелил славата на "моряшко гробище". Днес носът е задължителен елемент от околосветските* плавания на самотни мореплаватели, а всеки, който премине край нос Хорн, се приема за герой.
     
    Първата яхта, която преминава край нос Хорн, е "Сейорс" (Saoirse) с шкипер Конър ОБраян и няколко негови приятели. Те обикалят света между 1923 и 1925 г. Аржентинецът Вито Дюма е първият, който приключва успешно околосветска обиколка през нос Хорн. През 1985 г. това прави и един българин - Николай Джамбазов. Неговото плаване е единствено по рода си. То е със собственоръчно направената от него яхта "Тангра" и без нито лев държавна подкрепа. Началото на обиколката си около света Джамбазов поставя на 31 октомври 1983 г. в Лас Палмас на Канарските острови, а краят й е на 12 май 1985 г.
     
    Опак човек
     
    Историята на първото българско плаване около нос Хорн далеч не започва през 1983 г. Три години по-рано Джамбазов участва в най-реномираното състезание за самотници в света - трансатлантическата регата ОСТАР 80 (Observer Singlehanded Trans-Atlantic Race) и завършва с време 34 дни, 10 часа и 53 минути. В ОСТАР той е вторият българин след кап. Георги Георгиев през 1976 г., който планира след края на надпреварата в американското пристанище Нюпорт да продължи на околосветско пътешествие. Очакванията на Джамбазов да получи разрешение от тогавашната власт обаче не се оправдават и той бива принуден да се върне у дома.
     
    Когато на 1 септември 1983 г. той все пак успява да потегли, това става без нито едно платно - всички са изгнили от предишното плаване. Липсвало му каквото и да било електронно оборудване - разчитал само на секстант. Нямал лаг и ехолот, а спасителният му плот бил с изтекла годност. Единственото му средство за връзка със света били двете радиостанции - задължителната УКВ и любителска 120-ватова японска късовълнова станция. Основното, с което разполагал, било изключителен хъс, себеотдайност, силна воля и фанатично упорство. И реномето на "опак" човек.
     
    Влюбен в морето от дете, той залага почти всичко, което има, за да реализира мечтата си за собствена яхта. За да построи и екипира 11-метровата "Тангра", Джамбазов преминава през невероятни трудности. Строителството отнема 6 години, през които живее в лишения и почти непрекъснато се бори с неразбиране, присмех и съпротива.
     
    Прототип на "Тангра" е известната в началото на 70-те години на миналия век деветметрова яхта "Скампи", която Джамбазов разработва за по-голяма дължина. В строителството са вложени повече от 17 кубика дървен материал, специален водоустойчив шперплат, както и над 3200 болта с различна дължина.
     
    Сам около света
     
    Когато Николай Джамбазов потегля за околосветското плаване, в джоба си има едва 680 долара. Сума, крайно недостатъчна, за да обиколиш Земята. В списъка на активите му влизат още закупени със собствени средства хранителни припаси, малко волни пожертвования от приятели, неплатена командировка от студия "Време" на БНТ и двегодишен отпуск от БМФ, където работел. "Щях да тръгна дори да нямах нито един долар. Всичко, което съм направил, съм го направил за България", казва днес Джамбазов. И макар че идеята за началото на подобно плаване да изглежда налудничаво, той определя себе си като реалист. Категоричен е, че може да се оправи по-добре в морето, отколкото сред хора, защото "плаването е самотно занимание". Потвърждение за това е и разговорът с него. Джамбазов определено е човек, който нехае за хорското мнение или одобрение. Саможив и убеден до крайност в правотата си, той все още си спомня за жестовете, които различни доброжелатели са му оказали преди отплаването.
     
    По време на цялото пътешествие движението на "Тангра" се следяло от радиолюбители от България, а и не само. Пътуването било съпътствано и от почти непрекъснато шиене на платната, дребни и средни ремонти, размествания на храната заради заливане с вода и др. Първият етап от пътуването бил през Атлантическия и Индийския океан. Той отнема четири месеца, защото в началото Джамбазов бил съпътстван от безветрие, а после от силни бури. До единствената си спирка - австралийското пристанище Сидни, българинът пристига на 1 март 1984 г. В страната на кенгурата Джамбазов прекарва осем месеца, като през по-голямата част от времето работи. Целта била да събере пари за ремонт на яхтата и за нови провизии и оборудване. Към нос Хорн потегля на 1 януари 1985 г. в разгара на лятото в Южното полукълбо.
     
    Пищящите 60
     
    Географската ширина на най-известният нос е 56 градуса. Това, което го прави толкова опасен, са внезапните и изключително силни ветрове, разказва Джамбазов. След такъв вятър в Пасифика той губи връзка със света за повече от 20 дни. Обяснението на природните стихии е, че преобладаващите ветрове под 40-градусовите ширини, които духат от изток на запад, не се пресичат никъде от суша и се засилват колкото повече се увеличава географската ширина, т.е. колкото по на юг слизаш. Именно те са дали прозвищата "ревящите 40-градусови ширини", "бесните 50" и "пищящите 60". Заобикалянето на нос Хорн предполага, че мореплавателите от обичайния си маршрут по ръба на 40-градусовия паралел трябва да слязат до зоната на най-жестоките ветрове. Освен че поривите са опасни сами по себе си, тяхната сила се увеличава и от "тунелния" ефект, образуван между Андите и Антарктида, който ги канализира в тесния Проток на Дрейк. На практика силният вятър усилва височината на вълните. На пресечната точка на Атлантика и Тихия океан те се сблъскват и с плитчините на юг от носа и силното източно течение и стават по-къси и стръмни. Заплахата от нос Хорн се допълва и от срещащите се вълни единаци, които достигат до височина от 30 м.
     
    Едно от най-красноречивите описания за това е на британския самотен мореплавател Робин Нокс Джонсън, посочва Джамбазов. "Вълните, които ще срещнете, наподобяват отвесни сриващи се водни маси с височина 120 фута (около 40 метра). Те дават идея за смъртност дори у боговете." Разказ, който обяснява защо някога, преди да навлязат във водите край нос Хорн, моряците на борда на търговските кораби задължително хвърляли дреха в морето като жертвоприношение.
     
    Джамбазов преминава южно от нос Хорн в дъждовното утро на 23 февруари 1985 г. с вълни от около 10 м при силен насрещен вятър. Близо три месеца по-късно акостира в пристанището на Лас Палмас, а на 26 юли и в Бургас. Там е посрещнат като национален герой. Понастоящем обаче той се занимава с туризъм в Царево през лятото, а зимно време превежда яхти от единия до другия бряг на Атлантика.
     
    Като спомен от околосветското си плаване Николай Джамбазов пази секстанта си, корабните дневници, карта, пергел и бинокъл. Както и разкъсания от ветровете български флаг. От него са останали зеленият и белият цвят. Напълно в духа на поговорката, че никой не е пророк в собствената си родина, днес той е много по-познат в чужбина, отколкото в България. В момента Джамбазов е член на шест яхтклуба в света и на нито един български...
     
    *за околосветско плаване се признава само това, при което екваторът е пресечен два пъти .



    ПОСЛЕДНИЯТ БЪЛГАРСКИ "МАГЕЛАН"...

    http://www.tvtv.bg/

    Ена събота, социалният ъндърграунд “Отечествен фронт” разказва историята на единствения български мореплавател, направил сам околосветско пътешествие със самоделна яхта. Днес за капитан Николай Джамбазов почти никой не си спомня... "Забравените герои". Едно време, когато имаше магазин “Направи си сам”, кръжоци “Млад конструктор” и абонамент за сп. “Космос” – по онова време хора като днешния ни гост бяха на велика почит.” – припомня Мартин Карбовски. – “Той е единственият самотен мореплавател в България. И един от тримата българи, извършили истинско околосветско пътуване с яхта. Нещо повече – той сам е построил яхтата, с която прави околосветското пътешествие. Героят от моето детство, капитан Коко Джамбазов в един филм за мечтите, които имаме и за мечтите, които като се сбъдат на нищо не приличат.”

    67-годишният капитан Джамбазов произлиза от моряшки род. Като малък чете морски книжки за откривателите на света и мечтае сам да си направи лодка и да плава с нея. И осъществява детската си мечта – яхтата Тангра е направена с много любов, лични средства и с двете му ръце. И въпреки цялата завист, злоба и проблеми, през 1985 година със 700 долара тръгва сам да обикаля света. Плава в продължение на две години, спира за дълъг период в Сидни, където му се налага да работи, за да събере пари и да ремонтира яхтата си...

    “Показвам ви Коко Джамбазов - последният български Магелан - заради огорчението, обидата, които пропиваха целия ми разговор с този човек.” – коментира Карбовски. – “Завист, злоба – това са много често употребявани думи от капитан Николай Джамбазов. Омразата го е държала над водата. Тя крепи българите през морета и океани. Това беше социалистическият вирус, който търпеливо отглеждахме в клетките си и който след 89-та прерастна в епидемия При социализма някои хора мечтаеха. И мечтите не струваха пари. Днес капитан Николай Джамбазов седи с единия крак в социализма, а с другия в демокрацията, клати се, негодува, но не пада. Малко е обиден, малко е дръпнат, малко заядлив... Хора като него вече са рядкост. Днес той е унижен да иска пенсия. А вие – вие поне си го спомняйте! Това е истинската награда. Друга той едва ли ще получи. А ако му правите паметник, пишете отдолу: “Днес няма такива хора.” И такива мечти няма. Мамка му – няма!”
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Николай Джамбазов и неговата околосветска самотна обиколка на света през нос "Хорн" (1983 -1985)

    Писане  Булти on Пет Яну 17 2014, 19:37

    супер  супер  супер

      В момента е: Чет Сеп 21 2017, 22:28