Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Корабен "справочник"

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 35
    Местожителство : София

    Корабен "справочник"

    Писане  Jorestes on Чет Яну 09 2014, 08:47

    Корабен "справочник"

    За да се определят задачите на корабите е необходимо да се познава доктрината според която са строени или съответно задачите, които са им възложени да изпълняват. Войната в морето не е самоцелна и задачата на флотовете не е морското сражение. Целта на морската война е да се лиши противника от възможността да използва Световния океан, или определена негова част за транспорт на стоки, войски и материали, едновременно с това запазвайки си възможността за свободно плаване на собствените търговски и транспортни кораби. Тъй като окупацията на морето е невъзможна, единствения начин за осъществяването на тази цел е да се унищожат корабите на противника или да се изтласка флота му от там. Това може да стане или чрез морско сражение или чрез значително по-неефективната блокада. Сраженията могат да се водят в две различни зони на Световния океан - крайбрежната полоса (т.нар. “зелена зона”) или далеч от крайбрежието (т.нар. “синя зона”). Морската война освен всичко не е и самодостатъчна. Флота се нуждае от Военноморски бази (ВМБ) като места за базиране, ремонт и обслужване, за отдих на екипажите и т.н. Освен това има нужда и от заводи където да се строят новите кораби, тъй като попълнението на флота протича в срок от няколко години. Самите бази са многократно по-скъпи от базираните в тях кораби и в определена степен са и значително по-важни. Те осигуряват и така необходимата свобода на движение на флота в Океана.
    До 1939 г. господстващият вид оръжие е била корабната артилерия. Това до голяма степен е определяло и задачите, които са възлагани на корабите. Дотогава са господствали и възгледите основани на опита от артилерийските сражения през ПСВ и постулатите на Мехен и Коломб. Съобразно тях водещите морски държави са се готвели да завоюват или удържат господството в целия Световен Океан или определена негова част (Средиземно, Балтийско, Японско, Черно и Бяло море и Северния Ледовит Океан), а останалите са строяли “флот за брегова отбрана”. Вторите държави не са имали възможността да строят или издържат голям флот, да оборудват бази способни да обезпечат един такъв флот, или просто не са желаели да се борят за надмощие в Световния Океан. В хода на войната се налага авиацията, но основните принципи остават същите. Някои държави възлагат непривични задачи на кораби от различните класове ( напр. Франция строи линкорите от типа “Страсбург” и “Жан Бар”, като ловци на немските “джобни” линкори, Германия строи корабите от типа “Бисмарк”, “Шарнхорст” и “Дойчланд” като рейдери), но това са опити за равностойна игра с неравностоен противник.
    Разгледани хронологично, след преминаването от ветроходи към парни кораби, доктрините на различните морски сили са били следните (всъщност след 17 век всичко се е свеждало до това да се намери начин да се воюва срещу Британската морска търговия. Самата Британия последователно се е готвила единствено и само за Генералното сражение.):
    1. Доктрината за Генералното сражение - към нея са се придържали всички флотове, които са претендирали за господство в Океана и са разполагали с необходимия ресурс за това. Тази доктрина е почивала върху теоретичните разработки на адм. Мехен, който смятал, че единствения начин да се победи флота на противника е чрез сражение с опорните кораби на противника (броненосци, дредноути, самолетоносачи, атомни подводници и т.н.). Само унищожавайки ги или принуждавайки ги да стоят в базите си флота е можел да гарантира безопасността на морската търговия на собствената си страна.
    2. Френската доктрина за “каперската война” - липсата на достатъчно способни адмирали във флота, кара Наполеон да се обърне към идеята за “каперска война”, по аналогия с борбата на Британия с Испанската Империя. Впоследствие френските адмирали решават да използват новосъздадените миноносци за борба с огромната флота от търговски кораби, които са обслужвали интересите на Англия.
    3. Руската доктрина за “крайцерите-рейдери” - В началото на 20-ти век Русия решава да се бори за надмощие в океана, като изпрати бързоходни броненосни крайцери да нарушават морските комуникации на Англия. Техните усилия е трябвало да се подпомогнат от корабите на Доброволческия флот-специално построени търговски кораби, които лесно е можело да се превърнат в спомагателни крайцери.
    4. Немската доктрина за “неограничената подводна война” - след като става ясно, че Флота на Откритото море не може да се сражава на равно с Кралския флот, немските адмирали решават да наложат блокада на Британия като за това използват подводниците. Те обявяват зони, в които подводниците са можели да потапят всеки кораб, когото срещнат. Всъщност това е старата френско-руска доктрина за пиратска война срещу британската търговия, но намерила друго техническо решение. Малко преди ВСВ адм. Дьониц доразвива идеята като предлага групова надводна атака на подводниците срещу конвоя.
    5. Японската доктрина за “нощна торпедна атака” - след дипломатическия разгром на Вашингтонската морска конференция, Япония отчаяно търси възможност за относително равностойно сражение с първите 2 флота в морето. И намира тази възможност в нощната торпедна атака срещу линкорите на противника, осъществена от новите океански есминци. Така вражеската линия се “размеквала”, а останалите кораби в нея били унищожавани в дневното артилерийско сражение. Като вариант на тази доктрина може да се разглежда и възникналата впоследствие идея за атака на опорните кораби на противника с палубната авиация.

    В заключение трябва да кажа, че всяка една доктрина, не е изключвала и други виждания вътре във всеки флот. Така например японската “торпедна” доктрина, не е изключвала идеята за Генерално сражение на тежките артилерийски кораби.
    Всеки флот е бил конструиран съобразно вижданията и илюзиите на своите адмирали. Така например Германия преди ВСВ проектира и строи рейдери - от “джобните линкори”, през различните видове крайцери до подводните лодки. Япония поставя ударението на самолетоносачите, есминците и в по-малка степен на линкорите. САЩ строят от всичко по много в насипно състояние, без ясна идея срещу кого точно. Поне до началото на 30-те години. Англия отново поставя акцент на крайцерите, като защитници на огромните по размери комуникации на Империята в океана. Останалите държави строят на принципа - “един кораб у съседа - един от този тип и в моя флот”. Това особено важи за Франция и Италия, Бразилия и Аржентина, Гърция и Турция и ред други. По-малките държави развиват своите флотове за решаването на спомагателни задачи: Шведския флот например се е състоял от кораби носители на торпеда (от катер до есминец) и носители на мини, за блокиране на балтийските проливи. Строените тежки кораби са имали задачата да прикриват леките сили и поставените заграждения. По подобен начин са изграждали своите флотове и Норвегия и Дания.

    Класация на държавите според техните ВМФкъм началото на ВСВ:
    1.САЩ
    2.Англия
    3.Япония
    4.Франция
    5.Италия
    6-7.Германия, СССР
    8-19.Испания, Аржентина, Бразилия, Турция, Швеция, Холандия, Финландия, Тайланд, Австралия, Канада, Норвегия
    20-25. Гърция,Португалия, Полша, Югославия, Дания, Румъния
    Останалите държави преди ВСВ са имали флотове, които едва ли са били боеспособни (вкл. и българския).
    В тази класация в местата от 1 до 7 са се намирали държавите, които са се готвели да воюват за Океана. Ако към тях се включи и Холандия заради колониите в Азия се образува разширения списък на “Великите Морски Сили”. Според мен ще бъде уместно да се разгледа само тяхното виждане по въпроса за използването на основните видове кораби. Останалите държави или не са имали такова или са използвали чуждия опит.

    Линкор - Разглеждан е от всички държави като кораб, който да завоюва и удържи господството с Океана. На него се е възлагала задачата да води артилерийски бой с първокласните кораби на противника. Като второстепенна задача се е възлагал обстрела на крайбрежието и базите на противника и артилерийска поддръжка на десанти и охрана на конвои.

    Линеен крайцер - Престава да съществува като клас през 1922 г. Като такива могат да се разглеждат американските кораби от типа “Аляска”, японските от типа “Конго”, английските от типа “Ринаун” и “Худ” и според някои немските тип “Шарнхорст”. Задачата им е била да играят ролята на мобилен отряд на Линейните сили и да създадат необходимия за разгрома на противника натиск в единия или другия край на неговата линия. След 1922 г. са приравнени с линкорите.

    Крайцер
    *Тежък-предназначавал се е за охрана на Линейните сили, борба с противниковите леки сили, организация на ПВО ордерите, борба с противниковите кораби от същия тип, нарушаване на противниковите комуникации и защита на собствените, обстрел на крайбрежието, а също и за борба с търговското корабоплаване на противника.
    *Лек-предназначавал се е за лидер на флотилии есминци или подводници, щабен кораб, кораб за дозор на Линейните сили, за защитаване интересите на страната в зависимите и подмандатни територии. Съществували са и специализирани кораби от този тип като лек крайцер за ПВО, лек крайцер за ПЛО - предназначени за ескорт на конвои и корабни съединения и т.н.

    Лидер - Есминец с усилено торпедно и артилерийско въоръжение, които са се разглеждали като по-евтин вариант на лекия крайцер с аналогични задачи.

    Ескадрен миноносец (есминец) - предназначавал се е за торпедна атака на големите надводни кораби на противника, охрана на корабни съединения и конвои.

    Ескортен миноносец (миноносец) - С аналогични задачи като есминеца, но е бил насочен срещу леките противникови кораби, ескорт на конвои и охрана на подстъпите към ВМБ, борба с подводниците на противника.

    Катер-предназначавали са се за действия в крайбрежната полоса и проливните райони.
    *Торпеден - за торпедна атака на противниковите кораби.
    *Преследвач на подводници - за боба с противниковите подводници.
    *Артилерийски (патрулен, стражеви) - за охрана на държавната граница и ВМБ.
    *Мореходен бронекатер - за артилерийска поддръжка на морския фланг на сухопътните войски. (същата е била задачата в реките на канонерските лодки, мониторите и бронекатерите).
    *Диверсионен - предназначавал се е да се взриви при сблъсък с противниковия кораб.

    Подводница - Предназначавала се е за торпедна и по-рядко артилерийска атака срещу противниковите надводни кораби. Съществували са и транспортни подводници за доставяне на припаси и войски на блокираните гарнизони и диверсионни, които са изпълнявали диверсионни задачи. Особено екзотични са немските търговски подводници.

    Самолетоносач - Първо за класифицирането им:
    Според водоизместването(стандартно):
    Леки-до 20 000 т.
    Тежки-над 20 000 т.
    Според броя на самолетите:
    Леки-до 30 самолета
    Средни-от 30 до 60 самолета
    Тежки-над 60 самолета
    Според бронирането на полетната палуба:
    Бронепалубни
    С небронирана палуба
    По време на войната се появява и друга класификация според предназначението:
    Ударни-съответстват на тежките по състав на авиогрупата
    Леки-на леките от същата класация
    Ескортни-предназначени за ескорт на конвои. Преправени от търговски кораби с 20-30 самолета. (сами по себе си те дори е трябвало да бъдат класифицирани като спомагателни кораби).

    Това е и класа кораби, който никой не е знаел какво да прави. До 30-те години артилерийското и авиационното въоръжение на самолетоносача са се смятали за равностойни. След средата на 30-те приоритет е дадено на авиационното.
    Единствено Япония ги е разглеждала като кораби за завоюване на господството в морето, заедно с линкорите. На тях се е възлагала и задачата по нанасяне на удари по бази на противника и прехвърляне на авиация до отдалечените бази.
    САЩ са разглеждали самолетоносача като спомагателен кораб на Линейните сили, който да осигури дозора им, да нанася спомагателни удари по противниковите линкори и бази, и самостоятелни рейдерски операции на отделните самолетоносачи.
    Англия е смятала да ги използва за организация на ПВО на линейните съединения, за спомагателни удари по противниковите линкори и аз патрулиране в оперативните райони на противниковите подводници.
    Франция е смятала да използва единствения си самолетоносач като ескорт на линкорите и за дозор.
    Италия и Германия правят опити да построят самолетоносачи, но преди войната им възлагат основно функции по ПВО на корабните съединения.
    СССР разработва планове за лек и тежък самолетоносач, но така и не ги залага.

    Останалите кораби (канонерски лодки, монитори, хидроавиотранспорти, минни заградители, тралщици, спомагателни крайцери (въоръжени търговски кораби), бази на подводници и торпедни катери, специални кораби и десантните кораби и катери и др.) поради техните откровено второстепенни (но не и второсортни и маловажни) задачи смятам, че няма нужда да разглеждам. Те са спомагателни кораби на флота и ако изключим първите два класа, са се отличавали с висока специализация и много ниска бойна устойчивост. Всяко по-сериозно попадение е били фатално за тях, а относително слабото им въоръжение ги е правило потенциални жертви на противниковите кораби.

      В момента е: Вто Авг 22 2017, 04:42