Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    УНИКАЛНАТА ИСТОРИЯ НА МАНДРЕНСКОТО ЕЗЕРО

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    УНИКАЛНАТА ИСТОРИЯ НА МАНДРЕНСКОТО ЕЗЕРО

    Писане  Jorestes on Чет Яну 02 2014, 14:50

    УНИКАЛНАТА ИСТОРИЯ НА МАНДРЕНСКОТО ЕЗЕРО

    Мандренската лагуна с пълно основание може да се възприеме като истинска люлка на древната цивилизация. Нейното възникване е замъглено и се губи в далечните геологически епохи от историята на нашата планета. Всеки, който се разхожда по брега на днешния язовир „Мандра” би могъл да се натъкне на вкаменени стволове от дървета, размити от повишението на водата след построяването на язовирната стена.
    Геолозите приемат, че тези вкаменени дървета и тяхното преотлагане в геологическите пластове се датира в хронологическия диапазон отпреди 65 и 50 милиона години (според консултацията, която ми даде геолога Йордан Йорданов). Тогава на мястото на Мандренската лагуна се е била образувала дълбока долина и реките, които се вливали тук, предходници на днешните Средецка, Русокастренска, Изворска, Факийска и другите по малки рекички, постепенно запълнили дълбоката Мандренска падина.
    Гледана от самолет, Мандренската лагуна се появява в илюминаторите, когато се лети над град Средец. Човек има чувството, че малко преди далечните очертания на морския бряг Средецката река просто се разширява. И езерото прилича на естествено продължение на реката. Можем да си представим колко дълбоко е било това корито, което се е сливало с коритата на реките. Техните наноси, измерени от геолозите достигат до дебелина 50 м, докато във Варненското езеро те са 43 м, а средните наслаги при другите черноморски езера са около 30 м.
    Отпреди милиони години датират и металните залежи около Мандренското езеро. Под връх Шилото и досега може да се види открит рудник, който според Дейвис е бил разработван през ранножелязната епоха Х - VІІІ в. пр. Хр., а в модерните рудници при село Зидарово са открити материали от ІV в. пр. Хр. Рудните запаси също са дали тласък върху развитието на цивилизацията около лагуната. Недалече от нея в горното течение на Русокастренска река, при село Черково е открит метален слитък с формата на опъната волска кожа и тегло 26 кг. Към това домонетно средство за размяна напоследък се добави една колективна находка от кухи бронзови брадви с малки отворчета за нанизване. Тя се състои от 4 екземпляра и беше намерена на северния бряг на езерото недалеч от Тракийското укрепление пред разклона за село Черно връх. Смята се, че тези брадви също са били употребявани ката домонетно средство за размяна от траките през късната бронзова епоха - ХІV - ХІІ в. пр. Хр.
    Има доказателства, че Мандренският лиман през праисторическите епохи, съответстващи на геологическия период холоцен отпреди 10 000 години е бил отворен залив, резултат от т. н. Новочерноморска трансгресия (повишаване на морското ниво с около 30 м над, но не над днешното, а над прадревното, което е било по-ниско). Впоследствие са се редували няколко повишавания (трансгресии) и понигавания (регресии) на морското ниво. Селища от ранната бронзова епоха (3 000 - 2 500 г. пр. Хр.) сега се намират на дъното на морето и останки от тях се откриват в акваториите на Рибното и Нефтеното пристанище в Бургаския залив. Археологически материали от същата епоха са открити и при удълбаването на пристанище Атия. Според нас потънало селище от ранната бронзова епоха може да се очаква и при Пода, а защо не и в твърдишкия Узунгерен? И през античността и Средновековието лиманът е бил естествено продължение на бургаския Златен рог, които сега достига до Пода. През III в. след Хр. това е намерило отражение в монетосеченето на римската колония Деултум, чийто останки се намират при днешното село Дебелт, Средецка община.
    Върху опакото на една монетна емисия на римския император Гордиан III (238-244 г.), сечена в Деултум виждаме една оригинална и сложна композиция. Българският нумизмат проф. Димитър Драганов нарича тази композиция „географска карта”. Естествено той пояснява преносния (метафоричния) характер на тази „карта”. Тя не се състои от линии и знаци. При нея географската ситуация на Мандренското езеро е персонифицирана, въплътила се е в човешки образи. Ние виждаме на монетата полугол мъж, речния бог на днешната Средецка река. Той държи стебло на тръстика и рог на изобилието и се е облакатил върху урна, от която се стича вода и се влива в съд с широко устие. Урната е символ на Средецка река, големият съд на лагуната, а Таласа, държаща платноход е персонификация на морето. Затова широкият съд е гравиран между Речния бог и голата женска фигура на богинята на морето. Следователно Мандренската лагуна като естествено пристанище е била гордост за гражданите на Деултум и това, макар и под формата на символи е достигнало до нас.
    Но прадревният залив на мястото на Мандренското езеро е опасан с още по-стари, от колония Деултум поселения. Ние все още нямаме находки от новокаменната епоха, когато земеделци и скотовъдци от Мала Азия плъпнали към пределите на Европа и по Западния бряг на Черно море са ни оставили следи в селищните могили при град Каблешково и село Лъка. Но знае ли човек? Маже би тайната на новокаменните земеделски култури тук се крие в 50 метровите наслаги в коритата на древните реки, които са образували езерото. Значителните колебания на морското ниво в епохите след 10-тото хил. пр. Хр. подтикват някои учени да търсят останки от неолита далече навътре от съвременния Западен бряг на Черно море. Тези изследователи имат основание, но, за да направят проучванията си по-атрактивни, те ги свързват с популярните текстове от Стария завет на Библията, които ни разказват подробно историята на праотеца Ной, построил огромен дървен кораб, наречен на неговото име Ноев ковчег. Този библейски текст се използва доста спекулативно от някои днешни подводни археолози, защото изследванията под вода са скъпи, а Библията е популярна и в случая се явява примамка за привличане на спонсори, които с по-голяма охота биха инвестирали в проект „Ноев ковчег”, отколкото в някое проучване с примитивното название „Неолитът по Западночерноморския бряг”.
    На много места по терасите около Мандра се откриват култови ями, в които има находки, започващи от меднокамената епоха в 4-тото Хилядолетие пр. Хр. и достигащи да ранните фази на античната епоха. На последната спирка на автобуса в новата част на Квартал Меден рудник, при оформяне на терена бяха открити култови ями с материали от меднокамената епоха и амфорни печати от класическата античност - V - ІV в. пр. Хр. Благодарение на Ивайло Апостолов част от тези важни материали постъпиха в Археологически музей - Бургас.
    През месец март 1981 г. в местността Костадин чешма при пристъргване на хумусните пластове на южния бряг на язовира Мандра се появиха петна от култови ями и погребения и изключително много фрагменти от древногръцки амфори. Пръв забеляза и оцени тези находки Димитър Сечанов от Дебелт. Той веднага информира Археологически музей - Бургас. Тези ями върху строителната площадка на Металургичния комбинат край Дебелт бяха подробно и прецизно изследвани от екип под ръководството на покойния н. с. д-р Стефан Дамянов. Ранната кончина на този неуморен изследовател възпрепятства цялостната публикация на тези материали, но трябва да изтъкнем, че най-старата керамика поставена в тях датира от меднокаменната епоха. Тук не липсват и находки от късната бронзова и от ранножелязната епоха, но особено изобилни са античните амфори, които са били продължително време начупвани и поставяни в ямите.
    На много места около езерото има светилища от култови ями. Те имат многовековна история, но това, което в още по-голяма степен привлича вниманието ни са двете светилища на Аполон, разположени на двата срещуположни бряга. Светилището на Аполон Карсенос е било на връх Шилото край Бургас, а светилището на Аполон Агнос се е намирало на брега на Узунгерен близо до село Твърдица.
    Трудно е без разкопки да се определи какво е било съотношението между двете светилища на „Пречистия Аполон” и на „Аполон Карсенос”. Кое от тях е по-ранно? Откриването на голямо съкровище от 120 сребърни драхми на Аполония Понтика с дата ІV в. пр. Хр. на връх Шилото говори в полза на Карсенос, но веднага трябва да подчертаем, че недалече от Твърдишкото светилище, на около 500 м. южно в района на разсадника на Горското стопанство се натъкваме на тракийска керамика от ранножелязната и късножелязната епоха.Бронзова монета на Гордиан ІІІ, сечена в Деултум с персонификации на реките и морето.Бронзовите брадви, открити на северния бряг на Мандренското езеро.Уникалната тетрадрахма на Аполония, открита при с. Маринка.Плочка на Тракийския конник с изображение на мида и надпис „На Аполон Карсенос” от „Шилото”.Мраморната плочка, посветена на „пречистия Аполон” от Твърдица.Мраморна плочка на Тракийския конник от Твърдица.Храм на Аполон върху монета на Деултум.Картата на Хайнрих Киперт (1877 г.).Ами ако и тукашното Аполоново светилище е функционирало дори по-рано от Карсенското. Дали уникалната тетрадрахма на Аполония, открита недалеч от близкото село Маринка на брега на микроязовира не е във връзка с култа към него в светилището на при Твърдица? На нея е изобразена статуята на божеството, която се е намирала при главния аполонийски храм. Без изследвания нищо не може да се твърди със сигурност. Все пак не можем да прескочим факта, че през 90-те години на ХХ век на връх Шилото беше открита статуя на облечен Аполон с китара в ръка и с надпис на поставката от времето на тракийския цар Реметалк ІІ, царувал между 19 и 38 г. сл. Хр.
    Богът на хармонията е представен този път облечен в дълга, препасана дреха и тъй като статуята е фрагментирана, ще припомним, че същата иконография на божеството срещаме върху опакото на две монети на император Август, сечени в Месамбрия и върху три от последните автономни монети на същия град. Това говори за разпространение на Аполоновия култ около целия Бургаски залив.
    На връх „Шилото” е била открита и оброчна плоча на тракийски конник, която според надписа е посветена на „Аполон Карсенос”. Макар и по-късна тя ни помага да локализираме абсолютно точна светилището на Аполон, почитан под местното тракийско име „Карсенос”.
    Дълги години ние не знаехме къде се е намирало светилището на бог Аполон, носещ прозвището „Карсенос”. Откриването на статуята на божеството на връх Шилото даде основание на Петя Кияшкина да локализира това култово място именно на връх Шилото. При тази локализация тя използва и оброчната плочка на тракийския конник. Върху горната рамка на този оброчен дар, направен от тракиеца Гайанос ясно се чете прозвището „Карсенос”. Над главата на коня е изобразена мида и това ни дава основание да мислим, че Аполон Карсенос е бил тясно свързан с плавателната Мандренска лагуна и с морето.
    В светилището недалече от Твърдица, на брега на Узутгерен в древността Аполон, е наречен на старогръцки „агнос”, което означава „чист”, „непорочен”. Тук някога В. Христов, жител на селото, е открил и предал в музея една мраморна плочка с изображение на бога на светлината, слънцето и мореплаването Аполон. Плочката е фрагментирана, но все пак е запазена горната част от изображението на Аполон, представен гол, с лира в ръка. И над божеството е написано „На пречистия бог...” Този епитет и самият образ ни говорят, че под плочата са били изписани имената на Аполон и на дарителя - древен предшественик на днешните жители на Твърдица. На същото място са намерени три оброчни плочки на Тракийския конник, който и в двете мандренски култови места е бил почитан като Аполон.
    В някои от древните светилища освен жертвеници и жилища за жреците е имало храмови постройки. Върху монетите на Деултум има седем типа храмове на Аполон. Напълно е възможно два от тях да ни представят култовите сгради от светилищата на „Аполон Карсенос” и „Аполон Агнос”.
    През раннохристиянско време върху Твърдишкото светилище явно е била построена базиликална църква. Тук проф. Иван Гълъбов е открил и средновековни материали. Нещо от езическите усещания на древните траки обаче все пак е останало през вековете. Казахме, че епитетът „агнос” на старогръцки означава „чист”, „пречист”, „неопетнен”. Самата дума има индоевропейския общ корен на нашето „огън”, санскритското „Агни”. И това е естествено. Та нали открай време огънят и водата са били за древните основни пречистващи средства.
    При християнизацията, въпреки силният отпор срещу езичеството и поголовното чупене на езически статуи и релефи, все пак нещо от старите култове е останало. „Аполон агнос” („пречист”) естествено трябвало да изчезне. Но смисълът на епитета „агнос” оцелял. Ревностните християни, за да го обагрят с християнска нравственост го сменили с друга дума, която е на основата на старогръцкия глагол „ахрайно” - „пречиствам” и това станало име на селището, което съществувало при днешна Твърдица. На османотурски то започнало да се произнася „Ахрянли” и впоследствие станало име на чифлик. Върху картата на Хайнрих Киперт то е изписано „Akrania”, а Мандренското езеро е наречено „Akrania See”.
    За „агнос”, за пречистващия огън сега ни напомнят пламъците, извиващи се над главата на един жертвен кон. Това изображение виждаме под релефното поле на Тракийски конник, открит пак край Мандренското езеро - в градището на древния Деултум. От двете страни на лагуната всички ниви, гори и пасища са принадлежали на гражданите на този град.
    Древните християни предпочели пречистващата сила на водата и затова променили епитета „агнос”. Народното християнство в Странджа обаче съхранило спомена за пречистващата сила на огъня и сега тя се проявява в нестинарството. И когато нестинарите танцуват върху живите въглени, и до днес ние усещаме как Аполон Агнос ни намига съзаклятнически иззад иконните изображения на Св. Св. Константин и Елена. Християните забравиха, че император Константин почитал кръста, но огнения кръст. Той до последния си дъх останал верен на култа към Слънцето и това се помни от обективната история.
    Брегове на Мандренското езеро също го помнят. Защото, както видяхме, те не винаги са били само царство на камъша и дивите патици. Тук наистина някога е процъфтявала великолепна цивилизация.

    Проф. д. и. н. Иван КАРАЙОТОВ










    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: УНИКАЛНАТА ИСТОРИЯ НА МАНДРЕНСКОТО ЕЗЕРО

    Писане  Булти on Чет Яну 02 2014, 21:31

    ръкостискане
    avatar
    kuins

    Брой мнения : 1234
    Join date : 06.09.2013
    Age : 70
    Местожителство : Бургас

    Re: УНИКАЛНАТА ИСТОРИЯ НА МАНДРЕНСКОТО ЕЗЕРО

    Писане  kuins on Пет Яну 03 2014, 08:42



    ръкостискане 

    Sponsored content

    Re: УНИКАЛНАТА ИСТОРИЯ НА МАНДРЕНСКОТО ЕЗЕРО

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Нед Окт 22 2017, 14:44