Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    АПОЛОНИЙСКИЯТ КОЛОС НА КАЛАМИС

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 35
    Местожителство : София

    АПОЛОНИЙСКИЯТ КОЛОС НА КАЛАМИС

    Писане  Jorestes on Чет Дек 19 2013, 08:54

    АПОЛОНИЙСКИЯТ КОЛОС НА КАЛАМИС


    АПОЛОНИЙСКИЯТ КОЛОС НА КАЛАМИС
    Едно от чудесата на древния свят, удивлявало човечеството в продължение на близо хиляда години, е бил Аполонийският колос на атинския скулптор Каламис. Тази бронзова статуя е представяла бог Аполон, под чието покровителство граждани на малоазийския град Милет основали най-древния град в днешните български земи – Аполония Понтика. От началото на V в. до 72 г. пр. Хр. в продължение на около 4 века бронзовият колос на Аполон е посрещал и изпращал всички кораби, плаващи край Западния или „Левия”, по думите на древните, бряг на Гостоприемното море (Понтос Еуксейнос). Статуята поразявала със своята височина от 30 лакти както свидетелствува Плиний Стари в І в. пр. Хр.
    Именно тези колосални размери са били причина творбата на Каламис да бъде запомнена завинаги, но в същото време това нейно качество предполага и голяма цена. Има признаци, че скъпо струващата творба на Каламис е дала повод за социални трусове в Аполония. В по-късни времена, почти два века след отливането на бронзовата статуя, тези социални брожения са намерили отражение в два от оцелелите фрагменти от трактата на знаменития философ Аристотел, озаглавен Политика. Смята се, че в случая светлият ум на учителят на Александър Македонски, равен на своя ученик не като завоевател на територии, а като завоевател на умове, визира противоречия между олигарси и демократи, предизвикани от големите разходи за Аполонийския колос. През 72 г. пр. Хр. бронзовата статуя на Аполон е била отнесена от римския пълководец Марк Лукул и поставена на Капитолийския хълм в Рим. В средата на V в. след Хр. вследствие на готските нашествия нейните следи се губят.
    Проф. Велизар Велков отбелязваше при разговори, че според сведения у историка на античното изкуство Йоханес Винкелман (ХVІІІ век) някъде в Италия имало мраморно копие на Аполонийския колос. В ново време обаче никой не знае къде се намира това копие. Единствено изображения върху монети даваха известна представа как е изглеждал бог Аполон от творбата на великия представител на строгия стил в развитието на древното изкуство, атинянина Каламис. Напоследък към монетните изображения се добави и една уникална дървена статуетка, наричана още „ксоанон”. Тя беше открита при подводни проучвания в акваторията на Созополското пристанище от екип, ръководен от н. с. Христина Ангелова, директор на Центъра за подводна археология през 1990 г.
    2
    Още през 1898 г. големият немски нумизмат Бернард Пик интерпретира изображенията върху опакото на две серии аполонийски монети като образ на каламисовия Аполон. По-късно тази идентификация беше допълнена и критично разгледана от Тодор Герасимов, а през 1975 и 1977 г. при разкопките на тракийската крепост „Малкото кале” (14 км. югозападно от Созопол) бяха открити две бронзови монети от непозната емисия, които ни дават още по-пълна представа за общия облик на Колоса. Тези разкопки бяха ръководени от покойния проф. Мечислав Домарадски и от мен. Първата монета публикувах трикратно в списанията „Нумизматика, Изкуство и Археология” още през следващата 1976 и тя твърде често се цитира в специализираната литература. Втората е от един същ лицев печат с първата, но е от различен реверс. Към тях трябва да се добави още един екземпляр, открит в Източното Старопланиние, който сега се намира в частна колекция.
    Лицевото изображение главата на Аполон от тези монети чувствително се различава от известните преди това. Прическата е третирана с по-големи подробности. Буйната коса е прибрана встрани и образува руло, което обрамчва челото и слепоочията. Събрани на тила, рулата, идващи от двете страни (едната не се вижда на изображението в профил), образуват свободно падащ кок. От него към раменете се спуска накъдрен кичур.
    Сравнена с прическите на автентичните скулптурни изображения от първата половина на V в. Пр. Хр. като Аполон от Западния фронтон на храма на Зевс в Олимпия, прическата от монетата показва поразителна близост. Липсата на лавров венец ни най-малко не ни озадачава. Едва ли големият майстор, този типичен представител на елинската лаконичност, би си позволил досадната тавтология и след като е разположил фигурата на Аполон Лавроносец до лаврово дърво, ще увенчае главата му с клонки от същото растение.
    Обратната страна на трите нови екземпляра също се отличава от публикуваните от Пик и Герасимов. Тук е представена цялата фигура на Каламисовия Аполон. Само че монетната реплика дава много по-ясна и точна представа за древния колос. Сблъсквайки се с трудностите при пренасянето на една кръгла скулптора върху миниатюрен релеф, гравьорът е проявил максимална изобретателност при преодоляването им. Върху монетата Аполон е представен фронтално. Той е стъпил здраво върху десния си крак и вследствие на това дясната страна на таза е малко по-повдигната. Държащата лавров ствол дясна ръка е протегната встрани и въпреки не дотам съвършения ракурс, гравьорът е успял да намекне, че лавровото дърво от статуята се е намирало пред фигурата на Аполон. В горната си част до лакета дясната ръка е по-къса и е
    3
    успоредна на тялото, а от лакета надолу рязко се отдалечава встрани. Лявата ръка трудно се долавя, защото в тази част монетата е контрамаркирана. От остатъците обаче се вижда, че в нея божеството е държало лък. От двете страни на фигурата четем надпис: АПОΛΛΩ/NIHTEΩN, което ще рече [монета] „на Аполонийците”. Под хоризонталната линия, маркираща поставката на статуята е изцяло изписано името на монетния магистрат в родителен падеж: КАΛΛIΣ/TPATOY. В старите си публикации аз интерпретирах контрамарката в дясното поле на опако „Глава на Атина” като контрамарка на Калатис или Месамбрия, но впоследствие се оказа, че и Аполония е имала тип монети с глава на Атина върху лицевата страна и следователно този допълнителен знак също може да се отнесе към Аполония Понтика.
    През 80-те години на ХХ век един колекционер ми показа една аполонийска тетрадрахма, върху която изображението на статуята на Аполон от Каламис е още по-ясно. По-късно аз издирих откривателя на монетата и според него тя е била открита на брега на микроязовира в землището на село Маринка, Бургаска община. На 25/26 ноември 1991 г. тази тетрадрахма от не съвсем чисто сребро се появи в един швейцарски Аукционкаталог, според който се предлагаше на търг за 20 хиляди швейцарски франка. Какво е станало впоследствие с нея, не ми е известно, но много ерудирани колекционери в Западна Европа считат, че тази тетрадрахма е фалшификат. Сега аз разполагам само със снимката от каталога, издаден в Цюрих и с отпечатъци върху пластелин от тази интересна монета. Изображението на аполонийския колос върху нея е по-ясно, но има една смущаваща особеност. Върху клоните на лавровото дърво е кацнал орел. Подобна особеност не съществува върху бронзовите монети, две от които бяха изровени от културните пластове на „Малкото кале” пред очите ми и в тяхната автентичност не мога да се съмнявам.
    Но както пораждащият противоречия орел кацна допълнително върху лавъра на Аполон, така при подводната експедиция в акваторията на Созополското пристанище археологическият шанс кацна върху рамото на ръководителката н. с. Христина Ангелова. И от тинестото дъно излезе изключително рядката находка – дървена статуетка на Аполон.
    Както е добре известно, времето е безпощадно към нетрайния материал – дървото. Най-голям негов враг са атмосферните влияния, които се променят всеки ден и в още по-голяма степен през вековете и хилядолетията. Дърво се запазва само във вода и по-скоро в утайките от тиня. Благодарение на това сега в Археологически музей – Бургас има две лодки-еднодръвки – едната от античността, открита
    4
    в самия Бурга,с недалеч от Корабостроителния завод след едно миницунами през 70-те години на ХХ век и една от българското средновековие, произхождаща от блатото при село Скалак, Карнобатско.
    За дървените статуи в древна Гърция много се говори, защото тези т. н. „ксоанони” стоят в началото на древногръцката пластика. Те са били тачени и през по-късните времена и това личи от изображенията им върху монети. Уникалната дървена статуетка от Аполония може да се датира през ІV в. Пр. Хр. На нея бог Аполон е представен по същия начин както върху монетите и това показва, че и в този случай за образец на дървеното изображение е послужил бронзовия колос на Каламис. От статуетката е оцеляло само торсото, но се забелязват малки дупчици за монтиране на свитите ръце, за да държат те лъкът на Аполон Лечител и лавровото дърво откъм дясната ръка. Прическата е моделирана също както върху монетното изображение.
    Бронзовите монети, спорната тетрадрахма и дървената статуетка от Созополското пристанище ни помагат да осезаем един древен паметник, поразяващ въображението и ума на десетки поколения, живеещи край Понтос Еуксейнос или плаващи край неговите брегове. Ние разбираме, че в Аполония е работил един представител на нови тенденции в античната пластика от епохата на строгия стил. Разчупването на канона на архаиката с типичната за нея статичност е била най-ярката характеристика на творбите на Каламис. Той е един от първите древногръцки майстори, проявяващи тенденцията да свържат статуарната творба с реалната среда. Имам предвид погледа на Аполон, отправен към лавровия ствол. Божеството, закрилник на Аполонийците, въпреки голямата си строгост, въпреки своята колосалност е било твърде близко до обожателите си. Откритата в акваторията на пристанището статуетка, оброчен дар за божеството, косвено говори, че храмът на Аполон Лечител се е намирал на днешния остров „Свети Кирик”, където е намерен и оброчен надпис с обозначение, че е посветен на „Аполон Лечител”, което на старогръцки звучи „Иетрос”. Данните, които ни дават изброените паметници не са в противоречие с широко известното сведение на Цицерон, който казва, че статуите на Каламис „също са строги, обаче са вече по-гъвкави”, т. е. по-раздвижени.
    Присъствието на скулптора от атинския майстор Каламис косвено ни говори за контакти между Аполония и Атина още през първата четвърт на V в. Пр. Хр. През 1975 г. покойната Мария Цанева откри два съседни гроба, в които имаше йонийски и атически керамични съдове. Атическите са директни доказателства за търговски връзки между Аполония и Атина. За артистичните контакти в началото на V
    5
    в. Пр. Хр. говори прочутият релеф на Дейнис, син на Анаксандър, който има паралели сред надгробните релефи в областта Атика и това даде възможност на проф. Иван Гълъбов да обоснове идеята си за наличието на аполонийска пластическа школа през този ранен период.
    През класическата епоха след влизането на Аполония в Атинския морски съюз около 437 г. пр. Хр. тези връзки стават още по интензивни и дори на Атинската агора е открита сребърна монета на Аполония. До края на V век и почти през целия ІV в. Пр. Хр. тесните контакти продължават да се осъществяват под отправения към лавъра и морския простор поглед на статуарния Аполон Лечител. На границата между ІІІ и ІІ в. пр. Хр. той е изобразен върху монети, а още по-рано през ІV в. пр. Хр. е получил като оброчен дар дървената статуетка, открита почти запазена изцяло на дъното на Созополското пристанище.
    Проф. д.и.н. Иван Карайотов
    Текст на снимките:
    1. Созополския полуостров и островите „Свети Кирик и Юлита” и „Свети Иван”.
    2а. Първата бронзова монета от „Малкото кале” с изображение на колоса на Аполон от Каламис (аверс).
    2б. Първата бронзова монета от „Малкото кале” с изображение на колоса на Аполон от Каламис (реверс).
    3. Сребърната тетрадрахма от язовира при село Маринка.
    4. Дървената статуетка на Аполон от Созополското пристанище.
    5 . Дървената статуетка на Аполон от Созополското пристанище.
    6. Надгробния релеф на Дейнис, син на Анаксандър

      В момента е: Вто Авг 22 2017, 04:40