остров Св. Анастасия

Здравейте , приятели ! Чудех се тоя закъснял репортаж , дали да не го напиша в темата на Всяк за лодката около Бургас , но реших да отворя различна тема специално за тоя остров ...щото тоя остров ...толкова много имам да пиша за него...корените на рода ми са вплетени в неговата история...аве всичко по реда си ...почвам съм с репортажчето , пък да видм до де ши я докараме ...
...някой от вас знаят , че е страхотен кеф да излезеш със сина си в морето , по-малко - особено ако е пораснал вече голям мъж , а не знам колко са тези , които освен , че ще го разходят с лодката , да ловите риба заедно , но и ще го закарат на приказен остров , на който точно пра-пра дядо му (на моята баба - баща и ) е бил фараджия в бурните -трийсетте години на миналия век ...май съм само аз такъв :05: ...



...сина ми си има и тука ник...на подводния още няма сериозни успехи , но във въдичарството определено е по напред вече от баща си :05:





а тия снимки от острова са вече негови :

...на връщане ме накефи един бял УАЗ , кацнал на брега на морето :49128a21c22ad9



...улова , бе повече от скромен ...



...но ни остана един чудесен спомен ...в момента сме далеч един от друг...ако влезе и прочете , там в мъгливата и шумна София , лятото макар и за секунда ще се върне при него ... :390ba08ab62e78 ...ех ...а наздраве :




за ся край :05:

...вчера от любимия остров :

...и сефтето с лодката тая година го напрайхме пак там ...на острова ...младежа тоя път здраво закъсня и тръгнахме по обяд :60678:





решихме да ловим в залива на Отманлий , но източния вятър донесе много кофти миризма от Нефтопристанището :752444:



та решихме да го подминем :



в открито море , обаче , ни посрещна неприятен и силен източен вятър :373173: ...ам ся ...направихме набързо няколко проби за карагьоз на едно дащно място дет миналата година , есента бях направил туй :



ама нъцки :5f3aea9b1ac151 и затуй решихме да се скрием поне на завет зад острова ...стигнахме яваш , яваш с цел да не се намокрим от насрещните вълни :





и забелязахме , че на острова дърветата са вече цъфнали :

решихме да пробваме тук :



на Каменната гъба гларусите се занимаваха с домакинските си задължения :6e6ebecd09233a



напук на лудницата в Бургас , тук си цареше идилично спокойствие :



Острова си живееше някакъв свой , откъснат от времето и пространството , спокоен живот :



... и започна голямото чакане , дремане и припичане на крехкия завет ...и изведнъж :364672:



младежа направи сефтето :439871:



гларусите от Гъбата веднага дойдоха на проверка :6e6ebecd09233a



но младежът повече не искара нищо , колкото и да се надяваше горкият :6425deb86829a0





...нито пък баща му :570556:



и въпреки , че риба нямаше си тръгнахме с огромно нежелание ...оставихме зад себе си един бледослънчев приятен ден , който все щеше да остави някакъв спомен в поредицата от скучни и монотонни , сиви и безлични делници



синът ми вече направил сефтето , спокоен можеше да заминава за Германия да си прави дипломната работа , нямаше да го видим четири месеца , тъй че бях щастлив искарал един съвместен уикенд заедно с него ...до нови срещи

...реших да продължа репортажа тук , щото действието се развива в близост до острова :



Отманлий - отдавна бях решил да посетя тва място , минавайки с лодката оттам за острова ...тоя уикенд - изминалия , требеше да бера череши :mistaken: и реших в петъка да начеша крастата - къде - къде , ми някъде наблизо - 16км. от Бургас и аре там ...да ама едно е с лодката , а с калинката излезе съвсем друго ...минах през Рибарското селище , а требвало през отбивката за парк Росенец и кът съ нахаках в едни черни пътища - нема излизане ...оттук , оттам намерих "широкия" път за нефтопристанището , подминах го и нов проблем - ми то само вили , хижи и бариери и нема как да стигна до морето :mistaken: :b23b8673c6466f ...а едно време тук е било любимото място за отмора на бургазлии :



- тук съм като малък с баща ми , именно там ...

...по едно време се наврях в некакъв лускозен частен плаж - после се оказа , че бил на Ахмед Доган :606186: , начи пича , освен голямата , кът прогимназия хижа (дет я дават по новините с големите сателитни чинии) , си е заградил и доста голяма част от брега :606186: , направил си е нашия алеи , пейки , поставил си лампи , терасирал е брега , озеленил го и от дивата природа от време оно , няма и помен :60678: , дори в момента имаше спрял булдозер и валяк :606186: , баси държавата :f38b1c44c48ae2 ...добре , че часъ беше много ранен , инак щеше да се стигне до стълкновения с охраната :752444: ...а стига толкува , че отиде репортажа ...
...както и да е - намерих носчето към което се стремях , надух каяка , багажа долу и кът са върнах за някои от такъмите се оказа , че ключовете от калинката съ съ изхулили от слиповете ми някъде в пясъка ...

...викам си : " - Булти запази самообладание , не се ядосвай , не си проваляй излета " ...м-да , въртях се половин час , като гламав по плажа , по слипове и си мислех как тъй ши са прибирам в Бургас , ако не си намеря ключовете от колата ...а слънцето вече ставаше по-силно и по-силно ...и изведнъж зърнах АМА само крайчеца от тях - бяха заровени до едни боклуци по пясъка ...БААСи късметя , викам си :" -Ся щи избия и рибата !!! "...мъ не дал госпуд - в морето мъртвило , батак и мътилка - не е кът на Мириус - в дълбокото още по мътно ...обаждам се на жената и се оказва , че и тя няма клиенти на рабтата , ми ся , ко ши ядем довечера , парите ги дадох за бензин ...
...и пак опрях до верното старо харпунче - бастунче: попче , паурче , рапанче - еее гладни няма да останем ...и тъй до 2 ъклок , но жестоко угладнях ( държи ма още от Мириус ) , заболяха мъ краката от плавниците и си викам " Аре на брега !!! "...там лъхнах едно русенско варено , но нещо пак останах гладен и отразих още едно ...да ама ся пък ми стана тежко ... и реших да си подремна ...ООО пропуснах да отбележа , че след като намерих ключовете и си облякох неопрена и се гмурнах точно - около три пъти , усетих остър позив и излизах на брега аварийно след което последва повторно обличане на неопрен ...изобщо мотането на сутринта бе на МАХ ...
подремнах си аз , както си бях с неопрена , тъй като да го обличам и събличам три пъти за един ден ми се видя много , да амъ ма напече слънцето ...и влязох да се гмуркам пак , избрах си един плиткач , докато ми се размине ръната - да не се пускам в дълбокото , обачи все не мога да намеря подходяща позиция , въртях се , въртях се и след 1 мин - ОООО БОЖЕ !!! КОЛКО Е ГОЛЯМА ТАЯ РИБА ВЕ ЕЙ !!!...честно да ви кажа , не си спомням момента в който съм стрелял...

...спомням си само , как видях пеленгаса да се мята на въжето :dancingHappy_i :dancingHappy_i :dancingHappy_i ...явно предишните полу-успешни , меко казано :570556: стрелби на Мириус са си казали думата и сега не пропуснах единствения си шанс :








...викам си : " Ей , ся въ избих ! "...дебнах около три часа , но риба повече не видях :6e6ebecd09233a ...на брега рибока пусна една бяла лига - не ви е работа :spying: , явно е бил разгонен мъжкар и е дошъл да прави любов с мен :spying: ...да ама не е познал :мухи: ...на брега се запознах с един рибар от Шопско , той снима пеленгаса , оплака ми се как ходил да лови на кейчето в заграбения плаж от А.Д. :606186: , как винаги до него стоял един бодигард и го гледал втренчено в ръцете ...похвали ми се как миналата година , двама уловили два "ската" :sunglasses2: ...тук се сетих за Рибарина :sunglasses2: ...в къщи като сложих пеленгатора на кантара и го дръпнах леко за опашката :570556: ми излезе около 3 кг :



...после събитията се развиха тъй :



... а един рак се опита да избяга от халадилника :



...на другия ден на вилата дегустирахме императорски ориз с морски дарове :



...славейте чуруликаха а лилиума пръскаше божествен аромат :



...но няма по хубава миризма от тая , на домашно приготвено сладко от череши :



КРЪЙ !!!

...начи случайностите продължават...вчера станах на разсъмване , запалих колата и пак към същото място ...на бензиностанцията ми казват да почакам малко , тъй като се отчитали смените...вече съм на морето и помпя каяка , отнякъде от нищото , изкача огромна немска овчарка и ми измива лицето с език :226711: , припикава ми каяка и фиатчето и изчезва по същия мистериозен начин , собственика и идва да ми се извинява , улисан от тях двамата , пренапомпвам долната секция и...тя се пука ...в шест съм във водата :



...тоя път съм се настроил само за големи риби и прощавам поне на сто едри попчета , педесе паура и триста рапана ...засада след засада , на дълбоко , на плитко , най-старателно , чак ребрата ме заболяват от раздишвания и апнеи ...в дванайсе съм вече гроги и излизам на брега :




...изяждам отново две консерви и като убит на място , се просвам върху скалите , както съм с неопрена...заваляват едри капки дъжд , аз си намествам бонето и продължавам да къртя ...в един ъкльок отново обувам плавниците и забелязвам , че през целия ден , един и същ , мистериозен облак е обгърнал Атия , неподвижен - като от фон на фото :



...отново - засада , след засада , засада...засада...риба няма :problems: ...викам си последна проба и ...бинго ...бинго , минго - тя неква малка платеринка ...аре още два часа далдисване и полуумрял излизам на брега...а там вали , та се къса ...е поне няма кой да ми гледа колко ми е малък ...улова :

...ще обединя снимките от няколко излета в един репортаж...та значи след като вече достъпът ми до морето бе свободен :




последва пробен риболов около Бургас :









...когато реших да обядвам един гларус се завъртя около мен :



...за него ще стане въпрос и по нататък следващите дни :

...на следващия ден , реших наистина вече да атакувам остров Света Анастасия ...никога досега не го бях минавал тоя маршрут , разстоянието не е малко , ако не се лъжа мисля беше около 8 км. и като пътуване с доста неизвестни , реших да си взема пак само въдицата , да проуча добре района, пък ако зърна някой харпунджия - още по добре - ще получа инфо наготово :sunglasses2: ...почнах да свиквам вече на учудените погледи в Морската градина , морето бе тихо , приводних се без проблеми , минах покрай скупчени една до друга няколко гумнетки , с едни дедки вътре цакащи попчета и с мазна и самодоволна усмивка отпраших към острова ...карах на средни обороти и за 50 мин. бях там :







преди да потегля бях напълнил резервоара ( 1 литър ) догоре , отворих капачката и видях , че са останали около 100 грама ...на острова се бе събрало цяло село от лодки , причината разбрах малко по късно - предния ден са изкъртили карагьоза с чепарета , един чичка до мен също беше хванал , нооо преди да дойда , всъщност тоя ден се бях поуспал малко ...попчето яко кълвеше , нещо от рода фърлям - вадя , но средни и дребни риби , малко граца а също така излизаше и барбун...времето беше спряло , слънцето напичаше приятно а Бургас и скучното ежедневие бяха накъде далеч :

...следобеда кълването спря тотално , повъртях се напред назад , но не ще и не ще...ударих камшика и газ към Бургас...избутах триколката по баира до къщи , ударих две мастики и си легнах рано , бе ме обвзела треската рибарска и все некви карагьози ми се въртяха в главата ...който не е ловил тая риба , не може да разбере за кво става въпрос ...как дърпа чепарето още като го метнеш във водата , как огъва пръчката ако са повече от един , емоциите са големи ...небето бе странно тъмночервено , морето жълто , гладко огледало , аз наближавах острова , но странно не го виждах , острова бе изчезнал ...стреснах се и се събудих . Навън бе тъмно . Четири сутринта . Опитах се да заспя отново , но не успях . След около час бутах триколката в Морската градина . Некви раннобудници правеха кросове , други разхождаха кучета . Бе невероятно тихо и дочух за пръв път в живота си песента на щурец - тук в Бургас . Морето бе тава ....





...по пътя реших да влача воблер на бавен ход ...току наближих острова и видях , че пак село се е заформило , пръчката рязко се огъна и сърцето ми подскочи

...или бях закачил нещо или ....голямата риба бе насреща...пръчката продължи да се огъва на тласъци , ТВА БЕ РИБА ...ми сега , никога не ми се бе случвало подобно нещо , влакното се извъртя и мина под витлото , чак сега се сетих да угася ДВГ-то , но усетих как част от месината се е намотала около винта ....по едно време един гларус се спусна някак неестествено от небето и цопна наблизо във водата , около него се събраха други и настана дандания , дълбоко разочарован вече подозирах какво се е случило...





...размотах влакното от винта , попсувах си на воля , придърпах бавно разбойника и тъкмо се канех да го гепам за шията , оня предугади намеренията ми , дръпна рязко с глава , месината се скъса и той отлетя с дванайсеткинтов воблер и закопчана човка ...

...докато аз се занимавах с глупости , хората кротко си ловяха риба :



...но този ден , от западняка ли кълването бе слабо ...и кьорав карагьоз не видях...добре , че поне времето бе приятно :



...и така неусетно се изниза един тих есенен ден :



...голямото шоу се случи последния ден , когато след месец прекъсване реших да се отдам на подводен риболов...

...на следващата сутрин , отново се събудих в ранни зори , но този път ми се въртяха разни лавраци в главата , а отсреща на терасата си , Джимбо отново си бе прострял неопрените ...пуснах лодката на вода и подчертавам дебело - МОРЕТО БЕ ТАВА , ...плавам си аз и по едно време гледам нещо се белее в морето , доближавам и кво да видя :



...въй - викам си , воблера ми сигурно е тук , но уви туй беше чайка , а не моя приятел ...първите два километра морето биваше :



...но после колкото повече се отдалечавах от брега , вятъра се усилваше и се заформиха едни много кофти вълни ...когато доближавах острова положението беше станало критично , бях изтървал момента за връщане и потърсих завет зад острова , защото западния вятър бе станал невероятно силен ...

...искарах лодката на гладките и ниски скали на източния бряг на острова и почнах да обмислям положението...имах три варианта : да спя на острова , да изляза на Отманлий отсреща или да се боря с високи вълни и яростен насрещен вятър...неизвестно ми беше колко дълго ще продължава това положение , вчера гледах прогнозите , но гледам - силен западен вятър и си викам - Ми кво от туй , тамън морето ще е тихо ... ма хич не съобразих как ще се връщам , щото за мен тези пътувания , по този точно маршрут са нещо ново...и седя си аз замислен на брега , а морето се развилнява по лошо и по лошо ...и в един момент се сещам за приятелите ...за тези от :
http://gofishing.forumsclub.com/portal.htm
...никога не съм гледал сериозно на форумите , но сега след всичко случило се , като се замисля се сещам , че ако не съществуваше тоя форум можеше и да го закъсам яко ...

...обадих се на Тошето , той на Любака и след 5 мин . ми стана ясно , че положението с времето няма да се подобри , дори напротив ще става и по зле , някакво съществено подобрение се очакваше според Любакът , чак след 20 ч. ....Варненският синоптик позна , както е познавал и друг път , само да съм чул някой да му каже оттук нататък една дума накриво по отношение на познаваческите му способности :f38b1c44c48ae2 ...стана ми ясно , че ако тръгвам да се връщам по море в Бургас ще е най - добре веднага . За оставане на острова , нямах дрехи - само храна , вода и неопрени и едни гащи ...да отидех на Отманлий - требеше после да търся помощ от приятел , не е невъзможно , но не обичам...и тъй и тъй ме сърбеше задника за приключения , пък и ми беше любопитно да разбера дали ще се преборя със стихията и този път и реших да щурмувам ...погледнах със съжаление мястото , където не се състоя гмуркането и със свито сърце , че пак правя нещо дет не трябва дръпнах въженцето ....

...тръгнах аз да се прибирам , но трябваше да държа курс право срещу вълните , а с такива вълни ми се случваше за пръв път да се боря - хем къси , хем високи..след няколко такива , идваха и по две още по големи и тогава винта излизаше над водата и тогава забелязах нещо , което също виждах за сефте - при излизане на витлото над водата , хода не му се усилваше както обикновено а двг-то спираше за няколко мига и след потапянето му в морето сам си избръмчаваше наново...и това се повтаряше постоянно . Явно имаше някакъв датчик , може би тоя за маслото и след като ботуша се отклони много от вертикалната си позиция и изключва тока ...интересно ми беше , що миксерчето само се пали отново - поради вълните карах на бавен ход , инак щях да напълня бързо лодката с вода , въпреки , че по средата на прехода поне 10 литра се събраха...туй ако беше двутактова машина , не знам как щях да се прибирам ...та браво на инженерите от Хонда , ако само тая марка са тъй ...

...другото интересно явление беше относно пълненето на лодката с вода ...след като бях стигнал тихите води в Бургас , с учудване забелязах , че в лодката почти няма никаква вода , после видях , че и тапата е паднала - явно в суматохата ...та нашите тапи са с клапи , явно верни са твърденията , че ако махнеш тапата и отвора има клапа и дадеш МАХ на двт-то , се създава тяга , която изсмуква водата от лодката ...при доближаването ми до Бургас , на завет от брега , вълните бяха паднали и тогава бях дал повече газ...да беше останал в лодката не повече от половин литър вода ...

...карах аз , карах срещу вълните , намокрих се целия , от Бургас си бях облякъл един шорти неопрен за сърф и умрях от студ ...викам си - острова сигурно е вече далеч - обръщам се - гледам го - той до мене :eyeballs_icon: ...видя ми се цяла вечност пътуването ...сетих се за разказите на баба ми Марияна ...баща и бил фараджия на острова в периода 1930 година някъде и често я взимал и връщал от училище в Бургас със дървената си лодка , сега в тоя момент това ми се видя невъзможно . Не , че не е бил луда глава . Като малък избягал от Фанариотската махала в Истанбул . Гласили го за свещенник , но нещо не му се понравило вероучението . Дошъл в България и дълги години е бил огняр на крайцера Надежда . После станал фараджия . Името му е Тодор Фотев . Предполагам родоначалник и на друга известна фамилия в Бургас ....

...при наближаването ми на Бургаския бряг , вълната падна . Паркирах на едно тайно място и почнах бавно да се затоплям и да се кефя , че съм жив и че съм успял...ако се беше скапала машинката , не знам кво щеше да стане ...от последния среднощен ремонт в Поморие ( Гущеровите дрехи ...) нямаше проблеми с него , тогава беше изгнила пружината на клапана за гориво ( естествено заради БГ бензина и водата в него )...морето бе огледало и нищо не подсказваше за драмата , която се разиграваше навътре ...привидно , коварно и измамно усещане ....облякох си камуфлажа , видимоста не бе зле за Баргас , но риба не видях ...след около час се покатерих на лодката и си викам - Я да видя кво има на Юг !....учудващо бързо стигнах до нос Форос и след това таляна на Крайморие . Фърлих котвата и цамбур пак в морето . Мътно . Пред мен бавно премина огромна платерина ( като на Чафо - но явно тоя сезон , късмета е негов ) . Срелях , бях сигурен , че съм я ударил и с учудване видях как идва да ме огледа с дълга резка от мен по тялото си . Побеснях , заредих експресно , но колкото и да обикалях повече риба не видях ..

....пропуснах да отбележа , че при прехода ми , въпреки вълните изгорих обичайното количество бензин , явно щото карах на бавен ход ....накрая изморен стъпих на родния бряг и оставаше само да дотътря лодката до в къщи :







Край

...този път атакувахме с колегата sea_dragon...огледахме , се ослушахме се и решихме да атакуваме Бургаското пристанище :

...времето не бе нито слънчево , нито облачно :



...с колегата фърлихме по едно чепаре за проба :





НО , закачки много а риба ЙОК...по едно време се закачи едно , нищо и никакво попче ...сменихме такъма с класически за бай Поп...и като ги метнахме ...

....баси , на Бургаското пристанище бъкано с лихмари



а аз си ги думках и с едно скъсано старо чепаре , като само на долните три куки слагах ем от замразена скарида

...колкото по-голяма бе скаридата - по-големи риби се фащаха