Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    И под стените високи на Анхиало преплавал

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3567
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    И под стените високи на Анхиало преплавал

    Писане  Jorestes on Чет Окт 31 2013, 15:10

    И под стените високи на Анхиало преплавал

    Ст. н. с. д-р Иван Карайотов - “И под стените високи на Анхиало преплавал”

    Сп. Море, , бр. 1-2, 1998

    В Книга І, Елегия 10 от сбирката “Тъги” на знаменития римски поет Публий Овидий Назон (43 г. пр. Хр. – 17/18 г. сл. Хр.) със значителни подробности е описано неговото плаване към града на изгнанието му – Томи (Констанца). Навлезлият във възрастта на мъдростта поет пише:
    “... и през Бизантион (1) – там брегът господства над пролива,
    отварящ врата към Евксинтския Понт (2),
    за да премина, понесен от Южния вятър
    подвижните страшни скали, наречени Кианейски.
    Тинския залив (3) да стигна, а после града Аполонов (4)
    и под стените високи на Анхиало преплавал
    във Месамбрийския порт (5) да закотвя.
    Да мина Одесос (6), след туй крепостта,
    получила име на Бакх-Дионис (7),
    а също града, дал подслон на потомци
    на Алкатой (8) – както говори предание
    и невредим да пристигна в града на милетците (9),
    дето оскърбеният бог ме запрати...”



    Но преди да достигне “до устието на просторния Понт” Овидий е имал богат живот. Той е роден през 43 г. пр. Хр., когато Рим се тресял все още от политически противоречия. През годините на ранното му детство републиканският строй е преминал залеза си и през 30 г. след битката при нос Акций, край Пелопонес (31 г. пр. Хр.) Октавиан Август станал едноличен господар на прекомерно разширилата се римска държава.
    Владетелят от “скромност” не пожелал да се нарича император. Той предпочел да бъде възприеман като “пръв между равни” (принцепс) и затова управлението на Август се нарича принципат. Всъщност това е предходна форма на държавен строй между републиканския и императорския.
    Най-характерната черта на това време е притворството в обществения живот, което в началото на нашето летоброене достига върха си. То започнало от поведението на самия принцепс, който управлявал еднолично, но имитирал “възраждането” на републикански, староримски “добродетели”. На фона на продиктуваните от Октавиан Август закони за задължителния брак, против прелюбодеянието, против разкоша в яденето и облеклото, в Рим се възцарила още по-необуздана разпуснатост и разврат. Републиканските нрави от доброто старо време останали само едно пожелание.
    Голямото постижение на Августовския принципат е небивалият цъфтеж на литературното творчество. Това е времето на Барда на Октавиан – поетът Хораций, времето на Виргилий, който с “Енеида” придава на римската държавност един универсален статут и санкционира божествения характер на основите й. Наред с тази помпозна официална поезия към края на І век сл. Хр. отекват и фриволните, но дълбоко човешки акорди на Овидиевата поезия. Държавническият индивидуализъм па един естествен начин поражда и личностни мотиви в поезията. Така любовта и всички душевни състояния, пораждани от нея, избликват с все сила от Овидиевата поезия, събрана в сборниците “Любовното изкуство” и “Лекарства за любов”. Предметът на неговите копнежи – лирическият образ на Корина – така завладява сърцата на римската младеж, че започва да дразни гръмовержеца от Палатинския хълм Август. На голяма популярност се радват и неговите “Метаморфози” – една римска енциклопедия по митология, а също така и т. нар. Фасти – поетични интерпретации върху римския празничен календар, които също са свързани с митологията.
    Колкото и да се спори върху причините за изгнанието на Публий Овидий Назон в края на 8 г. след Хр., едно е безспорно и очебийно. Неговата популярност сред златната младеж на Рим го е направила изкупителна жертва. Естествено непреодолимото въздействие на поезията му трябва да е засегнало и близкото обкръжение до “божествения” Август. Фактът, че поетът е бил твърде близък с безпътната внучка на Август Юлия Младша, заточена само няколко месеца преди това, е бил достатъчен за суровото наказание на Овидий.
    Присъдата за изгнание влязла в сила през суровия декември на 8 г. сл. Хр. Овидий отплавал през Средиземно море с кораб, който едва не потънал. Стигнал бреговете на Гърция, поетът остава там през зимните месеци и през пролетта на 9 г. потегля с кораб за То на Понт и в резултата на това написва елегията, която, както се вижда от цитирания откъс, има характер на периплос (описание на плаване).
    Томи през 9 г. сл. Хр. било пазарно древногръцко градче, основано на територията на тракийското племе гети. Тогава то влизало в територията на Тракийската държава на Реметалк І и на сина му Котис, които са били васали на Август. Ориентиран в управленческите порядки на новоизлюпващите се монархии, Овидий побързал да напише поема, посветена на младия Котис. Това е единствения случай в древността – специална поетична творба да е посветена на тракийски владетел. Нещо повече, от нея става ясно, че самият Котис е изкушен от музата и “двамата” с Овидий “са жреци пред един и същ олтар”.
    Жалко, че за младия Котис не са запазени други сведения. Само неговия миниатюрен образ присъства върху една емисия бронзови монети на Реметалк и Август. Неговата глава е гравирана пред главите на баща му Реметалк и майка му. В някои случаи образът му е използван и като контрамарка.
    Тринайстото писмо от Овидиевите “Послания от Понта” е адресирано до поета Кар в Рим. То е създадено в 14 г. след смълтта на Август и от него разбираме, че Овидий е написал поема на гетски език, в която прославя божествения Август. Езиковедите биха били щастливи, ако един ден се открие този стихотворен апотеоз на тракийски език. Всъщност той трябва да е бил един древен поетичен модел на безбройните творби, които през ХХ век обожествяваха Ленин и Сталин на десетки езици.
    В писмото си до Кар Овидии твърде лаконично описва своята тракийска поема:
    “Срам ме е, ала признавам, написах поема на гетски –
    в наши ритми, но с варварски думи.
    Те я харесаха. Аз съм поет
    и за невежите гети”.
    Къде точно се е намирал Анхиало, когато през пролетта на 9 г. сл. Хр. корабът на Публий Овидий Назон минал под неговите “високи стени”? Все още е трудно да се отговори категорично на този въпрос. При разкопки на градището на Анхиало, когато се стигат пластовете до ІІ в. сл. Хр., бликат подпочвени води и това затруднява достигането на най-древните културни напластявания. В самото градище е открит един надпис от еленистическата епоха и един на Гай Юлий Аполоний Ептайкент от времето на император Калигула (сп. “Море”, 1994, кн. 5). Те обаче биха могли да бъдат пренесени от друго място и преупотребени в по-късен строеж.
    В морето пред мигалката са откривани съдове и фрагментирани амфори от класическата и еленистическата епоха. Напълно е възможно части от най-ранния Анхиало сега да се намират под водата.
    Още едно доказателство за разположението на града в непосредствена близост до морето е една уникална монета, станала известна напоследък.
    И макар да се смяташе, че монетосеченето на древно Анхиало е добре проучено, защото още в началото на нашия век е излязъл капиталният труд на Макс Щрак, посветен на този черноморски град, изненадите са винаги възможни. Трудът на Щрак е отпечатан в поредицата “Гръцкото монетосечене”, която има повече от сдтогодишна история. Все по-честата поява на анхиалски монетни типове, липсващи у, авторитетния Щрак, както и в каталозите на Брлитанския музей и в каталога на богатахмонетна колекция в Копенхаген, сама по себе си е е радостно явление. За съжаление, в много от случаите те излизат на бял свят в чужди аукциони. С такъв нов тип се сблъкваме и в един от последните Аукционкаталози на Ланц (№ 80 от 26 май 1997 г.), издаван в Мюнхен. Тук под № 457 фигурира един уникарлен анхиалски тип на император Септимий Север (193-211).
    На лицевата страна на монетата виждаме бюст на императора. Главата му е увенчана с лавров венец, на раменете му личи наметало (палудамент), а на гърдите ризница. Такова лицево изображение ни е известно и от други монети на Анхиало. Уникално е опакото на тази монета. Тук за пълви път виждаме изобразена самата крепостна стена на града с две бойници отгоре и с две кули отстрани. Досега от монети бяха известни само изображения на няколко порти на града. Новото вонетно опако като че ли нарочно изобразява града откъм морето. Това е подчертано чрез миниатюрния кораб и морска повърхност под него. Те са разположени в средата, точно под крепостта.
    Този нов поглед към града едва ли е случаен. Можем да бъдем сигурни, че той е предизвикан от доброто познаване на римската поезия, прославила древния Анхиало. Новият монетен тип на анхиалската монета е същинска илюстрация на цитирания стих от Десетата елегия на Овидий от Книга първа на “Тъги” (Tristia): “ под стените високи на Анхиало преплавал...”. Това е станало в началото на 9 г. сл. Хр. Цитираната Книга първа е била написана още на кораба, където скръбният изгнанник вместо омерзение, изпитал вдъхновение. Тази част от “тъги” е била изпратена в рим със същия кораб, с който поетът доплавал в Томи. Там тя била издадена веднага от неговите приятели и почитатели. Изминалитге близо 200 години от поемата на Овидийю до монетата на Септимий Север не са се оказали препятствие. И в краая на ІІ в. една далечна литературна реминисценция в монетосеченето на Анхиало показва сдилата и въздействието на богатата културна традиция, която е свойствена за всички времена. Епохите на варваризъм са безскилни срещу тази устоймчивост на благородните импулси, идващи от предходните векове. Те не могат да бъдат възродени, както напразносе е опитвал Август. Но истински стойностното, създадено от творческите личности, е непреходно.
    Напразни били опитите на Овидий да омилостиви владетеля. Нито Август, нито Тиберий, възцарил се в 14 г., обърнали внимание на неговите поетични стонове в “тъги” и “Послания от Понта”. В края на живота си в 17 г. Овидий бил обхванат от надеждата, че бъдещият наследник на Тиберий – Германик, ще го помилва. Неговият път минавал през Тракия и поетът започнал да пише посвещение към своите “Фасти” с надежда отново да види Рим.
    Но в края на същата година, или в самото начало на 18 г. Овидий оставил костите си край Черно море и сега неговият паметник краси площада недалеч от пристанището в Констганца. Може би е за добро, че последното му желание “костите му скръбни” “да се пренесат на юг” не се е осъществило. И сега той е не само римски, а преди всичко черноморски поет. Същото усещане са имали и древните жители на Анхиало.

    ___________________________________________
    1. Бизантион – Истанбул
    2. Евксинския понт – Черно море
    3. Тинския залив – Иниада
    4. Град на Аполон – Аполония (Созопол)
    5. Месамбрийски порт . Месамбрия (Несебър)
    6. Одесос – Варна
    7. Крепостта на Бакх-Дионис – Дионисополис (Балчик)
    8. Алкатой – мегарски митичен герой, чиито потомци остновали Калатис (Мангалия)
    9. Града на милетците - Томи (Констанца)


      В момента е: Вто Ное 21 2017, 08:25