Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    КАК ПОСТРОЕН ВЪВ ВАРНА СЪВЕТСКИ ТАНКЕР СТИГНА ДО КИТАЙ С БЪЛГАРСКИ ЕКИПАЖ

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3567
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    КАК ПОСТРОЕН ВЪВ ВАРНА СЪВЕТСКИ ТАНКЕР СТИГНА ДО КИТАЙ С БЪЛГАРСКИ ЕКИПАЖ

    Писане  Jorestes on Сря Юли 03 2013, 09:06

    КАК ПОСТРОЕН ВЪВ ВАРНА СЪВЕТСКИ ТАНКЕР СТИГНА ДО КИТАЙ С БЪЛГАРСКИ ЕКИПАЖ




    Един позабравено постижение от 1966 г., което прави чест на българското корабостроене и корабоплаване

    Вероятно няма да изненадам читателите , които се интересуват от българската морска история, като им припомня, че на 26 март 1966 г. в Корабостроителния завод „Г. Димитров” във Варна се състои тържество по случай спускането на поредния 4000-тонен танкер (строителен номер 576) на вода. Кръстницата Победа Ламбова счупва бутилката шампанско о борда на кораба и му дава името на българската река „Ерма”. Странно, защото от всичките 27 кораба, построени от завода по проект „566 Б”, само този танкер носи име, свързано с България. Останалите получават имена, свързани със съветската история или с региона на Каспийско море, за където са предназначени.
    Танкерите от тази серия са сред най-мащабната поредица от кораби, построени във Варна. Главен конструктор на проекта е инж. Й. Каразлатев. Първият кораб от серията: „Федя Губанов” (строителен номер 390) е предаден на СССР през 1959 г., а последният - „Жигонский” (строителен номер 727), през 1968 г. Такава продължителност на производството е показател за добрите експлоатационни качества на кораба.
    Най-голямата дължина на проект „566 Б” е 123,5 метра, широчината - 16,0 метра, газенето - 4,00/4,33 метра (дедуейт 3917/4718 тона). Максималната скорост, която му осигуряват двата двутактови дизелови двигателя (тип 8DP30/50-3 от по 800 к.с. (при 300 об/мин) е 10,5 възла. Екипажът е от 33 души.
    В каталога на Института по корабостроене - Варна, където „Ерма” погрешно е посочен като кораб, построен за СССР, проект „566 Б” е определен като 4000-тонен танкер за смесено плаване (в смисъл „река - море”). А като назначение: „За превоз на нефтени продукти ... в Каспийско, Черно и Средиземно море на разстояние от брега до 100 мили”.
    Всички тези технически данни могат да звучат и скучно на читателя, но ги представям не за друго, а за обърна вниманието му на това, че танкер с такива характеристики категорично не би могъл да извърши презокеанско плаване. Той така е проектиран! Само че българските корабостроители и моряци опровергават това!...
    В брой 45 от 30 ноември 1966 г. на вестник „Маяк” срещаме кореспонденцията „От Варна до Шангхай” с автор Ст. Стайкова (Стоянка Савова). От нея узнаваме, че танкерът „Ерма” всъщност е построен за Китай и е трябвало да бъде докаран до Шанхай с български екипаж. Екипажът е от Параходство „Български морски флот” с капитан Любомир Горунски и с главен механик Евгени Донев. Маршрутът е Варна - Констанца - Порт Саид - Аден - Коломбо - Сингапур - Хонг Конг - Шанхай. На пръв поглед мисията е невъзможна, защото „Ерма” получава разрешение за прехода с регистрова забележка, че не трябва да плава при сила на вятъра по-голяма от 6 бала...
    Тази забележка е в стил „Пилат Понтийски”, защото екипажът тръгва на път с ясното съзнание, че точно по време на прехода в този регион духат силните югозападни ветрове. Но ни бива да обвиняваме регистъра - и той вероятно е получил заповед „от горе”. Самият капитан Горунски след изпълнението на задачата признава, че с това газене „Ерма” е подходящ за речно-езерни условия, а не за океанско плаване. При това корабът е новопостроен и непознат за нашите моряци - такъв тип танкери не се експлоатират от Параходство БМФ, и никой не може да изключи възможността от появата на необичайни изненади, а помощ в океана не може да получи от никъде.
    На 23 август 1966 г. „Ерма” потегля на дълъг път. След приемането на товар от 3750 тона газьол в Констанца се отправя към Порт Саид. В пестеливата кореспонденция на Ст. Стайкова е споменато, че общо взето екипажът е имал късмет с времето. Не са спестени обаче подробностите около работата на машинната команда, която е имала немалко проблеми Модел на моторен танкер за смесено плаване проект „566 Б”, изработен в корабомоделната работилница на КЗ „Г. Димитров”. Изложен е в централния корпус на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. Снимка автораНа 26 март 1966 г. в Корабостроителния завод „Г. Димитров” във Варна се състои тържество по случай спускането на поредния 4000-тонен танкер (строителен номер 576) на вода. На носа на кораба е поставен лозунг: „Мирът е щастие за народите!” Снимката е от фондовете на Държавен архив - Варна.Кръстницата Победа Ламбова счупва бутилката шампанско о борда на кораба и му дава името на българската река „Ерма”. Снимката е от фондовете на Държавен архив - Варна.Факсимиле от кореспонденцията „От Варна до Шангхай” с автор Ст. Стайкова, поместена в брой 45 от 30 ноември 1966 г. на в. „Маяк”, с. 1Факсимиле от кореспонденцията „От Варна до Шангхай” с автор Ст. Стайкова, поместена в брой 45 от 30 ноември 1966 г. на в. „Маяк”, с. 4при експлоатацията на съветските дизелови двигатели, с някои помпи, тръбопроводи и други спомагателни механизми.
    Когато до устието на река Янг Дзъ остават само 80 мили, силата на вятъра достига 10 бала... Как да изпълнят указанието на регистъра и да не плават при сила на вятъра по-голяма от 6 бала? Но екипажът е натрупал и опит, и самочувствие, и знае истинските възможности на „Ерма”. След двумесечно плаване - на 29 октомври 1966 г. пристигат в Шанхай.
    Строителството на танкера „Ерма” и преходът, осъществен с пълен товар от Варна до Шанхай през 1966 г. наистина е постижение, което прави чест на българското корабостроене и корабоплаване. Екипажът с капитан Любомир Горунски е първопроходец в това отношение, защото е последван от още два други български екипажа от Параходство БМФ.
    Тези два епизода са друга интересна тема, поради което ще ги маркирам съвсем телеграфно:
    26 декември 1968 г. Екипаж от Параходство БМФ приема построеният в КЗ „Иван Димитров” - Русе, 2260-тонен кораб за генерални товари „Червена звезда - 191”. Корабът извършва преход от България до Китай под името „Мелник” и с корабособственик ДТП „Корабоимпекс”. Българският екипаж предава официално кораба на китайски екипаж, след като го е обучил, на 26 април 1969 г.
    25 март 1969 г. Екипаж от Параходство БМФ приема построеният в КЗ „Иван Димитров” - Русе, 2260-тонен кораб за генерални товари „Червена звезда - 192”. Корабът извършва преход от България до Китай под името „Разлог” и с корабособственик ДТП „Корабоимпекс”. Българският екипаж предава официално кораба на китайски екипаж, след като го е обучил, на 8 юли 1969 г.
    Апелирам към читателите на „Морски вестник”, които имат повече информация по тези три интересни епизода от историята на българското корабостроене и корабоплаване, да ни пишат. Всяка снимка, всеки детайл и подробност ще бъдат публикувани.
    Атанас ПАНАЙОТОВ

      В момента е: Вто Ное 21 2017, 08:16