Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ НА ПОДВОДНИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ В НЕСЕБЪР

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3569
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ НА ПОДВОДНИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ В НЕСЕБЪР

    Писане  Jorestes on Пет Юни 07 2013, 09:55

    СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ НА ПОДВОДНИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ В НЕСЕБЪР

    Подводните проучвания в Несебър са продължение на археологическите разкопки в едноименния археологически и архитектурно-градоустройствен резерват, включен през 1983 г. в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Те са част от комплексната програма за проучване, опазване и социализиране в естествена среда на културното наследство на полуостровния град-музей. Той е разположен на старокарангатска тераса с 12 м надморска височина, формирана върху миоценски варовити пясъчници, мергелни варовици и глини. До началото на брегоукрепващите дейности през втората половина на ХХ в. тя е ограничена от клифов бряг, подложен на въздействието на вълно-прибойната дейност и повърхностно течащите води. Ефектът на тези процеси се усилва от евстатичните колебания на морското ниво и сеизмичната активност, които активизират свлачищните и срутищни процеси.
    В края на 50-те години на миналия век, тази подвластна на абразионно-свлачищните процеси крайбрежна зона, привлича вниманието на екипа от Археологическия институт с музей при БАН, провеждащ разкопки на западната крепостна стена на античния град. През 1960 г. Велизар Велков започва подводни изследвания в северния залив като пряко продължение на проучванията на сушата. От следващата година техен ръководител е Люба Огненова-Маринова – първият български археолог-леководолаз. До началото на 70-те години тя провежда шест подводни проучвания, в които основно участие взема водолазната група при БАН. След подновяването им през 1977 г., те се извършват ежегодно до 1984 г. от групата за подводна дейност при НЕК – ЮНЕСКО.
    Първите резултати надминават очакванията на учените и те, като налагат тематично и хронологично разширяване на изследователските задачи, подпомагат прецизирането на методиката на подводните дейности. В началото им акваторията на полуострова е покрита с опорна мрежа в мащаб 1:2000 със страна на квадратите 50 м, привързани към градската полигонова мрежа и е изработена изобатна карта на дълбочините от 4 до 10 м. Преди разузнаванията, извършвани по метода на успоредните ивици, в овехованите с дънни въжета и шамандури опорни квадрати се формират работни със страна 10 м, в които находки и деструкции се сигнализират с буйове и заснемат геодезически от брега, изчертават се в мащаб 1:100 и се фотодокументират. Данните от водолазните планшети се нанасят контактно на работни копия и се отразяват тахиметрично на ситуационния план.
    Така документирани, подводните изследвания предоставят възможност за реконструиране на застрояването в крайбрежната зона през последните две и половина хилядолетия. Установено е, че античният и средновековният град е изцяло защитен с крепостни стени, които североизточно, източно и югоизточно от полуострова следват приблизително хода на четири-пет метровата шелфова тераса.
    Югоизточно от полуострова участъци от крепостната стена на тракийското селище са открити между шести и четвърти изобат на около 180 м от най-близко лежащите точки на морския бряг преди началото на брегоукрепителните дейности, тези на елинския полис, съобразени с хода на четвърти изобат – съответно на 80 до 130 м, а тези на късноантичната куртина - на 60 до 80 м и дълбочина 2,50 м. В Северния залив деструкциите на класическата крепостна стена - зигзаговидна куртина и плътни правоъгълни кули, съобразени с топографията на терена са разкрити на 10-20 м до 40 м от съвременната брегова линия. Откриването на кухата хексагонална кула при северната порта е принос в полиоркетиката на класическата древност. През втората половина на V в. сл. Хр. северната диатейхизма на класическия полис, частично изградена в морето, е надстроена от стена със същото предназначение.
    Въз основа на залетите от морето укрепителни съоръжения е установено, че градът-полуостров за последните две и половина хилядолетия е загубил от една трета до две пети от застроената си територия. Подводните проучвания доказват, че след V в. пр. Хр. покачващото се морско ниво и абразията, съпътствани през ХІ в., ХVІІ в. и ХVІІІ в. от сеизмична дейност, постепенно обезличават крайбрежната зона, особено интензивно в източна и югоизточна посока. По време на подводните проучвания са открити елементи на архитектурните редове на обществени и култови сгради, сред които на театъра на югоизточния склон на полуострова, храма на Зевс и Хера, югоизточната базилика, северния кораб на манастирската църква “Св. Богородица Елеуса” и църквите “Св. Стефан Акрополит” и “Христос Акрополит”.
    В средата на ХХ в., когато започва отвоюването на полуострова от морето, той има дължина 850 м, ширина около 300 м и площ 24 хектара, включена в границите на Националния археологически и архитектурно-градоустройствен резерват Несебър. Околовръстният морски ареал на полуострова е в контактната зона на резервата, където е съхранена и експонирана значителна част от трихилядолетното му културно наследство. След изграждането на многофункционалните брегозащитни съоръжения, следващи актуални цели на подводните проучвания в Несебър са геоархеологията на пристанищните басейни, батиметрията и селищните структури по 8-12 метровата шелфова тераса.
    д-р ХРИСТО ПРЕШЛЕНОВ

      В момента е: Сря Дек 13 2017, 20:39