Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    БУРГАС – „БЪДЕЩАТА БЪЛГАРСКА МАРСИЛИЯ”

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    БУРГАС – „БЪДЕЩАТА БЪЛГАРСКА МАРСИЛИЯ”

    Писане  Jorestes on Чет Юни 06 2013, 08:26

    БУРГАС – „БЪДЕЩАТА БЪЛГАРСКА МАРСИЛИЯ”

    Преди 120 години, в „Български алманах за 1893 г.”, когато говорят за Бургас, въпреки че тогава градът едва се събужда за стопански живот, авторите изрично отбелязват, че това е „бъдещата българска Марсилия”. Сигурно това е звучало помпозно и предизвикателно. Времето обаче показа, че анонимните пророци никак не е сбъркали. Само една година след излизането на алманаха френският инженер Адолф Герар от Марсилия получава задачата да проектира Бургаското пристанище. И това е стартът към новата история на града. Тя е главозамайващо бърза и сега няма да се занимаваме с нея. Нас ни интересува как се стига до този момент. Как постепенно Бургас се озовава в тази гранична ситуация, след която започва неговото бурно развитие.
    Естествено западноевропейските страни твърде рано през предходните векове в една или друга степен започват да влияят върху града.
    Родил се като поселение още през раннобронзовата епоха, през античността Бургас дава подслон на две тържища на древногръцката колония Аполония. Едното е било разположено в квартал „Победа” при Текстилната фабрика, а другото около днешната църква „Свети Атанас” в квартал „Изгрев”. По-късно, когато древна Тракия е завладяна от римляните, на мястото на Бургас е построена малка крепост и затова през средновековието селището получава днешното си име. На средногръцки език то се е наричало „Пиргос”, което означава „кула”, „малка крепост”. Това име фигурира още през далечния ХІV век в една поема на византийския поет Мануил Фил. В ХV век Пиргос попада в пределите на Османската империя. И тъй като на турски не може да се произнася „Пиргос” в турската езикова среда то започнало да звучи „Бургас”.
    Настъпило време, което, ако използваме съвременния израз, бихме могли да наречем „време на информационно затъмнение”. Писмените извори за Бургас стават по-редки, но все пак те съществуват. Само че допреди две три десетилетия част от тях не бяха известни. Светлина върху този въпрос хвърли арменският автор Сурен Вартанович Овнаян в книгата си „Армяно-болгарские исторические связи и армянские колонии в Болгарии во второй половине ХІХ века”, издадена в 1968 г. в Ереван от издателството на Академията на науките на Арменска ССР. Овнаян използва трудно достъпни исторически извори, за да проследи връзките на арменците с българските земи. Ето какво пише той на стр.43 от своята книга: „Както свидетелствуват изворите в 1549 г., голяма група арменци се преселила от Нахичевана, Шорота и Карби в България и се установила в Айтос, Бургас и Шумен.” През втората половина на 16 век Бургас се споменава в съчинението на турския географ Хаджи Калфа. Той пише малко по-късно, но, според изследователите, се базира на данни от това време. Около средата на ХVІІ век сведения за Бургас получаваме от турския пътешественик Евлия Челеби.
    Малко преди последната четвърт на 17 век, в 1673 г. през Бургас минава арменският епископ Мартирос Кримеци. На него дължим втората стихотворна творба, посветена на нашия град. Мартирос се нарича Кримеци, понеже неговата религиозна дейност е свързана с полуостров Крим.
    Следвайки хронологията, ние ще продължим с писмените извори от 18 век. Тогава именно Бургас за първи път е забелязан от европейците и дори се появява на морските карти. Първите автори, които говорят за него, са французите Жан Белен (1703-1772 г.) и Шарл дьо Пейсонел, чието съчинение е отпечатано в Париж в 1765 г.
    Най-ранни засега са сведенията на Жан Белен. Те датират от 1738 г. и съдържат подробно описание на Бургаския залив, който Белен нарича залив Форос. Ето текста, публикуван за първи път в България от Елисавета Тодорова: „Заливът Ворос има дълбочина около 12 левги в посока Изток-Запад, при 3.5 - 4 левги ширина. Турците го наричат просто Ворос. В древността той се е казвал Анхиалос. Малката рекичка, която се влива в дъното му, се казва Нисус. Тук в старо време се е намирала Аполония Магна.
    Има много места в този залив, където може да се пристане както на южния, така и на северния бряг.
    На 5 левги западно (от Созопол) има едно място, наречено Ченгене скеля. Това е един кей (пристанище), защото това е значението на думата “„скеля”, т.е. място за приставане на кораби, морско място за търговия. Оттук идва обичаят всички градове в държавата на Великия султан, които се занимават с морска търговия, да се наричат „Скеля”.
    Селото (Ченгене скеля) се намира върху ивица земя с форма на език (вдаден в морето). Точно срещу него има малък остров („Света Анастасия”). Пристанът се намира западно от носа. Той е доста добър, с дълбочина 10-12 разтега до самия бряг и така да се каже е защитен от всички ветрове. Съвсем наблизо началоизбор на брой
    "Морски колекции"




    Бургаското пристанище през 1893 г.Червенофигурна кана с изображение на бог Дионис и неговата свита, открита в двора на Текстилната фабрика в квартал “Победа” (V век пр. Хл.).Картата на Николаас Витсен от 1715 г., върху която под името Pier kus или Pergas се появява БургасГравюрата от албума на Сейже и Дезарно от 1829 г. Първото известно изображение на Бургас.Руският медал с изображения на Одрин и Бургас.Ксавие д’Омер фон Хелима една малка рекичка, която би могла да бъде античната Аргианус.
    Пристанището е често посещавано. Тук се транспортира желязо от Босна и тютюн от Сяр (Серес), като смятат, че е по-удобно оттук, отколкото през Бяло море. Има един хан - голяма покрита сграда. Това е сградата на митницата, удобна за търговците.
    Мястото носи името на чингианците (циганите). Така се наричат скитниците, на които ние казваме египетски бохеми. И понеже тук има цигански колиби, по тях е наречено Циганско пристанище. В Турция има много цигани, които се движат на тълпи по селата и градовете. Те носят дайрета, под звуците на които танцуват по улиците и пътищата, като водят със себе си мечки и кози, дресирани да правят разни номера. Циганите нямат никаква религия. Мъжете само се преструват на мохамедани.
    На 3 левги по-нататък се намира селото Пургас или Бургас, което не е голямо, въпреки че е пристанище на железни мини, намиращи се при Самоков. Освен това оттук се изнася тютюн и зърно.”
    Не трябва да ни смущава фактът, че Белен нарича Бургас „село”. В неговия текст така са наречени Анхиало, Месемврия и др. Прави впечатление, че авторът обръща по-голямо внимание на Ченгене скеля, отколкото на Бургас. Освен това целият Бургаски залив, според Белен, се наричал „залив Форос”.
    Белен е високообразован французин. От текста му личи, че той добре познава античните автори, но неговите древни локализации са съмнителни. Едва ли можем да приемем, че малката рекичка, която тече край с. Маринка и при устието си се разширява, в античността е носела името Аргианос. Последната, доколкото ми е известно, се поставя от изследователите в Централна Странджа. Същото се отнася и до хидронима „Нисус”. Белен прави грешка и при локализацията на Аполония Магна. Той плаща дан на Монтескьо и френските просветители и търси античния пристанищен град там, където природните и стопански условия са най-благоприятни. Търси го в дъното на залива Форос, откъдето започва най-краткият път към вътрешността на Тракия, както вече имахме случай да подчертаем.
    Вторият френски автор Шарл дьо Пейсонел е използван и друг път. Той е минал през Бургас близо две десетилетия след Белен в качеството си на френски дипломат. Неговият текст, отпечатан в 1765 г., съдържа много повече данни за Бургас. И това е естествено. Докато Жан Белен е обикновен картограф, то интересите на Пейсонел са били много по-широки. Ето как Пейсонел характеризира нашия град:
    „Бургас е едно важно пристанище на България за търговия в Черно море. Именно тук достигат всички стоки от Татария и други селища, разположени на брега на това море. (Тези стоки) са предназначени за Румелия. Това (т.е. Бургас) е един голям град (употребен е терминът „бург”), където има много търговци. Пристанището е изключително добро, дъното му е пясъчно. Всички кораби могат да намерят тук подслон през зимата.
    Независимо от транзитната търговия, която е твърде значителна в Бургас, както по отношение на вноса, така и на износа, донасят се много стоки и за жителите (на самия Бургас). Вносни стоки са: ориз, кафе, бонета от Франция, шалове, вълнени пояси, дървено масло, черни маслини, сапун от Смирна … панталони от Солун, престилки от Кайро, барут за стрелба … платно от Анатолия и др. Територията на Бургас произвежда само жито, от което се изнасят всяка година от 30 до 40 товара за Константинопол. Освен това (се изнася) и малко сирене.”
    Съчинението на френския консул в Смирна Шарл дьо Пейсонел е отпечатано в Париж (1765 г.) под заглавие „Сведения за Черноморската търговия”. Още един факт у Пейсонел привлича вниманието ни. Между Форос и Бургас той поставя селото Зудус. Според нас то се е намирало на брега на провлака между Мандренското езеро и морето близо до късносредновековната кула, чиито развалини се виждат при Пода. Зудус е бил върху близкия хълм, пресечен от шосето Бургас - Созопол. Там сега има археологически останки от Средновековието и първите векове на османското владичество.
    Богатите сведения на Пейсонел са ярко доказателство, че около средата на 18 век развитието на Бургас е било във възход. Всъщност това е било най-важното пристанище на юг от Балкана.
    Казаното дотук се потвърждава и от австрийския дипломат и разузнавач Венцел Фон Броняр. Той пише: „Точно срещу нос Форос, на разстояние 3-4 мили се намира касабата или пазарното градче Бургас, най-голямото и богато селище на цялата тази област, състоящо се от 1100-1200 къщи. Под негова юрисдикция са всички крайбрежни селища от Ахтопол до Гьозекен (Обзор).”
    Броняр е бил в Бургас през 1786 г. От същото време са сведенията на французите Жан Батист дьо Шьовалие и на Божур, който казва: „…Бургас, който е главният пункт на този залив, е център на голяма транзитна търговия с Константинопол и останалите черноморски пристанища. Тук се товарят тютюни, ленени платна, желязо от Самоков, зърнено масло, сирене и вино.”
    В началото на 19 век Бургас отново се споменава от арменски автори, а също така и от биографа на Бимбеловия род и Стефан Караджа, Балчо Нейков. В самото начало на 19 век Бургас става жертва на кърджалийските грабежи.
    Стратегическото значение на Бургас е било оценено от русите десетина години преди Руско-Турската война в 1828/1829 г. Това е направено в едно описание на пътя Тулча - Варна - Бургас - Мидия - Цариград, което датира от 1819 г. Според описанието: „ (Бургас) доставя възможност да се направи диверсия в тила на турската армия. Тази оценка се потвърждава десет години след това във войната. Тогава пълководецът Дибич за първи път минава през Балкана и получава съответното прозвище „Забалкански”. След като осъзнало стратегическото значение на Бургас, руското командване разположило тук своя щаб. От 1829 г. датира и първото графично изображение на града, с което разполагаме. Това е гравюрата в албума на френския репортер Сейже, който заедно с художника Дезарно придружавал армията на Дибич Забалкански, за да отразява нейните победи и спосителната й роля в историята на балканските християнски народи: българи, гърци, сърби и др.
    Върху гравюрата на Дезарно на преден план е изобразен голям залив, няколко големи и малки платнохода. Следва един врязан в морето нос с високи, стръмни брегове, разположен вдясно на гравюрата, и един по-малък нос, вляво. В дъното на заливчето, оформено от тях, се вижда самият град. Ясно се открояват минаретата на две джамии, издигащи се непосредствено зад бреговата ивица. Едната, според намерените надгробни надписи на османотурски език, се е намирала вдясно от сградата на митницата в района на морската гара, а другата - при спортната площадка. Преди 25 години се откриха основите на втората джамия. Тяхната ширина беше 2.50 м. Спойката беше от водонепропусклив хоросан. Характерен белег за него е силната наситеност със счукана тухла или керемида. Вдясно от втората джамия се вижда голяма сграда с ъглови кули. Вероятно това е казарма.
    Гравюрата на Сейже може да бъде съпоставена с руския медальон, сечен от сребро и от бронз през същата 1829 г. в чест на победата във войната с Турция и сключването на мир в Одрин на 2 септември.
    Върху лицевата страна на този медальон на преден план е изобразена джамия с четири минарета. В отреза има надпис, който гласи: АДРІАНОПОЛЪ и дата 2 септември 1829 год. По-интересно за нас е изображението върху опакото на този сребърен медальон. Тук е изобразен голям крайбрежен град и от надписа в отреза: БУРГАСЪ става ясно кой е той. На преден план са изобразени една джамия с две минарета (вляво) и една с едно минаре (вдясно). В общи линии тяхното разположение повтаря разположението на тези култови паметници върху гравюрата на Сейже.
    През 1846 г. Бургас е бил посетен от друг французин. Това е Ксавие д’Омер фон Хел. Отплавайки от Константинопол фон Хел подробно споделя впечатленията си. Още при тръгването силно впечатление му направило, че на север от Босфора целият риболов е в ръцете на българите. Екипажът на гемията, с която той пътувал, се състоял предимно от българи. Сега обаче ние се интересуваме от сведенията за Бургас. Ето какво казва френският енциклопедист: „Преди да влезем в Бургас, ние виждаме манастира „Света Анастасия”…, разположен живописно на едно островче. Той е обитаван от един монах, който живее тук като истински пустинник…” Този текст ни помага да разберем, че след построяването на метоха и след разширяването на църквата в 1802 г., когато главен ктитор на манастира е Матей от Котел, към средата на 19 век „Света Анастасия” изглежда преживява криза. Тук е живеел само един монах.
    Ксавие д’Омер фон Хел продължава: „След известно време виждаме с изненада едно минаре, изплувало като че ли от водата, силно наведено извън своя център на гравитация. Това минаре, достойно за честта на кулата в Пиза, е място за срещи на турците, които прекарват времето си, жумейки срещу слънцето, излегнати около основите му, без да се безпокоят ни най-малко, че минарето ще рухне върху тях. Това неизбежно ще стане. Политическите духове, които вярват в несъмнения край на турската империя, могат да видят в това падащо минаре и полузаспалите турци под него една точна и убедителна картина на сегашното състояние на империята.”
    А ето какво той пише за презморските контакти на града: „Бургас е една от най-оживените точки на крайбрежието благодарение на двама генуезки капитани, които създадоха неговата търговска репутация преди 7-8 години. Дотогава никой търговец не познаваше нито мястото, нито името му.”
    Но да видим какво казва фон Хел по-нататък: „Няколко търговски операции на тези генуезци бяха последвани от други също така успешни и те привлякоха вниманието на съседите.
    От този момент нещата вървят така бързо, че през 1842 г. 109 кораба извозиха 1200 000 кг жито. Всички товари заминават за Константинопол и оттам в по-голямата си част те се изнасят за Европа. През тези последни години качеството на зърното се подобри значително, но все още е по-ниско от качеството на зърното от Галац и Одеса. Обаче бързият напредък на земеделието при българите ни кара да се надяваме, че скоро по качество на зърното няма да има какво да се желае повече. Населението на Бургас е 2500 души и всяка година се повишава чувствително. Рейдът при залива Ченгене скеле срещу Бургас е без съмнение най-добрият по целия западен бряг на Черно море…”
    „Околностите на Бургас са препълнени с коли, теглени от чудесни биволи, водени от българи, които карат в града продуктите на своите реколти. В Бургас има едно трескаво оживление, което е удоволствие да се наблюдава. Улиците са пълни с моряци, търговски агенти, строителен материал. Къщите се вдигат трескаво, без предварителен план, без ред и без симетрия…През 1841 г. капитанът на един кораб се сетил да изнесе товар жито от Бургас направо за Европа. Четири години по-късно оттук се изнасят за Марсилия 350 000 кг жито…”
    „Между всички пристанища на Черно море Бургас изглежда ще играе най-важна роля. Разположен в дъното на един широк басейн, на входа към огромни равнини, които се разстилат, разширявайки се на запад, този град събира в своите складове цялата продукция на юг от Балкана.”
    Ето как малко преди средата на 19 век енциклопедичният ум на французина Ксавие д’Омер фон Хел прозира бъдещето на Бургас.
    Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ

      В момента е: Пон Сеп 25 2017, 05:25