Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    УПРАВНИЦИТЕ НИ ДЪЛГО НЕ ПРОУМЯВАХА, ЧЕ ДУНАВ Е БОЖИ ДАР ЗА БЪЛГАРИЯ!

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 35
    Местожителство : София

    УПРАВНИЦИТЕ НИ ДЪЛГО НЕ ПРОУМЯВАХА, ЧЕ ДУНАВ Е БОЖИ ДАР ЗА БЪЛГАРИЯ!

    Писане  Jorestes on Чет Май 30 2013, 08:23

    УПРАВНИЦИТЕ НИ ДЪЛГО НЕ ПРОУМЯВАХА, ЧЕ ДУНАВ Е БОЖИ ДАР ЗА БЪЛГАРИЯ!

    За състоянието на речния корабен туризъм, пристанищата и навигационните условия по река Дунав в Република България и ... още нещо

    С разрастването в световен мащаб на речния круизен туризъм се увеличи многократно и броя на пътническите кораби, обслужващи този сектор. Дунавските ни градове се радват на все по-голям туристически поток. Палитрата от националности, желаещи да опознаят нашата родина е доста пъстра - японци, испанци, французи, швейцарци, американци, скандинавци и др. Природата, заобикаляща реката, е невероятно красива, като се изключат индустриалните пустини около многобройните химически комбинати, останали от времето на Чаушеску в Румъния.
    Годините на прехода оказаха пагубно влияние върху развитието на речните ни градове и прилежащата им инфраструктура. Упадъкът се забелязва навсякъде, като се започне от неподдържаните фасади, многото полуразрушени сгради, мръсотията, и се стигне до разбитите улици. Болно ми е като гледам от мостика към Видин, Лом, Никопол, Силистра и сравнявам сегашното им състояние с това преди 25 години. Либералният капитализъм с балкански привкус, не донесе нищо добро на България. Държавата не трябваше да предоставя важни социални и инфраструктурни процеси на частни предприемачи, концесионери, арендатори и др. Те по своя генезис се интересуват единствено от печалбите си, и нехаят за обществения интерес. Държавата би трябвало да намери добрия баланс между регулация и пазарен механизъм, и да защитава своите приоритети.
    На 27.05.2012 г. акостирах с швейцарския пътнически кораб „Treasures“ на понтона в пристанище Свищов. След задължителната гранична контрола, пътниците ми - заможни американци в трета възраст, бяха откарани с автобуси в Търново и Арбанаси. Още при маневрата за заставане, повечето от тях бяха неприятно изненадани от очевидната запуснатост, мръсотия и грозота на района. Двете сгради, приютили Пристанищния комплекс, Морската администрация и Митницата, приличаха на бункери след сражение, с паднала на много места мазилка. Служебното помещение за КПП-то беше в импровизиран контейнер. В непосредствена близост до понтона се „наслаждавахме” на огромни купчини въглища. Утешавахме се единствено с факта, че преди това дъждът беше навлажнил брикетите и нямаше опасност черният прах да бъде отвят към 5-звездния пасажер и пътниците. Разбрахме от граничните власти, че вече това се е случвало. Веднъж дори грайферът на крана е изпуснал част от товара си на няколко метра от придвижващите се към автобусите гости. След неочакваната „експлозия”, бързо бил увеличен броя на „тъмнокожите” между тях. Възрастен американски бизнесмен, с който се сприятелихме по време на круиза, предварително беше много позитивно настроен към всичко, свързано с родината на капитана. Забелязах, че е взел камерата си с невероятно голям обектив и снимаше трескаво „родните пейзажи”. Успях, незабелязан от него, да чуя коментара му за видяното - „Bad first step“. Безпризорни кучета затвърждаваха впечатлението за безстопанственост, мизерия и безотговорност. Въздействието върху пътниците мога да опиша като цивилизационен шок. Изживявал съм подобно чувство на срам, негодувание и безпомощност и в други наши дунавски градове. Бих желал да разкажа подробно за развитието на най-големия български град на р. Дунав - Русе. Бъдещето на речния туризъм е в пряка зависимост от неговото състояние.
    Преди новият кмет да встъпи в длъжност, най грозното и изоставено място в града беше „кея”. Така русенци наричат крайбрежната ивица, която в миналото беше любимото им място за разходки. Тук, където пътниците добиват първи впечатление от страната ни, раслите с години храсти и плевели достигаха човешки бой. Недовършена в далечното минало постройка до понтона на „Дунав Турс”, се бе превърнала в убежище на наркомани. И ако изпочупените стълби към булевард „Придунавски”, разбитите асфалтови пътеки и изронените камъни от заскаления някога бряг можехме да оправдаем с липсата на пари, то за неоплевените тревни площи и тоновете боклуци нямахме обяснение.
    България е единствената държава без нито един панорамен път, паралелен на р. Дунав. За да отидем с автомобил в Лом или Видин, трябва да се спуснем на юг до Бяла и Плевен, и след това да се върнем на север през Кнежа и Бяла Слатина. Директна шосейна връзка между Русе и Свищов няма. Неприятно е, че на път за Белград сме принудени да минаваме през София, поради лошите пътища в северозападна България и тесните планински серпантини в Западна Румъния. Тези негативни факти и особено липсата на обслужваща реката инфраструктура, правят страната ни неатрактивна. За последните 12 години не съм чувал западен турист, посетил България с кораб, да е повторил круиза. В капитанската си практика имам стотици пасажери, които пътуват по други речни дестинации (извън България и Румъния) по няколко пъти. Това са т. нар. „repeaters”. Град Русе със своето неповторимо европейско излъчване е своеобразен оазис сред безличните „сиви” селища в Долнодунавския регион. За съжаление, в миналото той беше пренебрегван от управляващите поради „атентата” (макар и символичен с хвърлената буца пръст по Живков), липсата на партизани и комунистически величия. Гореизложените обстоятелства се отразяваха неблагоприятно върху развитието на Русе. Години наред средствата за благоустрояване на 200-хилядния град бяха по-малко от тези на Лозница-родния град на Пенчо Кубадински. По време на хлорните обгазявания, от Русе се изселиха почти половината от гражданите му, без никаква реакция от страна на тогавашното „патриотично” ръководство. Елитът на града ни бе прокуден в София и Варна. В габровския Балкан всяка трета къща бе населена с русенци, търсещи спасение от газовите атаки. „Аристократичния дух” тук е отстъпил място на пасивността и безразличието. Дали някога нашият град отново ще върне славата си?
    Бях попитан от един влиятелен приятел какво трябва да направим, за да привлечем повече туристи в българските Дунавски градове. До този момент не се бях замислял сериозно по въпроса. Ще се опитам непретенциозно да открия онези предпоставки, превръщащи един град в атрактивна туристическа дестинация. Анализът ми ще обхване туристите с по-висока класа. Няма да подреждам факторите по важност, защото те всички имат значение.

    Първа среща на чуждестранния турист със Свищов.И втората крачка на слезлия на дунавския бряг в Свищов не довежда до по-привлекателна гледка.Слава Богу, в Свищов има и църква като „Св. Троица”. Иконите, изписани с много вещина, майсторство и душа, будят възхищение в туристите.Така посрещат в Долни Милановац, Сърбия.А така ... в Черна вода, Румъния.Капитан Александър Каменов заедно с дъщеря си Мария (най-вляво, бъдещ лекар, завършил в Германия) на гала-вечеря с гости от Финландия на борда на круизен лайнер по река Дунав. Капитан Александър КАМЕНОВАрбанаси компенсират до известна степен негативните емоции от мизерното дунавско крайбрежие. Там се показват с гордост къщите във възрожденски стил, музеи, манастири и др. Свищов напомня атмосферата на подбалканско градче с накацалите по високите хълмове сгради, отличаващи се със своя възрожденски и съвременен стил. Красивите паркове, улиците и заведенията са оживени от глъчката на многобройните студенти. Тяхното интелигентно и красиво присъствие придава на града академичен флеър и го отдалечава от представата ни за скучен провинциализъм. Близостта на Дунава и стилните фасади на някои обществени сгради затвърждават европейския му облик. Видяното е приятната изненада за мен, ако се изключи, разбира се, района на пристанището. Видин оставя доста противоречиви усещания за предубедените от лошия му телевизионен имидж. Бреговата ивица, където застават туристическите кораби е красива и приятна за окото. Добре поддържаният крайбрежен парк, с няколкото приятни ресторантчета, и преасфалтираните си алеи, е оградаден към Дунава с красиви метални леери. Той предлага на многобройните си посетители чист въздух, приятни емоции и релакс. Понтоните на пристанището са в добро състояние и прясно боядисани. За съжаление, те са непрофесионално укрепени и недостатъчно добре завързани към бреговата стена. За разлика от Свищов, тук общината се е погрижила за „лицето” на града. В самия център, обаче, нещата не стоят така добре, както в града на Алеко Константинов. Мисля, че управниците са длъжници на видинските граждани и на евентуалните посетители на града.

    2. Добрата инфраструктура
    Липсата на летища в близост до Дунава прави невъзможен трансфера на туристи на юг от него. От това печелят румънците. В миналото летището в Щръклево функционираше, и ако то се активира отново, би могло да се мисли за комбинация с международни полети през София. В момента трансферите се извършват в Гюргево през летищата на Букурещ. За първи път, по необясними за мен причини, пристанищата в Русе изпреварват по товарооборот пристанищата във Видин. Може да се помисли и за „реанимацията” на добре познатото в миналото гражданско летище на Видин. Новият трансграничен мост на реката несъмнено ще съживи целия регион и ще го направи привлекателен за бъдещи инвестиции. Сърбия има мостове на Дунав в Смедерево, Белград - Панчево, Бешка, Нови сад, Богоево, Илок, Бездан и в момента без много шум строи нов мост в Земун. В Братислава се построиха в последните няколко години 2 нови моста. В Унгария също има новопостроени мостове. Вече се налага мнението на най-високо равнище (с помощта на чуждестранните инвеститори), че транзитът на стоки от Украйна, Русия, Беларус, Казахстан и др. през Русе и Свиленград за Азия има поне толкова голямо значение, колкото и желанието на софиянци да стигат за 3 часа до морето край Бургас.

    3. Културните и духовни ценности на нацията
    В цивилизования свят се уважават народи с вяра и традиции, обединени от уникални символи. Ние говорим по телевизията, че вероучение не трябва да има в училищата. Обаче не се свеним да осребряваме красотата на манастири и църкви, като ги експонираме неуморно пред чужденците. Забравяме, че православието ни е помогнало да оцелеем през тежките години на изпитания и робство. Смешно и тъжно ми става, като видя наши „поевропейчени гастарбайтери”, опитващи се да подражават на „западняците”. В българска православна църква те се кръстят по начин, характерен за католиците. Музикалният ни и танцов фолклор, с неуловимите за чужденците неравноделни тактове, има уникално и магическо въздействие. Това е и един от най- типичните символи, обединяващи нацията ни. Дори и онези българи, които не могат да пеят, се хващат на хорото. Можем да се гордеем със световно известните ни оперни певци. Имаме и много добри музиканти в класическия жанр, но за съжаление повечето от тях са в чужбина. Нашият конкурс за естрадни песни „Златният Орфей” беше с огромен авторитет и се вписа в музикалната история на Европа. Културната ни идентичност е застрашена от близката до духа на циганския етнос чалга. Тя е лесна за преглъщане, примитивна, агресивна и чужда на душевността на интелигентните българи и чужденци.
    Немощта на чувството ни за хумор се изразява в банално и гротескно подражателство на циганския бит или... в откровен цинизъм. Залети сме от кичозни турски сериали, в които преднамерено са подбрани артисти с нехарактерни за този етнос европоидни черти. Така, на наивния зрител по лесно се пробутват „уйдурдисани“ и опасни внушения за по-добрата ценностна система на обществото им. И там има много красиви и интелигентни хора, но техните визия, култура, религия и бит са твърде различни от нашите. Тази специфика не ги прави по-лоши от българите. Европа не търси „ориенталското” в нас. Чужденецът, желаещ да го изживее, ще предпочете контакт с по-типичните му носители и ще тръгне към Босфора. Швейцария забрани, след референдум, по нататъшното строителство на джамии. Без омраза и нетърпимост към чуждата култура, eлегантно бе обяснено, че подмяната на християнския облик и вековната традиция в алпийската страна не е желана от коренното население и не отговаря на представите и очакванията на чужденците. По много причини, ние не можем да наложим подобна забрана, но е редно като европейци, да не допускаме символите на чуждата култура да покълнат и растат в сърцата и умовете ни. Еничарите не са имали избор, а ние имаме... Ние нямаме обща национална идея, която да ни води и сплотява. Не е необходимо тя да копира реваншизма и войнствеността на съседите ни. Православната църква след 1944 г. също не можа да излъчи достойни духовни водачи, които с примера си да обединят българския народ в лоното на вярата и традициите ни. Да попитаме нашенци, работили в Гърция, Испания или Италия какъв е процентът на атеистите там? Нима разрухата, корупцията, кражбите и нихилизма не са следствие от липсващия „страх Божи”? Можем ли да приемем, че ние сме модерни и напредничави, а огромното болшинство от религиозни хора по света - изостанало? Профилът ни на атеисти и на най-верен бивш съветски сателит не се възприема добре от болшинството чужденци.

    4. Активната и интелигентна реклама
    Не трябва да забравяме, че средният турист на корабите е с по-висок социален и материален статус. Той заплаща няколко пъти повече от масовия летовник на Черноморието. Имал съм честта и удоволствието да се запозная с много ВИП-пасажери, като бившия премиер на Белгия, г-н Айскенс - полиглот и познавач на италианската опера, собственика на „Ню Йорк Таймс” г-н Зулцбъргър, Велика херцогиня от Англия, министри, бизнесмени, генерали, адмирали, член на Върховния съд на САЩ, ръководствата на Харвардския и Станфордския университети, първия командващ на базата на НАТО в Сарафово полковник Маскатъл, собствениците на знаковото за Европа издателство „Бертелсман”, собственика на завода за магнитни глави в Разлог и много др. Всички тези хора се отличават с естествено държание и висока култура, без нито нотка надменност. Те са като нас и се радват на събеседване, което би разширило познанията им за специфичната култура, история и бит на местните хора. В това отношение капитанът, към когото естествено се насочва вниманието, трябва да е и добър посланик на страната си. Същите качества трябва да притежават и екскурзоводите. Освен добра езикова подготовка, са необходими и знания по дипломация, история, география, етнология, актуална политика и пр. ... Духовното обогатяване е взаимно и полезно. С интелигентен личен контакт се печелят доверие и приятели на България!

    5. Легендите и символите
    Ако нямаме достатъчно легенди и обединяващи символи, наложително е да си ги създадем. Като се говори, например, за Гърция, се сещаме за море с безкрайни плажове, сиртаки, риба, узо, Мария Калас и още много хубави неща!... А „сиртаки” не е народно творчество. То е изкуствено създадено, заедно с фантастично звучащия инструмент „бузуки” от шепа мъдри гръцки патриоти в началото на 19-ти век. Академиците решили да въоръжат народа си с обединяваща символика и да поставят завинаги гръцкия печат за идентичност върху шарената планета. С други думи, светът може да се радва (срещу заплащане) на сътвореното от тях, но то е уникална интелектуална собственост на Гърция. Нескритият национализъм на елините е изкристализирал в т. нар. „мегали идея”. Въпреки, че е просмукана с нереални и обидни претенции към съседите си, тази стратегия продължава да е в главите на гърците и има обединяващ характер. Към основните предпоставки за единението им трябва да споменем ключовата роля на православната им църква. Хърватите знаят, как да извлекат полза, дори и от разрухата и нещастията, причинени от войната в бивша Югославия. Техният град Вуковар се е превърнал в национална реликва и героичен символ, напомнящ за самоотвержената отбрана на цивилното му население срещу редовната юго-армия. Запазените за поколенията фасади, с многобройни следи от куршуми и оръдейни снаряди, са неми свидетели на жестокостите на войната. От доста години Вуковар е туристическа атракция и задължителна дестинация за пасажерите.
    Следвайки примера на Хърватска, можем да направим мемориален комплекс за жертвите на сталинизма в „лагера на смъртта”- Белене. А какво биха били италианците без световно известната им опера, творците от времето на Ренесанса, католицизма и папата? Дали Англия щеше да бъде същата без Шекспир и „Битълс”? Защо арабските терористи не взривиха няколко петролни кладенеца в Тексас, а се насочиха към кулите, символизиращи финансовата мощ на Америка?
    Интересен факт е, че северните ни съседи са на път да направят своите пристанища и туристически обекти по-атрактивни. Те са победители в пряката конкуренция с нашите туроператори и отклоняват големи туристически потоци към Румъния. Румънците печелят и много повече европейски проекти, свързани с туризма, корабоплаването, транспорта и т.н. В тях нашите организации са привлечени, за да се изпълни формалното изискването за международно участие, но им се отрежда второстепенна роля като отговорност и финансиране (виж проекта NELI). Пътническите кораби престояват по-дълго време в техните градове. Отделя се по-голямо внимание на техните туристически обекти. Преекспонират се и доукрасяват, в типичен румънски стил, легендите за граф Дракула, дакийския цар Децебал воювал с римляните и други подобни „истории”. Двадесет метровата глава на „героя” е изсечена в скалите на катарактите. Освен ежегодно падащия й нос, от тази изкуствена атракция „падат” и много долари (има задължително спиране на корабите). По същата сбъркана логика можем да приемем един друг велик тракиец-Спартак за наш национален герой и да печелим от това. Отсъствието на обединяващи символи, ярки личности, знаци, идеи, както и на високи образци (със световно значение) в сферата на културата, изкуството, науката, архитектурата намаляват туристическия интерес към България.
    Само Будапеща, със стилната си архитектура, приема годишно 8 милиона чуждестранни гости, което е в пъти повече от почиващите по цялото ни Черноморие. Там не се говори за „алкохолен” и ”секс туризъм”, предпочитан от маргинализирани младежи. Ако евентуално се нарушава обществения ред , санкциите са много строги. Къде са родолюбците от Възраждането, готови да пожертват дори и живота си, в името на България? Къде е патриотичният дух на дедите ни, емигрирали зад океана, за да облекчат неволите на бедните си семейства, които по време на война са давали последните си спестявания за да се завърнат и запишат доброволци. Някои ще опонират, че това няма връзка с туризма. Аз бих казал, че грешат, защото историята на една нация се пише от хора с чест и достойнство. А на какво друго е субект туризма, ако не на историята на изкуство, култура, бит, религия, битки? И настоящето не е ли „историята на бъдещето”?
    Върховните ни спортни постижения останаха, за съжаление, отдавна в миналото. Не мога да забравя един разказ на капитан Георги Георгиев. След неповторимото му околосветско плаване, интересът на журналистите към него бил огромен. Попитан с нотка на превъзходство от френски журналист, къде се намира България, той отваря местен ежедневник и посочва шестото й място във временното класирането по олимпийски медали. След това на свой ред го помолва да покаже мястото на Франция, което била в средата на таблицата. Националното знаме, знамената на общините и герба трябва да се виждат на повече места. Иконите, изписани с много вещина, майсторство и душа, будят възхищение в туристите. Гостите ми от САЩ изслушаха с голям интерес лекция на наш богослов, дошъл специално от София във Видин, за да им разкаже за тях. Мелодичните хора на Дико Илиев повдигат националното самочувствие и са близки до европейския вкус. В тази връзка може да се организират концерти с духова музика или с фолклорни ансамбли на площадите пред кметствата. Да вземем пример от „най-дългото хоро” на приятеля ми Илия Луков и да изпълним градовете с танцуващи хора по време на празници.
    В Будапеща преди години видях, как на площад „Вьорьошмарти”, нашето хоро се играеше едновременно от няколко стотин българи и чужденци. Историите за спасяване на българските евреи и отказа на България да изпрати войски на Източния фронт през последната световна война са малко познати факти с много положителен ефект. Изключително впечатление правят и разказите за героизма на българския войник не допуснал никога наше бойно знаме да попадне в чужди ръце. България е известна с оригиналните си кисело мляко и маслодайната роза. Символите, които отъждествяват българското са малко, но ние можем и трябва да създадем нови такива.

    6. Традиционната българска кухня.
    Шопската салата, кебапчетата и евтиния алкохол са хубави неща, но недостатъчни за да задоволят изискванията на разглезения и богат американец , скандинавец или японец. Той е привикнал на деликатесни храни и не са му чужди аржентинския стек, раците, гарнелите, изтънчените сирена и най-отбраните вина. Хвалим се и с ястия, които не са наши, макар и побългарени. Например: чеверме, мусака, суджук, кюфтета, юфка, шкембе чорба, кавърма, баклава, толумбички, ракия и др. Кухнята ни е добра, но почти идентична с тази на югоизточната ни съседка. Малко са оригиналните неща в нея като киселото мляко, сиренето, таратора, шопската салата, баницата и ракията от рози, за които можем да имаме претенции.

    7. Осъзнаване значението на реката и съдействие от управляващите
    Управниците ни дълго време не проумяваха, че река Дунав е Божи дар за България. Това е една загърбена река, третирана като заден двор на Отечеството. Не случайно старата столица на Германия е била Регенсбург. А в днешно време главните административни и политически центрове на Австрия, Словакия, Унгария и Сърбия се намират непосредствено на бреговете й. Спокойно можем да твърдим, че Букурещ е също дунавско пристанище. Канал, дълъг 70 километра, свързва румънската столица с реката, но той още не е пуснат в експлоатация. Тази естествена магистрала, свързваща Централна и Източна Европа, е стратегически важна не само за стокообмена. Тя предоставя невероятна възможност за културен обмен между десетте дунавски държави. Руснаците са водили войни, за да придобият излаз на река Дунав.
    По време на Османската империя Русе е бил главен град на почти целия Балкански полуостров (Туна вилает при просветения Мидхад паша). Далечна Франция, осъзнавайки важността на най-значимата европейска река, след Втората световна война е наложила езика си, като един от трите официалните работни езици на Дунавската комисия в Будапеща. Със задоволство забелязах, че новата управа на гр. Русе, начело с кмета- г-н Стоилов и на Областния управител- г-н Бурджиев, въпреки липсата на достатъчно средства, се е постарала да направи първите стъпки за „облагородяване на кея” (За сравнение Бургас е получил 2,5 пъти повече пари за благоустрояване от националния бюджет). Тревата е окосена, има засадени цветя, ненужните клони на дърветата са отрязани и асфалтовите пътеки са изчистени. Поставени са пейки и кошчета за боклук. Възстановено е осветлението. Не всичко е въпрос на средства. Ако има добра организация могат да се постигнат доста неща. Изключително важно значение в контекста на материала има и разработваната от ръководството на Областта „Областна стратегия за развитие 2014/2020”.

    8. Добри навигационни условия на реката.
    Не е нормално река Дунав в долната си част, където дебитът на водата е най-голям, да е най-опасен за корабоплаването. Емблематични за всеки немски, унгарски, австрийски капитан са многобройните пясъчни прагове, лимитиращи газенето на плавателните съдове и създаващи риск от засядане. В българо-румънския участък бреговете не са укрепени с камъни и бетон, както са направили другите държави. България губи около 160 декара плодородна земя ежегодно, в следствие подкопаване и ерозия на нашия бряг. Подобни процеси са довели до изместване на руслото на река По с 20 километра за 500 години, но там и двата бряга са италиански. Липсват и т.нар. напречни траверси, които насочват и събират водните маси в по-тясно русло. Гореспоменатите хидростроителни съоръжения не позволяват на реките да се разливат в широчина и ги удълбочават. Ако се направят подходящи инвестиции, корабоплаването би било възможно дори и при екстремно ниски водни стоежи. Понякога е достатъчно да преградим неплавателните канали на някои острови, за да удълбочим онези канали, по които минава официалния фарватер. Под Силистра, където и двата бряга са румънски, са направени подобни преграждания.
    Как да обясним на туристите, чиито пътнически кораби газят само 1,40 метра, че корабоплаването у нас е спряно поради ниските дълбочини на праговете? Никой не може да обясни разумно, защо беше спрян готовия проект за шлюз Никопол - Турну Мъгуреле. Бетонни конструкции от обекта се виждат и сега на двата бряга. Може би някой се уплаши за бъдещето на втората атомна в Белене по времето, когато важните решенията се вземаха извън България. Построяването на шлюз в района на Силистра би разрешило гореспоменатите проблеми. Но това е тема, която може да стане актуална в много далечно бъдеще. От една страна - заради непосилните инвестиции, а от друга - Румъния трябва да издигне много по-високи диги от България, за да предпази от заливане своя нисък бряг. Големи земни площи в района над преградната стена ще останат на дъното на езерото. С издигането на брегови диги, предпазващи от ежегодните наводнения, румънците ще придобият десетки квадратни километра плодородна земя, която в момента пустее. Така, те ще могат да печелят не само от продажбата на екологично произведеното електричество, но и от отвоюваната от река Дунав земя! Кота нула (надморска височина на нулата на пегела) при Русе е постоянна величина и е близо 12 метра . Тази нула не се намира на дъното на реката, както погрешно се смята. За удобство на отчитанията, тя се поставя на заскален бряг и е в основата на скалата (пегела). Ако бюлетинът на радио Хоризонт информира за уровен при Русе 100 сантиметра, това не означава дълбочина на реката.
    При наличието на шлюз, прокопаването на канал Русе - Варна ще бъде реализирано много по-лесно, поради по-голямата разлика между високия константен воден стоеж при Русе (повдигнат от шлюза) и морското равнище. За преодоляването на височини и хълмове по трасето е по удачно да се прокопават тунели, отколкото да се използват шлюзове. Тъй като каналът Черна вода - Констанца е вече изплатен, трябва да се направят изчисления, дали построяването на паралелен канал в България ще е рентабилно. Тук, определящ фактор при взимане на решение е прогнозата за обема на бъдещите товаропотоци. Отчитайки моментното състояние на целия регион, аз лично съм скептично настроен за реализацията на идеята.
    И в сръбския участък трябва да се направят малки подобрения на навигационните условия, но там нещата с наличните два шлюза стоят далеч по-добре. В останалите Дунавски държави е направено почти всичко възможно за осигуряване на добри условия за корабоплаване. Проблеми с дълбочините там възникват изключително рядко и то само при крайно ниски водостои. Причината обаче там се корени не в липсата на укрепителни и регулационни съоръжения, а главно в по-малкия дебит на водата в горното течение на Дунав. Бреговете тук са заскалени, а напречните траверси- високи и масивни. Австрия извърши истинско чудо в хидроинженерството, построявайки в началото на 80-те години за кратко време 6 нови шлюза. С това австрийският участък на реката, от най-тежък, се превърна в най-удобен за навигация.

    9. Сигурността и превенцията от наводнения и аварии
    От изключително важно значение (не само за туризма) е въпросът за сигурността на атомната ни централа в Козлодуй. Мерките тук би трябвало да бъдат съобразени с евентуално пропукване на стената на сръбско-румънския шлюз „Джердап 2”. Бетонът, използван там, по мои и на колеги наблюдения, е с лошо качество. Стените на съоръжението са безобразно криви. От кораб, влязъл в шлюзовата камера, ясно могат да се видят въпросните недостатъци. На места циментът е така изронен, че се вижда арматурното желязо. Не съм специалист в тази област и се моля да не съм прав в оценката си. Правя сравнение с австрийските, немските и холандските шлюзове, където стените са прави и гладки като стъкло от десетки години. Дълбочината на езерото над бента на шлюз „ Джердап 2” е около 13 метра, а ширината му достига 1,3 километра. Ако тази вода, поради дефект в материала, терористичен акт или земетресение тръгне надолу, тя ще се събере основно в речното корито. След граничната река Тимок, то е със средна ширина около 600-800 метра. Височината на опустошителната вълна ще бъде най-малко 15 - 16 метра, а скоростта й - страховита. Тя ще помете по пътя си не само електроцентралата, но и всички населени места. Най-засегнат ще бъде град Видин, т.к. брегът там е нисък - без хълмове. Чух по телевизията „експертни мнения”, които определям като „non sens“. Вълната щяла да тръгне от Черно море срещу течението на реката и затова нямало опасност за Козлодуй.
    Скромното ми мнение е, че ако не изградим много високи защитни диги около атомната централа, една евентуална трагедия може да придобие измеренията на Фукушима. Приятелят ми, капитан Налбантов, е бил с кораба си при „висока вода” под крана на „Атомната” и твърди, че на брега са газили с ботуши. Той не знае на каква височина са площадките на реакторите и колко са високи защитните диги (ако има такива). Движението там е със специален режим. Едно е ясно: Ако досега разчетите са правени с оглед на вълна, идваща от изток, време е нещата да се преосмислят, и да се вземат под внимание опасенията ни.

    10. Речното лоби и неправителствените организации
    Прави неприятно впечатление пасивността на Речната камара на фона на изключителната активност на морските неправителствени организации. И то във време, когато текат важни процеси на децентрализация. Имам чувството, че отново някой, който е виждал Дунава само по време на училищна екскурзия, ще командва и поучава. Ръководствата на областта и общината се нуждаят от широка и компетентна подкрепа в лицето на фирмите и организациите, имащи отношение по висящите проблеми.
    Дано последните решения на Европейския съюз за развитие на речната индустрия, въплътени в т. нар. „Дунавска стратегия”, послужат за сериозно и отговорно отношение по въпросите за реката и речния туризъм. Да не се заблуждаваме! Най-наболелите и сериозни проблеми са в българския участък на река Дунав! Те са се трупали почти цяло столетие, но това обстоятелство не трябва да ни служи за извинение. Ако не се вземат мерки, голямата река ще продължава да изглежда, както я е видял Христо Ботев преди 130 години от борда на легендарния кораб „Радецки”!...
    Накрая, моля да бъда извинен от колегите, ако неволно съм допуснал фактологически грешки или съм направил неправилни изводи. Воден съм единствено о т желанието да помогна с информация, събирана от мен през дългите години на плаване в Европа - без конюнктурни и други съображения. Ще се радвам да чуя коментари, опровергаващи или допълващи констатациите ми.

    Капитан Александър КАМЕНОВ
    Долни Милановац, Сърбия,
    борд на швейцарския пътнически кораб „Treasures”

    П.П.: За сведение на читателите: Авторът на настоящия анализ е първият български лицензиран капитан на реките Рейн, Мозел, Некар, Рона и По и постоянен член на немски изпитни комисии за придобиване на капитански правоспособности. След завършване на ВНВМУ „Н. Вапцаров” във Варна през 1978 г., той има 34 години плавателен стаж.

      В момента е: Пон Юли 24 2017, 07:44