Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    МИСТЕРИОЗНИТЕ „НАРОДИ ОТ МОРЕТО”

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 35
    Местожителство : София

    МИСТЕРИОЗНИТЕ „НАРОДИ ОТ МОРЕТО”

    Писане  Jorestes on Пон Май 27 2013, 08:23

    МИСТЕРИОЗНИТЕ „НАРОДИ ОТ МОРЕТО”


    През ХІІ в. пр. Хр., около 1190 - 1180 г., върху Източното и Южното крайбрежие на Средиземно море връхлитат непознати дотогава народи, които действуват в една непрекъснато променяща се военна коалиция, действаща по море и суша. Тяхната внезапна поява изневиделица е като че ли един от безбройните епизоди в историята на цивилизациите, когато те се вцепеняват „в очакване на варварите”, както се изразява великият Константинос Кавафис (1863-1933 г.). Рожденото място на този поет - египетска Александрия - сякаш само по себе си го е довело до верните, образни разсъждения, защото най-ярките събитията, свързани с „Народите от морето” са станали недалеч от този древен град.
    „Морските народи”, „Народите от морето”, „Народите от Севера или от Островите” предизвикали „страх и трепет”, екзистенциална боязън, равни на усещанията, които се дължат на всички последвали варварски интервенции върху разплулите се в разкош и абсурдно съществувание стари цивилизации. Именно това състояние в най-висша степен точно е доловил александриецът Кавафис.
    „Народите от морето” естествено имат континентална прародина. Предполага се, че това са северните предели на Европа и може би района на север от нашето Черно море. Сигурно още дълго ще търсим археологически основания откъде точно са тръгнали, защото те самите не са ни оставили нито дума, нито каквото и да било писмено свидетелство за себе си. За тях ни говорят само документи на цивилизованите народи, станали жертва в една или друга степен на нападенията им. И както обикновено става в някои от древните писмена, се чувства ужасът от предстоящото, а в други - прекаленото самохвалство на владетелите, които са победили „Народите от морето”. И в първия и във втория случай има големи предпоставки за отклонения от историческата истина. Поради липса на други доказателства обаче, трябва да се задоволим с това, което са ни завещали чрез писмената си писарите и гравьорите на Хетската империя и на ХХ-тата династия в Египет.
    Още преди да бъдат наречени по времето на Рамзес ІІІ „Народи от морето” с имената си на отделни етноси те се появяват в документи от кореспонденцията, открита в египетската Тел ел-Амарна. През 1360 г. пр. Хр. на днешния бряг на Сирия, точно срещу остров Кипър се появяват непознати дотогава народи. Те носят имената: „Дануна” („Даниен”), „Лука”, „Шардана”, „Шакалаш” („Шекел”).
    Без да се спори, се приема, че „Лукас” са предшественици на ликийците и те са дали името на областта Ликия, която се намира точно срещу източния бряг на остров Родос. Морският народ „Лукас” ни е познат и от хетски текстове, открити сред развалините на столицата на империята на хетите Хаттуша, близо до днешното село Богхазкьой на около 250 км източно от Анкара.
    По повод на прочутата битка между египтяни и хети при Кадеш, състояла се в 1294 (или 1286) година бойци от етноса „Шардани” били наемници във войската на Рамзес ІІ, а представители на морския народ „Муваталиш” се сражавали рамо до рамо с хетите. Веднъж въведена, практиката да се наемат „варвари” продължила и през всички следващи епохи. Впоследствие отделни елементи от обобщителния етноним „Морски народи” на трета вълна напират към малоазийските и египетските предели и в 1227 г. пр. Хр. при управлението на фараона Минептах. Най-обширни данни обаче имаме от времето на Рамзес ІІІ. Освен йероглифни писмена неговото време ни е завещало и образи на представители на „Народите от морето”, изображения на техните кораби, въоръжението им, външния им вид и т. н. Тази силна документална база се намира в погребалния храмов комплекс на Рамзес ІІІ (1184 - 1153 пр. Хр.) в Мединет Хабу, непосредствено до столицата Тива в Горен Египет, на 700 км от Кайро. Повечето специалисти по морска история приемат, че първото морска сражение в света се е състояло при делтата на Нил между флота на Рамзес ІІІ и флота на „Народите от морето”. Имало и сухоземни сблъсъци, но те нямат качеството да бъдат класирани първи. Ето какво пишат хроникьорите на Рамзес през 8-та година на неговото управление: „Установихме лагера си на едно единствено място в страната Амуру...(Срещу нас беше) коалиция, състояща се от Филистимци, Текери, Сикули, Данаенци и Уашаша. Всички тези народи бяха обединили ръцете си срещу страната чак до хоризонта на земята. Сърцата им бяха готови да кажат: „Нашите намерения ще успеят”. Но сърцето на Бог, Царят на Боговете, беше готово да ги плени като птици в капан. И тогава той даде сили на своя син Рамзес.”
    Вторият надпис е гравиран върху гроба на фараона и е открит в западния сектор на Тива: „Аз организирах моята граница в края на Финикия като се приготвих да дам отпор заедно с местните принцове и войските на марианските гарнизони. Направих така, че устието на Нил да бъде преградено със стена от търговски и военни кораби, изпълнени от носа до кърмата със смели, отлично въоръжен войници. Елитните пехотинци бяха като ревящи лъвове в планината. Колесничарите бяха добре тренирани като ловки водачи на колесници. Конете им вече тръпнеха и удряха копита, готови да смажат нашествениците”.
    Рамзес ІІІ е бил изключително далновиден и предприел дипломатически сондажи още преди морските народи „до сложат ръка върху всички страни до края на земята”. Според един документ от Угарит, чийто останки са открити под хълма Рас Шамра на 11 км северно от сирийския град Латакия, Рамзес ІІІ предлагал да акостира с войските си на територията на Угарит. Градът-държава обаче не позволил това да стане. И този силен и укрепен източносредиземноморски център, разполагащ с флот от 500 кораба и държащ цялата търговия - морска и сухоземна между Изтока и Запада, бил сринат до Морският и сухоземният път на „Народите от морето”.Каменна котва от Угарит.Морската битка между египтяните и „Морските народи” върху релеф от храма на Рамзес ІІІ в Мединет хабу.Воин от коалицията на „Народите от морето”.основи от морските нашественици. Изобретателите на азбуката, станала универсална чрез финикийците през следващите хилядолетия, по неизвестни причини не приели да се съюзят с Египет и техния цъфтящ, препълнен с богатства град завинаги изчезнал от лицето на земята. Споменът за него останал само в библейските текстове и в собствените му писмени документи, открити през 20-те години на ХХ в. от археолога Клод Шафер. Освен внушителни архитектурни паметници в Угарит е открит един от първите в света пристанищни кейове, изследван от подводния археолог проф. Авнер Рабан, многократен участник в созополския симпозиум „Тракия Понтика”. От Угарит има и каменни котви, който са абсолютни аналогии на тези, които откриваме в нашите Черноморски акватории.
    Преди решителната битка с Рамзес ІІІ „Народите от морето” успели да превземат и ограбят мощната империя на Хетите, която се простирала от средиземноморското пристанище Милаванда, по-късния Милет, до най-източните области на Анатолия. Смята се, че единствено финикийските градове, южно от Угарит: Библос, Сидон и Тир не са пострадали от „Морските народи”. Може би това се дължи на стратегическото им разположение, а също така и на умение да се справят победоносно с атаки откъм морето, за разлика от етнически близките им граждани на Угарит. Не се съхранил и металургичният център Енкоми, разположен на източния бряг на остров Кипър. При разкопки тук е открита една изключително важна за нас статуетка на бог Ваал, който е изобразен стъпил върху поставка, оформена като бронзов слитък с формата на опъната волска кожа. Това обвързване на металната „волска кожа” с култа на върховното божество на ханаанците говори, че този вид метални предмети наистина са били разменно средство през бронзовата епоха, а не просто удобна форма за транспортиране на метал, както мисли откривателят на кораба от бронзовата епоха, потънал при нос Гелидония проф. Джордж Бас.
    Загадъчно и удивително е как „Народите от морето” са усвоили корабоплаването. От кого са наследили мореплавателните си умения и тайните на корабостроенето? Защото, за да победят морска държава като Угарит, те би трябвало да бъдат много по-силни от нея и освен това много по-добри стратези при водене на морски битки и атаки на крайбрежия. В това отношение народите от Източното Средиземноморие през епохата на късния бронз между ХV и ХІІ в. пр. Хр. явно не са били особено вещи.
    От изображенията на морската битка между египтяните на Рамзес ІІІ и съюзния флот на „Народите от морето” се вижда една характерна разлика между противопоставящите се кораби. Докато носовете и кърмите на египетските кораби са извити и имат шипове за нападение, украсени с лъвска глава, то корабите на техните противници са вертикални при носа и кърмата и нападателният шип, предназначен за пробиване на противниковия съд под линията на водната повърхност е просто заострен. Освен това крайните части на плавателните съдове на нашествениците са украсени с изображения на птици. Въз основа на този белег се смята се, че „Народите от морето” са претърпели влияние от критомикенската култура преди да се озоват на източно и югоизточносредиземноморските брегове. Традицията да се украсяват носовете на корабите с птици се е оказала твърде силна. Тя е продължила до епохата на геометричния стил и можем да видим така украсени кораби върху прочутите дипилонски вази от VІІІ-VІІ в. пр. Хр.
    Бойците на морските народи носят на главите си особени шапки, украсени с птичи пера и това сигурно е още един белег на тяхната привързаност към пернатите. Бих добавил, че върху един фрагмент от тракийската крепост „Малкото кале” край Равадиново виждаме геометрично изображение на птица и върху други десетки фрагменти вериги от отпечатани орнаменти - стилизирани птици. Тези характеристики на тракийската керамика, заедно с каменните котви от нашите акватории също ни карат да се замисляме за дългия път на „Народите от морето” към талазите на Средиземно море. Друг аргумент, който е в подкрепа на тези разсъждения, е обстоятелството, че в културния пласт Троя VІІБ2 е открита преди всичка тракийска керамика от края на ІІ-то хилядолетие пр. Хр. Точно времето, когато в този район се появяват морските народи. И накрая ще припомня, че у Диодор съществува и понятието „Таласократия на траките” - „тракийска власт над морето”. В края на краищата прекалено много съвпадения сближават ранните траки от нашите земи с „Народите от морето”. Не е изключено един ден аргументирано да се докаже, че и те са принадлежали към тяхната етническата група.
    Друг културен феномен засяга етноса, наречен в изворите „Пелесет”. Това са филистимци от старозаветните текстове на Библията. Етническата група „Пелесет” е била заселена от египетските фараони от ХХ-тата династия в териториите на Палестина, получила името си именно от тях още преди арабското присъствие. Библейските археолози непрекъснато се натъкват на керамични образци, които показват, че народът „Пелесет” е бил силно повлиян от критомикенската култура.
    Филистимци са били основен враг на царете на Израел и сблъсъкът между тях се е отразил в единоборството между цар Давид и филистимския гигант Самсон. В началото на І-то хилядолетие пр. Хр. прашката на Давид се оказала по-ефикасна от внушаващата ужас сила на филистимеца. След Рамзес ІІІ и евреите се справили с един от морските народи. И на границата между ІІ-то и І-то хил. пр. Хр. те изчезват от историческата сцена и престават да се споменават в изворите. Но това всъщност са „тъмните векове” в развитието на Средиземноморския свят. Сигурно точно тогава други представители на мистериозните „Народи от морето”, а именно „Шекелеш” („Сикила” или „Сикулес”) са се озоволи на остров Сицилия и са оставили тук името си, оцеляло през хилядолетията, а „Шарден” (Сирдана, Сардана) са завещали своето на Сардиния. Същото се отнася и до етруските, за които се смята, че са наследници на морския народ „Тереш” или „Туруша”. В историческата книжнина спорят дали към тази категория народи не се отнасят и т. н. „Данайци” в Омировите поеми и дали „Еквеш” не са ахейците от Илиадата.
    Озадачава и обстоятелството, че „Народите от морето” са носители на качествено новата култура на желязната епоха. Археологически е доказано, че в гробницата на Тутанкамон сред многобройните предмети от злато е имало само един идол от метеоритно желязо от средата на ІІ-то хилядолетие пр. Хр. Един още по-ранен железен кинжал с пищна златна дръжка е открит при разкопки в Централна Анатолия в Алакахююк и се датира през втората половина на ІІІ-то хил. пр. Хр.
    Все пак, носителите на високо развитите източни култури са били отлични металурзи и с основание в историята на цивилизацията съществува презумпцията Ex oriete lux, което означава, че цивилизаторските импулси идват откъм Изтока. Как се е получило така, че обитатели на Северна, Централна и Източна Европа са станали по-вещи в желязната металургия и в продължение на два - три века са предизвикали коренен обрат в развитието на цивилизацията? В археологията винаги ще има повече загадки и повече тайнственост, отколкото могат да измислят ловките манипулатори, които напоследък много упорито се изявяват в българските електронни и печатни медии.
    Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 49
    Местожителство : Бургас

    Re: МИСТЕРИОЗНИТЕ „НАРОДИ ОТ МОРЕТО”

    Писане  Булти on Пон Май 27 2013, 23:22

    супер супер супер

    кораб

      В момента е: Вто Юли 25 2017, 21:31