Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    КОТЛЕНСКАТА КОТВА НА МАТЕЙ

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    КОТЛЕНСКАТА КОТВА НА МАТЕЙ

    Писане  Jorestes on Вто Май 14 2013, 08:30

    КОТЛЕНСКАТА КОТВА НА МАТЕЙ

    В специализираното списание „Нумизматика и сфрагистика” (Т. IХ, 2002/03 г., с. 88-92) Цвета Райчевска е публикувала „печата на котленеца Матей Хаджипетров”, който е постъпил в колекцията на НИМ София. С какво ни привлича този паметник от средата на ХIХ век? Защо той заслужава вниманието на читателите на „Морски вестник”? Това е преди всичко централното изображение на корабна котва, което виждаме върху печата на един богат котленец, чиято фамилия е тясно свързана с Бургас.
    Публикацията на Райчевска е перфектна. Тя започва с точно описание на паметника. Печатът е от бронз, има овално щитче (1.9 х 2.2 см), снабдено с приспособление да се прикрепя към кожено калъфче, за да се пъха в пояса на котленеца Матей.
    Върху елипсовидната повърхност на самия печат е гравирано реалистично изображение на двурога котва със заострени върхове и кръстовидно разположен щок (напречник). Над него от подвижна халка започва есовидно извито въже, завършващо при десния рог. От двете страни на ствола на котвата в негатив четем инициалите „М Т Х П” (Матей Хаджипетров). Под лапите на котвата отново в негатив е изписана годината „1850”.
    Авторката на публикацията ни дава подробни данни за родословието на собственика на печата и подчертава голямото му значение като историческо свидетелство. Нас обаче повече ни вълнува морската тематика - котвата. Знаем, че в дълбока древност този спасителен за корабите прибор е станал герб (парасемон) на най-стария град в днешна България - Аполония. Първите граждани на западночерноморския град сигурно са вложили в този символ идеята за сигурно и безопасно пристанище - най-голямото преимущество на града им. Но каква идея е изплувала в съзнанието на котленеца от средата на ХIХ век, за да избере котвата като свой постоянен представителен символ? Защото, както е добре известно от III-тото хилядолетие пр. Хр. до наши дни, печатите играят представителна роля. Те са предназначени да демонстрират волята на личността, която, като полага печата си, гарантира за своята чесност, почтеност и високо гражданско съзнание.
    Цвета Райчевска е направила верен исторически портрет на Матей Хаджипетров. Неговата всеобхватна възрожденска личност обаче, както ни изненадва с избора на морски символ, тепърва сигурно ще се разкрива пред нас и с други документирани граждански прояви, реализирани в зората на българското национално съзряване.
    Какво може да се добави към направените верни наблюдения на авторката, публикувала печата на Матей? Тя изтъква котленския му произход. Матей Хаджипетров е внук на главния ктитор на католикона на остров „Света Анастасия”. Той е кръстен на дядо си Матей Хаджи Георгиювич. За неговия ктиторски надпис на средногръцки език върху иконостаса в манастирската църква вече неведнъж съм писал, включително и на страниците на списание „Море”(кн. 5-6, 2004 г.). Появата на личен печат на неговия внук веднага ме подтикна да си спомня, че през 1931 г. извесният филолог проф. Любомир Милетич е публикувал саморъчно написаното завещание на хаджи „Матей Котленеца”, както е наречен дядото в надписа въру ранновъзрожденския резбарски шедьовър от „Света Анастасия”. За мене сега е най-интересен печата върху завещанието на стария котленец. Тъй като публикацията на проф. Милетич в „Македонски преглед” е трудно достъпна, позволявам си да възпроизведа целия текст на документа:
    Во имe Отца и Сина и Светого Духа аминъ В лето 1828 от Христа, септемвриу 10.
    Всемилостивiй Бог сичките световни дубрини дади на человеците да си изпотрiобяват (възползват) секи и богоугодно и душеспасително на животат си и да има путь (под) своiата си влась и пудирь живатат си да ги придава на своите си законнi наследници и на други богоугодни работи, каквото проiзволение има и защото е неизвещень (неизвестен) страшнiе смертниять чась, затова и неизбежима должнусть секиму человеку да управи и да настанява животат си и именито си и телесно и душевно, затова и аз смирениi и грешниi Хаджи Матей сiакуги (винаги) като слушам евангельскиеть глась Господа Бога моего: готови бьдети, защо ни знаити, кога Господь преидеть да не пришеть (пристигне) внезапус (внезапно) обрящеть (заварвайки) ви спяща, за добро разсудихь iощи на животат си (приживе) и дури iощи умат ми е нипроврединь, да настаня и да утакмя сина си Хаджи Петра и дащирите си Iова и Хаджи Неделя, и пудирь смьрта ми да ни стани помежду имь някои прекословеiе и несогласие заради моито именiе. Заради това своеручно утакмих сина си и дащерити си и ги разгелих (разделих) тьи (тъй): перво имь Печатът на Матей Хаджипетров.Иконостасът в манастирската църква на остров „Света Анастасия”.




    Завещанието на хаджи Матей хаджи Георгиювич. (Копие от него ми предостави арх. Антоанета Хаджипетрова).
    Част от ктиторския надпис на хаджи Матей в католикона (манастирската църква) на остров „Света Анастасия”.давамь и оставямь моита отеческа молитва и благословление, второ син ми Хаджи Петър, каквото сущи наследникь мой, оставям гу на учак(а)т си мои и на моито си място и зарать този му дадохь сичката куща и сичката пукашнина и срищу кащата дигенят (дюкяна); и му дадох дету и на (а)брашки(?) пидисе (петдесет) и четири дни; и тась пролiать (пролет) ми излiазоха овци, кози осимь стотин и дваиси, и тяхь дадухь сичкити; този (това) му дадухь на сина си Хаджи Петра. - И на дьщирiа си Иова дьдух перво тепци дваиси и тенджера идна и бакрачь идин и козякь идинь сто и пидисе женски, и гуведа дадохь от пукашнина (покъщнина); и офци й дадухь сто и пидисе женскир и гуведа й дадухьр нь Абрашовата тапавица осимдисе дни на гудината, и парi й дадухь гроша шесь хилияди; тозi й дадухь на дащерiа си Iова от именiето си пай. - И на хаджи Неделiа дьщерiа си дадухь перво от бакарь тепци дваиси и тенжара една и бакрачь единь и козекь, тозi й дадухь от пукашина и офцi и дадухь сто и пидисе женски; и гуведа и дадухь деъеть женски; и от сребарну и дадухь иднiи сажбаи и бапки пидисе и рупуви ветхи петь; и другу и дадухь на Абрашувата тапавица усимьдисет дни на гудината; и пари й дадухь гроша шесть хилiади туриi - дадохь на дащирiа си Х(аджи) Ниделiа от именiето си пай. - И на баба хаджийка дадухь гроша две хилiади и петь стотин. От имението си, щото ми Богь дарува, този дадух на сина си и на дащерите си и на жината си, и за мени си уставiам гроша две хилiади и петь стотинь за погребепiето си мой, и този щото уставiам за погребенiето си, друго имани нито пари нито офци нито гуведа нито пчели, другу нищу ни ми устава, защо от иманито си, щото имах, и на сина си дадухь и на дащи(ри)ти си дадохь и на жината си дадухь и на други мiаста дадух и гу р(а)здадух, каквототу ма Богь просвети. И още им завещавам и зарачамь да имать помижду си братски любовь и согласiе i имь оставiамь мойта отеческа молитва и благословленiе, от щото имь самь даль Богь да го умножи и от идньте хилiада да им даде Богь и да гу предават и тiе на чада и на унуки, и на кащите (домовете) имь да пудари Бог Аврьамовь Исаковь Iаковь берекеть и благословленiе. Акули (ако ли) некои от тiах ни (не) слуша туй отеческо зарачани и заповедании, Бог да го суди и на този свят и на онзи. Този е мойто сущи завещанiе и зарарачанiе и преть Бога и преть человецити и преть всяко судилищи земнено, тай каквото саморучно пиша утакмихь сина си и дащирите си и ги ра(з)гiалихь (разделих) ощи на лето от Христа 1828: от негу ду днес сам живiал според завещанiето си без да им спечелiа нещо, а защото остарехь този мой завещанiе и преть хората: преть просвещенеiшего нашего митрополита светаго Пре(с)лава Господина Господина Герасима и преть благовеннейшiи свещеници и почетнешiи старци и чурбаджiи и гу потьписвам сас тiахното свидетелство и потьписвани и преть сичкити исповедувамь какь тай самь утакмиль и разгiалиль (разделил) сина си и дащерири си
    Завещавамь и зарачамь ась смиренiи многогрешнiй Хаджи Матей Хаджи Георгиювiчь (Отпечатък от многоъгълен пръстен-печат с надпис на османотурски).
    На същия лист е добавено впоследствие:
    А тука на 1836 пиша ась Хаджи Матеи какь тесь горнити неща ги исполнихь и ги исплатих сичкити и ощи усвень тiахь нiаща дадухь на Iова три хилiади гроша та стават сичките пари, дето дадох на дащерiа си Iова, гроша девит хилiади; та и на Х(аджи) Ниделiа дадухь осимь хилiади гроша та направихь каща и гутови пари i дадухь осим хилiади та стават сичкуту десить хилiади гроша и на Ниделiа. Тузи имь дадохь на дащирити си пай и ги разгiалих и ги утакмихь.
    Папа Iосиф Иконому, папa Радослав, папa Восиль, папa Никола, папa Стефана, папa Вiлику, папa Ради, папa Костадин, Хаджи Жечу, Хаджи Добри (Милетич, Македонски преглед, 1931, 88-90; Народна библиотека, БИА, 33ІІ В/2979 -а).
    За проф. Любомир Милетич този документ е образец на взаимодействието между говоримия котленски диалект и църковнославянския език. Той е написан „своеручно“, „саморучно” (собственоръчно). В него с пълна сила звучи един от българските източни говори и авторът му показва истинска богословска начетеност за времето си.
    Печатът на хаджи Матей, както се вижда от този документ е с надпис на османотурски език. Той е положен на 10 септември 1828 г. В църквата на остров „Света Анастасия” през 1802 г. котленецът, който отлично за времето си владее писмено българския език се изявява пред православната общност от крайбрежието на средногръцки книжовен език. Само 22 години след датата на завещанието в 1850 г. неговият внук Матей Хаджипетров избира за свой хералдичен знак котвата и това е първият случай в новата българска история*, който предхожда с повече от половин век появата на този спасителен корабен прибор върху емблемата на Българския морски флот.
    Синът на хаджи Петър хаджи Матеев и братът на забележителния бургаски гражданин и първи префект на нашия град Иванчо Хаджипертов не случайно проявява дълбоко пристрастие към морски символ и го поставя на личния си печат, обграждайки го с български букви. Внукът е верен на дядо си, този изключителен котленски кехая, който под звука на овчарските кавали осъзнава значението и големите комуникативни възможности на родното море и става дарител на островен манастир. Внукът обаче вече не търси популярност на официалните езици в Османската империя - османотурски и книжовен гръцки (катаревус). Матей Хаджипетров полага името си на български език.
    Как е настъпила тази промяна в съзнанието на потомъка на хаджи Матей Котленеца?
    Хаджи Петър хаджи Матеев е имал няколко деца. Матей Хаджипетров е големият му син. Той завършил „Великата гръцка школа” на Куручешме в Цариград и около 1837 г. бил съученик на Георги Сава Раковски (1821 - 1869). Можем да бъдем сигурни, че авторът на „Горски пътник” силно е повлиял на своя земляк и ние виждаме гръцкият възпитаник Матей да изписва името си с български инициали. Неговото перфектно, модерно за първата половина на ХIХ век образование, досегът с големия пристанищен център, наричан „град на два континента” не може да не е „модернизирал” съзнанието му. И осъзнавайки каква широка „врата” към света отваря мореплаването Матей Хаджипетров избира елемент от него, за да го носи до края на дните си като символ на неповторимата си личност.
    Традицията в това Матеево разклонение на котленския род е продължена и от сина му Петър, който, като баща си, носи името на своя дядо хаджи Петър. Професор Милетич го нарича „известен писател, публицист и бивш български представител” (дипломат).
    През 1929 г. синът на Матей Хаджипетров публикува на страниците на бургаския вестник „Морска заря” (брой 1583 от 17 януари, 1929 г. стр. 1) спомени за своите деди и големия им принос за манастира на остров „Света Анастасия”. Благодарение на тази публикация ние сега знаем какво е представлявала ктиторската икона в църквата, която преди предаването на манастира от гръцката на българската църква в началото на ХХ век е изчезнала и сега не се знае дали съществува. Ето какво пише П. М. Матеев за острова, манастира и иконата:
    „В Бургаския залив има островче, на което се издига монастирът “Света Анастасия”. Тоя монастир притежаваше земи и добитък на отвъдния бряг и се управляваше от грък-игумен, даден му под наем от цариградската патриаршия. Монастирът е бил построен от Матея хаджи Петров** в от Котел в началото на миналия век. В черквата на видно място бе окачен портретът на тоз ктитор - в дълго джубе и с висок калпак на главата и държащ разтворена кесия в ръка, а отдолу написано: Ктитор Матея х. Петров, до него нарисувано момче с надпис Х. Петър х. Матеев, син негов, отпреде му пък се виждат няколко наведени работници, чакащи заплатата си.”
    Котвата върху личния печат на бащата Матей Хаджипетров и непомръкващите фамилни спомени на сина Петър Матеев Матеев са ярки доказателства за емоционалното отношение на един възрожденски котленски род към морето. Котвеният герб на внука Матей недвусмислено говори, че дядото Хаджи Матей не е случаен дарител на островния манастир „Света Анастасия”. Неговото богато дарение е повод поколения котленци да считат светата обител за своя. Съществуват сведения, че през ХIХ век в манастира са пребивавали като послушници и чираци и други котленци. Пристрастията на Хаджи Матей към морето не са подминали и неговите потомци по линията и на двамата му внука - собственика на печата с котва Матей и видният бургаски гражданин Иванчо хаджи Петров. Тя клокочи и в жилите на правнука - дипломата и публициста Петър Матеев Матеев, който подписва изпълнените си с родолюбие статии с името на славния си прапрадядо, основния дарител на манастира „Света Анастасия” през далечната 1802 година.
    И като гледам днешното състояние на почти изоставения единствен наш островен манастир от много години се питам. Дали поне една малка искрица от Хаджиматеевкия ктиторски огън няма да припламне в душите на днешните граждани на Бургас, които само с периферията на зрението си поглеждат към остров „Света Анастасия” и някои дори продължават да го наричат „Болшевик”? И дали котленската котва на Матей не е само един преходен възрожденски епизод в нашата история и ние продължаваме да бъдем „обърнати с гръб към морето” както обичаха да казват някои изтъкнати наши интелектуалци от близкото минало?
    Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ
    __________________
    * Дотогава през българското Възраждане изображението на котва се среща само като декоративен елемент, а не като хералдически знак.
    ** Правнукът П. Матеев Матеев не предава точно името на прадядо се хаджи Матей Георгиювич. Вероятно той е повлиян от българската традиция внуците да се кръщават на дядовците.








    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: КОТЛЕНСКАТА КОТВА НА МАТЕЙ

    Писане  Булти on Вто Май 14 2013, 22:09

    супер супер супер

      В момента е: Съб Сеп 23 2017, 21:04