Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    ЕКСПОНАТИ, ТРАДИЦИИ, ЦЕРЕМОНИИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ КОРАБЕН КНЯЖЕСКИ ЩАНДАРТ*

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3569
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    ЕКСПОНАТИ, ТРАДИЦИИ, ЦЕРЕМОНИИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ КОРАБЕН КНЯЖЕСКИ ЩАНДАРТ*

    Писане  Jorestes on Пет Апр 26 2013, 08:12

    ЕКСПОНАТИ, ТРАДИЦИИ, ЦЕРЕМОНИИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ КОРАБЕН КНЯЖЕСКИ ЩАНДАРТ*

    Корабните флагове са наситени с много символика и са носители на десетилетни, а в много случаи и вековни традиции. Във флота основната функция на владетелския щандарт е да дава ясен знак, че на борда на кораба се намира монархът. Аналогично е предназначението и на останалите длъжностни флагове – министър на отбраната, командващ на флота, командир на съответната флотска част и пр. Образци от щандарт – най-високия в йерархията на длъжностните флагове, се пазят във фонда на Военноморския музей. Те са от времето на Фердинанд Сакскобурготски. Тези флагове постъпват по време на създаването на публичната експозиция на Морския музей през 1923 г., когато са дарени част от най-ценните днес експонати. Съхраняваме три щандарта: един на княгинята и два княжески.
    Твърди се, че водещите морски нации въвеждат владетелски щандарт още през ХVІ-ХVІІ в. В Руския флот такъв флаг е въведен най-вероятно през 1699 г. от Петър Първи, комуто Русия дължи своето военноморско могъщество. У нас става възможно държавният глава да вдига свой флаг едва след създаването на Третата българска държава през 1878 г. и след формирането на военния флот през 1879 г.
    Биографията на щандартите, които пазим в музея и показваме в експозицията, за съжаление трудно може да бъде възстановена в пълнота. В най-старата инвентарна книга на музея четем кратките записи, че те са от торпедоносец „Шумни” и от учебния крайцер „Надежда”. Проследявайки историята на тези корабите, стигаме до парадоксално звучащото твърдение, че запазването на щандартите се дължи на загубата на тези плавателни съдове. Краят на Първата световна война заварва „Надежда” в Севастопол на ремонт. Военнополитическата обстановка тогава е такава, че корабът така и не се връща повече в България. Няма информация кой донася флаговете на „Надежда” в България, но може да се предполага, че това е последният командир на кораба – капитан-лейтенант Борис Стателов. Той лично предава в Щаба на флота корабния флаг на „Надежда”, което дава основание да приемем, че спасява и останалите корабни флагове, включително щандартите на царя и на царицата. “Шумни” загива на 11 септември 1916 г., натъквайки се на руска мина северно от Варна. Най-вероятно, освен част от инвентара, са спасени и корабните флагове, между които и владетелския щандарт.
    В Морски устав, издаден през 1907 г., в отделна „Глава за флаговете” са надлежно описани и показани с цветна илюстрация различните флагове, включително и на длъжностните лица. В параграф 1072 четем: „Щандарта на Негово Царско Височество означава присъствието на господаря Н.Ц.В., той се повдига и спуска, не иначе освен по личната на Негово Царско Височество заповед. Неговото място на кораба е на гротмачтата; на катерите – на носовия флагщок; на крепостите – на този флагщок, на който се повдига крепостния флаг.” Илюстрацията повтаря на 100 % цветовете и елементите на запазените при нас флагове. Избелелите от атмосферните условия цветове все пак личат достатъчно добре: черни, бели и жълти триъгълници оформят рамката на флага. Флагът е правоъгълник със страни 270 и 250см. На тъмночервен фон в средата, обърнат надясно, стои изправен лъв с корона и щит. Щитът е с характерните за саксонския герб орнаменти – редуващи се бели и черни хоризонтални ивици, пресечени по диагонал от зелена лента, декорирана с четири трилистни детелини. Този герб е пряката връзка на българския вледетел с европейската кралска фамилия, символ и демонстрация на династическата приемственост.
    Има косвени данни, че в края на ХІХ век княжеският щандарт изглеждал малко по-различно – лъвът е без саксонския щит, а триъгълниците отстрани са само зелени и бели. За съжаление това не може да бъде потвърдено със сигурни документи или, което би било много по-добре – с реален, запазен до днес флаг. По-скоро може да се опредполага, ще щитът „пази” коронования лъв доста преди издаването на Морския устав от 1907 г. – той става един от основните символи на суверена Фердиданд Сакскобурготски още с избирането му за княз на България. Елементите на същия щит виждаме инкрустирани с цветен емайл (или само с контури в зависимост от степента), върху реверса на Възпоменателния медал за възшествието на княз Фердинанд, въведен в края на 1887 г.
    Когато говорим за щандарта, редно е да бъдат споменати и други корабни символи и ритуални действия, свързани с присъствието на владетелските особи на борда. Когато на един кораб се вдигне щандарта, всички останали кораба от І и ІІ клас на рейда го салютират с 21 оръдейни изстрела. Освен щатдарта, се вдига и брейд-вимпел, по-късно наречен косица. Този флаг се вдига всъщност, когато князът не желае да бъде салютиран. Това е удобно с оглед на канонадата, която би последвала всеки път, когато в пристанището или на рейда влезе кораб с владетел на борда. Той представлява тясна и дълга жълта лента с раздвоен свободен край, в основата на която е вшит щандарта. Свои щандарт и брейд вимпел имат и членовете на владетелското семейство – княгиня или царица и престолонаследници.
    В нормативните флотски документи, събрани в „Учебник за моряка” е дадено описание на по-късно въведения царски щандрат: „Щандартът на Негово Величество Царя е червен квадрат с разярен лъв в средата. Червеният квадрат е обкръжен с бели, червени и зелени триъгълници.”
    Би трябвало той да замени княжеския още през 1908 г. Явно обаче запазените в музея са именно ползваните от Фердиданд и като княз и като цар до края на неговото управление. При липсата на категоричен документ, който да датира смяната на единия флаг с другия, логиката води до 1918 година, когато Борис ІІІ заема царския престол. Това е приемлива най-ранна граница между царския и княжеския щандарт. Освен описание и илюстрации в чужди военноморски справочници имаме и снимка, на която се вижда не само разветия щандарт на царската яхта „Вяра”, но и високопоставените пътници на борда. Със сигурност този флаг е с по-малък размер от княжеския. Промяната в символиката не е голяма, но е красноречива – национални символи заменят династични. В оформящите контура на квадрата триъгълници вместо жълт (аналогия на златото, символ на благородство и власт) и черен, са въведени зеленият и червеният цвят и се формира тройката от цветовете на националния флаг. Липсва щитът със саксонския герб върху лъва – вероятно, за да не напомня толкова директно за династията не толкова заради настоящия, колкото заради провалилия се в отминалите войни бивш монарх.
    И тримата български вледетели след Освобождението демонстрират интерес към развитието на военния флот. Неслучайно освен за организационното и техническо състояние, проявяват грижа и за поддържане на приетия в морските държави външен израз на връзката между върховния главнокомандващ и неговия военен флот. Политическите промени след края на монархическия период не премахват тези изисквани от всички морски нации действия – като носи точно определено значение флагът на кораба да се вдига в определени ситуации и да дава непосредствена информация, свързана с настоящи или предстоящи действия на екипажа. Днес държавният глава има също свой корабен флаг – президентския. Той представлява българският национален трикольор с държавния герб в центъра.
    Д-р МАРИАНА КРЪСТЕВА
    * Статията е публикувана в сп. „Български воин”, кн. 6/2009 г. под заглавието „Владетел на борда”


    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: ЕКСПОНАТИ, ТРАДИЦИИ, ЦЕРЕМОНИИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ КОРАБЕН КНЯЖЕСКИ ЩАНДАРТ*

    Писане  Булти on Пет Апр 26 2013, 21:00

    БГ

      В момента е: Сря Дек 13 2017, 20:42