Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    ПИТЕЙ - МОРЕПЛАВАТЕЛЯТ КЪМ „МОРЕТО НА МРАКА”

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    ПИТЕЙ - МОРЕПЛАВАТЕЛЯТ КЪМ „МОРЕТО НА МРАКА”

    Писане  Jorestes on Сря Апр 24 2013, 10:58

    ПИТЕЙ - МОРЕПЛАВАТЕЛЯТ КЪМ „МОРЕТО НА
    МРАКА”


    Околосветските плавания открай време са били много по-популярни от пътешествията по посока на Северния полюс. Естествено, това се отнася за времето на Великите географски открития. Когато говорим за древността обаче античните географи отлично са познавали и описвали люлката на цивилизацията - Средиземноморският басейн. А северни райони като Черноморските крайбрежия, например, не са се радвали на особена популярност. Какво да кажем за представите на древния човек за Океана - водните талази отвъд Херакловите стълбове на Гибралтар, които сред откриването на Американския континент започват да се изобразяват върху опакото на испанските монети с околовръстен надпис на латински език „Plus ultra” („По-нататък”) т. ест отвъд изобразените стълбове, до които е стигнал прочутият древногръцки герой, постигнал най-много постижения, според представите на гърците.
    Затова северните маршрути отвъд днешния Гибралтар в „Морето океан” на мореплавателя Питей (Pytheas) от Массалия още у неговите съвременници събуждали съмнение и недоумение. Толкова фантастични им изглеждали неговите свидетелства за загадъчната северна страна Туле, че дори някои антични автори наричат Питей „велик лъжец”.
    Питей е живял около 380 г. пр. Хр. в Массалия, днешната Марсилия, основана според традицията, предадена ни от Страбон и Юстин, около 600 г. пр. Хр. от колонисти, дошли от йонийския град Фокея. Питей бил ученик на математика Евдикс от Книдос - град, разположен също на Източния бряг на Средиземно море в същата тази Йония, дала първия тласък на по-късния европейски интелектуализъм. Днешните французи осъзнават това и сега в центъра на Марсилия има каменна плоча, на която се чете написаното със златни букви: „Около 600 година пр. Хр. гръцки моряци пристанаха тук, идвайки от Фокея, гръцки град в Мала Азия. Те основаха Марсилия, откъдето лъчите на цивилизацията огряха Запада”. Под надписа се вижда възпроизведена древна монета на Массалия.
    Останките на древна Массалиа са разположени близо до делтата на могъщата река Родан (Рона). Според античната традиция, предадена ни от Аристотел (чрез Юстин), основател на града бил фокеецът Протис, който сключил брак по сметка с местната принцеса Гиптис, дъщеря на галския цар Нанос. Този смесен брак естествено говори за добри отношения между гръцките колонисти от Фокея и местното население.
    Още в началото на V в. пр. Хр. Массалия сече дребни сребърни монети с образа на ойкиста (основателя) Протис, а по-късно главната градска богиня Артемида и богът на всички мореплаватели Аполон влизат за векове в репертоара на массалийските монетни типове. Покровителка на мореплавателя към северните ширини Питей била Артемида, а лъвът върху опакото на монетите с нейния образ е дал повод на руския учен А. Б. Снисаренко да отбележи, че западносредиземноморската колония Массалия е дала на света два забележителни морски лъва - мореплавателите Евтимен и Питей. Тяхната родина, според Аристотел, е „от всички градове най-мъдро уравновесена”. За живелият още през ХVІІІ в. френски морски капитан Луи Антоан граф дьо Бугенвил (de Bougainville) самият Питей е бил „ловък астроном, изобретателен физик, точен географ и смел мореплавател”. От массилиота Питей се е учил най-прочутият географ на древността Ератостен, главен библиотекар на знаменитата Александрийска библиотека.
    Водните простори на Атлантическия океан са привлекли най-напред капитаните на финикийски кораби. Протокът Гибралтар и подстъпите към Океана били заети първо от финикийски колонисти. В Х в. пр. Хр., в зората на желязната епоха те основали при Херакловите стълбове град Гадир (Кадис), който тогава е бил разположен върху остров. От него финикийските търговци започнали да експлоатират ресурсите на днешно Мароко. Те основали колонии и в богатата на сребро област Тартес (Андалузия), откъдето корабите им се завръщали в Тир и Сидон на противоположния бряг на Средиземно море „с котви от сребро”, както се изразяват древните.
    През V в. пр. Хр. в далечните океански плавания започнали да се състезават финикийци и массалиоти. Картагенският капитан Ханон, плавайки край атлантическия бряг на Африка, достигнал днешен Камерун. Малко след това роденият в Массалия с финикийско име Хамилкон заобиколил с кораба си Пиринейския полуостров и доплавал до Бретан. Той описал четиримесечното си плаване в периплуса (описание на плаването) „Морски брегове” (Ora Mаsritima). Един дълг откъс от това описание е запазен у Авениус.
    Много съвременни историци смятат, че пет години след експедициите на Ханон и Хамилкон массалиотският морски лъв Евтимен също излязъл във водите на Атлантика. От неговото описание на плаването нищо не е достигнало до нас. На базата на косвени данни се предполага, че той е доплавал до Нормандските острови, после обърнал кораба си на юг и провел каботажно плаване успоредно със западноафриканския бряг, достигайки до Сенегал. Това предизвикало гражданите на Картаген отново да изпратят родения в Массалия Хамилкон на север. Там той прехвърлил ширината на Нормандските острови и открил Каситеридите (Калаените острови). В същото време картагенеца Ханон се отправил на юг и също достигнал Сенегал и малко по-далече. В Картаген искали да разберат какво са открили массалиотите в Океана и има ли там възможност за търговия и производство на суровини, преди всичко редки метали, необходими за производството на бронзова сплав. Това морско състезание довело до драстични мерки, предприети от Картаген, който за да ограничи дръзновенията на массалиотите между 525 и 509 г. блокирал пролива Гибралтар и престанал да пуска кораби на Массалия в Океана.
    През следващите години древните автори проявяват амнезия по отношение на името на массалиота Евтимен, но след ІV в. пр. Хр. името на Питей, макар и често, наричан „велик лъжец”, доста често се среща в античните текстове.
    Смята се, че Питей е предприел голямото си плаване около 330 г. пр. Хр. Този забележителен учен се изявявал като математик, астроном, географ, етнограф, който имал остър, аналитичен ум. Съчиненията му не са се запазили, но от пасажи в съчиненията на Полибий, Помпоний Мела и Ератостен ние знаем някои техни заглавия като „За Океана”, в което става дума за плаването на массалиота от Гадир (Кадис) до далечния северен остров Туле Древната Массалия (макет).Паметната плоча с надпис за основаването на Марсилия.Обол на Массалия от типа „Мъжка глава, вероятно основателят Протис - МА колело с четири спици”.Монета на Масалия от типа „Артемида - Лъв”.Пътешествието към северните ширини, където се намира остров Ultima Tulae (Исландия).Артемида като майка на живия свят и боговете. Копие на статуята на богинята в Ефес, което сега се намира в музея на Марсилия.Инж. Адолф Герар (1841-1921 г.)(Исландия) и „Описание на Земята”, касаещо втората част от пътуването му в Балтийско море.
    От гледна точка на съвременното познаване на северните земни ширини ние в много по-голяма степен разбираме защо древните са възприемали описанията на тези региони с недоверие и съмнение. Тогава южният средиземноморски човек трудно е можел да си представи ледовете и дългите северни нощи. Всичко разказвано от Питей граничело с невероятното и сигурно затова той е бил обявен за „велик лъжец” от родените, израсналите и останалите в люлката на цивилизацията Средиземноморски ширини. Елинистическите учени обаче с пълни шепи използвали математическите измервания на Питей, които започнали с точното определяне на мястото на Массалия в тогавашната Ойкумене (тогавашния Свят), която в представите на античните географи била кръгла и отвсякъде заобиколена от Океана. Така или иначе името на массалиотта Питей е оцеляло през бурния поток на годините, защото той всъщност е предприел плаването си в безкрайните пространства на Океана. Както сега ние си представяме космическите пространства като безкрайни, така и за Древните водната шир на Океана била безконечна.
    Предполага се, че преписите от съчиненията на Питей са изчезнали при пожара в Александрийската библиотека в 47 г. пр. Хр., а оригиналите, пазени в Массалия, са били задигнати от войниците на Цезар през 49 г. пр. Хр. при падането на града и впоследствие и са се изгубили в Рим. Толкова перипетии е преживял „Вечният град”, че е безсмислено да гадаем кога е станало това.
    Търсенето на морски път към северните океански и Балтийски предели през ІV в. пр. Хр. не е било предизвикано от чист научен интерес. Основният мотив по всичко изглежда е бил икономически. От изворите знаем за сериозна криза в отношенията между Массалия и местното галско племе на лигурите, настъпила след 400 г. пр. Хр. Массалиотите са се чувствали сигурни само в една тясна крайбрежна лента в днешна Южна Франция. Тук те с течение на годините вече били основали много емпориони - източно от днешна Марсилия това са били градовете Олбия, Антиполис (Антип) и Никея (Ница), на запад: Телина, Агата, Рода, Емпорион, Хемероскопион.
    Пътищата в северна посока към вътрешността на континента са минавали по долините на реките. Затова днес на много места се откриват единични находки или съкровища от монети на Массалия. След настъпването на вражди с лигурите обаче пътят към долината на далечната река Рейн бил затворен. А това е пътят на кехлибара, използван още от праисторически времена. И както пътят на пикантните индийски подправки предизвиква плаването на Колумб през ХV век, така през ІV в. пр. Хр. Питей предприема плаването си към северни ширини, за да открие морски път на кехлибара, който да замести традиционния сухоземен път. Другите търсени суровини са били естествено калаят и оловото, чиито месторождения изобилстват в Британия и съседни острови, наричани Каситериди т. е. с названието на калая.
    Плавателните съдове, с които Питей е предприел пътуването, са били осигурени от Републиката на массалиотите. Тя била управлявана от събранието на тимухосите (почетните граждани), които избирали 15 мъдреци и в техни ръце била изпълнителната власт. Смята се, че Питей е плавал на собствения си кораб или е използвал малка флотилия от два - три кораба. Корабът сигурно е бил платноход, снабден и с гребла, които да улеснят трудното и рисково плаване. Ако е бил един единствен кораб, по конструкция той е трябвало да бъде близък до познатите в историческата наука пентеконтери с дължина 15 - 20 м, които са традиционни за фокейското корабоплаване. Корабът се казвал „Артемида” - името на главната богиня на Массалия. Питей подобно на съгражданите си принасял жертви на главното градско божество, за да осъществи щастливото си, ползотворно, уникално за епохата северно плаване.
    Днешните граждани на Марсилия са издигнали паметник на своя велик съгражданин, а ние в Бургас и Варна трябва по някакъв начин да се отблагодарим на марсилския инженер Адолф Герар*, проектант и един от строителите на модерните пристанища в Бургас и Варна. Доколкото ми е известно в Бургас няма улица кръстена на него. И по повод на мореплавателя Питей от Массалия и инж. Герар от Марсилия да си спомним, че в един Алманах от края на ХІХ в. нашият град Бургас е наречен „бъдещата българска Марсилия”. Така го нарича и големият писател Антон Страшимиров
    Проф. д.и.н. Иван КАРАЙОТОВ

    *Герар, Адолф (Adolphe Guerard; 1841-1921 г.). Френски експерт, проектирал и контролирал строителството на пристанищата в Бургас и Варна. Инж. Герар е роден на 3 юли 1847 г. в Раон-л’Етап (Raon-l’Etape), център на кантон в Североизточна Франция.
    Герар е един от най-известните в света строители на пристанища в края на ХІХ и началото на ХХ век. Освен Бургаското и Варненското пристанище, под негово ръководство са построени пристанищата в Констанца (Румъния), Монтевидео (Уругвай), разширението на пристанището в Буенос Айрес. Освен това той е съветник при съоръжаването на пристанищата в Вахиа Бианка (Аржентина), Яфа и Хераклея (Ерегли) в Османската империя (Vosgiens celebres; Barjot 2001, p. 49).



    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: ПИТЕЙ - МОРЕПЛАВАТЕЛЯТ КЪМ „МОРЕТО НА МРАКА”

    Писане  Булти on Сря Апр 24 2013, 21:45

    йессс

      В момента е: Нед Окт 22 2017, 13:10