Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    ГРАДЪТ В ПОДНОЖИЕТО НА МЕДНАТА ПЛАНИНА

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 35
    Местожителство : София

    ГРАДЪТ В ПОДНОЖИЕТО НА МЕДНАТА ПЛАНИНА

    Писане  Jorestes on Вто Апр 16 2013, 08:26

    ГРАДЪТ В ПОДНОЖИЕТО НА МЕДНАТА ПЛАНИНА


    Древните и модерните автори приемат 610 год. пр. Хр. като дата на възникването на Аполония Понтика. В общи линии това се потвърждава и от археологическите находки. Тези факти многократно са повтаряни и едва ли е необходимо отново да ги подлагаме на критически анализ. Проучванията на днешното Южнобългарско Черноморие през последната четвърт на ХХ век обаче и последните находки, ни подтикват да очертаем по един нов начин регионалната историческа и природна среда, в която се ражда този западнопонтийски град, достигнал културно-историческото си акме (връх) през V - IV век пр. Хр.
    Аполония Понтика, днешният Созопол, се намира в подножието на крайбрежното разклонение на Странджа, което носи името „Меден рид”. Всъщност то се е получило от названието на най-високия му връх „Бакърлъка”, което на турски език има същото значение. Трудно е да се проследи историята на този топоним, но е сигурно, че произходът му се корени в богатството му на медни месторождения и в тяхната експлоатация през вековете. Съществуват доказателства, че тукашните рудни богатства са били използувани още през меднокаменната епоха. Това са големи струпвания на шлака, топилки и археологически материали, произхождащи от акваториите на полуостров Атия и Созопол и едно еднослойно енеолитно селище в землището на село Черноморец, което се намира недалеч от полите на връх „Бакърлъка”. При последните разкопки археологът Димитър Недев откри металургични пещи в индустриалния квартал на самата Аполония Понтика, а в акваторията на нос „Акра”, северно от град Черноморец, по сведения на проф. Калин Порожанов, са открити материали от ранножелязната епоха


    Древните и модерните автори приемат 610 год. пр. Хр. като дата на възникването на Аполония Понтика. В общи линии това се потвърждава и от археологическите находки. Тези факти многократно са повтаряни и едва ли е необходимо отново да ги подлагаме на критически анализ. Проучванията на днешното Южнобългарско Черноморие през последната четвърт на ХХ век обаче и последните находки, ни подтикват да очертаем по един нов начин регионалната историческа и природна среда, в която се ражда този западнопонтийски град, достигнал културно-историческото си акме (връх) през V - IV в. пр. Хр.
    Аполония Понтика, днешният Созопол, се намира в подножието на крайбрежното разклонение на Странджа, което носи името „Меден рид”. Всъщност то се е получило от названието на най-високия му връх „Бакърлъка”, което на турски език има същото значение. Трудно е да се проследи историята на този топоним, но е сигурно, че произходът му се корени в богатството му на медни месторождения и в тяхната експлоатация през вековете. Съществуват доказателства, че тукашните рудни богатства са били използувани още през меднокаменната епоха. Това са големи струпвания на шлака, топилки и археологически материали, произхождащи от акваториите на полуостров Атия и Созопол и едно еднослойно енеолитно селище в землището на село Черноморец, което се намира недалеч от полите на връх „Бакърлъка”. При последните разкопки археологът Димитър Недев откри металургични пещи в индустриалния квартал на самата Аполония Понтика, а в акваторията на нос „Акра”, северно от град Черноморец, по сведения на проф. Калин Порожанов, са открити материали от ранножелязната епоха.
    Според геолога Иван Славилов, участник в подводната археологическа експедиция „Шелф-юг” и според други негови колеги медните месторождения в Меден рид са произлезли вследствие на вулканична дейност и това крайбрежно разклонение на Странджа, оформящо полудъга, спрямо съвременния бряг има свой корелат, който сега се намира под водите на Черно море. На много места в района и особено на нос „Свети Димитър” пред устието на река Ропотамо преобладават значителни скални образования от вулканичен туф, а в района на крепостта „Вълчановото кале” се откриват залежи от вулканични топки. Те са били събирани и използувани от древните обитатели на района като камъни за прашка. Затова при разкопки често ги откриваме в културните наслоявания, а в халщатските пластове на крепостта „Малкото кале” беше открит цял арсенал от такива каменни топки.
    В полукръг около древна Аполония от север на юг са ни известни тракийски крепости като се почне от нос „Атия”, през връх
    2
    „Бакърлъка”, „Лободово кале” (при село Веселие), „Малкото кале” (над село Равадиново), „Вълчаново кале” (над Ропотамо) и „Маслен нос”. Северно от Меден рид се натъкваме на още една невисока верига - Ала тепе, където на най-високия връх също откриваме крепост, а в подножието й от север и юг се намират селища от епохата на гръцката колонизация. Ала тепе започва от морето при нос Форос и след като е пресечена от долината но малка рекичка, вливаща се при залива „Ченгене скеля” се простира към вътрешността на Странджа. И тук личат стари рудници и останки от древна металургия. По на север идва Мандренската лагуна, която гледана от птичи поглед представлява просто едно разширение на общата долина на Средецка и Русокастренска река, които се съединяват недалеч от античния град Деултум (Colonia Flavia Pacis Deultensium). Между Мандренската лагуна и езерото Вая, недалеч от днешния квартал на Бургас „Меден рудник”, близо до модерната мина „Върли бряг” личат местата на древни открити рудници, датирани от ранножелязната епоха. Тук на най-високия връх „Шилото” се намира тракийско светилище на Аполон, където е открито публикуваното вече Бургаско сребърно съкровище. За другите находки от района ще говорим по-нататък.
    Като изброяваме археологическите обекти в непосредственния хинтерланд на Аполония в тези първи щрихи, ние ги подбираме само въз основа на признака, който ги свързва пряко или косвено с рудните богатства на региона. Всъщност искаме да подчертаем най-значимата за древните привлекателност да основат колония в този регион. Когато през далечния VII в. пр. Хр. колонисти са стъпили на днешния Созополски полуостров или на острова срещу него, не само удобния естествен пристан ги е привлякъл. Не от решаващо значение е била и малката по размери равнина между Меден рид и морето. „Орната земя” в нея може би е била достатъчна за една първоначална автаркия (самоизхранване, самозадоволяване), но едва ли със своето умерено плодородие, тя е била в състояние да даде мощен тласък на развитието на полиса в първите два - три века на съществуването му, когато Аполония постига най-големия си разцвет. Местната металургия и транзитната търговия със сигурност са дали мощния тласък на първоначалното развитие на милетската колония. Това най-ярко се проявява в зараждането на първото типично понтийско средство за размяна - бронзовите стрели-монети и в герба на Аполония - изправена котва, срещаща се и върху домонетните стрелички и върху всички автономни емисии на полиса.
    Както вече изтъкнахме, в региона има сравнително развита поселищна мрежа още през вековете, които предхождат и които се докосват до десетилетията на колонизацията. Нещо повече, поселищния живот на самия Созополски полуостров датира още от IV- то хил. пр. Хр., когато започва експлоатацията на медните залежи. С прекъсвания и с периоди
    3
    на възход и падение поселищната традиция продължава и през ранната бронзова епоха. Находките от късния бронз са сравнително редки, но през вековете на халщата наблюдаваме отново едно съживяване. Тогава естествените укрепления върху височините на Меден рид дават убежище през един продължителен период на местните тракийски рудари. От тази епоха най добре изледвана е тракийската крепост „Малкото кале”, която се намира на 14 км. югозападно от Аполония.
    Културните напластявания на „Малкото кале“ достигат дебелина до 2,5 м. в най-наситените си точки. От тях 1,5 м принадлежат на ранножелязната епоха (Х-VI в. пр. Хр.). В изследваните сектори беше установено, че тези пластове минават под каменните основи на една по-късна крепостна стена, изградена през периода, когато древните гърци вече са присъствували в региона.
    Най-старите жилища в крепостта са били построени между естествените скални образования. От тях се откриха само фрагменти от подови замазки и фрагменти от стенни мазилки, в които могат да се видят следите от дървени пръти. По всичко изглежда естествените скали са били използувани като насещи конструкции и архитектурния облик на тези ранни жилища е бил много близък до долмените. Естествено като си ги представим с покрития и изолационни странични стени от нетрайни материали в отличие от дошлите до нас мегалитни паметници.
    Керамичния материал от крепостта, който датира от вековете непосредствено преди колонизацията и нейния първоначален период е най-изобилен. Съдовете от първия културен пласт намират аналогии в един широк ареал от Югоизточна Европа. С местните си варианти врязаните и отпечатаните орнаменти намират аналогии с културата „Пшеничево” от вътрешна Тракия (долините на Марица и Тунджа). Най-близки са аналогиите със съдове, открити в долмен при село Кирово, разположено в сърцето на Странджа планина. Голяма е близостта с археологическия комплекс Басараби в Северна Добруджа. Подчертаното присъствие на местни елементи ни тласна към идеята в някои от предварителните публикации да очертаем характеристиката за една специфична култура. Нарекохме я „Меден рид”. Издателят и редакторът на том I на Мегалитите в Тракия проф. Александър Фол възприе за тази култура названието „Скирмиади” по името на най-близкото до Аполония тракийско племе, ситуирано от най-стария античен автор Херодот. Всъщност той за първи път споменава Аполония.
    Сравнително гъстата предгръцка поселищна мрежа в региона и дебелината на изледваните културни пластове на крепостта „Малкото кале” показват, че в Меден рид през VIII - VI век вече е съществувал интензивен добив на метал. По време на изследванията през седемдесете години на ХХ век ние детайлно изследвахме един комплекс от каменни могилки, разположен североизточно от крепостта.
    4
    Очаквахме в тези могили да се открият погребения или жервоприношения, както в изследвания преди това Некропол № 1. Проучените десетина каменни могили, които имаха кръгла или продълговата форма не се оказаха погребални или ритуални. В тях не се откриха почти никакви археологически материали. Възможно е тези струпвания да са следи от металодобив, но ние не открихме някакви конкретни доказателства за това. Паметници за по-късна рударска дейност в региона съществуват в изобилие. В изоставени древни галерии при разположения наблизо рудник „Червено знаме” е била открита чернофирнисова керамика от IV от тук произхождат много дървени минни подпори, останки от въже и малка дървена лопатка.
    Тези следи от металургична дейност и резултатите от нея вероятно са били в ръцете на местни тракийски династи, с които още първите колонисти са влезли в контакт. Вероятно е възникнало и съперничество и това е предизвикало изграждането на първите укрепителни съоръжения както в тракийските естествени укрепления, така и на днешния Созополски полуостров. Междуетническия антагонизъм обаче едва ли е бил постоянен и решаващ за развитието на региона. Появата на стрелите монети, макар и принадлежащи на самите аполонийци, а не на тракийското племе асти, е доказателство за естествената необходимост от разменно средство. В тази си форма то е било предназначено преди всичко за междуетническите контакти между траки и колонисти. Защото през първите векове на колонизацията регулирането на вътрешноразменните отношения едва ли се е нуждаело от домонетна разменна единица. Тази необходимост би следвало да се появи след един период, когато търговията се е осъществявала между колонистите en bloc и крайбрежните тракийски династи, ръководещи всички прояви на тракийските племенни общости. Както и на други места това развитие на размяната чрез първични всеобщи еквиваленти първо между етнически общности и впоследсвие между индивиди изглежда е имало място и в областта, която от три десетилетия насам ние наричаме Тракия Понтика.
    Като средство за размяна стрелите монети, както е известно са разпространени и в хинтерланда на другите йонийски колонии от Западния и северозападния бряг на Понтос Еуксейнос (Гостоприемната море). Преди да потърсим формулировката на една обобщителна хипотеза, ще подчертаем само, че отделните региони в античния свят при търсенето на разменен еквивалент обикновено са стигали до материали, които в най-голяма степен са им били достъпни. Така в крайбрежието на Мала Азия най-напред се появяват същинските електронови монети, в близост до богатата на сребро планина Пангей господствуват ранните сребърни монети, а в древния Рим aes grave (буквално „тежка мед”) предхожда сребърните денари.
    5
    Най-старата импортна родоско-йонийска керамика от региона произхожда от самата Аполония, или от некрополите й в непосредствена близост. Сред нея се откроява едно забележително ойнохое в стил „дива коза”, открито в една ранна гробница в некропола северозападно от Созополския полуостров на височината „Света Марина”...
    През последните години созополския археолог Димитър Недев проведе спасителни разкопки на редица места в стария град и откри фрагменти от ранна керамика, показващи наличието на културни напластявания още от края на VII и първите десетилетия на VI век пр. Хр. Сред тях има няколко фрагмента от чашки, украсени с апотропеично изображение на горгоната Медуза. Един плитък скифос с Медуза, изцяло запазен, беше открит при подводните проучвания на потъналото пристанище пред устието на река Ропотамо. Според проф. Петре Александреску този съд има източен произход и датира от самия край на VII век пр. Хр. Откриването на такива съдове на различни места, а също така и един забележителен паметник на ранната гръцка пластика от полуостров Атия, отстоящ на 10 км. северно от Аполония не могат да не ни подтикнат към една реинтерпретация на някои по-късни писмени свидетелства, която ще направим на съответното място, когато говорим за античните автори.
    Сега нека се върнем на археологическите изследвания и паметници. През осемдесете годи покойната Мария Цанева откри крепостна стена от големи ломени камъни с дебелина 2 м. в началото на провлака към Созополския полуостров. За съжаление тези разкопки останаха непубликувани и някои от изследоветелите на Аполония твърдят, че стената е късна. Затова не мога да не припомня, че на няколко места точно над стената бяха открити погребения от по-късно време, датиращи от IV век пр. Хр. (Сега тази стена би трябвало да се намира в мазето на новата общинска сграда на Созопол). Спомням си също така, че непосредствено върху челото на запазената част от крепостната стена беше открита бронзова стреличка, принадлежаща към категорията на стрелите монети. От личните си впечатления остава да добавя едно наблюдение на случайна находка от амфорно струпване, открито при страеж на къща в близост до изкуственния провлак към остров Свети Кирик. Струпването се откри под огромен насип в подножието на стръмната част от брега на полуострова. Виждаха се 4 - 5 почти цели амфори от IV век пр. Хр. и много фрагменти. Всичко това ме навежда на идеята, че в случая имаме или склад на амфори, или струпване от повредена тара, изхвърлена в непосредствена близост до пристана. Явление, наблюдавано на много места в древния свят - да кажем в пристанището на Рим Остия, а в района на Аполония - в потъналото пристанище при устието на река Ропотамо и в емпориумите в днешния
    6
    Бургас, разположени в някогашната местност „Сладките кладенци” (квартал Победа) и при църквата „Свети Атанас” (квартал „Изгрев”).
    Близките и далечни некрополи на древна Аполония са много по-подробно изследвани от самия град. Най-значителни са разкопките, ръководени от проф. Иван Венедиков, проведени през 1946 - 1949 г. и публикувани в сборник „Аполония”. Тогава в местността „Калфата” и на провлака към полуострова („Морската” градина) са били открити стотици гробове. Впоследствие през различни години в некропола са работили проф. Михаил Лазаров и откривателят на гробници с 13 кратера Георги Бояджиев. След разкопките на проф. Венедиков най-мащабни са изследванията на Мария Цанева, която в продължение на близо 20 години разкри близо 1000 погребения, сред които е и могилното погребение. Последните изследвания на НИМ - София вследствие на откъсването на Созополския музей от Бургаския остават извън полезрението ни. Разполагаме само с резултатите от подводните проучвания на Центъра за подводна археология в Созопол, ръководен от н.с. Христина Ангелова. Изразявайки дълбока почит към всички изследователи, допринесли за изучаването на Аполония, преминаваме към реинтерпретацията на многократно цитираните писмени извори и към един опит за успоредното им разглеждане с археологическите данни, а също така и опит за сглобяване на фрагментарния материал в една обща картина на историческото битие на Аполония през вековете.
    При разглеждането на писмените извори няма да спазваме хронологически порядък. По-интересно е да ги интерпретираме от тематична гледна точка. На първо място нас ни занимава въпросът за името и мястото на античния полис. През I век сл. Хр. Плиний Стари (IV, 45) пише: „Atice regio habuit Anthium, nunc est Apollonia” - „в облостта Астика имало град Антиум, който сега е Аполония”. В миналото някои автори са възприемали това като една грешка или по-скоро неосведоменост на Плиний Стари. Наистина тази интерпретация е съвсем правдоподобна и щяхме да се съгласим с нея, ако на 10 км. от Аполония не се намираше полуостров, запазил стария топоним - Атия, в който лесно разпознаваме предгръцкото „Anthium”. Вече споменахме, че от северната акватория на полуостров Атия произхождат материали от ранната и късната бронзова епоха. Съществува даже един фрагмент с волути, аналогични с волутите познати от микелската торевтика от втората половина на II- то хил. пр. Хр. Освен праисторически материали оттук произхожда и една мраморна статуя от периода на страгия стил. Това е статуята на облечен мъж - „куросът от Атия” (сега в Археологически музей – Бургас). Едва забележимото движение, застиналата поза и моделирането на прическата дават основание на проф. Иван Гълъбов и останалите автори, които са се занимавали с този паметник, да го датират в самото начало на V век пр. Хр. Проф. Дечев от друга страна цитира епитетът „Anthienos” като прозвище (Beiname)
    7
    на Аполон. Освен това през тридесете години на п-ов Атия е била открита „монетарницата”, от която са произлязли стрелите-монети, които ние възприемаме като аполонийско средство за размяна. Дали Плиний Стари е сгрешил, или просто чрез оцелелия си текст той става трансмисия на едно прадревно свидетелство за един първи етап на възникването на Аполония, когато тя все още се е наричала със стария топоним, оцелял и до днес по две линии - веднаж като топоним и веднаж като прозвище на бога, на колонистите, които в един по-късен момент го възприемат и като епоним на полиса. А може би на полуостров Атия се е намирало знаменитото светилище, където е била статуята на Каламис. Последното не може да се допусне, защото на остров Свети Кирик е открит посветителен надпис на божеството, пък и писмените извори ситуират храма на това главно божество върху близкия до Аполония остров. Не е изключено обаче на полуостров Атия да е съществувало по-малко светилище на божеството. Възможно е от същия ранг да е било светилището на връх „Шилото”, където също е намерена една късна статуя на Аполон. Божеството от „Шилото” вероятно е носело прозвището Карсенос, което четем в посветителния надпис, открит в Бургас, направен от стратега Аполоний Ептайкент, управлявал областта, в която се намира Аполония по времето на тракийския цар Реметалк II т. ест през десетилетията, когато Рим е под скиптъра Тиберий (14 - 37 сл. Хр.).
    След като имаме ранни импортни материали и от самия Созополски полуостров, а също така и от потъналото пристанище при устието на Ропотамо, където ние локализираме античния Херсонесос, ние се затрудняваме в увеността си, че колонистите от Милет са стъпили най-напред на днешния Созополски полуостров. И отново се питаме. Дали развитието на Аполония не наподобява възникването и развитието на нейната йонийска сестра Олбия от Северозападния черноморски бряг. Нейните изследователи имат неоспорими доказателства за създаването на по-старата колония върху остров Березан, където тя първоначално се наричала Бористен и споследствие при преместването си върху континента придобила името Олбия - тоест град на щастливците. Частично или изцяло тази аналогия може би важи и за Аполония.
    Ако продължим да четем кратките и оскъдни данни на древните автори въпроси от същия род продължават да изникват в съзнанието ни.
    У късния граматик Стефан Византийски, живял през VI век през епохата на император Юстиниан, четем, че Антия (Anthea) е град на брега на Понта в Тракия, който е колония на милетците и на фокейците, а Аполония, е разположена на остров (en neso) и е основана от милетци и родосци На първичното име на Аполония вече се спряхме. Сега повече ни впечатлява, че Антион, според Стефан Византийски, е колония на Милет и на Фокея, а Аполония на Милет и на Родос. Това дава основание на проф. Христо Данов да предположи, че Аполония е
    8
    колония на последните два града, или, че преди възникването й като апойкия на Милет тук е имало емпориум на Родос. Обстоятелството, че и в древния Херсонес (при устието на Ропотамо) и на Созополския полуостров се откриват ранни импортни материали, а на Атия съкровище от стрели-монети и „монетарница” за отливането им, може да се възприеме като потвърждение за многократни посещения на йонийски гърци на различни места в по-късната територия на Аполония. Има и признаци, както ще видим, че и след утвърждаването на полиса една нова вълна колонисти в по-късно време предизвиква социално напрежение. Възприемането на многократни прииждания на колонисти от Малоазийските брегове може би крие и обяснение на твърдението на Елиан (III век сл. Хр.) в неговата компилативна Varia historia (3, 17), че философа Анаксимандър е бил водач на основателите на града (ойкистес). Тъй като годините, когато е живял прочутия философ не съвпадат с датата на основаването на Аполония (610 г. пр. Хр.), когато той, според Диоген Лаерций се е родил неговото водачество не се възприема от всички, но когато си представим няколкократно заселване на групи колонисти, можем да обясним и твърдението за водаческите функции на Анаксимандър (611 - 546 г. пр. Хр.). Този философ е живял и творил в една епоха на универсални, всестранно развити личности, положили основите на Европейската цивилизация. Предполага се, че натурфилософът произхожда от търговската аристокрация на Милет. Той е последовател на Талес и е автор на теорията за апейрона - безконечната, вечна и безгранична първоматерия, от която възниква всичко веществено и след смърта си отново се връща при нея. Апейрона представлява една по-висша философска абстракция, която не подлежи на емпирично възприемане, както са първичните субстанции - водата при Талес и въздуха при Анаксимен. Земята, според основателя на Аполония стои в центъра на мирозданието, тя е неподвижна и има цилиндрична форма. Според Анаксимандър съществуват безконечно много светове, които са разположени последователно във времето и редом един с друг. Продължител на неговата натурфилософия се явява Диоген Аполонийски, рожба на самия града. Той обаче се изявева като философ в привлакателния интелектуален център Атина. По този начин античният полис Аполония още в първите векове на своето съществуване е свързан с три велики личности - знаменитият натур-философ Анаксимандър, неговият следовник Диоген Аполонийски и първия представител на строгия стил в древногръцкото изкуство - скулпторът Каламис.
    Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ
    Статията е публикувана под заглавие „Медната планина”. – в сп. Морски свят [Варна], 1988, № 5, 39-41. Допълнен вариант
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 49
    Местожителство : Бургас

    Re: ГРАДЪТ В ПОДНОЖИЕТО НА МЕДНАТА ПЛАНИНА

    Писане  Булти on Вто Апр 16 2013, 12:06

    ръкостискане

      В момента е: Вто Авг 22 2017, 04:29