Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    ПИРГОС (БУРГАС) ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ВЕКОВЕ НА РОБСТВОТО

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3569
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    ПИРГОС (БУРГАС) ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ВЕКОВЕ НА РОБСТВОТО

    Писане  Jorestes on Пет Апр 12 2013, 08:34

    ПИРГОС (БУРГАС) ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ВЕКОВЕ НА РОБСТВОТО


    Според световноизвестния английски историк Стивън Рънсиман днешното българско Южно Черноморие се явява последният свободен хинтерланд на Константинопол. Оттук през лятото на 1453 г. са потегляли последните кораби с жито и други припаси, предназначени за населението на милионния град. След няколко месеца, през есента на същата година, вековният Константинопол паднал под ударите на османците.
    Настъпило време, което, ако използваме съвременния израз, бихме могли да наречем „време на информационно затъмнение”. Писмените извори за Пиргос стават по-редки, но все пак те съществуват. Само че допреди няколко години част от тях не бяха известни. Светлина върху този въпрос хвърли арменският автор Сурен Вартанович Овнаян в книгата си „Армяно-болгарские исторические связи и армянские колонии в Болгарии во второй половине ХІХ века”, издадена в 1968 год. в Ереван от издателството на Академията на науките на Арменската ССР.
    Овнаян използва трудно достъпни исторически извори, за да проследи връзките на арменците с българските земи. Ето какво пише той на стр. 43 от своята книга: „Както свидетелствуват изворите в 1549 г., голяма група арменци се преселила от Нахичевана, Шорота и Карби в България и се установила в Айтос, Бургас и Шумен.”
    Под черта авторът посочва източници, които сега не са достъпни за нас. Тук трябва да обърнем внимание преди всичко на датата. Става дума за 1549 г. Това е приблизително 100 години след датата на падането на Константинопол (1453 г.), за която, както споменахме, ни говори византиецът Дука. Какво се получава? У Мануил Фил срещаме Пиргос в началото на 14 век, а арменските извори говорят за него през 16 век. През втората половина на 16 век Бургас се споменава в съчинението на турския географ Хаджи Калфа (207). Тези векове са все още слабо осветени в нашата историография. През този период Турската империя се възприема като напълно затворена, капсулирана по отношение на Западна Европа. Три големи съкровища, открити в непосредствена близост до Бургаския залив, обаче, показват, че този възглед се нуждае от ревизия. Самото съдържание на тези съкровища говори за непомръкващото преимущество на морските пътища, когато се касае за далечни, презморски страни.
    Съкровището от златни и сребърни западноевропейски и турски монети от с. Тръстиково е открито в местността „Юртлука” през 1966 г. То съдържа 279 сребърни монети и 8 златни. Съкровището е постъпило в Археологически музей - Бургас през 1967 г. и се съхранява под Инв. № XX (сребърните монети) и под № 1375 - 1382 (златните монети). Осемте златни монети от съкровището принадлежат на следните държави и владетели: 4 от тях са западноевропейски на Белгийската конфедерация и на Полша от 1603, 1654 и 1659 г. и 4 са от времето на турския султан Ахмед I (1613 - 1616 г.). Те са сечени през 1613 г. още при възкачването му на престола.
    Това съкровище съдържа и сребърни монети на: Трапезундска империя - 1 сребърна аспра на трапезундския император Йоан II Комнин (1280 -1297 г.). Върху лицевата страна аспрата има изображение на Свети Евгений, държащ дълъг кръст, а върху опакото императорът със скиптър и военно знаме и над него благославящата ръка на Господа.Испански осемреалови монети (пиратски талери), сечени в Средна Америка.Монета на полския владетел Сигизмунд III.Испански осемреалови монети (пиратски талери), сечени в Средна Америка.Монета на полския владетел Сигизмунд III.Белгийски льовенталер.Белгийската конфедерация, льовенталери - 11 екземпляра, сечени от: херцогство Гелдерн - 3; 1 екз от 1632 г. и 2 екз. от 1648 г. провинция Утрехт - 2: 1 от 1640 г и 1 от 1646 г. провинция западна Фрисландия - 1 без дата, автономен град Кампен - 3: 1 екз. от 1640 г.; 1 екз от 1647 и 1 екз. От 1648 г.; провинция Холандия - 2 екз. (без дата)
    Върху лицевата страна на льовенталерите виждаме достолепно изображение на рицар, представен прав с обърната надясно глава. Дясната му ръка е вдигната, а с лявата той се подпира на щита си, върху който има лъв, вървящ надясно. Обратната страна на тези монети е с внушителен лъв с извита опашка, гравиран в кръг. Всъщност това изображение е дало наименованите на този номинал монети - „льовенталери”, което означава „лъвски талери”. През периода на турското робство народът е наричал тези монети „асланки” или „асланлия”. Арабите им казвали „абукелб”.
    Австрия, талери - 27 екземпляра, принадлежащи на владетелите Матей I (1612 -1619 г.), Фердинанд II (1619 -1637 г.) и Фердинанд III (1637 -1657 г.).
    Полша - Сигизмунд III Ваза (1587 - 1648 г.) - 75 сребърни монети.
    Рагуза (старото име на Дубровник) - 51 екземпляра, между които - 1 перпера (пробита) с образа на Свети Власий, патрон и покровител на града върху лицевата страна и 50 - гросети - дребни сребърни монети, сечени в периода 1628 - 1647 г. Гросетите също имат изображение на споменатия градски патрон - Свети Власий върху опакото и Христос в елипса от звезди върху лицето.
    Свети Власий (Блазий) Аморийски е византийски светец, за който има житие на гръцки и славянобългарски. Той е живял през IX в. и според житието му има връзка с българската история като посредник между българския цар Борис и римския папа Йоан VIII.
    Свещената римска империя, Лотарингия - 13 екземпляра: херцог Хенри - 2 тестона: от 1614 г. - 1, без дата - 1; херцог Карл IV (1626 -1634 г.) - 4 от 1632 г. и 3 тестона без дата; херцог Франк II (1625 -1632 г.) - 3 тестона, сечени в 1926 г. Всички монети на Лотарингия са отсечени в монетарницата на град Нанси (днес в източна Франция).
    Тирол - ерцхерцог Леополд V (1619 - 1632 г.) - 7 сребърни монети, сечени в периода от 1625 до 1632 г.
    Франция - 21 монети на Хенрих III (1584 - 1589 г.); Хенрих IV (1589 - 1610 г.); Людовик XIV (1643 - 1715 г.), Княжество Оранж (сега град в южна Франция) - 5 екз. на принц Фредерик Хенрик (1625 -1647 г.) и на Вилхелм Хенрик (1650 - 1702); Авиньон (сега град в южна Франция) - 1 сребърна монета на папския легат Флавио Гиджи (1650 - 1702 г.)
    Италия - 3 сребърни монети: Венеция?, талер - 1 екземпляр; херцогство Урбино - 1 сребърна монета на херцог Франческо Мария II (1577 - 1606 г.) През XV - XVI н. град Урбино в централна Италия бил една от люлките на Ренесанса.
    Испания - Филип IV (1621 - 1665 г.) - 2 екз. (от 1628 г. песоси?)
    Испания (сечена в Мексико): Филип V (1700 - 1746 г.) - 1 екз. /пиратски талер = 8 реала.
    Германия, курфюрство Бранденбург - курфюрст Георг Вилхелм (1619 -1640 г.) - 7 екз. .
    Османска империя - 54 сребърни монети на султаните Селим I Явуз/Страшни/ (1512 -1520) Сюлейман I Кануни /Законодател/ (1520 - 1566), Селим II Сари (1566 - 1574), Мурад III (1574 -1595), Ахмед I (1603 - 1618 г.), Мурад IV (1623- 1640), Ибрахим I Дели (1640 -1648 г.), Ахмед III (1703 -1730 г.) и 19 екземпляра силно изтрити, неопределени.
    Със своето съдържание съкровището от село Тръстиково, Каменска община е едно от най-богатите не само в България, но и в целия Европейски Югоизток. То съдържа редки западноевропейски монети от XVI и XVII в. Това са сребърните тестони на Лотарингия и Оранж, рядката монета на Авиньон и редица други. Те почти не са известни от досега публикувани съкровища. Най-ранна монета в съкровището е перперата на черноморската империя Трапезунд, а най-късните са от самото начало на XVIII в. По датите на монетите заравянето му може да се датира в първите две десетилетия на XVIII в. Тази находка е в противоречие с досегашните ни представи за връзките на българските земи със Средна и Западна Европа през XVI -XVII в. Тя доказва, че те са били по-интензивни, отколкото си ги представяха нашите историци. Откриването й в Тръстиково - близо до морето - е ключът към обяснението на тези ранни икономически и търговски контакти. Други находки, които говорят за ранното икономическо пробуждане на Черноморието през периода на османското владичество, са съдовете от западноевропейски порцелан, които се откриват по нашето крайбрежие и носят производствените марки на редица френски работилници от същите векове.
    Втората находка от същия исторически период е от село Кръстина. Това западноевропейско съкровище от сребърни монети, открито в 1963 г., се състои от 39 монети. Съхранява се в Археологически музей - Бургас, Инв. № 881 - 919. Съдържанието на съкровището е следното: 3 от монетите принадлежат на Белгийската конфедерация (от 1639,1640 и 1664 г.); 3 на Австрия (Фердинанд I и Матей I); 2 на Лотарингия - херцог Карл IV (1625 - 1632) и херцог Хенри; Германия (курфюрство Бранденбург, курфюрст Георг Вилхелм (1619 - 1640 г ) - 4 екз.; Полша (Сигизмунд III) - 17 екз. 1615 г., сечени в Гданск през 1624, Франция (Людовик XIV -1643-1715) - 18 екз.
    Третото и четвъртото западноевропейски съкровища от района на залива са открити в село Рудник. Третото съдържа 60 монети и е постъпило във фонда на Археологически музей - Бургас през 1971 г. под № XXVI. Четвъртото съкровище пък е открито през 1960 г. и е съдържало 124 монети. Съдържанието на третото съкровище е следното: 45 екзампляра са на владетелите на Полша Сигизмунд III Ваза (1587-1632) и от Ян Казимир Ваза (1648-1668), останалите талери и половин талери принадлежат на: Белгийската конфедерация - 8; Австрия - 3 на Матей I (1612-1619) и Фердинанд III (1637-1657; Лотарингия - 2 тестона на маркграф Карл I и Херцог Хенри Хенрих ? и Прусия - 2 тестона на Георг Вилхелм.
    Четвъртото съкровище съдържало: 28 талера били на Австрия от Матей I, Фердинанд II (1619-1637) и Фердинанд III; 85 талера от 1576,1593 и 1604 г. имали знаците и символите на Белгийската конфедерация. Отново била представена монетарницата на Нанси в Лотарингия с 4 екземпляра. Пруският владетел Георг Вилхелм (1619-1640) имал 6 четвърт талери или тестони, а полският Сигизмунд III имал само един тестон.
    Прави впечатление, че в двете руднишки съкровища няма нито една турска монета. Макар това да не означава, че континенталната дъга около Бургаския залив е била вън от пределите на Османската империя, все пак трябва да се замислим за причините на това явление. Ако днешните румънски земи се възприемат като трансмисия между Полша и Османската империя, то спецификата на приморските находки показва, че и морето е играело роля за контакти не само със средна Европа, но и с далечните територии на днешна Франция, а испанските монети, макар да са дошли с посредници, поне символично ни отпращат чак отвъд Атлантика. От находките може да се заключи, че в една или друга степен презморските контакти на нашите земи продължават и през XVI - XVII в. и именно това трябва да е предизвикало характеристиката на Бургас, направена от френския консул Пейсонел малко след средата на XVIII в.
    Описаните съкровища все пак хвърлят светлина в тунела. Те ни помагат при едно все още мъчително преодоляване на „информационното затъмнение” и ни довеждат до извода, че Бургас е съществувал през целия период на късното средновековие, като се почне от времето на Мануил Фил и се стигне до средата на 17 век, когато през тукашното пристанищно селище преминава турският пътешественик Евлия Челеби.
    Текстовете на Евлия Челеби и Хаджи Калфа са използвани и от по-старото поколение историци на Бургас Георги поп Аянов и Горо Горов. Те обаче ги поставят в началото на съществуването на Бургас и свързват тези писмени сведения с т. нар. „устно предание за възникването на Бургас”. Тогава, когато те правеха тази връзка, сведенията на Дука и на арменските автори още не бяха известни. При това положение „устното предание” имаше някаква стойност. Но сега, когато вече имаме на разположение писмени свидетелства от 14 и 16 век, това трябва да получи друга интерпретация. То може да се свърже с прословутата българо-гръцка религиозна разпра от втората половина на миналия век. Тогава при подялбата на епархиите между първия български екзарх и вселенската патриаршия, Бургас е попаднал в диоцеза на анхиалския гръцки владика. А към края на века той вече се е бил оформил като солидно пристанище на цяла Южна България. Умножавал се и броят на къщите в българската махала. За да бъде доказано, че Бургас е селище, основано от гърци, според нас, възниква тази легенда. Тя разказва, че гърци от Анхиало, Созопол и Бандърма са основали Бургас в средата на 17 век. Това всъщност трябвало да обоснове принадлежността на града към Анхиалската епархия.
    Тези борби продължили и в началото на ХХ век. Тогава те се изразили в съперничеството между българи и гърци за собственост върху манастира на остров Света Анастасия.
    Проф. д.и.н. Иван КАРАЙОТОВ
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: ПИРГОС (БУРГАС) ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ВЕКОВЕ НА РОБСТВОТО

    Писане  Булти on Пет Апр 12 2013, 19:35

    ръкостискане

      В момента е: Сря Дек 13 2017, 20:48