Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    ХРИСТИЯНСКИЯТ АНХИАЛО

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3569
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    ХРИСТИЯНСКИЯТ АНХИАЛО

    Писане  Jorestes on Чет Апр 04 2013, 08:27

    ХРИСТИЯНСКИЯТ АНХИАЛО

    Древният Анхиало, днешното Поморие, има дълга и богата история. Не по-малко богата е и църковната му история, която за съжаление досега не е била обект на специални изследвания. Градът е един от най-древните епископски центрове по българските земи. Не е изключено той да е станал такъв още в І в. сл. Хр. Преданието говори, че християнството тук се е зародило с проповедта на св. ап. Андрей, който посещава тези места.
    В анхиалското предание споменът за ап. Андрей е твърде избледнял, но е съхранен разказът за равноапостолната св. мчца Севастиана, която е проповядвала Евангелието в Анхиало и неговите околности. Няма причини да се съмняваме, че това е било така, тъй като св.мчца Севастиана, която е обърната за Христа от св. ап. Павел и е учила при него, действително се подвизава в Анхиало, Марцианопол, Одесос, Аркадиопол, Хераклея и други места. Краткото, но твърде интересно житие на равноапостолната мъченица...

    Древният Анхиало, днешното Поморие, има дълга и богата история. Не по-малко богата е и църковната му история, която за съжаление досега не е била обект на специални изследвания. Градът е един от най-древните епископски центрове по българските земи. Не е изключено той да е станал такъв още в І в. сл. Хр. Преданието говори, че християнството тук се е зародило с проповедта на св. ап. Андрей, който посещава тези места.
    В анхиалското предание споменът за ап. Андрей е твърде избледнял, но е съхранен разказът за равноапостолната св. мчца Севастиана, която е проповядвала Евангелието в Анхиало и неговите околности. Няма причини да се съмняваме, че това е било така, тъй като св.мчца Севастиана, която е обърната за Христа от св. ап. Павел и е учила при него, действително се подвизава в Анхиало, Марцианопол, Одесос, Аркадиопол, Хераклея и други места. Краткото, но твърде интересно житие на равноапостолната мъченица е за съжаление непознато на българския читател, а нейната памет, пряко свързана със земите на днешна България, липсва от църковния ни календар. Нейната памет се чества на 7 юни и на 16 септември. Трябва да отбележим, че нейната мисионерска дейност в града не е изолирано, тъй като, когато св. Севастиана пристига в Анхиало, тя намира тук да проповядва друг от учениците на св. ап. Павел – Теофаниос. Вероятно Теофаниос е проповядвал в областта известно време до идването на св. Севастиана, тъй като вече имал ученици: „Когато св. Севастиана пристигнала в Анхиало, тя намерила ученика на ап. Павел наречен Теофаниос, прегърнала него и братята му” . Ние нямаме никакви други сведения за този ученик на ап. Павел, но следвайки традицията и съдейки по успешната му мисия, която е засвидетелствана и от св. Севастиана, може спокойно да приемем, че Теофаниос е бил също светец на ранно-християнската ни църква, при това първият светец на Анхиало.
    Проповедта на първите християни по тези места не остава безплодна, тъй като скоро градът се утвърждава като един от водещите християнски центрове в региона. Ние не знаем нито кога точно Анхиало става епископски център, нито името на неговия първи епископ. Твърде възможно е това да е станало през първите години след проповедта на св. ап. Андрей – още повече, че църковната организация на ранната Църква се различава съществено от организацията, която виждаме днес. Известно е, че християнската проповед на апостолите и техните последователи в ранната Църква е завършвала почти винаги със създаване на църковна община, за чието обгрижване много често апостолите сами ръкополагат епископи и клирици. Твърде възможно е точно така да е възникнала и църковната община в Анхиало, но сведения за това на този етап не са открити. Има обаче едно изключително интересно кратко сведение от бащата на църковната история, Евсевий Кесарийски, което за съжаление досега не е било обект на специално изследване в българската историография. Във връзка с придобилата широки размери през ІІ и ІІІ век ерес на монтанизма в ранната Църква, Евсевий Кесарийски се позовава на едно писмо на св. Серапион, епископ Антиохийски, в което се цитират подписите на различни епископи. В писмото епископът на тракийската колония Деултум Елий Публий Юлий се подписва с думите: „Жив е Бог на небето: Блаженият Сотас, (епископ) Анхиалски поиска да изгони демона от Прискила, но лицемерите не му позволиха”. Второ споменаване на въпросния епископ има в Libellus Synodicus, където се казва, че Анхиалският епископ Сотас е свикал събор в град Анхиало срещу ересите на Теодот и на Монтан, на който присъстват дванадесет други епископи. И двете сведения са много интересни и хвърлят нова светлина върху ранното християнство по българските земи. Интересен момент в това кратко съобщение е свидетелството за духовната смелост и дръзновението, които блаженият Сотас е притежавал пред Бога, когато пожелава да изгони демона от Прискила. Приска или Прискила, заедно с Максимила, са двете „пророчици” и най-близки съратнички на еретика Монтан. Неговата ерес, която дълго време съществува вътре в Църквата, успява бързо да се разпространи и набере огромен брой последователи, заплашвайки да се отъждестви със самата ортодоксия. Въпреки многократното ѝ осъждане, ереста просъществува чак до VІІІ век. Вторият интересен момент от кратките сведения за еп. Сотас е свикването на събор в Анхиало за осъждането на ересите на Теодот и тази на Монтан. Съгласно Libellus Synodicus съборът в Анхиало се явява третият събор в историята на християнската Църква от началото на нейното съществуване, като първи е Апостолският събор през 49 г. в Йерусалим, а втори – свиканият от еп. Аполинарий събор в Йераполис – Фригия, Мала Азия, който също е насочен срещу монтанизма. Трети в историята на Църквата събор е именно свиканият от еп. Сотас в Анхиало, на който, освен него, присъстват още 12 епископа. Според аргументирания анализ на Хефеле, Йераполският и Анхиалският събори са се провели през първата половина на ІІ век, като, според него, приблизителната година на провеждането на събора в Анхиало е 140-та. Съборът в Анхиало ще да е бил достатъчно крупно събитие в историята на ранната Църква, независимо от това, че днес до нас са достигнали толкова оскъдни сведения за него. Фактът, че на него присъства едно от главните действащи лица на монтанизма, „пророчицатата” Прискила, която явно е трябвало да защити „монтанизма”, е красноречиво свидетелство за това. Може само да съжаляваме, че паметта на блажения Сотас, епископ на Анхиало, който е сред ключовите участници в събора, тъне в забвение и той не присъства в църковния календар.
    През следващите векове ролята на града като християнски център нараства и става толкова голяма, че без всякакво колебание Анхиало може да бъде поставен до добилите най-голяма популярност епископски центрове по нашите земи – Сердика и Филипопол. Това се потвърждава от присъствието на анхиалски епископи на няколко от Вселенските събори на Църквата, както и на много от най-значимите поместни събори. Така например, епископът на Анхиало Севастиан взема участие във втория Вселенски събор в Константинопол (381 г.). Анхиалските епископи участват също в Първия Вселенски събор в Никея през 325 г., в събора в Сердика през 343 г., в поместния събор през 459 г. в Константинопол, свикан от патриарх Генадий Изповедник, в Петия Вселенски събор в Константинопол през 553 г. , в събора в Константинопол през 879 г., който неофициално се явява Осми Вселенски събор.
    Интересно е мястото, което заема епископията Анхиало в църковната организация на региона, както и развитието, което тя търпи. Съществува предположение, че от края на ІІ в. нататък епископът на Анхиало участва в избора на епископ на Константинопол , като в този избор той участва след архиереите на Хераклея, Никомедия, Никея и Халкидон.
    Ние не знаем кога точно Анхиало се превръща от епископски в автокефален архиепископски център, но според най-ранния епископски списък (нотиция), в началото на VІІ в. Анхиало е вече автокефална архиепископия. Прави впечатление, че Анхиалската архиепископия липсва от списъците на Вселенската патриаршия, отразяващи църковната структура и промени в периода ІХ – ХІ в. Този период съвпада с българското настъпление на юг от Стара планина и включването на града в пределите на Българската държава. С преминаването на Анхиало под властта на българите се променя и неговия църковен статус и най-вероятно още от времето на цар Симеон (893-927) епископът на Анхиало минава на подчинение на българския архиепископ (патриарх). Връщането на Анхиало в пределите на Византия през ХІ век, освен че е отново зафиксирано в нотициите на Вселенската патриаршия, идва и с няколко конкретни имена на архиереи, управлявали анхиалската архиепископска катедра в този период. Имената на някои от архиереите са достигнали до нас също благодарение на сфрагистиката. Така например в списъците с номера 11, 12, 14 и 15 Анхиало отново е регистрирано като архиепископия.
    От периода на ХІІ век до нас са достигнали имената на няколко архиереи на Анхиало. Архиепископ Стефан, който участва в заседанията на събора на Вселенската патриаршия, председателствани от патриарх Лука Хрисовег през 1166-1170 г. и който взима участие в евхаристийния и христологичен спор, иницииран от император Мануил Комнин. Вторият архиерей от този период, чието име е достигнало до нас, е архиепископ Йоан, участвал в синодалните заседания на Вселенската патриаршия през 1197 г. От този период най-известната личност, свързана с Анхиало, безспорно е Михаил Ритор, по-познат в историографията като Михаил Анхиалски (Μιχαήλ ο του ΄Αγχιάλου) , който в периода 1170 - 1178 г. е Вселенски патриарх под името Михаил ІІІ. Михаил ІІІ е изключителен ерудит. Не случайно е избран за ипат на философите – глава, ректор на философска школа в столицата. Като патриарх се отличава с твърдата си защита на православието и с безкомпромисно отношение към отпадналите от единството на светата Църква арменци и латини.
    През ХІV в. Анхиало става митрополитски център. На базата на достигналите до нас документи е трудно да бъде определено кога точно се променя статутът на анхиалския архиерей и той израства в църковната йерархия. Изворите свидетелстват, че през този период дълго време анхиалската катедра стои вакантна. Причината може да е единствено фактът, че в периода 1300 до 1366 г. Анхиало често преминава от български във византийски ръце и обратно. В периодите, в които Анхиало се е намирал във владение на България, епископската катедра със сигурност е минавала на подчинение на Търновската патриаршия. Едно неоспоримо доказателство за това се явява преписката на монах Методий Гемист към българския превод на Четвероевангелието от 1337 г. Анализът на историческите сведения от този период ни дават основание да мислим, че Анхиало остава архиепископия до края на XIV в. и едва от началото на ХV в. архиерейската катедра в града е издигната в ранг на митрополия. Първият документиран със сигурност митрополит на Анхиало е митр. Софроний, който участва във Фераро–Флорентинския събор (1438-1439). На събора той е измежду 20-те митрополити представители на Източната църква. Анхиало запазва митрополитския си статут до самото начало на ХХ в.
    С падането на Константинопол (1453 г.) и краха на Византия започва нова епоха в църковния живот, през която митрополитите на Анхиало продължават да играят важна роля в живота на Църквата. Именно през този период много анхиалски митрополити стават Вселенски патриарси, а двама от тях записват имената си в аналите на световната църковна история, като издигат в ранг патриаршия две от поместните православни църкви – Руската и Румънската патриаршии. Това са Вселенският патриарх Йеремия II Транос, който е роден в Анхиало и Василий IΙI, който става Вселенски патриарх през 1925 г. Йеремия ІІ се възкачва на три пъти на патриаршеския престол съответно в периодите: (1572-1579, 1580-1584, 1586-1595). Именно той прави Руската църква патриаршия през 1589 г. За него съвременниците му ще кажат, че „свети по-силно от слънцето на Изток”.
    През този период в Анхиало се раждат и няколко много изявени автори на църковна музика, които след установяването си на Света Гора стават известни в целия православен свят. Това са Константин Анхиалски, Григорий Анхиалски, Йоан Анхиалски и др. Конкретно Константин, който живее през втората половина на XVI век, е наричан дори „втори Кукузел”.
    През 1906 г. напрежението между българското и гръцкото население на града достига кулминационната си точка. Тогава са изгорени и разрушени три от четирите православни храма на града. Разрушени са храмовете „Св. Архангели”, „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” и новопостроеният на св. Богородица. Незасегнат остава единствено храмът на „Преображение Господне”. От 1906 г. духовната власт в града минава под контрола на Българската православна църква. Със своята близо 2000-годишна християнска история Анхиало е сред най-древните църковни административни и просветни центрове в християнския свят, от чиято катедра излизат много Вселенски патриарси и други висши йерарси на Константинополската патриаршия. Днес Поморие остава в сянката на Несебър и Созопол поради факта, че бурната историческа съдба на града не е успяла да съхрани много архитектурни паметници от миналото. В църковно-исторически план обаче Поморие се явява един от водещите християнски центрове по българското Черноморие.
    Венцислав КАРАВЪЛЧЕВ

    Илюстрации:
    1. Вселенски патриарх Василий III от Анхиало, който става Вселенски патриарх през 1925 г.
    2. Анхиало – изглед, пощенска картичка от началото на ХХ век.
    3. Анхиало – панаир край манастира „Св. Георги”, пощенска картичка от началото на ХХ век.

    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: ХРИСТИЯНСКИЯТ АНХИАЛО

    Писане  Булти on Чет Апр 04 2013, 12:47

    супер супер супер

      В момента е: Сря Дек 13 2017, 20:37