Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    ПОМОРИЙСКАТА ГРОБНИЦА”

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3569
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    ПОМОРИЙСКАТА ГРОБНИЦА”

    Писане  Jorestes on Вто Мар 26 2013, 10:04

    ПОМОРИЙСКАТА ГРОБНИЦА” - ПОЧЕТЕН
    МАВЗОЛЕЙ НА ЦАР ГАЙ ЮЛИЙ РОЙМЕТАЛК III ИЛИ
    НА „ФИЛОСОФА” МАКСИМ РОЙМЕТАЛК


    Край Поморие, в двора на „Опитната станция”, се въздига „Кухата могила” и от нейния връх се разкриват чудесни панорами във всички географски посоки. Могилата е разкопана, в нея откриват съоръжение, през 1960 г. то е публикувано и са посочени тракийските традиции в неговия градеж. Откритото е уникално за тракийските земи, предизвика целенасочен архитектурен интерес и се предложиха негови датировки. Разгледа се възможността „гробницата” да е била стенописана, затърсиха се съответни паралели – включително и в римския Пантеон. Подложиха на количествен анализ и впечатляващите метрични характеристики.
    Съоръжението е намерено празно, без никакви археологически, епиграфски или нумизматични материали, които да подскажат неговата датировка и предназначение. Прие се, че това е „гробница… мавзолей или хероон, предназначен за погребението на знатен тракиец и неговата фамилия. Вероятно в страничните ниши са поставяни урните с праха на покойниците… Мавзолеят трябва да се датира от края на III или началото на IV в. сл. Р. Хр.” Тази интерпретация повдига много въпроси, сред които изпъква:
    Коя ще да е била тази знатна тракийска фамилия, могла да си позволи или да заслужи градежа на толкова представителна и извънредно скъпа „гробница-мавзолей”?
    И много други въпроси, които могат да се зададат, изглеждат важни, но тъкмо този очертава същността на проблематиката. В нея изглежда сигурно единствено, че съоръжението е било мавзолей. Към досегашните доводи тук мога да прибавя и още един – на пръв поглед незначителен.
    Малките ниши от двете страни на коридора (дромоса) и по стената на овалното помещение и кухата колона няма за какво друго да са служили, освен там да се поставят тогавашни осветителни тела. Липсата на опушвания в тях може да бъде обяснено с факта, че фитилниците им (на металните? лампи) са били по-дълги и са поставяни така в малките ниши, че огънят и респективно светлината да струи към вътрешността. Определено естествената светлина, която е прониквала през дромоса и кухата колона, не е била достатъчна за поклонниците.

    * * *
    Сред потомците на знатните тракийски фамилии, които доживяват трети век, се откроява „философът Максим”. Неговото прославено име се открива в съчинението „Скитика” на Херений Дексип, а защитниците на датировката в края на III - началото на IV в. сл. Хр. са пропуснали да го свържат с мавзолея край Поморие, може би и заради следния превод и безупречния научен авторитет на проф. Веселин Бешевлиев в „Извори за старата история и География на Тракия и Македония”:
    „Обсадата на Марцианопол
    [от готоните на Книва през 250 г.]…
    Максим, който произхождал от беден род и бил предаден всецяло на философията, но в този съдбоносен момент бил готов да прояви дела не само на пълководец, но и на добър войн. Той насърчавал всички и ги съветвал да не прибягват до противонападение, когато неприятелите хвърлят копия отблизо, но застанали под зъберите, като държат пред себе си и щитовете и всичко, каквото може да ги закриля, да отблъсват изстрелите на противника. Когато пък варварите сметнали, че са приготвили достатъчно камъни, обградили в кръг изцяло стените и едни от тях запращали копия, а други хвърляли камъни срещу тези, които били по зъберите. Гъстотата на ударите била такава, та по непрекъснатото им следване приличала на най-силна градушка. Обитателите на града пазели, доколкото било възможно, себе си и стените и се въздържали от противонападение, както им било заповядано. Но когато варварите привършили, както приготвените камъни, така и всички копия и стрели за лъкове, без да постигнат нещо бляскаво, надеждата им, че ще превземат града без особен труд, изчезнала, и те почнали да се обезсърчават. Тогава, повикани от военачалниците си, те се оттеглили, като се установили на стан недалеч от града. А и времето било около залез слънце. Скитите, след като оставили да изминат няколко дни, се завърнали и, като обградили в кръг стените, отново ги обстрелвали. Тогава именно Максим възвестил на гражданите, че моментът е удобен за нападение...”
    Входът към Мавзолея на последните тракийски царе. Снимка Любо ЖековКоридорът (дромосът) на Мавзолея. Снимка Любо ЖековИзглед от вътрешната част на Мавзолея. Снимка Любо ЖековОтсечка от Певтингеровата карта (Tabula Peutingeriana)
    Представя римската пътна система в Югоизточна Тракия след преместването на столицата на империята от Рим в Константинопол през 330 г. сл. Хр. Приема се, че в Анхиало „влизали” три, а „излизали“ два пътя. Всъщност обаче след последната редакция на картата около 340 г. сл. Хр. и с оглед на новата столица на римската империя в „града на анхиалеите“ (Ancialis) „влизат” два, а „излизат” три пътя.Надпис на старогръцки език, намерен в кв. Изгрев, гр. Бургас. Представлява посвещение на Аполон Карсенски, поставено някъде след 19 г. сл. Хр. от Аполоний Ептакентски Бизюенски, стратег на Анхиало, Селетике и Рюсике по времето на тракийския цар Ройметалк.Анхиалска монета на Максимин I Тракиец (235-238). На лицето е изписана титуалатурата и името на императора с неговия портрет; на опакото има надпис „Улпианските Анхиалеи” и изображение на крепост с две кули.То се носи и от последният цар на Тракия и тъкмо негов потомък е бил Максим. Възможността бедно тракийско селянче да стигне върховете на римската империя - както се случва с „овчаря” Максимин I Тракиец, наистина е позната, но бедняк от тогавашна Тракия да стане „философ” и на всичкото отгоре като такъв да оглави защитата на град като Марцианопол звучи повече от абсурдно.
    Максим е сигурен потомък на последния тракийски царски (бизийски) род, именно защото носи името на своя далечен прародител Ройметалк III. Следователно - ако трябва да се търси „знатна фамилия”, за която да е издигнат поморийския мавзолей през последната четвърт на III век, то няма как да се намери по-знатна от тази на Максим Ройметалк,„от рода на Ройметалк”. Още повече, че ролята на „философа” и „военачалника” Максим при защитата на Марцианопол от обсадилите града готонски грабителски пълчища през 250 (или 251 г.?) е забележителна. Със своите знания, умения и авторитет всъщност
    Максим Ройметалк спасява града
    Спасява го от печалната участ да бъде превзет и опустошен, а оцелелите да бъдат отвлечени в земите на север и североизток от р. Дунав. Ето защо дейността на този тракийски аристократ няма как да не е предизвикала извънредните благодарности към него и към неговата царствена фамилия.
    Марцианопол (дн. гр. Девня, Варненско) е бил доста богат град - наред с другите данни, за това свидетелства и най-голямото известно в световната нумизматика съкровище от 100 000 римски монети (денарии и антониани). Ето защо е възможно именно благодарните марцианополци да са взели решение да съградят мавзолей на Максим и неговата царствена
    фамилия (с участието на анхиалската община?). Да са му учредили дори празник или пък чисто и просто да са уредили нещата така, че благодарните хора да могат да отдават нужната почит в неговия мавзолей. Пак марцианополци са могли да издирят и платят на оня голям архитект, който да изпълни нелеката задача да сътвори голям мавзолей с тухлен градеж, като следва и строителните традиции на тракийските царски куполни гробници с техните дълги дромоси.
    Има задоволителен отговор и въпросът защо пък точно край Анхиало. Знатната фамилия на Максим би могла да разполагала с имение в анхиалската мера и да е изградила тук свой родов некропол, а и самият Максим да е роден там.
    Съществува обаче и още една също неразгледана досега в историографията вероятност - мавзолеят всъщност да е на последния тракийски цар.

    * * *
    През 44 г. сл. Хр. Гай Юлий Ройметалк III е убит и при липсата на пряк негов наследник Рим не закъснява да анексира Тракия, но кога точно тя става римска провинция не е ясно. Най-популярна е версията, че това се случва в 45 г., но не е изключено да става чак по времето на император Веспасиан - в 69 г. сл. Хр. Според версията на ромейския автор Георги Синкел, смъртта на Ройметалк III става в резултат на дворцов преврат, оглавен от неговата съпруга.
    Гай Юлий Ройметалк - също като мнозина от своите предходници, бил римски гражданин, а след неговата смърт (и за да направят възможна предстоящата анексия) двамата му живи братя са въздигнати за царе: Полемон II - на Боспор и Понт, а Котис (Котю) - на Мала Армения. Това обаче изглежда не е било достатъчно, за да замъгли истинските намерения на Рим и да тушира недоволствата. Ето защо римската имперска машина целенасочено предприема специална кампания. Тъкмо част от нея изглежда да е и решението да се изгради почетен мавзолей на бизийските царе - верни римски съюзници от близо век и половина. Вместо край осквернената с кръвта на царя и затънтена в Странджа тракийска столица Бизия, отново не без имперска умисъл,
    мавзолеят е изграден край Анхиало
    Избрано място е далеч по-достъпно и представително, в околностите имало немалко имения на видни аристократи и най-важното - тракийски могилен некропол. И още по-важното - избраното място се намира посред най-големия кръстопът в Древна Тракия. Макар и от по-късно време, от римската пътна карта „Табула Певтингериана” се разбира, че в Анхиало „влизат” и „излизат” цели пет имперски пътя.
    Независимо коя от двете изложени тук версии ще се приеме, в големите странични ниши на мавзолея са били поставени не урни с праха на знатни покойници, а бронзови статуи на тракийски царе. Броят на тези ниши е пет, а с входа на кухата колона те стават шест.
    В съвременната литература се поддържат три стеми на тракийските царе: на проф. Георги Михайлов (той следва и допълва G. Dessau), на проф. Маргарита Тачева и на Юрий Кабакчиев. Около тях се водеха и тепърва има да се водят оживени дискусии, но независимо от споровете между изследователите, за мен - ако се брои по пряка линия (баща - дядо - прадядовци), при всички случаи предходниците на последния тракийски цар Ройметалк III също стават точно пет. Това е нормално - падат се около 30 години за всяко едно царско поколение.
    При това положение, най-логично е да се предположи, че в централната ниша на кухата колона ще да е стояла статуята на Ройметалк III. На свой ред големите странични околни ниши (с вис. 160 см, дълб. 60 см и шир. от 80 до 100 см) са вместили в себе си статуите на неговите пет преки предходници (баща - дядо и трима прадядовци). Бих могъл да защитя собствена стема и - след като отстраня от нея вуйчовците, чичовците и сваковците, да посоча имената на съответните царе, но това би ме отклонило твърде много и в дебрите на тракийската история, и от целта на настоящата публикация.
    В заключение искам да заявя, че намирам втората версия за далеч по-вероятна, поради следните основни причини:
    - Впечатляващата архитектура на мавзолея намира своите (макар и далечни) паралели именно в някои римски градежи;
    - Градежът на мавзолея изглежда скъп дори и за марцианополската община - особено ако се вземат предвид всеобхватната криза на III век и последиците от нашествията и известните природни бедствия, които начеват от 238 г. насетне.
    - Следите от дълга употреба на входната врата не съответстват на размирните времена, които следват кончината на Максим Ройметалк - най-вероятно накъде през третата четвърт на III век. Тези следи предполагат онази вековна спокойна и мирна атмосфера, която настъпва в Тракия тъкмо след като е превърната в римска провинция.
    Д-р Атанас ОРАЧЕВ,
    кръг „БУДИТЕЛ”










    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: ПОМОРИЙСКАТА ГРОБНИЦА”

    Писане  Булти on Вто Мар 26 2013, 10:25

    йессс

      В момента е: Сря Дек 13 2017, 20:42