Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    В РЕЗОВО - ГРАНИЦАТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3569
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    В РЕЗОВО - ГРАНИЦАТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ

    Писане  Jorestes on Пон Мар 25 2013, 09:13

    В РЕЗОВО - ГРАНИЦАТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ

    В Резово – границата между България и Турция
    Тази година бях няколко дни в Резово. Най-южната точка на българското морско Черноморско крайбрежие, от която започва границата ни с Република Турция. Както морската, така и сухопътната граница, която е по талвега на река Резовска (или Резова, още Резвая, а на турски – Мутлудере). И когато отидох до тази точка ми направиха силно впечатление сериозно укре-пените брегове на реката – и от турската, дясната страна на река Резовска, и от българската, лявата страна на реката. Тогава си спомних един много отдавна проведен раз-говор с моя съсед Николай Иванов, тогава майор от Топографския отдел на ГЩ, по-късно полковник и началник на отдела. Тогава той ми разказа, че е бил командировка в Резово за заснемане на реката и уточняване на граничната линия поради опитите от турска страна чрез насипване на десния бряг реката да се измести наляво, в българската част. Това беше някъде в края на 70-те или началото на 80-те години, не си спомням точно. Не си спомням и подробностите от разказа му, а сега не мога да го попитам за повече под-робности – той живее постоянно в родния си град Кнежа. Предпола-гам, че и специалисти от Хидро-графския отдел на Флота са участвали, те също биха могли да разкажат нещо. А аз поразпитах местни жители, а и един друг чичко – Гугъл, ми помогна.
    Местните жители разказаха, че някъде в края на 60-те или началото на 70-те години турците започнали постепенно да изсипват през седмица-две по един-два камиона камъни на различни места по брега. Тогава от наша страна не обърнали на това внимание... Но след няколко години, след като по този начин основата на замисленото отклонение на реката е било подготвена, за няколко месеца са били насипани огромно количество камъни и реката и нейното устие били отместени от естественото си русло плътно към скалистия бряг от българската страна. Камионите са прииждали в колони, всеки ден, без никакво прекъсване. И когато българската страна се е усетила – вече било в определен смисъл късно...
    С помощта на Google намерих доста материали по този въпрос в Internet. Първо
    Устието на р. Резовска. Виждат се двете вишки на българския и турския бряг и скалните укрепвания на бреговете.
    Устието на р. Резовска. Вижда се добре укрепения ляв, българския бряг. На заден план – граничната застава и наблюдателната вишка.
    В Резово – границата между България и Турция
    Румен Тотев, кап. I ранг о.р. стр.2 от 9
    научих, че по силата на Берлинския договор от 01.07.1878 год. граница-та на автономната българска про-винция от Османската империя Из-точна Румелия с останалата част на империята започва в околностите на днешния град Китен. След първата Балканска война, по силата на Лон-донския договор от 13.05.1913 год., границата между България и Турция е линията Мидия-Енос. И чак след Междусъюзническата война по си-лата на Цариградския договор от 16.09.1913 год. река Резовска става гранична между България и Турция (всички дати до тук са стар стил). Границата е потвърдена и с Ньойския мирен договор от 27.11.1919 год. Обаче нейна демаркация (точно обозначаване с гранични знаци на местността) става едва през 1934 год., когато работи българо-турска гранична ко-мисия с международно присъствие. Но има нещо, което тази комисия не извършва. „Спестява си“ демаркаци-ята в последните 2 km, до устието на река Резовска. Границата е потвър-дена и с Парижкия мирен договор от 10.02.1947 год.
    Из между многото материали, които намерих в Internet за действи-ята на турската страна и ответните български действия, струва ми се че най-пълен и по научному точен е материалът „Къде е границата на югоизточния фланг на Европейския съюз“ (http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/2007/1-07/pp10-24.html) на проф. доктор на географските науки Тодор Кръстев (От 1976 до 96 год. – н.с. I ст. и ст.н.с. II ст., научен секретар и ръководител на секция „Морска геоморфология и палеогео-графия“, ръководител на експедиции в Черно море в Института по океано-логия на БАН, Варна. От 1996 год. професор в Шуменския Университет, основател и ръководител на катедра „География“. Автор и съавтор е на повече от 230 публикации, 2 моно-графии и 3 университетски учебника.
    Устието на р. Резовска. Вижда се добре укрепеният край на дигата от дясната, турската стран, изтласкала реката плътно до скалите в българска територия.
    Река Резовска, около 300 m преди устието. Вижда се укрепването по българския бряг.
    Поглед към залив Резово. В далечината е нос Бегендик
    В Резово – границата между България и Турция
    Румен Тотев, кап. I ранг о.р. стр.3 от 9
    Член е на Комисията по морска гео-графия към Международния гео-графски съюз (IGU), Международната комисия за научни изследвания на Средиземно море (CIESM) и др.). В материала се цитира и разговор с г-н Христо Тепавичаров (висш дипломат от кариерата, член на Секретариата на ІІІ-та конференция на ООН по мор-ско право 1973-82 год., началник отдел „Договорен и правен“ на Ми-нистерството на външните работи 1982-92 год., ръководител на деле-гациите при преговорите за делими-тацията на морските пространства с Турция и Румъния, посланик).
    От намерените материали разбирам, че река Резовска в миналото се е вливала в Черно море южно от сегашната си точка, в северната част на Резовския залив, поне на около 300-500 m от сегашното си устие. Възползвайки се от липсата на точно обозначаване на границата със съответните знаци, турската страна още през 40-те години на отминалото столетие започва изграждането на дига по средата на лонгоза – от мястото, където той опира в планината в посока към устието на реката. Това са минимум 2 km. Иначе лонгозът е обхващал цялата дъга на крайбрежието от Резово до насрещното тяхно село Ая Стефанос (в превод Стефаново), сега Бегендик. Стигайки до устието, те свиват дигата наляво към нашия бряг - именно с цел да преградят по-голямата част от тила на Резовския залив, т.е. лимана, и в крайна сметка да изтикат реката плътно към нашия бряг.
    Вторият етап от турската експанзия е през 60-те и 70-те години. Турските строители, стъпвайки с дигата на пясъчната ивица на залива, рязко избутват реката от тяхната гранична вишка на североизток. С
    Поглед към северния край на залив Резово. Вижда се укрепването на брега, където е било естественото устие на реката. Снимката е с автор Chaplata и е взета от Google Earth.
    Сателитна снимка на залив Резово. Взета е от Google Earth. Виждат се 4 буни на турския бряг на реката.
    Една от буните на турския бряг на реката.
    В Резово – границата между България и Турция
    Румен Тотев, кап. I ранг о.р. стр.4 от 9
    това я насочват към „скалите“ под нос Резово с цел реката максимално да бъде притисната до нашия бряг и така дигата навлиза в залива с около 200 м... Едновременно със строител-ството на дигата турците започват да строят от дясната страна три скални буни, за да я укрепят и защитят от ерозия. По-този начин турските хидротехнически съоръжения, навлизащи в акваторията на Резовския залив, се изграждат на българска територия. А в резултат българският бряг бе подложен на силна ерозия.
    „Скалите“ за които по-горе стана дума, са в основата на нос Резово под манастира „Св. Николай“, съществувал поне до 1934 год., когато работи българо-турската комисия по демар-кация на речната граница. Турската страна системно ги сочи, за да внуши на България и света, че те всъщност са крайната точка на разграничаване на границата. От това пък следва, че от тях трябва да тръгне линията на демаркация на морските пространства – т.е. териториалното море, континенталният шелф и изключителната икономическа зона в Черно море.
    Логичен е въпросът какво е правила България, за да противодейства. Години наред дипломацията ни е реагирала – остро и многократно. Въпросът е поставян и на правителствено, и на най-високо държавно равнище. По време на мандата си като външен министър в периода 1962-71 год. Иван Башев подписва общо 12 спогодби с Турция, едната от които засяга определянето на Черноморската икономическа зона по талвега на река Резовска. Но уви, след всяка наша реакция турската страна като че ли още по-ожесточено е ускорявала строителството. И след като България изчерпва дипломатическите инструменти, в края на 70-те години също прибягва до булдозерите. И започва насипването на дига откъм нашия бряг. Кулминацията на този „строителен двубой“ настъпва
    Калка на залив Резово с линията нос Резово-нос Бегенлик и морската граница в акваторията на залива.
    Двете калки са от цитирания материал на проф. д-р Тодор Кръстев
    Уширение на руслото на реката между две буни на турския бряг на реката.
    Калка на устието на реката с трите буни на турския бряг.
    В Резово – границата между България и Турция
    Румен Тотев, кап. I ранг о.р. стр.5 от 9
    през 1979 год. От двете страни на р. Резовска са струпани огромно количество строителни машини и, разбира се, множество хора. Освен това и Турция (член на НАТО), и България (член на Варшавския договор) концентрират в района военни сили... Турция прекратява агресивното си строителство пред българския бряг, но то практически е било завършено, а България укрепи своя бряг. Прерастването на мирното ландшафтно „строителство“ във военен конфликт се разминава на косъм, военният сблъсък се обезсмисля. Бъгарската страна решава, че си е запазила брега, но очевидно жертва своите интереси с оглед делимитацията на морските пространства. Защото точката на брега, която служи като изходна точка за делимитацията на морските пространства, беше отместена на север – т.е. към нашия бряг, с около един километър.
    В началото на 80-те години, започват преговори за делимитация на пространства в Черно море. Пред нашите дипломати стоят два главни проблема: - за границата по р. Резовска, непосредствено до устието и в Резовския залив; - делимитацията на териториалното море, континенталния шелф и изключителната икономическа зона.
    Най-много време и усилия отнема първият проблем, тъй като от него зависеше и как ще се разграничат морските пространства. А основната трудност произтичаше от построените вече турски съоръжения. В тези преговори още в началото на 80-те години българската страна успява да договори нещо много важно. А именно, че изходната, началната точка на делимитация на морските пространства ще бъде на линията „нос Резово - нос Бегендик“ на около 1/3 от това разстояние спрямо българския нос Резово. Договорено е също водите на Резовския залив, затворен от изток от тази базисна линия, да бъдат обявени за вътрешни води. Но по-късно част от това бе игнорирано в ущърб на българските национални интереси.
    В книгата „Срещу някои лъжи“ можем да прочетем разказа на мно-
    Плаката при „Далян Резово“
    Морето край Резово
    В Резово – границата между България и Турция
    Румен Тотев, кап. I ранг о.р. стр.6 от 9
    гогодишния държавен и партиен ръ-ководител Тодор Живков, който ра-зяснява позициите си по щекотливия проблем: „Още в България господин Кенан Еврен (държавен глава на Тур-ция в периода 1982-1989 г.) се опита да ме ангажира и с въпроса около устието на река Резовска. Искаше изменяне на талвега й. Корекциите с метри се отразяваха с десетки километри на черноморския шелф. Целеше се преразпределение на морските територии. Казах му: „Не виждам проблеми с река Резовска. Тече си кротко, влива се в морето“. Господин Еврен се опита да ме кандърдисва да отидем заедно там: „Елате да обиколим и от наша, и от ваша територия. Там е такава девствена красота“... Отказах да разговарям повече. За мен темата беше изчерпана.“
    На 04.12.1997 год. в София Иван Костов и Месут Йълмаз сключват „Споразумение между Република България и Република Турция за оп-ределяне на границата в района на устието на река Резовска/Мутлудере и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море“ (http://www.planinite.info/V_pomosht_na_turista/Normativni_aktove/Granitcen_rezhim/Sporazumenie_BG_Turtsia.htm). То е ратифицирано у нас през 1998 год. и обнародвано в Държавен вестник, актуално е и до ден днешен. Основните моменти на Споразумението се свеждат до следното: дефиниран е районът на устието на р. Резовска и са определени с координати началната и крайната точка в устието на реката; на базата на съвместен инженерен проект се предвижда разчистването и преоформянето на устието на р. Резовска, който ще бъде изработен не по-късно от 12 месеца след влизането в сила на споразумението; определена е ширината на коритото на реката в местата на разчистването – 30 m при кота -3 m под средното морско равнище с оглед осигуряване на свободното оттичане на
    Край село Резово
    Кльона край Резово
    Под нос Резово – останки от стар кей
    В Резово – границата между България и Турция
    Румен Тотев, кап. I ранг о.р. стр.7 от 9
    нейните води; границата между двете държави в района на устието на р. Резовска ще следва средната линия в речното легло след неговото разчистване и преоформяне; определена е морската граница между двете държави в акваторията на Резовския залив. Тя започва от крайната точка на сухоземната граница в устието на р. Резовска; латералната граница в териториалното море с ширина 12 nm преминава по паралела, започващ от точка „Е“, с което турската страна признава държавната граница, установена в българското законодателство през 1951 год.; установена е границата на континенталния шелф и изключителната
    икономическа зона между двете държави в Черно море чрез дефи-ниране координатите на 10 точки.
    Една от клаузите на Споразумението (Приложение 1) задължава страните да изработят съвместен инженерен проект – не по-късно от 12 месеца след влизане в сила на споразумението, на чиято основа да се разчисти и преоформи частта на Резовска река близко до мястото, където тя се влива в Черно море. След това никой няма да има право да променя коритото на реката и речната граница, фиксирани след извършването на тези мероприятия. Но вече почти 15 години, откакто споразумението действа, но нищо от договореното в него не се е случило, по-точно разработването на този проект и неговото изпълнение.
    Но в крайна сметка сътвореното от Турция фактическо положение бе в ущърб на нашата страна. За тази стратегическа цел Турция се постара реката в никой случай да не се върне в естественото си корито и на практика завзе наша територия. Това се видя през 2006 год., когато един невиждан порой ра-зруши част от турските съоръжения и завлече цели тонове тетраподи и скални отломъци навътре в залива. Но Турция бързо ги възстанови отново. Този случай показа изключителната стабилност на турските хидротехни-
    Най-южната РЛС от „синята“ граница
    Параклиса „Св. Йоан Кръстител“ в Резово
    Вили в село Резово
    В Резово – границата между България и Турция
    Румен Тотев, кап. I ранг о.р. стр.8 от 9
    чески съоръжения – реката не успя да премине по своя естествен път...
    След визитата на Борисов в Турция през януари 2010 год., Реджеп Ердоган заяви: „Източната граница на ЕС опира до проблема с река Резовска и спорната линия. Като две съседни страни, които имат общ бряг на Черно море и се явяват източна граница на ЕС, България и Турция трябва да разширяват и укрепват тези връзки... Въпросът за съвместната комисия вежду двете страни и интензивната работа на тази комисия ще ни направи стратегически партньори. Един от въпросите, които тя разглежда, е проблемът за река Резовска“. Но това са само витиевати празни приказки. На подобни фрази станахме свидетели и при управлението на Сергей Станишев, когато през май 2009 год. се проведе първата, единствена и последна за този кабинет среща на смесената българо-турска комисия по нерешените въпроси в двустранните ни отношения. На нея в рамките на проблематиката за река Резовска, както гласи пресбюлетинът от рандевуто: „бяха набелязани конкретни мерки по прилагане на Споразумението от 1997 год. за разчистване устието на реката“ и забележете! – „беше потвърдено общото желание да се придаде нова динамика на обсъждането на нерешените въпроси“... За съжаление и правителство на ГЕРБ не проявява никаква динамика в това отношение. Досега, освен празните приказки, единствено, което е свършило, е актуализирането на състава на експертните работни групи по отделните нерешени въпроси, като извади от екипа за определяне границата в района на устието на река Резовска и разграничаването на морските пространства между двете държави закритото Министерство на извънредните ситуации, ГД „Гранична полиция“ и Военногеографската служба на Българската армия.
    Плажа на селото
    „Дивият“ залив Кастрич
    Морската вода е изключително чиста
    В Резово – границата между България и Турция
    Румен Тотев, кап. I ранг о.р. стр.9 от 9
    Иначе в района на село Резово природата е изключителна. Почти недокосната от намесата на човека. Не е лишен от основания девиза на „Далян Резово“, изписан на един плакат, близо до устието: „Това е на България края, но тук е Рая!“. До преди 20 години това беше гранична зона със силно ограничен достъп. Сега достъпа до селото е напълно свободен, макар че „кльона“ е възстановен и гранична полиция обикаля с джипове наоколо. Редом с устието на реката е сградата на граничната застава и наблюдателната вишка, досущ като старите постове СНиС. Но нито веднаж не забелязах на нея граничар да наблюдава... В района на селото е и най-южната РЛС от така наречената „синя“ граница – интегрираната система за наблюдение и защита на черноморската граница на Република България. Поради свободния достъп от около 150 къщи повече от половината са вили, главно на софиянци. Селото през лятото се оживява изключително много, освен постоянните жители и собствениците на вилите идват много туристи от по-близки и по-далечни курорти за да видят границата и околностите на селото. Има един по-голям хотел и няколко по-големи къщи само със стаи за летуване. Близо до устието преди около 10 години е изграден нов параклис „Св. Йоан Кръстител“. Морето е изключително чисто, защото в район от над 10 км няма хотели без пречиствателни станции, замърсяващи водите... В селото има един съвсем малък плаж, почти на самата граница. Но много от летуващите идват за да плуват около скалите по брега, където изживяванията са неповторими. На около 3 km е малкото заливче Кастрич с каменист плаж... Малко по-на север е прекрасния плаж Силистар, още по на север, в района на Синеморец има 2 много хубави плажа – Бутамята и до устието на река Велека.
    И накрая – наблюдавах и хоризонта за преминаващи кораби. Забелязах само 2 кораба – единият пътуващ на север, другият на юг към Проливите. Предполагам, че преди повече от 20 години трафикът е бил по-голям, сега е почти замрял...
    Румен Тотев, кап. I ранг о.р
    avatar
    ichikonti

    Брой мнения : 409
    Join date : 10.03.2012
    Age : 50
    Местожителство : Севлиево

    Re: В РЕЗОВО - ГРАНИЦАТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ

    Писане  ichikonti on Пон Мар 25 2013, 15:09

    Хъ...."укрепването" на двата бряга е станало през 80-те.Първо Турция изменя руслото на реката, защото така е щяла да промени 200 милната икономическа зона, като свие българската такава.Първоначално идеята е-да се продължи мислената линия от устието на реката към морето!По този начин изменението на няколко метра при устието, стават няколки мили навътре в него.
    Предложението на България е било да се определи центъра на Черно море и впоследствие от него да се пуснат линии към границите на Черноморските държави. СССР винаги се е противопоставял на това.Поддържал е първото делене-на където устието, на там и границите.Въпроса стана наболял, когато се "появи" в международното право въпросната 200 милна зона, отделна от вътрешното териториално морско пространство и отделно от международни води.
    Въпросната 200 милна зона, е предназначена за риболов и нефто-газодобив, и се третира като територия на съответната страна, що се отнася до тези богатства.
    Нашето правителство отговаря, като налива бетон, за да не позволи изместването на руслото.Това определено е дипломатическа война Турция-България.В нея се постига паритет!Естествено без помощта на СССР и против волята му, защото интересите на СССР и Турция съвпадат.
    Това е накратко описанието на конфликта.
    avatar
    YordanDanev

    Брой мнения : 184
    Join date : 02.02.2011
    Age : 41
    Местожителство : Нюрнберг

    Re: В РЕЗОВО - ГРАНИЦАТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ

    Писане  YordanDanev on Пон Мар 25 2013, 20:10

    И в следствие на всичко това сега реката в тази си част прилича на канал.
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: В РЕЗОВО - ГРАНИЦАТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ

    Писане  Булти on Вто Мар 26 2013, 10:27

    ...а някой знае ли , дали за нос Кастрич има отбивка от пътя за Резово и ходил ли е там Question
    avatar
    murjo

    Брой мнения : 180
    Join date : 03.03.2011
    Age : 50
    Местожителство : Харманли

    Re: В РЕЗОВО - ГРАНИЦАТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ

    Писане  murjo on Сря Мар 27 2013, 21:05

    Няколко снимки от района.Без да съм напълно сигурен мисля че кльонъ свършва на малък Кастрич.Между двата носа има малко заливче до което стига черен път,но не знам откъде
    тръгва.Аз вярвях по брега от с.Резово има пътека през Силистар до Синеморец.
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: В РЕЗОВО - ГРАНИЦАТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ

    Писане  Булти on Чет Мар 28 2013, 10:47

    супер супер супер

    Sponsored content

    Re: В РЕЗОВО - ГРАНИЦАТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Сря Дек 13 2017, 18:38