Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    ЕДНА ДРЕВНА ВОЙНА В БУРГАСКИЯ ЗАЛИВ

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3569
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    ЕДНА ДРЕВНА ВОЙНА В БУРГАСКИЯ ЗАЛИВ

    Писане  Jorestes on Сря Мар 20 2013, 13:45

    ЕДНА ДРЕВНА ВОЙНА В БУРГАСКИЯ ЗАЛИВ

    Най-старият град в днешните български земи Аполония е бил създаден от колонисти, дошли от далечния малоазийски град Милет. Той възникнал на мястото на старо тракийско селище върху днешния Созополски полуостров, наричан от местните жители все още „Скамни”, или „Скамний”, както е влязло в научната археологическа литература.
    Като една приблизителна дата на основаването, древните приемат 610 г. пр. Хр. Един век по-късно на северния бряг на днешния Бургаски залив преселници от Мегара, Бизантион и Калхедон населили Несебърския полуостров и започнали да живеят тук според конституцията на една нова полития, което ще рече град-държава. Това изглежда е станало на два етапа. Първият се свързва от древните с похода на персийския цар Дарий срещу скитите в 512 г., а вторият прилив на колонисти е предизвикан от потушаването на въстанието на малоазийските гръцки градове, които през 494 г. поискали да отхвърлят зависимостта от персите. Този бунт бил жестоко смазан от изгряващата Източна империя и под гибелната заплаха от персите много граждани на Калхедон и Бизантион, днешния Истанбул, потърсили сигурност „дълбоко в Понта” - Гостоприемното море, на Несебърския полуостров. Тези преселения в новия полис на Черно море трябва да са станали с благоволението на местните тракийски владетели.
    И древна Месамбрия, която няма да има равна на себе си по дипломатичен такт през вековете, завинаги е съхранила спомена за легендарния тракийски основател - Мелсас.
    Новият град обаче още в самото начало станал трън в очите на аполонийците. Свикнали да се разпореждат сами с локалните въпроси около днешния Бургаски залив, те, йонийците, изведнъж се озовали срещу новодошлите дорийци в Месамбрия. Обитателите на тези градове от Левия бряг на Понта се различавали не само по диалекти. Имало и други фундаментални различия. Противоречията между тях се пораждали не само от икономическото съперничество. Дорийците и йониците се различавали и по манталитет, и по вкус, и по самата си ценностна система. Така дорийците от Месамбрия имали предпочитание преди всичко към лириката, т. н. „дорийски лад”, аполонийците налитали повече на пространния епос и на обилното философстване. Дори се смята, че те били доведени тук в полите на Меден рид не от кой да е, а от славния йонийски натурфилософ Анаксимандър.
    Сега нямаме точни сведения как „политесите”, т. ест гражданите на Аполония и Месамбрия, са се попържали един друг през тези далечни времена. Можем да предположим обаче, че месамбрийците така или иначе са подчертавали склонността на аполонийците да бъдат „въздух под налягане”. Защото именно философията на Анаксимандър приема за начало на света едно неопределяемо вещество, което първият аполонийски гражданин нарича „апейрон”. В това понятие той влага идеята за това, което е безкрайно, неопределяемо и необозримо. И ойкистът, т. ест основателят на Аполония, бил първият автор на философска проза в Европа. Сега ние осъзнаваме неговата гениалност. Сигурно и неговите съграждани са го боготворили, за да съхранят името му през вековете. Но по-практичните и емоционални месамбрийци едва ли са пропускали възможността да го иронизират заради неосезаемия апейрон - неуловимата философска фикция, която Анаксимандър поставял в началото на всички неща.
    Аполонийците от своя страна сигурно са попържали месамбрийци, че нямат такъв славен основател, а почитат като ойкист някакво си крайбрежно тракийско царче Мелсас. Те дори са приели градът им да носи неговото име - Мелсамбрия. Аполонийците обаче не осъзнавали обстоятелството, че с това си поведение месамбрийците по-силно и по ефикасно се вкоренявали в брега, който ги приютил и съхранил от превратностите на съдбата.
    Веднага след създаването на Месамбрия, аполонийците се стреснали и още през V век побързали да си създадат току под носа на месамбрийците един укрепен фортпост, наречен Анхиалос. Неговото име идва от близките солни лагуни. Историците дори преувеличават малко тяхното стопанско значение през тази дълбока древност. Най-същественото е, че Анхиалос заема важно стратегическо място на северния бряг на Бургаския залив. Преди две хиляди и петстотин години Поморийският полуостров се е вдавал много повече в морето и е играел още по-важна роля, отколкото сега, за безопасното плаване в Залива. Естествено и тогава Анхиалос е бил средоточие на важен аграрен район. Да ви припомняме ли близкото минало, когато Поморие беше подправената с коняк и вино селскостопанска витрина на България през втората половина на ХХ век. Тя възбуди блясък дори и в полузаспалия поглед на импозантния съветски вожд Леонид Брежнев.
    От Анхиалос тръгвал „пътят на солта” и по него аполонийските сребърни монети през V в. настъпвали по цялата долина на Хаджийка, прониквали сред Еминските върхари чак до днешното село Средна махала, а през Айтоския проход едно голямо съкровище проникнало до Шуменските предели.
    През втората половина на V век Аполония и Месамбрия попаднали в орбитата на Делоската морска лига. Под скиптъра на Атина те туширали разногласията си и монетите показват, че през първата половина на ІV в. пр. Хр. между градовете съперници възникнал монетен съюз. И техните сребърни диоболи сега се откриват в равни пропорции в редица съкровища, откриващи се в района на Варна и Добрич.
    В ІІІ в. пр. Хр. общата съдба под ударите на нашествениците келти продължила да приближава двете противоположни селища от север и юг на Бургаския залив. Тогава обаче Месамбрия, вследствие на по-гъвкавата си дипломация в отношенията с траки и келти, укрепнала икономически и започнала да се опиянява от успехите.
    Както свидетелствува знаменитият декрет, открит в сестринския град на Аполония, приел древното име на Дунав Истрия, през първите десетилетия на ІІ век пр. Хр. напрежението се засилило и над Бургаския залив проблеснало късото съединение на войната.Договорът за военна взаимопомощ при войната с Месамбрия, сключен между Аполония и Истрия, открит при разкопки сред развалините на Истрия.Останки от укрепление на брега на река Ахелой, между днешните поморийски села Александрово и Медово. Можем да предположим, че границата межди териториите на Аполония и Месамбрия е била река Ахелой.Фрагментът от релеф на стратезите с името на месамбрийския стратег Диоскуридас.Най-ранният изцяло запазен релеф на колегията на стратезите на Месамбрия, водени от главния стратег Ойниас.Надпис върху мраморна поставка на статуарна група на египетските здравеносни божества Сарапис и Изида, открит в градището на Анхиалос, който датира от началото на ІІ в. пр. Хр. – времето на древната война в залива.Уникалната тетрадрахма с изображение на бронзовата статуя на Аполон Иетрос (Лечител), от скулптора Каламис.Ябълка на раздора станал „полихнионът”- „градчето” Анхиало, наричан в надписа и „фрурион”, т. ест малко укрепление. Месамбрийците спукали този аполонийски цирей, израснал в непосредствена близост до собствената им територия. Те превзели Анхиало, но не се задоволили само с това и преплавайки залива ударили Аполония точно в Ахилесовата пета на града. Месабрийци завладели и осквернили храма на бог Аполон Лечител на днешния остров Свети Кирик. Точно в какво се изразило поругаването лапидарният текст на истрийския надпис мълчи. Можем да предполагаме, че те са задигнали бойните доспехи на основателя на Аполония Анаксимандър и всички дарове, пренесени от аполонийски граждани и гости на бог Аполон, епонима и защитника на града. Опозорено било мястото, където се намирал прочутият в цял свят бронзов колос на бога на всички колонисти, живеещи по бреговете на Гостоприемното море.
    Аполон Иетрос - т. ест Защитник, Пазител от злото и Лечител, бил почитан и в Истрия. Не само еднаквата метрополия Милет сближавала Аполония и Истрия. Общият култ към Аполон в ролята му на Лечител също обединявал двата Западнопонтийски града. През ранната фаза на своята история двата града са имали и еднакви домонетни форми - бронзови стрели-пари. Тези нефункционални предмети се тълкуват и като символ на Аполон Иетрос. Те са характерни и за траките, и за севернопонтийските скити, които имали обичай да изстрелват стрели към небето, когато боговете не били благосклонни към тях.
    За да избавят своите братя аполонийците, истрияните, начело с наварха - адмирала Хегесагор, син на Монимос, незабавно пристигнали в Залива, разделящ съперниците, и обединените флоти на Аполония и Истрия предприели наказателна операция срещу самозабравилата се Месамбрия. Дали обаче в резултат на тези действия се е възвърнало статуквото? Едва ли. Според надписа Аполонийците си върнали Анхиалос. Не става ясно обаче защо те разрушили неговите високи крепостни стени. Дали при атака или просто, след като осъзнавали своята военна и икономическа немощ, не искали да оставят едно укрепено място, където отново да господстват месамбрийците.
    Месамбрия продължила да разраства икономическата си мощ, а Аполония да запада. През ІІ век месамбрийците останали единствени продължители на мощно сребърно и бронзово монетосечене. В Аполония сребърното отдавна било преустановено. На границата между ІІІ и ІІ в. пр. Хр. градът пуснал една кратка емисия тетрадрахми с изображение на статуята на Аполон. От нея е оцелял само един единствен екземпляр. Другите йонийци - одесосците и истрианите, пък през целия ІІ век попадали под попълзновенията на скитски царе, изискващи от тях непосилни данъци.
    За военната и икономическа мощ на Месамбрия през ІІ и самото начало на І в. пр. Хр. говорят стигналите до нас импозантни релефи, върху които е изобразена колегията на шестте стратези на града и нейният секретар. Именно те са били командири на сухопътната и морската войска, която се е сражавала с аполонийците и истрияните през първата четвърт на ІІ в. пр. Хр. Върху един от фрагментираните релефи четем името на стратега Диоскуридас, който според текста е влязъл в сомна на обожествените герои („хероси”) на Месамбрия. Същото име се среща и върху сребърните месамбрийски тетрадрахми. Не е изключено именно той да е предвождал войните на месамбрийците срещу обединената флотата на съперниците на Месамбрия, командвана от истрианеца Хегесагор, син на Моним.
    Така западнопонтийските градове, преминавайки още през редица перипетии, доживели до идването на римляните. Под техния скиптър съперничеството между Месамбрия и Аполония заглъхнало, но жаравата на войната продължила да тлее през всички следващи векове. Тя тлеела през Средновековието, не помръквала и през османските векове, през буржоазна и комунистическа България също. Съперничеството между Несебър и Созопол в туристическия бизнес продължава и след изгрева на европейската демокрация. Но най-после през лето 2003 за първи път беше сключен мир между тези древни градове. Все още се налага обаче той да бъде преподписван ежегодно. Прекалено дълго, хилядолетно, беше състоянието на война. Нека мирът в Бургаския залив се възцари завинаги.

    Проф. д.и.н. Иван КАРАЙОТОВ
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: ЕДНА ДРЕВНА ВОЙНА В БУРГАСКИЯ ЗАЛИВ

    Писане  Булти on Сря Мар 20 2013, 14:09

    супер супер супер

    ...йонийци са всъщност и гражданите на Атина , докато Спарта са били дорийци ...между тях постоянно е имало патаклама Very Happy ...и навсякъде другаде по света , където са имали контакти потупване

      В момента е: Сря Дек 13 2017, 20:48