Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    МОРСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3569
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    МОРСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

    Писане  Jorestes on Чет Яну 24 2013, 17:12

    до 5 век сл.н.е.


    През първата половина на І век пр. н. е. силно заметресение разтърсило бреговете на Черно море. Трусът бил толкова силен, че значителна част от тракийския град Бизоне, разположен на висока тераса край морския бряг, с шеметна бързина потънал в морето. “Погълна го земята” - разказва за това ужасно събитие римският писател Плиний, живял І век пр. н. е. Бизоне се намирал на високият нос Чаракман, близо до град Каварна.


    Из "История славянобългарска"

    Пак да дойдем на първия разказ. Ония българи, които останали в Панония заедно с маджарите, вдигнали война и крамоли при избора на нов крал. Българите не искали да имат крал от маджарския народ. Затова маджарите се вдигнали срещу българите. били твърде много и изгонили всички българи от Панония, т.е. Банат, Панония и Срем. Тия българи, девет хиляди, се вдигнали и отишли във Франция, при крал Догобарда, поискали място да се заселят там. Той ги измамил, пръснал по чужди домове, заповядал на своите и ги избили всички за една нощ с жените и децата им. Другите от тях имали за свой княз Алeцека, отишли при краля Грималда и измолили място да се заселят там. Той им дал място и се населили край Бяло море. Те пак се наричат славяни, а гърците ги наричат славуни. Повечето са лодкари по морето, работят на венецианците. Така маджарите сторили зло на панонските българи и ги изгонили, затовапо-късно светият крал Тривелия им отмъстил здраво, както ще се рече.
    Българите, които били покрай Дунав, имали за свой крал Вукича. В 450 г. те нападнали крал Догобарда, който избил деветте хиляди българи, победили го, убили го в боя, пленили цялата негова земя и пак се върнали в своята земя.


    500-600 г.сл.Хр.  

    На 7 август 626 г. завършва десетдневна аварска обсада на Константинопол

    На 7 август 626 г. завършва десетдневна аварска обсада на Константинопол, в която участват славяни, българи и други народи. Обсадата започва на 29 юли. Славяните са леко и тежко въоръжени пехотинци, чиято задача е с лодките си еднодръвки да осъществят морската обсада. След ожесточено сражение те претърпяват поражение. Хаганът нарежда да бъдат избити, което предизвиква гнева на всички славянски войници, които се оттеглят от полесражението. Хаганът е принуден да свали обсадата.

    600-700 г.сл.Хр.

    Походът се е състоял през 680 г. За войната срещу българите са изтеглени тежковъоръжените войски от Мала Азия. Част от войските потеглили по суша през Тракия и Добруджа до Дунавските устия,а другите били пренесени с кораби. Според византийският хронист Теофан, прабългарите, като видели гъстите редици на ромейските войски не се решили да влязат в сражение и се оттеглили в своето укрепление. Три-четири дни войските стоели без да предприемат военни действия. Това бездействие, направило прабългарите по-дръзки, а на византийците действало деморализиращо. Теофан твърди,че императорът страдал от силни болки в краката и се наложило да замине с пет от корабите за Месемврия, за да прави там бани. Хронистът Зонара уточнява, че КонстантинIV преди да замине да се лекува, дал напътствия на своите военочалници за войната.

    700-800 г.сл.Хр.

    Начело на България сега застанал хан Сабин от рода Вокил. По същото време Константин V Копроним подготвил голям поход срещу България. Само флотата му наброявала 2600 кораба. Българите поискали мир, но той им бил отказан. Тогава се случило неочакваното. Флотата на Византия се разбила в бреговете и походът се обезмислил. Така през 765 г. благодарение на щастливата случайност България се избавила от гибел.

    В този труден за България момент начело на държавата застанал хан Телериг / 768- 777г./. Не е известно какво точно е предприел, но се знае, че първите 5 - 6 години от управлението му страната е живяла в мир. Това продължило до 774 г. когато голяма византийска армия с 2000 кораба се отправила срещу България. Не е известно защо, но до военни действия не се стигнало. Във Варна били водени преговори за мир, който бил сключен през 774г.
    Есента на същата година хан Телериг изпраща отряд, който да пресели славянското племе берзити в България, но след като научил за това византийския император изпраща 80 000 армия, която прогонва българите. Така мирните отношения били нарушени. Константин V предприел нов поход, но флотата му за малко щяла да бъде потопена от северния вятър и походът пропаднал.

    Начело на България е хан Винех от рода Вокил /753- 760г./.

    Византия отказва да плати на българите полагащия им се данък и това предизвикало българското нахлуване в Тракия. При Дългата стена, според Никифор те били разбити от византийците. В отговор императорът предприел поход по суша и море.
    При Маркели българите били отново разбити, като същевременно 500 кораба свалили византийски войски при Дунава, които опустошили българските земи. След тези неудачи за българите, бил сключен мирен договор. Византия използва мирът за да покори Славиниите в Македония.

    ОКОП СЛЕД 700 г.

    Нашата първа българска столица, наричана Плиска, е била подробно описана и илюстрирана в едно голямо съчинение и албум, издание на руския Археологически Институт в Цариград, като Х том на Известията на Института (1905). Съчинението има голям формат (30х22см.) с 596 страници (58 рисунки в текста) и албумът, който съдържа 117 големи таблици (40х28см.). Съдържанието на съчинението и на таблиците в албума е поместено в притурката ІІ на настоящите Известия.
    Южнобългарски окоп "еркесия". Окопът се почва от Бургас и се свършва до р. Марица (Търново-Сеймен). По предание той минава от Черно море до Бяло море. Следите му, между Марица и Бялото море не са още констатирани. За очакване е да се намерят по направлението към най-тясното място край брега, между Родопите и езерото Буругьол (близо до Порто Лаго). Това място е само около четири километра широко; през него минава железопътната линия между Гюмурджина и Ксанти. Тясното място образува естествената граница между Македония и Тракия. По сведенията, които имаме за това място излиза, че то е било защитено с укрепление (Буру-кале), от което излизал един зид с кули към близките поли на Родопите (Кара-оглу-тепе, 1300м.).
    За еркесията имало разни предания и песни. За жалост те не са били навреме събрани. Сега е вече късно. Направихме последен опит. Дружеството ни се обърна през 1920 г. до учил. окр. инспектор в Бургас с молба да се съберат из народа разни предания и песни за окопа, с помощта на народните учители. Резултатът е жалък. Песните са забравени вече. Интересни сведения достави само учителят в с. Иени-махле (Ямболско), Ив. Т. Чешмеджиев. По предание крал Стефан имал намерение да се ожени за сестра си. Майка им казала: "когато се съедини Черно море с Бяло, тогава брат и сестра могат да се оженят". Крал Стефан почнал прокопаването на канала (еркесия).
    Западнобългарски окопи (Островски, Хайредински и Ломски). По същата причина се обърнахме до училищните окр. инспектори във Враца и Видин. Отговорите на учителите са много оскъдни. Интересни са само сведенията за продължението на Островския окоп към Балкана.

    През 705 г., след включването на областта "Загоре" в границите на Българската държава, средновековният Ямбол е важен стратегически пункт на южната й граница. Градът заема централно място по дългия пограничен окоп "Еркесия" и става изходна база за настъпателните и отбранителните действия на българските войски по време на Първото българско царство (VІІІ - Х век). Следи от пограничния окоп "Еркесия", могат да се видят край селата Недялско, Люлин, Войника и др.

    На 21 юни 766 г. срещу България били изпратени много хеландии - леки и бързи кораби с гребла и ветрила, които служили за пренасяне на войска. На една хеландия можело да се натоварят 12 коня заедно с войниците.


    Ето как тогавашният летописец патриарх Никифор разказва за този морски поход:


    “Константин се отправил на поход срещу българите. Той въоръжил около 2 600 кораба, качил на тях моряци и войници от морските военни области и от други места, изпратил ги към градовете Месемврия (Несебър) и Анхиало (Поморие), за да приближат до българите. Но когато флотът се устремил към бреговете на тамошното море, силен, северен и суров вятър задухал срещу него, тласнал корабите към брегове, разбил ги и не малък брой от плуващите се удавили във вълните. Поради това императорът много се смутил и заповядал на военноначалниците да хвърлят мрежи наоколо в морето, за да извадят телата на удавените и да ги заровят в земята.”

    Няколко години след този безславен поход император Константин отново въоръжил голям флот срещу българите, но и той бил пометен от морска буря.

    За този поход през 775 година разказва Теофан - друг византийски летописец:

    “Императорът, като нарушил мира с българите, въоръжил отново голям флот, натоварил 12 000 хилядна конница и изпратил всички началници на флота. Когато пристигнали до Месемврия и духнал силния северен вятър, много от корабите били обърнати и много от войниците загинали. Императорските войски се завърнали без да направят нищо.”

    От скючения през 716 година търговски договор с Византия научаваме, че български търговци посещавали византийската столица Константинопол. Те изнасяли ленени платове и мед. Вероятно част от тези стоки са били донасяни с кораби от българските пристанища.


    Последната промяна е направена от Jorestes на Пет Яну 25 2013, 08:57; мнението е било променяно общо 1 път
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3569
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: МОРСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

    Писане  Jorestes on Пет Яну 25 2013, 09:45


    800-900 г.сл.хр.

    827 г.

    През 824 г. хан Омуртаг започва дипломатическа преписка с Людовик. Той настоява за мирно уреждане на конфликта. В своите „Анали" биографът на Карл Велики - Айнхард, свидетелства, че писмата на българския владетел са оставени без отговор. Това принуждава хан Омуртаг да организира през 827 г. поход с лодки по р. Драва. Отцепниците са върнати и са им назначени управители. До сериозен конфликт с франките не се стига.

    началото на IХ век хан Омуртаг (816-831) продължил крепостното строителство, изграждайки наблизо разположения до Дръстър остров Пъколуй, днес на румънска територия, мощна крепост - пристанище на българския военен дунавски флот. Този флот предприема успешни бойни действия по Дунав през 829 г. и през 831 г. при победните войни на хан Омуртаг срещу Франкската империя.

    Румънците дори откриха едно от пристанищата му на о-в Пъкуй, с кейови стени от здрав варовик. Биографът на Карл Велики - Айнхард, и "Аналите" на манастира Фулда в Германия твърдят, че през 827 -829 г. български бойни кораби проникнали по Дунав в Тиса и Сава и стоварили десант от конни отряди в тила на немците, с които успешно воювал хан Омуртаг.

    Намерени са бойни катарами на колан с изображения на кораби/предполага се част от униформата на българските ,,речни пехотинци,,/ Тези находки датират от 800 г.сл.хр.

    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3569
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: МОРСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

    Писане  Jorestes on Пет Яну 25 2013, 09:48


    900-1000 г.сл.Хр.

    След това българските войски превземат град Виза и отново се появяват в околностите на Константинопол. Цар Симеон обаче знае, че само чрез действия по суша градът е почти непревземаем. Поради това през 922 г. той сключва съюз с арабския владетел от династията на Фатимидите ал Махди за съвместна обсада на Константинопол по суша и по море. По обратния път към България обаче, пратениците на двете страни биват заловени от пиратски кораби на гърци при Калабрия и изпратени на Роман Лакапин. Императорът оковава българите, а арабите обдарява богато и ги оставя да се върнат в страната си. Цар Симеон още веднъж се опитва да установи контакт с арабите, но и този втори опит също пропада.
    Втори неуспешен опит за контакт с флота на Тамал Ад Дулафи на егейското крайбрежие

    През 907 г. жителите на Созопол станали свидетели на величествена в световната история морска битка. Край носа на Хемус в открито море се срещнаха хилядите бойни кораби на руския княз Олег и гонещите ги византийски хеландии. Сблъсъкът бил страшен. Основното оръжие на византийците бил течния и, както са го наричали, гръцки огън. Ето как накратко се описва от тогавашните хронографи употребата и унищожителната му сила.

    Онова, което прави византийските бойни кораби безкрайно страшни бил уредът, който бил инсталиран на носа на всеки от тях. Той служел да изстрелва срещу враговете течния огън на Калиник, който станал най-ценната тайна на Византийската империя и ужасът за варварите на Изток и Запад. На носа на всеки кораб имало голям бюст, от позлатена мед на Лъв или друго някое диво животно със зинала ревяща сякаш паст, чиято гледка само била достатъчна, както казва Анна Комнина, да впечатли враговете. От устата му стърчали дълги, гъвкави тръби, направлявани от сръчни пиротехници във всички посоки. Понякога монтирали такива тръби и на кърмата и от двете страни на кораба, който се превръщал наистина в дяволска машина. По този, а и по други начини гръцкият огън разкъсвал пространството със силни взривове и впечатляващи светкавици. На момента опожарявал кораби, сгради и цели полкове с войници. Наложилата се представа за разрушителната сила на огъня, засилена и от слуховете, предварително всявала ужас в душите на варварите-врагове на Византия. Вярвайки непоклатимо, че този морски огън не е възможно да се угаси, че се носел над вълните и преследвал страдалците, които се опитвали да го избегнат плувайки. Пламъкът му, казвали, се простирал навсякъде изгарял всичко, даже и камъните.
    Напразно сарацини, авари, руснаци обковавали корабите си с метални плочи и струпвали на палубата пясък. Дяволска гледка представлявало близкото морско сражение с корабите, оборудвани с тази страшна течност.
    Едно такова морско стълкновение станало през 907 г.сл.Хр. до носа на Хемус между десетхилядната флота на Олег и имперските хеландии. “Целият безброен варварски флот бе залят буквално от гръцкия огън” казва Рабо. Щом като видели светлините излизащи от тръбите варварите били обземани от ужас. Макар, че носели тежки шлемове и ризници, скачали от корабите си в морето, предпочитайки по-скоро да се давят, отколкото да изгорят в огъня. Под тежестта на снаряжението си потъвали в дълбините на морето. Тази голяма катастрофа силно впечатлила руския народ и хронографите му. Всеки един от оцелелите, казва историографът Нестор, разказвал на познатите си случилото се казвайки: “Гърците притежават огън подобен на небесната светкавица. Изстрелвайки го срещу нас, ни опожариха, това бе причината, да не успеем да ги победим”.

    Оппа- един много интересен исторически факт, който незнам защо нашите историци никъде не казват.
    А именно: Цар Самуил преминава Коринтския провлак и достига до п-в Пелопонес, където даже провежда неуспешна битка с византийската войска. По това време Коринт е можело, както и сега да се премине единствено с лодки. Откъде обаче са взели българите такива - дали са били тяхни собствени или не, историята крие. Както и българските историци крият за този поход и за битката провела се там. А битката се нарича Сперхейска. Интересно нали!
    Даже братята македонци споменават, че техниот царот е владеел Коринт и Пелопонес:
    "Самуило је сада као самосталан владар кренуо да проширује своје земље користећи се унутрашњим сукобима у Византији и њеном заузетошћу на другим странама. Његовој држави припојени су: Епир,Тесалија, Дукља, Рашка, Босна, Травунија, Срем, Албанија и Подунавска Бугарска. Самуило се након тога прогласио за цара позивајући се на титулу Симеона Великог, уздигао је Охридску архиепископију на ранг патријаршије, а престоницу из Преспе преместио у Охрид. Приликом заузимања Дукље заробљава Јована Владимира, али га врло брзо враћа на дукљански престо као мужа своје ћерке Косаре и свог зета. Византијски покушај да га заустави 996. године окончао се поразом код Солуна, после чега се Самуило још више оснажује и 997. године продире до Коринта и Пелопонеза."

    Всъщност ето какво казва и В.Златарски за събитията:
    " Самуил заминал за Тесалия и като преминал р. Пеней (сег. Саламврия) и през Термопилския проход, в който била построена от еладския стратег Рупен стена за отблъскване на българските нападения, [37] нахлул в Беотия и Атика, а през Коринтския провлак () и в Пелопонес, като по пътя си “всичко опустошавал и грабел” [38]. За това нашествие в Пелопонес житието на св. Никон Метаноите разказва следното: “Не след много и Василий, по прякор Апокавк, който неотдавна бе приел длъжността претор () [на Елада] и прекарвал в Коринт, отбранявал тамошния провлак () поради българското нашествие. Него го силно измъчвала, като че ли някоя ериния разяждала сърцето му, не само налегналата го тежка и мъчителна болест, но много повече и страхът от нападението на българския народ. "

    Както се вижда, явно Самуил е преминал през коринтския провлак и през 996 г. води Сперхейската битка, където е ранен, но успява да се изтегли с българските войски.

    КАГАН УЗБЕК

    СИН НА БЕГ МОДЖАР

    944-966


    · Майката на Каган Узбек е дъщеря на тюркменския хан Курук служащ на Саманидите. /том І. стр.86-87/.

    · В 964 г. Емир Талиб /Волжка България/ и Угор Борис = Светослав /Кивското княжество/ сключват договор за превземането на Хазария. Съгласно договора, при войната на Светослав с Византия, Талиб оказал военна помощ като изпратил българският флот в 969 г. да атакува Константинопол, а след това, поради засада на византийския флот в Азовско море, на българския флот се наложило по обходен път през Средиземно море и Северно море да се завърне в Прибалтика. В Магрип, те получили съобщение за помощ от арабите в Испания. Битката между кръстоносците и войните на исляма, с участието на български моряци и наети на служба скандинавци /викинги/ завършила с победа за мюсюлманите. /том ІІ. стр.36/.

    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: МОРСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

    Писане  Булти on Пет Яну 25 2013, 11:46

    Талиб оказал военна помощ като изпратил българският флот в 969 г. да атакува Константинопол, а след това, поради засада на византийския флот в Азовско море, на българския флот се наложило по обходен път през Средиземно море и Северно море да се завърне в Прибалтика.

    Shocked Shocked Shocked
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3569
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: МОРСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

    Писане  Jorestes on Вто Яну 29 2013, 08:27


    1000-1100 г.


    УНГАРСКА ИЛЮСТРИРАНА ХРОНИКА

    В глава 5. озаглавена "НАШЕСТВИЕТО НА БИСЕНИТЕ/печенезите/ в УНГАРИЯ" четем :

    "...Гърците и българите пък плавайки със своите кораби /по р. Сава/ майсторски разпалили огньове огньове от сяра по унгарските кораби както и такива по самите води.Но след като огнебълващите гърци били надвити от унгарците поради множеството на техните кораби гърци и българи побегнали а унгарците преминали и окупирали България" ....

    Събитията се датират около 1064 и 1072 - 1073 год....

    Едва след 1230 г. , когато Иван Асен II установил по-сериозни отношения с Венеция и Генуа Варна възвърнала значението си на търговски център и най-важно зърнено пристанище на България. Тогава бил създаден и морски флот.


    След това съюзниците, към които се присъединява и солунският владетел Мануил и кумани отряди, се отправят към Константинопол и го обсаждат по суша и море. Според Алберик те действат с 300 бойни кораба. Част от тях са български. Латинската столица е сериозно застрашена. Император Балдуин ІІ заминава за Франция , за да търси помощ. Отбраната на столицата е поверена на Йоан де Бриен . Намесва се папа та, който се опитва да склони унгарския крал Бела ІV ( 1235 - 1270 ) да подкрепи латинците, но не постига успех.

    В началото на 1236 г. Жофроа дьо Вилардуен , по това време владетел на Пелопонес , се притича на помощ на обсадения Константинопол с 120 бойни кораба. Той успява да пробие морската блокада, като потопява 15 кораба и влиза в Златен рог . Настъпват зимни студове. При това положение съюзниците се оттеглят. След снемането на обсадата Иван Асен ІІ заповядва да се построят 25 нови галери. След като границите на България опирали на 3 морета, възникнала необходимостта да се изгради военноморски флот за защитата им. Френският византолог Льобо изтъква значението на създаването на български военноморски флот , което става по същото време, когато се създават английският ( 1205 ) и френският ( 1249 ) военноморски флот.


    Цар Калоян обаче в това отношение като че ли е бил по-прозорлив. След обсадата на някои морски крепости (например Варна) той потърсил съюзен военен флот. Непотвърдени и недостатъчно сигурни данни говорят, че сключил съюз с флота на селджукските турци за общи действия в Черно море, което обаче не му позволило да надделее над обединените флотове на италианските градове-републики, които напълно контролирали морските пътища


    В Historia Byzantina от Шарл дьо Канж на страница 157 се казва: "Пизанците и генуезците направили същото и всички заедно атакували морската флота на гърците и българите и ги принудили да побягнат..." Това става през 1235 г. при обсадата на Константинопол от Ватаци и Иван Асен 2. Според Шарл дьо Канж общият брой на корабите на Ватаци и Иван Асен е 300 като 15 от тях били "извадени от строя" от 6-е галери на Жофруа дьо Вилардуен, принц на Ахая. Итересно е, че според Шарл дьо Канж Ватаци и Иван Асен са обсаждали Константинопол с морска войска и през 1234 г. На страница 154-155 относно обсадата през 1234 г. се казва: "От 48 се спасили само 3 батальона, с които Ватаци и Асен се оттеглили засрамени...По време на тази битка пехотата, която останала в града, виждайки че нашите имат превъзходство над враговете си, решила да излезе от крепостта и да нападне морската им войска, състояща се от повече от 300 кораба." 24 от тези кораби са пленени и "отведени от константинополския пристан" според автора. Следователно български кораби са участвали в обсадата на Константинопол два пъти. Както е известно френският историк Лебьо твърди, че Иван Асен 2 е построил 25 галери и е участвал с тях в обсадата на Константинопол. В авторитетното издание History of the Nicean Empire има цяла глава посветена на флота на Никейската империя. В нея се казва, че The navy of the Nicean Empire seldom consisted of more than 30 galleys - буквално флотът на Никейската империя рядко е разполагал с повече от 30 галери. Ако това е вярно следователно Ватаци и Асен са разполагали с не повече от 55 собствени кораба, ОСТАНАЛИТЕ ВЕРОЯТНО СА БИЛИ НАЕТИ. Въпросът е кой е имал финансовите възможности - Ватаци или Асен да наеме останалите 245 кораба от онези 300 пред стените на Константинопол? В документалната повест "Иван Асен 2" от Димитър Мантов примерно се твърди, че Иван Асен е наел кораби от Венеция чрез Дубровнишкия търговец Джорджич.

    На връщане от Светите места Сава не отива направо в родината си, а приема поканата на българския цар да му гостува в Търново. В житието на св. Сава монахът Теодосий разказва: “...И като пристигна с кораб в град Несебър, изпрати до цар Асен вест за пристигането си. Царят изпрати свои слуги и коне, за да придвижат от морето с всякакви почести и с всичко необходимо светеца. Когато светецът дойде в града Търново, царят го посрещна [лично] и любезно го прие, и устрои голямо тържество по случай идването му. И в неговите топли палати заповяда да се настани...” Прави силно впечатление, че Сава е приет като гост на царя, а не конкретно на патриарха. Естествено, гостоприемството на Иван Асен ІІ по принцип не изключва сръбският екс-архиепископ да бъде настанен в жилището на тогавашния патриарх Йоаким І, в някой от големите столични манастири и т.н., както например св. Теодосий Търновски при гостуването си в Константинопол през 1363 г. пребивава в манастира “Св. Мамант”. Тук обаче “форматът” на отношението към високия гост е много по-различен, подчертано дружески и “роднински”.


    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3569
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: МОРСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

    Писане  Jorestes on Сря Яну 30 2013, 08:30

    1300-1396 г.

    1366 г.
    През есента на 1366 г. България и Византия отново се сблъскали на бойното поле. Срещу България от Цариград потеглил силен флот с войската на савойския граф Амедей VI. На 4 октомври флотът на западноевропейските наемници достигнал българската граница, където обсадил и превзел първата българска черноморска крепост - Манхополи. Вероятно в това име трябва да видим деформираното име на Агатопол. Защитниците на черноморската крепост оказали упорита съпротива - рицарите успели да я превземат след близо двуседмична обсада, тъй като едва на 17 октомври пристигнали в Созопол. Всички останали черноморски български крепости до Варна паднали след дву-тридневна обсада - Созопол на 17 октомври. Скафида на следващия ден, Несебър, Анхиало и Емона на 21 октомври. Така градът бил завинаги откъснат от Второто българско царство. През март 1367 г. Амедей Савойски предал градовете по Южното Българско Черноморие на византийския император. Те били обособени в "императорска област Загора" и предадени под властта на сина на императора - Михаил, който ги управлявал до смъртта си в 1377 г.

    На 7 юли 1345 г.

    Феодалният владетел Момчил е убит в сражение с двамата си бивши съюзници и настоящи противници Йоан Кантакузин и Умур бег. Те обединяват своите армии. Момчил и войската му трябва да приемат неравностойна битка пред стените на крепостта Перитеорион. Момчил загива в сражението, а бойните му отряди са разгромени. Личната му храброст и смъртта му го превръщат в един от героите на българския народен епос. Йоан Кантакузин включва областта Меропа в своите владения, а Умур бег се оттегля в Мала Азия поради венецианската заплаха, надвиснала над Смирна (Измир), най-голямото пристанище на емиратството Айдън.
    Момчил е независим феодален владетел в Родопите и Беломорието, един от първите борци против османското нашествие на Балканския полуостров. Първоначално е главатар на разбойническа дружина, поради което е преследван от централната власт. Принуден да избяга във Византия, Момчил постъпва на служба при император Андроник III (1328 г. – 1341 г.). По-късно заминава за Сърбия и служи при крал Стефан Душан. През 1343 г. подпомага Йоан Кантакузин да заеме византийския престол, в резултат на което получава Смолянската област и става неин управител. През следващата година нанася поражение на османските кораби при Портолагос. Момчил скъсва връзките си с Византия и се обявява за самостоятелен владетел в Родопите и Беломорието с център Ксанти и крепостта Перитерион. През 1345 г. е нападнат от византийски и османски войски, предвождани от император Йоан Кантакузин. В сражението при Перитерион дружината е разбита, а самият той – убит. Момчил е възпят в българските народни песни като храбър борец срещу османските завоеватели и народен защитник.

    1342 г. Момчил е назначен от Йоан Кантакузин за управител на област в Родопа. По-късно Момчил се обявява за независим владетел.

    1344 г. Момчил опожарява кораби на айдънските турци в беломорското пристанище Абдера. Скоро след това нанася поражение и на една войска на Йоан Кантакузин.

    Засилване набезите на османските турци на Балканите. Йоан Кантакузин предлага съюз срещу тях и иска от Иван Александър парична помощ за построяване на флот, с който да се възпрепятства тяхното проникване от Мала Азия. Иван Александър и Стефан Душан отказват помощ. Разединението на балканските владетели улеснява по-нататъшното османско проникване.

    Османския хронист Хюсеин нарича Йоан-Шишман”Никополс­ки владетел” а хронистът Мехмед Нешри отбелязва че този цар не е имал ...“ по-голяма и по-укрепена крепост” от Никопол която турците безуспешно обсаждат през 1393г.но не могли да я превземат защото нямали флот.След две години я превземат с измама служейки си с български кораби.

    През лятото на 1341 г. в Цариград като претендент за българския престол се появява Шишман Асен, третият син на цар Михаил III от брака му с Ана-Неда. Иван Александър настоява да му бъде предаден, но императорът заплашва да изпрати претендента Шишман Асен с кораби до Бдин, където той можел да разчита на значителна подкрепа “поради старото приятелство и близостта на рода”.

    Нещо повече, Иван Александър бил подложен на небивал шантаж. Кантакузин казал на българските пратеници: "Ако сами вие първи започнете война, ние (...) ще ви научим да мислите, каквото трябва. Или ние с кораби ще закараме Шишман по Дунава във Видин и като предизвикаме гражданска война сред вас (наистина, вие и сами знаете, че мнозина от българите ще се присъединят към него поради старато приятелство и близостта на рода!), напълно ще изгоним Александър от царството или пък ще му причиним немалко неприятности. Или пък (...) аз сам с ромейската войска и Шишман ще се отправя на поход срещу вас (...) И тогава аз ще воювам с хора, които ще враждуват помежду си - едни на страната на Александър, други на драго сърце биха се отделили и минали на страната на Шишман..." Заедно с това българите били заплашени с флотата на Умур паша Айдъноглу, владетелят на Смирна (Измир), който и без това бил предложил услугите си на империята

    Веднага след като военният флот на Византия се разпада (в края на ХIV в.), а Венеция и Генуа имат само по 4-5 галери в Черноморския басейн, деспот Добротица създава боен флот от 14 галери, които успешно воюват по цялото Черно море. Това е доказателство, че само геополитическите условия са били пречка за военноморските ни начинания в Черно море. Иначе търговията ни главно с големия консумативен център Константинопол е изцяло по море и до голяма степен осъществявана от български търговски кораби - за това има изрични сведения в старите хроники

    Във венециански архиви от края на ХIII в. се споменава често кораба на неуловимия Марин Българина, действал в Бяло море, и корабите на някой си Кривич (Кривия), действал в района на Созопол. В 1352 г. друг Кривич (вероятно негов потомък) вече е управител на града.

    Твърди се също че в дарствената грамота на Иван Александър дадена на венецианците, пишело, че можат да доставят от нашите земи мачти (стожери) за кораби - аз и това не съм видял. Твърди се също, че в грамота на същия цар от 1347г. се говорело за манастирски флот - но поне в откъсите, които имам от месемврийските му грамоти не съм забелязал такова нещо.

    През 1314 г. Генуа се оплаква, че в Белгород - Днестровски българските държавни пристанищни власти са ограбили генуезка галера

    Следващите сигурни сведения за български военен флот вече са от ХIV век. Византийски автори твърдят, че добруджанските владетели Добротица и Иванко са притежавали 14 галери - линейните кораби на средните векове. С тях те са предприемали операции до Трапезунд, Мидия и Северното Причерноморие.

    Древните летописи казват, че през зимата на 1307-1308 г. българският цар Теодор Светослав спасява от глад Константинопол след като изпраща собствени кораби натоварени до горе със зърно във византийската столица.

    Cantacuzenus, III, сар. 56. През зимата на 1342/1343 г. императрица Ирина повикала Александър на помощ, като му обещала да му даде Дидимотихон, ако Кантакузин не се върне от запад. Александър писал на Стефан и Елена да затворят или убият Кантакузин, както това искала от сръбския крал цариградската партия. Българската помощна войска при Димотика била по-скоро за блокада, отколкото за помощ, тя не искала да си замине, докато през зимата не навлязъл Омарбег с турски кораби в Марица до Вира в помощ на Кантакузиновата партия.]

    Александър искал да му предадат смъртния му враг Шишман II, който бил тогава в Цариград, и заплашвал, че ще обяви война. Кантакузин обаче заповядал да му съобщят, че той ще изпрати Шишман с военни кораби нагоре по Дунав във Видин, гдето последният имал още много привърженици, а освен това ще изпрати в България и един отряд турски наемници. За да попречи да се появят нови междуособици, царят побързал да възобнови мира.

    През пролетта на 1344 г. Кантакузин привлякъл на служба при себе си известния вече воевода на една чета — Момчил. Още от младини този българин по произход водил пълен с приключения хайдушки живот. Известно време той служил във византийската войска, после напуснал тая служба и скитал начело на отбор дружина по българо-византийската граница, като търсел плячка и от двете ѝ страни. Когато пък пограничната стража и на двете държави задружно почнала да го преследва, той избягал в Сърбия. Но и там не му харесало, затуй, когато стигнала до него вест за успехите на Кантакузин в Родопа, той напуснал Душановите знамена и предложил услугите си на антиимператора. Около 5000 сърби и българи, привлечени от славата му, се събрали около юнака, толкоз повече, че Кантакузин го назначил за наместник на Меропската област (в Южна Родопа). Обаче Момчил скоро забелязал, че при царящите безредици по-изгодно ще му бъде да преследва своите цели самостоятелно. Той се отвърнал от Кантакузин, изгорил в Полистилон (древната Абдера, сега Балустрабурун, между устието на Места и Лагоския залив) корабите на турските му съюзници и нападнал самия Кантакузин в лагера му близо до мосинополските развалини, когато всички почивали в следобеден сън; гърците, сражавайки се, едва се спасили в близкия град Кумуцена (сега Гюмюрджина). В няколко седмици Момчиловите конници разграбили Халкидика, обградили цяла Меропа и превзели цялата страна до границите на Мора. Авантюристът си уредил и резиденция в Ксанти, в южното подножие на Родопа, и тъй се наложил, че императрица Ана му дала титлата деспот, а Кантакузин още по-висока титла — севастократор.


    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3569
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: МОРСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

    Писане  Jorestes on Пет Фев 01 2013, 08:28

    1396 г.- 1878 г. Морска България под робство

    Странджанско пристанище става лично султанско владение
    Хитра болярка спасява хората
    Заливът Атлиман е кръстен на кон, разказват легендите


    Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ

    --------------------------------------------------------------------------------

    Обикновено се смята, че по южночерноморския бряг между Созопол и Ахтопол не е имало антични и средновековни селища. Историческите извори и археологически следи обаче свидетелстват, че по оживения днес от цветущи курортни селища бряг и някога е кипял бурен живот, а морското крайбрежие е било осеяно с наниз от антични и средновековни крепости пристанища.
    Такава е била Урдовиза, разположена на едноименния полуостров на около 15 км южно от Приморско. Бреговете му са стръмни и високи 10 - 15 м. Дълъг е около 120 и широк от 60 до 80 м, ивицата, която го свързва с континента, е съвсем тясна - не повече от 40 м. В края на миналия век археолозите братя Шкорпил забелязали тук останките на внушителна крепостна стена, дълга "сто разкрача". Тя преграждала шийката на полуострова, като е достигала до ширина 3 м и имала две кули. Пред крепостната стена е бил издълбан дълбок ров. Тези останки съществуват и днес. Самото име показва, че Урдовиза е старо тракийско селище. Не е известно кога първоначално е била издигната крепостната стена, но на южната стена бе намерена амфорна дръжка от ХI-ХII в. Тогава името Урдовиза се появява за първи път и в писмен източник - "Географията" на Идриси". Урдовиза се среща и във всички - без изключение, италиански морски карти от ХIV-ХV в., като името й е предадено в различни форми - Уердиза, Вердиз, Верниза и т.н. В Логоса на Алексий Макремболит, в който се описва между другото и генуезката атака срещу Созопол през 1352 г., се споменава, че след завземането на Созопол генуезците се насочили към близко разположената крепост Авордовиза. Жителите й се откупили срещу 10 000 златни номизми - една доста внушителна сума, което свидетелства за богатството на населението, постигнато чрез морска търговия.
    В италиански документ от 1453 г. крепостта Вордоваска е спомената заедно с другите южночерноморски крепости, които турците превзели през пролетта на 1453 г. преди падането на Цариград.
    Една странджанска легенда свидетелства за това събитие. Тя разказва как е станало определянето на границите на Хасекията - област в Странджа със 17 български села, която чак до 1834 г. е лично владение на султана. Султанът поискал от владетелката на крепостта "бяла Стана" (или Мария в друг вариант) да се омъжи за него и така да вземе непревземаемата дотогава крепост. Управителката се съгласила при условие султанът да й подари като лично владение и да освободи от данъци толкова села, колкото обиколи един кон, препускайки от изгрев до залез слънце, тръгвайки от Урдовиза и сключвайки кръга пак там. Султанът се съгласил, а Мария решила да го надхитри. Тя разставила на няколко места в Странджа буйни жребци (атове). Сменяйки конете, ездачът препускал цял ден и заобиколил почти цяла Северна Странджа. Конят, който ездачът използвал за последната отсечка на пътя, издъхнал от преумора под стените на крепостта пред северния залив на Урдовиза. Султанът спазил дадената дума, а в чест на истинския герой на тази история - издъхналия кон - жителите на Урдовиза назовали красивия северен залив Атлиман (Залив на ата). Тази легенда, изчистена от романтичните подробности, отговаря напълно на историческата действителност от края на ХIV и началото на ХV в. Тогава редица дребни феодали в този край предават без бой крепостите си на турците срещу известни отстъпки. Иначе наистина е трудно да се обясни с какво Хасекията - един беден планински край, е заслужил да бъде обявен за лично султанско владение.
    Урдовиза съществувала до ХVII в., когато поради опасността от казашките нападения населението й се е преселило във вътрешността на Странджа, основавайки голямото село Визица.

    Вълчаново кале пази брода през Ропотамо


    Местността Вълчаново кале край Ропотамо

    В някои италиански морски карти от края на ХIV в. и началото на ХV в. на юг от Созопол е нанесено пристанищно селище Ропотамо. Неговата крепост е била разположена на връх с височина около 100 м, известен с името Вълчаново кале, на 2 км от устието на Ропотамо. Реката, течаща непосредствено край западни подстъпи на крепостта, е широка 60-80 м и е дълбока 8-9 м, т.е. достъпна за сравнително големи кораби. Покрай Вълчаново кале минава калдъръмът на античния крайбрежен път, като точно под крепостта пресича реката по единствения брод. Крепостта имала изключително важно стратегическо разположение. Запазената сега крепостна стена следва очертанията на платото на върха и заема площ от около 30 000 кв. м. В Хамбарлийския надпис от 812-813 г. е спомената крепост с името Ранули заедно с Анхиало, Дебелт и Созопол - четири крепости, които били поверени под управлението на кавхан Иратаис. Дълбоката река Ропотамо с контролиращата единствения й брод сравнително голямата крепост Вълчаново кале вероятно е била тази граница. Тогава отъждествяването на Ранули от Хамбарлийския надпис в днешното Вълчаново кале или Ропотамска крепост в морските карти трябва да бъде смятано за твърде вероятно.

    Римляни вдигат зид на Маслен нос


    Маслен нос Още в най-старите морски карти между Созопол и Урдовиза се нанася пристанище Лалеа. Сигурно това е версия на Еля, местното име на Маслен нос (Зейтин Бурун). В превод от гръцки името Еля впрочем има същото значение. С това име пристанището е споменато и в един гръцки препис на венециански портулан от ХIV в.
    Крепостта при Маслен нос не е разкопана. Огромна стена прегражда носа в най-тясната част, следи от стени по бреговете на носа не са забелязани. Те или са свлечени от ерозията, или брегът, който е висок и почти отвесен, не е бил укрепен. Стената е широка 2,80 м и е изградена от ломен камък без спойка. В подветрената акватория до носа са открити десетки котви и много фрагменти от амфори от античната, ранносредновековната и късносредновековната епоха - едно свидетелство за особено интензивното използване на пристанищния басейн.
    Името Еля крепостта е получила вероятно през средновековието, тъй като според относително сигурни данни (Лоцията на Ариан и Певтингеровата карта) крепостта, която е била построена очевидно в доримската епоха, се наричала във II - IV в. респективно Херсонес и Тера. Неизвестно остава кога точно е получила името Еля, тъй като сведения за съдбата на крепостта между IV и ХIV в. напълно липсват.

    От 1413 до 1453 г. Черноморската област e в границите на Византия. За икономическия живот в града свидетелстват данните от сметководната книга на венецианеца Джакомо Бадоер, който през 1437 г. извършил осем търговски операции с граждани на Ахтопол. От книгата става ясно, че сделките с този град надвишават сделките на Бадоер с всички останали градове по българското крайбрежие.
    Ахтопол е паднал под властта на Османската империя през пролетта на 1453 г., почти eдновременно с Константинопол. Градът се предал, изглежда, без бой и е запазил населението си. Няколко месеца по-късно е споменат между градовете, от които Мехмед II Завоевател преселил жители, за да се попълни оредялото население на Цариград след клането при завземането на града. Но и този удар нямал фатални последици за Ахтопол, който в края на същото столетие в турски документи се споменава като значително пристанище.
    Пак според наскоро публикувани турски документи в края на ХV в. Ахтопол е броял 135 пълни и 23 вдовишки християнски домакинства. Населението е описано по махали с имената на свещениците. Техните имена - поп Тодор Триядко, поп Георги Слав, поп Влад и т.н. доказват недвусмислено преобладаващия български характер на населението в този край.

    На 13 юли 1841 г.

    В края на деня приблизително около 300 участниците в Първия браилски бунт се качват на кораб, с който имат намерение да преминат на българския бряг. Местните власти се опитват да ги спрат, при което избухва сражение. Впоследствие бунтът се проваля.
    Браилските бунтове (1841-1843 г.) са революционни акции на българската емиграция в Румъния за освобождение от османско иго с ръководен център Браила. Първият от тях е организиран през 1841 г. Начело застават сръбският капитан Владислав Татич и българинът В. Хадживълков. Участниците в него се опитват да използват влошеното външно и вътрешнополитическо положение на Османската империя след неуспешната за Високата порта Турско-египетска война (1839 г.), за да вдигнат въстание в България. За целта е замислено прехвърлянето на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането й вземат участие редица български търговци и занаятчии. Към тях се присъединяват и известен брой гърци. За кратко време са събрани много доброволци, закупено е необходимото оръжие. В началото на юли 1841 г. бунтът е обявен в Браила. Прехвърлянето на четата в България обаче среща въоръжен отпор от страна на румънските власти, които се страхували от усложнение на техните отношения с Османската империя. Около 80 души от българите са убити, а останалата част са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния. Само малък брой от четниците успяват да се спасят и укрият.
    След неуспеха на първата акция, през август същата година българските емигранти започват подготовката на нова. По това време в Браила пристига Г. С. Раковски, който се свързва с капитан Хаджи Ставри - пратеник на тесало-епирското революционно дружество, и установява контакт с главния организатор на новия бунт Г. Димитров Казак. Планът на акцията предвижда събирането на многохиляден отряд от Южна Бесарабия и вътрешността на Влашко и Молдова, който след това да мине през Браила и да увлече намиращите се там български и гръцки доброволци. Разбивайки местния румънски гарнизон, отрядът трябва да се прехвърли през Дунав на българския бряг и да вдигне въстание. Румънските власти узнават за готвения план и вземат своевременни контрамерки. През февруари 1842 г. румънските власти правят опит да арестуват Г. С. Раковски. Стига се до ново сражение със заговорниците. За да спаси заловените бунтовници, Г. С. Раковски се предава и е осъден на смърт. Но тъй като притежава гръцки паспорт (под името Георги Македон), е предаден на гръцките консулски власти.
    И след този неуспех действията на българската революционна емиграция за организиране на чета, която да вдигне въстание в България, не престават. През 1843 г. начело на новата акция в Браила застава българинът А. Дешев. По същото време в други градове на Румъния развиват дейност П. Иванович, капитан Ст. Радович, Н. Филиповски (капитан дядо Никола) и др. Четниците отново трябвало да се съсредоточат в Браила и да преминат р. Дунав на българския бряг. Но и този път румънските власти узнават и вземат мерки за осуетяването на бунта. През септември същата година организаторите на акцията са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния.

    Българите са и отлични рибари. В 1841 г. френският историк и разузнавач Ксавие Омер дьо Хел пише: "Българите са земеделска и морска нация. Те държат монопола на риболова в Черно море." Любопитно е, че и родопчани от Смолян и Момчиловци държат риболова в Беломорието. През риболовния сезон те се спускат в Беломорската равнина, а през останалото време си гледат овцете в Родопите.

    Сведенията за български моряци в турския и венецианския флот са изобилни. Ще напомня само, че първият командващ на турския флот е българинът Йосиф Балтов (Юсуф Балтооглу). В 1453 г. той пропуснал венецианска ескадра да влезе в Цариград, заради което султан Мехмед II Завоевателят искал да го обезглави.Но офицерите припомнили десетките битки, спечелени от Балтов, и му се разминало.

    За отбелязване е, че и значително по-рано, преди войните между двете империи, отделни групи християнско население - българи и гърци, се озовават в Южна Русия, превозени от "чайките" (големи лодки - б.р.) на украинските казаци, които извършват морски набези срещу турските укрепления по нашето Черноморие.



    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: МОРСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

    Писане  Булти on Пет Фев 01 2013, 13:15

    супер супер супер

    Sponsored content

    Re: МОРСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Сря Дек 13 2017, 18:46