Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Светите места на Странджа

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3567
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Светите места на Странджа

    Писане  Jorestes on Чет Яну 24 2013, 08:31


    Светите места на Странджа

    Планината Странджа, освен с невероятната си природа, привлича и със запазените си старини – крепости, светилища, долмени и гробници от различни исторически епохи. Затова не е необичайно, че е определена в популярните издания като „Планина на траките”, „Свещенната планина на траките” и т.н. С поставянето на акцента над обекти от тракийската и римската, оставят малко встрани от полезрението на обществото едни изключително интересни и важни паметници. Те са не просто характерни, те са „визитна картичка” на Странджа, ярък белег за християнската вяра на странджанци в миналото – т. нар. „манастирчета”, „одърчета” или параклиси.


    Преди 70 години Георги п.Аянов посочи, че именно параклисите придават облика на една своеобразна „Света гора” на планината, изпълнена поради това с дух на неподправен мистицизъм. Действително, и до сега край всяко село в Странджа има по няколко параклиса - край с. Заберново са 7; край с. Бръшлян параклисите и местностите с имена на светии са 9; край Звездец са 4 и т.н. Точният им брой за територията на Странджа е повече от 100. Георги п.Аянов посочва, че по многобройността на параклисите района напомня за Асеновградския край. Ще допълним, че и в Източните и Средните Родопи също има доста параклиси, като тяхното разпространение достига до Смолянско. Това не е никак чудно, понеже странджанци в по-голямата си част са рупци и силната етнографска, езикова и духовна близост с населението от Родопите е сигурна. Нещо повече – общите белези в празнуването на Св. Модест, Св. Елена, Св. Марина, Св. Щилиян от населението на Родопите и Странджа са характерни и за християнското население на юг от средните течения на Струма и Места. Това се обяснява със силното влияние на античната култура върху населението в тези области. Именно в този район, както и в Северна Гърция, параклисите са също доста разпространени.

    Параклисите в Странджа са известни с местните названия „манастирче” и „одърче”. Всъщност, „одърче” се нарича плота, върху който се поставят иконите от селската църква, които се донасят на празника на параклиса. Но под името „Одерето Св. Георги” в миналото старите жители на с. Кости са наричали и гората с аязмо в околностите на селото. Днес думата „манастирче” е тъждествена на параклис. Последната е гръцка дума и означава „утешение”. „Параклис” се нарича и молебенният канон, посветен на св. Богородица, който се чете и пее от вярващите по време на духовна скръб. Именно затова голяма част от параклисите носят името на св. Богородица, особено в Западна Европа. В параклисите обикновено няма осветен олтар, затова там не се служат служби. По принцип те са долепени обикновено до големи църкви и се изграждат от частни лица. Но, както в Странджа, те могат да бъдат построени и на уединени места, край пътища или край извори. Те са предимно място за молитви и палене на свещи. Запазените в Странджа параклиси са сравнително нови, от 19 и 20 в. Изключение е параклисът „Св. Илия” край Визица, чийто план говори за по-стара строителна традиция.

    В Странджа има многобройни местности, наричани „Църквища” или с имена на светии, където често има и стари градежи. Някои от тях са антични, но някои е много вероятно да са именно по-стари параклиси или църкви. Тяхното изоставяне може да се обясни с факта, че почти всички села в Странджа са сменяли своите места, като вероятно при всяко преместване са се правили нови параклиси. Някои села са се местили по няколко пъти – Заберново например първо е било в м. Юртя, после се мести в м. Тулпан и едва след това се установява на сегашното си място. Подобна е и историята на Звездец – то първоначално е било на Махмукьойското било, после се мести при чешмата „Парцал”. Съществува и друг вариант на движение на населението, при който жителите от няколко по-малки села са се обединявали в едно – както е случаят с Малко Търново, или са се вливали във вече съществуващи населени места – поради разбойнически нападения, епидемии и др. Така че не е чудно, че запазените параклиси са сравнително нови. Вероятно старите параклиси трябва да се търсят около старите селища, на места с характерна топонимия.

    Местоположението на параклисите не е строго определено и засега не може да се обясни по какви критерии то се е избирало. Те са на височини или в техните подножия, в краищата на била, край извори и др. Някои от тях са върху или в непосредствена близост до антични светилища, некрополи и селища – параклисите „Св. Илия” на вр. Босна, „Св. Илия” до с. Кости, „Св. Богородица” край с. Стоилово. Има и два любопитни случая – параклисите „Св. Дух” в м. Мильов рът край с. Заберново и „Св. Св. Константин и Елена” край с. Визица, които са изградени в развалините на тракийски долмени. Често явление е насън да се явяват определени светци на отделни хора, като им поръчват да им построят параклис на определено място. Това е характерно и за строежа на параклиси дори в ново време. Интересно е, че старият параклис „Св. Троица” при с. Граматиково също е открит след съновидение. През 1874 г. Иван п.Киряков сънувал мъж, облечен като владика, който му казал, че му е омръзнало да стои на тъмно, иска вече да излезе на „видело”, като му обяснил къде се намира. Този сън се повторил и на следващата нощ. Тогава селяните започнали да копаят на указаното място и разкрили стар манастир с аязмо. Те го разчистили и поправили, като го нарекли „Св. Троица”. Много често за градежа на параклисите, а и на селските църкви, са били ползвани антични материали – надписи, ари, надгробни плочи. В параклиса „Св. Георги” край Заберново като икона е зазидана оброчна плочка на Тракийския конник, почитан тук като християнския светец, а в строежа на църквата „Св. Богородица” в Малко Търново са използвани една ара с надпис, три мраморни плочи с надписи, една оброчна плочка на Тракийския конник и един фронтон.

    Естествено, най-важни са въпросите кой и защо е строил параклисите. През 1985 г. експедиция на покойния проф. Йордан Андреев посещава няколко странджански села, сред които и с. Бръшлян. Тук се срещат с Ангел Койчев Тодоров, който им разказва, че в селото всеки род се грижи за отделен параклис. Според друг жител – Димо Вълчев Ляпчев, Бръшлян се е образувал от обединяването на няколко семейства, живеещи в местностите Гогово, Св. Илия, Селището, Гудово. Може да се допусне, че при обединението си всяко семейство е продължило да тачи своя светец-покровител и това е причината всеки род да има и да се грижи за отделен параклис. Вероятно параклиси са изграждани и след даден обет. Например в Асеновградско има няколко параклиса, изградени от войници от сръбско-българската и Първата световна война. Преди заминаването си на фронта те са обещали да издигнат параклис, ако се завърнат живи и в крайна сметка оцелелите изпълняват този обет.

    Дядо Димо Ляпчев от с. Бръшлян съобщава на проф. Андреев и едно твърде любопитно и важно сведение. Според него преди обединението на селото край чешмата „Баба Денка” живеели диви хора, които ходели голи. Ако това е вярно, има вероятност информацията да е свързана с адамитите. Тази средновековна ерес, популярна първо в Западна и Централна Европа, достига до България в средата на 14 в. Адамитите ходят голи, защото се стремят да се доближат до първия човек Адам, който е създаден от Бог безгрешен и... гол. Всъщност тази възможна връзка заслужава по-сериозно внимание с оглед на това, че почти всички средновековни религиозни учения проповядват живот сред природата, пустинничество, отдалечаване от хората; а какво по-добро място за това от Странджа. Създателят на исихазма – Св. Григорий Синаит, също идва в тези краища именно заради това, че е „пустиня”, в смисъл, че няма хора – това е най-важно за него. Тоест, възможно е в народната памет да са останали сведения от онези времена, в които очевидно в Странджа е имало доста отшелници и техни ученици, изповядващи различни християнски учения и ереси.

    За параклисите днес се грижат отделни жители на селата, като общините в някои случаи също помагат за поддръжката на някои от тях. Длъжни сме да отбележим, че ПП „Странджа” е включил в своите туристически маршрути голяма част от параклисите и също полага грижи за доста голям брой от тези интересни паметници. Не може да се подмине обаче един изключително срамен случай. Става въпрос за параклиса „Св. Богородица” при вливането на р. Младежка в р. Велека. Той е известен и като „Велечката Света Богородица”. Тук е имало село, жителите на които се преселили една част в Заберново, друга в Стоилово. Параклисът е с размери около 4 х 4 м., с апсида, градежът е от ломени камъни и кал. Входът е от запад, сега има направен вход и от юг. Вероятно е издигнат през ХІХ в. Допреди 2-3 години в този малък храм са се отглеждали... прасета. От тях е останал пласт от свински тор с дебелина повече от половин метър. Двете икони на св. Богородица в нишата на източната страна са изцапани с екстременти, свещникът е полузаровен в торта. Мисля че коментар на това състояние на параклиса е излишен. Ако някой реши да го изчисти и обнови отново, моля да ми се обади. Искам да помогна с труда си за това дело.

    За историята и възникването на параклисите, както и за обредите, изпълнявани край тях, има доста данни от местния фолклор. Те са много интересни и тяхното представяне от страна на колегите-етнолози ще допълни познанията на обществото за тези значими паметници от Странджа.

    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  Булти on Чет Яну 24 2013, 10:38

    ...а стига ве ...

    affraid affraid affraid

    ...Жоре , тва отде го изрови ве човек Question ...

    В параклиса „Св. Георги” край Заберново като икона е зазидана оброчна плочка на Тракийския конник, почитан тук като християнския светец,
    - видяхте ли сега , че в историите ми няма грам измислица Wink ....верно викаха на конника - Свети Георги , но според мен си приличаше повече на Мадарския конник и не беше зазидана плочка - самият конник бе издялан в скалата Shocked ...и на Димчо баба му го е намерила след сън ...тва нещо си е съществувало от древни времена , излъчвало е енергия , която въздейства и благодарение на това е преоткрито в близкото минало ...бахти мистерията Shocked
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3567
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  Jorestes on Чет Яну 24 2013, 10:57

    Много е интересно, открих го в статията " Светите места на Странджа" - Вестник ДЕСАНТ, след като много ме заинтригува твоят разказ за с.Заберново. ръкостискане
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  Булти on Чет Яну 24 2013, 10:59

    ръкостискане

    ...ето го и конника :

    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  Булти on Чет Яну 24 2013, 11:06

    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  Булти on Чет Яну 24 2013, 11:15

    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3567
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  Jorestes on Чет Яну 24 2013, 11:17

    Жестоко, ще се посети задължително. супер супер супер
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  Булти on Чет Яну 24 2013, 11:34

    ...бягам от темата , но е много интересно :


    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  Булти on Чет Яну 24 2013, 11:48

    Jorestes написа:Жестоко, ще се посети задължително. супер супер супер
    ...и ще направим репортаж НЛО
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  Булти on Чет Яну 24 2013, 11:51

    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  Булти on Чет Яну 24 2013, 11:54

    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3567
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  Jorestes on Чет Яну 24 2013, 12:00

    Тема: Гробницата на Бастет в Странджа
    от: Н

    При Ванга идват какви ли не хора с най-невероятни въпроси, искания и проблеми. Идват дори и такива, които искат да им каже кои цифри ще се паднат от следващия тираж на тотото, за да спечелят много пари, разни иманяри, настояващи да им каже къде има закопани съкровища, за да ги открият. Някои от тях носят писмена и карти, мислейки, че като ги подържи в ръцете си, Ванга ще се ориентира по-лесно и ще им каже къде е точно мястото. Такива хора Ванга отпраща с възмущение, защото не признава придобиването на пари без честен труд.
    Един ден при моята майка на Рупите дойде човечец с молба да му ходатайства да бъде приет от Ванга. Показа й някакъв смачкан лист хартия с написани, по-точно много несръчно преписани десетина реда със знаци, които приличаха на йероглифи.
    Отгоре имаше някакви драскулки като нарисувани от детска ръка, за които човекът каза, че представлявали карта.
    Не вярвам и не се отнасям сериозно към този вид преживявания, слушах с половин ухо и с нарастваща досада, защото много хора ни притесняват с молби за ходатайства, а освен това трябваше да отидем до Петрич.
    Човекът надълго и нашироко й обясняваше, че носил тази карта при разни професори в София, но никой не могъл да му разчете писмото, даже му казали, че това са глупости, защото според тях там били просто наредени в редове знаци, които не приличат на никое писмо, което им е било познато. Та човекът беше дошъл при Ванга да му го „разчете” и да му каже къде са парите.
    Понеже майка ми много добре знаеше, че Ванга не обича да приема такива хора, реши да го накара да се откаже от тази среща и тъй като е отзивчива към проблемите на всички Вангини посетители, за моя най-голяма (неприятна, признавам си) изненада, я чух да казва, че дъщеря й, т. е. аз, е изучавала и се е . занимавала с йероглифи и може би ще може да му го разчете. Като всяка майка естествено тя много ме бе надценила.
    Човекът дойде при мене - аз седях на пейката до Вангината къщичка - и отново най-подробно ми разправи всичко.
    Вече съвсем притеснена, не го слушах изобщо и съвсем бегло погледнах омачкания лист хартия, който ми подаде. Къде ти! Как ще го разчета, след като отдавнашните ми университетски познания по арабското и старо-турското йероглифно писмо са, меко казано, оскъдни. Това бе непосилна за мене работа. Освен това „професорите от София” като че ли бяха прави. Наистина много от знаците приличаха на арабските йероглифи, но между тях имаше и съвсем непонятни за мен знаци, които по-скоро представляваха някакви дребни геометрични фигури, отколкото йероглифи.
    Разбрах, че усилията ми са безнадеждни, но след като вече бях обявена от майка ми за „капацитет по йероглифите”, предложих на човека да ми разреши да препиша този текст и в София да го покажа на някои специалисти и преводачи, може би те щяха да се домогнат до тайнственото писмо.
    Човекът се съгласи и след като се уговорихме след време да се обади на майка ми за резултат, си отиде.
    Аз, разбира се, на часа забравих и него, и разговора, който водихме, защото още от началото бях убедена, че цялата тази работа е някаква измишльотина или плод на болна фантазия.
    Отидохме с майка ми в Петрич, пазарувахме, свършихме си и спешната работа и следобед отново се върнахме на Рупите. По едно време Ванга ме извика при себе си в стаята, където си почива, и след като си поговорихме, се оказа, че тя е чула целия разговор, който водихме с този човек. Разказах й за картата и йероглифите, които разглеждах, и отново категорично заключих, че това е някаква глупост, за която не си заслужава да говорим.
    Ванга ме слушаше мълчаливо през цялото време, после малко помълча и каза:
    - Да, ама не е глупост! Тука става дума за огромно нещо, което не е лъжица нито за устата на онзи човек, нито за твоята, нито за която и да е друга засега. Този текст и тази карта са преписвани много пъти и отпреди много години. Повече от няколко поколения. Но никой не може да ги разчете. И тук не става дума за скрито съкровище, а за писменост, която досега не е известна на света. Тя е изписана на вътрешната страна на каменен ковчег, който е скрит дълбоко в земята преди хиляди години. Дори и да намерят този саркофаг - няма да могат да разчетат писмото. А то е много важно! Защото с него е записана историята на света - две хиляди години назад от нашето време и две хиляди години напред в бъдещето.
    Този саркофаг е сложен и скрит в нашите земи от хора, които са дошли от Египет. Вървели са с камили. Имало е и роби, войни и висши началници. Една нощ при пълна тъмнина и при пълно мълчание ковчегът е бил спуснат и зарит с огромни количества пръст, а хората, които са участвали в тази работа, до един са избити на мястото. Така тайната е зациментирана с потоци невинна кръв, за да дочака времето, когато ще бъде открита, показана на бял свят и разгадана от хората. Това е едно хилядолетно послание с безценна стойност.
    Слушах Ванга удивена и смаяна и не вярвах на ушите си. Възможно ли е да има такова чудо - неизвестна досега писменост, адресирана до бъдещите хора хилядолетия напред? Нямам никакви причини да не вярвам на казаното досега от Ванга, но това ми се стори повече от невероятно.
    Когато се върнах в София, показах преписа на мои колеги - специалисти и преводачи, - но те всички установиха, че този текст не може да бъде разчетен и вероятно представлява някаква безсмислица. Тъй като продължавах да мисля, че цялата тази работа е невероятна и невъзможна, един ден просто накъсах листа и го унищожих. След време, когато отново отидох в Петрич, съвсем неочаквано пак заговорихме с Ванга за картата и скритото „съкровище”, за което става дума в нея. На Ванга й беше интересно да разговаря на тази тема. Имах чувството, че самата тя се удивлява на думите, които изрича. Попита ме дали съм показала преписа на специалисти и аз й казах, че съм претърпяла пълен провал. Тя рече:
    - Да, не можете да го откриете, нито да го разчетете. Още не е дошло времето му!
    Казах й, че е много жалко, защото съм споделила казаното от нея пред неколцина приятели ентусиасти, които веднага изразиха готовност да тръгнат накъдето и да било, стига тя да ни каже накъде да вървим.
    Ванга не отговори нищо, после дойдоха други хора и тя разговаряше с тях. Наблюдавах я и ми се струваше, че на моменти се заслушва в нещо, а после като че ли вижда някакви картини, защото спуснатите й клепачи се разтваряха и очите й се движеха под тях, като че ли проследяваха нещо.
    Когато отново останахме сами, изведнъж без всякаква връзка с водения в момента разговор Ванга ми заговори на предишната тема. Много бавно и отчетливо, много образно и като че ли четеше по книга - започна да ми описва подробно някаква местност в планината. Имах чувство, че самата тя е там и ми рисува с най-малки детайли онова, което вижда: не убягнаха от вниманието й нито дребната растителност, нито камъчетата, нито почти невидимите пътечки. Накрая спомена за някаква голяма скала и каза, че трябва да отидем на мястото на 5 май. Попитах я защо точно на 5 май, но тя ми каза само:
    - Заради небесните тела. Трябва да гледате първите лъчи на Слънцето и Луната.
    И ми даде да разбера, че повече не желае да говори по този въпрос.
    Въобще не разбрах какво означава последната й реплика, но ние вкъщи сме свикнали да не задаваме излишни въпроси и аз се задоволих с това неясно обяснение.
    Отидохме в планината още на 4 май. Приличахме на „следотърсачи”, които дирят някаква невидима следа. Не съм планинар и не ме бива много в ориентирането. Това лутане по баирите по-скоро ме притесняваше, отколкото да ми доставя удоволствие. На моменти ме обземаше сериозно съмнение в успеха на това издирване и неколкократно предлагах да се откажем и да се върнем в града. За моя най-голяма изненада обаче към обяд открихме мястото. Толкова точно и подробно ми го беше описала Ванга, че беше невъзможно да допуснем, че сме се заблудили. Видяхме и скалата, която се беше разпростряла на северния край на малка поляна. Огледахме внимателно цялата местност, но не забелязахме в нея нищо особено. Миришеше много приятно на напечени от слънцето различни треви и билки, из чистия планински въздух се гонеха пеперуди и мушици, трептяха на слънчевата светлина листата на големи разперени дървета.
    По едно време следобед небето помрачня и не след дълго заваля проливен дъжд. Потърсихме подслон под короните на дърветата, но след около час всички бяхме мокри до кости. На едно равно удобно място бяхме опънали и палатка, където бяхме оставили връхните си дрехи и храната, но и брезентът не устоя на силните дъждовни струи и водата проникна в пакетите. Всичко се намокри. Валежът продължи около два часа, после дъждът спря, но небето остана облачно и мрачно. Стъмни се. Запалихме буен огън, за да се изсушим, и решихме край него да прекараме нощта. Това ми се струваше доста лекомислено, още повече че бяхме само петима души в непрогледната нощ, наоколо нямаше хора, а и всичко, което носехме, беше подгизнало от вода. Приятелите ми обаче настояха да не спираме посред път, да положим усилия да дочакаме тук идващия ден, за да видим дали нещо ще се случи. Непрекъснато ме глождеше мисълта, че идването ни в това съвършено непознато място е напразно, защото небето си остана облачно през цялата нощ, не се виждаше нито една звезда и аз искрено се съмнявах, че на другия ден ще наблюдаваме слънцето.
    Посрещнахме утрото на приказки край димящата жарава на огъня. Небето се беше изчистило от облаците и се готвеше да посрещне първите слънчеви лъчи.
    Веднага прекосихме поляната и застанахме в подножието на скалата. Не знам защо решихме да застанем точно там и да очакваме нещо, неизвестно какво, щом изгреят първите слънчеви лъчи. Вероятно за това решение натежа откритието от предния ден на един от приятелите, че в горния край скалата има - вероятно много отдавна издълбани - три кръга, „соларни”, както ги наричат археолозите, с големина на малка чинийка от сервиз за кафе, които образуваха триъгълник, чийто остър връх сочеше към земята.
    Половин час не се случи нищо. Но след това един слънчев лъч заигра по върха на скалата, слезе по-надолу до соларните кръгове и започна да се движи по тях от ляво на дясно, описвайки светлинен триъгълник. Наблюдавахме тази игра на светлината около двадесет минути и след това почти цялата скала бе огряна от слънцето.
    Без да сме специалисти и археолози, без да разбираме случайна ли беше тази игра на светлината, или сме били свидетели на някакво интересно явление, самият факт, че Ванга ми каза да наблюдаваме първите лъчи на слънцето точно на този ден - 5 май - и то ни даде своето странно доказателство (щом е казано - ще го видим!) - всичко това ни изпълни със странно вълнение и възбуда.
    През целия ден коментирахме случилото се, разглеждахме скалата и кръговете във форма на триъгълник, които я „бележеха”, и зачакахме да падне нощта, за да видим какво ще ни покаже слънчевата посестрима - луната.
    Повтори се историята от предишния ден. Около три часа, преди да се стъмни, отново заваля проливен дъжд и отново се намокрихме до кости. Небето остана прихлупено и облачно. Малко след това се стъмни. Застанахме пред скалата невярващи, че можем да видим нещо друго, но скоро установихме, че облаците постепенно се разчистват, и след около половин час видяхме и първата звезда на небето.
    Тогава един лунен лъч, дори не разбрахме как се появи, повтори светлинната игра на слънчевия лъч от сутринта.
    Беше около 21 часа.
    Навсякъде беше тъмно. Лъчът докосна върха на скалата и после, многократно докосвайки соларните кръгове от ляво на дясно, около петнадесет минути описваше вече познатия ни триъгълник с остър връх, насочен към земята. След това лъчът изчезна. Стояхме неподвижни в тъмнината на два-три метра от тъмната скала и никой не смееше да пророни и дума, но вероятно и петимата сме мислели едно и също: случайна ли е тази игра на светлината по скалата, или между тях има някаква закономерност.
    Но най-невероятното започва сега.

    Няколко минути след това южната гладка страна на скалата, пред която стояхме, светна някак отвътре като екран на телевизор и сред планинската тъмнина тя се открои в светлосиво. И миг след това се появиха в открояващ се бял цвят... две фигури. Бяха огромни и заемаха почти цялото осветено пространство -гладката стена беше висока не по-малко от пет метра и около 3-4 м широка, фигурите се виждаха толкова отчетливо и се открояваха така релефно, че имах чувството как всеки момент могат да се отлепят от стената и да тръгнат към нас. Беше толкова потресаващо, че ние буквално се вкаменихме - от това, което виждахме със собствените си очи, и (защо да крия?) - от страх...
    Толкова добре съм запомнила тези фигури, че няма да ги забравя, докато съм жива. Отляво на скалата на преден план в цял ръст стоеше възрастен мъж, по-скоро старец, с дълга до земята роба и дълга до раменете коса. Лявата му ръка беше отпусната по тялото, а в дясната, протегната напред, държеше някакъв предмет - нещо като топка, кръгло, но не беше топка, по-скоро някакъв непознат уред.
    На по-заден план, но по-горе и по-вдясно стоеше втората фигура. Не знам защо, на мене ми заприлича на фараон. Това беше млад мъж, който седеше в нещо като кресло, с прибрани един до друг и спуснати надолу крака и ръце, положени на облегалките на стола. На главата си имаше висока шапка, на която от двете страни над ушите стърчаха издатъци като антени.
    Фигурите стояха достатъчно време на скалата, така че успяхме да ги огледаме и запомним добре. След това скалата „угасна”, стана отново тъмна и всичко наоколо се покри с непрогледна тъмнина. Отникъде не идваше и най-малка светлинка, за да помислим за някакви светлинни ефекти.
    Когато се посъвзехме и осветихме с фенерче часовниците си, установихме, че сме наблюдавали видяното около двадесет минути.
    След това бързо отидохме до палатките, по неизречена команда буквално за броени минути събрахме светкавично багажа в тъмното и осветявайки си пътеката само с фенерче, блъскайки се в коренища и камъни, мълчешком и с неподозирана от нас бързина се смъкнахме надолу и след около два часа видяхме първите светлини на града.
    Почувствахме се сигурни от близостта на хората и започнахме да говорим. Оказа се, че и петимата сме наблюдавали тези фигури и описанията ни не се различаваха едно от друго...

    Може би масова психоза? Но ние не знаехме защо трябва да стоим пред тази скала и през ум не ни е минавало, че ще видим нещо на нея. Репликата на Ванга беше: „Трябва да наблюдавате първите лъчи на слънцето и на луната.”
    Поради роднинството ми с Ванга някой може да помисли, че аз съм била предупредена и психически подготвена за някакво събитие, дори и да не съм знаела какво е то. Добре, но другите хора? Бяхме различни по възраст и образование и по разбирания. А за Вангините видения относно поставянето от някакви същества на двете невидими за нас скулптури тогава въобще не ми мина през ума. Не ми минаваше и до днес, когато започнах да пиша за Ванга и извадих от папките си записките, оставени в библиотеката ми още през 1979 година. Значи не можем да говорим и за внушение. Какво беше тогава? И защо Ванга ни изпрати на това място?
    Веднага на другия ден отидох при Ванга и й разказах всичко подробно. Беше й много интересно, но не пожела да направи никакъв коментар.
    Но това, което видях тогава, не ми дава мира и досега. За какви фигури става дума - дали за тези, които е видяла Ванга, или за някакви други? Дали това е мястото, което тя знае, но не го казва, или то е някакво друго място? Какви са тези фигури, кой ги полага тук и защо, с каква цел?
    След време още няколко пъти ходихме на това място и сутрин, и вечер, но повече не видяхме нищо.
    Решихме да не споделяме с никого за това необикновено преживяване, защото ще прозвучи като разказ от фантастичен роман. Спомних си думите на Ванга: „Ще дойде времето на „чудесата” и науката ще направи големи открития в областта на нематериалното. До 1990 година ще бъдем свидетели на изумителни археологически открития, които коренно ще променят познанията ни за света от древни времена. Всичкото скрито злато ще излезе на повърхността на земята, но ще се скрие водата. Това е определено!”
    Дълбоко вярвам в казаното от Ванга за бъдещите открития на съвременната наука. Надявам се един ден тя да открие ключа към тази странна загадка, която беляза живота ни с докосването до „нещо свръхестествено” и така категорично промени представите ни за много неща...


    Откъс от книгата на Красимира Стоянова - "Ванга – ясновидката"
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  Булти on Чет Яну 24 2013, 12:12

    супер

    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  Булти on Чет Яну 24 2013, 13:08

    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  stonetales on Чет Яну 24 2013, 23:38

    Евалата, пичове......

    Аз досега си траях, ама тая тема ме раздразни наистина.

    Това, дето го публикувам, го намерих тия години в двора си, като копаех първите стъпки за навеса......
    Съдете сами - аз не коментирам нищо:















    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3567
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  Jorestes on Пет Яну 25 2013, 08:32

    Shocked Shocked Shocked
    Краска, това е невероятно......., кажи какво представлява и как го откри????
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3567
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  Jorestes on Пет Яну 25 2013, 09:56

    Надписа-Артемида

    (на старогръцки: Ἄρτεμις) — е древногръцката богиня на лова, плодородието, богиня на женското целомъдрие, покровителка на всичко живо на земята. Тя дава щастие в брака. Самата тя е девственица.

    Дъщеря е на Лето и Зевс. Сестра-близначка на Аполон. Родени са на остров Делос, който се носел свободно по вълните до момента, в който бременната Лето (Латона) не стъпила върху него. По време на Троянската война заедно с Аполон воюва на страната на троянците. Символ на Артемида е луната, а богинята е въоръжена със сребърен лък. За неин еквивалент в древноримската митология се счита Диана. Етимологията на името ѝ води до- «меча богиня», «убийца». Тя носела естествената смърт на жените (както Аполон на мъжете), но можела и да бъде кръвожадна и често използвала стрелите си като средство за наказание. Сред нейните жертви са — Адонис, Актеон, Ифигения, Калисто, Мелеагър, дъщерите на Ниоба, Ойней, Орест, според някои митове - Орион.

    Класическата представа за Артемида е като за девственица и защитница на целомъдрието. Преди сватба ѝ принасяли изкупителна жертва. Жертвени животни били — диво прасе, елен, козел и коза. На Артемида Таврическа (Тавриола?) принасяли човешки жертви. Погубващите функции на Артемида са свързани с нейното древно минало-повелителка на зверовете на остров Крит. Древната Артемида не е само ловджийка, но и мечка. В Браврон (Атика) жриците на Артемида Браврония в ритуалните си танци надявали мечи кожи и се наричали "мечки". Светилищата на Артемида Лимнатис («блатна») често се намирали в близост до извори и блата и символизирали плодородието. Култът към Артемида бил разпространен повсеместно, но особено известен бил нейния храм в Ефес в Мала Азия, където почитали изображение на Артемида "многогърда". Ефеският храм, където се намирала прочутата многогърда на богинята покровителка на раждането, бил едно от седемте чудеса на света. Артемида Ефеска била покровителка на амазонките.

    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  Булти on Пет Яну 25 2013, 11:23

    ...мистерия след мистерия се разкриват пред нашите очи ...ми Камък , древните гърци са вървели някога там и ти стъпваш в техните стъпки...аз пък ги нося в гените си Very Happy....в тая връзка се замислям , дали на Срещата Емоционална да не дойда с Металотърсачо замислен
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  Булти on Пет Яну 25 2013, 11:30

    ...и колко е голямо тва нещо много мисля
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  stonetales on Пет Яну 25 2013, 12:06

    Ми Джорес - съвсем по шопски го намерих - кОпам си, кОпам за стълбовете на навеса и току над скалата/при нас тя е на плитко/ - 50-60 см - ми се жлътна нещо. Първо го помислих, че е някакъв пясъчник, обаче като го позагледах си беше баш някакъв чужд за тука камък. Как не са го намерили строителите на къщата на времето - не знам.
    Разтърсих се по нета - това е един вид "оброчен камък" - слагали са ги за да запечатват с тях отворите на гробниците, дето са слагали прахта на умрелия/след изгарянето/.
    Нещо като плочите на днешните урни по гробищата. Поне на такова прилича.

    Това са само предположения, Джорес - изобщо не знам какво е?

    Обаче - тук в двора ми гробница няма - значи това е /взето, крадено/, преди стотици или хиляди години - един Господ знае - и влачено на майната си по някаква причина, на някъде си???

    Могилите са на вътре по гората и са разровени до една, отдавна, а съм сигурен, че Агре, дето окраде колесниците от голямата могила, дето Доминго я разкопа, е хвърлила око на останалите - ако има такива още!


    Булте - 35/26 см. Дебелина към 5 см. Някакъв жълтеникав камък, плътен, без дамари.

    От ония дни един смотльо с вманиачено изражение и лунатичен поглед обикаляше по Косата, а са го видели и с металотърсача и на Бутамята. Ала на Косата морето свали с два метра плажа от есента насам - сорррри:)
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  stonetales on Пет Яну 25 2013, 12:17

    Такаааааа:)
    значи - във съзвучие със темата, мисля, че вече требе да ми викате "Светия Камък"?:)
    И да се сберете комитето и да ме канонизиратеееееее:)
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  Булти on Пет Яну 25 2013, 12:38

    смях смях смях

    ...ве праиш са ти на луд ама ща изпера ...кой знай колко делви със жълтици има в двора заровени ....идвам с металотърсача ...

    кинти
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  Булти on Пет Яну 25 2013, 12:42

    ...баси ....ся се сещам : един ден преди около 15 години , до Силистар срещнах Фюта (Ахтополския ) с металотърсач замислен
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3567
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  Jorestes on Пет Яну 25 2013, 13:41

    ха-ха-ха
    "Светия Камък" покаже ли още нещо намерено около къщата, така ще му изорем ливадката, на Пролетната Национално Емоционална Среща Синеморец 2013, та кат дойдат първите туристи ще помислят , че се намират в Кербала...... на-на-на

    надраве надраве надраве
    avatar
    Pretor

    Брой мнения : 233
    Join date : 23.09.2010

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  Pretor on Пет Яну 25 2013, 13:50

    stonetales написа:Такаааааа:)
    значи - във съзвучие със темата, мисля, че вече требе да ми викате "Светия Камък"?:)
    И да се сберете комитето и да ме канонизиратеееееее:)

    Я на първо време да се задоволиш с "Пазителя на Светия камък", пък като доотвориш чакрите, ще те титуловаме допълнително наздраве .

    Булти написа:...баси ....ся се сещам : един ден преди около 15 години , до Силистар срещнах Фюта (Ахтополския ) с металотърсач замислен

    Той да не е търсил некой джелезен лаврак да го стрелба ?

    Sponsored content

    Re: Светите места на Странджа

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Вто Ное 21 2017, 08:04