Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Пирати 29 /Колониалните сили на Испания и Португалия/

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Пирати 29 /Колониалните сили на Испания и Португалия/

    Писане  Jorestes on Чет Яну 24 2013, 08:26


    Колониалните сили на Испания и Португалия

    Скоро след откриването на Америка Испания забранила на всички други народи да търгуват с новооткритите земи и острови и дори да пристъпват в тях. Испанският крал се позовавал на едно решение на папа Александър VI, който бил призован за арбитър, постигнал компромис между двете единствено признати от него колониални сили Испания и Португалия и гарантирал неговото спазване спрямо всички останали народи.

    На Португалия се отреждали всички земи, открити източно от четиридесет и шестия меридиан, а на Испания — всичко, което се намира западно от него, тоест цяла Америка с изключение на Източна Бразилия.

    В дарителната була на папата до испанския крал се казвало.

    „Като носител на върховната апостолическа власт и като изхождаме от Нашето собствено пълновластие и без всяко въздействие откъдето и да било, предаваме на Вас и на Вашите наследници всички новооткрити земи и острови, ако те не принадлежат на някой друг християнски владетел. Под страх на отлъчване от църквата забраняваме влизането в тези страни и търговските отношения с тях без Наше изрично позволение.“

    Френският крал Франсоа I се опитал наистина да възроптае („Бих искал да видя предписанието в Завета на Адама, което ме изключва от подялбата на света!“), ала западните страни били все още римокатолически и мощта на папата толкова голяма, та крале и князе послушно се подчинявали на неговите указания.

    Едва след Реформацията, която от 1517 година бързо се разпространявала из европейските страни, политическото влияние на папата започнало постепенно да намалява. Когато испанският посланик в Лондон се оплакал от пиратството на английски кораби в западноиндййски води, кралица Елизабет I отговорила, че не признава булата на римския епископ, според която испанците притежавали особени права във Вест Индия.

    Дори и ако испанците били минали покрай някои брегове и дали наименования на географски носове и реки, това съвсем не им придавало каквито и да било права на собственост.

    Сами испанците не били в състояние да контролират многобройните острови на Средна Америка, камо ли да ги населят. Когато морският път през Атлантика станал известен, първите групи авантюристи и преселници скоро се установили по Карибските острови.

    Най-големите контингенти били от французи, англичани и холандци. Французите били преди всичко хугеноти, които потърсили пътя през океана, за да се спасят от верската принуда в отечеството.

    Католическите испанци говорели за „лютеранските корсари“ и с това придавали фанатично-религиозна окраска на разправиите в Новия свят. В името на вярата те още по-озлобено се сражавали, изтезавали и убивали за заграбените в Западна Индия съкровища.

    Венецианският посланик в Лондон докладва в 1604 г. как испанците се разправяли с пленените пирати:

    „Испанците завзеха в Западна Индия два английски кораба, на мъжете от екипажа отрязаха ръцете, краката, носовете и ушите, намазаха осакатените тела с мед и ги завързаха о дърветата, за да ги измъчват мухите и други насекоми.“

    Борбата за американското злато започнала още в началото на XVI век. Докато в Европа все още царял неспокоен мир, в Западна Индия всички неиспанци се обединили срещу общия враг Испания. Те сами се наричали „братята от брега“ и със сила вземали онова, което испанци те не искали доброволно да им дадат.

    Наред с европейски преселници и авантюристи „братята от брега“ се рекрутирали от дезертирали матроси и войници, избягали роби и въстанали индианци. Множеството ненаселени острови в Карибско море със своето изобилие на средства за прехрана — плодове, птици, риба, костенурки и миди — предлагали на пиратите идеални убежища.

    Оттук те бързо достигали силно оживените морски пътища и след нападение върху испански кораб лесно се изскубвали с плоските си и пъргави лодки от преследването на военните в многото тесни и объркани протоци между островите.

    В началния период сред „братята от брега“ взели надмощие френските хугеноти. Повечето от тях не прекосили Атлантика като моряци или пирати, а като заселници, и на защитени места създавали плантации.

    Но когато испанците за кой ли път разрушавали тези плантации и запалвали покрива над главата на плантаторите, хуге-нотите зарязвали всичко и се стичали при „бреговите братя“, за да си отмъстят на испанците.

    Първите нападения върху испански каравели и галеони пред испанския атлантически бряг последвали много скоро след откриването на Америка.

    Испански документи от онова време споменават за един френски корсар, който в 1497 година принудил Колумб при завръщането му от третото пътешествие да подири убежище на остров Мадейра. Името на този човек е пропуснато. Един от първите известни френски пирати бил Жан Анго от Диеп.

    Испанците още не били стигнали до системата на конвоите, а изпращали през Атлантика натоварените със злато и други съкровища кораби поединично или на малки групи. Анго разполагал с много рибарски плавателни съдове, с които кръстосвал между Кап Винсенте и Азорските острови и причаквал испанските кораби.

    В 1521 година ветроходите на Анго плячкосали край Кап Винсенте три испански каравели, които идвали от Западна Индия и плавали към Севиля. Един помощник на Анго, Жан Фльори, разграбил през следващата година други три каравели, между тях и кораба, с който Кортес изпратил през океана на испанския крал едно невъобразимо богато мексиканско съкровище.

    Пример за безценните богатства, които испанците грабели в Америка, представлява потъналият през XVII век край брега на Флорида галеон „Нуестра сеньора де Аточа“. След петгодишни издирвания американски търсачи на съкровища открили в 1975 година останките на кораба, който имал на борда 27 тона злато и 47 тона сребро.
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пирати 29 /Колониалните сили на Испания и Португалия/

    Писане  Булти on Чет Яну 24 2013, 10:19

    ...много интересно...

    супер

      В момента е: Нед Окт 22 2017, 14:45