Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Пирати 20 /По Елба, Везер и Рейн/

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Пирати 20 /По Елба, Везер и Рейн/

    Писане  Jorestes on Пет Яну 11 2013, 08:20


    По Елба, Везер и Рейн

    По Елба, Везер и Рейн норманите прониквали в Германия. След като в 854 година подложили Хамбург на плен и пожар, в 994 година те повторно изникнали в устието на Елба. Известният хронист Адам от Бремен, който назовава нашествениците с латинската дума „Pyrates“, пише между другото: „Когато викингите плаваха нагоре по устието на Елба и нахлуха във вътрешността на страната, саксонските големци се обединиха.

    Въпреки слабостта на своите войски те изчакаха варварите край Щаде, когато вече бяха напуснали корабите си. Битката беше тежка, достопаметна и много злощастна. И от двете страни се сражаваха храбро, ала на края нашите се оказаха по-слаби. Викингите победоносно разбиха и разпиляха цялата саксонска войска.“

    Адам от Бремен пише и за нападението по Везер: „Други викинги, които проникнаха по Везер, опустошиха страната Хаделн чак до Лезум и с голям брой от пленници стигнаха до тресавището при Глинщед.“

    На края хронистът отбелязва: „От това време насетне викинги постоянно нахълтваха за грабеж из тия области. Страх изпълни всички градове на Саксония. Дори Бремен започна да се укрепява с един много силен вал.

    Старите хора още си спомнят как архиепископ Лиавицо нареди тогава да откарат черковното съкровище и всички черковни утвари у предстоятеля на катедралата в Бюкен.“ Нагоре по течението на Рейн норманите достигнали Кьолн, Бон и Аахен.

    Един потомък на Карл Велики поискал да се откупи от нападенията и им подарил Валхерен в устието на Рейн. Норманите го преустроили в своя база и оттам по-лесно прониквали в немските и френските реки. От нашествията на норманите особено силно пострадала Франция.

    В 841 година те опустошили Руан, в 843 година подпалили Нант, а в 845-а разграбили Париж. По Лоара проникнали до Орлеан, по Гарона до Тулуза. В 882 година се появили по Маас, в 883-а по Шелда, в 884-та по Сома, а в 885-а те наново се възправили срещу Париж, когото обсаждали безуспешно в продължение на десет месеца.

    Абон, френски монах от абатството Сен-Жермен, в една дълга латинска поема за втория нормански щурм съобщава: „Към Париж по Сена се приближаваха 40 000 викинги. Техните кораби тъй нагъсто покриваха повърхността на водите, че нито една вълна не проблясваше на две мили надолу по течението.

    След като бе отблъснато първото нападение, те заеха постоянна позиция на възвишението Сен-Жермен л’Оксеруа. Оттук плячкосваха и убиваха всъде около обсадения град, ала не им се удаде да нахълтат в града.“

    Парижани се поучили от първото нападение и издигнали като бариера върху реката един силно укрепен мост. Така бранителите спечелили време и когато освободителните войски се появили пред Париж, викингите се оттегляли, без да постигнат успех.

    В 911 година норманите, предвождани от своя княз Роло, завзели една област по устието на Сена, която по-късно получила названието Нормандия. Поселилите се тук нормани много бързо се претопили в местното население и с течение на времето приели неговия език и обичаи.

    След поражението на скандинавските нормани в англосаксонска Британия уседналите във Франция нормани начело с Вилхелм Завоевателя в 1066 година с 1400 кораба дебаркирали на английския бряг. След като на 14 октомври победил край Хастингс англосаксонския крал Харолд, Вилхелм сам се коронясал за крал на Англия.

    Към 860 година северните пирати обиколили Иберийския полуостров, проникнали за пръв път в Средиземно море и плячкосали бреговете на Испания, Южна Франция и Италия. С ненадейни удари те стигнали чак до североафриканския и малоазиатския бряг и се опитвали да нападат дори Рим и Византия, столиците на познатия тогава свят.

    Загнездили се в Долна Италия и в Сицилия и в 1130 година папата коронясал норманския херцог Роберт II за крал на Апулия и Сицилия. Деканът на Сен Кантен разказва за лукавите действия на викингите при разрушаването на италианския град Лука:

    „Норманите, след като връхлетяха Пиза и Фиезоле, обърнаха носовете на своите драконски кораби към епископския град Лука на устието на Магра. Градът бе подготвен за пристигането на викингите и боеспособните мъже бяха заели градските порти и градските стени. Ала нападението не се състоя.

    Вместо него пред градската порта се яви предводителят на викингите Хащайн с неколцина свои другари, всички невъоръжени, и изяви желание да приеме християнството и да бъде покръстен от епископа на града. Макар и при съблюдаване на нужните при тия обстоятелства мерки за сигурност, молбата биде приета, Хащайн бе покръстен и отведен пак пред портата.

    Към полунощ голямата тълпа викинги, с високи крясъци наближили градската порта. Те крепяха помежду си носилка, на която лежеше уж внезапно умрелия Хащайн. Последната му воля била да бъде погребан в катедралата на Лука. Би ли могла да бъде отхвърлена тая последна молба на човека, приет току-що в лоното на църквата?

    Епископьт заповяда да пропуснат мъртвеца и явно невъоръжените съпроводители. Ала опелото не можа да се състои, понеже пред олтара Хащайн възкръсна из мъртвите. Викингите грабнаха укритото в носилката оръжие и се втурнаха върху ужасената траурна процесия. Във всеобщото объркване цялата викингска войска премина през градските порти. Лука биде разграбен и унищожен.“

    В Източна Европа нормалите били наричани варяги. Наред с пиратските походи те се занимавали тук преди всичко с търговия на роби. През Константинопол или през Волга и Каспийско море те доставяли своята стока към Иран и съседните му страни. Пътят на варягите от Скандинавия към Константинопол водел през финските морски заливи, Нева, Ладожкото езеро, Волхов, Илменското езеро, Ловат, част от Двина и Днепър до Черно море.

    Би било историческа неправда викингите да се представят само като опасни морски вълци. Наред с откривателските плавания, при които те достигнали Исландия, Гренландия и Северна Америка, викингите открили околовръст цяла Европа един плавателен път, който включвал не само морското протежение от Балтийско до Черно море, а и всички по-големи европейски реки.

    За следващите столетия този плавателен път образувал основата на европейската международна търговия. Решаващо превъзходство над противниците си вигингите постигали чрез своите драконски кораби и воинската храброст на екипажите.

    От многобройни находки станало възможно да се реконструира драконският кораб. Грижливо бил копиран един изровен през 1880 година край селското имение Гокстад викингски кораб и със съда, построен по негов образец, екипаж от 13 души през 1893 година преплавал под ветрила Северния Атлантик до Чикаго за 40 дни.

    Достигнал скорост до 10 възла, корабът показал отлични качества дори при тежки бури в Атлантика. С водоизместимост 28 тона той имал дължина 23,8 метра, ширина 5,1 метра и газел на дълбочина 1,75 метра.

    За всяка своя драконска лодка викингите имали здраво изпитан екипаж, в който на две вахти работели по 40 души. Едната вахта обслужвала 32-те гребла — от всяка страна на борда лодките имали по 16 гребла, — кормилото и ветрилата, докато втората вахта почивала.

    Мачтата била с височина 13 метра и с едно четириъгълно ветрило, нашарено на ивици, с площ около 70 квадратни метра. Лодките били също боядисани в пъстри цветове. Драконовата глава, на която били наричани тия дълги лодки, била поставяна на високия форщевен само при военни плавания.

    Още от младини обучавали екипажите в духа на древните саги. Те действували според правилата на завоевателите от разпадащото се вече първобитно общество, които героизирали борбата, грабежа и бързите победи. Плавали най-често в по-малки или по-големи флотилии, връхлитали винаги изневиделица, дръзки, алчни за плячка и решени да изтръгнат победата.

    Липсват достоверни източници за правилата, които ръководели обществения живот на викингите. По преданията на сагите всеки викинг бил кръвен брат на своите другари по лодка, за чиято смърт бил длъжен да отмъсти на врага с цената на собствения живот.

    Плячката се разпределяла равномерно между всички бойци от лодката, след като се извади делът на водача. Укриването на плячка означавало изключване от общността на лодката. Съблюдавали и строга дисциплина при предаването на известия.

    Всяка вест или новина се съобщавала първо на водача на общността. Той решавал дали и в каква форма тя може да бъде достояние на всички останали. Под страх от наказание било запретено да се разпространяват или разправят слухове или клевети.

    Водачът на общността не се определял по рождение или заповед, а бил избиран от нейните членове и се подчинявал на решенията на задругата. Той притежавал неограничена власт да управлява според законите и правилата. На заповедите му не можел никой да противостои.

    Разбира се, викингските походи не могат да се обяснят от гледна точка само на литературата от сагите, възникнала при това столетия по-късно. Модерната историческа наука доказва, че се касае за дела и събития, които съпровождат процеса на създаване на раннофеодалните държави в Европа и само в изключителни случаи водят до трайно просъществувало наименование на страни или образуване на държави.

    Грабителските походи и търговските плавания, включващи и обширно разпространена търговия с хора, предлагали на благородниците и техните приближени възможности за обогатяване, които те използвали напълно според своите закони и схващания за морал.

    Заблуждаващ е също и терминът викингско изкуство. С това име наричат погрешно цялата скандинавска културна епоха от 800-та до 1100-та година.

    В действителност викингского изкуство продължава традициите на германското и ранносредновековното изкуство, обогатено с елементи на ирландско, каролингско и най-вече на ориенталско изкуство като резултат от далечните търговски връзки на викингите.

      В момента е: Нед Окт 22 2017, 14:34