Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Исторически факти

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Исторически факти

    Писане  Jorestes on Чет Дек 13 2012, 08:16

    Племето Везо, морски номади

    В делтата Бецибока водолазите на Кусто откриват плодородната почва, изтръгната от земите на Мадагаскар. Унищожаването на гората води до ерозия на почвата, което причинява честа суша. Намалява водата за напояване на земеделските култури и питейната вода. В Анакао нарастващото население е лишено от жизнено важната течност – чиста вода от реки, от извори, от езера или кладенци.

    Два, три, понякога четири пъти на ден жените и децата дълбаят дупки в пясъка, за да извадят кофа горчива вода, която трябва да им бъде достатъчна. И всяка дупка трябва да бъде веднага запълнена, за да бъде изровена по-късно, понякога даже в същия ден.

    Тази вода, която пясъкът неохотно дава, не е здравословна и не е добра за пиене но тази оскъдица има и други последствия. Както в повечето страни, момчетата са тези, които ходят на училище. Момичетата прекарват своето детство да ровят земята или да носят вода от далече.

    Водата, тази чудотворна течност, падаща от небето! Ние от Севера и Запада си мислим, че ни се полага, както въздуха, който дишаме, но в две трети от света липсата на питейна вода е тази, която заплашва условията на живот на жените, която разпространява невежеството и детските болести.

    Доктор Соланж Мариано изказва съжаление за бедната хигиена. Да ви кажа, децата под 2 години получават диария от тази вода. Защото не е питейна. Нека си отворим очите, нека си отворим сърцата – Мадагаскар не е най-трагичният пример за това бедствие, което поразява Африка, Хаити, Перу, Бангладеш…

    Днес повече от 1 милиард, повече от 1000 милиона души са лишени от питейна вода. Милиони неуки момиченца се превръщат в стока-собственост на мъжкаря. Милиони деца страдат от инфекции, понякога много тежки и някои остават слепи или инвалиди.

    Морското вълнение се разбива в южните брегове на Мадагаскар и кара водолазите на Кусто да мечтаят. В морето край Анакао модерните рибарски мрежи дълги 400 м, опъвани от рибари в оскъдна екипировка, изместват постепенно традиционните мрежи, по-малки, изплетени от влакна на баобаб, накичени с миди.

    Риболовът е обилен и разнообразен. Тук минават пасажи аншоа, а и скалните риби не са за пренебрегване. Племето везо е единственото рибарско племе в Мадагаскар. За малгашите океанът е табу, всичко което идва от него, е подозрително.

    Везо са морски номади. Те притежават 400 лодки и следват рибните пасажи. Малгашите ги пренебрегват, с изключение на една етническа група, живееща в съседство, с които разменят стока – 1 кг риба за 0,5 кг ориз или 3 кофи прясна вода.

    Те са много бедни, но в целия юг на Мадагаскар те са единствените, които не познават глада. За везо морето не е табу. То е извор на живот, веселие, здраве и надежда
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Исторически факти

    Писане  Jorestes on Чет Дек 13 2012, 08:17


    Церемониалната архитектура на Чако

    Пуебло Пинтадо е на 24 км от каньона. Според изследването зимната пълна Луна изгрява по линията на тази дълга стена веднъж на 18 1/2 години. Ана и Бил Стоун от Националния геодезки институт ще видят дали откритията им се потвърждават. Декември 1997 г е- нощта преди зимното пълнолуние, което е най-близо до слънцестоенето.

    През тази година пълнолунието е в минимален екстремум. Показанията на компаса съответстват до част от градуса с направеното изследване на равняването на тази стена. Изглежда, утре вечер наистина ще можем да проверим данните си.

    В каньона сме и виждаме пълната Луна да изгрява откъм големите сгради. На следващия ден Кони Гарсия от Акома Пуебло е дошла в каньона, за да наблюдава пълнолунието с Ана. Около половин час слез залез Слънце ще видим как Луната изгрява точно по протежението на тази стена.

    Екипът ще документира изгрева на Луната чрез забавена експозиция. Сега виждаме нещо, което преди векове са наблюдавали хора… Нали знаете чии потомци са те? – Да. Това е Чувствам се свързана с едно по-ранно време.

    Трудно е да повярваме, че хора, които не са разполагали с нашата сложна техника, са могли да осъществят такъв замисъл. Само след поколения на проучване и изследване на Луната жителите на Чако биха могли да разположат масивните си сгради толкова прецизно спрямо тези екстремуми.

    Още по-учудващото, което е типично за Чако, е че в това има симетрия. Луната не само изгрява на линията, но и залязва по нея- стените на сградата отвъд каньона- Пуебло дел Аройо.

    Шест месеца по-късно жителите на Чако виждали как пълната Луна в средата на лятото изгрява пред портите на Дел Аройо по линия на отличителните й стени. Луната преминава по дъното на каньона, изгорено от лятното Слънце.

    Тя облива със светлина площада на Пуебло Бонито. После, сякаш завършвайки цикъла си, тя залязва по линията на Четро Кетл.

    Тук нещата изглеждат наистина екстравагантни, защото осъзнах, че ако следвам линията на стената на Четро Кетл до Луната, ще премина 19 км и през плато, блокиращо гледката, и ще стигна до сградата Кин Бениоло точно на линията на Луната.

    Запитах се дали това е съвпадение или жителите на Чако са равнявали лунарните си сгради една спрямо друга, както са равнявали и соларните си сгради. Тогава открихме още доказателства. Тсин Клетсин в центъра на каньона е свързан със сграда на 24 км оттук.

    Стените на Тсин Клетсин са равнени по същия минимален екстремум на Луната. Тук гледката също е блокирана от масив. Следваме линия от тази сграда и Дел Аройо към тази изгряваща Луна и пътуваме през 24 км пустинна земя без други сгради.

    Напускаме центъра на каньона, преминаваме през стените на платото. Равнението по Луната преминава през още една сграда- Пуебло Пентадо. Пуебло Пентадо и Кин Бениоло са свързани чрез лунарните линии с централния комплекс, макар да са разположени далече от каньона.

    Линия към максималния екстремум на Луната свързва други две сгради по същия начин- те не се виждат една от друга, но са идеално подравнени. Тази линия точно се разполовява от слънчевата ос на централния комплекс. От никоя сграда и по никое време не би могла да се наблюдава тази схема.

    Тази сложна симетрия от отношения между небето и Земята е била начертана върху пейзажа, но само за да остане в съзнанието на хората. Поразителното в Чако е интуицията, комбинирана с естествената среда.

    В това има толкова интелект и такова сериозно планиране. Дванадесет поколения са се посветили на постигането на тази абстрактна схема. Сякаш самата схема е била с изключителна присъща стойност за тях. Без нищо записано, тя била в състояние да направлява живота им 250 години.

    Не сме открили абсолютно нищо подобно на архитектурен план. Нито пък ни е нужен. Убеден съм, че в старата традиция и церемониалните духовни системи е съществувала вътрешно присъща инструкция как да се разполагат според космологичните изисквания. Това не е необходимо да бъде записвано.

    Когато се разхождате по тези места, се намирате сред един мислен процес, работещ едновременно с естетичното, прагматичното, научното… и мистичното при планиране на използване на пространството. Там е имало почти единен дух, единен интелект.

    Хората били организирани да работят заедно и да вярват в едно и също. Те всички работели усърдно, за да построят храмовете, където да седят. Всичко това било едно и също нещо.

    Смятам, че много от церемониалната архитектура на Чако е била построена, за да бъде използвана за пресъздаване на митични събития. Поклонниците от целия свят отиват на тези свещени места, за да се свържат с древната сила, със събитията, носещи чудотворна слава на тези места.

    В много случаи структурите на Чако се изграждали с цел да се използват тези пътища, сгради и свещени места, за да се свържат с древни митични събития. Стоим точно в началото на един от тези невероятни пътища, които вървят на север, откъдето вярваме, че сме дошли.

    Говорим за идване от север и появяване от това място. Върху стръмните скали зад Пуебло Бонито и Четро Кетл стълби се изкачват по платото и се свързват с пътища. При Пуебло Алто тези пътища се сливат в Големия северен път.

    Пътищата на Чако, които тук се виждат като вдлъбнатини, винаги са широки 9 м- колкото съвременните двулентови пътища и удивително прави на дълги разстояния. Сложната им конструкция предполага практическа функция.

    Това, което ни порази още в началото на изследването ни на северния път, е че той е надстрояван и недостатъчно използван. По протежението му няма селища и ресурси.

    Тази ориентация спрямо северната ос няма логична обосновка- по този път няма големи сгради. В резултат, много от нас достигнаха до заключението, че самият път е бил насочващ коридор- конструиран е с цел да води на север.

    Северният път се вижда най-добре от въздуха. За да проследим маршрута на този астрономически ориентиран път, Ана е помолила за помощ Адриел Хайзи – пилот на ултралеки самолети и известен фотограф.

    Пътят се движи нагоре по скалите, далече от централните сгради. После, точно на север от Пуебло Алто той се отправя през пустош без сгради. Но той е толкова сложен, че на места документирахме двойни маршрути над 24 км всеки с ширина 9 м.

    Този коридор се движи на север в продължение на 56 км през празен терен. После внезапно се спуска по най-стръмния ръб на пустия каньон. При изследването открихме останки от старо стълбище и много отломки от счупени съдове.

    Там хората може би са почитали края на северния път с церемониално чупене на съдове. Север е мястото, откъдето водим началото си, мястото, откъдето сме дошли на този свят. Този Северен път всъщност ни свързва със Създателя. Този път може да се използва дори и днес, като настоящият ни свят се свързва с пътя на босите нозе.


      В момента е: Вто Окт 24 2017, 10:22