Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Пирати 16 /Какво е търсел Колумб в Америка/

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Пирати 16 /Какво е търсел Колумб в Америка/

    Писане  Jorestes on Вто Ное 27 2012, 08:26

    Какво е търсел Колумб в Америка

    Според традиционната историческа представа Колумб е герой, който открил Америка и наченал една нова историческа епоха. По-малко известно е, че той бил хвърлен в тъмница като играчка на дворцови интриги и умрял в бедност, почти съвсем забравен от съвременниците си.

    И все пак защо по поръка на испанската корона Колумб потърсил презморски път към Индия и какво е сторил след приземяването на Бахамските острови? Отговорът на този въпрос дава да се разбере защо трябва да се спомене за Колумб в една книга за пиратството.

    Защото не желанието да се опознае светът накарало могъщите на онова време властници да стъкмяват експедиции по море, които позволили на Колумб да открие Америка, на Васко да Гама да заобиколи Африка и да стигне до Индия и на Фернандо Магелан да извърши първото околосветско плаване.

    Всички те били грабителски плавания към чужди брегове с единствената цел по държавна поръка да завладеят земи, да добият от тях злато, сребро, подправки и роби. Било повторение на всичко, което хилядолетия преди тласкало египтяни, финикийци и гърци към чужди брегове, което създало лошата слава на вандали и викинги, само че безкрайно по-жестоко и по-безмилостно, до заробването и изтреблението на цели народи.

    Всичко това ставало под знака на кръста и с благословията на папата, уж да обърнат към християнство езичниците, да отнесат единствено душеспа-сителната християнска вяра и в най-затънтените краища на тази земя. Ала това било противно лицемерие.

    Папите и кралете и техните услужливи помощници били алчни за злато и сребро като платежен еквивалент за все по-бързо развиващото се стоково стопанство в Европа. Венецианецът Марко Поло, като се позовавал на своя дългогодишен престой в Китай, разказвал за приказните богатства на тази страна, за храмове и дворци, чиито покриви били направени от чисто злато.

    Междувременно обаче турци и араби със своите завоевания в Близкия Изток поставили търговията с Индия и Китай под собствен контрол. Трябвало да се търсят нови пътища към Азия, и то към Азия на Марко Поло, за да се достигне до притежание на златото.

    Понеже науката вече признала земята за кълбо, принципно се потвърдила възможността тя да бъде обиколена с кораб. Тази идея била подхваната от генуезеца Христофор Колумб, който предложил първо на португалския крал Хуан II и после на испанската владетелска двойка Фердинанд и Изабела да отплава с флота за Индия по западен курс, тоест да открие описвания от Марко Поло Китай.

    Договорът, който след дълги пазарлъци генуезецът изтръгнал от Фердинанд, не би бил лош, ако кралят на Испания го беше спазвал. Колумб ни представя този документ, в известна степен модифициран, като предисловие към бордовия дневник от първото си плаване:

    „Техни Величества решиха да ме изпратят в страните на Индия, за да се опозная сам с князете, народите и местата, да проуча бита, нравите и склонностите им, та с това да се знае по какви пътища трябва да се поеме, за да се разпространява нашата най-свята вяра.

    Те ме въздигнаха в благородно звание, така че от днес нататък аз притежавам правото да се наричам дон. Те ме направиха велик адмирал на Океана, а също вицекрал и постоянен наместник на всички острови и континенти, които бъдат открити или завладени от мен. По-нататък те разпоредиха, щото моят най-възрастен син да бъде мой наследник и това да става по същия начин от поколение на поколение.“

    В увода на бордовия дневник Колумб обаче не споменава, че владетелите обещавали да предоставят на него и потомците му за вечни времена една десета част от печалбата в търговията с тези страни. Естествено Колумб не можел и да подозира, че този договор, щом стане неудобен за краля на Испания, ще бъде ликвидиран с лапидарния израз:

    „За кралете не са задължителни договорите, сключени с техни поданици.“ Ала кралете не са неблагодарни. Като награда за откриването на цял един континент и като дял от грабежа на злато и хора в полза на испанската корона в Америка Колумб получил от испанския владетел почетен дар от 2000 дуката.

    Многократно е описвано плаването на Колумб с трите прочути кораба „Санта Мария“, „Ниня“ и „Пинта“ от тръгването на 3 август 1492 година в Палос до акостирането на 12 октомври 1492-ра на един от Бахамските острови — по всяка вероятност Уотлинг. Ала едва след пристигането става ясно какво е търсил в действителност Колумб. Неподкупен свидетел за това е бордовият дневник:

    Събота, 13 октомври 1492 година (първият ден след пристигането). „Забелязах — и не само аз, — че мнозина индианци си пробиват носа и в така направения отвор поставят къс злато. Те разменяха златото, което очевидно за тях нямаше никаква стойност, срещу стъклени маниста, и то с голяма охота…“

    Когато Колумб дочул от туземците, че на юг имало някакво царство, „гдето кралят ядял и пиел от големи блюда от чисто злато“, той завършва: „Натам ще отплаваме в най-скоро време!“

    Понеделник, 15 октомври 1492 г. (след акостирането на острова, който Колумб нарекъл Санта Мария де ла Консепсион). „И тук индианците ни срещнаха с дарове. Ние тутакси попитахме за злато и узнахме, че на един остров, който се намирал още по-далече на юг, туземците носели златни гривни на краката и ръцете си.“

    Вторник, 16 октомври 1492 г. (по време на плаването към юг). „Аз открих още един голям остров, който нарекох Фернандия. Злато тук не намерихме.“ Четвъртък, 18 октомври 1492 г. (след пристигането на остров Саомето). „На Саомето ние не намерихме нито злато, нито град, нито някакъв крал.“

    Четвъртък, 1 ноември 1492 г. (след дълго странствуване Колумб е слязъл в Куба). „Туземците ни донесоха плодове, изпреден памук и папагали. Ала аз забраних на моите хора да приемат каквото и да било, та да научат индианците най-сетне, че ние търсим само нукай — това е индианското название на златото — или пък било то и сребро.“

    Петък, 9 ноември 1492 г. (след като в Куба Колумб се е запознал с картофите и тютюна). „В други ден ще отплавам по-нататък. Всемогъщият ще ми помогне да намеря злато, подправки и нови страни.“

    Сряда, 21 ноември 1492 г. (Колумб е посетил много други острови, навсякъде разпитвал за злато и разменил стъклени маниста срещу малко злато). „От островите взех мнозина туземци на борда…“

    Неделя, 6 януари 1493 г. (след като Алонсо Мартин Пинзон се отправил с „Пинта“ самоволно да дири злато). „Ако Пинзон не беше избягал, ние щяхме да имаме на борда цели бурета, пълни със злато.

    Пинзон намери повече злато от мен. Половината задържа за себе си, другата половина раздели между екипажа. На борда той има и индианци и индиански момичета, които смята да продаде в Испания.“

    Петък, 16 април 1493 г. (когато след завръщането си в Испания Колумб бил приет от испанската владетелска двойка). „Трябваше още веднаж да разкажа онова, което бях вече докладвал писмено.

    Сетне показах донесените от нас съкровища, непознатите пъстри птици, редките животни и растения, златото на зърна, на самородни късове или преработено в украшения. Техни величества се удивляваха най-вече на индианците и индианките…“

    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пирати 16 /Какво е търсел Колумб в Америка/

    Писане  Булти on Вто Ное 27 2012, 11:40

    супер

      В момента е: Вто Окт 24 2017, 10:24