Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Основни характеристики на Черно море

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Основни характеристики на Черно море

    Писане  Jorestes on Вто Ное 20 2012, 13:13


    Основни характеристики на Черно море

    Черно море спада към междуконтиненталните морета с много специфичен режим на теченията и водните си характеристики.

    Голяма част от бреговете му са от свлачищно – абразионен тип. Абразията представлява разрушаване на брега и подводния склон под въздействие на вълните и прибоя.
    По българското Черноморие абразионни са бреговете на Шабла, както и Франгенско и Авренско плато в околностите на Варна.
    Средната ширина на черноморския шелф (крайбрежното плитководие) е 63 км в българския участък. Най-широк е срещу село Крапец (120 км) а, най-тесен югоизточно от нос Калиакра (31 км).
    Средната соленост е 18 ‰ в централните части на морето, а в местата на вливане на големите реки намалява до 13-15 ‰ .
    Черно море е с много ниско ниво на приливните колебания. Слънчевият прилив е висок около 4 см, а лунно – слънчевият около 9 см.
    Схемата на черноморските течения се определя от ветровия режим, речния отток и формата на бреговете. Повърхностните води се движат край бреговата линия в посока обратна на часовниковата стрелка в два кръга – западно и източно морски. В северозападната част на морето се формира мощно течение, което тече на юг покрай румънския и българския бряг (от вливащите се големи реки в този участък). Източно от Варна към него се присъединява кримското течение и двете обединени под името Южно течение се насочват към Босфора. Южното течение преминава на 5-10 км от брега и е най-силно през зимата и пролетта (поради пълноводието на реките през тези сезони).
    След Босфора основната маса крайбрежни води се движи на изток покрай анадолския бряг под името Анадолско течение.
    Под тези големи кръгови течения на дълбочина 150-200 м често се установяват течения с обратна посока. В централните части на морето на практика няма течения, а само придвижвания на водните маси в посока на съществуващия вятър.
    Теченията пред българския бряг са с непостоянен характер. Те зависят преди всичко от ветровете и сезонната им промяна. През пролетта и зимата, когато преобладават северно североизточни ветрове, преобладават теченията насочени на юг, а през лятото при южни и югозападни ветрове, теченията обръщат посоката си на север. Тогава се наблюдава и явлението упуелинг. При него се осъществява издигане на дълбочинни води – по-студени, солени и богати на хранителни вещества за организмите. Явлението възниква при по-продължително духащи надлъжно – брегови ветрове. Получава се издухване на повърхностния топъл воден слой и излизането от горе на по-студени води. През този период е желателно да се избягва влизането и плуването навътре в морето.
    Край географските носове (Калиакра, Емине, Галата и др.) се образуват местни течения (рингове), които могат да обхванат цялата област на шелфа, както и по-голяма дълбочина, затова на тези места също трябва да се избягва влизането във водата. Освен непредсказуемостта на повърхностните течения там, по-голямата дълбочина и скалисто дъно могат да доведат до опасни за живота ситуации. Същите опасности съществуват и при изкуствените носови съоръжения построени за защита на брега от размиване, които се наричат молове (буни). Там трябва винаги да се има предвид, че освен изкуствено създадени течения около издадената част, голяма опасност са и стърчащите от пясъчното дъно метални колове, част от железобетонната конструкция на съоръженията.
    Скачането от моловете във водата е опасно и често води до тежки после дици за живота и здравето.
    Вълните в Черно море могат да достигнат до 6-7 м, но на практика това се случва твърде рядко. Най-високи вълни се наблюдават през есенно-зимния сезон (февруари е щормов период), а минималните височини са характерни за май – юни.
    За Варненския залив са характерни силните североизточни и доста студени ветрове през по-голямата част от годината. Те определят и преобладаващата посока на вълнението.
    След затихването на вятъра, вълнението продължава още известно време като бавно затихващ колебателен процес. Вълните стават по-полегати, придобиват симетричен вид и се наричат зиб (мъртво вълнение). Мъртвото вълнение може да се наблюдава на стотици мили от мястото на възникването си.

      В момента е: Нед Окт 22 2017, 14:43