Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Пирати 11 /Пиратство в Английския канал/

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Пирати 11 /Пиратство в Английския канал/

    Писане  Jorestes on Сря Окт 31 2012, 12:53


    Името на известния капер от времето на ханзата Паул Бенеке е свързано с един необикновен кораб, каравелата „Петер фон Данциг“. Смята се, че той бил първата каравела на Севера. Бил френски ветроход и дошъл в Данциг към 1462 година. Спрямо местните хулки размерите му били почти двойни. Имал дължина 43 метра, ширина 12 метра и товароподемност 800 тона.

    Тримачтов, с ветрила на фока и гротмачтата и едно триъгълно ветрило на бизанмачтата, само на грота, висок 32 метра, той имал ветрилна площ 552 квадратни метра.

    По време на престоя му в Данциг мълния ударила гротмачтата. Сметката на данцигчани за ремонта на кораба ще да е била порядъчно висока, защото френските собственици го оставили в залог. И от „Пиер Ла Рошел“, той бил прекръстен на „Петер фон Данциг“.

    Бил въоръжен със 17 топа и имал екипаж от 50 моряци и 300 морски пехотинци. Тогава градският съветник Бернд Павест получил командата на кораба със задача да води каперска война срещу Англия.

    Почти през цялото време Павест и корабът бездействували в пристанището на Брюге и затова скоро го заменили с Паул Бенеке. Както му поръчали, Бенеке конвоирал тежко натоварените ханзейски коги и ги откарвал невредими до Брюге или по-нататък през Английския канал.

    Покрай тая си дейност той се проявявал и като капер в Канала и пред източните и западните брегове на Англия. Абордирал множество кораби, ограбвал ги, а пленниците бесел на рейте безскрупулно като всеки морски разбойник.

    Имал дори късмета да плени краля на Англия Едуард VI, а наедно с него и лорд-мера на Лондон, които бягали в Холандия по време на благородническите вражди около войната на Двете рози. На края ханзата поверила на Бенеке върховното командуване на цялата военна флота.

    С фредекоги той се появил пред източния английски бряг, стоварил десантни войски и принудил Англия да сключи мир. С това Бенеке доказал, че бил не само способен капер и морски разбойник, всяващ навсякъде страх и ужас, а също и извънредно талантлив адмирал и флотоводец на ханзата подобно на прочутия с лошата си слава сто години по-късно Френсиз Дрейк в служба на английската кралица.

    Понеже Бенеке не загубил главата си под брадвата на палача като повечето пирати, а в ранга на високопочитан гражданин се оттеглил на уличката на Светия дух в Данциг, военните му дела като капер и адмирал на официална служба засенчили неговите тъмни подвизи на единовластен морски разбойник.

    Най-дръзкият му пиратски акт занимавал дори самия папа Сикст IV, който в една була обвинявал Бенеке в грабеж и убийство, а в съучастие — всички онези, които го прикривали. Историята била следната: В пристанището на Брюге Паул Бенеке открил кораб с необикновено богат товар, флорентинската галера „Свети Тома“.

    Не го смутило нито обстоятелството, че стоката се състояла почти изключително от църковни ценности, нито че между ханзейските градове и Флоренция царувал мир. В своите каперски писма Бенеке не притежавал ни следа от някакво право да нападне този кораб, а действувал като пират с правото на по-силния.

    Щом като „Свети Тома“ напуснал пристанището и се намерил в открито море, Бенеке със своя „Петер фон Данциг“ нападнал флорентинците. Флорентинският капитан отначало помислил, че германецът е сгрешил, и усърдно му показвал флага си. Ала Бенеке му извикал да си го прибира, тогава нямало да има повече основание за протести.

    На борда на флорен-тинеца избухнала ръкопашна битка, тринадесет флорентинци били убити и над сто ранени. За загубите на Бенеке не се знае нищо. Стой-ността на плячката била неимоверна и възлизала на много милиони марки в днешна валута.

    Най-ценния предмет от нея, един олтар от Ханс Мемлинг с изображението на Страшния съд, Бенеке подарил на черквата „Света Мария“ в Данциг. Цялата останала плячка продал на търговци от ханзейските градове.

    „Свети Тома“ заплавал под ханзей-ски флаг, ала скоро френски капери го пленили и го възвърнали на предишните му собственици срещу прилично обезщетение от 12 000 гулдена.

    Под заглавие „Седемдесет и петима морски разбойници, обезгла-вени в един ден на лето 1458 в Данциг“ хрониката „Исторически лабиринт на времето“ описва как данцигчани гледали на пиратството, когато го упражняват други и когато се касаело за живота или кесията на някой данцигски патриций:

    „Йонас Матцкен, датчанин, и Ян Хенриксен, швед, окачили своето дворянство по рождение на стената и станали морски разбойници, защото вярвали, че от грабежа и несправедливостта няма по-удобно средство да станат за късо време богати, едно вече обикновено явление по земята.

    Особено ревностно се занимавали те с този занаят през цялото лято на 1458 година. По това време един корабовладелец и гражданин на Данциг на име Ханс Вайнрих имал нещастието, плавайки със своя богато натоварен кораб през Зунд, да попадне в бдителните нокти на тези пирати.

    Щом данцигчани научили за това, изпратили множество кораби, приготвени за лов на морски разбойници, и пресрещнали безчестната разбойническа двойка под Борнхолм тъкмо когато тези завладявали един любекски кораб.

    Ала щом данцигчани се втурнали към тях с всички ветрила, те разбрали, че не ги чака нищо добро. Оттеглили се от любекския кораб и със своите две добре въоръжени пинки и с плячкосания по-рано данцигски кораб се приготвили за отчаяна отбрана. И понеже последният имал за екипаж млади и неопитни люде, той се предал тутакси.

    Сетне данцигчани поздравили двете пинки така нелюбезно, че мнозина били убити или ранени. Когато данцигчани хвърлили върху неприятелските кораби абордажните куки, пиратите не изчакали дори въоръжено нахлуване, а доброволно се предали.

    С това те постигнали само недълга отсрочка от смъртта, която трябвало да заплатят с още по-голямо поругание. Когато стигнали в Данциг, с тях се разправили набърже и без много церемонии и седемдесет и петима от тях били осъдени да подложат своите глави на палача, помежду им и двоицата благородни главатари.

    Присъдата биде изпълнена на 14 септември лето 1458 на поляната Доминик, а отсечените глави бяха набучени на колове по брега за назидание на другите.

    Останалите разбойници, повечето млади момци, които не се бяха натоварили с премного грехове, бяха изгнани от страната, а един доминикански калугер, който също се посветил на това нечисто поприще, бе предаден на манастира за наказание и за църковно покаяние.“


      В момента е: Нед Окт 22 2017, 14:46