Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Пирати 8 /Лайкдийлъри 2 част/

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Пирати 8 /Лайкдийлъри 2 част/

    Писане  Jorestes on Сря Окт 24 2012, 14:09


    Лайкдийлъри 2 част

    Фризите тържествено заявявали невинността си и се кълнели, че най-свято пазят сключените договори. Нямали никакво вземане-даване с лайкдийлърите, освен че те само използвали фризийски пристанища. Та нали лайкдийлърите били свободни люде и не били длъжни да им дават сметка за постъпките си. Източнофризийските господари съумявали всъщност да извлекат умно и тихомълком своя тлъст дял, без да се карат открито с ханзейските градове.

    Така например проигуменът Хиско от Емден външно угаждал на хамбургчани за много неща. В действителност обаче той бил третият голям покровител на лайкдийлърите наред с графа на Олденбург Конрад II, чийто роден син Кордес бил лайкдийлър, и с фризийския княз Кено тен Броке, който дал дъщеря си за жена на най-прочутия лайкдийлърски адмирал Щьортебекер.

    Силите на лайкдийлърите в Източна Фризия наброявали около 1500 души. През зимата те се пръсвали по цялата страна и носели на селата пари. За екипиране на своите кораби те плащали в злато и сребро, а предлаганите от тях стоки се харчели на пазарите като топъл хляб.

    Те дарявали бедните, вътре и вън от църквата подпомагали обществената благотворителност и имали здрави връзки с народа. Тъкмо затова при тях постоянно се стичали млади хора. На борда на корабите им имало винаги достатъчно местни пилоти и кърмчии, нито един от тях не припарвал на ханзейските кораби.

    Когато градовете на ханзата усетили, че лайкдийлърите по фризийския бряг опасно застрашават тяхната търговия по море с Англия и Норвегия, те предприели първите противомерки. Борбата била мъчна.

    Те хвърлили наистина срещу пиратите до 3500 въоръжени до зъби мъже, ала без единно ръководство и съсредоточени акции градовете постигали скромни частични успехи.

    На 25 юли 1399 година общото събрание на ханзата в Любек решило да действува по-енергично срещу лайкдийлърите, а кралица Маргарита Датска в съгласие с ханзата написала писма на граф Конрад II от Олденбург, на фризийския предводител Кено тен Броке и на много други фризийски и олденбургски градове и ги предупредила да не закрилят и насърчават занапред лайкдийлъри в своите области.

    В 1400 година срещу лайкдийлърите в Източна Фризия поела първата експедиция. Ала в нея се включили само градовете Хамбург и Любек. Бременци отказали да подкрепят начинанието, защото били вече хвърлили достатъчно средства за борба срещу „зловредното сборище на морски разбойници“ във Фризия.

    Предводители на хамбургската флота били градските съветници Шрайе и Нане, на любекчани фон Ринтелен и Криспин. Ханзейската ескадра напипала пред устието на Емс само една малка част от пиратите, които приели боя под командата на Кордес, Холе и Бартолдус и с около 200 души в своя състав. Ханзейска хроника по-менава за 80 убити и 24 пленени морски разбойници.

    Пленниците, между тях и по-низшите водачи на утлигерите, били екзекутирани на 11 май 1400 година в Емден. Втора една експедиция, предвождана от хамбургския кмет Шоке, постигнала до устието на Везер също тъй частичен успех.

    Лайкдийлърите обитавали своите бази по източнофризийския бряг само през зимата. В това време ремонтирали корабите си, запасявали се с провизии и друга екипировка и набирали сред местното население нови моряци и бойци за попълване на корабните екипажи.

    Със започване на годишния корабоплавателен период в Северно море — при нормално време обикновено в началото на март — те излизали в главната си лятна база, червения скалист остров Хелголанд, където от много сгодна позиция можели да виждат добре и да настигат всички балтийски, английски и фландърски кораби, идещи от устията на Елба и Везер.

    Утлигерите на Хелголанд се снабдявали с питейна вода от островните цистерни, прясна риба купували от местните рибари. Поради стърчащите надалече в морето множество скалисти плитчини, а пък и заради разбойниците търговските кораби избягвали да приближават твърде Хелголанд.

    И все пак, поради недостатъчните навигационни способи през онова време, кърмчиите търсели да открият на хоризонта високостърчащите червени скали, за да определят местоположението на кораба. Тъкмо това чакали и лайкдийлърите.

    Ескадрите им тръгвали от Хелголанд, обикновено две, и поотделно се отправяли към устията на Елба и Везер, за да причакат излизащите от Хамбург и Бремен кораби, да ги абордират и след победоносно сражение да ги плячкосат.

    Тогавашни писмени източници за силите на лайкдийлърите дават да се предположи, че с една трета от корабите си те кръстосвали най-оживените морски пътища и непосредствено се нахвърляли върху беззащитната плячка, втората лежала на дрейф в изгодна позиция около Хелголанд, а последната откарвала ограбеното на фризийския бряг, стоварвала там ранени, ремонтирала повредите по корабите и такелажа.

    Тази лятна въртележка станала непреодолима пречка за атакуващите ханзейски флоти, за тях било невъзможно да унищожат с един удар разбойниците, нещо повече: излязлата на лов една трета от лайкдийлърите се разделяла още на две пред участъците на Елба и Везер.

    Хамбургчани постигнали решаващ успех, като през март 1401 година им се удало да ударят Клаус Щьортебекер край Хелголанд и да го докарат като пленник в Хамбург. Този успех станал окончателен, когато в морско сражение по Долен Везер през късното лято на същата година хамбургчани пленили Годеке Михел и магистър Вигболд.


      В момента е: Нед Окт 22 2017, 14:43