Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Пристанища и развалини погълнати от морето

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Пристанища и развалини погълнати от морето

    Писане  Jorestes on Вто Окт 23 2012, 08:38


    Гърция – античният град Антедон

    Градът е построен върху тясна крайбрежна ивица на канала Аталанте, изолиран с планинска верига от плодородната равнина на Централна Беотия. Шосе свързва Антедон с Тивао, античния град Тебес. Открай време пристанището Антедон е било смятано за най-добрия заслон по това крайбрежие.

    От античните литературни източници узнаваме малко за града и неговото пристанище. Допуска се, че е строен по врмето на Юстиниан, през 6 в.от н.е., във връзка с една обширна програма за морски строежи, станала необходима след неговото нашествие в Гърция през 540-а година.

    Този град трябва да е играл важна роля при царуването на Епаминонд, към 360 г.пр.н.е., по време на краткотрайната морска мощ на Беотия. Един писател от 3 в. ни е оставил твърде жива картина на този град на рибари, лодкари и собственици на кораби.

    Но през 85 г. пр.н.е., по време на войната срещу Митридат, Сула разрушава Антедон, за да попречи на неприятелските части, струпани в Евбея, да използват пристанището му. После градът бил възстановен. Павзаний го описва през 2 в. от н.е., без обаче да споменава за пристанището му.

    Възможно е също и пристанището да е било възстановено, както свидетелствува за това строителната техника на изследваните съоръжения, но никога вече той не си възвръща някогашната слава.

    Скоро морето залива вълноломите и кейовете, като с това довършва западането му. Това място остава дълго време неизвестно, до средата на 19-ти в. и началото на 20-ти, когато двама автори – Лейк и Георгиадес го споменават в своите писания.

    И все пак през 1889 г. едно кратко изследване, ръководено от американци, позволява да се състави план на развалините. При завръщането си от експедицията проф. Леман-Хат-Лебен публикува едно описание на Антедон.

    Най-сетне през лятото на 1966 г. група германски археолози прекарват три седмици в изучаване погълнатите от морето пристанищни съоръжения. Първият установен факт е, че в залива Аталанте съществува силен морски прилив, висок повече от 60 см., нещо, което е изключително за Средиземно море.

    Можем да добием известна представа за останките, намиращи се под водата, като прегледаме подробната статия на Ж. Блекман, Ж. Шьоглер и Х. Шьоглер, публикувана през 1967 г. в сп. „Археология”.

    Предпазени понякога от тинята, на много места развалините били разядени от движението на водата. Въпреки това началната работа с изследването, скицирането на мястото и определяне на координатите му доставя на археолозите значителни сведения, които могат в бъдеще да бъдат използвани като сравнителни точки при по-късни изследвания на античните пристанища.

    Правим алюзия особено за 300-те пристанища от късната античност, научно описани от Леман-Харт-Лебен през 1923 г., които и до днес не са били обект на някакво задоволително поручване.

    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Пристанища и развалини погълнати от морето

    Писане  Jorestes on Вто Окт 23 2012, 08:39


    Типаса Бялата

    Типаса била картагенска кантора на магребското крайбрежие, която служела за спирка, преди да се достигне Йол, сегашният Шершел. След Картаген Рим разпростира своето владичесто върху тази област и Типаса извънаредно се развива особено през 2 и 3 в.от н.е. Укрепената стена, която посетителят забелязва при Типаса и която била приблизително 2200 м, затваряла площ, по-обширна, отколкото заема сегашният град.

    Това укрепление датира от 2 в от н.е. Във вътрешността на тези стени се издигали постройки. Пясъчникът и варовикът не липсвали на строителите, като за това свидетелства разпространението на антични кариери по цялата дължина на крайбрежието.

    Построени били големи сгради и градът бил украсен: паметниците по обществените места и храмовете свидетелстват за дейността на населението, занимаващо се най-вече с търговия. Един писател от 5 в. разказва във връзка с това, че по море докарвали маса стоки от Типаса.

    Този град имал търговски връзки с Испания, Галия и Сицилия и най-вече служел за място на престой на корабите, обслужващи крайбрежието. Неговото пристанище не било много добро поради вълнението, безразлично дали то идвало от северозапад или югоизток.

    Съществуването му дори било оспорено от някои автори. Обаче след подводните археологични изследвания, предприети през август 1968 г., които потвърдили предположенията на археолога Стефан Гсел от началото на века, сега е съвсем положително, че жителите на Типаса не устроили пристанището си в заливчето, което заема сегашното пристанище.

    Тяхното пристанище или по-скоро заслонът, който служил за пристан и убежище за корабите, бил разположен на изток от съвременното пристанище, пред хълма, където се издига катедралата Сен-Салса. И именно в подножието на този хълм, срещу двете островчета, под сините води се очертават блоковете на вълнолома и камъните за привързване на корабите.

    Останките на нос Зизерин

    Този нос на алжирското крайбрежие, близо до Шершел, е просто като че ли обсипан главно в източната си част от многобройни антични останки. Във водата се виждат на много малка дълбочина колони, мозайки, плочи от настилка и цял археологически хаос от римски произход. „По брега бетонът се смесма със скалата – съобщава Филип Диоле. – Тук имало, казват, рибници, бани, храм. Във водата се виждат плочи и отломки от колони. Би трябвало да се спуснем по-дълбоко, да изследваме по надалече…”

    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пристанища и развалини погълнати от морето

    Писане  Булти on Вто Окт 23 2012, 10:28

    ...и ся с тая тема изби рибата ...

    супер супер супер

    ръкостискане
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Пристанища и развалини погълнати от морето

    Писане  Jorestes on Вто Окт 23 2012, 10:57

    Благодаря, колега
    ръкостискане
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пристанища и развалини погълнати от морето

    Писане  Булти on Вто Окт 23 2012, 11:00

    черпи

    надраве
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Пристанища и развалини погълнати от морето

    Писане  Jorestes on Сря Окт 24 2012, 08:20

    Алжир – Пристанище Шершел

    Този малък алжирски град днес е само твърде скромен околийски център в департамента Ел-Аснам (бившия Орлеансвил). До земетресението от 1738 г., което го разрушило, то изживяло около 25 века с такава богата и бурна история, че и днес още там се намирт твърде значителни следи. Вярно е, че всички са залени от водата и са доста разбъркани, защото са се наслоили едни върху други и споили.

    Първите от тях се отнасят към картагенците, които използвали мястото като спирка под името Йол по морския път към стълбовете на Херкулес (Гибралтар). След това идват останките, които се отнасят към времето на Жуба 2 Мавритански, когато градът наименуван Цезарея, бил завладян от Рим. Съмнително е, че вандалите, завладели града през 6 в., са добавили нещо значително.

    Но византийците и особено арабите, които го завзели през 8 в. и му дали настоящето име, положително са извършили това. Както испанците, а след тях и турците, владели го известно време през 8 в., не са пропуснали да прибавят нещо. Положително така са постъпили и пиратите от град Алжир, които били превърнали пристанището в своя база.

    Всичко това означава, че пристанищната история, потъналата история на твърде античния Шершел предлага великолепен терен на изследователите. Вероятно построяването на модерното пристанище в Шершел е засегнало доста останки, лежащи под водата. И въпреки това положително е, че „в морето има повече за търсене, нещо, което не е правено досега”, както твърди Филип Диоле.

    И щом като говорим за пристанището на Шершел, да цитираме описанието на Стефан Гсел: „ От термите на запад можем да слезем към пристанището. Из пътя срещаме един правоъгълен басейн, дълъг 36 метра и широк 10, което предполагаме, е било плувен басейн. В ъглите има стълби, но те не принадлежат на основния строеж.

    Къпещите се хвърляли от височината на два трамплина, открояващи се в двата края и издаващи се навътре, в посока към центъра, където се издига триъгълен масив, вероятно подслон. Съвсем малко и дълбоко едва четири метра, пристанището не винаги е сигурно – при бурно време входът му трудно се преодолява поради подводните скали, които го защитават отстрани.

    Тук има рибарски лодки, повечето изтеглени на кея. От време на време някой кораб идва, за да вземе товара си от вино или сушена риба. В римско време Цезарея – Шершел имал два пристанищни басейна. Единият, военно пристанище, бил там, където сега е новото пристанище, но с много по-малки размери.

    Той бил запазен на север от остров Жоенвил, а на запад – от един вълнолом, съединяващ островчето със сушата. Днес никъде наоколо няма явни останки от античните съоръжения. Но през 18 в., според твърденията на англичанина Шоу, още са показвали този басейн, обкръжен от големи магазини и красиви арки.

    Ще добавим, че в тинята намерили два скелета на римски галери. Търговското пристанище било много по-обширно. Входът му се намирал между два вълнолома, чиито основи не са окончателно изчезнали. Единият започвал от североизточният нос на островчето и се отправял към морето; Другият започвал от брега и се насочвал срещу първия. От това външно пристанище се минавало по тесен проток във военото пристанище.
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Пристанища и развалини погълнати от морето

    Писане  Jorestes on Сря Окт 24 2012, 08:21


    Погълнатият град Ра

    Според гръцкия географ Страбон, роден около 58 г.пр.н.е., неговите съграждани някога били издигнали храм, посветен на Артемида Ефеска, върху онази част от камаргското крайбрежие, където днес се намира селцето Сент-Марий-дьо-ла-Мер, в департамента Буш-дю-Рон. Изглежда, че селището в антични времена било едно островче, загубено в морето, срещу устието на Рона при Сен-Фереол.

    Още в 4 в.пр.н.е латинският географ Рустус Авений в своя „Ora Maritima” – едно интересно списание в стихове на средиземноморските брегове, ни говори за това място, като го нарича „Oppidum priscum Ra” (античното укрепено място Ра). Прилагателното „прискус”, антично, подсказва, че по времето на писателя този „опидум” сигурно вече бил изоставен.

    Това наименование Ра, което неминуемо ни напомня името на бог от египетската митология, е било обяснено много ясно от филолозите. И наистина: 6-ти християнски век нарича местната църква Санкта Мария де Ратис. На латински последната дума означава сал.

    И съмсем правилно в Камарга много рано започнали да именуват островчетата „интумесцентс”, т.е. къс земя, който сякаш изниква от морето и напомня останките на една по-здрава суша, някога погълната от водата. Вероятно в тази етимология трябва да виждаме келтски произход, който се слял по една игра на думи с израза „Иси Ра” чиято интерепретация се поделила между два смисъла – но остров-свидетел и лодка без палуба.

    Санкта Мария де Ратис естествено става Нотр Дам дьо ла Барк, когато започват да се увеличават легендите за светите жени, идващи от Палестина върху съвсем леки плавателни съдове. Сент-Марий-дьо-ла Мер, днес място за поклонничество, а някога място за езически ритуали, не е ли бил по-късно завладян и превърнат в тилов лагер от лигурите?

    Това именно би отхвърлило много назад времето на първите човешки заселвания върху сегашното място на Сент-Марий. Ако нищо не е било намерено в почвата на сегашния град, на загадъчния Ра, то не е ли защото неговите останки днес се намират под водата, тъй като камаргското крайбрежие чувствително е отстъпило под напора на вълните от праисторически времена насам.

    Факт е, че успели да намерят в морето близо до бреговете на сегашният Сент-Марий ясни останки от много старо селище, днес погълнато от водата. През ноември 1967 г. един рибар изтеглил с мрежата си бронзова статуетка на фавн, висока 60 см. Това произведение с елинско вдъхновение било намерено именно в морето срещу Сент-Марий-дьо, ла Мер.

    avatar
    Ribarina

    Брой мнения : 1596
    Join date : 02.05.2012
    Age : 35
    Местожителство : Burgas

    Re: Пристанища и развалини погълнати от морето

    Писане  Ribarina on Сря Окт 24 2012, 19:24

    Преди около месец ми разказаха че в Черноморец са намерили потънал град.Около Биволите?!?Сега Дянков щял да даде пари за да пресушат района до биволите да се разкрие този град.Вижда ли се стените на града.Ще бъде интересно
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Пристанища и развалини погълнати от морето

    Писане  Jorestes on Чет Окт 25 2012, 08:18

    Сигурен съм, че и по Българското Черноморие има много такива места и градове.-

    ЧУДО! Откриха потънал град край Черноморец -Pravda.bg/Вторник 11.09.2012

    Обектът се разполага на площ от два декара
    Водолази се натъкнаха на древно пристанище и тържище в залива Вромос, който се намира на юг от ранно-византийската крепост Акра.

    До този момент от дъното на морето са извадени редица амфори, както и оловен щик, дялани камъни, готови за строеж, битова керамика и животински кости.

    Екипът е воден от заместник-директора на Националния исторически музей – доцент Иван Христов.


    Градът е разположен на площ от два декара Обектът се разполага на площ от два декара и е близо до непресъхнал и до ден днешен извор.

    Според историците, по всяка вероятност на това място са били разтоварвани малките търговски кораби, които са били натоварени с различни стоки, предназначени за населението на полуостров Свети Никола, отбелязва вестник „24 часа”, цитиран от „Новини.бг”.

    За корабоплаването в тази част на Черно море говорят и откритите предмети.
    Доцент Христов уточнява, че мястото е изключително специално, тъй като крие и още едно предизвикателство към изследователите.
    Открити са бункери от Втората световна война, които са изградени от изключително сложен лабиринт под земята.

    Припомняме, че неотдавна световноизвестната строителна компания Drydocks” изготви проект за подводен хотел със зашеметяваща архитектура.
    Хотелът е изграден от два диска – единият от тях е на дъното на океана, а другият е над водата.

    Двата диска са свързани чрез три твърди „крака”, както и вертикална шахта с асансьор и стълбище.
    Хотелът ще разполага с всички екстри.


    avatar
    Ribarina

    Брой мнения : 1596
    Join date : 02.05.2012
    Age : 35
    Местожителство : Burgas

    Re: Пристанища и развалини погълнати от морето

    Писане  Ribarina on Чет Окт 25 2012, 20:18

    Бре,аз други работи разбрах
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Пристанища и развалини погълнати от морето

    Писане  Jorestes on Пет Окт 26 2012, 08:58

    Интересно........ Shocked

    Базилеата на Омир

    Не беше ли тя поетично разположена близо да марсилското крайбрежие, в периметъра на островите Маир и Плание? И наистина сред тези толкова посещавани дълбини Пиер Фогел, производител на леководолазни принадлежности, твърди, че е намерил „потънало селище”. Ето какво разказва той през 1974г. на писателя Робер Шару:

    „… Един ден, като „кръстосвах” из осемте километра, които разделят о. Маир от о. Плание, минах точно над Вейрон, този праг от 13 метра, добре познат от ловците на рибата меру и предизвикващ опасения у мореплавателите.

    „Морето е много опасно над Вейрон, пишат наръчниците по мореплаване. Уместно е да се плава на изток от Плание и да не се доближава до него на повече от миля и половина с голям кораб…Истински лабиринт, тази плитчина е пълна с кухини, свързани едни с други, които образуват добре очертан план, ако се изхожда от естесвените грапавини на терена…”

    Може би за стотен път се гмурках на това място. Но този ден трябва да е бил благоприятен, защото бях поразен от редица необичайни очертания. Тогава у мен се създаде някакво впечатление: несъмнено Вейрон беше потънало селище! Още с първите си подводни плувания, обяснява Фогел, бях поразен от разположението на тунелите, които покриваха цялото плато…

    Редица аномалии не можеха да се обяснят освен с работата на човека и по-специално сестемата с широк централен кръстопът, с галерии, които при това се пресичат под прав ъгъл.

    Сводовете им бяха съвършено правоъгълни и понякога в това подводно селище се намираха допълнителни стаи, издълбани в полусферична форма, над които се издигаше цилиндрична камина, висока от три до шест метра, след като бе преминала през скалистия таван. Цялото местонаходище се простираше на близо 10 000 квадратни метра. „

    Заинтригуван, Пиер Фогел взима минераложки прибори, чийто анализ му създава убеждението, че този скалист лабиринт е „един много стар праисторически град, където са произвеждали желязо и чугун”. Стените на тунелите, изследвани от минералози, открили съдържание на чугун, дължащ се на изливане на стопен метал.

    По- внимателно проучване дава възможност да се предполага, че на изток от селището железните и каменните купища представляват останки от леярна, където са изработвали котви. Произходът на това селище и неговата очевидна античност се потвърждава в очита на Пиер Фогел поне по две причини:

    Първата е, че се позовава на примера с пещерата Френий при Порт Миу, обитавана преди по-малко от тридесет хиляди години, а после окончателно заляна от морето от внезапно покачване на нивото му.

    Втората причина се основава на едно умозрение. Не е случайност, че Фогел е нарекъл откритието си „Цивилизацията на Базилеа”. Този израз е алюзия по отношение на Базилеата от разказите на Омир.

    В „Одисея” последният говори за едно гръко-пелазгийско селище, посторено на остров близо до брега, където ковачите на Вулкан, циклопите, ковели метала в пещерите. Ето накратко тълкуването на Пиер Фогел:

    „Преди тридесет хиляди години хора обитавали остров, намиращ се на 6 км от най-близкия бряг и на приблизително 800 м от един скалист масив, от който оцелял рифът Плание. Тези праисторически хора обработвали желязото и камъка, който докарвали от кариери, отдалечени на 350 км в околностите на Колиур.”

    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Пристанища и развалини погълнати от морето

    Писане  Jorestes on Пет Окт 26 2012, 09:00


    Пирамиди под водата

    Езерото Рок се намира на 40 км източно от Медисон (щат Уисконсин). В мрачни дни водата в езерото изглежда мътна и е невъзможно да се разгледа дъното му. Но през април 1936 г., при ясно време, д-р Морган, прелитайки над езерото със своя спортен самолет, случайно погледнал надолу и видял под водата очертанията на три големи обекта. Морган снишил самолета – и пред очите му се очертали отчетливите силуети на пирамиди с отсечени върхове!

    След като вестниците съобщили за това събитие, изследователите се заинтересували от езерото Рок. Скоро на дъното на езерото се спуснал екип от водолази. Младият биолог У.Кенеди успял да разгледа под водата каменната стена на някакво съоръжение.

    Ученият го обиколил и се убедил, че постройката има пирамидална форма. Той взел със себе си трофей – отломък от постройката. Но когато след време Кенеди се опитал да се върне при пирамидата заедно с колегите си, не успели да я намерят.

    Няколко години по-късно още една група ентусиасти пристигнала при езерото Рок. Те носели със себе си и снаряжение. Подводните археолози обследвали цялото езеро и намерили първата пирамида!

    Съоръжението имало правилна форма с правоъгълна основа с размери 9х10 м. Безусловно това било творение на човешки ръце. По-късно изследователите намерили още една постройка, която малко се отличавала по параметри от първата.

    Още пирамиди под водата

    В различни краища на земното кълбо нееднократно са откривани съоръжения, подобни на древноегипетските пирамиди. Любопитното е, че са открити на дъното на океана. В 1985 г. край береговете на японския острова Йонагуни инструкторът по дайвинг Кихачиро Аратаке случайно се натъкнал на странен обект, състоящ се от каменни платформи, покрити с геометрични орнаменти, и стъпаловидни тераси. Цялата кострукция била обкръжена с дълбока траншея.

    По външен вид тя напомняла пирамидите на древните шумери. На мястото пристигнала група археолози. Те намерили в близост до постройката скулптура, изобразаваща човешка глава с индианска забрадка, украсена с пера.

    Станало ясно, че неизвестното по произход подводно съоръжение има сходство с високопланинското светилище Мачу-Пикчу, построено от инките в Южна Америка.

    И в двата случая са използвани Г-образни блокове, обезпечиващи “безшевно” съединение. Освен това, и там и там майсторите са приложили уникална технология на обработка, предпазваща строежа от въздействиео на природните стихии.

    Но как се е появил храм на инките край бреговете на Япония? Нали става дума за култура, зародила се на друг континент! Или ние още много не знаем за историята на цивилизацията?

    Не толкова отдавна поредната пирамида била намерена на дъното на китайското езеро Фусян (юго-западно от провинцията Юннан). Височината й била 19 м, а дължината – 90 м. Съоръжението е построено от каменни плочи и има стъпаловидна структура. На дъното на езерото има още около десет подобни обекта и около 30 съоръжения от други видове… Площта на целия архитектурен комплекс е около 2,5 кв.км.

    Но ако предидущите находки датират от доста далечни периоди от време, то кой ще обясни загадката на така наречените “бермудски пирамиди”? За този феномен пръв е заявил известният океанограф д-р Верлаг Мейер по време на пресконференции във Фрипорт през лятото на 1991 год.

    Той твърдял, че при изследването на дъното в района на знаменития “Бермудски триъгълник” на дълбочина 600 м апаратурата открила две гигантски пирамиди. По размери те превишавали даже пирамидата на Хеопс в Египет.

    По думите на учения двете съоръжения били построени по неизвестна технология от материал, подобен на дебело стъкло. Но най-интересното е, че са построени само преди половин век!

    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Пристанища и развалини погълнати от морето

    Писане  Jorestes on Пет Дек 07 2012, 08:19

    Николас Флеминг

    Николас С. Флеминг от националния институт по океанография на Великобритания успял да състави опис на близо 180 антични пристанища в Западното Средиземноморие и на 230 в Източното Средиземноморие. От тази съвкупност Флеминг посетил 75 места в западния басейн. После изследвал 23 в Източен Пелопонес.

    Ето мнението му: „ От 23-те археологични обекта, които посетих в Източен Пелопонес, датиращи от хиляда и петстотин до хиляда години пр.н.е.., единият бе забелязан над морското ниво, друг беше на сегашното ниво на морето, а 17 – залени. За последните четири нищо не може да се каже. 17-те залени места се намират на различна дълбочина и скоростта на потъването варира от 0,10 до 2,20 м на хилядолетие.

    Тъй като не съществува просто съотношение между датата и нивото на морето на тези места, главната причина за вариациите на морското ниво сигурно се състои в местните земетръси.” Накратко казано, мислеше се, че морското ниво се бе издигнало с 2 м в целия свят през последните две хилядолетия. Това убеждение бе основано в голямата си част върху предположението, че много от крайбрежните селища на Средиземноморието са били залени от еквивалентен пласт вода.

    Обаче различните изследвания, направени в многобройни части на света, и по-специално тези на Флеминг сочат, че общото издигане нивото на морето в течение на последните две хилядолетия не надвишава 0,50 м. През този период то не е останало стабилно, но вариациите не изглежда да са надвишили амплитудата от 0,50 до 1 метър за цикли от няколкостотин години.

    Откриването на потънали строежи е често случайно. Обикновено рибарите ги забелязват – когато при хубаво време водата е спокойна и дъното видимо. Наблюдението от самолет също позволява да се открият множество потънали строежи в по-плитка вода.

    Някои указания дават възможност да се намерят изчезнали пристанища: антични пътища, които се прекъсват на брега, постройки, които продължават в морето, стари текстове, говорещи за крайбрежни селища или пристанища, които вече не намираме. Изследването на такива места не е проста работа.

    Археологът Луи Фредерик е на мнение, че „…Не можем да се надяваме да получим такива останки по обичайните начини, защото водната среда забранява това. Затова, щом останките бъдат открити, най-напред трябва да се състави план, който може да се направи само от екип специализирани водолази, снабдени с подводна екипировка.

    Те ще могат да вземат необходимите мерки и изнесат на брега останките, които ще им е възможно да пренесат. Скрипци, монтирани на борда на малките корабчета, ще могат евентуално да бъдат използвани, за да извлекат най-тежките парчета из между тях.

    По-леките предмети ще бъдат извадени от водата с помощта на балони, надути със сгъстен въздух или от водолазите – с торби и кошници. По този начин ще могат да се извлекат художествени предмети, вещи за текуща употреба, а понякога дори и архитектурни елементи. Останките обикновено са добре запазени в тинята, която е почти абиотична среда. Затова пък металите се разяждат много бързо от морската вода.”

    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пристанища и развалини погълнати от морето

    Писане  Булти on Пет Дек 07 2012, 11:00

    йессс
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Пристанища и развалини погълнати от морето

    Писане  Jorestes on Пон Дек 17 2012, 10:06

    Античното пристанище Каларис в Корсика

    Според Херодот първата колония, основана от фокените в Корсика, била Алалия, станала по-късна Алерия. За Диодор Сицилийски, напротив, първото фокенско селище на Острова на красотата, основано към 570 г.пр.н.е, носило името Каларис (или Каралис или Каралес). Кой от тях има право? Истински репортер, в точния смисъл на думата, Херодот положително изглежда много по-достоен за вярване, отколкото Диодор, който е прост компилатор, често лишен от критичен подход.

    В същност възможно е в Корсика да са основани две фокенски колонии към същата дата и че първата, Каларис, бързо била засенчена от славата на нейната съперница, великолепната Алалия. Като приемем тази възможност, възниква въпросът: къде се е намирала античната фокенска Каларис?

    Днес се предполага, че местонахождението и приблизително съвпада с това на сегашната Галерия, на около осем левги южно от Калви. Галерия също е възникнала твърде отдавна. Това е известно, но се смяташе, че произходът и е римски. Не е ли вероятно и тук също римляните само да са поели наследството от своите предшественици фокени?

    Без съмнение това е възможно, тъй като крайбрежието на Галерия изобилства от отломки от керамика и антични грънчарски изделия. Но тези останки – характерни отломки от производството на Аретиим (Айрецо), в по-голямата си част очевидно са римски, защото са от много по-късна дата – 1 в.пр.н.е.

    За да се разпръснат съмненията, би трябвало внимателно да се изследва морското дъно срещу Галерия и да се открият, ако това е възможно, следи от антични пристанищни съоръжения, дори потънали кораби и техните товари. Така може би ще се получи отговор на въпроса, който не е престанал да противопоставя учените още много отдавна: дали Галерия е античната Каларис?

    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Пристанища и развалини погълнати от морето

    Писане  Jorestes on Пон Дек 17 2012, 10:07

    Историята на фара Rubjerg Knude

    За първи път светлината на фара Rubjerg Knude е била запалена на 27 декември 1900 година. Фарът е бил построен на морския бряг на височина 60 метра над морското равнище и на 200 метра от береговата линия (от края на стръмния бряг). Стойността на строителството възлязла на 176 000 крони. Височината на фаровата кула била 23 метра, и когато фарът бил построен около него нямало големи дюни.

    Ежедневието на фара
    В началото с фара се занимавали трима мъже със семействата си. Това били: поддържащият фара, помощникът му и дежурещият. Обслужването на фара често изисквало големи усилия. Особенно през първата година на неговата експлоатация, когато фарът работел на газ.

    В стаята на дежурния, където всяка нощ трябвало да има човек, се работело на смени. Необходимо било да се следи за постъпването на газа, да се задвижва механизмът на лещите на всеки три часа и в случай на мъгла – да се включат двигателите в машинното отделение и да се следи работата им. Трябвало да се поддържа и механизмът за сигнал в мъгливо време, а също да се следи за корабите, които може да попаднат в беда.

    Независимо какво е времето през денонощието трябвало да се изпълнят всички задължения от списъка, например:

    Да се следи за наличието на газ.
    Да се проверява изправността на машините.
    Да се закриват лещите с брезент, за да не се превърне призмата в стъкло за разпалване.

    Да се съберат птиците, които са налетели на фенера през нощта. Веднъж в годината за вида и количеството на птиците трябвало да се съобщава в Музея по зоология в Копенхаген. (Това продължило до 1939 година.)

    Да се белосат и боядисат сградата и кулата.
    Да се ремонтира покрива след всяка буря.
    Да се събира и да се маха пясъка от двора.

    С течение на времето обаче вятърът носел все повече пясък. Пясъкът се трупал пред фара и около него и така запълнил кладенеца и погубил градинските насаждения.

    За да се спре пясъка, били сложени дървени ряшетки и били насадени ливадни чимове и детелина. Но в резултат от тези мерки дюната…. още повече порастнала. Колкото повече растения засаждали, толкова повече се разраствала дюната.

    Накрая тя достигнала такива размери, че светлината на фара престанала да се вижда от морето. На 1 август 1968 прекратили борбата с пясъка и тогава запалили фара за последен път.

    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Пристанища и развалини погълнати от морето

    Писане  Jorestes on Вто Яну 08 2013, 09:18

    Музеят в стария фар

    Фарът прекратил да изпълнява своята първоначална функция и сградата запустяла. В 1971 година Министерството на културата направило запитване до Комитета за опазване на историческите сгради на Северна Ютландия относно по-нататъшното използване на фара Rubjerg Knude. Била създана работна група, която на следващата година представила отчет. В него се предлагало да се създаде в сградата на фара Музей, посветен на пясъчните натрупвания.

    Това станало реалност в 1980 година. Експозицията на Музея разказвала за историята на фара Rubjerg Knude, за неговото строителство и за неговата работа. Експозицията разказала още за техническите устройства на фара: лещите, сигнала срещу мъгла и движещите механизми.

    Била представена и историята на борбата с настъпващия пясък. Странно е, но накрая борбата била спечелена от пясъка – дюната продължавала да мигрира на северо-изток Още през 1992 година и Музеят бил принуден да се откаже от тази борба и да позволи на пясъка да погребе сградата на фара. Музеят бил закрит в 2002 година.

    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Пристанища и развалини погълнати от морето

    Писане  Jorestes on Вто Яну 08 2013, 09:19

    Евстатично издигане нивото на морето

    Наличието на развалини, погълнати от Средиземно море, често се смята като доказателство за евстатичното* издигане нивото на морето. Ние знаем съвсем малко за колебанията на много старите водни нива. В периода между 18 000 и 5 000 години морското ниво се е издигало със средната скорост от един метър на век. По време на тези хилядолетия племената, живеещи край морето, били изтласкани навътре от издигането на водата.

    Морето, изглежда, е достигнало сегашното си ниво приблизително преди 5 хиляди години. Тогава в Египет и Месопотамия се зараждат цивилизации и легендите за миналите наводнения се оставят на литературата. Началото на писмената култура обаче не ни дава точно описание на измененията в нивото на морето.

    Затова археолозите и геолозите изпадат по-често в несъгласие относно вариациите със слаба амплитуда, настъпили в течение на последните 5 хиляди години, отколкото при по-големите вариации, станали преди няколко милиона години.

    Трябва да имаме възможност да проучим едно изкуствено направено пристанище, станало относително важно, за да можем да извлечем точни изводи за нивото на морето при построяването му. Колониите от народи в Западното Средиземноморие били в състояние да построят такова пристанище едва към 6 в.пр.н.е.

    Тези, които били способни за това по-рано от 2 в.пр.н.е., са извънредно редки. Залетите малки колонии от население сочат наистина промяна в нивото, но не дават никакви уточнения относно трасето на брега.

    Повечето от методите за проучване на промените в нивото на морето, които датират пластовете от торф и раковини, дават много точни резултати за времето, което се простира от преди 5000 хиляди години до повече от 30 000 години, но те не са много точни по отношение на новите периоди.

    Така че ние имаме съвсем малко сведения за времето, което се простира от 20 в.пр.н.е до началото на нашата ера, период, оставил съвсем недостатъчни геоложки указания и никакви археологически сведения.

    А това съвсем не е приятно, тъй като най-значителните противоречия засягат именно следния проблем: дали морето е достигнало сегашното си ниво преди три хиляди години, за да се колебае после незначително около това ниво, или пък се е изкачвало бавно, изхождайки от една кота, по-ниска с няколко метра, която е достигната 3 000 години по-рано.

    Трябва да е възможно да се намери решение на проблема за приемствеността в Източното Средиземноморие, там, където благодарение на цивилизациите от второто хилядолетие пр.н.е. – елинистичната цивилизация на континента, цикладската – на по-малките острови, минойската – в Крит, – са видели раждането на изкуствени пристанища. За нещастие тази област е била сполетяна от безбройни земетръси, а освен това и старинните текстове не позволяват да се определи местонаходището на такива докласически обекти.

    *Евстатично – геоложки термин, означаващ вибриращото бавно люлеене на континентите и моретата, с което някои геолози обосновават местенето на бреговете.

    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пристанища и развалини погълнати от морето

    Писане  Булти on Вто Яну 08 2013, 20:28

    супер супер супер
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Пристанища и развалини погълнати от морето

    Писане  Jorestes on Пет Яну 11 2013, 08:22

    Гърция – античният град Антедон

    Градът е построен върху тясна крайбрежна ивица на канала Аталанте, изолиран с планинска верига от плодородната равнина на Централна Беотия. Шосе свързва Антедон с Тивао, античния град Тебес. Открай време пристанището Антедон е било смятано за най-добрия заслон по това крайбрежие.

    От античните литературни източници узнаваме малко за града и неговото пристанище. Допуска се, че е строен по врмето на Юстиниан, през 6 в.от н.е., във връзка с една обширна програма за морски строежи, станала необходима след неговото нашествие в Гърция през 540-а година.

    Този град трябва да е играл важна роля при царуването на Епаминонд, към 360 г.пр.н.е., по време на краткотрайната морска мощ на Беотия. Един писател от 3 в. ни е оставил твърде жива картина на този град на рибари, лодкари и собственици на кораби.

    Но през 85 г. пр.н.е., по време на войната срещу Митридат, Сула разрушава Антедон, за да попречи на неприятелските части, струпани в Евбея, да използват пристанището му. После градът бил възстановен. Павзаний го описва през 2 в. от н.е., без обаче да споменава за пристанището му.

    Възможно е също и пристанището да е било възстановено, както свидетелствува за това строителната техника на изследваните съоръжения, но никога вече той не си възвръща някогашната слава.

    Скоро морето залива вълноломите и кейовете, като с това довършва западането му. Това място остава дълго време неизвестно, до средата на 19-ти в. и началото на 20-ти, когато двама автори – Лейк и Георгиадес го споменават в своите писания.

    И все пак през 1889 г. едно кратко изследване, ръководено от американци, позволява да се състави план на развалините. При завръщането си от експедицията проф. Леман-Хат-Лебен публикува едно описание на Антедон.

    Най-сетне през лятото на 1966 г. група германски археолози прекарват три седмици в изучаване погълнатите от морето пристанищни съоръжения. Първият установен факт е, че в залива Аталанте съществува силен морски прилив, висок повече от 60 см., нещо, което е изключително за Средиземно море.

    Можем да добием известна представа за останките, намиращи се под водата, като прегледаме подробната статия на Ж. Блекман, Ж. Шьоглер и Х. Шьоглер, публикувана през 1967 г. в сп. „Археология”.

    Предпазени понякога от тинята, на много места развалините били разядени от движението на водата. Въпреки това началната работа с изследването, скицирането на мястото и определяне на координатите му доставя на археолозите значителни сведения, които могат в бъдеще да бъдат използвани като сравнителни точки при по-късни изследвания на античните пристанища.

    Правим алюзия особено за 300-те пристанища от късната античност, научно описани от Леман-Харт-Лебен през 1923 г., които и до днес не са били обект на някакво задоволително поручване.


    Sponsored content

    Re: Пристанища и развалини погълнати от морето

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Нед Окт 22 2017, 14:39