Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Пирати /прочути английски /

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Пирати /прочути английски /

    Писане  Jorestes on Чет Окт 11 2012, 09:57

    Прочути английски пирати

    Един от най-интелигентните и с най-блестящи успехи английски морски разбойници бил пиратският капитан Бартоломю Робъртс. За три години от своята дейност, от 1719-а до 1722-ра, той плячкосал няколкостотин кораба, които паднали в ръцете му, без да пролива много кръв. Робъртс не близвал алкохол и не пушел, но обичал дрехи с фантастична кройка и украса.

    В последния си бой носел кител от ярко червена дамаска, извезан със златни цветя, на шапката червено перо, а на шията златна огърлица с кръст от брилянти.

    Робъртс бил роден в английската провинция Пемброук. Малко се знае за произхода, детството и младостта му. Преди да се присъедини към пиратския капитан Дейвис, той дълги години плавал по море, дори на военни и каперски кораби. Само след шест седмици Дейвис загинал в сражение.

    За това кратко време Робъртс спечелил на борда такъв авторитет, че екипажът го избрал за капитан. Пиратите кръстосвали тогава морето край бразилския бряг, ала девет седмици не съзрели нито едно ветрило.

    Упътили се към Карибите и в залива Тодос ос Сантуш се натъкнали на 42 португалски търговски ветрохода, които чакали два военни кораба, за да отплават в конвой през Атлантика за Лисабон.

    Робъртс се приближил до първия, който мирно лежал на котва, и го заплашил със залп от всички оръдия, ако капитанът не дойде веднага при него. Португалският капитан се уплашил и с гребна лодка се озовал на борда на пирата.

    Тук Робъртс поискал да му покаже кораба с най-ценния товар. Онзи разполагал с 40 топа и 150 души екипаж. С португалския капитан на борда Робъртс се присламчил до него и принудил пленника си да извика под някакъв предлог своя колега.

    Но у капитана се събудило подозрение и той заповядал да приготвят кораба за бой. Тутакси Робъртс изстрелял почти от упор залп от всички топове на единия борд по палубата и такелажа на португалеца.

    Преди още екипажът да се съвземе от уплахата, абордажните куки закачили жертвата и пиратите щурмували кораба. Нападението вдигнало тревога по всички португалски кораби, лежащи на рейда. Те обирали котвите, за да се притекат на помощ.

    Ала Робъртс бил по-бърз, отрязал котвеното въже на трофея си и двигнал всички ветрила. Скоро изчезнал в океана, никой не успял да го настигне. Плячката била извънредно богата. Наред с многото злато, на борда той намерил накити и скъпоценни камъни, между които един кръст от диаманти, предназначен за краля на Португалия.

    След тоя голям успех, само няколко дни по-късно, тежък удар поразил Робъртс. Когато напуснал кораба и с един баркас начело на команда от 40 пирати тръгнал да преследва една бригантина, заместникът му Кенеди убедил останалите от екипажа да си поделят веднага плячката и заедно с кораба да си плюят на петите.

    Речено-сторено. Ала само след няколко дни ги заловили и обесили. Кенеди с още неколцина успял да избяга, но малко по-късно в Англия го постигнала същата участ. Доверил се на една проститутка, която го издала.

    Робъртс не останал дълго време без кораб. Почти без бой му паднали две шалупи, чиито екипажи преминали към него, предпочели да плават под черния пиратски флаг, отколкото да носят дотегливата служба на стражеви кораб.

    Губернаторът на Барбейдоз скоро получил известие за това злополучно произшествие и изпратил два кораба да гонят Робъртс — единия с 20 топа и петдесет души, втория с 10 топа и четиридесет души екипаж.

    Когато двете страни изстреляли една срещу друга по един залп, Робъртс признал превъзходството на противника, вдигнал ветрила и офейкал. Ала врагът го преследвал по петите и Робъртс заповядал да изхвърлят през борда всички оръдия, муниции и други тежки предмети. Пиратските кораби се понесли като стрела и бърже се отдалечили.

    Губернаторът на Мартиника също изпратил срещу Робъртс два бойни кораба, когато пиратите хвърлили котва близо до острова и се заели да правят ремонт. Но Робъртс знаел стратегическите предимства на изненадата и бързината.

    Още преди военните кораби да пристигнат, поправката била завършена и пиратите изчезнали. На губернатора от Мартиника Робъртс изиграл лоша шега. Един прекрасен ден той се появил на рейда под фалшив флаг и поставил сигнал, че носи на борда си контрабанда.

    На пиратския ветроход се стекли от острова куп търговци, надушили изгодната сделка. Ала щом стъпили на борда, Робъртс ги вързал и ограбил. Сетне подпалили лодките им. Оставил само една, натоварил ги всички на нея и ги изпратил на сушата поживо-поздраво с най-верноподанически привет до губернатора.

    С двете шалупи Робъртс се подвизавал известно време крайно успешно в западноиндийски води и на края решил да смени терена. Поел курс към западноафриканските брегове. По пътя си срещнал един превъзходен френски кораб с четиридесет топа и страхлив капитан.

    Сменил двете шалупи срещу добре въоръжения и бързоходен ветроход на французина и продължил пътешествието. Своя нов кораб прекръстил на име „Кралският щастливец“.

    В устието на Сенегал се натъкнал на два малки френски военни кораба, които патрулирали там за охрана на търговията с каучук. Офицерите сметнали пиратския ветроход за търговски и го приканили да спре.

    Робъртс последвал заповедта, но когато двата кораба почти се опрели до борда му, той вдигнал черния флаг и показал топовете си. Военните кораби се предали без бой.

    По-големият притежавал шестнадесет топа и 75 души екипаж, а по-малкият — десет топа и 65 души. Робъртс приел двата кораба на служба като придружители на „Кралският щастливец“ и с тази малка флота извоювал още по-богата плячка.

    Робъртс знаел, че край африканския бряг се навъртат и два силни бойни кораба. Сега матросите от завзетите барки го уверявали, че те със специална мисия отплавали на север.

    Това било вярно, ала на борда им избухнала епидемия и те хвърлили котва в един защитен залив. Когато комендантите им узнали за грабителските набези и нападения на Робъртс, решили да попълнят екипажа на единия, на име „Суолоу“, за сметка на другия и да хванат Робъртс.

    Капитан Оугл, комендант на „Суолоу“, два месеца претърсвал брега, докато на 5 февруари 1722 година край нос Лопес напипал трите пиратски кораба. Подмамен от привидната маневра на „Суолоу“ за бягство, Робъртс изпратил по дирите му по-големия от своите придружители.

    Когато на следния ден двата кораба излезли от кръгозора на Робъртс, капитан Оугл рязко поел обратен курс и се нахвърлил върху изненаданите пирати, които след отчаяна съпротива се предали на превъзхождащия неприятел. Четири дни по-късно, на 9 февруари, капитан Оугл се намерил отново край нос Лопес.

    Предния ден разбойниците били разграбили един богат трофей, на борда имало изобилие от алкохол и Робъртс не могъл да попречи на обичайния пиянски пир. Дори вахтата била с размътена глава и много късно забелязала приближаващата се опасност.

    Робъртс знаел, че с натрясканите си люде е неспособен да води абордажен бой, и се опитал да достигне дъното на залива, та да се спаси на сушата. Но „Суолоу“ препречил пътя на „Кралският щастливец“ и за непобедимия досега пиратски капитан оставал само един избор.

    И той тутакси го назовал пред екипажа си като последен изход от позорната смърт на бесилото: „Ако сега бъдем надвити и се намерим натясно, ще пъхнем огън в барута и весело, в отлична компания ще излетим за пъкъла.“ Но за Робъртс и това дори било вече невъзможно.

    Куршум пронизал шията му и на четиридесет години турил край на живота му. Според желанието му хората хвърлили капитана си в пълна униформа през борда. Сетне екипажът — 157 бели и 45 черни — се предал на милостта на капитан Оугл. Вторият кораб също издигнал бялото знаме. На борда си той носел цяла бъчва златен пясък.

    Друг морски разбойник, Едуард Ингленд, служел като помощник-щурман на един търговски ветроход на път за Ямайка. Корабът бил абордиран от пиратския капитан Уинтър. Приели Ингленд в пиратския екипаж и не след дълго той сам поел командуването му.

    База на пиратите бил Насау на Ню Провидънс, преди още Роджър да стане губернатор на острова. До пристигането му тук Ингленд вдигнал ветрила към западния африкански бряг и абордирал цял куп ценни трофеи. Капитан Ингленд се прочул с човешкото си отношение към пленниците, той ненавиждал жестокостите.

    И все пак, след един от първите му успешни боеве, на борда му зверски убили капитана на абордирания кораб „Кадоган“. Заради свади и побоища този капитан насилил част от своя екипаж да поеме службата на един военен кораб.

    Неколцина от тези хора, дезертирали от бойния кораб, се намирали сега сред екипажа на Ингленд. Те се добрали до своя бивш капитан, вързали го за котвения рудан и го пребили с камшици. После го замеряли с бутилки и парчета стъкло, докато умре.

    От завзетите трофеи Ингленд си избрал три кораба — един по-голям и по-мощно въоръжен и два по-малки и бързоходни — и прехвърлил на тях свои хора, та да може още по-успешно да ловува.

    След като дълго време кръстосвал край африканския бряг, ескадрата на Ингленд се прехвърлила за малко пак в Карибско море и оттам продължила към бразилския бряг. Той станал един от най-прочутите морски разбойници в този край и плячкосал много ценни товари, докато го надушила португалска военна ескадра.

    В сражението Ингленд загубил двата кораба, а сам той успял да се изплъзне. Изкърпил ветрохода си, преименувал го на „Виктория“, прекосил океана, отбил се за кратко в Мадагаскар и застанал да дебне пред западния бряг на Индия около Гоа и Бомбай.

    Пиратите нападали множество индийски кораби, но всички с твърде мършава плячка. На края абордирали един европейски богато натоварен голям ветроход, който взели на служба под „Веселия Роджър“. Двата кораба отплавали дружно за Мадагаскар да попълнят запасите си от вода и провизии.

    При тръгването си оттам пиратите съзрели два английски и един индийски кораб. При вида на черния флаг индиецът и единият англичанин духнали, вторият английски кораб „Касандра“ приел боя.

    Мекра, капитанът на тази нещастна „Касандра“, съставил после подробен отчет до Остиндийската компания за това събитие, станало на 16 ноември 1720 г. Над три часа траял топовният дуел, в който остиндийският ветроход дал 12 убити и 20 ранени.

    За загубите на пиратите отчетът не споменава нищо. Преди Ингленд да абордира „Касандра“, капитан Мекра и другите останали живи се прехвърли в лодките и потърсили спасение на сушата.

    Малко неразбираемо, а също и непроницаемо изглежда обстоятелството, че след битката пиратите потърсили контакт с Мекра — или пък Мекра с пиратите. Срещу обещание, скрепено с честна дума, капитан Мекра отишъл на борда при Ингленд и се спазарил за участта на своя кораб.

    Пиратите пак задържали „Касандра“ като трофей, но Ингленд отстъпил на Мекра като обезщетение силно пострадалия втори пиратски кораб, бившия холандец „Фонтейн“, и за прибавка още 129 бали платно от товара на „Касандра“.

    Това благосклонно поведение на Ингленд спрямо Мекра било съвсем необичайно и възмутило хората му. Те не докоснали Мекра, макар че неколцина изпитвали твърде голямо желание да го сторят, но свикали събрание и свалили Ингленд като капитан.

    С още трима негови довереници го оставили на остров Мавриций. Малко по-късно Ингленд пристигнал в Мадагаскар, за понататъшната му съдба не се знае нищо.

    Когато Чарлз Вейн си пробил със сила път от пристанището на острова Ню Провидънс, ветроходът бил препълнен с пирати. Затова от първите попаднали му трофеи Вейн подбрал два подходящи плавателни съда и прехвърлил на тях излишните хора.

    За разлика от повечето морски разбойници, които след пристигането на Роджър се спотайвали и изчаквали, Вейн нахално и безгрижно кръстосвал покрай източните брегове на Северна Америка и събрал богата плячка.

    От многото абордирани кораби вземал най-ценните стоки и пак ги пускал да продължават по пътя си. Веднъж му попаднал един ветроход с 90 роби-негри от Гвинея. Той освободил негрите и ги оставил на един от корабите на малката си ескадра, командуван от капитан Йитс.

    Отношенията между Вейн и Йитс не били особено блестящи. Йитс си играел с мисълта, дали да приеме кралската прошка, и в освободените роби на борда си съзрял благоприятна възможност. За тая работа се споразумял с екипажа.

    Само няколко дни след предаването на негрите те тайно опънали ветрилата и се отделили от ескадрата. Ала Вейн угадил намерението на Йитс, подгонил го и настигнал бегълците на един топовен изстрел. Но било твърде късно.

    Йитс бил достигнал фара на Чарлстън и се намирал в безопасност. Изстрелял последния си залп от всички топове като салют срещу Вейн и в Чарлстън се смирил под милосърдието на кралската амнистия.

    Дълги дни още Вейн кръстосвал пред пристанището с надеждата да улови Йитс. Онзи не се показал, но затова пък право срещу него изникнали три ветрохода на път за Англия и станали жертва на застаналия в засада пират.

    Вместо да гони Бонит, губернаторът пратил полковник Рет, който чакал в пристанището готов за плаване, да преследва най-напред Вейн. Вейн се впуснал на север, Рет непрестанно след него, докато полковникът се уморил от гонитбата и се върнал обратно.

    Тъкмо Вейн завзел една бригантина, която преустройвал и екипирал като нова единица от ескадрата си, мощен френски военен кораб изненадал пиратите. След кратка размяна на залпове разбойниците сменили курса и побягнали.

    Понеже бойният кораб ги последвал, разразила се оживена препирня какво да правят по-нататък. Вейн искал да се изплъзнат от битката, част от екипажа предлагала да се втурнат срещу французите и да ги абордират.

    Главатар на тази група бил квартирмайстерът Джек Рекъм. Но според статута на пиратите капитанът на кораба или ескадрата имал по време на бой или в момент на непосредствена опасност абсолютна власт.

    Затова разбойниците последвали указанията на своя капитан, вдигнали всички ветрила и избягали от французина. Обаче на следния ден се състояло съвещание, на което Вейн бил упрекнат в страхливост и с мнозинство от гласовете сменен от длъжността капитан.

    Вейн и петнадесет мъже от екипажа, които гласували за него, получили позволение да поемат придружаващия ги друг кораб. За свой нов главатар пиратите избрали Рекъм, чиято по-нататъшна участ вече описахме.

    С новия си кораб Вейн се отправил за Хондурас, привел го там в ред и го преустроил като каперски кораб. Избрал после от трофеите си един добър ветроход и го присъединил към първия.

    С тези два кораба Вейн успешно продължил дейността си покрай бреговете на Централна и Северна Америка, докато един ден попаднал в страшен щорм. Придружаващият го кораб получил силни повреди в такелажа, станал неспособен за управление и морето го отнесло надалеч.

    Отначало Вейн и екипажът му се борили успешно с бурята и високите разярени вълни. Но през нощта бушуващото море запратило ветрохода върху риф и вълните го блъскали, докато го разбият на трески.

    Повечето хора от екипажа се издавили, на брега на малко островче се избавили малцина, между които и Вейн. След известно време кораб хвърлил котва край острова, за да се снабди с прясна вода, и взел Вейн и другарите му като корабокрушенци, без да подозира, кого е спасил.

    Едва по време на пътуването случаен гост-капитан от друг ветроход познал Вейн. Този капитан на име Холфорд взел пирата на своя кораб, оковал го във вериги и в Ямайка го предал на властите. Там набърже изправили Вейн пред съда и скоро го скъсили с една глава.

    Екипажът на втория му кораб нямал по-добра участ. От пробития кораб хората били прибрани на един военен ветроход, разпознати като пирати и също екзекутирани.

    В повечето източници се говори малко за вида на използваните от пиратите плавателни съдове. Джонсън също не надхвърля схемата на едно оскъдно описание на корабите с числеността на екипажа и броя на топовете.

    Едва шведският вицеадмирал Чепмън в своята издадена през 1768 година книга „Архитектура Навалис Меркаториа“ дал подробни и точни данни за плавателните съдове на каперите от XVII и първата половина на XVIII столетие.



    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: Пирати /прочути английски /

    Писане  Булти on Вто Ное 20 2012, 12:44



    Bartholomew Roberts
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: Пирати /прочути английски /

    Писане  Jorestes on Вто Ное 20 2012, 13:07

    супер

    Sponsored content

    Re: Пирати /прочути английски /

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Нед Окт 22 2017, 13:10