Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    Дзен-възпитанието на Пе-Пи

    Share
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3566
    Join date : 29.12.2010
    Age : 35
    Местожителство : София

    Дзен-възпитанието на Пе-Пи

    Писане  Jorestes on Пет Сеп 14 2012, 13:37


    Пъта до дзен-я е сложен и непредсказуем. Мильони и не пудузират за неговота съществуване. Иляди послушници у манастирете за десетки години не са мръднале и грам къде него. Но у Северозападна България властват невидими сили. Още от ранно детство е подготвена почвата за духовно пречистване и индивидете тука бърже узреват за вселенската мъдрост. От поколение на поколение учението намира у Резервата благодатна почва и последователете му разнасят свещените му слова с неугасим плам. Така е било от векове, така и че бъде.
    Пе-пи немаше още шест годин, но ушите му беа отворени за знания, а ръцете му – за пакости. Он чъсто са заслушваше у неразбираемите думи на комшията – дрътия Ме-Тон-Чо. Кък Ме-Тон-Чо беше постигнал дълбините на дзен-я не помнеше никой. Дали е бил роден просветен, дали куту миничък е бил обучаван от странстващи монаси, ели па е бил незаконен син на некой знаменит сенсей – тава са не знаеше, па и немаше кой да са замисли за него. Оти при сека среща с мъдреца селяните биваха поразени от силата на неговото слово, сложния му изказ и длибокото му садаржание. Подир такива срещи човек две недии нощем се врътеше у кревата без да склопи очи, овците му блееха у кошарата и не ближеха сол, кокошките спираа да носат, а подкваса ставаше ньиел и киселото млеко са не квасеше.
    Един ден Пе-пи си играеше на двора. Он са чеплезеше по дуда и целеше оттам пловките с камънье. Слънцето беше понапекло, ма още беше рано за обедните жеги. Деда му Ме-Тон-Чо беше седнал на припек пред мутвака. Куту виде с кво са занимава комшийското чедо, еднъта му вежда са подигна нагоре, а другата са присви надоле. Он привика мунчето:
    - Ей, Пе-пи, я яла вам, дедов!
    Пе-пи бръже скочи на земята и мина през вратничката у комшиите.
    - Добар ден, деди Ме-Тон-Чо! Че дадеш ли едно лукче?
    - Че ти дадем. Ма та гледам, кък са пустосваш, па си мислим, дека ти е време да почнеш да учиш дзен-я. Сакаш ли?
    Детето ич и не разбра, за кво му говори стария, ма любознателната му душа притрепери. Чевръстите му пръсти вече беа развили ратишката на бамбоня и го беа скрили зади бузата, та можа само да кивне и да измучи с примляскване. Тоя знак беше достатъчен и стареца почна обучението на младия послушник. Накара го десет пъти да повтори основната мантра. Он слушаше внимателно и поправяше секи път схватливия ученик докъде не остана доволен. Потупа го по главицата, бутна му у шъката още едно лукче и ухилен до уши го испрати до вратнята.
    Пе-пи припна дом. Още не беше дошло обедно време, та макя му – стрина Ве-Ца – беше решила да испере чръгите у циментовото корито. Тамън ги беше накиснала и беше зела пуалкята у ръка, коги сина й са прибра. Очите му сияеха, плъни с ново знание. Отвътре му напираше да са пофали, ма макя му беше строга жена и он не посме веднъга да са обади. Повръте са наоколо, повръте са, па накрая каза:
    - Майко, знааш ли кво?
    - Кво бе, шашкънин ньеден? – рече жената, замислена що напоследък пловките бегат от ората и не сакат да легнат да мътат.
    - Да ти е@@@@ мa@@@@! – гордо сподели с нея основната мантра новопосветения дзен-послушник.
    Пуалкята в ръката на Ве-Ца описа крива с крайна точка в центъра на седалищните части на бъдещия сенсей. Гласа на жената са повиши с около две октави и около сто децибела. Дръвото извършваше ритмични движения, в такт с които от устните й се лееше речетатив, ясно доловим в съседния двор от слуха на иначе недочуващия Ме-Тон-Чо. Пригласянията на немощния детски гласец беха напълно заглушени от яростния рев на побеснелия родител.
    Странен е пъта до дзен-я. За тия десетина минути телесното страдание на Пе-Пи го извиси духовно с некулко десетки години. Както пуалкята се блъскаше по кокаляците му, така прозрението го блъсна у главата и он постигна плъно и окончателно просветление. Чакрите му са отвориа и гласове от длибока древност почнаа да шъпнат у ушите му непонятни дотигива за ньего хайку и коани. Секи звук от ньих са запечати завинаги у мозъчните му гънки и не остана скрита мъдрос за вече недетското му съзнание.
    Подир един час насинения дзен-последовател са довлече до мутвака на деда си Ме-Тон-Чо. Бършейки с ръкава цивки и слъзи, он отвори уста и, започвайки от основната мантра, му изрецитира наизус и петте свещени книги, без даже да е чувал за ньихното съществуване. Накрая добави един току-що съчинен коан, врътна се, качи са на таваня над обора и заспа там у лицерината пречистен. А Ме-Тон-Чо доволно са подхилкваше, припомняйки си ньеговото си аналогично експресно обучение. Което, по странно стечение на обстоятелствата също беше извършено с пуалкя, само че не дом, ами доле у ниското, до барата.

    avatar
    Ribarina

    Брой мнения : 1596
    Join date : 02.05.2012
    Age : 35
    Местожителство : Burgas

    Re: Дзен-възпитанието на Пе-Пи

    Писане  Ribarina on Пет Сеп 14 2012, 23:41

    Браво !
    avatar
    stonetales

    Брой мнения : 821
    Join date : 15.08.2011
    Местожителство : Sinemorec

    Re: Дзен-възпитанието на Пе-Пи

    Писане  stonetales on Пон Сеп 17 2012, 07:57

    Ей, Я сака а ви каам, що тава с буалкята а възвИшено изживеване. Ама а ти сплескат мЪдата с буалкя а - равно нема а го.....:)
    Ай Маакяааа - къ са сетим кво беееее...

    Sponsored content

    Re: Дзен-възпитанието на Пе-Пи

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Нед Авг 20 2017, 20:32