Приключенията на Булти и приятели

приключения без край в памет на Булти


    За кого са сълзите на сирените

    Share
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: За кого са сълзите на сирените

    Писане  Булти on Съб Яну 22 2011, 13:51

    ...пояснение : грамофонът е вид музикален инструмент дето се върти с манивела ... "Люси в небето с диаманти" е любимата ми песен ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    съобщения по пейджъра

    Писане  Булти on Пет Фев 11 2011, 15:50

    ...той :

    дъжда е вече просто минало
    и също стъпките по пясъка

    ....тя :

    питаш ли се ,
    защо ехото ти връща друг глас и други шепоти ,
    защо обратното звучене на телефона
    е сигнала на Морето
    защо вкусът на кафето е различен ,
    а ти го приемаш за константен

    ...тя :

    опитват се да ме опитомяват
    - времената , годините , приятелите .
    ...а аз летя и чакам непонятното - като онзи Питър Пан
    и никак , ама никак не искам да порастна ,
    разбра ли сега ?

    ...тя :
    ...никога не губи вкуса към живота и битката за лудост...
    ...бариерата между моята дивота ...
    ...ние се скитаме между манийте си за призрачност и уречените дни за отмора ...

    ...тя :
    нощта наистина е бяла и чиста
    подарявам ти я
    имай я
    луната е моята възглавница
    време е за сън
    Лека нощ !
    Ани



    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    съобщения по пейджъра

    Писане  Булти on Съб Фев 12 2011, 11:15

    ...той :

    отворена оставих ти врата ,
    към моя тих и първобитен свят
    открих погрешно своята душа
    пред мълчанието , сребърно на цвят


    Последната промяна е направена от Булти на Пон Фев 14 2011, 14:07; мнението е било променяно общо 1 път
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    съобщения по пейджъра

    Писане  Булти on Пон Фев 14 2011, 14:06

    19.10.00

    ...той :
    ...ти си на една шумна гара . Опитваш се да заспиш , сгушена в себе си на студената пейка . Гласовете непознати и стъпките чужди постепенно отлитат . Настава тишина . Тиха и нежна музика постепенно изпълва залата . Отваряш очи учудено . Всички хора на гарата са се превърнали в неподвижни фигури . Аз се движа между тях , заставам пред теб и ти се усмихвам . Музиката се усилва , светът се завърта около теб ...аз слагам ръка на рамото ти . Изведнъж тишина . Шумът на гарата бавно те изпълва . Отваряш очи . Някакво цигане те бута по рамото : " - Дай някой леф , ма како ! " - устата му е още бяла от лепилото . Твоя принц е изчезнал безвъзвратно ...
    ...спомняш ли си , когато беше малка , висока колкото цветята и как детския ти смях огласяше поляната ? Спомняш ли си стария кладенец ? А дядото с бялата брада и сините очи , който ти вадеше вода от него и ти бързо и на пресекулки , пиеше вода от него ? Задавяше се , защото бързаше да играеш и да гониш пеперудите ... Аз бях този старец . Гледах те и ти се радвах . Знаех , че моят живот си отива . Знаех , че догодина , като дойдеш на това място , ще ме търсиш напразно , ще ме викаш и после жадна и със сълзи на очите ще си тръгнеш ...ще ме търсиш така всяко лято ...докато пораснеш ...
    ...един единствен залък , който не ти достига , когато си гладна ...или остава излишен и сам на масата , щом се наситиш ...това бях аз ...

    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    съобщения по пейджъра

    Писане  Булти on Пон Фев 14 2011, 15:43

    25.10.00
    ...тя :
    Честит имен ден ! Желая ти здраве , пари , мечти и любов ! Нека винаги намираш места , които да те вдъхновяват за живот и приключения и да разпалват у теб , жарта на щастието !...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Ж А Н А Л У Д А Т А

    Писане  Булти on Сря Май 04 2011, 11:04

    ...приятели , ще публикувам тук , един мой опит за разказ , писан някъде около 2000 година . Въпреки че историята в него , почива на реално случили се събития и факти , някои неща в него са плод на художествена измислица или като казват - всички прилики с реалноста са случайни What a Face





    Ж А Н А Л У Д А Т А

    Тази шантава история се случи преди много години . Като всеки млад ловец с гората бяхме на вие . Дебнейки на позицията , където ме бяха поставили старите авджии , аз мълчаливо се оглеждах във всички посоки . Ослушвах се и във въображението ми се въртяха всевъзможни ловни сцени . Как измежду вековните , обрасли със зелен мъх дървета , изкача огромен глиган и аз натискам спусъка , насочил цевите на новата ми пушка право между очите му . Редуваха се картина след картина в главата ми , но това което предстоеше да се случи , да видя и да преживея в сърцето на планината , надхвърли стократно развинтеното ми вече въображение ...
    По принцип се намирах в чужда обстановка , нямах знанията не местните ловджии и затова моите реакции щяха да бъдат различни от техните . Имах определена информация в главата си , но тя бе крайно недостатъчна за да ме предпази от последвалата трагедия ...
    В близкото на 10-ина км. от тук село , имаше женска лудница наричана от местните : "Домът" , а самите обитателки бяха наричани : "домуващите " . Те се сърдели да бъдат наричани дори : " болните " а камо ли : "лудите"...
    Бях чувал , че в тая същата местност , в която се изживявах сега като трапер , ставали странни неща , нещо като срещи от " третия вид ". Появявали се некви извънземни , наричани пак от местните : " ангелски хора " Бях чел и за геомагнитни аномалии - на определени места , на случайно разхождащи се туристи , всички уокмени започвали да влачат едновременно и батериите да им се изтощават без видима причина ( тогава нямаше МП3-йки )...
    Чаках си аз превъзбуден , с изострени сетива , в гъстата и дива , тайнствена гора , изпълнена с мъгла и безброй опасности . По никакъв начин не можех да зная , че в същия ден , пъстра група от домуващите , начело с доктора им ( така му викаха , всъшност беше фелдшер , но се обръщаше само на "Докторе" ) , тръгва от селото по тревистия горски път на разходка до близката река . Нямаше как и да зная , че в групата им върви и една откачалка наричана Жана , с мания на тема бягство и бягане . След време , дълго след като приключи тая история , разбрах , че тя винаги е носела букаи ( метални халки на краката , свързани с верига ) , досущ като едновремешните каторжници и роби , защото е бягала невероятно бързо и никой от селото не е бил в състояние да я настигне ...
    Та отклонява се "веселата" групичка от пътя и навлиза в странична , гъста от шубраци и преплетени лиани пътека . Не след дълго въпросната дама кляка внезапно , шмугва се в храсталаците и бавно и неусетно потъва в гъстата , като джунгла местност . Бързо и тихо се отдалечава . Излиза на малка сенчеста поляна , намира объл тежък камък , присяда до една скала и запуква яко веригата с камъка върху скалата . Като по филмите ( после научих , че и друг път е правила така ) . Удар след удар , искра след искра и веригата е вече строшена . Жана е свободна ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Ж А Н А Л У Д А Т А

    Писане  Булти on Сря Май 04 2011, 12:49

    Каква ли посока може да поеме една луда в гората . Може би към реката . Защо ли ,... защото най вероятно ще иска да се окъпе , времето е все още топло а тя смърди отвсякъде ... и Жана е вече пред един кристално чист вир . Син като очите и . Съблича си тя опърпаните дрипи и грациозното и като на сърна тяло се плъзга в хладната вода . Постоява известно време , колкото да свикне с температурата . Вдишва дълбоко и бавно . После още по дълбоко и още по бавно издишва . Така няколко пъти . Гмурка се безшумно във вира . Само красивите и стъпала , при потъването си очертават нежни кръгове по гладката водна повърхност . Минава минута , втора , на третата тя изплува , стискайки и вкарала пръсти в очите на едър речен кефал . Присяда на един полегат дънер и забива зъби в сочното тяло на рибата . Не след дълго и една мряна е сполетяна от същата участ . За този вир със седем , осем подмолни дупки , това си е цяло постижение . Горската нимфа е вече нахранена ...Тя поглежда със съжаление към остатъка от дрехите си . Неясен подтик , пристъп или инстинкт я карат да загребе с пълни шепи в гъстата кал и тиня в края на вира ...Порядъчно нацапана и нашарена , къде гола , къде кална с полепнала шума по нея , тя вече не прилича на нимфа с божествено тяло , а по скоро на диво горско същество или на ...самата кал бе смесена с някакъв странен сив пясък с метален отблясък ... самия пясък бе причинен от набезите на златотърсачите , къртещи коритата на странджанските реки по всевъзможен начин ...в същия този пясък вероятно имаше и златен прах...самата кал , засъхнала по гладката кожа на Жана , пречупваше по някакъв странен начин слънчевите лъчи и придаваше на фигурата на лудата , едно чудно метално сияние ...
    Прозвучава изстрел . Жана се премята през глава и пада . Гърми се втори път , тя скача и се стрелва в гората , като уплашена до смърт кошута . После внезапно се спира , усмихва се и се втурва обратно в посока изстрелите . Неясен подтик , неясен пристъп . Подобен на този , който я караше да се топли в къщи с котлона или да се разхожда гола по улиците преди да я приберат...
    Бях стрелял два пъти по една лисица , която ранена и жива все още , с отчаяни подскоци се катереше по дерето пред мен . Бях отворил пушката и зареждах трети патрон в цевта . Проехтява трети изстрел . Лисикът е паднал и рита със задните си крака . Внезапно отсреща отеква вик , пращят клони , чуват се стенания и след малко гората утихва ...Този последен фатален изстрел , събра заедно съдбите ни - моята и на Жана Лудата , но нека да започна разказа си отначало ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Ж А Н А Л У Д А Т А

    Писане  Булти on Чет Май 05 2011, 15:05

    ...седях си значи аз на пусията . Беше топъл есенен ден . Сутринта мъглив , после слънчев и безгрижен за идващата зима . Дебнех зорко от мястото , където се бях скрил и се оглеждах внимателно . Във въображението ми се редуваха най-различни вероятни ловни сцени . Ту глиган ми се привиждаше , че изскача , ту че извънземни се спотаяват между дърветата и ме наблюдават ( What a Face ) Пушката бе в ръцете ми . Пръстът ми бе на спусъка . След около час дебнене дочух шум . Равномерен и лек . Да именно лек , не слаб или силен . Шумът за ловеца е лек или тежък . Ако близо край теб премине сърна или прасе , те не само се чуват , но и се усещат с краката , не само с ушите .Усеща се тежината на стъпките им , дори и през дебелите подметки на гумения ботуш . Земните трептения се улавят от вътрешното ухо чрез костите . Прицелих се в посока на шума и притаих дъх . Пулсът ми се усили . Бях абсолютно неподвижен и цялата ми воля и съзнание бяха приковани във върха на цевите . Мушката - това бях аз . След секунди вече виждах ръждиво , червеното тяло на мъжка лисица . Цевите на " девствената " ми все още пушка , автоматично следваха криволичещото движение на животното . То горкото не подозираше за мен и за това , което му мисля . Лисикът бе усетил само гоначите и сега си търсеше по сигурно място . Не беше много подплашен . Можеше да го оставя да дойде още по наблизо . Покрай мен минаваше стар горски път . Идеалното място за стрелба - нямаше клони , нямаше дървета , които да отклонят моите жилещи съчми . Чаках . Лиско наближаваше . Оставих го да ми излезе на открито на пътя . Точно както си го бях намислил ,така и стана . Някаква страна телепатия : ловец - жертва . Муцуната му вече беше излязла на открито , когато дръпнах спусъка . Можех да го изчакам още мъничко , но нямах повече нерви . Почти едновременно с изстрела , тялото на животното подскочи вертикално нагоре на метър , метър и половина . Вероятно от болка , шок , страх или предсмъртна реакция . Докато падаше , изпразних в него и втората си цев . От втория изстрел , преди да тупне на земята , тялото бе изхвърлено рязко назад . Лисикът падна , превъртя се и хукна пред мен . Не можех да повярвам на очите си , че е още жив и бързо вкарах трети патрон в цевта . взех го на мушка и бях готов да стрелям , когато лисикът направи рязък завой , падна и взе да рита ...
    Дотук бе за мен лова с цялата си привлекателност и неповторимост . След секунди щях да стрелям трети път ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Ж А Н А Л У Д А Т А

    Писане  Булти on Пет Май 06 2011, 12:47

    ...щях да стана убиец , макар и неволен и до края на живота си , щях да нося кръста на гузната си съвест . До момента на този фатален изстрел си спомням всичко кристално ясно с най-малките подробности . След него само отделни , накъсани , болезнени фрагменти , дошли като от някакъв гаден кошмарен сън . Спомням си , как след като лисицата падна и аз се отказах да стрелям по нея трети път , как дочух много странен шум . Как вдигнах поглед и видях профучаваща покрай мен нереална фигура . Спомням си какво необяснимо чувство изпитах тогава . Как настръхнаха космите по гърба ми , как гледах и не вярвах , че това е истина и че това се случва на мен ...това странно изчадие , което буквално летеше между клоните , сякаш се плъзгаше между тях и не можех никак да усетя стъпките му ....Не си спомням момента на изстрела , как стрелях , бях ли се прицелил добре . Спомням си това , че съществото изрева . Първата част от писъка бе нереална , втората - откровен женски стон от болка и ужас . Всичко ми се завъртя - дървета , храсти , клони , лисица и ...В един момент , осъзнах болезнено ясно , че съм стрелял по човек , по жена . После разбрах - по Жана Лудата ...
    След като стрелях по нея , тя продължи да бяга . Страшно много се надявах да не съм я уцелил . Хвърлих вече противната ми пушка и хукнах след нея.... Видях я паднала по очи в един вир - кален и червен . Наоколо бяха разпилени дрехи . Сякаш винаги си е била там и никога не е идвала при мен , а аз никога не съм стрелял трети път . Но потокът ставаше все по червен и по червен . Водата си течеше и отмиваше калта от заоблените форми на Жана и тя ставаше все по красива...и умряла ( What a Face ) ....
    Чух глас и стъпки . Бе приятелят ми . Стар ловец . В пусията застанал най близо до мен . Чул изстрелите и дошъл . Не си спомням точно разговора ни . Сещам се само това , че говорехме , как да преместим окървавеното тяло на друго място в гората ( излета си ни беше абсолютно легален с точно направление и бележка ) , да я скрием добре и да запазим това в тайна ...
    След като свърши гонката , отидохме на сборния пункт . Приятелят ми се смееше насила и обясняваше на другите , как за една нищо и никаква лисица съм похабил цели три патрона 13 нули ( патрон за едър дивеч ) . Поздравяваха ме колегите - все пак това бе първото убито от мен животно . Аз не бях на себе си , но те го отдаваха на превъзбудата ми от ловната треска . След кратки спорове и указания , другите продължиха лова , а ние двамата с моя авер продължихме към селото . Той бе убедил другите , ние да отидем за транспорт до селото , а те направят още една пусия през това време , после да се върнем с джипа ми и да приберем двете паднали на пусията прасета . Денят преваляше , а следобеда ни очакваше тежка алкохоло-организационна сбирка на дружинката ...
    avatar
    Pretor

    Брой мнения : 233
    Join date : 23.09.2010

    Re: За кого са сълзите на сирените

    Писане  Pretor on Пон Май 09 2011, 16:12

    Трети ден вече не си пускал нищо от разказа. Срама нямаш ли? Very Happy
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3623
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: За кого са сълзите на сирените

    Писане  Jorestes on Пон Май 09 2011, 16:18

    хайде че ни се чете бре приятелю pirat
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Re: За кого са сълзите на сирените

    Писане  Булти on Вто Май 10 2011, 08:26

    ....вчера бях на морето , неска пак Very Happy
    avatar
    Jorestes

    Брой мнения : 3623
    Join date : 29.12.2010
    Age : 36
    Местожителство : София

    Re: За кого са сълзите на сирените

    Писане  Jorestes on Вто Май 10 2011, 10:52

    Искрено ти завиждам, слгай снимки поне и ние да го видим. Crying or Very sad
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Ж А Н А Л У Д А Т А

    Писане  Булти on Чет Май 12 2011, 14:29

    ...когато пристигнахме в селото , всичко си беше мирно и тихо . Явно изчезването на лудата бе нормално явление и се надяваха , тя да се върне . Моят верен джип - руски военен УАЗ , си стоеше кротко на сянка , нищо неподозирайки в какви кървави дела ще бъде забъркан . Запалихме мотора и припряно тръгнахме обратно към гората . Да приберем уж първо лисицата , после прасетата . Аз малко се бях успокоил и вече си вярвах , че няма никаква убита , че наистина ще вземем една рижава лисица , двете диви прасета , ще качим част от ловджиите в джипа и вечерта дълго ще пируваме ...
    Добре , че приятелят ми бе до мен , в този труден момент, иначе никога нямаше да открия отново онова ...лобно място . Стигнахме спускайки се тихо по надолнището с изключен двигател . При вида на тялото и , не можах да се въздържа и повърнах върху чистата планинска трева . Сойки , свраки и гарги бяха накацали трупа . Едното и око бе изкълвано , а другото стъклено и синьо , гледаше отнесено върховете на вековните дъбове . Устата на Жана бе налепена с рибешки люспи . Гърдите и бяха омазани със засъхнала кръв и кал , но въпреки това личеше стегнатоста им и две едри и остри зърна гледаха гордо напред . " - Господи , колко са готини тия цици !!! " - ми мина през ума и мигом се сепнах , как може в такъв момент да ми идват подобни мисли . Абсурдно е , но този момент се е запечатал завинаги в мен , а колкото и да се мъчех след това , след време , не можех да извикам в съзнанието си , гротесктната картина на момента , когато разфасовахме с малката брадвичка , тялото на лудата ( What a Face ) , за да можеше да се побере в дебелия найлонов чувал . Спомням си я - една такава - нежна , красива и изцапана , а не като парчета месо , налепени с пръст , пясък и шума . Чувалът го скрихме отпред при двигателя . Руснаците , като са правили тези джипове , са оставили доста място под капака ....
    Взехме и прасетата и тръгнахме да приберем някои от групата . Каквото и да случеше , в никакъв случай не трябваше да вдигаме капака . УАЗ-ът се справи успешно - не успя да се развали по пътя . Трудно ги събрахме колегите вътре . Някой се пошегува , че миришело на месо , та да не би с моя авер , докато сме карали из гората , да не сме блъснали нещо диво и да сме го скрили от тях . " - Проверявайте , проверявайте ! " - убеждавах ги с половин уста , че нямаме нищо скрито и в същото време усещах дрехите си мокри от пот . Последно остана да се качва кучето . Ягтериерът се закова точно срещу джипа , заръмжа , забели зъби и не помръдна от там ...



    Последната промяна е направена от Булти на Пет Май 13 2011, 10:49; мнението е било променяно общо 1 път
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Ж А Н А Л У Д А Т А

    Писане  Булти on Пет Май 13 2011, 10:48

    Как ли не го молиха , как ли не го викаха , не помръдваше и на милиметър . Аз се припотих отново . Добре , че се намеси приятелят ми и под обидения поглед на собственика му , с елегантен шут изрита псето и го вкара директно вътре на задната седалка . Вече се свечеряваше и трябваше да бързаме . Изсипахме колегите пред кръчмата , в центъра на селото и отидохме уж да се преобличаме ...
    Огромно и огнено слънцето залязваше . В синьото около него небе , плуваше цяла флотилия от пурпурно червени облачета . Как ми се искаше в него момент , да съм качен на някое от тях и да отпътувам заедно със залеза далече . Да обиколя с тъжното и отиващо си Слънце , Земята . Защото в момента , Земята бе център на Вселената , а гробът , който копаехме с моя другар , бе центърът на нашата планета и сякаш целия свят се бе спотаил и ни наблюдаваше тайно . Дори мухите бръмчаха подозрително близо ...
    Така завърши за мен , този нещастен ловен ден . Защо ли го копахме изобщо този плитък трап . Така или иначе , чакалите бяха изровили след нас Жана Лудата ...
    Откриха костите и , в началото на пролетта . Далеч от мястото , където обичайно ходим на лов . Вината за смърта на Жана бе хвърлена върху дивите зверове и нейната лудост . Просто нещастен случай . Тя нямаше роднини , нямаше кой да я търси и да скърби за нея . Може би , само аз ...
    Наскоро по тези места стана верижна катастрофа с много жертви . Тринадесет трупа и единствен оцелял , но много тежко ранен . Съседът ми е доктор в интензивно и ми разказа , как оцелелия , преди да изпадне в кома , дошъл за кратко в съзнание и започнал да крещи едно и също : " - Аз я видях ! Беше гола ! Бягаше по средата на пътя и цялата блестеше в синьо ! Аз я блъснах ! Аз я убих ! "
    Преди много години , на мястото на инцидента нямаше път . Дива и гъста гора се извисяваше до хоризонта . Малката рекичка , с кристално чистите вирчета , сини и студени , се губеше някъде в нея . Слънцето пробиваше мъглата и росата се изпаряваше . Лисиците се скриваха в бърлогите си , а едрите кефали излизаха от подмолите . Някъде там...на Жаниното вирче ....
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    тези случайни случайности

    Писане  Булти on Пет Авг 12 2011, 14:33

    ...някъде из репортажите във форума си , бях писал , че миналата есен гонейки миражите си по последните ята сафрид и изгаряйки последния си литър бензДин , почти достигайки селото с лодки - скъсах щифта на пропелера...тогава го смених с резервен , който взех от една гумена пластинка в задната част на ДВГ-то ...имах и още един резервен там ,но комплекта така се разваляше , пък и ако скъсам , тогава нямаше да имам за мостра да търся нов ...та трябваше да се търси щифт ...криза , няма да ви обяснявам кво значи тва - тва понятие го познавам от много отдавна , за разлика от много от вас , които скоро научиха що е туй и...ще има още много да учат ...колата счупена и нема отговорност и винетка , няма и пари за бИнДзин , не мога да отида на вилата да се разровя из вехторийте - със сигурност след ден , два търсене , щях да намеря ...можех да отида до сервиза на Киров - 5 кинта струва , но вервайте ми и 5 лева нямаше отде да дам , не 5 , ми и два нямах ....
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    тези случайни случайности

    Писане  Булти on Пет Авг 12 2011, 14:47

    ...така измина цяла година , без да си намеря резервен щифт , но през цялото време си мислех и си напомнях за този щифт - че трябва да го намеря ...на цялата тая немотия , хубавото и беше , че през тва време , синът взе хубава диплома и се реализира успешно в живота ( пу , дЪ ни му е уроки ) ...наскоро реши да си купува кола - Сакън - викам му , не ти трябва нова - земи оправи моЙта и я карай , млад шофьор си и да я тряснеш някъде - майната и - вече е стара...речено , сторено ...закарахме я при майстор Динко - най добрия в Бургас за мен , голям пич когото познавам от доста отдавна ( оказа се , че бил свако на колегата от форума - Терзо Very Happy - но тая случайност е тема за друг разказ ) ....
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    тези случайни случайности

    Писане  Булти on Пет Авг 12 2011, 15:22

    ...наскоро и аз се видяФ с някой леФ и след като майстор Динко , Упрай ФтомобилЯ , за проба го покарах до вилата , там не бях ходил Утдавна и още като ме надушиха комшийтИ , почнаха да мЪ замерват с разни салати и ракии и естестФено търсенето на щифта остана , някъде далеч на заден план - демек забрайФ го ...минах и през магазина на Киров - ми нямаха в наличност такъв ...днес поради лошото време се въртях около колата и лодката , да използвам да отремонтирам туй - онуй и ...неясен подтик ме накара да бръкна в джоба на моята врата ...и напипах некФи чаркълаци от некФа чупена джаджа , дето майстора ми я смени и сложи нова и ...когато си извадих ръката ...в дланта ми блестукаше клонинга на моя щифт
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    тези случайни случайности

    Писане  Булти on Пет Авг 12 2011, 15:44



    ...оказа се , че щифта намери мен , а не аз него ...мислех си за него цяла година и го привлякох ...за някои може да е случайност , за мен не е ....прекалено много станаха ...и затова ги събрах на едно място ...във форума си ...за това и го създадох ...нашите мисли просто променят реалността...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Лошия лимон

    Писане  Булти on Сря Сеп 14 2011, 11:18

    stonetales написа:...Ти сам го казваш някъде из форумите. ...Според йогите, камъкът (например) вибрира на няколко четоти едновременно. Можем да видим само тази, на която сме и ние в момента...

    ...явно не съм обяснил достатъчно добре ...така камъка трепти в няколко честоти , това в коя честота , ти ще го видиш е едната страна на медала ....другата е , че ти също излъчваш и променяш неговите честоти и...следващия който го види , няма да го усети според собствената си честота а ще види променената собствена такава ...

    ....скоро след тоя диалог ме намери един лош лимон ...

    ...в случая става дума не за камък , а за най обикновен лимон ... снощи не , предната вечер седим в къщи и набиваме яко от показания в друга тема кефал . Синът ми решава да изцеди в своята порция лимон . Взима един цял и почва да реже на две , така както плода се клати в мократа и хлъзгава чинийка . Майка му дава съвет , да вземе дъската и да сложи лимона на него , за да не се пореже . Странно - в този момент получих визуализация , как той се порязва и бликва кръв . Предполагам и жената е получила същата . Отдавам го на елементарната телепатия , която се разпространява между близки хора . Който иска да вярва , който не иска да не , но ...
    ...в следващия миг , сина изрева , хвана се за пръста и изтича към мивката ...след малко се върна безкрайно учуден и вика: - Ми то няма кръв , нито драскотина дори , а усетих толкова силна болка Exclamation Shocked Не съм се порязъл изобщо Shocked ...така лимона си остана в чинийката . На другия ден следобед , жената се прибира в къщи , отваря хладилника и почва да прибира продуктите . Място няма и решава да изкара чинийката с прословутия лимон . Вдига я с една ръка и се мъчи да я постави над хладилника . В следващата секунда се чува трясък . Целия под е в безброй стъкълца , а лимона се търкаля между тях
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    ...за края на кризата ...

    Писане  Булти on Съб Окт 15 2011, 13:02

    ...диалога се получи в Нарибата :

    румчо-01 написа:Веднага се сещам че в spearfish , авторът на същата тема "Началото на едно хоби" прави един експеримент след като е препоръчал ползата от воденето на дневник.
    Реших че ще от полза да се запознаят повече хора с този експеримент.
    Повярвайте ми много е интересно.
    Ето за какво става въпрос:

    manuk написа ...

    ......На мен ми се иска да направим един експеримент.
    Според моят Дневник с 11 годишен цикъл събитията с малки отклонения се случват, за това по горе използвам думата „около”.
    И така, според Дневника – около 5 и 11 Септември трябва да духа силен Североизточен вятър.....мелтем. Същото трябва да се получи около 16 и 24 Септември, както и около 3 и 9 Октомври.
    Разбира се това не може да гарантира никой синоптик, така че, ако сме живи и здрави ще доживеем и ще видим, каква е ползата от Дневника.
    И разбира се всеки може да избере обяснението, което му харесва.

    spear написа ...

    Манук май си пак онлайн. Е какво се оказа времето около 5 и 11 Септември, че аз забравих да го наблюдавам?

    manuk написа ...

    Тук в Царево ще съм до 15 Ноември и до тогава няма да съм в Нета, но случайно ми попадна за няколко часа, компютъра на колега и ще отговоря на колегата Spear.
    Тази година задуха от 7 Септември умерен до силен Северен вятър, който на моменти се променяше и от Северо-Запад.
    Тези които живеят в Бургас, сигурно помнят, че на 10 Септември силата на вятъра достигаше и до бурен, условията за подводен риболов бяха опасни.
    На 10 , 11 и 12 Септември имаше, силно мъртво вълнение до 3 -4 бала.
    Така че, ...... моята „прогноза” за дните от 5 до11 на месец Септември не се сбъдна, с посоката и силата на вятъра и малко отместване в дните.
    Може да се приеме, че съм успял да позная 90%, от дните, тъй като не бях включил и денят 12 Септември, както и хубавите дни на 5 и 6 Септември.
    И така, точно на 16 Септември задуха Североизточен вятър и първия ден в който можеше да се практикува подводен риболов беше едва на 25 Септември.
    Забележете че, за периода от 16 до 24 Септември съвпадението на „прогнозата” според дневника е 100%.
    За месец Октомври нещата се оказаха по трудни за прогнозиране, всички помнят, че до 7 Октомври, лятото продължаваше с пълна сила.
    И все пак в рамките на „прогнозата” ми 7, 8 и 9 Октомври се проявиха със силен Североизточен вятър 15 -20 метра в секунда и дъжд......до 12 Октомври.
    Получи се едно отместване от три дни, но съгласете с мен, че такъва точност в прогнозата, не може да се похвалят и синоптиците.
    Забележете времето когато аз направих „прогнозата” с помоща на дневника.......беше 25 Юни.

    Булти написа:...аз пък съм забелязал странна повтаряемост , не толкова на времето , колкото на събитията в своя живот , повторяемост на възход и падение Very Happy , като всичко се върти около десетата година ...в годините завършващи на нула почва възхода , като своя пик достига около петата година , после тръгвам надолу :lol: ...на следващата десета година съм стигнал минимума , но малко по висок от тоя преди 10 години ...и после пак тръгвам нагоре - демек не правя пълен кръг а се движа по спирала , говоря за жизнен стандарт и успехи в бизнеса и живота....напълно съм съгласен , че такава цикличност би съществувала и за времето ...аз също си водя дневници , но не толкова подробни ...

    australia написа:Митре както сам си разбрал "КРЪГОВРАТА НА ЖИВОТА " не е празно понятие ,от където следва да предположиме че същото понятие се отнася с пълна сила и за стихийте ,понеже сме част от общия план на Твореца и всичко си има причина и съответно някъкъв цикъл .Ако нямаше модел на всичко което ни заобикаля щяхме да живеем в хаос .Така си го обяснявам аз поне .

    Сори че не казах нищо по темата 😉

    Булти написа:
    Булти написа:...аз пък съм забелязал странна повтаряемост , не толкова на времето , колкото на събитията в своя живот , повторяемост на възход и падение Very Happy , като всичко се върти около десетата година...
    ...ще си позволя да приложа същия принцип и в нашето общество и да дам прогноза за края на кризата в България , пък времето ще покаже дали съм бил прав ...може и да залагате , но да не забравите комисионната за мен :lol: ...така - в БГ-то кризата се усети реално у нас през 2009 година , тогава тръгнахме надолу и според моята хипотеза , след 5 години спускане , ще стигнем дъното през 2014 година ...тогава ще бележим и края на кризата у нас... ...възхода в България ще се усети през 2015... точност на прогнозата +- 1 година Very Happy...

    П.С. и ако оцелеем ...през 2025 година ни очакват много хубави неща

    :drinkers:


    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Кой ши плаща ?!?

    Писане  Булти on Сря Окт 19 2011, 10:48

    ...кризата оставя незабравими спомени у нас ...например миналата година ....в "офиса" Very Happy от няколко дена , яка суша...никой не влиза , никой не излиза . Седим със жената и се гледаме . Чудим се кво да прайм . Някой идва . Обнадежден излизам навън , но лицето ми бързо помръква . Клошар - по точно просяка от центъра . Сигурно идва да проси ....и тъкмо да си отворя устата да го гоня , човека ме пита дали работи фотото Shocked . С крайно недоверие го каня да влезе . Вътре се разнася фреш аромат - букет от секви миризми . Клиента си пожелава експресна услуга и плаща по най високата тарифа със събраните от улицата монети ...оцеляхме още един ден ...жената ми предлага да вземем да му станем конкуренция What a Face ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Кой ши плаща ?!?

    Писане  Булти on Сря Окт 19 2011, 10:57

    ...след няколко седмици ...пак там , пак суша...вече съм много отчаян ...викам си : - Боже , дай ми знак !!!...след малко се чуват стъпки . Идва некъв рус и висок тип , облечен в черно . Оказва се , че е поляк и е католически свещеник в Бургас . - Аре ( вика ) , снимай ме за свещеническа карта , че шефа ми вече ще ме анатемоса ако пак забрая да му занеса снимки !!! What a Face ...вечерта на масата викам на жената : - Яж , Свети Петър черпи !!! What a Face ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Кой ши плаща ?!?

    Писане  Булти on Сря Окт 19 2011, 11:11

    ....след три дни , на същото място . Гла-а-а-ад !!! - Боже ! (викам си ) - Дай ми още един знак !!! What a Face ...след около час , един познат ми води един скромно облечен чичка . Моя човек му вика : - Аре Амуджа , водя те при най добрия фотограф ! Very Happy ...оказва се тоя човек посветен на исляма . Краля на Йордания давал кинти за строежите на джамии в България . Давал кинти доволно , но нещо рабтата не вървяла и затуй искал снимки , догде са стигнали със строежите...спирам дотук , за да не политизирам форума Wink....вечерта викам на жената - Яж , яж доволно !!! - Аллах черпи !!! What a Face ...
    avatar
    Булти
    Admin

    Брой мнения : 8496
    Join date : 22.09.2010
    Age : 50
    Местожителство : Бургас

    Кой ши плаща ?!?

    Писане  Булти on Сря Окт 19 2011, 11:41

    ....след една година ...положението е с една идея по добро Very Happy ...отвреме , навреме се мяркат хора . Някои дори влизат . Very Happy ...по едно време идва ей тоя пич :



    - ДобАр ден ! - Аз съм певец ! Shocked - Искам да си направя рекламни снимки . За всеки албум различни . Някой от тях да бъдат секси !!! ( в момента в който произнасяше думата секси , хубавеца си разголи шкембето - най демонстративно пред жената What a Face )...бях на кеф и реших да го разкарам с добро . Отговорих му , че ние правим само снимки за документи . - Добре , тогава ! - каза той - Ще се пробвам със сериозни снимки !!! ...и почна една фотосесия - мани , мани ....снимаме го и му показваме снимките - Тцъ ! - вика той - Не ми харесват !!! - Искам още !!! - Искам , да съм секси !!! - и пак са бара за корема What a Face ...добре , че дойдоха хора . Казах му , да изчака навън . - О"кей ! - вика - Отивам да пия едно кафе и пак ши дойда !!! What a Face ...мина време - не се появи . Кеф и облекчение . Изведнъж отнякъде се чу дандания . Биеха някой , а той врещеше . Излизам навън и кво да видя : нашия плейбой бяга от посока кафето , отсреща , след него бяга бармана и го налага яко с думите - А сИга кой ши плаща !!! - Кой ши плаща , а !!! What a Face ...

    П.С. .... за съжаление , тва не са вицове ... What a Face

    наздраве

    Sponsored content

    Re: За кого са сълзите на сирените

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Пет Юли 20 2018, 22:49